Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 42/ Септември 2019 г.
20 Септември 2019 г., Петък

PR

Принтирай E-mail

Имиджът, комуникациите и публиките - водещи константи в международните туристически изложения

Брой 8 / Януари 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Соня Алексиева

Резюме:

В статията се анализира темата за нарастващото значение на комуникациите между различните видове публики в рамките на едни от най-големите световни бизнес форуми – международните туристически изложения. Представени са хронологично някои от известните чуждестранни и национални изложения, които привличат чрез реклама, пъблик рилейшънс и специални събития най-важните за туризма публики. През призмата на ключовите послания в индустрията на гостоприемството са посочени ефектите при изграждане на имидж и спечелване на лоялни клиенти. Обобщени са проблемите, до които води подценяването на имиджа, комуникациите и публиките като водещи константи при организацията и провеждането на международните изложения в туризма.
Ключови думи: комуникация, туризъм, пъблик рилейшънс, реклама, имидж, публики, изложения, послания, специални събития
 

Summary:


1. Туризмът – бизнес за ключови публики

Като сложна и многообразна човешка дейност, свързана с пътуването на хората за задоволяване на познавателните и развлекателните им потребности, туризмът обединява производство и обмяна на услуги и стоки. В качеството му на потребител, който пътува извън дома, туристът е носител на съществена икономическа тежест, която рефлектира в различните области на икономическия, социалния, културния, и политически живот и др. Много от класическите определения на понятието дефинират туризма като социално-икономическо явление с изключително значение за развитието на икономиката и живота на хората.
Според една от известните дефиниции, която често се перефразира в изясняване на понятието, туризмът се определя като „временно движение на хора извън тяхното нормално местоживеене и месторабота, както и дейностите, осъществявани при престоя в тези места и съоръженията, създадени за задоволяване на техните нужди” [1]. Как обаче клиентите да избягнат заблуждаващата реклама и манипулирането на действителните факти в съвременния свят? Как потребителите да се информират постоянно за промените и новостите в туризма? Как професионалистите в туристическата индустрия да следят състоянието и тенденциите в бизнеса? Как държавният, неправителственият сектор и представителите на бизнеса да дискутират, решават и контролират най-важните проблеми в туризма? Как посланията на туристическите организации/фирми да стигат до ключовите публики? Отговорите на тези въпроси са там, където са и срещите лице в лице с потребителите и партньорите – на утвърдените и признати от бизнеса, традиционни туристически изложения.
На практика участието и посещението на туристическите изложения са част от огромния и специфичен сегмент на бизнес туризма, свързан с реално потребяване на бизнес услуги и предлагане на специфични продукти. Осъществените срещи и контакти, подписаните договори и споразумения, реализираните сделки и продажби, установените професионални сътрудничества, са част от положителните ефекти от участието на туристическите организации/фирми в традиционните изложения. Като планирано бизнес събитие в рамките на годишните международни и национални календари, те акумулират добри имиджови и финансови резултати за организацията/фирмата. Изложенията се делят на международни, национални, регионални, както и на големи и малки, в зависимост от броя на участниците, посетителите, площта, периодичността и времето на провеждане. Участниците в тях могат да се включват на национален или регионален принцип, на географски или на продуктов принцип, но всички те инвестират в реклама и промоции, търсят популярност и затвърждаване на имиджа на своята дестинация, услуга и продукт.
Както всеки друг пазар, така и туристическият изисква от специалистите по маркетинг точно дефиниране, както и позициониране на целите. От една страна, защото е трудно „да се направи продукт, който всеки човек би харесал”, обобщава най-голямата неопределеност на пазара проф. Филип Котлър, а от друга – „Пазарите се променят по-бързо от маркетинга. Купувачите се променят като брой, желания и покупателна способност, като реакции на промени в икономиката, технологиите или културата” [2].
По своята същност туризмът е световен динамичен бизнес, който е една от най-привлекателните форми за оползотворяване на свободното време на хората. Развитието на туризма е невъзможно без актуална информация, бърза комуникация и насочване на точните послания към ключовите публики. Различните потребители имат различни предпочитания за прекарване на ваканциите и почивките си, както и за избор на различни видове туризъм. Промяната, която наложиха в бизнеса онлайн комуникациите, онлайн резервациите, социалните мрежи и 24-часовата диалогова платформа в интернет, е част и от новата психологическа нагласа за обслужване на клиентите. По-бързото и все по-късното планиране на свободното време, по-лесното и по-точното информиране за всяко пътуване, превърнаха комуникациите от средство за класическо общуване в средство за глобално ориентиране в индустрията на гостоприемството.
„Свободното време е едно от най-важните условия за развитие на туризма, а от друга страна, туризмът като вид индустрия е част от индустрията на свободното време”, ето защо в основата на туристическите изложения е маркетингът на свободното време, който може да разкрие „потребностите и мотивацията за предприемане на туристическо пътуване в една по-дългосрочна перспектива и да повлияе върху профила на туристическото предлагане, тъй като свободното време, като по-обща категория от туризма, е обусловено от исторически формирали се бит, традиции и култура на дадена общност, социална група или нация” [3]. Именно динамиката на туристическия пазар и мотивацията на потребителите да бъдат информирани, привлечени и спечелени за най-добрия продукт на този пазар, изискват постоянно ефективна комуникация и бърза обратна връзка.
В този смисъл с неограничената си информация и с глобалната си комуникация, големите туристически изложения привличат различни публики, ключови за бизнеса на транспортните компании, туроператорите, хотелиерските вериги, специализираните организации и подизпълнителите в туристическата индустрия. Публиките, които наемат щандове и резервират зали за своите презентации, се разделят на две големи групи: масова и специализирана, а участниците – на професионалисти и любители. Основните участници в туризма (курорти, хотели и хотелски вериги, пътнически агенции, авиокомпании, туроператори, заведения за хранене и развлечения, атракциони, музейни комплекси, аквапаркове и др.) участват заедно с най-различни държавни, общински, бизнес и неправителствени структури, професионални сдружения, асоциации, специализирани клубове, свързани директно с туризма.
По-малка, но изключително важна част от специализираните публики сред участниците в изложенията са организации, компании, фирми, обединения с дейност, привидно извън туризма (IT, застрахователни, строителни, различни производители и др.), както и пряко свързани с него (културни, образователни, екологични, спортни, здравни и др. организации). В предварително заявения формат на изложенията се определят дни със свободен достъп за професионалисти или свободни за посетители, събития с достъп за медии или за посетители и др. На практика интернет комуникациите осигуряват както за медиите, така и за гостите, все повече възможности за достъп до интерактивни и рекламни презентации, до онлайн участие или включване чрез онлайн регистрация в събития и дискусии в реално време.

2. Туристическите изложения като информационни и комуникационни борси

В спорната, но интересна от гледна точка на интегрираните маркетингови комуникации теза, че туризмът е бизнес, който привлича публиките с реклама, но ги печели с пъблик рилейшънс, ключов е въпросът за диалога между вътрешните и външните публики. Реалните проблеми в българския туризъм – от инфраструктурата до квалификацията на кадрите, неотложните промени, свързани с рекламата, бранда и промяната на визията на страната като туристическа дестинация, са част от въпросите, които публичният дебат поставя във фокуса на общественото внимание. Трудният консенсус и различното мнение по тях налага повече прозрачност и аргументирана позиция. Разглеждането на туристическите изложения като информационни и комуникационни борси ги определя като най-точното място, където професионалистите и експертите в туризма могат да реализират този публичен дебат.
Най-авторитетните международни, национални и регионални изложения в България дават възможност именно за диалог и ефективна комуникация в името на имиджа на страната като туристическа дестинация с бъдеще като европейска дестинация. Защото разбирателството не е само „собствена цел на комуникацията, но така също е средство за задоволяване на интереси. И тъй като в процеса на конфликти става дума за различни интереси, в демократичните общества задоволяването на тези интереси минава през общопризнатото дефиниране на ситуацията, на базата на което всички участващи трябва да имат равни възможности за изразяване и аргументиране на становищата си и да намерят консенсусно решение” [4].
Ефективността на комуникациите в професионалната среда на туристическата индустрия се гарантира от наличието на активна целева публика, която е заинтересована от поставянето и решаването на проблемите. „Как могат най-публичните събития в българския туризъм да отговорят на тези предизвикателства? Възможно ли участниците в бизнеса да използват професионалните изяви, да концентрират мозъчни атаки - от промоциите до присъствието си в Интернет, в името на една все по-прозрачна и достоверна информация за състоянието, промените и тенденциите в туристическия бизнес? Кои са реалните публични „сцени”, където комуникацията лице в лице и възможността за обмен на добри практики, мнения и идеи, могат да провокират полезен диалог в туристическата гилдия?” [5]
За разлика от вътрешните комуникации, при които акцентът е върху връзките, контактите и взаимодействията вътре и между членовете на организацията/фирмата, при външните комуникации водещи са деловите отношения и бизнес контактите с различни външни за организацията институции, корпорации и др. Те са партньорите, но и конкурентите на туристическия пазар, които могат да хармонизират интересите си и да намерят компромиси в името на икономическите, социалните и обществените ползи от туризма във взаимноизгодните бизнес контакти на външните публики. „Външните комуникации всъщност прeдставляват установяването и поддържането на организационни отношения с представители на други институции, на юридически и физически лица. Според своя обхват те могат да бъдат диференцирани на национални и международни. Националните се изразяват в поддържането на делови отношения и осъществяването на бизнес срещи и преговори с български икономически субекти, а международните засягат бизнес контактите и бизнес преговорите на български предприемачи и мениджъри с чуждестранни икономически субекти.
Кои обикновено са обектите на външните комуникации на икономическите организации? Това преди всичко са сродните им икономически организации, други икономически организации от несродните сфери, инвеститорите и кредиторите, длъжниците, масовите и индивидуални клиенти, консултантите, проектантите и експертите, масмедиите, конкуренцията. Чрез външните комуникации се осъществяват в максимална степен толкова важните дейности, свързани с маркетинга, рекламата и връзките с обществеността, в контекста или извън него на разработването на съвместните бизнес проекти” [6] .
Подготовката и организацията, както и творческите програми и специалните събития на най-големите туристически изложения в Европа, доказват икономическия им и социален просперитет в последните 20 години. Кои са най-авторитетните и най-посещаваните от тях днес?
• Най-голямо туристическо изложение в света е ITB Берлин, което привлича над 180 страни и между 10 и 15 000 туристически компании и сдружения в столицата на Германия всяка година в началото на месец март, организира се от 1966 г. (www.itb-berlin.com).
• Едно от най-големите туристически изложения за територията на Източна Европа е Международно изложение за туризъм и пътешествия - МИТТ, което започва през 1993 г., в него участват над 150 страни, провежда се в Москва всяка година през месец март (www.mitt.ru).
• Най-голямото туристическо изложение за професионалисти в света е World Travel Market – WTM, в него участват над 200 страни, провежда се в Лондон в началото на месец ноември, организира се от 1979 г. (www.wtmlondon.com).
• Най-дългогодишното туристическо изложение в България, предназначено за професионалисти и масова публика - Международната туристическа борса „Ваканция и СПА Експо”, започва през 1983 г. като „Панаир на туризма” в кк „Златни пясъци”, организира се в София от „ПРИМ ЕКСПО” за 28-ми път през месец февруари, в НДК в София изложението се провежда от 1992 г. (http://www.holidayfair-sofia.com).
• Най-престижното събитие в България в областта на културния туризъм е Международното изложение „Културен туризъм” - Велико Търново, организатори са Община Велико Търново, БХРА и АБТТА, основен организатор е Общинска агенция по туризъм „Царевград Търнов”, провежда се през месец април от 2002 г. като туристическо изложение с дискусионна програма и филмов фестивал „На източния бряг на Европа” (http://www.velikoturnovo.info).
През 2011 г. страната ще участва на пет международни туристически изложения с национални щандове, на които традиционно се представят над 20 организации/ фирми и общини, както и на 31 борси в чужбина с информационни щандове. Финансирането ще се реализира с 3 млн. лв. от националния бюджет, както и с допълнителни средства. В рамките на годишната програма за национална туристическа реклама на страната за 2011 г. националният бюджет за туристическа реклама през 2011 г. е осем млн. лева [7]. По линия на ОП „Регионално развитие” се очаква да бъдат осигурени още 26 млн. лв.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще участва на 8 национални туристически борси. Това са Международна туристическа борса „Ваканция и СПА Експо 2011" – София, Международна туристическа борса „Културен туризъм" – Велико Търново, Регионална контактна туристическа борса „По пътя на слънцето", Туристическа борса „Вашата ваканция" – Бургас, Туристическа борса „Уикенд туризъм" – Русе, Черноморски туристически форум – Варна, Туристическа борса „Планините на България – гостоприемство на четири сезона" – Смолян.

3. Изграждане на имидж - позитивни и негативни послания

Самата специфика на туристическата индустрия изисква не просто традиционно присъствие и участие на най-известната национална борса или най-авторитетното европейско изложение, а заявка за стабилен бизнес, за конкурентни цени и нови атракции. Сред традиционните средства за представяне участниците използват оригинални като идеи и дизайн туристически щандове; участие в презентации, дискусии, пресконференции, работни срещи, преговори; предварително подготвени рекламни печатни и електронни материали, мултимедийни презентации, PR филми, национални сувенири; демонстрации на художествени занаяти, фолклор, дегустации и др.
Съпътстващите творчески програми на някои от най-известните световни туристически изложения събират във фокус вниманието на туристическия бизнес с глобални теми на конференциите си, с ВИП участие в професионалните форуми, с публични дебати и декларации, с уникални промоции на различните видове туризъм, с пищни културни спектакли, с връчване на награди на участниците, с демонстрации на национални занаяти, фолклор и гастрономия.
Десетки професии, конкурси и комисии обединяват избора на екипите и участниците в туристическите изложения. От творческата идея за представянето на страната или организацията, до изграждането на щандовете и подготовката на националните програми, от провеждането на пресконференциите до презентациите – планирането, реализацията и контрола са подчинени на професионалното представяне. Силата на участието и презентирането на туристическа дестинация, на държавна или неправителствена организация, на музей или туристическа атракция, на община или авиокомпания, е в екипността и иновативността на предлагания туристически продукт.
В творческата атмосфера на една силно конкурентна среда, където целта на всеки екип е спечелването на ключовите публики, изложенията се превръщат в сцена на уникални спектакли, презентации, възстановки, демонстрации и дегустации за привличане на нови клиенти. Оценяването на екипността в дадена организация се оценява чрез „ключови показатели, а именно „способността за коопериране и избягване на конфликти”; способността за взимане на решения” и „способността за комуникация” [8]. В този смисъл, като своеобразно измерване на този бизнес туризъм е „идеята за отразяване на по-добрите резултати за дадена компания, организация или асоциация, вследствие на проведено делово мероприятие. Изключително важно е да се акцентира върху два основни момента – първият е свързан с дефинирането на сектора, а вторият - с неговото квантифициране” [9]. Тези инвестиции в творчески и човешки ресурси се обединяват в името на позитивния имидж на страната като туристическа дестинация с променяща се визия и привлекателни видове туризъм.
Имиджът в туризма означава задържане на лоялните туристи и привличане на нови, по-платежоспособни гости в страната, които избират културния, конгресния, религиозния, винения туризъм. Това е възможно чрез всекидневни усилия и грижи за образа на България като туристическа страна - когато говорим за имидж, „става дума за комплекс от представи, характеристики, отношения, нагласи - видими и невидими, осъзнавани и неосъзнавани (проявяващи се и на подсъзнателно равнище), които организацията и публиката изграждат в себе си в процеса на целенасоченото или стихийно общуване помежду си един за друг” [10].
Както подчертава проф. Здравко Райков в известното си определение: имиджът като една „втора реалност", изкуствено сътворена от пиармена, в същността си е обобщена представа за дадена организация (или личност), която включва в неразривно единство поне три компонента: реални характеристики на организацията (персона), актуални социални ценности и очаквания на публиката. Отсъствието на който и да е от тези компоненти прави неефективен конструирания от пиармена имидж” [11].
Позитивните послания надграждат имиджа, превръщат името в „запазена марка", а в туризма това означава добри референции за страната на туристическия пазар, запазване на лоялните клиенти и възвръщаемост на рекламата. Пример за това е успешната за популяризирането на България и нейната уникална природа позитивна кампания за Белоградчишките скали, организирана през 2009 г. Престижен за България и нейното културно-историческо наследство е изборът на Велико Търново за Балканска столица на културния туризъм през 2010 г. Имиджова за страната и нейния зимен туризъм е организацията на стартовете от Световната купа по ски алпийски дисциплини за мъже в края на месец февруари 2011 г. в Банско.
В същото време, негативните послания, които отправя българският туризъм, могат да разочароват туроператорите, да пренасочат туристите към други дестинации, да минимализират усилията на рекламата, връзките с обществеността и специалните събития, независимо от техните добри резултати. Негативни бяха посланията на природозащитниците за спасяване на Иракли през 2006 г. Отрицателни бяха посланията с протестите до ЕС за защитените територии в националния парк „Пирин" през 2009 г. Неадекватни бяха посланията със скандала в град Несебър, като застрашен от изваждане от списъка на ЮНЕСКО обект, през лятото на 2010 г.
„Имиджът не може да бъде „измислен” или „полиран”, макар че би могъл да бъде променен. Ако вследствие на лоша организация, некачествени продукти или услуги, се оформи отрицателно мнение в обществото, то може да се промени към по-добро, само ако се „заслужи” с по-добра организация, по-качествени продукти и услуги” [12]. Имиджът може да се промени, когато се променя политиката или дейността на дадена организация. И накрая, имиджът може да се развива, като хората научават все повече и повече за неговия субект [13]. Това означава умение да се кодират и декодират правилно посланията, както позитивните, така и негативните. Защото липсата на навременна и адекватна обратна връзка, неумението да се разчитат вербалните и невербалните сигнали в туризма не е пропуск в професионалните реакции, а лоша инвестиция в понятието „имидж”.
Корпоративният имидж се изгражда така, че „да въздейства върху чувствата на заинтересованите публики”, той е „впечатлението, което произвежда човекът, компанията или институцията върху дадена публика, върху различни публики или върху обществото като цяло. Той не е картина, не е копие, не е точно изображение, а представя схематично няколко детайла от цялостния портрет на компанията или личността, които оказват емоционално въздействие върху публиката с цел акцентиране и създаване на трайно положително отношение към обекта” [14]. В туризма това означава, че имиджът на града, региона, хотела и музея, ще носи преживявания на туристите, когато се свързва с позитивни послания и добри спомени. Фалшифицирането на обичаите, уеднаквяването на фестивалите и имитацията на гостоприемството ще рефлектират с отрицателен ефект върху „запазената марка” в туризма.

4. Индустрията на гостоприемството – между комуникацията и психологията

Интересна е разликата между имидж и марка, които в туризма са сред най-използваните понятия при изграждане на позитивни послания - според проф. Филип Котлър, „независимо дали е име, търговска марка, лого или друг символ, марката е по същество обещанието на продавача да доставя последователно определен комплекс от свойства, изгоди и услуги на купувачите” [15]. В контекста на това публично обещание, туристическите изложения са своеобразен пазар на идеи, предложения и услуги, които туроператорът или хотелиерът „продават” също така публично на своите настоящи или бъдещи клиенти. Ако „марката” е известна (хотел, атракция, галерия, дегустация), тя се свързва с имиджа на дестинацията, града и курорта. Ако „марката” носи негативни послания и рекламации, тя не може да коригира имиджа нито с ефектна реклама, нито с добър пъблик рилейшънс.
В практиката на туризма, именно туристическите изложения са мястото за продаването на търсената коректна информация като най-ценен капитал в бъдещата комуникация с клиентите. „Популяризирането на туристическите продукти (често възприемано като чиста реклама) и информирането за успехите (идентифицирано понякога като скрит PR), често нямат „достъп” в публичното говорене за реалните факти в българския туризъм. В трудните условия за промоциране на страната в европейското пространство в конкуренция с туристически дестинации с богата история, традиции и опит, информацията става най-ценния капитал за привличане на туристи и партньори.
Приближаването на границите не само в междукултурните комуникации, но и в психологическата нагласа за работа с много и различни култури и бизнес ситуации, изисква информираност и публичност” [16]. В индустрията на гостоприемството това е всекидневие и част от професионалните послания към ключовите публики. Актуалната информация за ситуацията в туризма и водещите теми на обществения дебат са предмет на засилен интерес от страна на медиите и различните публики. Именно туристическите борси са мястото, където проблемите стават видими и комуникацията все по-активна, както от страна на държавата и бизнеса, така и от страна на неправителствения сектор” [17].
Срещата на потребителите като потенциални клиенти на пазара на туристическите услуги превръща туристическите изложения в място, където мениджърите в туризма не винаги разбират избора или мотивацията на тези клиенти. Психологията, социалната психология и социологията генерират важни познания за мотивацията и поведението, за интересите и навиците на участниците в туристическия процес.
Чрез маркетинга, рекламата и връзките с обществеността неосезаемият продукт, който туристическият пазар превръща в стока, може да предложи привлекателна оферта - като стойност, във време и място, на потребителите. Но ако възникне проблем, ако липсва навременна обратна връзка, ако се породи конфликт, свързан с междукултурни или социални различия? Именно на туристическите изложения комуникацията между двете страни (туристическа организация/фирма – клиенти) може да идентифицира веднага проблемите, да се изясни ситуацията и да се предложи гъвкаво и бързо решение за тяхното разрешаване.
„Продуктът в сферата на свободното време и туризма е преживяването на клиента. Продуктът обхваща усещанията, емоциите, които клиентът изживява преди и по време на употребата на продукта, когато си взаимодейства с физическите стоки и среда, с персонала, с другите клиенти и неговата компания и става част от общото настроение и атмосфера, както и когато си спомня за тези моменти...” [18]. Ефективността и атрактивността на комуникацията добавят „стойност” към предлагания туристически продукт и го правят лесно продаваем, ако се познават ключовите публики на пазара от гледна точка на икономиката, социологията и психологията.
Заключение
В динамичната и уникална среда на туристическите изложения, туристическата индустрия инвестира годишно изключителни творчески, финансови и човешки ресурси в подготовката, организацията и участието в различни региони на света. В тези трудни и нестандартни като реализация събития, всяка туристическа държава или бизнес организация се стреми да надгражда своя имидж и утвърдени позиции в туризма. Целта на участието е добро позициониране на пазара с демонстрация на нови идеи, креативна реклама и конкурентни предложения. От една страна, участниците имат възможност да популяризират своя конкретен продукт, да промоцират различни видове туризъм, т.е. да инвестират пред специализираните публики в своя имидж като туристическа дестинация. От друга страна, туристическите изложения са най-точното място за срещи, нови контакти, представяне на организации, фирми, партньори и бъдещи клиенти. Без познания за спецификата на имиджа, комуникациите и публиките като водещи константи в международните туристически изложения, те няма да изпълнят основната си цел и като бизнес, и като послание: няма трудни пазари, където творческите идеи и професионализмът се обединяват в името на по-добрата туристическа дестинация.

Бележки под линия:
[1] Mathieson (1982) Mathieson, Alister, Wall, Geoffrey. Tourism: Economic, Physical, and Social Impacts. Longman (London and New York).
[2] Котлър, Филип. (2005). Маркетинг съвети от А до Я - Пазари. София: Класика и стил, с. 111.
[3] Рафаилова, Генка, Кадиева, Снежина. (2005). Маркетинг на свободното време и туризма. Варна: Стено, с. 53-54.
[4] Златева, Минка (2008). Мостове към консенсуса. София: Св. Климент Охридски, с. 94.
[5] Алексиева, Соня (2010). Туристическите изложения като реални комуникационни и информационни борси. В: сб. Алтернативи за развитие на съвременния туризъм. Варна: Наука и икономика, с. 401.
[6] Стойков, Любомир. Бизнес комуникацията: същност и дефиниции // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2009, № 3.Available from: [ www.media-journal.info  ].
[7] Ватева, Деница. Парите за национална туристическа реклама се увеличават – в. Дневник, бр. 9.12.2010
http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/12/09/1008541_parite_za_nacionalna_turisticheska_reklama_se/  
[8] Трифонова, Жулиета (2010). Измерване значимостта на бизнес туризма чрез прилагане на количествени и качествени методи за оценка. В: сб. Алтернативи за развитие на съвременния туризъм. Варна: Наука и икономика, с. 183.
[9] Пак там, с. 183.
[10] Райков, Здравко. (1999). Публична комуникация. - София: Дармон, с. 101-102.
[11] Пак там, с. 101-102.
[12] Джефкинс, Франк(1993). Въведение в маркетинга, рекламата и пъблик рилейшънс. Варна: Изд. Гранд Варна мениджмънт и консултинг, с. 202.
[13] Пак там, с. 202.
[14] Стойков, Любомир, Пачева, Валерия (2005). Връзки с обществеността и бизнес комуникация. София: От игла до конец, с.163.
[15] Котлър Филип (2002). Управление на маркетинга. София: Класика и стил, с. 356.
[16] Вж по-подробно: Алексиева, Соня (2010). Туристическите изложения като реални комуникационни и информационни борси. В: сб. Алтернативи за развитие на съвременния туризъм. Варна: Наука и икономика, с. 401
[17] Пак там, с. 403
[18] Рафаилова, Генка, Кадиева, Снежина. (2005). Маркетинг на свободното време и туризма. Варна: Стено, с. 231.

Библиография:
1. Алексиева, Соня. Туристическите изложения като реални комуникационни и информационни борси. В: сб. Алтернативи за развитие на съвременния туризъм. - Варна: Наука и икономика, 2010.
2. Джефкинс, Франк. Въведение в маркетинга, рекламата и пъблик рилейшънс. - Варна: Изд. Гранд Варна мениджмънт и консултинг, 1993.
3. Златева, Минка. Мостове към консенсуса. - София: Св. Климент Охридски, 2008.
4. Котлър, Филип. Маркетинг съвети от А до Я - Пазари. - София: Класика и стил, 2005.
5. Mathieson, Alister, Wall, Geoffrey. Tourism: Economic, Physical, and Social Impacts. - Longman (London and New York), 1982.
6. Райков, Здравко. Публична комуникация. - София: Дармон, 1999.
7. Рафаилова, Генка, Кадиева, Снежина. Маркетинг на свободното време и туризма. - Варна: Стено, 2005.
8. Стойков, Любомир. Бизнес комуникацията: същност и дефиниции // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2009, № 3. Available from: [www.media-journal.info]
9. Стойков, Любомир, Пачева, Валерия. Връзки с обществеността и бизнес комуникация. - София: От игла до конец, 2005.
10. Трифонова, Жулиета. Измерване значимостта на бизнес туризма чрез прилагане на количествени и качествени методи за оценка. В: сб. Алтернативи за развитие на съвременния туризъм. - Варна: Наука и
 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Алексиева, Соня. Имиджът, комуникациите и публиките - водещи константи в международните туристически изложения // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [ www.media-journal.info ]


Контакт (Contact):

e-mail: pr@pr-bg.eu
 

дата на публикуване: 09.02.2011, Сряда, 14:12
прочетена: 11720 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: