Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 33/ Ноември 2017 г.
13 Декември 2017 г., Сряда

Образование

Принтирай E-mail

Политическите блогове по време на изборите през 2009 година

Брой 9 / Март 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Д-р Илия Вълков

Резюме:

No more than two decades were needed for Internet to become not only a media used for entertainment, but also the virtual space/media where one could find information and even friendship. The crisis of the traditional media - TV, radio and print media, as well as the pessimism in the politics, were prerequisites for the citizens to recognize Internet as the alternative media.
Internet is the media where the new journalism took place throughout the blogs.At the same time, it is the field where the politicians see opportunity to present their programs. This article tries to overview the Bulgarian blogosphere during the elections in 2009 and it is part of the master thesis of the same author. 

Key words
Blogs, online media, civil and social activities, blogosphere, flash mobs, google bombs, elections, forums, social networks, Web 2.0, online journalism, political PR. 

 

Summary:

Виртуалните кафенета
Романтичната представа за свобода на комуникацията и размяна на идеи в интернет позволи на десетки граждани да изразят по различен начин своите позиции. Последните четири години българската блогосфера се превърна в съвременна Агора, където се завъртяха опозиционни идеи, организираха се протести и митинги. Не са малко и обществените акции срещу службите за сигурност и държавните институции, заради “полицейското следне в интернет” или опитите за либерализиране на режима за отглеждането на генномодифицирани организми (ГМО).
Термините ‘флаш моб’ (flash mobs) и ‘гугъл бомбите’ (google bombs) постепенно навлязоха не само в речника на потребителите на интернет, но успяха да изпълнят и своето значение. Оживените улици се задръстиха от протестиращи екоактивисти, при изписването на думата „простак” в търсачката google.com излизаше името на политика Соломон Паси."
Освен това, мрежата успя виртуално да заеме ролята на кафенетата (по идеята за публичната сфера на Юрген Хабермас), в които гражданите свободно обменят мнения по актуални обществени проблеми. Форумите и социалните мрежи изместиха традиционните медии, които отблъснаха своите читатели, зрители и слушатели. Аудиторията изпита нужда за мнения и различни гледни точки, заменени от налаганите от медиите псевдопотребности. Част от тези обществени форуми са и блогове за политика, където се концентрираха политически кампании, граждански позиции и активистки движения.

Кризата на публичността
Новата идентичност и новите социални общности, които се появяват с разпространението и развитието на интернет създават и нова публичност. Публичната сфера е място за свободноизразеното мнение и основа на западната демокрация, твърди Юрген Хабермас в “Структурни изменения на публичността“ (цитат по Спасов 2007: 389-408). Публичността обаче изпада в криза. Роля за това имат масмедиите, в частност порочните практики на отделите по реклама и публична комуникация, които манипулират и опорочават публичния дебат. Това довежда публичната сфера до колапс, коментира Хабермас (по Спасов 2007: 389-408).
Тези оптимистични твърдения търпят и критики. Някои от тях са в посока, че виртуалната демокрация остава само илюзии в реалността, а в мрежата се създават идентичности, които са неосъществими истински. В резултат на това се появяват страхове, че общността е застрашена. Според Орлин Спасов обаче тези притеснения са неоснователни, защото предишните поколения са смятали, че тогавашните нови медии, например телевизията, също ще променят обществения дневен ред (Спасов 2007: 389-408). Всъщност в модерния начин на живот има малко неща, които обединяват общността - интернет позволява всеки сам да моделира своя общност. Мрежата насърчава това, но не бива да се забравя, че подобни лични общности съществуват и извън нея, независимо дали става дума за социалното или за географското пространство. Същевременно се наблюдава и двупосочен процес на свиване и нарастване на публичността, които се проявяват в различни нейни сфери.
Именно в среда, където традиционната общност е в криза, когато жизненото планиране е невъзможно или несигурно, индивидът е принуден непрестанно да ревизира изборите си или да играе с несигурни идентичности, което създава благоприятни условията за появата на личните страници и на блоговете (Спасов 2007: 389-408). Блоговете са репликата на отделния човек, начинът да се противопостави чрез едно самопредставяне и самоопределяне. За блогърите това е голямото пътуване на традиционния “Аз” към проектите на постмодерността.

Нова гражданска активност и журналистика онлайн
По темите за разрастването на интернет активизма и за това как медиите могат да бъдат използвани ефективно от различни политически движения, текат дискусии още от началото на деветдесетте години на 20 век (цитат по Спасов 2007: 389-408). Още тогава интернет влиза в услуга на масови движения, които използват мрежата за обмен на послания срещу политическото и икономическо статукво.
В последните години на миналия век Мрежата позволява на масовите движения по света да се координират още по-ефективно. Всяка активистка група, която действа локално, осъществява глобална координация с всички останали, за да могат протестите им да бъдат определени като глобални. Първите опити за глобални протести срещу големите транснационални корпорации обаче се провалят.                                                                                                                                                       < http://wiki.nus.edu.sg/download/attachments/57742900/Activism+and+Blogging+Richard+Kahn.pdf?version=1&modificationDate=1263643529730 >. Причините за това са различни. От една страна, интернет може да бъде използван като съучастник в глобалното недоволство от обединените локални демонстранти, защото те обменят информация и така се конструират нови политически и социални отношения. От друга страна, тези процеси позволяват появата на популистки политически спектакли и зрелища, които се превръщат в ежедневие.
Глобалната гражданска активност навлиза в нов период след терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Отговорът на САЩ и последвалият широк военен фронт срещу Ирак и Афганистан, събудиха нови антивоенни граждански движения, които бързо намериха трибуна в интернет (За повече информация виж < unitedforpeace.org, moveon.org, internationalanswer>). Групи в мрежата събират всякаква информация срещу войните, които води кабинетът на Джордж Буш, координират общи протестни прояви.
В същото време интернет не спира да се подобрява и дори се предлагат радикални трансформации. Създават се нови форми на уебдизайн, добавя се социалният софтуеър на Web 2.0. Така се раждат и първите “уеб-логове” (weblogs), които по-късно ще бъдат наречени блогове; създават се и уикита (wikis). С новите технологични надграждания и повсеместното недоволство, интернет постепенно се превръща в пространство на мощни опозиционни течения, а основните теми във виртуалното пространство започват все повече да се политизират. Там намират сила нови субкултури, социални и политически активисти. Развиват се нови глобални мрежи, които събират и улавят всяко локално недоволство. Както Хауърд Рейнголдс отбелязва през 2002 г., напредналата технология в областта на персоналните компютри и мобилната информационна техника, осигуряват много бързо елементите и силата, които са необходими за съществуването на нови, свежи и високо информирани и автономини общности < http://wiki.nus.edu.sg/download/attachments/57742900/Activism+and+Blogging+Richard+Kahn.pdf?version=1&modificationDate=1263643529730 >. Те се коалират около местни интереси, глобални политически искания и всичко, което ги свърза.
Разбира се, в интернет място намират и крайните фундаменталистки и сепаратиски движения. Това е и повод на правителствата, по примера на кабинета на Джорж Буш, да поискат тотален контрол върху информацията в мрежата. Все повече терористични организации координират свои клетки във всяка точка на света. Екипът на Буш създаде специална информационна агенция, която започна да събира огромна по обем база данни – лични данни, съобщения от чат мрежи и от електронната поща < http://wiki.nus.edu.sg/download/attachments/57742900/Activism+and+Blogging+Richard+Kahn.pdf?version=1&modificationDate=1263643529730 >. Тази акция на правителството на Буш обаче провокира с още по-голяма сила хакерската съпротива. Хакерите създават нови програми, които им осигуряват спокойното пребиваване в интернет и защитата на личната им кореспонденция. Успоредно с това, хакерската общност не спира да води битка и с големите монополисти като Майкрософт, създавайки нови безплатни софтуерни приложения.
В същото време, освен развитието на гражданските движения и субкултурите в интернет, мрежата се превръща и в платформа за реформиране на изпадналите в края на 90-те година в криза медии. Онлайн журналистиката е смятана от много коментатори като мястото, където старомодните и незадоволителни новинарски традиции да бъдат променени и обновени < http://nms.sagepub.com/content/6/4/443.abstract  >. Джон Павлик говори за възможността, която дава интернет, за да бъде върната отново растящата обезверена и отчуждена аудитория < http://nms.sagepub.com/content/6/4/443.abstract >. Катрин Фълтън пък описва онлайн средата като предизвикателство за журналистическите практики < http://nms.sagepub.com/content/6/4/443.abstract >. Според нея Мрежата ще създаде ново поколение журналистика, която ще повлияе положително на старите медии, а новите технологии ще дадат идеи за реформа. Не са малко обаче и критиците на интернет журналистиката. Според някои наблюдатели съдържанието на онлайн текстовете е недобре оформена статия за хартиеното тяло < http://nms.sagepub.com/content/6/4/443.abstract >.

Политическата блогосфера в България
Ако трябва профилът на българския блогър да бъде разписан в няколко думи, може да се каже, че в блогосферата най-често пишат лица, които не са професионално обвързани с политика, но са политически активни. Пишат журналисти, политици и най-вече хора, които все още се вълнуват от политиката, отблъснала повечето граждани с популизъм и развлекателен сценарий. Всички блогъри са обединени около идеята да изразят своето мнение или впечатление от дадено събитие. Някои от тях пишат в специализирани блог платформи или агрегатори на блогове като gramophon.com/blogosphera/, megafon.capital.bg, svobodnaplaneta.com, blog.bg, blogosfera.dnevnik.bg. Според някои наблюдатели първите блогове за политика са създадени по време на кампанията за президентските избори през 2006 г. Оттогава блоговете за политика са се увеличили многократно и днес е трудно да се определи броят им. През тези четири години политиците видяха в личните страници възможност за спечелване на доверието като „обществен капитал” (по Франсис Фукуяма). Политическите щабове започнаха да събират специални екипи, които да се грижат за пропагандата в Интернет. Почти всички кандидати за кметове на на София през 2007 г. – Бойко Борисов (ГЕРБ), Мартин Заимов (СДС и ДСБ), Бриго Аспарухов (БСП), Константин Папазов (Демократическа партия) и Слави Бинев („Атака”) имаха свои блогове. На последните избори за национален и европейски парламент почти всички лидери на парламентарно представените партии – Бойко Борисов (ГЕРБ), Сергей Станишев (БСП), Иван Костов (ДСБ), Мартин Димитров (СДС), имаха свои блогове. Някои щабове събираха доброволци, които да участват в поддръжката на уебсайтове или блогове, свързани с националната кампания на партията и нейните кандидати. Най-често посетители на предизборните сайтове са политически активните млади хора. Това обикновено са студенти или хора, работещи в офиси. Те не ходят на предизборни срещи и концерти, но пишат във форуми или блогове. По време на кампанията за кмет в София през 2007 г., около 500 „гости” на сайта на Мартин Заимов бяха задавали въпроси, бяха предлагали теми за форумите или само бяха оставили коментар по последните му изяви. Блоговете умело се използват за профилиране на персоналния имидж на политика. В тази „уеб платформа” той създава илюзията, че комуникира директно с избирателя, пише сам своите послания и дори споделя вицове, които е чул за себе си. Още един пример за това е специалният сайт, който е създаден за изборите през 2009 г. от лидера на ДСБ Иван Костов. Там той отговаряше чрез видеозапис на изпратени от негови симпатизанти въпроси. Малко е известно, че за кампанията на „Синята коалиция” помага специален екип от блогъри, които предлагаха с различни идеи за кампанията и пишеха активно по форуми и социални мрежи.
Междувременно през последните две-три години се появиха и антисайтове на политици. Те бяха направени или от партийни щабове или от блогъри, недоволни от липсата на адекватна комуникация между политиците и техните избиратели. В акцията се включиха дори и медии, като например електронната секция на в. „Капитал”, наречена „Мегафон”. С такива сайтове нашумяха бившите министри Румен Петков и Емел Етем, президентът Георги Първанов, бившият кмет на София и настоящ премиер Бойко Борисов. В тези „антиблогове”, чрез характеристиките на гротеската, се осмиват изказванията или поведението на политиците. Често публикуваното граничи с „черния ПР”, с който се подрива публичният образ на политика.
От близо година насам работи и сайт за БСП, който осмива вътрешните крила в партията, например воденето на политическата кампания преди големия пленум на левицата, на който често се мисли за смяна на лидер и заместници.
Разбира се, освен партийните активисти, блогове за политика имат и лица, които не извършват активна политическа дейност, например Юлиан Попов. Такива блогове имат и журналисти като Иво Инджев, Милен Радев, Даниела Горчева, Иван Бедров, Иво Христов, Едвин Сугарев и др. Техните блогове са по-популярни от тези на политиците, защото не са обремени от негативните нагласи, които носят със себе си партийните централи. Самите печатни медии също обръщат внимание на това явление и техните публикации излизат по-често от рамките на самия блог.
Трябва да се отбележат и няколко агрегатори на блогове (сайтове, които събират на едно място десетки лични страници), като например gramophon.com, megafon.capital.bg, svobodnaplaneta.com, blog.bg, blogosfera.dnevnik.bg.

Блоговете и Избори 2009
През месец май 2009 г. беше проведена анкета с отворени въпроси сред представители на българската блогосферата за политика. Анкетата не е представителна и се разпространяваше по електронната поща. Изследването съвпадна с кампаниите за Народно събрание и за Европейски парламент. Респондентите трябваше да отговарят на няколко критерии – да поддържат поне от година и половина собствен блог, да пишат редовно в него, да са познати сред блогърите и най-важното, основните теми в личните им страници да бъдат за политика.
Анкетираните лица бяха разделени на три основни категории блогъри – политици, журналисти и други блогъри. От политиците бяха анкетирани заместник-председателят на НДСВ и депутат Минчо Спасов, заместник-председателят на ДСБ Даниел Митов и неговите съпартийци – Радан Кънев и Петър Николов, Калин Манолов (журналист и по време на анкетата член на ръководството на „Ред, законност и справедливост”), бившият председател на СДС Пламен Юруков. Сред журналистите с блогове са анкетирани Иван Бедров (Re:TV), Едвин Сугарев (svobodata.com), Галя Горанова (в-к „Сега”), Даниела Горчева (в-к „Диалог”), Ирина Петкова (в-к „Дневник”). Респонденти сред другите блогъри са Александър Кръстев, Марин Чушков, Боян Юруков, Илия Марков, Юнуз Юнуз, Георги Грънчаров, Константин Павлов-Комитата, Templar, Петър Добрев, Симион Патеев и политологът Владимир Шопов. Техните отговори са анализирани и сравнявани по групи. Данните оформиха и изводите от направеното изследване върху политическата блгосфера през 2009г.

Свобода, пропаганда и ПР
Блоговете се приемат като платформа на свободата; като място, където може да се каже всичко, без да бъде подложено на цензура. Блогосферата се използва за “мека форма” на пропаганда. За съжаление обаче мнозинството от политици използват личните си страници, защото е по-скоро модерно, отколкото необходимо за привличане на повече симпатизанти. Това става известно от все по-малкото статии, които публикуват политиците по време на изборната кампания през 2009 г. От друга страна, някои политици, които до скоро не са имали блогове, създават такива в навечерието на кампанията (повечето от тях обаче престанаха да бъдат актуализирани след края на изборите).
Интересна тенденция се наблюдава и в това, че преди началото на изборите съществуващите лични страници на политици, се използват основно като начин за разграничаване спрямо другите политици – изтъкват се собствените позитивни качества, а негативите се насочат към другите. Именно това е и една от пречките блогът на политика да се превърне в дискусионен форум по дадена тема.
По време на изборната кампания през 2009 г. съдържанието на блоговете на политиците, а и цялата мрежа, се използват основно като буфер за разпространение на агитационни материали и послания – видеоклипове, лога, предизборни фрази и съобщения на “черния ПР”. В общи линии, казаното до тук, може да бъде аргументирано и с изводите от непредставителното изследване, направено през април и май 2009 г. сред политици, журналисти и други блогъри, които поддържат от поне година и половина свои страници в интернет.
Всички анкетирани изразяват общото мнение, че блоговете са много добра платформа за споделяне на идеи, теми за дискусия и място за обмен на информация. Недоброто разпространение на медиата интернет (за разлика от телевизия, радио и печат) и ниската информационна култура на населението обаче капсулират блогърската общност. Това, от една страна, пречи блогът да се използва като пълноценно средство за пропаганда, а от друга страна, изолира блогърите от реалността.
От анкетите стана известно, че политиците и журналистите публикуват често текстове, които не са специално създадени за блоговетете им. Политиците разпространяват интервюта и материали, които вече са популяризирани в традиционните медии. Журналистите пък препубликуват свои статии. Това показва, че двете групи използват блоговете и като допълнително средство за разпространение на материали в Интернет.
Други блогъри проявяват хиперактивност при писане, в сравнение с журналистите и политиците. Това може да се дължи и на повечето свободно време, с което разполагат.
Друга отлика между блогърите от останалите анкетирани политици и журналисти е твърдението, че ефективността на блоговете е все по-голяма. Те отдават значение на личните страници, които списват. Следваща група блогъри коментират и повече текстовете на свои колеги, докато журналистите и политиците участват в блогърските форуми по-рядко. Това показва по-силната съпричасност на едните към блогосферата, спрямо останалите две групи.
Подобно единомислие демонстрират отделни блогъри, твърдейки, че смятат личните си страници за нова медиа, което отново показва отстояване на „самоинституционалност”. Журналистите и политиците все още не смятат блоговете за нова медия.
Тази група анкетирани (другите блогъри) се различава от останалите две и с това, че при тях мнозинството би си променило политическата нагласа от прочетеното в блогосферата. Сред тази блогърска група се среща и единственият отговор, в който се казва, че на предстоящите избори анкетираното лице няма да гласува.
От данните в анкетите става известно, че ако трябва да бъдат сравнявани трите анкетирани групи една спрямо друга, може да бъде изведено твърдението, че блогърите се разграничават рязко от журналистите и политиците с блогове. Журналистите обаче дават отговори и оценки, споделени едновременно и от политиците, и от другите блогъри, т.е. могат да бъдат поставени на хоризонталната линия между блогърите и политиците.
Всичко казано до тук дава сравнително малка представа за изграждането на политическия имидж на политиците или изразяването на лично мнение на журналистите и активните граждани. Блоговете са само част от многото комуникационни канали в интернет, които се използват за обмен на информация. Социалните мрежи (като Facebook и Twitter) и форумите (подобно на тези в електронните издания на вестниците) също са средство за формиране на обществено мнение и гражданско поведение. Предстоящите избори за президент, кметове и общински съвети през 2011 г. ще покажат до колко са усвоени техниките на политическия ПР в мрежата, а и до колко е силен гражданският контрол. Предизвикателството ще бъде българският политик да сложи призив на блога си - “Дарете!” (по примера на американския президент Барак Обама), с който да започне акция за събиране на средства за кампанията си. За сега обаче този призив звучи немислимо.

Използвана литература:
1. Белогушева, Г. Томс, Ж. Първите в българския интернет, Сиела, С., 2003.
2. Богданов, Богдан. Интернет-култура – философия на мрежата, сп.Социологически проблеми, 2004, бр. 3-4, 50-60.
3. Вагнер, Герхард. Световното общество като общество на мрежите. сп. Социологически проблеми, 2004, бр. 3-4, 27-49.
4. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество, ЛИК, С., 2004.
5. Кирова, Марина. Коалирай се с мен, < http:// fmd.bg >.
6. Кирова, Марина. На старта на изборите. Блоговете на политиците, април 2009, <http:// fmd. Bg>.
7. Нейкова, Ния. Номинации за ГСП, < http:// fmd.Bg >.
8. Постър, Марк. Потребление и дигитални стоки във всекидневието. сп. Социологически проблеми, 2004, бр. 3-4, 7-26.
9. Спасов, Орлин. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, 2007, бр. 3-4, 389-408.
10. Спасов, Орлин. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп.Социологически проблеми, 2008, бр. 3-4, . 47-64.
11. Спасов, Орлин. Политическата блогосфера в България: няколко кадъра.
12. Спасов, Орлин. сп. Социологически проблеми. Интернет в България: Другият преход, сп.Социологически проблеми, 2004, бр. 3-4, 162-190.
13. Boyd, Danah. Ellison, Nicile. Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship <  http://jcmc.indiana.edu/vol13/issue1/boyd.ellison.html >.
14. Kahn, Richard. Kellner, Douglas. New media and internet activism: from the ‘Battle of Seattle’ to blogging, < http://wiki.nus.edu.sg/download/attachments/57742900/Activism+and+Blogging+Richard+Kahn.pdf?version=1&modificationDate=1263643529730 >
15. Matheson, Donald. Weblogs and the epistemology of the news: some trends in online journalism, <  http://nms.sagepub.com/content/6/4/443.abstract >.
16. O`Reilly, Tim. What Is Web 2.0, < http://www.oreillynet.com/pub/a/oreilly/tim/news/2005/09/30/what-is-web-html?page=1/ >.
17. The Blog Herald, <  http://www.blogherald.com/2005/03/06/a-short-history-of-blogging/ >.
18. Travers, Scott. Blog Invasion! What Are They? Where Did They Came From?.2004, < http://homepage.mac.com/dtraversscott/Academics/BlogHistory/BlogsScott.pdf >.

___________________________

В статията е използвано изследване от магистърската теза по социология на автора - „Политическата блогосфера по време на кампанията за европейски и национален парламент 2009 г.”, защитена през юни 2009 г. във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Вълков, Илия. Политическите блогове по време на изборите през 2009 година // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 9. Available from: [www.media-journal.info]

За контакт:

e-mail: valkovilia@gmail.com 
 

дата на публикуване: 28.03.2011, Понеделник, 21:09
прочетена: 5392 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: