Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
25 Април 2017 г., Вторник

Практикум

Принтирай E-mail

Имидж и лайфстайл: светлини и сенки

Брой 6 / Май 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д.н. Любомир Стойков

Резюме:

На 19 май 2010 година в рамките на Четвъртия ПР фестивал в Гранд хотел София се състоя панелна дискусия на тема "Имидж и лайфстайл: светлини и сенки" с модератор проф. д-р Любомир Стойков, председател на Българската академична асоциация по комуникации. Тук ви предлагаме неговото встъпително слово, както и имената и темите, по които говориха основните участници в дискусията.

Summary:

Шоубизнесът и лайфстайлът са два от най-притегателните магнити за общественото мнение, медиите и особено за новите генерации. В това по принцип няма нищо лошо, тъкмо обратното – всеизвестно е, че хедонизмът, развлекателните функции на медиите непрекъснато разширяват своя обсег – хората искат все повече зрелища и са готови да се забавляват с всеки и с всичко. Какъв обаче е имиджът на съвременния шоубизнес и лайфстайл спектър? Кое руши и действа деструктивно на публичната представа за стила на живеене и стила на развлечение? Какво е съотношението светлини – сенки в съвременната картина на имиджа и лайфстайла?...Интерес предизвикват няколко по-важни зони в този контекст: квазерите или още псевдознаменитостите, криворазбраната корпоративна социална отговорност, позитивните хуманни и благотворителни кампании, метаморфозите на модния пиар и др.
България без уговорки може и трябва да се гордее със своите звезди, герои и знаменитости от световен мащаб, които са прославяли и прославят името й в сферата на изкуството, културата, науката, бизнеса и спорта. Всеки може да изброи по няколко имена на родни величия, които без колебание имат планетарно значение. Проблемът обаче се появява, когато трябва да откроим знаменитостите на местна почва и по-специално т.нар. квазери (мнимите знаменитости, псевдо знаменитостите) , част от които се раждат в люпилнята на поп-фолка, риалити шоута от типа „Биг Брадър”, в „Плейбой” или в други масовопопулярни центрове. Квазерите или псевдозвездните типажи в публичното пространство най-често са из областта на шоубизнеса, телевизионните водещи, неофолка и в по-ограничено представителство в попмузиката, политиката, бизнеса и др. За тях е оправдана максимата, че „са известни с това, че са известни”. Общото помежду им е, че пробутват на публиката своите смешни и подозрителни откъм дълбочина и ценност разсъждения и проблеми, придавайки им изкуствена значимост. В своята безпомощност те или паразитират върху вече постигнатото от други, истински дарования, или пък пародират (далеч не винаги сполучливо) родната и световна класика в литературата, киното, музиката и театъра. Друго, което ги сближава и сродява, е прекаленият им, стигащ до абсурд, нарцисизъм и хиперинтерес към собственото и по-точно - към публичното им „Аз”. Те не само че не отказват интервюта за медиите, но сами инспирират (и така преекспонират) своята поява в телевизията, радиото и пресата. Тук мечешка услуга им правят и техните платени „PR-консултанти” и „имиджмейкъри”, за които най-доброто качество на публикациите, отзивите и интервютата (за и на клиента им) е тяхното количество.
Бързината с която се налагат „новите звезди” – чалга певици или пък брадъри, съмнителните им качества и най-вече това, че те отклоняват вниманието и изземват медийно пространство от други, истински звезди и личности, е твърде обезпокоителна. Имена като Митьо Пищова, плеймейтката Златка, фолк-певицата Андреа, Любомир Милчев – Денди, Ицо 100-те манекенки, Цветелин и Ива, Анжелика и десетки, а може би и стотици още други са преекспонирани в публичното пространство не без помощта на жълти или пък уж сериозни медии, звани и самозвани ПР специалисти.
Друг болезнен въпрос в лайфстайл индустрията и шоубизнеса е криворазбраната корпоративна социална отговорност. В световен мащаб зачестяват случаите на злоупотреба с общественото мнение и медийното внимание от страна на филмови и попзнаменитости, шоу звезди и други нашумели изпълнители и публични фигури от политиката и бизнеса. Те използват псевдо каузи, за да градят и поддържат позитивен имидж, като непрекъснато осиновяват нови и нови деца от различни екзотични места или пък се вживяват в ролята на застъпници и радетели на еко каузата, а същевременно са едни от най-големите замърсители и вредители на природната среда. Да не забравяме, че според най-новият годишен доклад на „Уърлдуоч“ - „Състоянието на планетата“, на най-богатите 500 милиона души (около 7 на сто от световното население) се падат 50 процента от световните емисии на въглероден двуокис, докато на най-бедните 3 милиарда се падат само 6 на сто.
Според Sundаy Times Magazine пък, всевъзможни знаменитости – от холивудските звезди до висшите политици, спекулират с екологичните проблеми, обявяват се за защитници на природната среда, а в същото време самите те вършат точно обратното. Те си „правят евтин пиар чрез „зелени” каузи, а всъщност тайничко яко замърсяват майката природа с частните си самолети и суперлуксозни вили, отделящи куп вредни емисии в атмосферата” (Вж.подробно: ЕКОлицемерието на Холивуд, сп. „Паралели”, бр.7, 18 – 28 февруари 2010, стр. 20 - 23). Кои са тези еколицемери от сферата на лайфстайла, шоубизнеса и публичния живот? В какво се изразяват техните прегрешения към нашата планета? Къде са конфликтите между думите и делата им?
Джон Траволта апелира да се проявява по-голяма активност в борбата срещу климатичните изменения, а същевременно само през 2006 година неговите пет лични самолета са изхвърлили 800 тона вредни емисии в атмосферата. Не ограничава возенето си с частния си суперлуксозен самолет прочутата водеща Опра Уинфри, която е известна с природозащитните си теми в своето предаване. Принос към разширяването на озоновата дупка с личните си аероплани имат също Харисън Форд и Том Круз. Дженифър Анистън си мие зъбите под душа, за да покаже как трябва да се запазват водните ресурси на планетата, а същевременно плаща десетки хиляди долара за презокеански полет на нейния персонален фризьор. Известен с екологичните си пристрастия Боно от поп-групата „Ю Ту” също вреди на природната среда като само щетите от превоза на оборудването и екипите му от град на град по време на турне са равни на въглеродния двуокис, който би се отделил при космически полет от нашата планета до Марс и обратно (или което е равно на екощетите причинени за една година от 6500 английски домакинства).
Унищожителната критика за еколицемерието не е пожалила куп политици като Дейвид Камерън, Кен Ливингстън и даже Барак Обама. Грешката им е, че привидно и рекламно се обявяват против замърсяването на природата, а реално в живота си са едни от най-неекологичните хора. Не е пощаден дори Ал Гор – бивш вицепрезидент на САЩ и автор на филма „Неудобната истина” – носител на нобелова награда за мир за усилието му да повиши информацията за климатичните проблеми. Журналистите са изчислили, че той консумира 20 пъти повече електричество от обикновения американец, а само през август 2006 година разходът му на ток е два пъти повече, отколкото средностатистическият американец изразходва за цяла година.
Въобще благотворителността и социалните и хуманни мисии, изпълнявани от шумни и кресливи представители на шоубизнеса често е подозрителна, съмнителна и нечиста откъм самата й реализация, а и по отношение на крайните резултати. Особено гнусно деяние е, когато зад благотворителните цели се прикрива крайния комерсиализъм, алчността и безскрупулността, завладели особено яростно редица частни телевизии напоследък.
Разбира се, една такава негативна тенденция, не би трябвало да омаловажава като цяло благородния принцип на корпоративната социална отговорност, според който различни компании, правителствени и неправителствени организации, фондации и други социални или частни структури осъществяват обществено полезна дейност; подпомагат деца в неравностойно положение; съдействат на хора или пък цели райони и държави, изпаднали в беда и др. подобни. Два от най-пресните примери в това отношение са световният благотворителен концерт в помощ на пострадалите от земестресениeто в Хаити и милосърдната акция на родните поп-изпълнители за събиране на средства за лечение на Гого от вокалната група „Тоника”. Те показват наистина красноречиво как чуждата беда и нещастие могат да консолидират най-ярките представители на шоубизнеса зад граница и у нас.
По инициатива на холивудската звезда Джордж Клуни и продуцентството на Куинси Джоунс през януари 2010 г. бе организиран грандиозен концерт „Надежда за Хаити” в помощ на пострадалите хаитяни. В него участваха такива мегазвезди от киното и попмузиката като Мадона, Брус Спрингстийн, Шакира, Алиша Кийс, Кристина Агилера, Джъстин Тимбърлейк, Стиви Уондър, Бионсе, Боно и Ди Едж от "Ю ту", Риана и много други. Концертът се предаваше на живо от Ню Йорк, Лос Анджелис и Лондон. По време на неговото провеждане най-прочути холивудски актьори приемаха телефонните обаждания и агитираха зрителите да дадат своята лепта за тази благородна кауза. Сред тях бяха Брад Пит, Дензъл Уошингтън, Хали Бери, Джулия Робъртс, Леонардо ди Каприо, Мат Деймън, Мерил Стрийп, Морган Фрийман, Никол Кидман, Самюъл Джаксън, Том Ханкс, Мел Гибсън и др. Дни след провеждането му концертът инкасира 66 млн. долара и бе гледан от повече от 83 млн. души само в САЩ и милиони още по света. Еднолично Джордж Клуни и Леонардо ди Каприо дадоха по един милион щатски долара като дарение за преодоляване на опустошенията в бедната държава. Събраните средства бяха пренасочени към Червения кръст, УНИЦЕФ, Програмата на ООН по прехраната, фондацията на Уайклеф Жан "Йеле Хаити" и новосъздадения фонд "Клинтън-Буш за Хаити". Събитието оттекна мощно в сърцата и душите на десетки милиони хора по света и подейства заразително ( много скоро у нас, например, бяха организирани няколко такива подобни благотворителни прояви, някои от които - за жалост - епигонски и съмнителни).
Силен позитивен пример за масова и резултатна публична кампания бяха двата концерта за събиране на помощ за тежко болния Георги Найденов – Гого, от „Тоника” през месец април 2010 г. След концерта в Бургас, беше инцииран такъв и в НДК – София, с надслова „Приятелство без край”. С пълен глас за него пяха колегите му Лили Иванова, Йорданка Христова, Веселин Маринов, Кичка Бодурова, Михаил Йончев, Катя Филипова, Христо Кидиков, „Трамвай номер 5″, Михаил Белчев, „Диана експрес”, „Канарите”, Илия Луков и още десетки други известни български попизпълнители. Само от благотворителния концерт в НДК беше събрана и дори надхвърлена необходимата сума за лечение в размер на 50 000 лв. В резултат на десетки, а може би и стотици хиляди есемеси бяха инкасирани още приходи. Не бива да забравяме, обаче, че голяма заслуга за този резултат редом с единството, сплотеността, разбирателството на попзвездите (което обаче се проявява твърде рядко), имаше и ефективна публична комуникация осъществена в т.ч. чрез преобладаващата част от медиите, както и от ПР- и рекламните агенции. Рекламните билбордове с образа на Гого и апелите за оказването на парична помощ направиха също много добро впечатление и дадоха своя дял в успеха на това толкова хуманно и светло начинание.
Т.нар. „моден пиар” се развива доста противоречиво и неравномерно. Във времената на бушуващата икономическа и финансова криза стопиха дейността си или пък фалираха много модни къщи, дизайнери, предприятия за облекло и текстил, бутици, магазини и рязко спаднаха продажбите на луксозни стоки за потребление. Това се отрази негативно на статуса и нивото на връзките с обществеността в областта на модата и стила, които и без друго са нестабилни и в много голяма част лишени от здрава професионална основа. Проблемите и слабостите на имиджа на ангажираните в модното творчество и в модния бизнес в значителна степен произтичат от лошото качество и проявите на некадърност в модния пиар. Липса на дълбочина и последователност, слабата предварителна подготовка и образователно ниво (с много малки и хилави изключения у нас няма университет, в който да се преподава секторен пиар в сферата на модата и модния бизнес, както са и дефицит дисциплините по фешън и лайфстайл журналистика, модно имиджмейкърство и т.н.), грубото и дебелашко смесване на пиара с рекламата и грозната тенденция към корупционно заплащане на медийните услуги – тези и редица още пропуски издават деформираното лице на модния пиар днес. Сред причините за това плачевно състояние на публичната комуникация в модата е и подценяването на тази дейност от сериозни и високо професионални ПР агенции и организации (с отделни изключения); липсата на ПР специалисти; компетентни в модната тематика и проблематика; ниското комуникационно съзнание на голяма част от субектите на модната и лайфстайл индустрия; които пренебрегват потребността от пиар и вярна, и последователна медийна политика.
Модният пиар, за разлика от някои други сектори в публичната комуникация, е твърде тънка и деликатна област, изискваща адекватна професионална култура; компетентност, която да интерпретира и управлява събитията и фактите не само от схващането за модата като изкуство и развлечение, като шоу бизнес, но и като мащабна и сериозна индустрия и търговия. Логично е една значителна част от попълнението на редиците на модните пиари да идва, да се захранва от гилдията на модните и светски журналисти, които познават в детайли тънкостите на своя занаят и са в течение на най-важните събития, факти и новини както в родната, така и в задграничната мода. Но е логично също така образователните структури – университетите и колежите, да се преустроят по посока на „секторната подготовка” на бъдещите ПР експерти – в сферата не само на модата и лайфстайла, но и на политиката, на изкуството, на бизнеса и икономиката, на спорта, на религията и т.н. 

 * * *

Списък на участниците в панелната дискусия „Имидж и лайфстайл: светлини и сенки”.Модератор: проф. д-р Любомир Стойков, председател на БААК - 19 май 2010 г. 

                                                          І ПОДТЕМА: ЛАЙФСТАЙЛ ЖУРНАЛИСТИКА
„Аспекти на имиджа в лайфстайл журналистиката” - проф. дфн Милко Петров , ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Свети Климент Охридски” и член на международното жури на Четвъртия ПР фестивал.

„Развлекателната функция на лайфстайл журналистиката” - гл. ас. д-р Мария Попова, преподавател по “Tеория на журналистиката и медиите”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”

„Медийният образ на съвременните лайфстайл издания” - Нинко Кирилов, редактор в мъжкото онлайн списание Men.bg

                                                     ІІ ПОДТЕМА: КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И ПР

"ПР в Интернет или тайната на успешния филм" - Красимир Кастелов, журналист, изследовател на кино изкуството и преподавател в СУ „Св. Кл.Охридски”

„ПР аспекти на благотворителността в телевизията” (последният благотворителен сезон на VIP Brother – за прозрачността и доверието в телевизията и как тя си партнира с НПО) - Владимир Стоев, ПР мениджър, Нова телевизия

„Телевизионните предавания – изграждане на масов тип култура” или
„Образът на водещия в различните конкурентни медии” - Златина Кожухарова, ПР на продуцентска компания „Междинна станция” („Шоуто на Иван и Андрей”) и Мария Георгиева – сценарист на „Станция Нова” и на „Шоуто на Иван и Андрей”

                                ІІІ ПОДТЕМА: ЛАЙФСТАЙЛ И МАРКЕТИНГ, ЛУКСОЗЕН И МОДЕН ПР

"Рекламата, брендинга и ПР - лайфстайл предизвикателства и перспективи"- Стефан Серезлиев, член на БААК и преподавател в Нов Български Университет

„Тънката червена линия между медиата и ПР-а” - Анелия Бъклова, собственик на Akta Consultants ПР, Версус, SMG

"Съдържанието и комуникациите в модния ПР" - Дана Данина, мениджър "ПР&Реклама" - MDL&Delta Handel

"Организация и промоция на музикални събития от световен ранг в България – аспекти и предизвикателства пред PR специалиста" (темата обединява от една страна промоутърския бизнес, като специфичен случай на ивент мениджмънт и от друга - PR аспектите от цялостния маркетинг на събитието) - Петър Харалампиев, собственик на продуцентска компания ART BG и Елиза Стоева – ПР и рекламен мениджър на продуцентска компания ART BG

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Стойков, Любомир. Имидж и лайфстайл: светлини и сенки // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 6. Available from: [www.media-journal.info]

 

дата на публикуване: 30.05.2010, Неделя, 09:21
прочетена: 5701 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: