Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 41/ Юли 2019 г.
19 Август 2019 г., Понеделник

Отзиви

Принтирай E-mail

Америка - предизвикателствата пред горещата журналистика

Брой 8 / Януари 2011 г.
Медии и обществени комуникации

проф. дфн Христо Кафтанджиев

Резюме:

Summary:

Какъв е социокултурният модел на Америка и просперитетът на икономическия либерализъм? Предлага ли Америка нови модели на социално мислене, как се развива тук „индустрията за забавление”? Може ли в края на 19-и век, да се постави знак на равенство между журналистиката и бизнеса, във време, когато се ражда модерната градска преса, а в началото на следващия век на медийния терен бързо се налагат радиото и телевизията?
Дали американската журналистика в средата на 20-и век, се развива под натиск, кои са истинските й постижения в персонификацията и военните репортажи? Как се променя американската журналистика във втората половина на 20-и век - и дали има американски президенти, които дължат своя избор главно на телевизията, кои са новите телевизионни звезди и най-добрите образци на алтернативната преса?
Какво се случва в заника на 20-и век, как се променя аудиторията и издателските групировки, в какво състезание участват и какво бъдеще ги очаква? Какво се случва с американската журналистика в първото десетилетие на новия век, каква е съдбата на старите вестници, традиционните радио и телевизия, попаднали в жестоката конкуренция на интернет, новите медии и социалните мрежи?
Това са малка част от проблемите, на които е посветена най-новата книга на професор, доктор на филологическите науки Милко Петров със заглавие: „Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок.”
Книгата е написана увлекателно и вълнуващо, - на ясен и достъпен език, напълно разбираем за образования читател, който има не само специални интереси към Америка, но и онова живо културно любопитство към този континент, който практически постави началото на модерните медии, печатни и електронни - такива, каквито ги познаваме.
Мотографията е издание на „Сиела” (най-доброто издателство за научна хуманитаристика у нас) с впечатляващия обем от 532 страници и много подробна библиография на български и английски език. Заглавието съдържа метафората, около която е развито съдържанието на цялата книга. „Социалният тропик” е водещото послание на автора към неговия читател, който го повежда по горещите следи в американската журналистика, в която водещо правило е, че няма веднъж и завинаги формулирани правила, които в даден момент да не могат да се загърбят и преодолеят. Журналистика, която неизменно посреща новите медийни формати, тя се развива бързо, почти като растителността в тропиците, не изпитва угризения или страх - нито от миналото, още по- малко от близкото бъдеще.
Книгата започва с някои фундаментални характеристики на социо-културния модел, който се отличава с особено бързия и задъхан ритъм . Според автора ”погледнато от Европа, Америка изглежда като гигантски изпитателен полигон, на който процесът „идея – изобретение - масов пазар” се върти с шеметно темпо” .Именно в САЩ, по негово мнение, всичко избуява бурно, достига върховна зрялост и отмира с трескавата динамика на тропическия ареал.
По моя преценка, тази монография е едно от най-сериозните и задълбочени изследвания на американската журналистика в световен мащаб. По няколко основни причини: богата фактология, висока професионална компетентност и завладяващ публицистичен стил . Всичко това придава на книгата фактологична плътност, аналитична дълбочина и образност на изказа - все неща, които читателят особено търси, и най-често оценява високо.
Това е една от редките научни книги в тази област, в които американската журналистика се анализира през призмата главно на американската цивилизация и култура. Появата и развитието на американската журналистика се разглежда върху широкото цивилизационно поле на американската история, политика, образование, литература, кино. На всичко най-ценно, което е постигнала американската цивилизация, върху чиито постижения стъпва и американската журналистика.
Развитието на вестника, след което на радиото, телевизията, създаването на интернет в САЩ и разгръщането на новите медии е неизменна част от новата технологична революция, явяваща се естествен ускорител на научния прогрес, без който американските медии нито са мислими, още по- малкото- възможни.
В този смисъл, избраната методология от проф. Милко Петров е всъщност най-вярната- журналистиката е продукт и ускорител на цивилизационното и културното развитие на Америка, тя е негов изразител, в отделни етапи го обуславя и цялостно го осмисля.
