Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 42/ Септември 2019 г.
20 Септември 2019 г., Петък

Журналистика

Принтирай E-mail

Wikileaks повишава очакванията към съвременната журналистика

Брой 9 / Март 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Николай Георгиев

Резюме:

Summary: The monopoly position of the traditional media was seriously shaken by the appearance of Wikileaks. The Julian Assange’s website has demonstrated a new type of journalist investigation, which caused quite a few political tremors and resignations. The information age made the traditional media re-define themselves and defend their place in the society. The printed newspapers retreated before the online media, the audience broke down into blogospheres and the appearance of Wikileaks was yet another challenge to the traditional journalism.
The name of the website comes from Wiki, as in the online encyclopedia “Wikipedia”, where everyone can publish useful information, and the verb “leak”. The Wikileaks website published thousands of documents, but in order to ensure attention it first shared them with the traditional media.
This shows how internet and the social networks assign central roles to groups in journalism, which until few years ago did not even existed and how the traditional media still play a key part in analyzing and distributing news. Wikileaks does not replace good journalism. However, this website makes available information, which the investigative journalism should support as a source of investigations.
Keywords: Wikileaks, Julian Assange’s, journalism, information, online media
 

Summary:

Профил на проекта Wikileaks
Монополната позиция на традиционните медии бе силно разклатена с появата на Wikileaks. Сайтът на Джулиан Асандж показа нов тип журналистическо разследване, което предизвика не малко политически трусове и оставки. Информационната епоха поставя традиционните медии под натиск да се дефинират наново и да защитят мястото си в обществото. Печатните вестници отстъпват позиции в полза на онлайн изданията, аудиторията се разпада на блогосфери, а появата на Wikileaks бе поредното предизвикателство към традиционната журналистика. Независимо от всички критики, които се отправят към сайта, традиционните медии черпят с пълни шепи от документите на Wikileaks, пълнят страниците на своите издания и ефирното време на предаванията си.
Проектът на Wikileaks стана известен, след като съдът на щата Калифорния в САЩ на 18 февруари 2008 г. отказа достъп до първоначално искания интернет-адрес wikileaks.org. Само две години след тези събития Wikileaks стана главното информационно явление на 2010 година. Сайтът успя да се сдобие и да публикува 70 000 документа за действията на САЩ и техните съюзници в Афганистан, 400 000 файла за войната в Ирак и 250 000 дипломатически кореспонденции на Държавния департамент [1].
Имeто на уеб сайта идва от Wiki, като онлайн енциклопедията "Уикипедия", в която всеки може да публикува полезна информация, и Leak - от английски "теч, изтичам". Организацията публикува секретни материали, свързани с корупция, измами и злоупотреби по цял свят. Качването на документи в "Уикилийкс" е лесно и всеки, който желае, може да направи това анонимно. Нужно е само да зададе IP адреса 88.80.13.160. Организацията приема всякаквa класифицирана информация, стига да не се базира на слухове или мнения. Журналистите на "Уикилийкс" използват криптирана връзка, за да получават строго секретните документи. Затова те рядко узнават самоличността на своите източници и унищожават информацията, свързана с тях.
Формалният първи инициатор на разгласяването на секретните документи не е точно Wikileaks. Организациите, които първи публикуват секретните материали, са четири медии в четири различни държави: „Гардиън” (във Великобритания), „Льо Монд” (във Франция), „Дер Шпигел” (в Германия) и „Ел Паис” (в Испания) [2]. Сайтът има следната роля в историята: той по някакъв начин се е снабдил с около 250 000 документа и ги е предал на четири вестника, които сам си е избрал. Тези четири печатни издания са приобщили към групата пети вестник (това е „Ню Йорк Таймс“) и заедно са подбрали документите, които всеки от тях ще публикува. Заедно са изработили и график на появата на съответните документи в съответните, вече пет на брой, държави. Заедно са отстранили документите, които по експертна преценка биха могли да представляват особено чувствителна информация, която е строго засекретена. Wikileaks публикува на своя сайт само онези документи, които петте медии са подбрали.

Подходът на създателя на Wikileaks Джулиан Асандж
Създателят на Wikileaks Джулиан Асандж е посветил доста време на издирването на медийните си партньори. Дотук са известни две медии, които са му отказали партньорство, това са Си Ен Ен и консервативният „Уолстрийт Джърнъл”. Си Ен Ен твърди, че е отказала, защото Асандж й е предложил неприемлив договор, но не дава пояснения за това в какво точно се е състоял неприемливият елемент. „Уолстрийт Джърнъл” обаче няма проблем с признанията. За този вестник неприемливото е било в следните два елемента: първо, че е трябвало да се ангажират да платят 100 000 долара глоба на Wikileaks, ако нарушат ембаргото и публикуват документите по-рано, и второ, че е трябвало да подпишат този договор, преди изобщо да са видели документите. След тези два отказа Wikileaks не са се обръщали към друга голяма американска медия. „Ню Йорк Таймс“ излиза на сцената през съвсем друга врата – този вестник е получил документите не от Wikileaks, а от британския „Гардиън”. Оказа се, че и в предишни публикации на такива документи вестниците са си партнирали по същия начин – „Гардиън” е получавал материалите директно от Wikileaks, а после ги е предавал на „Ню Йорк Таймс”. Медиите са се ангажирали да не издават това си партньорство. Това условие е отпаднало на 28 ноември 2010 г., когато главният редактор на британския вестник е казал, че повече няма интерес от запазването на тази тайна. Главният редактор на „Ню Йорк Таймс“ твърди, че не е подписвал никакъв договор. Останалите медии, тези в Европа, твърдят, че в разговорите им с Wikileaks никога не е ставало дума за пари.
Асандж е решил да използва за Wikileaks професионални журналисти, а не блогери, защото медиите, за разлика от блогерите, служат на истината, а не на своето его. По този начин той посочи, че предизвестието за смъртта на традиционните медии е преждевременно. Асандж е разбрал, че медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на аудиторията. Информацията се разпръсва - било то аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия). Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен. При блоговете комуникацията е многопосочна, защото, макар да се публикуват статии и новини, културата на общуване е много по-отворена и динамична [3]. В Блогосферата, мнозинството от блоговете са на личности, които изказват собствено мнение, споделят го и го обсъждат с другите. Целта не е да се информират останалите за определена новина, а да се започне дискусия и да се споделят ресурси (снимки, видео, цитати).
Сайтът Wikileaks публикува хиляди документи на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широка разгласа, ги споделя първо с традиционните медии. Това подчертава как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха и как традиционните медии все още играят ключова роля при анализирането и разпространяването на новините [4]. "Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави, и не го казвам с пренебрежение," заяви Пол Стайгър [5] - главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". "Те са ново явление". И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към исторически шаблони от рода на "Всички новини, които стават за публикуване" и съобщават новините "без страх или пристрастие", основателят на Wikileaks Джулиън Асандж заяви за "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите”.
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Поне 1200 души работят всеки ден за сайта на доброволни начала. Между тях има журналисти, програмисти и правозащитници. Освен че съхраняват подадената информация, те задължително проверяват и достоверността на подадените от потребителите материали [6]. Сайтът помести видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс. Wikileaks изрази ясно мнението си, като нарече нападението "Косвено убийство". Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка. Твърде интересен е и фактът, че заради спецификата на своята работа Асандж няма дом и отсяда при приятели по света. Неговата мрежа по думите му включва 800 временни доброволци и 10 000 "поддръжници". Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията. Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде".

Новият начин за правене на новини
Медиите (класически или онлайн) са организации, които извършват стопанска (икономическа) дейност "разпространяване на информация" [7]. Медия означава "носител на информация", но отделните медии (класически или онлайн) поднасят информацията по твърде различен начин – тематично и визуално. Трябва да се има в предвид, че в областта на комуникациите се извърши революция, която може да бъде сравнена с гутенберговата революция. Последната постави началото на масовото книгопечатане, то тази - на масовия образ. В резултат се роди един въображаем свят, конкуриращ се с действителността. Хората не си дават сметка, че все повече са граждани на свят, създаван от медиите [8]. Ролята на медиите по традиция се възприема като отражение на действителността. Тъй като не можем да бъдем навсякъде по света, историята, която медиите ни показват, става за нас единствено възможната. В същото време мотото на Wikileaks е „Ние правим правителствата прозрачни” -“We open governments”.
Като цяло създаването и разпространението на информация са подчинени на възможностите на медиите да достигнат до своята аудитория в рамките на един значително пренаселен от информационна гледна точка медиен пазар. В същото време от Wikileaks са заложили на иновативен подход, който се оказва изключително успешен. В определен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите наричат това "краудсорсинг" - да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер. Wikileaks показва, че медиите трябва да филтрират, подреждат и едновременно с това да пазят правата на личността. Не е ли това, което винаги е липсвало на медиите? Вижда се, че медиите не стигат със свои разследвания до експлозивни или ексклузивни открития, а като възпроизвеждат това, което им е изпратила уикилийкс. Интересно е, че уикилийкс дава данните на определени медии с авторитет. Това е в резултат на това, че все още аудиторията не се доверява достатъчно на медиите в интернет. Wikileaks ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и "Шпигел" като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията - форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет. "Ако Wikileaks беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност," заяви Едуард Уосърман [9], професор по медийна етика в университета "Вашингтон и Лий" в Лексингтън, щата Вирджиния. "Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност".
Ролята на медиите е от особена важност заради правния аспект на скандала. Едно хипотетично разследване неизбежно би въвлякло медиите като съотговорни за разпространението на цялата информация и дори на част от нея. Само че опитът показва, че е много трудно да осъдиш вестник заради това, че той е публикувал нещо. В редица случаи е трудно дори да издействаш явяване на журналист като свидетел в съда. Ако даден прокурор се заеме с един-единствен документ във вестник „Льо Монд” [10], да кажем, то, както се вижда от историята, той ще трябва да си общува съдебно и с четири други вестника, които играят ролята на някакъв глобален редакционен съвет, взел колективно решение. Същото ще се случи, ако на подсъдимата скамейка се озове самият създател на Wikileaks. И не стига, че става дума за журналисти, пазени от Конституцията на САЩ, две-три решения на Върховния съд на САЩ, законите в ЕС и съдебната практика в Страсбург, ами международният характер на медийното въвличане допълнително усложнява нещата.
Проблемът със статута на Wikileaks е също важен за изясняване – дали това само по себе си трябва да се смята за медия или за някаква разузнавателна централа. Това е важно, за да се разбере кои точно закони биха защитили, или обратното, уязвили Асандж. Ако дейността на Wikileaks се тълкува като разузнаване, то в полза на кого се предполага, че работи? От една страна, Асандж има поне три награди именно за журналистика, но от друга, Wikileaks нито може да се обяви за медия, нито самата тя някога е претендирала за такова определение. Асандж определя себе си като Главен редактор, т.е. човек с журналистическо самосъзнание, спазващ правилото, че не всяка информация може да се публикува.
Според „Уолстрийт Джърнъл”, най-доброто определение за Wikileaks е „източник на пресата“. Проблемът е на първо място юридически – ако Wikileaks бъде приета именно за медия, тя ще попадне под защитата на конвенции, закони и съдебна практика в защита на журналистиката. Но в дадения случай проблемът има и друг ъгъл, не само юридически. Въпросът е кое точно можем да определим като медия и кое не. Институции, които предоставят информация в суровия й първичен вид, обикновено се казват библиотеки или архиви. Медията е нещо различно – тя преработва суровата информация и я прави достъпна и разбираема за много хора [11]. Един съд вероятно би се справил с определението, но неговото тълкуване не е толкова интересно, колкото това на самите медии. Ако те самите абдикират от своите функции и ги заместват с някакви други, а на този фон допускат в кръга си обекти, които са от съвършено друга орбита, то проблемът наистина не е в Wikileaks. За разлика от медиите Wikileaks стои на една доста по-стабилна основа – има фокус, цел, база, съюзници, защитници.

Най-съществените разкрития
Дипломатически катаклизъм. Така може да се определят разкритията на WikiLeaks. През 2007 година сайтът публикува наръчник за поведението на американските войници в затвора в Гуантанамо. С него се доказа, че сътрудници на Червения кръст умишлено не са били допускани до определени затворници [12]. Нещо, което дотогава се отрича от Вашингтон. Две години по-късно Wikileaks разкрива неморалните практики на сътрудници на исландската Кауптинг Банк, малко преди тя да фалира. Разкритието води до масивни протести в страната и до оставката на правителството в Рейкявик. И тайният доклад на Бундесвера за бомбардировката на две цистерни в Афганистан, при която имаше много цивилни жертви, стана публично достояние във Wikileaks. Ето защо е разбираемо, че сътрудниците на организацията искат да останат анонимни. Сред противниците на онлайн-портала са например "Военният контраразузнавателен център", който работи за Пентагона, американското министерство на отбраната. Съдебни дела срещу организацията завеждат и сциентолозите и дори иранското правителство - но без успех.
Разкритията на Wikileaks не подминаха дори и папата. Сайтът разкри, че главата на Римокатолическата църква е искал мюсюлманска Турция да остане извън рамките на Европейския съюз. Дипломати на Ватикана лобирали освен това срещу венецуелския президент Уго Чавес и настоявали формулировката за "християнските корени" на Европа да влезе в европейската конституция. Това писа британският вестник "Гардиън" на 11 декември 2010 г. [13], който продължава да публикува информация за изтеклите по Wikileaks документи на американски дипломати. Сегашният ръководител на Римокатолическата църква носи отговорност за засилващата се враждебност на Ватикана към идеята за влизане на Турция в ЕС, се твърди в секретни доскоро телеграми, пратени от американското посолство при Светия престол. През 2004 г. кардинал Рацингер казал, че не бива да се позволи една мюсюлманска държава да се присъедини към ЕС, макар че по онова време Ватикана официално е бил неутрален по въпроса. Американски дипломат отбелязал, че Рацингер "ясно разбира, че ако се позволи в ЕС да влезе мюсюлманска държава, това още повече ще отслаби тезата му за християнските корени на Европа". Външният министър на Ватикана Пиетро Паролин заявил пред американски дипломати, че коментарите на Рацингер са по-скоро негово собствено мнение, а не на Ватикана. От предоставените от WikiLeaks грами става ясно, че Ватикана е помогнал за освобождаването на 15 британски военни моряци, задържани през март 1997 г. от Иран в негови териториални води.
Според един от публикуваните документи през юни 2009 година в телеграма на американското посолство в София Държавният департамент иска информация относно усилията на българското правителство в борбата с прането на пари и наркотрафика. И още - Вашингтон се интересува от отношенията между българските и руските лидери и бизнесмени. Медиите по света коментират, че отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос. От изнесените документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран - Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи". Германският канцлер Ангела Меркел е описана като "прекалено предпазлива", а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче". Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като "параноик". Кралят на Саудитска Арабия е искал от Съединените щати да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Освен това, американските дипломати е трябвало да шпионират и да вземат биометрични данни от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. На фона на тези разкрития не изглежда случаен факта, че някои американски организации вече предупредиха служителите си, че четенето на класифицираните документи на Държавния департамент, публикувани от Wikileaks, ги излага на риск от загуба на работните им места.
На 1 декември 2010 г. електронната версия на германското списание "Шпигел" съобщава, че за да приеме затворници от Гуантанамо, България е поискала от Съединените щати да свалят визите за български туристи и бизнесмени, а също така да помогнат с разходите по прехвърлянето на затворниците [14]. Изданието цитира доклади на водещия преговорите, огласени от Wikileaks. Според доклада преговарящият Дан Фрийд предложил символични средства между 50 000 и 80 000 долара за приет затворник. Той обещавал на различните страни пари помощ за развитие и дори политически дивиденти, като да издейства покана за гостуване в Белия дом - всичко това с цел да бъде изпълнено едно от предизборните обещания на Обама - закриването на лагера в Гуантанамо.
В Германия първа жертва на Wikileaks стана Хелмут Мецнер – помощник на външния министър Гидо Вестервеле [15]. Той бе уволнен, тъй като след разкритията в Wikileaks се видя принуден да признае, че е давал на американски дипломати информация за вътрешната политика в страната, включително за междупартийните отношения. Коалиционни партньори на канцлера Меркел от Свободната демократическа партия – либерали (СвДП-л), поискаха посланикът на САЩ в Берлин Филип Мърфи да бъде отзован, тъй като поведението му е непристойно и не може да му се има доверие. В публикуваните на сайта на Асандж материали Гидо Вестервеле, който е и лидер на СвДП-л, е характеризиран като “некомпетентен, суетен и антиамерикански настроен”. По-интересни са обаче разкритията, които засягат едновременно много по-широк кръг от страни, включително Русия и отношенията й със САЩ и НАТО. В едно от тях Германия отново е замесена – и то по начин, който я злепоставя като партньор в очите на Русия – последствие, крайно нежелано в Берлин. Става дума за тайния план “Орел защитник”, който за първи път след края на Студената война крои конкретни мащабни военни действия срещу Русия. Първоначално той предвиждал отбраната на Полша, но по-късно трите прибалтийски републики настояли планът да обхване и техните територии. Преговорите започват по личните писмени инструкции на държавния секретар Хилари Клинтън. Те се водят интензивно през 2009 година и “Орел защитник” е окончателно приет през пролетта на 2010 година. В него е приложен известният член 5-и от Вашингтонския договор за Северноатлантически алианс, определящ задълженията за колективна отбрана при агресия срещу един член тя да се смята за нападение срещу целия алианс. Решението предвижда девет бойни дивизии от САЩ, Великобритания, Германия и Полша да пазят Литва, Латвия и Естония. От море контингентът да бъде подкрепян от флота на САЩ и Великобритания, а по въздух – от американски бойни самолети, базирани в Полша.
Относно тези разкрития общественото мнение е разделено. Все пак журналистите са изправени пред предизвикателство, каквото не са имали никога през последните години. Но могат ли да останат верни на ролята си на пазачи на свободата на пресата и свободата на словото? Във времето на информационните технологии журналистиката стои пред небивали предизвикателства. В този смисъл Wikileaks може да събуди и възроди съвременната журналистика. Изказванията в сайта са доста ясни – „Както за държавата е законно да държи тайна информация, така за пресата е законно да направи публична информацията, която е получила от тайните дебри на държавата. Или казано по-ясно – Държавата има право да има тайни, но гражданинът има право да ги изприказва, ако научи за тях”.
Промениха се и бизнес моделите за издателите. Сега не е достатъчно да предлагаш новини, които така или иначе вече са известни. Има нови роли – селекцията винаги е била задача, но да разясниш света, това е важна нова роля. Сега има възможност разследванията да се разширяват, да обхванат целия свят. Ако журналистите, например, съобщят през Twitter, че работят по определена история и поканят всички желаещи да помогнат и да се включат, това открива нови шансове.

Заключение:
Wikileaks не е заменител на добрата журналистика. Но сайтът предлага информация, която разследващата журналистика трябва да подкрепи като източник на разследвания. Wikileaks постави интернет в центъра на дипломацията. На медиите е необходима по-голяма прозрачност. Wikileaks вече даде своя принос, като публикува секретни документи, които хвърлиха прозрачност върху дейността на редица правителства. Сайтът показа как с труда на хиляди непрофесионални репортери може да се правят журналистически разследвания. Те предизвикват политически оставки и множество катаклизми по управляващите върхове. Wikileaks излезе извън рамките на традиционната и онлайн журналистика и за сайта почна с основание да се говори като за нов тип медия. Философията на създателя на сайта Асандж е тоталната прозрачност. Именно тя поражда симпатия сред милионите фенове на Wikileaks. В Русия дори се заговори за Уикилийкс-треска. Това показва желанието на аудиторията за нов тип журналистика, който да разчупи установените от традиционните медии рамки. Именно извън тези рамки сайтът Wikileaks плува в свои води.


Бележки:

[1] Всичко тайно стана „Уикилийкс” // Агенция Факус, 28 декември 2010, 12:33. Available from: http://www.focus-news.net/?id=a1417
[2] Ваксберг, Татяна. На пръсти около „Уикилийкс” // Гласове, 02.12.2010. Available from: http://www.glasove.com/article-10976.php
[3] Медии ли са блоговете?: Дебати / Модератор Люба Йорданова // Капитал, 2 юли 2010 - 20 юли 2010. Available from: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/
[4] Никлева, Елена. Уикилийкс и медиите: тандем или Каин и Авел? // Дойче Веле, 08.12.2010. Available from: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6301424,00.html
[5] Макмилън, Робърт и Питър Грифитс. Явлението WikiLeaks: Интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха // Политика, 30.07.2010. Available from: http://www.politika.bg/article?id=18252  
[6] Wikileaks разби на пух и прах традиционните новини // Днес+, 27.07.2010, 21.48. Available from: http://dnesplus.bg/News.aspx?n=498174
[7] Юруков, Боян. Медии ли са блоговете // Капитал, 20 юли 2010. Available from: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/  
[8] Ришард Капушчински за книгите, журналистите и медиите: Интервю / Водещ Вероника Костирко // LiterNet, 29.06.2003. Available from: http://liternet.bg/publish6/vkostirko/rkapushchinski.htm
[9] Wikileaks - новият начин на правене на журналистика: Ефектът не е в публикуването на секретни документи, а сериозното им анализиране в медиите (Ройтерс) // Mediapool, 27 Юли 2010. Available from: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=168187
[10] Ваксберг, Татяна. На пръсти около „Уикилийкс” // Гласове, 02.12.2010. Available from: http://www.glasove.com/article-10976.php  
[11] Ваксберг, Татяна. Тотален медиялийкс // Гласове, 18.12.2010. Available from: http://www.glasove.com/article-11220.php
[12] Григорова, Б. Ловци на тайни – кой се крие зад WikiLeaks? // Дойче Веле, 14.04.2010. Available from: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5461822,00.html
[13] И папата става част от разкритията на Уикилийкс: Папата искал мюсюлманска Турция да остане извън Европейския съюз // Econ, 11.12.2010, 10:55. Available from: http://www.econ.bg/news/article192793/
[14] Нови скандални разкрития в "Уикилийкс" // Страна БГ, 01.12.2010. Available from: http://www.stranabg.com/novi-skandalni-razkritiya-v-uikiliyks.html
[15] Светлана, Михова. “Уикилийкс” спука балона от Лисабон // Аргументи, 13.12. 2010. Available from: http://argumenti-bg.com/984/kiberkarfitsata-uikiliyks-pukna-balona-ot-lisabon/


Библиография:
1. Ваксберг, Татяна. На пръсти около „Уикилийкс” // Гласове, 02.12.2010. Available from: http://www.glasove.com/article-10976.php
2. Ваксберг, Татяна. Тотален медиялийкс // Гласове, 18.12.2010. Available from: http://www.glasove.com/article-11220.php
3. Всичко тайно стана „Уикилийкс” // Агенция Факус, 28 декември 2010, 12:33. Available from: http://www.focus-news.net/?id=a1417
4. Григорова, Б. Ловци на тайни – кой се крие зад WikiLeaks? // Дойче Веле, 14.04.2010. Available from: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5461822,00.html
5. И папата става част от разкритията на Уикилийкс: Папата искал мюсюлманска Турция да остане извън Европейския съюз // Econ, 11.12.2010, 10:55. Available from: http://www.econ.bg/news/article192793/
6. Макмилън, Робърт и Питър Грифитс. Явлението WikiLeaks: Интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха // Политика, 30.07.2010. Available from: http://www.politika.bg/article?id=18252  
7. Медии ли са блоговете?: Дебати / Модератор Люба Йорданова // Капитал, 2 юли 2010 - 20 юли 2010. Available from: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/
8. Никлева, Елена. Уикилийкс и медиите: тандем или Каин и Авел? // Дойче Веле, 08.12.2010. Available from: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6301424,00.html
9. Нови скандални разкрития в "Уикилийкс" // Страна БГ, 01.12.2010. Available from: http://www.stranabg.com/novi-skandalni-razkritiya-v-uikiliyks.html
10. Ришард Капушчински за книгите, журналистите и медиите: Интервю / Водещ Вероника Костирко // LiterNet, 29.06.2003. Available from: http://liternet.bg/publish6/vkostirko/rkapushchinski.htm
11. Светлана, Михова. “Уикилийкс” спука балона от Лисабон // Аргументи, 13.12. 2010. Available from: http://argumenti-bg.com/984/kiberkarfitsata-uikiliyks-pukna-balona-ot-lisabon/
12. Юруков, Боян. Медии ли са блоговете // Капитал, 20 юли 2010. Available from: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/  
13. Wikileaks - новият начин на правене на журналистика: Ефектът не е в публикуването на секретни документи, а сериозното им анализиране в медиите (Ройтерс) // Mediapool, 27 Юли 2010. Available from: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=168187
14. Wikileaks разби на пух и прах традиционните новини // Днес+, 27.07.2010, 21.48. Available from: http://dnesplus.bg/News.aspx?n=498174  


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Георгиев, Николай. Wikileaks повишава очакванията към съвременната журналистика // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 9. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact): Referat.niki@mail.bg
e-mail:
 

дата на публикуване: 29.03.2011, Вторник, 11:58
прочетена: 5133 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: