Медии

За реализирането на книгата като медия е необходимо получаването на обратна връзка. Без обратна връзка която и да е книга е просто „послание в очакване”, латентна комуникационна единица. Проследяването на социалния резонанс, на рефлексията, на отношенията, предизвикани и породени от една книга, е особено важно за нейните автори и издатели, защото именно „обратната връзка” е тази, която осмисля взаимодействието с нея и я прави „жива”, функционираща. Именно обратната връзка уплътнява книгата като медиен феномен, защото по дефиниция е реакция (медийна, публична) и процес на пре-отразяване на разгърнатата в книгата идея под формата на мнение, оценка или критика.

ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЯТА
Процесът на информационна комуникация в класическата кибернетична парадигма обикновено се изобразява чрез линейната схема “източник – получател”. Обратната връзка (според принципа на допълнителността) е допълнителен информационен канал в посока от получателя към източника. Технологично това позволява на адресанта (източника) да извлича сведения и да прави заключения относно процеса на информирането и относно начина, по който адресатът (получателят) приема информацията. В общия случай целта на обратната връзка е да провери дали резултатът от съобщението съвпада с очакваната реакция.
Обратната връзка не само че е необходимото обстоятелство, тя винаги присъства при всеки акт на комуникация и е неотменим елемент на всеки интерактивен формат или диалог.
Обратната връзка е реалният механизъм на интеракцията, доколкото е „опорният рефлекс” на чутото, прочетеното, видяното. Но докато рефлексът е неосъзната реакция, пълноценната обратна връзка е съзнателен информационен обмен със смяна на посоката и на субекта.
Доколкото книгата нито е само информация, нито е само канал в комуникацията, а медиатизирана човешка екстензия, органопроекция на интелектуалното ни тяло във вид на изкуствена среда за комуникация, съществува единствено чрез реакциите на противостоящите й сили. Също като човека. И нейната жизненост предполага наличие на квалифицирани реакции, насочени от читателя към автора или книгата и функциониращи отново като входяща информация в симетрично повтарящ се процес на експлозия и имплозия, на екстериоризация и интериоризация на обратни връзки.
В понятието “книга” влагам следната дефиниция: форматирана среда за възприемане на идеи и трайни знания, предадени чрез виртуален образ на някаква действителност.
Изследванията на резонанса, който се постига примерно чрез читателските заявки в библиотеките или чрез цитирането, са необходимо условие за цялостното усъвършенстване на системата на книгата. Именно проследяването на ефекта на дадено съобщение върху публиката е част от етапите на комуникационния процес – комуникацията служи да стимулира, да поведе, да активира или по някакъв начин да предизвика отговор, поведение или ефект [1].
Фактът, че съществува видима обратна връзка с дадена книга, вече означава, че тя се осъществила като медия – че е намерила своите читатели (а не просто купувачи или притежатели), че е провокирала у тях определени размисли и впечатления, че ги е провокирала да реагират публично, а не просто да се спотайват в пасивност или да самодоволстват в мълчание.

КНИГИ, ПОВЛИЯНИ ОТ ИНТЕРАКТИВНАТА МЕДИЙНА СРЕДА
Хипертекстовите компютърни комуникации утвърдиха зародилата се в постмодерната печатна култура тенденция на т.нар. триумф на коментарите. В този контекст на книжния пазар се регистрира явлението „книги с инкорпорирана обратна връзка”.
Като пример за превъзходството на коментарите, пояснителните бележки, интерпретациите и всякакви други съпътстващи материали можем да посочим изданието на Аристотеловата „Топика“ [2]. От общ обем 439 страници печатен текст оригиналното произведение заема 213 страници. Останалото е научен предговор (5 стр.), критика и интерпретации, представени от седем автори (134 стр.), коментар към текста (49 стр.), библиография, списък на съкращенията и символните означения, именен и предметен показалец (27 стр.). Нелинейността, фрагментарността и синкретичността на четенето на подобно издание е подготвена и провокирана от множествеността и откритостта на сценариите за четене.
Друга книга с инкорпорирана обратна връзка е издадената в през 2006 г. в САЩ и преведена през същата година в България книга на Томас Фрийдман „Светът е плосък”, посветена на трансформациите в света под въздействието на новите информационни технологии. Любопитното при тази книга е, че първото издание е само година преди второто, а мотивът да предприеме този ход авторът обяснява не толкова с нарастващата актуалност на темата, колкото с желанието да добави към съдържанието и най-добрите коментари на читателите и рецензии на критиците [3].
Още по-любопитна книга с инкорпорирана обратна връзка е комби-медийният продукт „Образцов дом” на Ваня Щерева, претърпял за година и половина три издания [4]. По първоначален проект комплектът съдържа книга, CD с песен със същото заглавие и запечатан плик с писмо, недублиращо се с никое друго, собственоръчно написано и лично подписано. Второто и третото издание на книгата са „дописани” с близо 60 страници автентична кореспонденция между авторката и нейните читатели, провеждана по електронната поща.

КНИГАТА – ВЪЗБУДИТЕЛ НА “ПСИХИЧНОТО СЪДЪРЖАНИЕ” НА ЧИТАТЕЛЯ
Резонансът, рефлексиите за дадена книга, както в политиката и шоу бизнеса, формират „публичния образ” и „имиджа” на тази книга. При имиджа на книгата обаче ситуацията е по-различна от PR-а при хората. Съгласно библиопсихологичната теория на Николай Рубакин книгата е само реактив, а нейното съдържание (което всъщност е обектът на обратната връзка в процеса на четенето) е проекция на реакциите на читателя [5]. Всъщност книгата е екстензия, извънтелесно продължение на втора сигнална система на автора и действа като реактив върху читателя, като външен дразнител спрямо втора сигнална система на реципиента. Съгласно тази методологична постановка книгата не е нито канал, нито транслатор, нито предавател, а възбудител на индивидуални психични преживявания. Нещо повече, съдържанието на книгата и нейният читател са във функционална зависимост: съдържанието не е константа (неизменна е само морфологията й – кодовата система, писмеността и граматиката), то не е физическо, а психическо явление, субективна проекция. “Книжното съдържание” е възбудител на “психичното съдържание” на читателя, негов психически корелат. Казано в терминологията на Рубакин, колкото са читателите на книгата, толкова са и нейните съдържания. А доколкото всеки читател гради своя проекция на четената книга, съвкупната рефлексия на читателите никога не може да бъде обективна – тя е обективирана, персонифицирана, групова или преобладаващо социална, но винаги субективна. Именно от този ракурс следва да се търсят предпоставките и причините за несъвпадението в оценките на читателите (сред тях и професионалните рецензенти) за “качеството” на книгата, в представите и обясненията за “съдържанието” на книгата.
Следователно, ако авторът може да има две лица – реално (антропологично) и репрезентирано (имидж), книгата като медия няма „реално” лице – тя има само имидж, при това винаги субективен.
.
ЦАРСТВОТО НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА
Обратната връзка с книгата може да бъде два вида – интериорна и екстериорна, в зависимост от пространствените параметри на интерактивното поле. Екстериорната или екстратекстовата обратна връзка се развива и наслагва в публичното пространство. Интериорната или интратекстовата обратна връзка се нарича още вътрекнижна или вътрестатийна и периметърът й на интеракция е в самото тяло на книгата или публикацията.
Интериорната обратна връзка се програмира от така наречения „апарат на изданието”, който в максималния си формат включва три групи елементи според функционалното им предназначение: отличителни елементи (изходни данни, сред които каталогизация в публикацията – CIP или уеб адрес на националната библиотека за обратна връзка с пълното каталожно описание на книгата, ключови думи, анотация, реферат, издателско каре), справочно-търсещи елементи (заглавни данни, съдържание, колонцифри, колонтитул, различни видове показалци и индекси за вътрекнижна интеракция), елементи, допълващи и поясняващи основния текст (епиграф, посвещение, предговор, уводна статия, послеслов, резюме, бележки, коментари, речник на термините, библиографски списъци, препратки, позовавания, списъци на съкращенията, на схемите, таблиците, илюстрациите, приложения). Съществуват и интериорно вложени форми за обратна връзка с издателя, чието предназначение е вече екстериорно – необходимо е да се копират за самостоятелна употреба или дори да се отделят (отрежат) от тялото на медията и да се изпратят до адресата по друг канал.
В своята цялост придружаващият основния текст апарат би могъл да се нарече и „интериорна търсачка” на книгата.
Несъобразяването с функциите на апарата на изданието, още повече – неглижирането му, препятства медийността и интерактивните качества на публикацията и като цяло понижава нейното КПД: забавя търсенето в структурните части и самия процес на четене, усложнява подготовката за четене и подбора на материал за диагонално или селективно четене, удължава пътя на съдържанието до читателя.
С предстоящите образци се илюстрират варианти на инкорпорирана обратна връзка в печатни издания.                                                                                      

 Фиг. 1. Образец на страница за обратна връзка (Анкета) в края на книгата [6]

Фиг. 2. Образец на страница за обратна връзка (Feedback Form) в края на книгата [7]

Фиг. 3. Образец на страница за номинална обратна връзка (CIP) на гърба на титулна страница на книгата [8]

Фиг. 4. Образец на страница за номинална обратна връзка (CIP) на последната страница на книгата [9]

Съществува още една форма на интериорна (вътрешна) обратна връзка, която е нов елемент от издателския апарат на публикацията. Заедно с въведения от сериозните издателства CIP-формат, в редакционната методика на академичните издания се включва и изискването за “цитат-формат” като суб-елемент на техния научен апарат. По този начин една научна публикация – книга, студия или статия се превръща в изключително конвертируема и “дружелюбна” към своя потребител. При положение, че е изготвен по националния (или одобрения за страната международен) стандарт, този препоръчителен формат за цитиране улеснява техническите операции на цитиращия, унифицира библиографското цитиране в рамките на целия референтен кръг (кръгът от цитиращи читатели) и като цяло – допринася за коректността и безконфликтността в научните комуникации.

Образци на библиографски „цитат-формат” в изданието може да намерим в множество англоезичи публикации. Подходящ пример е електронната студия “Четене, информационна грамотност и информационна култура” с автор Елза Рамирес [10]. Подготвена е като доклад за експертна среща, организирана от ЮНЕСКО, Американската национална комисия на библиотеките и информационната наука и Националният форум за информационна грамотност, проведена през юли 2002 г. На гърба на титулната страница на доклада е поставен следният надпис: “Вижте препоръчителния библиографски формат за цитиране в края на статията за употреба при цитиране от или за възпроизвеждане на този доклад” (в ориг.: See recommended bibliographic citation format at the end of the paper for use when quoting from or reproducing this paper). В края на уеб-публикацията потребителят открива ето този “цитат-формат”:
 

Преди да очертая алгоритъма за изследване на обратната връзка с книгата е нужно да предупредя, че от медийна гледна точка покупката на книга все още не е нито четене, нито обратна връзка на читател.
Зоната на обратната връзка с книгата се намира в т.нар. посткомуникативна фаза на четенето и в известен смисъл присъства и в същинската комуникативна фаза, доколкото четенето е прекъсваем и поддаващ се на разтягане и отлагане във времето процес. Или обратната връзка е посткомуникационен контекстов процес, който обхваща пътя на реактивното проникване на книгата в общественото съзнание, изработването на отношение за нея и екстериоризирането му обратно в рефлексивното поле. В този смисъл пазарният интерес, дори да бъде индиректен канал за мониторинга на обратната връзка, не дава релевантна на изследователските ни потребности информация. Покупката на книга е във фазата на предкомуникативността и не е непременно обвързана с четене. Още повече, че данните за тиража и продажбите на дадена книга често са фирмена тайна или преувеличени за целите на нейния маркетинг и реклама.
Същинското рефлексивно-медийно битие на една книга – резонансът сред читателите й във вид на обратна връзка, преминава през осем основни фази:
1) симултанни онлайн практики,
2) номинална (формална) преработка,
3) редукция (аналитико-синтетична преработка) на съдържанието,
4) репродукция (деривация),
5) текуща (оперативна) критика, класации
6) експертна (научна) критика, класации, награди
7) медийни трансакции и транскодиране (трансмутации) – екранизиране на книга, поставяне на театрална постановка и други практики, форми и изкуства, появили се в следствие на дадена книга; например от 38-те книги, отличени с наградата Man Booker Prize, 11 са екранизирани [11]
8) историзация (меморизация и митологизация).
 

 Първа фаза. Симултанни и интерактивни онлайн практики. Мястото им е точно в първата фаза на обратната връзка, защото са нелинейни и възникват още преди или по време на самото четене. Характерното при тях е, че са спонтанни, неформални, нережисирани и често анонимни. Техните канали наричаме „технологии на кооперацията” или на колаборацията – компютрите (настолни, ноутбуци, таблети); мобилните телефони, които са ключът към inter-connected свят; смартфоните, SMS-те по мобилните телефони и другите формати за мобилната медия, полетата за писане на отзиви на уебстраниците на издателствата под анонса за всяка книга, лични съобщения, електронни писма, Skype-общуването, ICQ сайтовете, уебфорумите, блоговете („дигиталната пропаганда от уста на уста”), дискусионните клубове, дискусионните групи, телеконференциите, социалните мрежи и мрежовите игри и цялата виртуална система от знаци и табели – интернет страници, банери и линкове, които създават мигновеното поле на обратната връзка.
Днес обратната връзка за една книга най-лесно може да се получи в интернет–форуми към големите виртуални библиотеки, в специализирани литературни форуми или най-добре във фен група в социалната мрежа Facebook. Големите издателства имат на уеб страниците си поле за писане на отзиви под анонса за всяка книга, съществуват дискусионни клубове, хората споделят впечатленията си в блогове, в лични съобщения, в електронни писма, по Skype и т.н. Въобще, полето за получаване на обратна връзка е толкова голямо, че е трудно да се проследят всички отзиви за една книга, както преди десетилетия биха могли да се систематизират и подредят, ако излизаха само в печатни издания. Поради технически причини дори мета търсачка като Google не може да улови всички реакции за едно заглавие.
За оптимален пример на концентриране на обратната връзка с дадена книга можем да вземем уеб сайта на движението “Bookcrossing.com”. Обратната връзка и комуникацията между членовете се осъществява по няколко начина: досието на книгата, форума на уеб сайта, дискусионни групи в Yahoo!, сформирането на онлайн кросинг зони (crossing zone – зона, в която се „освобождават” книги). Онлайн кросинг зоната е своеобразен интернет вариант на парка, кафето, пейката, където даден член на движението често оставя книги. Самата идея на „буккросинг” е размяната на книги да бъде вълнуваща, да се превърне в игра. Това има и друг подтекст – във всяка домашна библиотека има книги, които няма да бъдат прочетени втори път. А една такава книга е слабо реализирана медия. Книгата е създадена като носител на информация, тя трябва да се „движи” и това е мисията на „буккросинг” – целия свят да се превърне в библиотека, книгите да могат да пътуват, да контактуват, да носят своето послание, да заразяват, да очароват или да дразнят максимално много и различни хора. Така на практика всяка книга, не като писмена творба, а като издание, получава неизчерпаем брой реципиенти.
Втора фаза. Номинална (формална) преработка. Това е фаза на формалната обратна връзка, която включва библиографските описания на книгата в библиотечни и книготърговски традиционни и виртуални каталози (на всички типове издания – еквивалентни преиздания; нови, допълнени, съкратени; масови версии, ограничени серии, библиофилски или колекционерски селекции; луксозни, бутикови, дизайнерски, миниатюрни, сувенирни и т.н.). Тук влизат и вариациите в подреждането или групирането на публикацията по библиографско описание – по име, по заглавие, по издател, по местоиздаване, хронологично и т.н. Тук е необходимо да се извърши подробно и многоаспектно търсене във фондовете на по-големите библиотеки и във виртуалните каталози по света – в Русия, САЩ, Германия, Великобритания, Канада, Австралия, Австрия, Италия, Франция, Финландия, Швейцария, Швеция и т.н. Рефлексията в световните виртуални каталози, макар и само номинална, генерира „ко-виртуалността” и усилва публичната акустика на „агората”.
Трета фаза. Редукция (аналитико-синтетична преработка) на съдържанието. В тази фаза са всички вторични експертни репрезентации на съдържанието на книгата, сред които класифициране, индексиране, предметизиране, извеждане на дескриптори (ключови думи) и др. за целите на т.нар. информационни издания. Тук са анотациите и анонсите, резюметата, рефератите и съкратените версии на съдържанието (адаптирани, екстрактни, компактни, компресирани). Тук влиза и включването на книгата или публикацията в обзори, дайджести, реферативни журнали, експресни и сигнални издания. На наблюдение се подлага и другото медийно присъствие – новините, съобщенията, рекламните апели и клипове и т.н.
Четвърта фаза. Репродукция (текстологична деривация, преформулиране). В тази фаза е началото на оценяването чрез обратна връзка. Тук се появяват включването на заглавието в библиографски списъци, цитирането като огласена обратна връзка, цитирането на части от текста или на заглавието, позоваването, препратките, перифразите (преразказите), репликациите, реминисценциите (поява на книги за книгата, на текстове „по повод на”, „вдъхновени от”, „по темата”, стихотворения, есета и др.), коментарите, пълнотекстовите деривати – препринтите, репринтите (в Current Contents), пълнотекстовите файлове за отдалечен достъп, преводите. Изключително важната форма на репрезентация тук е цитирането. Цитирането представлява динамична и мащабна обратна връзка към предходни и настоящи текстове. Всъщност иманентната функция на цитата е обратната връзка, контактността и проверимостта на използваната информация. Възприема се и като вид признание, отклик, оценка, и като форма за „изплащане на дълговете”. Цитирането е и вид изграждане на своеобразна мрежа, инфраструктура между отделни произведения и свързването им в една цялост – в полето на рефлексивното и референтното знание и комуникацията. Цитатите като средство за комуникация позволяват да се проследи динамиката в развитието на даден научен резултат, да се очертае кръгът от т.нар. ядрени публикации, в които се съдържа необходимата обща информация за проблема и които създават контекста на даденото изследване. Тези ядрени публикации приобщават новото изследване към зоната на достоверността и документираността. И което е по-важно – цитирането, представлявайки формален, явен израз на връзката между научните изследвания, се е наложило като най-надеждния генератор на интерактивност, икономичност и високо КПД (коефициент на полезно действие) в науката. Съществуват различни форми на цитиране: пряко, допирателно, критично. Прякото цитиране е прехвърляне на обратната връзка към предшественика, за да я получи като отклик и оценка, докато допирателното цитиране е хвърляне на мост към съседни повествователни или научни полета. Критичното цитиране пък поставя под съмнение достоверността на произведението. То може да посочва разлика чрез съпоставка с утвърдени емпирични научни резултати, да оборва и да изразява несъгласие с изложените факти и хипотези.
Ще отбележа две обстоятелства, които правят темата за цитирането като обратна връзка изключително конвертируема.
Енциклопедичните и научните издания в интернет вече предлагат готов формат за цитиране или позоваване на собствените им публикации. Интернет енциклопедията Wikipedia, например, към всяка готова статия генерира симултанно (в актуално време) изключително прецизни формати, съобразени със шестте най-разпространени в света научни стила за цитиране – APA, MLA, MHRA, Chicago, CBE/CSE и Bluebook. Най-коректно подхожда към своите потребители руската версия на Wikipedia, тъй като заедно с основните шест стила на цитиране предлага готови за копиране библиографски описания и по държавните им стандарти:
 

От началото на 2006 г. интернет книжарницата Amazon.com стартира опция „Citations” в два ракурса: книги, които тази книга цитира (This book cites … books), и книги, които цитират тази книга (… books cite this book). При това – с посочен номер на точните страници на местонахождението на цитирането и с хипер линк към тях [13]. Посоченият пример е с книгата на Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизициите”, която цитира 69 книги и самата тя е цитирана в 840 книги от базите данни на Amazon.com.

Съвсем логично като резултат от съсредоточаването на общественото внимание, на медийната и публична пропаганда около дадена книга на книжния пазар да се появят множество нейни имитации, клонинги и „последователи”, произведения, имащи претенцията да бъдат допълващи, обясняващи или опровергаващи вложената в референта история. Именно така се случи с книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”.
Но има и маргинални и алтернативни форми на репродукция или на рефлексия. Сред тях е и плагиатството като премълчана обратна връзка.
Плагиатството, както и цитирането, е мощна форма на обратна връзка с книгата, защото обозначава приемственост и „връщане” към прочетени предходни произведения. Явлението плагиатство (с латински произход: plagio –похищавам) означава обсебване на голяма част от чужда литературна творба, издаване на чуждо произведение (или на части от него) като собствено и е своеобразна форма на „криптомнезия” (несъзнателно) или умишлено „безмълвие”. Плагиатството обаче има свои по-безобидни разновидности деривати [14]: епигонство, компилация, подражателство и заимстване. В конкретния случай за нас е важно да направим по-скоро разлика между плагиатство – перифраза – цитиране. Цитатът е дословен откъс от авторски текст в кавички, перифразата е преразказана чужда мисъл без кавички, но с цитиране и позоваване на източника, а в контекста на тези две понятия можем да заключим, че плагиатството е цитат без кавички и позоваване – „фалшива парафраза” с цел кражба.
Пета фаза. Текуща (оперативна) критика. В тази фаза протича прагматичното оценяване на книгата или публикацията. Тази форма на рефлексия вече е официална и авторизирана чрез подпис. Тук влизат характеристиките, включването в препоръчителни библиографии, блърбовете (англ. blurb – похвално, рекламно изречение на корицата), отзивите, рецензиите (вкл. издателските за ръкописа), но с цел популяризация в медиите, интервютата, дискусиите, дебатите в медиите и общественият отклик като цяло.
Шеста фаза. Експертна (научна) критика. В тази фаза протича научното, разгърнатото оценяване. Обратната връзка тук е официална, институционализирана и авторизирана рефлексия и включва експертните рецензии, критичните прегледи (обзори) в група и контекст. Тук е и мястото на наградите като форма на материализация на обратната връзка. На тази фаза се регистрира и институционалната реакция на Църквата. Например „Шифърът на Леонардо” беше обявен от Ватикана за „ерес” и опасна книга, която не трябва нито да се чете, нито да се купува. Ватикана напълно отрича написаното в книгата на Дан Браун и го определя като „срамни и недоказани лъжи” [15].
Седма фаза. Медийни трансакции и транскодиране или медиаморфози. Няма нищо случайно в това привличане на рефлексията на медийната индустрия към полето на обратна връзка с книгата. Всеки традиционен медиум, телевизия или печатна медия в наши дни може да оцелее единствено ако се свързва с онлайн медия. В бъдеще всеки медиум ще трябва да намери своето „уникално продаващо предложение”. На тази фаза книгата се подлага на транскодиране, т.е. на продуциране на медиаверифицирани рефлексивни корелати на оригинала, а рефлексивната проекция представлява пренасяне на референта в нова медийна среда като колективна творческа рефлексия. Тук влизат традиционните репрезентативни форми като инсценировката и драматизацията, комиксът, книгата игра, театралната постановка, радиопиесата, записът върху грамофонна плоча или аудиокасета (като говореща книга), тв сериалът, кинофилмът, телевизионните игри, фотосесии, картини, снимки, модни колекции (създадени „по повод на”, „вдъхновени от”, „по темата”) и т.н. Филмът например като вторичен продукт печели огромен успех както за себе си, така и за първоизточника – книгата. Въздействието на филма може да е следствие от популярността на книгата, но може да е и автономен процес, чийто публичен резонанс е предпоставка за появата на нови медийни деривати и медиаформи. В тази фаза са и кросмедийните хибридни проекции като audio book, tholking book, video book, digital book, digital audiobook, CD-book, DVD изданието, multimedia book, thouch book, floppy book, mail-book, mobile book, pop-up book, 3D book, networked book, компютърните игри и т.н. При хибридните медиаформи се наблюдава „торсионна” (спираловидно увиваща се и мултиплицираща се) обратна връзка – книгата рефлектира върху художника, който я пресъздава в комикс, който провокира режисьора да прочете книгата, чийто прочит поражда филма, който заинтригува софтуерния специалист да създаде платформа и да поръча сценарий, по който се прави компютърната игра, а у играещия се появява любопитство и прочита книгата. В крайна сметка „ревалоризацията” на книгата е гарантирана.
Малко встрани от тази кросмедийна синергия остават формите на нестандартна обратна връзка – предметизацията и фетишизацията на темата на книгата или на книжното тяло. Доколкото предметизацията представлява превръщане на комуникативния обект в битов предмет или в предмет на изкуството, тук влизат обектите на идолатрия, т.е. нефункционалните книги деривати – стоките фетиши, сувенирите, промишлените имитации, декоративните, аксесоарните и показните версии на книгата. Тук са и скулптурните и архитектурните интерпретации на книгата, книгите – обекти в приложните и пластичните изкуства, не-книгите или анти-книгите (книга чанта, книга шапка, дреха от страниците на книгата), мобилният телефон, изрисуван с мотиви от съдържанието на книгата, туристическте маршрути по места, описани в книгата, и т.н.
Осма фаза. Историзация (меморизация и митологизация). На това ниво се извършват рефлексивните практики спрямо паметта: 1) негентропийни и 2) ентропийни (анулиращи комуникационното въздействие). Към първата група рефлексии е въвеждането на книгата в литературната история (включително и подлагането на канонизация и пантеонизация), включването в академичните учебни програми, включването в подбрани и институционализирани библиографии, в ретроспективни класации и топлисти, римейк изданията и кавърверсиите (продълженията или книгите „екстензии”) и т.н. Към втората група – ентропийните практики спрямо паметта, влиза включването на книгата в индексите и списъците със забранени книги на религиозни и държавни институции в някои страни. Този сегмент от последната фаза на обратна връзка с книгата можем да наречем негационна и в нея влизат тоталитарните практики спрямо книгата – опортюнизмът, обструкциите, рестрикциите, репресиите, цензурата, инкриминацията, забраната и изгарянето (аутодафе) като анулираща или холокостична фаза на обратна връзка с книгата.
Целият описан по-горе цикъл от осем фази се развива като „огледална спирала”, т.е. най-близо до центъра – до книгата референт, линията се дели на две паралелни и едностранни спирали, които в период на дълго формиране с обратими процеси образуват двойна огледална спирала. Деленето на началото се осъществява на определени участъци (в нашия случай осем) с определена цикличност. На същите тези участъци произтича обратим процес в обратна последователност, но със същата цикличност. Този процес от своя страна образува едностранна спирала с обратна насоченост, движеща се като огледално отражение на първичния модел.

                                      © Цветкова 2007

                Фиг. 6. Вертикален растеж на обратната връзка с книгата

Спираловидният модел показва в най-голяма степен как се развива и утвърждава приемствеността и обратната връзка със съдържанието или идеите в която и да е книга или публикация с всички социални и индустриални звена и общности в съвкупния комуникационен цикъл. Цикъл, в който реципиентът – индивид, социална група или предприятие, поема информационната вълна, консумира я и я връща под формата на публичен информационен резонанс. Именно чрез покритието си по този модел книгата доказва своята функционалност като медия, защото надскача рамките на традиционното медиатизиране и генерира (динамизира) нови пространства за своето медийно и пазарно съществуване (в областта на образованието, туризма, рекламата, индустрията за стоки и услуги и т.н.) не само в реалния, но и в паралелния виртуален свят. Именно този модел демонстрира и процеса на ревалоризация на книгата като културна медия номер едно.

НЕКОНВЕНЦИОНАЛИ ФОРМИ НА ОБРАТНА ВРЪЗКА
Един действащ холономен модел за изследване на обратната връзка може да синтезира пертинентна и релевантна информация за нуждите на статистиката, рейтинга и оценката на “най-четената книга”. Това е изключително трудоемка, но смислена задача, тъй като само чрез установяване на най-четените книги може да се получи автентична картина на ефективността в полето на книгата. Има и предостатъчно инструменти и канали за селекция на действително “четените” книги, включително и статистика на “най-крадените книги”. Смисълът на този мониторинг е в ракурса и подхода – регистрация на рефлексията спрямо книгата, фиксиране и обобщаване на предизвикания от нея социален резонанс.
„Най-четена книга” можем да дефинираме като книгата, която според преценката на голям брой читатели е осъществила своите функции и е оправдала ресурсите като време и енергия, необходими за нейното възприемане, и отразява средния сбор на читателските предпочитания. Така че констатираното от най-мащабното до днес социологическото проучване „Четяща България” (октомври-ноември 2006 на Alfa Research), че водещият фактор, който определя избора на книга, е препоръката на приятел (25%) има и своето научно обяснение [16]. Другите фактори са имиджът и популярността на автора (16%) и медиите, посочени от 13%. Следователно, чисто читателската оценка (препоръката) се ползва с по-голямо доверие, от колкото тази на експертите или медиите.
Библиотеките, правещи статистика за най-заеманата книга, всъщност по-успешно се доближават до определението за най-четената книга и този вид обратна връзка е много по-обективна, от класациите за бестселъри.
Показателно за това са изводите, направени от Офелия Георгиев Руф, директор на обществената библиотека Сан Бернардино в САЩ, след като е сравнила резултатите от бестселърския списък на в-к „Los Angeles Times” и списъка на най-заеманите книги за същия период от Американските библиотеки. В раздела за художествена литература бестселър е „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун и е на челно място за най-купуваната книга, но в нейната библиотека е на 15-та позиция. За нехудожествена литература бестселър е „Моят живот” на Бил Клинтън, но липсва в топ 30 на нейната собствена библиотека. Другите заглавия, които също се появяват в медийните класации на бестселъри, отсъстват сред най-заеманите библиотечни книги. Самата тя признава, че някои от най-заеманите заглавия от нейната библиотека са непознати дори и за нея. Тя се учудва от резултатите и си задава въпросите: дали купувачите и посетителите в библиотеките не принадлежат към различни социални-икономически и културни групи; колко от купуващите книги действително ги четат и коя от двете групи действително е показателна за тенденциите на четящите. Според нея много хора си купуват книгите за декорация или от желанието да ги имат, но не и да ги четат [17].
Най-неконвенциалният критерий за “четена книга” – кражбата на екземпляри от конкретни заглавия, заслужава специално внимание. Защото кражбата на книга е вид индивидуална рефлексия и достатъчен повод за медиаактивност при някои читатели. Неслучайно съществува “история на библиоклептоманията”, намерила научното си лоби в изследването “История на четенето” на Алберто Мангел: „Може да не сме склонни да оправдаем кражбите на книги, но копнежът, който стои зад тях, стремежът дори за миг да наречеш една книга своя е познат на много повече честни мъже и жени, отколкото бихме искали да признаем” [18]. Всъщност истинското мерило за ценността и популярността на една книга е честотата на кражбите й. Проумели тази за някои болезнена истина, един клуб на трезвомислещи писатели от гр. Киев, Украйна, от 2004 г. присъжда наградата „Най-заеманият за четене и невръщан автор”. Статистическите сведения за класацията инициаторите на този приз получават от всички библиотеки в страната. Но в тях по правило се води такава статистика – оперативна и актуална. А у нас фактът на кражбата се удостоверява едва когато постъпи нова заявка за същата книга или при годишната инвентаризация на библиотечния фонд. В паспорта на книгата рядко се пише “открадната”, а по-често “невърната”, “не е на място” или “липсва”.
Технически въоръженият читател е измислил начин да “краде” и чрез сканиране с камерата на мобилния си телефон пълните текстове. Японските книготърговци опитаха още през 2003 г. да се увеличат продажбите си като забраниха във всички 20 хиляди книжарници влизането с мобилен телефон. Но сканирането на части от книги или цели книги и в момента се извършва в библиотечната читалня, в книжарницата, на панаира на книгата или просто сред домашната библиотека на съседа.
Откраднатият прочит, и то на терена на самия търговски обект, беше регистриран и у нас. През февруари 2010 г. продавачи на книги в Пловдив констатираха, че кризата роди нов вид читатели. Те влизат в книжарниците, но не за да пазаруват, а усамотени между стелажите да дочетат започнатата или да започнат нова книга. „Често в обедните почивки имаме хора, които наблюдавам и констатирам, че четат. Не могат да си позволят покупка на книга”, беше състрадателното обяснение на една от книжарките [19].
Пробив в предразсъдъците за краденето на книга се случи по време на Франкфуртския панаир на книгата (10-14 октомври 2007 г.), когат крадливостта на читателите беше призната за позитив [20]. Беше оповестен индикатор с невероятен маркетингов потенциал, който помага на издателите в преценката на интереса, който предизвиква едно току-що представено ново заглавие, наречен "индекс за най-крадена книга”. Този индекс се базира на своеобразна класация на заглавията, които най-често изчезват от щанда на участващо на панаир или салон книгоиздателство. Маркетолозите, наблюдаващи други търговски изложения, са на мнение, че най-крадените интелектуални стоки обикновено в последствие стават най-продаваните.
Пример за краденето на книга като окончателно признат позитив е PR-политиката на световни писатели. Най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници – така е анонсиран израелският писател Етгар Керет преди премиерата на сборника му с разкази "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог" у нас на 21 септември 2010 г. с логото на издателска къща "Жанет 45" [21].
Макар че за книгите на други автори на бестселъри не се оповестява подобна информация, във всички случаи описаната поредица от примери съдържа силно информативни симптоми за актуалното читателско поле, от които системата на книгата е време да се възползва.

                                                                                                                                                           Приложение
         АЛГОРИТЪМ ЗА ИНФОРМАЦИОНЕН МОНИТОРИНГ НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА С КНИГА [22]

Бележки:

[1] Робъртс, Доналд. Характер на комуникационните ефекти // Комуникацията. София, 1992, с. 93.
[2] Аристотел. Топика. София: Захарий Стоянов, 1998. 440 с.
[3] Фрийдман, Томас. Светът е плосък. 2. актуал. и разшир. изд. [1. изд. 2005]. София: Обсидиан, 2006. 560 с.
[4] Щерева, Ваня. Образцов дом. София: Фонд. Развитие ХХІ, 2005. 224 с. (2. изд. 2005; 3. изд. 2006. 280 с.).
[5] Теоретичните трудове на Н. Рубакин дават обяснение на познанието за света посредством втора сигнална система на човека, използваща първия посреднически инструмент – речта, езика, и с това поставят основите на комплексното изследване на книгата като обект, но и като субект, като уникален и незаменим феномен на човешката психика, на човешката менталност и индивидуалност. В акта на четенето според Рубакин се извършва специфична реакция на нервната система на човека, но на ниво втора сигнална система, откъдето произтичат информационни, емоционални, ментални и физиологични последствия. Ключовото звено, филтърът в рефлекторния апарат, където се изработва проекцията за книгата, е т.нар. “мнема” (паметта или съвкупността от индивидуалните психични свойства на всеки човек). Н. Рубакин доказва чрез емпирични методи (тестове), че доколкото “мнемата” на всеки е индивидуална, проекцията на всеки чужд текст в съзнанието му е субективна. Вж. Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? Ленинград: Колос, 1924. 61 с.; Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. 308 с.
[6] Източник: Дайър, Уейн. Вашите слаби места. – София: Наука и изкуство, 1989, с. 309-310.
[7] Източник: Simply Put: Tips for creating easy-to-read print materials your audience will want to read and use. 2. ed. – Atlanta, Georgia: Centers for Disease Control and Prevention, 1999, p. 39.
[8] Източник: Стойков, Любомир. Теоретични проблеми на модата. – София: От игла до конец; НХА, 2006, с. 2.
[9] Източник: Библиотеката – минало и настояще: [ Сб.] Юбил. науч. конф. по случай 125 г. от създаването на Нар. библ. "Св. Св. Кирил и Методий", София, 11-12 дек. 2003. – София: Нар. библ. Св. Св. Кирил и Методий, 2004, с. 428.
[10] Ramirez, Elsa. Reading, Information Literacy, and Information Culture // CUIB/UNAM Library Science Research Center of the National University of Mexico. 2002. [cited 24.11.2006]. Available from: http://correo.udlap.mx/~yulia/bc110/material/ramirez.pdf  
[11] The Man Booker Prize About the prize. Booker & the silver screen. [20.05.2007]. Available from: http://www.themanbookerprize.com/about/cinema .
[12] Спиралата представлява основата на устройството на света. В нейното начало е точката (зародишът) или кръгът (философският символ на раждането на света), а от този символ на раждането в процеса на делене, протичащ по спиралата, се образуват две едностранни спирали, които в период на дълго формиране с обратими процеси образуват двойна огледална спирала. Деленето на началото се осъществява на определени участъци с определена цикличност. На същите тези участъци произтича обратим процес в обратна последователност, но със същата цикличност. Този процес от своя страна образува едностранна спирала с обратна насоченост, движеща се като огледално отражение на първичния модел. Именно това явление е в основата на обяснението на „огледалната спирала”, която стои и в основата на човешкото създание – от ембрионалния стадий до раждането, и формира важния общонаучен принцип – непрекъснатостта, цикличността на развитието.
[13] Amazon.com Citations. 2011. [cited 20.05.2010]. Available from http://www.amazon.com/gp/search-inside/citationshelp.html/ref=sib_ab_help  
[14] Попов, Горан. Плагиатството. – Наука, 2002, № 2, 39–42.
[15] Габровска, Людмила. Светият престол обяви Шифърът на Леонардо за ерес. – Новинар, 18 март 2005, с. 10.
[16] "Четяща България" - социологическо проучване на Алфа рисърч, октомври-ноември 2006 // Асоциация "Българска книга". [cited 20.05.2010]. Available from: http://www.abk.bg/?page=docu#pchb  
[17] Roop , Ophelia Georgiev. What People Read This Summer September 19, 2004. San Bernardino Public Library. [cited 20.05.2010]. Available from: http://www.sbpl.org/sept_19_04.html  .
[18] Мангел, Алберто. История на четенето. София: Прозорец, 2004, с. 232.
[19] Купуваме по-малко книги заради кризата // bTV, 19.02.2010, 22:32. [cited 20.05.2010]. Available from: http://www.btv.bg//story/154945-Kupuvame_pomalko_knigi_zaradi_krizata.html
[20] Индексът за най-крадена книга помага на издателите // Actualno.Com: Култура, 14 октомври 2007, 17:09. [cited 23.06.2010]. Available from: http://curious.actualno.com/news_128714.html .
[21] Етгар Керет в България // ИК Жанет45. 15.09.2010. [cited 20.05.2010]. Available from: http://books.janet45.com/news/357
[22] Алгоритъмът е поетапен изследователски инструмент, окончателен набор от стъпки, позволяващ чисто механично да се реши някаква конкретна задача от даден клас еднотипни задачи. Изходните данни могат да се променят в определени граници (което характеризира масовостта на алгоритъма); процесът на придвижване по етапите и прилагане на правилата спрямо изходните данни (пътят на решаване на задачата) е определен съвсем еднозначно (което характеризира детерминираността на алгоритъма); на всяка крачка от процеса трябва да бъде ясно кое се приема за резултат и да става известно какъв е именно този резултат (с това се означава резултатността на алгоритъма). За да бъде признат обаче даден алгоритъм за методичен документ, потвърждаващ неговата научна и практическа ценност, е необходимо да бъде подложен на съответната научна експертиза. Настоящият алгоритъм е в експериментална фаза и се апробира пред студентите от специалност „Книгоиздаване” във ФЖМК на Софийския университет от 2003 г. до настоящата 2011 г.

Библиография:

1. Аристотел. Топика. София: Захарий Стоянов, 1998. 440 с.
2. Библиотеката – минало и настояще: [ Сб.] Юбил. науч. конф. по случай 125 г. от създаването на Нар. библ. "Св. Св. Кирил и Методий", София, 11-12 дек. 2003. – София: Нар. библ. Св. Св. Кирил и Методий, 2004. – 428 с.
3. Габровска, Людмила. Светият престол обяви Шифърът на Леонардо за ерес // Новинар, 18 март 2005, с. 10.
4. Дайър, Уейн. Вашите слаби места. – София: Наука и изкуство, 1989.
5. Етгар Керет в България // ИК Жанет45. 15.09.2010. http://books.janet45.com/news/357
6. Индексът за най-крадена книга помага на издателите // Actualno.Com: Култура, 14 октомври 2007, 17:09. Available from: http://curious.actualno.com/news_128714.html .
7. Купуваме по-малко книги заради кризата // bTV, 19.02.2010, 22:32. Available from: http://www.btv.bg//story/154945-Kupuvame_pomalko_knigi_zaradi_krizata.html  
8. Мангел, Алберто. История на четенето. – София: Прозорец, 2004.
9. Попов, Горан. Плагиатството // Наука, 2002, № 2, с. 39–42.
10. Робъртс, Доналд. Характер на комуникационните ефекти // Комуникацията. София, 1992, с. 93.
11. Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. – Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. – 308 с.
12. Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? – Ленинград: Колос, 1924. – 61 с.
13. Стойков, Любомир. Теоретични проблеми на модата. – София: От игла до конец; НХА, 2006.
14. Фрийдман, Томас. Светът е плосък. 2. актуал. и разшир. изд. [1. изд. 2005]. – София: Обсидиан, 2006. – 560 с.
15. Четяща България - социологическо проучване на Алфа рисърч, октомври-ноември 2006 // Асоциация "Българска книга". Available from: http://www.abk.bg/?page=docu#pchb  .
16. Щерева, Ваня. Образцов дом. – София: Фонд. Развитие ХХІ, 2005. – 224 с. (2. изд. 2005; 3. изд. 2006. 280 с.).
17. Amazon.com Citations. 2011. Available from http://www.amazon.com/gp/search-inside/citationshelp.html/ref=sib_ab_help  
18. Ramirez, Elsa. Reading, Information Literacy, and Information Culture // CUIB/UNAM Library Science Research Center of the National University of Mexico. 2002. Available from: http://correo.udlap.mx/~yulia/bc110/material/ramirez.pdf  
19. Roop, Ophelia Georgiev. What People Read This Summer September 19, 2004. San Bernardino Public Library. Available from: http://www.sbpl.org/sept_19_04.html .
20. Simply Put: Tips for creating easy-to-read print materials your audience will want to read and use. 2. ed. – Atlanta, Georgia: Centers for Disease Control and Prevention, 1999.
21. The Man Booker Prize About the prize. Booker & the silver screen. Available from: http://www.themanbookerprize.com/about/cinema .

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Цветкова, Милена. Как се изследва обратната връзка с книга // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact):
e-mail: tsvetkova_su@abv.bg