Ето защо връзката между филмите на Чарли Чаплин и жълтата журналистика на САЩ изглежда повече от очевидна. Поне доколкото, тези медийни явления са обърнати основно към обикновения човек, те отразяват неговия живот, всекидневни радости, желания и мечти.
Въобще световете на литературата и киното не са толкова далече от журналистиката, често те се преплитат и обвързват. Основните журналистически жанрове- репортажа, очерка, документалният разказ се оказват „хранителна среда” за създаването на съвременната американска литература. Така тя разширява творческата си територия чрез новите вестникарски жанрове и развитието на пресата в посоката на документалния разказ. Редица американските писатели работят активно и като журналисти - Хемингуей, Стайнбек, Дос Пасос, Труман Копоути са типични примери в това отношение.
Много ценна е тезата на автора, че американската журналистика де факто предхожда създаването на американската държава. Както американската култура, журналистиката в САЩ активно участва в процеса на създаването на американската държавност, преди тя да бъде официално създадена.
По това американците са близки до нас. У нас аналогично, журналистиката, църквата, училището, изкуството, създават основите на българската държавност, преди да се освободим от турското робство.
В книгата има много важни свидетелства, отнасящи се до безстрашието и професионализма на американската журналистика. За нашите студенти и за журналистическата гилдия, особено ценни са анализите, които показват смелостта и безстрашието на някои американски журналисти, които не се боят, когато е нужно, да извадят кирливите ризи на хората от властта, дори най-важните и особено засекретените американски институции – правителството, Конгреса, разузнаването, Пентагона.
За мен, като преподавател по реклама, много ценни са и изследванията на връзките на американската журналистика с рекламата и пиара. Те не са изобретение на американската икономика, по- скоро изцяло търговският характер на печатните и електронните медии в Америка, допълнително стимулира тези връзки, създава предпоставки за развитието на целия им потенциал, за създаването на преса на фактите и преса на мненията, на булевардната преса, на новото радио и телевизионна култура, които без рекламата нито са възможни, нито са мислими.
Журналистиката трудно може да оцелее без търговската реклама, но и последната се развива като част от новата естетика и култура на американската цивилизация, именно благодарение на деловото си сътрудничество с журналистиката.
Изводите на автора, че от всички световни журналистики, американската е една от най-добре маркетираните. „Маркетингът” може да е мръсна дума, само за невежите. Маркетирането означава, че съответният продукт - в случая медиите, са особено приятелски настроени към своите аудитории.
В книгата са анализират още съдържателните и формалните характеристики на маркетирането като процес. Съдържателните, по отношение на отразяваните новини, а формалните – по отношение на знаците и комуникативните стратегии, чрез което се осъществява.
Съвсем не е случайно, че изображенията – графики, рисунки, снимки, телевизионни образи, имат толкова важно в американската журналистика. Те омекотяват начина, по който зрителят приема информацията. Не бива да забравяме, че универсалната култура на човека е зрителната, чрез окото човек възприема основната информация от заобикалящия го свят. Отдавна известен факт е, че създадените формули за яснота, краткост, образност и илюстративност на прес-журналистиката са родени и развити в Америка.
Както и установените модели на американското форматно радио, след това- на американската телевизия, сериалите, новините, разследващата журналистика. Така американската журналистика създава професионални стандарти, които се приемат от всички развити и цивилизовани държави.
За тези, а и за много други неща, увлекателно и задълбочено се разказва в новата книга на професор Петров. В нея е уловен истинският дух на американската журналистика, тя е подплатена със солидна фактология и стриктно поднесен хронологичен анализ.
Тази книга важна за научно- изследователската общност у нас, защото е единствена по рода си, чете се много лесно, написана е образно и увлекателно, има ясна и логически обоснована структура, текстовете са леки, а стилът е стегнат, изчистен, разнообразен с метафори, сравнения, напълно в традициите на най-добрите образци на американската журналистика. Вероятно проф. Милко Петров е пропуснал своята книга през „филтъра” на някоя от известните американски формули за четивност.
_________

Петров, Милко. Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ. От Пулицър до Мърдок. "Сиела". София, 2010.
 

ЖУРНАЛИСТИКАТА В АМЕРИКА – ПЪТУВАНЕ В СОЦИАЛНИЯ ТРОПИК?

Из предговора и заключението на книгата:

В САЩ всичко избуява бурно, достига върховна зрелост и отмира с трескавата динамика на тропическия ареал. Автомобилът, киното, телевизията и десетки други интелектуални рожби на Стария континент само за няколко години се превръщат в неизменен атрибут на американския дом и в емблематична ценност на американската цивилизация. Но шансът на растежа е даден не само на перспективното и практичното: в САЩ дори негодното и нежеланото се изтласква от общественото съзнание не надолу, а нагоре - към сцената, към пълното отиграване, към тоталното изчерпване. Така кошмарите на Европа се превръщат в пъстрите сънища на Холивуд, потенциалните американски диктатори стават телевизионни посмешища, а яловите социални експерименти (плановата икономика, Сухият режим) се издухват от торнадото на публичната дискусия.
Този ефект на социалния тропик неведнъж е бил обясняван с просторите и природните богатства, с липсата на военни действия и с мултинационалния генетичен потенциал, с либералния модел и с историческия късмет.
Но ако просторите са овладяни, ако либералният модел действа, ако културните различия не прерастват в кървави етнически сблъсъци, обяснението трябва да се търси и в още един феномен: журналистиката.
Тя е и режисьорът, който извежда всичко на сцената, и критикът, който светкавично оценява плюсовете и минусите, и весталката, която показва кое има право на живот и кое - не.
Няма друга страна, в която журналистиката да определя така категорично формите и стила на комуникацията между властници и управлявани, да въздейства толкова пряко върху политиката и икономиката, да участва така дълбочинно във формирането на националните ценности.
Американската журналистика извоюва тази си ключова позиция още през последната трета на XIX век с един отказ и с един избор. Тя се отказа от педагогическите претенции, литературните подражания, ораторския балкон и патрицианското високомерие. Тя избра страната на масите и от тяхно име активно се намесва в управлението, докато се превръща в основен регулатор на демокрацията, стимулирайки и обезвреждайки (когато се налага) мощта на Америка.
Журналистиката постави дълбокия си отпечатък върху Съединените американски щати, като превърна своята фундаментална необходимост - съобразяването с публиката - в норма на обществения живот, като изработи постепенно форми и средства за социален контрол над политиката. С това коренно измени на първоначалния си модел - да информира управляващите и да контролира управляваните.
Американският печат е блудният син на Просвещението, който отхвърли неизпълнимите възпитателни амбиции и своевременно видя, че на сцената излизат милионите обикновени хора. Вместо да ги образова и усмирява, той предпочете да ги изрази: с най-ниските им инстинкти, с най-пошлите им ценности, с най-вулгарната им социална агресия.
Резултатът е зашеметяващ: именно от презряната "жълта преса" избуява реформистката журналистическа школа на "макрейкърите", която издейства едни от основните социални закони. Така пресата обезопасява класовите конфликти като ги "изживява" по своите страници, култивира омразата на тълпите, изпращайки я на точен адрес, отработва чрез бурна и всеобща дискусия всяка нова политическа тенденция, ускорява или укротява, но във всеки случай извежда чрез словото целия потенциал на едно явлени - положителен или отрицателен, отиграва го в целия спектър на възможностите – от трагедия до комедия, от анализ до пародия – и осъществява една демокрация на идеите.
Колкото и крайно да звучи твърдението, че журналистиката е спестила на Америка тоталитарните експерименти, Хитлер и Сталин, поне не може да се отрече приноса на журналистиката за бързото изживяване на подобни тенденци, за трансформирането на физическото насилие в словесно-психологическо.
И ако иронично се подхвърля, че именно журналистиката е свела политиката до масово шоу, борсата - до бинго-зала, културата - до уличен театър, нека не забравяме, че това са проявления на един и същ феномен: извеждането на главните социални актьори от Храма на Сцената, където те стават видими, достъпни и уязвими. Те са принудени да действат - незабавно и ефективно, да се съобразяват с публиката и да не разчитат много на задкулисния мрак, защото именно там ги дебнат репортерите.
Американската журналистика не е само всевиждащото око на новия бог - масата, нито е само жълтото момченце, което не се уморява да повтаря, че царят е гол (описвайки всичките му детайли), тя е и главният психоаналитик на Америка, който непрекъснато превръща несъзнаваното в осъзнато, потуленото - във видимо за всички, премълчаваното - в обект на публична дискусия.
Според някои тълкуватели първият стих на Библията гласи: "Бог създаде света, говорейки". Журналистиката създаде демократична Америка, като чрез словото детабуизира обществената и личната реалност. Тя създаде и утвърди масовия пазар на идеите. Тя изрази врявата на социалния тропик и внесе разум в него. Тя превърна феномена Америка в проект, над който чрез дискусията работи цяла една нация.
Именно погледа върху обществения механизъм - едновременно отвън и отвътре - дава изключителната възможност чрез журналистиката да се обозре специфичния културно-политически модел на САЩ. Как взаимодейства тя с другите сфери на обществения живот? Как предусеща, налага и контрира социалните тенденции? Как собственото й развитие изразява движенията на времето - от нахлуването на имигрантските потоци през възхода на градовете, опиянението на двадесетте години и отрезвяването от Голямата депресия? Как стремително усвоява всички шансове на технологическата ера, как трескаво създава нови форми и жанрове, как в нейния живот пулсира същата динамика на социалния тропик, същото редуване на раждане и смърт, на почти дарвинистична битка за оцеляване и как в резултат на този привидно нерегламентиран, тръгващ отдолу, неокастрен растеж се стига до социално ценното, разумното и полезното. Вероятно нито една друга журналистика не е падала толкова ниско, но и нито една не е постигала толкова много. Това не е журналистика за пример - но в нея можем да намерим примери за всичко.
Единствено непосредственият разказ за "пътищата на скитанията" и за изстрадването на успеха може да ни освободи нас - българите, от убийственото надмощие на тази отишла далече напред преса, радио, телевизия. Но правени от хора и за хора, тези дейности позволяват да бъде начертан един "маршрутен лист на успеха", за да стане ясно, че траверсът е еднакво труден навсякъде и че навсякъде дебнат незнайни пропасти, коварни сипеи и внезапни каменни лавини. Съизмерено чрез съпоставката, предполагаща отчитането на изходните данни и постигнатите резултати, всяко журналистическо дело, както всичко човешко, става и разбираемо, и постижимо, и оспоримо. Естествено е, че само в съпоставително-имагинерното пространство паяжинната нишка се оказва по-здрава и от най-легираните стомани. Но нали тази нишка върши добре работата на създателя си, а в журналистиката съпоставката предполага съизмерване на постигнатото доверие между журналистите и тяхната публика, на постигнатата адекватност между изданието, програмата, емисията и степента на възприемане от тяхната потенциална аудитория.
През ХІХ и ХХ век нараства значението на журналистиката в социалния живот, увеличават се обществените пространства за вторична интерпретация на журналистическия текст, включват се нови социални групи като възприематели на журналистиката, променя се нагласата на потребителя на културни продукти, сменят се ценностите на патриархалния жител с представите на модерното урбанистично съзнание. Въвеждат се нови форми за комуникация – телеграфът, телефонът, трансатлантическия кабел, радиомостът, телевизията, сателитните връзки, кабелната телевизия, информационните мрежи.
Ускорява се придвижването на индивида - железопътен транспорт, трамваи, автомобили, самолети – а новините стават важен и съществен елемент на обществения живот. Скоростта на добиване, получаване и разпространение на информацията придобива съдбовно значение за борсата, политиката и икономиката. Основен канал за публичното добиване и транслиране на новини през почти целия ХХ век е журналистиката, представена от все по-диференциращите се медийни подструктури – печат, радио, телевизия, информационни агенции и системи. Ето защо чрез проследяването на информационните потоци, преминаващи през тези канали, става възможно открояването на проективните изменения върху обществения живот на отделните определящи съставки на социокултурния модел. И обратното: честотатата на информационното отразяване на взаимодействието и конфликтите между различните елементи на социокултурния модел способства за тяхното включване в активен социален обмен.
Изследването на социокултурния модел Америка трябва да отговори на следните въпроси:
- Как и доколко журналистиката отразява както общите, така и специфичните пътища на своето развитие в параметрите на журналистическото можене/неможене, видяно като съвкупност от текст, илюстрация, издателска формула, разпространение и рецепция.
- Как и доколко политическото, икономическото, културно-историческото и ценностното статукво се променят чрез и благодарение на журналистиката.
- Как и доколко писаното, произнесеното и показаното слово се превръща от «нещо в себе си» в «нещо за другите», тоест как тематичните промени, жанровата диференциация, графичната изразителност от самодостатъчни за журналистиката като професия се превръщат в ценности - жалони за обществения вкус /и за западната цивилизация като цяло/. Има немалко примери за подобно въздействие, които са обект на специално внимание в настоящата книга.
- Например, словесната прагматика на текста в «жълтата преса» на Хърст инспирира директността и инструменталността на социалното общуване в големия град /словесната парола на вестника му «Докато другите говорят – «Джърнъл» действа» /става сакрално мото на ускоряващия се градски живот/;
- агресивните «кръстоносни походи на истината» на Пулицър и на «макрейкърите» правят обществените служби все по-изборни и по-прозрачни;
-тематичната и визуалната директност на таблоидната журналистика полезно освобождава от романтичните преструвки на «немия» Холивуд;
-разчупеният, разговорен стил “speak easy” от джаз-журналистиката и Сухия режим подготвя разцвета на документалния роман, „новият журнализъм” и на Движението за свободно слово.

Америка е страна на рекордите, нововъведенията и суперлативите.
Такава е и нейната журналистика. Опитаме ли се да изброим всички врати, които тя е отворила в социалния дом (обикновено - без да чука), ще се получи дълъг списък.
Но за да определим какъв е приносът й към обновяването на световните масмедии, трябва да систематизираме поне основните й заслуги за формиране на обществото в САЩ.
Американската журналистика възниква преди американската държава. Нещо повече. Чрез пресата в Северна Америка се създават първите комуникации (кореспондентската мрежа на "Синовете на Свободата" в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия) между териториите, обсъждат се началата на новата държава. Бащите-основатели - Б. Франклин, Т. Джеферсън, Дж. Адамс, Ал. Хамилтън, А. Томас и др. - всъщност са сред най-активните журналисти на своето време. Пророческата фраза на Дж. Пулицър - "Нашата преса и републиката ще тържествуват или ще се сгромолясат заедно" се потвърждава през целия разглеждан период – ХІХ – ХХІ век.
Журналистиката в американски вариант преодолява отражателно-комуникативния си характер и става активен социален регулатор, чието влияние непрекъснато нараства в наше време. Тя определя стила и формите на обществена комуникация в Америка. Чрез нея са отработени, изработени и въведени най-напред жанровете за публична изява на политиците - ежеседмичното обръщение към нацията, телевизионният дебат като върхов момент от предизборната борба, системното участие в дискусии по радиото и телевизията, брифингът, интервютата, пресцентровете, пиармените, политическата реклама.
Чрез серии разобличителни публикации американската журналистика наложи отварянето към обществеността дори на най-засекретените институции: военната администрация, полицията и тайните служби. С това издейства засилен социален контрол над тях и ги принуди (въпреки явната им неохота, продължаваща и до днес) да се включат в засилващата се демократизация на обществото.
Американската журналистика наложи на всички обществени институции понятието "имидж", тоест накара ги да изградят свой облик, съобразен с ценностите и очакванията на обществото и да го защитават с разработените от нея пропагандни средства. Така тя ги принуди ако не да бъдат, поне да изглеждат такива, каквито трябва да са, което неминуемо предизвиква и съответните трансформации в тяхната същност.
Масмедиите на САЩ имат голям принос във формирането на основните ценности на американското общество. Те създадоха "героите", "звездите" и житейската стратегия, наречена "американска мечта". Те успяха на много ранен етап да наложат и информираността като една от основните ценности на ХХ век. Именно чрез двойката "ценности-житейска програма" започна тяхното наднационално въздействие, което днес достига глобални измерения чрез модерните средства (телевизионни мрежи, сателитна телевизия, информационни технологии).
Американската журналистика изработи начините, по които икономиката комуникира с потребителя: рекламата и паблик рилейшънсът са наложени от нея форми, без които днес не може да просъществува нито една фирма, независимо от ранга и насочеността й.
Журналистиката на САЩ поне на три пъти през ХХ век упражни формиращо въздействие върху литературата. Първо, по време на "макрейкърите", наложили социалната проблематика и документалната стилистика в белетристиката от началото на века (от Л. Стефънс до Т. Драйзър, заедно с всичките им европейски последователи). По-късно писатели като Ъ. Хемингуей, Дж. Стайнбек, Дж. Дос Пасос, стартирали като журналисти, разкриват от Тридесетте до Петдесетте години как вестникарството променя предствата за човека, социума и естетическата норма.
Следващият момент на "преливане" настъпва през шестдесетте и началото на седемдесетте години ня ХХвек, когато литературата не само заимства похвати на журналистиката, но и възниква хибриден жанр между тях, наречен "факшън" - от "факт" и "фикшън" (измислица). Тази тенденция поражда втория голям подем в американската литература, белязан от имената на световно известни писатели като Джон Стайнбек, Труман Къпоути, Норман Мейлър и други. Самите те (особено Мейлър) създават ангажирана публицистика и като издатели поставят основите на алтернативната преса. При това свръхсближаване на американската журналистика с литературата се откриват нови възможности за анализ и изображение (при т. нар. "нова журналистика"), които я превръщат в световен образец.
През целия ХХ век американската журналистика дава и взема от най-динамично развиващите се сфери на обществения живот. Тази й "отвореност" не само подхранва най-плодотворните тенденции в самата нея - непрекъснатото обновяване и растящата ефективност. Тя действа и навън, става норма и ценност на цялото общество. Не че политиците, бизнесмените и военните в Америка не обичат грифа "строго секретно". Но журналистиката направи тази обич съмнителна и непочтена.
Много характерен пример за възприемане на едно от предизвикателствата на времето е отношението към визуализацията. Вместо да обърне гръб на заплашителната тенденция снимката да "измести" текста, журналистиката се възползва от всичките й възможности. С това не само тласка напред развитието на фотографията, графичния дизайн и полиграфическатта техника, но и чрез своето "жълто момченце" слага началото на комикса, а оттам - на анимационното кино и в по-далечен план - на символните изображения от всякакъв вид (указателни знаци, диаграми и пр.).
Журналистиката на САЩ първа започва равнопоставено да отразява фактите на сетивната и психическата реалност. Случките, тематични обекти на сензационната преса - изнасилвания, изоставени девици, свръхестествени явления - или са социално незначителни (под 1%), или са непредставителни за живота на обществото, или са чиста измислица. Но тази преса работи със съдържанията на несъзнаваното, имитирайки закономерностите и ценностите на сетивната реалност. Нейната задача не е да информира, а да освобождава от страхове, агресии и пр., да ги отиграва чрез идентификация, свръхглобализация, сублимация, затова и заимства драматургичните похвати на литературата, осигуряващи ефекта на катарзиса.
Американската журналистика възприема по-бързо от европейската и мениджърските похвати на бизнеса, като ги пригажда към своите потребности: синдикирането, маркетинга, издателските концерни, телевизионните мрежи. Още в края на ХІХ век тя разглежда информацията като стока и намира най-ефективния начин за нейното производство и разпространение. Бизнесуспехът й до голяма степен се дължи на съчетанието между спестовност (произвеждане на максимум продукция с възможно най-малко сили и средства) и - щедрост в инвестициите, когато става дума за технически нововъведения, бързо доставяне на информацията (кореспонденти от мястото на събитието, където и да е то) и ангажиране на най-добрите автори.
Друг неин отличителен белег е култът към експериментаторството (в техниката, в тематиката, в стилистиката, в разпространението) и приемането на грешките и провалите като неизбежна цена на прогреса. Подобно умонастроение е продиктувано и от икономическата мощ на страната - тя може да си позволи множество провали, преди някой да намери най-сполучливия вариант. И те не липсват, дори сред най-добрите - понякога желанието да се направи нещо ново, неизпитано, води до рухването на цели вестникарски империи (списанийния конгломерат на Хенри Люс около сп. "Лайф", цветните списания на У. Р. Хърст, банкрутите на Клей Фелкър, съдбата на Р. Мърдок, стигнал до ръба на фалита), но това ни най-малко не охлажда страстта да се експериментира.

                                                                                        * * *
Американската журналистика продължава да бъде "изпитателен полигон", на който поради техническото изпреварване и доминирането на либерализма всички нови технологии и идеи разкриват тотално както положителните, така и отрицателните си аспекти. Тя ни дава възможност да направим някои наблюдения върху същността на журналистиката, върху потенциалните й социални възможности и начините, по които ще отговори на предизвикателствата на бъдещето:
- За да бъде силен и навременен социален регулатор, журналистиката не е задължително да бъде нито обективна, нито идеологически "правилна". Достатъчно е да изразява и задоволява потребностите и очакванията на своята аудитория, които в своята разнопосочност и хаотичност като цяло изразяват пълнотата на самия живот и неумолимата му логика. За сравнение: избуялата върху опита на сензационната преса "разследваща журналистика" на "макрейкърите" изнася повече разобличения за капиталистите и осигурява повече права за работниците, отколкото целият социалдемократически печат на Германия и Русия през същия период, омагьосан от вълнуващия дебат за своята "по-правилност". Законите за чистата храна, за профсъюзното сдружаване, за детския труд, за прекия избор на сенатори и др. са все резултат от това.
- Журналистиката не трябва да бъде регламентирана със специални закони, освен онези, които осигуряват свободата на словото. Натискът, който журналистиката упражнява върху политиците, обикновено е ползотворен, а натискът на политиците върху журналистиката - вреден (например, упадъка на американската преса и радио по време на двете световни войни и на макартизма, когато цензурата и съдебната регламентация пускат отровата си).
- Журналистиката притежава способността да се саморегулира не само под натиска на пазара и обществената реакция, но и с присъщата й аналитично-предвиждаща функция: тя първа съобщи, изследва и прогнозира докрай рисковете от новите си технологии и възможности (посегателство върху личната свобода, тотален контрол, информационен империализъм).
-Журналистиката е високо адаптивна социална дейност. Развитието й непрекъснато тласка към технически нововъведения, които като че ли я отричат, но в крайна сметка само разширяват възможностите й (телевизията, видеотехниката, новите информационни технологии).
- Журналистиката е доказала способността си да удовлетворява не само масовите потребности, но и ценностите на индивидуализма (стига представителите му като цяло да образуват пазарно релевантна група). Дори да се сбъдне прогнозата на някои футуролози, че бъдещето принадлежи на малките общности и на центробежните сили, журналистиката ще е в състояние да удовлетвори огромен брой строго диференцирани вкусове и информационни нужди. Засега глобализацията в информационната сфера само увеличава възможностите за индивидуален избор. На хипотезата, че при бума на информационните технологии класическата преса ще остане като реликт в миналото, се противопоставя убеждението, че журналистиката черпи непресекваща жизненост от адаптивността на своите средства.
                                                                                          * * *

Отвореност, бърза приспособимост и преди всичко - непрестанно и активно взаимодействие с всички сфери на обществения живот - тези технологични качества създават оптимистична представа за бъдещето на масмедиите в американския културно-политически модел. Каквито и предизвикателства да се изправят пред феномена Америка през ХХI век, те само ще потвърдят пророчеството на Пулицър: демокрацията и нейната журналистика ще триумфират или ще рухнат заедно.
Американската журналистика нито може, нито трябва да бъде следвана безкритично. Но тя дава възможност за разумен избор на най-подходящия национален или индивидуален вариант. Уроците й понякога са непедагогични, но винаги - полезни. Тя е родена от прагматизма и към нея следва да се подхожда също тъй прагматично. И с опита си тя доказва, че единствено от нас зависи дали ще отстъпим пред информационното й надмощие или ще се възползваме от плодовете на нейното експериментаторство.

 



 

дата на публикуване: 23.02.2011, Сряда, 22:38
прочетена: 5301 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: