Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 41/ Юли 2019 г.
19 Август 2019 г., Понеделник

Култура

Принтирай E-mail

Изкуството в Интернет

Брой 7 / Октомври 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Бисерка Милушева

Резюме:

Summary:

Традиционното битие загуби безвъзвратно своята автономия. Опосредствано от баналността на злото, то модифицира своите метрични параметри и се превърна в паранормална същност.
Днес, в първото десетилетие на 21 век, дефинициите на съвременната екзистенция и менталност демотивираха съдържателната си аксиоматичност и културалната си значимост. Всеки изминат ден носи неразрешимостта на проблематиката, отнасяща се до социално – икономическите, политическите и нравствено – психологическите състояния на човека и на общественото тяло. Катастрофичността и апокалиптичността като медиатори все по – агресивно отвеждат към хаосистика и парадоксалност, към невъзстановимата дистанция на ценностно ориентираните реалии на знанието, на науките и изкуствата, на човешкото хуманитарно и всеобщо културално присъствие, без които напълно се изчерпва като контент и форма самият живот. Всяка връзка между съвременното живеене и продуциране с опитите на миналото е безвъзвратно прекъсната. Човечеството осъзна за пореден път в своето цивилизационно присъствие, че е метрично обусловено, ограничено във времето и пространството, и реши да видоизмени репродуктивната си интелектуална, хуманитарна и физиологично – биологична цел.
Цивилизацията на 21.век предприе мерки да превърне от хаоса своя нова матрица и да създаде от неговите свои инструменти за продължение на човешкото и на общественото безсмъртие.
Голямото й предимство е в осмислянето на загубите: на автономия, на космическо устройство, на традиционни стандарти, на иновативност и креативност. Човечеството дестилира своето присъствие и се насочи към „обновлението„ си като продуцент на забравени или неизпитвани състояния на живеенето – материално, нравствено, етично, творческо, интелектуално. Човечеството се оказа по – умно, отколкото подсказваха изявите му в края на 20.век. То оцеля – засега.
Този е настоящият контекст за проявата и на изкуствата. Ако се върнем към традиционната дефиниция на понятието „изкуство„, ще прочетем: изкуство - 1. Творческа художествена дейност; 2. Отделен вид творческа художествена дейност; 3. Система от правила и методи в някой клон на практическата дейност; 4. Умение, ловкост, добро познаване на работата./ Български тълковен речник, БАН, 1993 /.
Радикалното преориентиране на ценностната цел на човечеството обезпредмети тази дефинитивност. То даде една – единствена възможност на изкуството – да съществува виртуално, да се себеосъществява в новата матрица на Интернет – пространството, да се реализира като компонент от мрежовия свят на комуникациите и по този начин да запази себе си, да се самосъхрани, като се превърне в мрежово изкуство.
Този факт на първото десетилетие на 21.век носи известно облекчение, без да уверява в постекзистенцията на изкуствата. Засега мислещият Homo sapiens, прозрял потенциала на мрежовия феномен, изпитва временната утеха, че най – голямото зло, като постпоекция, засега е спряно.
Тази малка утеха е свързана и с осмислянето на друг важен момент от креатива на изкуството: че може да се твори, без да се изпитва безпокойство за онова, в което вярваш. Ключов извод, който сам по себе си предефинира ролята на изкуството в съвременното духовно присъствие и развитие.
Съществуването на изкуството в Интернет променя и познатия образ на духовното. Проследявайки живеенето на арт продукциите в мрежата, ние можем да атестираме новия портрет на духа като мярка за очовечаване или оварваряване. Все „полезни„ дейности, инспирирани от Интернет – движението на различните изкуства.
Вече не е новаторство да се регламентира превъзходството на блогосферата, на сайтовете, на кастингите и подкастингите при преформатирането на интелектуалното и на естетическото статукво на реципиента. Общоизвестно е, че това са реалиите на новосъздаващата се като вторична /а в постбъдещето и като първична/ Държава на Духа виртуалност. Тя се произвежда пряко, без посредници. Отразява моментното състояние, фиксира всеки сегмент на създаващото се. Репродуцира виртуалност и строи нов свят. В него изкуството се самонамира и оцелява. Засега.
Не бих искала идеите ми да внушават оптимизъм или песимизъм. Достатъчно е да бъдат провокирани хроникьорите, историците и анализаторите на изкуството, медиите, академичните умове на културологията, антропологията, прогностиката, за да се диагностицира състоянието на точно този мрежов организъм, наречен изкуство.
Не съм статистик, нито анализатор или прогностик, но като хуманитарист се чувствам най – малкото длъжна да поставя моя контрапункт на статуквото на настоящата проблематика, която е толкова важна, колкото са важни водата и хлябът /чийто истински вкус също започнахме да забравяме/.
Съществуването на изкуството в Интернет ни провокира да се замислим върху фундаментални въпроси не само на духовната, но и на материалната ни екзистенция. Деструктивира или реконструира нашата човешка идентичност този факт? Тепърва академичните умове ще работят върху този въпрос, изследвайки кондицията на арт статуса в мрежата и „остатъците„ му извън нея. Не се намесвам в конкретиката на софистите и на прорицателите на бъдещето, но конституирам своята гледна точка, която отразява моя опит, менталността ми и вероятно и интелектуалната и сетивната ми обремененост по отношение на Интернет – битието, на изкуството и на съвместното им симбиотично измерение.
Ако проследим, нет-ът предоставя богата информационна база за реалиите на видовете изкуства; за тяхната „сцена„ в мрежовия свят; за отношението на авторите към начините на продуциране и визуализация; за потребността на реципиента от различните арт модификации; за новите „закони„ на живеене в света на виртуалното на жанровото многообразие на изкуствата. Достатъчно е да се приложат /виж по – нататък / само някои от сайтовете, които експонират произведения на арт-а, за да се открои полиформатният порт на изкуството, на неговите дестинации в мрежата, отвеждащи към креативното мислене, продуциране и живеене, надявам се, а не към шизофренията на интелектуалната и човешка самота, нито пък към самоцелната автократична резигнация. Силно се надявам.
Технологично професионалните и мрежово грамотните вече не са представителна извадка на общественото селение. Те, пряко или косвено, създават живота в Интернет, управляват го, настояват негласно за надмощието на мрежата. Затова, когато влезем в определени сайтове за изкуство /www.art.bg; www.art.start.bg; www.izkustvoto.com; www.inarts.net; www.bgtop.net и др. /, можем да се досетим, че по – силната власт е нет-ът, а проекциите на изобразителното изкуство, театъра, поезията, киното, балета, операта и т.н. са марионетни. Но по – важното е, че имат своя мрежов свят, защото в противен случай рискуват да изчезнат.
Банално е, но е факт преструктурирането на духовните приоритети. То засяга и традиционния живот на арт-а. Далече сме от времето на Гьоте, който в „За изкуството” прогностично обобщава: „Онова, което виждаме в природата, е сила, която поглъща друга сила, нищо не е настояще, всичко е преходно, хиляди зародиши се стъпкват, всеки миг хиляди се пораждат, всичко е велико и значително, всичко – разнообразно до безкрайност, красиво и грозно, добро и зло, всичко съществува с еднакво право едно до друго. А изкуството е тъкмо обратното: то произтича от усилията на индивида да се защити от разрушителната сила на включващото го цяло”. /„ За изкуството”, Изящните изкуства, техният произход, истинска природа и най – добро приложение, стр. 11, Наука и изкуство, София, 1979 /.
Ако потърсим аналогия, ще открием, че мрежовият свят днес има първообраз в природата, а изкуството провежда същата борба за оцеляване, както според констатацията на Гьоте в просвещенската епоха.
Коя парадигма да изберем днес ние, модерните прагматични умове на 21.век: природа –нет –изкуство; природа – изкуство – нет или природа = нет – изкуство? Чисто математически или формално лингвистично тези корелативни компоненти могат да бъдат измерени, доказани, обяснени и резултантни. Но хуманитарният поглед и анализ ще насити с много и различни противоречия съдържанието на хоризонталната и вертикалната дисекция на съотношението.
Можем да предполагаме – научно хипотетично, интелектуално или прагматично, сетивно – сензорно или интуитивно, всякак, без да сме сигурни, че това е вярната формула за живеенето на изкуството и, по – ценното, за неговото оцеляване.
Класическата академична мисъл или няма, или трудно ще възприеме подобни вариации на индивидуалното хуманитарно разсъждение. Ще се опита да се противопостави на всяка идея за предислокация на традиционното. Но все по – налагащата се хибридна систематика на редукцията с рередукцията, на плеонастичното с брахилогията, на катастрофичното с хармонията отвежда към пространството на новата автономия на битие и духовност, която засега предлагат единствено Интернет и царството на Хадес.
Как да опазим изкуството така, че да продължава да следва целта си: да естетизира, да обогатява духовното присъствие, да катализира процеса на творческото съзидание и възприятие и да носи наслада?!
Моята цел не е да формализирам или да класифицирам видовете изкуства в мрежата. Но хуманитарната ми отговорност задължително изисква да идентифицирам реалиите им в нет-а като обективен и необходим развитиен статус.
Ако детайлно наблюдаваме и изучаваме например как са позиционирани архитектурата и нейните произведения в Интернет, ще открием прагматиката и всеобщия ефект от факта. Дву-, три- и вече многоизмерните проекти на отделните архитектурни сегменти дават възможност на специалиста, на потребителя, а и на лаика да получи онзи иконичен профил, според който може да ориентира собствената си гледна точка, да асоциира с други обекти на изображение, да се информира за състоянието на съвременния архитектурен облик, да осъзнае инфраструктурата на настоящия, а вероятно и на перспективния urbanus.
Мрежата дава възможност на потребителя да развие вкус към модерната архитектура, създава фундаментални условия да се преодолее „хартиената архитектура” и специалистите да провокират ефективно и прагматично световните автократи.
Къде, ако не точно в нет-а, новият гражданин ще види и открие за себе си проектите на мегазвездите като Норман Фостър, Рем Колхаас, Тадао Андо, Франк Гери, Заха Хадид, Жан Новел, Даниел Либескинд, Ейдриян Смит и т.н. Тези имена на архитектурата подготвят с произведенията си нациите за постиндустриалната урбанистична среда. Мрежата фиксира този комплицитен творчески труд по отношение на цялостната ментална, емотивна и психична адаптация на човека и на общественото тяло към непознатата инфраструктурна прагматика. И само това ли?
Интернет инициира реакция, някакво отношение, комуникативна ситуация от и за всички потребители, които разбират или поне се опитват да си обяснят /макар и хипотетично виртуално/ новата среда на живеене и „законите”, по които тя ще се кондиционира. Все важни и ценни за оцеляването процеси, а защо не и същности, потребни като водата и хляба.
Сайтовете за изкуство експонират класическите и съвременните продукции на видовете изобразителни изкуства, съчетавайки артгалерията с артмаркета, за да провокират и рекламират и артшопинга. В този акт няма нищо странно, тъй като освен насладата реципиентът може да открие и маркетингова цел.
По отношение на изобразителните изкуства, компютърната графика и анимация маркетингирането е не просто съпътстваща цел, а обективна необходимост за съществуването им. Днес, в първото десетилетие на 21.век, вече множество художници не могат да си представят своето творчество извън Интернет – артбанкирането. Нещо повече, ментално се премодифицира сетивността им по отношение на самостоятелния живот на произведенията им в мрежата. Налага се усещането, че въображението им няма да е достатъчно продуктивно без нет-а.
Опитвам се да направя коментар от позицията на един информиран човек на 21.век. Отчитам, че всяко моментно становище се изчерпва в следващия хроносегмент, тъй като скоростта на живота е катастрофична. Но независимо от знанието за прединамичност и премобилност е необходимо да се съобщават и коментират функциите на изкуствата от Интернет и корелацията арт – нет – реално време.
Тази взаимовръзка потенционира силно музиката като универсален език за комуникация и световъзприемане. Множеството музикални сайтове, чартове, бокс – класации са цял един свят, в който съвременните автори и потребители живеят, комуникират, създават, рушат, себеоткриват се и оцеляват духовно или поне емоционално.
Това е същностно. И независимо от факта, че Интернет банкрутира милиарди музикални творения и създава голяма инфлация на музикалното съзидание, той позиционира едни нови „закони” на културата, от които да се възползват и авторът, и потребителят.
Реалното мрежово пространство опростява и рецепцията, и креатива. Това е действителният и неопровержим факт в битието на арт възприемането в мрежата. Върху този и множество други факти социолозите, културолозите, антрополозите правят своите проучвания, анализи и установяват тезите и теоретичните си постулати. Извън тях остава изводът, че човечеството отдавна е преодоляло поетичния образ на изкуствата и реално преценявайки, сътворява от тях в нет-а мрежова индустрия и модерна мегакултура, такава, каквато я дефинира или по – точно предефинира времето.
Днес, в първото десетилетие на глобалния 21.век, историята на изкуството се пише в движение, в хода на промените, на преходите, на светкавичната и нерегламентирана метаморфоза на човека и на общественото тяло. Превръща се в история на мига, на фрагмента, на граничното и смъртното. Апокалиптичният медиатор провокира нейната непрекъсната ретранслация, осъществявана успешно и мобилно чрез мрежата.
Такова е настоящето. Такива са аксиоматичните истини за новото битие на човека и неговата художествена дейност в контекста на хаотичния космос или обратното, на космологичния хаос. Няма методика и систематика, няма константност и консолидация. Съществува единствено векторът на живеене, който неизбежно отвежда в един виртуален вариант, но по – късно ще позиционира човечеството в следващ, по – нататъшен, безкраен. Което е главната цел на цивилизацията: да бъде безсмъртният демиург на живота, да се саморепродуцира, изгубила безвъзвратно функцията си да възпроизвежда духовния си ген.
Констатацията ми не е носталгична. Тя преоткрива новата цел на човечеството, провокира съзидателите да започнат от самото начало, но вече в по – високото измерение на своето живеене, когато ще се конструира отново автономия, ще се консолидират портовете на рекомбинантното знание, ще се формулират значенията на екофизиката и на екодуховността, цивилизацията ще предефинира себе си и фундаменталното си субектно осъществяване.
Каквито и научни тези да постулираме в днешния момент, в утрешния те вече ще бъдат архаизирани и архивирани. По – важното е да се подготвим за новия дълъг път през информационната ера, по който човешката цивилизация ще достига и преодолява космическите изисквания на Вселената, за да се прероди за битието си в следващата вселенска същност, наречена Духовност.

 Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Милушева, Бисерка. Изкуството в Интернет // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 7. Available from: [www.media-journal.info]
 

дата на публикуване: 17.10.2010, Неделя, 22:59
прочетена: 3795 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 1 коментара
дата на публикуване: 30.11.-1, 00:00
Невероятна статия! Изключително заключение! Г-жа Милушева винаги е била голям професионалист. Г-жо, гордея се с Вас и искрено Ви се възхищавам! Жана Попова jana_s_popova@mail.bg

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: