История

  “Вестникът е културомерът за един народ […] В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души”[1]. Това е част от платформата на “Утро” - непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 г., достигнал еднократен тираж 320 хиляди. Ще се опитам да го портретувам през едно събитие от 1936 г. – летните Олимпийски игри. Тогавашният му тираж е около 100 хиляди броя дневно, но редакцията сочи предполагаема аудитория от над половин милион читатели.
Устремната му, лъчезарна “глава” е нарисувана от художника Петър Морозов, специализирал графика в Париж. По-късно той е един от инициаторите за създаването на Дружеството на независимите художници /1920/, пръв приложил у нас графичната техника акватинта[2]. Морозов е и първият фотограф-репортер на вестника. Купен му е фотоапарат марка “Гамон” както на колегите му във в. “Матен” – един от прототипите на “Утро” наред с други много популярни тогава също френски вестници като “Журнал” и “Пти паризиен”. Родилият се през 1911 г. в.“Утро” се стреми да приложи професионалните стандарти на най-добрите европейски издания от подобен тип. Гони актуалност, бързина - през 1936 г. на първа страница ни посрещат обикновено рубриките “Последен час”и “Новини след полунощ”.
Характеризират го живо слово в антрефилета, интервюта, репортажи, преобладаващо информационни жанрове. Поддържа тематични страници - хумористична /”Весело “Утро”, “Кукуригу”/, “Утро” на жената”. Публикува фоторепортажи.  
Стреми се към привлекателност в оформлението и чрез шрифтова “игра” с многобройните заглавия, подзаглавия или чрез динамизиране на фотографията и включването й в своеобразна конкуренция с карикатурата нерядко още на първа страница. Срещат се прошарвания чрез комикса и, разбира се - чрез рекламата - “Утро” има специална рекламна служба. Сред обявите за екскурзии до Берлин прави впечатление осигурено пътуване “само с бълг[арския] Олимпийски комитет” /”Утро”,17 юни 1936/.
 Вестникът дава място на разни видове романи с продължение - случва се и да са повече от един в поредния брой като: роман с продължение - “Пламенната любов”, фотороман с продължение “Новите приключения на кучето Рин-Тин-Тин”, кинороман с продължение /“Гореща кръв”, Контрашпионинът”/ и др.
“Утро” разполага с първите линотипни машини, с първата ротативна машина у нас и на Балканите, включително за трицветен печат. Негов директор е най-големият български медиен магнат до 9.09.1944 г. Атанас Дамянов /собственик също на “Дневник” и “Заря”/, който влага капитала и в техническото модернизиране на вестникарското предприятие.  
 Главен редактор на “Утро” е Стефан Танев – един от най-опитните и може би най-продуктивният български журналист . Работохолик по дванайсет, шестнайсет часа в денонощието. Посвещава на вестника почти трийсет и четири години до спирането на “Утро” на 8 .09.1944 г. Никога не спи повече от четири часа, нарича се репортер от старата школа, черноработник, роб на вестника, който би трябвало да е “университет за народа”[3]. “Вестникът не бива да се свързва с един режим. Говоря за информационните независими вестници. Тъкмо на това се дължи успехът на “Утро”. Поддържал е не едно правителство, не един режим. Поддържал ги е дотогава, докато тоя режим се е ползвал със симпатията и доверието на болшинството. Не на болшинството от камарата, а на болшинството от народа. […] Един вестник никога не бива да загубва доверието на читателя”[4].
По традиция на първа страница се изтъкват заглавия в афиш. Под този афиш почти във всеки брой има публикация на Ст. Д. Танев /както се подписва главният редактор/. Най-често това са интервюта. След като е съставен новият кабинет на Георги Кьосеиванов се появяват и няколко автоинтервюта на Стефан Танев през юли 1936 г.Допада му тази жива форма, защото дава възможност да поднесе констатациите си за правителството: то оставало вярно на манифеста на цар Борис III от 1935 г., отбелязал преминаването на монарха от позиция на “царуване” към позиция на “управление”[5]. Юздите на властта здраво се държат от цар Борис III в условия на безпартиен, чиновнически модел на ръководство[6]. “Голям е царят”, подчертава Танев под заглавие ”Наредбата закон за партиите няма да се отмени”[7].
По това време авторитарната идея се превръща в своеобразна “държавна идеология”, претендира за “всебългарски” мироглед”. Авторитаризмът, национализмът, етатизмът се популяризират като панацея. А задача на масовото периодично издание е да култивира специфични нагласи в масовото съзнание на аудиторията. Една от възможностите да бъде сторено това е чрез спортната тематика.
Създават се пропагандни образи, антитези, политически митове за “новото”, за “млада” България. Стремежът е да се формира представа за “новата държава”[8], ръководена от цар“един обикновен български гражданин […] Цар Борис е най-конституционният човек в България”[9]. Симтоматична е и констатацията, която прави Стефан Танев под следното заглавие: “Намираме се пред пълното възстановяване. - То е дело само на Цар и на бълг[арски] печат”[10].
От текста става ясно, че се има предвид пълното възстановяване действието на Търновската конституция. Което не се случва тогава.
Сред приоритетните вътрешни теми на “Утро” през 1936 г. са и разискванията по новия закон за индустрията, новия избирателен закон /по силата на който част от жените в България за първи път ще получат избирателно право/, “новия закон за телесното възпитание”. Обсъждат се проектът на арх. Мусман за нов градоустройствен план на София, напливът в гимназиите, новите учебници.
  “Днес се налага да извършваме подвиг. Иначе можеме да се доизядеме и изядеме и България” - казва Атанас Буров в интервю пред Стефан Танев[11]. Корупционни афери тревожат от страниците на “Утро” с уводни заглавия на главния редактор от рода на: ”Истината е, че нашата пот е превръщана в пари…” Четем заглавие в афиш на първа страница “Една афера в държавната печатница”. Уводната публикация в същия брой отново е на Танев: “Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо…”[12].
Нерядко на челно място във вестника се информира за разкрити нелегални печатници. А също и за произшествия: “Трагичният край на Христина Морфова”; “Застрелях го, но го обичам! Дознанието по драмата в “Св. Никола”.- Разпита на убийцата”.
Не се пропускат и културни събития: “Взаимните гостувания на народните театри в Белград и София”; “Шаляпин и Добровен отново в София”.
В олимпийската година международните теми в “Утро” се центрират около гражданската война в Испания и вероятността от избухването на нова световна война. Леон Блум заявява в ”пряма реч” пред О.Н.: “Войната се смята отново възможна”[13]. Броят от 15 август успоредява следните заглавия: “Военната мощ на Русия” и “Круповите заводи”. Във вестника четем още : “Сензационни разкрития по заговора срещу Сталин”[14]; “Евреите и германските стоки. Решенията на еврейския конгрес в Женева. Борба против антисемитизма. Конгресът и имиграцията в Палестина”; “ Гонения срещу евреите в Австрия. Еврейската филмова индустрия ще се премести в Прага”[15].
В рубриката “Спорт” на в.”Утро” преобладава информационното отразяване на събитията, макар да не липсват и коментари. Така е и с първото участие на България на зимните Олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Тези публикации с редки изключения са отпечатани на вътрешните страници, защото доминиращите спортни новини по това време та чак до започването на летните Олимпийски игри в Берлин, разположени до “главата” на вестника, са посветени на спортната слава на Дан Колов – силен аргумент за повдигане на националното самочувствие. Германската кинозвезда Лилиян Дийц щом стъпва в София веднага заявява от първа страница на “Утро”, че иска да се запознае с Дан Колов[16].

Фиг. 1

 Информациите за подготовката на българските спортисти за участие в ХI летни олимпийски игри в Берлин /1-16 август 1936/ със заглавия от рода на "Предолимпийски изпитания” /“Утро”, 9 юли 1936/ са поместени също на вътрешните страници, където е обичайното място на рубриката “Спорт”. В нея се отразяват действията на Българския олимпийски комитет, сериозната организация, тревогите и критиките от рода на защо са им на 28 олимпийски състезатели 20 водачи[17]/”Утро”, 22 юли 1936/, разочарованията – като например факта, че отпада от участие националният ни футболен отбор, проблеми при подготовката на олимпийските ни състезатели. Медийният разказ се развива само в тази плоскост, дистанцирано от политическата обремененост на очакваното събитие. А то в това отношение е натрупало богата биография. Като например масовите протести в Европа и в САЩ срещу присъденото олимпийско домакинство на хитлеристка Германия /зимни и летни олимпийски игри 1936/, призив за бойкот заради опастността от използването на Игрите за пропагандните цели на националсоциализма.
  “Утро” не пропуска да отрази “Олимпийският конфликт между Чехословакия и Германия”. Пропагандният плакат на централния Олимпийски комитет в Берлин е забранен за разпространение в Чехословакия и е конфискуван. На картата, която означава пътя на олимпийския огън, Чехословакия била отбелязана без някои гранични области, населявани от немци, включени в границите на Германия. “Възбуждението е голямо и не е изключено Чехословашко да откаже участието си в Олимпиадата. В меродавните среди се твърди, че до такъв бойкот ще се дойде само, ако се постигне споразумение със страните от Малкото Съглашение и Балканския пакт за общ бойкот и за организиране на контра игри в Прага” /8 юли 1936/.
Кореспонденциите в “Утро” от Берлин предават с обилна фактология и репортажни умения последните приготовления за игрите на ХI –та Олимпиада: осигурени са 340 хиляди квартири за гости, цените по магазини, ресторанти и навсякъде са фиксирани от държавата, подготвена е респектираща медицинска служба /”Утро”, 19 юли 1936/. Завършени са строежите на “Прочутото олимпийско село” и олимпийския стадион – “един от най-грандиозните в света” /“В царството на олимп. състезатели. Олимпийското село преди започването на игрите. - 40 вида кухни. - Храната и тренировката. - Финландски хамам или здраво сърдце. - Какво се изразходва за олимпийците” - ”Утро”, 2 август 1936/.
 При предаването на официозната картина обаче се срещат и изречения от този род: “В ХI Олимпийски игри ще се види най-завършената спортна организация, която е дело на националсоциалистите” /”Пред олимпийските игри” . – “Утро”, 19 юли 1936/. Международният олимпийски комитет ще признае, че “на тези игри господствал силен дух на милитаризъм и нацизъм”[18]. Ако се абстрахираме от идеологията обективен факт е, че Игрите през 1936 г. са реализирани със забележителна организация и замах.
В “Утро” се появяват и контрапункти. Най-често те се срещат на хумористичната страница, редактирана от Борю Зевзека – псевдоним на Борис Руменов, известен вече и от сп.”Барабан”, от в.”Слово” и от в.”Свободна реч”. Олимпийската тема се използва като повод за сатиричен ракурс към български политици, разбира се не са подминати и спортистите ни. Но особен интерес представлява сарказма спрямо Хитлер. Той е твърде красноречив с настъпването на кулмнацията в Игрите.
Със запалването на олимпийския огън темата заема трайно място на първа страница на изданието. Тя набира сила чрез своеобразна вестникарска драматургия, сюжетното натоварване расте, за да достигне най-силно въздействие в пика на събитието. Пропагандни кодове около Олимпиадата се стремят да създават определен тип въздействия. Много характерна в това отношение е първа страница на “Утро” от 25 юли 1936 г. Репортажните фотографии /източникът им не е известен/ създават усещането за сливане на култа към спорта с античния образ.
Създава се нова иконография на новия човек. Това импонира на платформата на “Утро”: “Нашата младеж се обедини на базата на манифеста да нямаш минало днес е преимущество”/”Утро”, 24 юни 1936/. Това е заглавие от публикация на Танев. В нея става дума за среща на представителите на Националните легиони, Съюза на българската младеж, Млада България и др. Това е тъй нареченото от автора “трето поколение”. Към него той прибавя и “групите неутрални, млади хора около в. “Утре” /1936-1939/, негласен орган на профашистко движение “Млада България” /”Утро”, 24 юни 1936/.  
На следващия ден отново едно от водещите заглавия на първа страница е: “Младежта иска да се слее с нуждите на народа”, подзаглавие: “Новият човек”, едно от вътрешните заглавия: “Национализмът като основна идея” / “Утро”, 25 юни1936/. “…Да създадем здрава и крепка младеж, която да постави името на нашето отечество редом с това на великите сили” /”Царят между състезателите в олимпийското село”. – “Утро”, 11 август 1936/.
Динамична, с впечатляваща ритмична композиция е първата страница на вестника от 5 август.
Фиг. 2

Под заглавието “От 2-те страни на барикадата в Испания” има колажирани снимки, които в композицията си наподобяват стартовата поза на състезателите от фотографиите в съседната наборна колона. Там доминира “Фамозният негър Оуенс", спечелил четири златни медала на дълъг скок и бягане с фантастични постижения и световният шампион по тласкане на гюле - германският полицай Вьолке. Над чуждоземните олимпийски рекорди обаче доминира заглавието “България спечели 1-вия златен плакет на Олимпиадата”. Тогава наши спортисти се състезават в следните видове спорт: колоездене, фехтофка, езда, стрелба, атлетика, гимнастика и безмоторно летене.  
 Особено красноречив е броят на “Утро” от 7 август 1936 г. за посещението на цар Борис III на Игрите. Специалният пратеник на вестника отразява протоколните събития, включително срещите на царя с Хитлер, с Гьоринг, с Гьобелс. Но на първа страница на изданието снимката на цар Борис III е с гръб към Хитлер и с лице към афиша от заглавия на броя.
Фиг. 3

Дали това е случайно обърнато клише, нарочна грешка на метранпажа или красноречив знак на редакцията, който ще направи впечатление и на най-семплия читател на “Утро”? Защо не - и на царя – като доказателство за журналистическа проницателност, пробила зад пропагандните клишета. Та нали висшият пилотаж в журналистиката е свързан с прогнозирането, което не бива да се подлъгва по преходната помпозност на съвремието? Да не забравяме също, че българският читател още от времената на Възраждането е привикнал да търси значения между редовете. Хроничните депресии на свободата на словото след Освобождението поддържат вкуса към многоетажните смисли.
 Страница 5 на същия брой от 7 август на в.”Утро” обаче подкрепя версията за неслучайното чрез хумористичното приложение “Кукуригу”.
 

 Фиг. 4

 Под карикатурата на Хитлер е римувана следната сатирична публицистика:
“Кажи, водачо на тевтоните,
що правиш днес Олимпияди:
защо са мрачни небосклоните?
Очакват ли ни изненади?
При това интересосплитане,
дали наместо топкоритане –
не ще се спрем на други мач,
где Марс ще бъде пръв играч?
Кому ли е орисан кяра?
  И головете кой ще вкара?…”

 Срещата на цар Борис III с нашите олимпийци, грижата за здравето на оперираната по това време в Берлин българска царица, са предадени с присъщото на “Утро” умение за скъсяване на дистанцията. Кореспонденциите “от нашия специален пратеник”, “по телефона”, “от нашия спортен редактор” обикновено са подписани от Иван Батанджиев. Неговото име в журналистиката е свързано и със спортни издания като "Мач"”/1931/ - краткотраен илюстрован седмичник и сп. “Спортен преглед” /1922-1935/ - илюстрован двуседмичник на Софийската спортна лига, по-късно – на Българска национална спортна федерация.

Между впрочем Олимпийските игри от 1936 г. имат своя медиен феномен. Това е радиото. Макар че вече там се проявява и телевизията[19]. Обяснимо, тъй като за първи път в света редовно телевизионно излъчване в ефир има в Берлин от март 1935 г.[20] “Ще подлуди ли радиото хората” пита “Утро” в броя си от 24 юли 1936. Вестникът по традиция публикува редовно програмата на Радио София, което от 1935 г. е държавно. Но сега става дума за специален акцент върху него: “За първи път Олимпийските игри ще се предадат по радиото и ще позволят на всички жители на света да следят след техния развой. В олимпийското поле са инсталирани 350 микрофона, от които само 200 за олимпийския стадион. Най-добрите германски спикери са ангажирани за предаването, а развоя на състезанията на всеки спорт ще бъде предаван от специалист-техник.” / “Утро”, 31 юли 1936/. Пред 1400 журналисти от цял свят министърът на пропагандата д-р Гьобелс уверява, “че Германия не желае да използва олимпийските игри за политическа пропаганда /”Утро”, 1 август 1936/. Дали сто пъти повторената лъжа става истина?

В броя от 24 юли по случай преминаването на олимпийския огън през България за Берлин се известява, че ще се предава “по радио София, радио Стара Загора, Варна и предавателна вълна ЛЗА. Шествието на бегачите ще бъде следвано от журналисти, кинооператори и представители на германското държавно радиопредаване”. Следва програмата на съответното излъчване, в която между другото четем: ”Площад “Александър Невски”: радио-репортаж на голямото всенародно тържество за запалване на олимпийския жертвеник – от 18.42 до 20.12 ч.”
Нека прочетем заглавията по темата от първа страница на “Утро” в деня преди откриването на Игрите – 31 юли 1936.

Основното заглавие: “Берлин се готви за Олимпиадата” е с подзаглавия: “Последните приготовления. – 300 хиляди легла, 350 микрофони. Радиопредаването. – Дъжда в Берлин. – В лагера на ездачите. – Приготовленията за посрещането на българите”.
Ето откъс от последващия текст: “Всекидневно от 11 до 1 и половина часа по обяд ще се предават на 60 немски и 80 чужди микрофони на всички езици спортните събития. В олимпийския стадион са построени 5 радиостанции, които ще се използват от 35 радиопредавателни д-ва. Близо до стадиона са направени 35 дъсчени кокетни къщички, в които предаването на игрите веднага се снима на грамофонни плочи. Тези плочи се разнасят за по-бързото предаване по целия свят от 70 места”.

Всяка вечер Радио София отделя внимание на Игрите.
Още по време на зимната олимпиада в Гармиш-Партенкирхен една обширна кореспонденция на специалния пратеник на “Утро” е посветена на новото явление - “Олимпийската радиослужба”. “Как се приготвя едно предаване” /”Утро”, 13 февруари 1936/. Обяснява се, че то е директно, когато събитието протича непрекъснато, в противен случай се записва на грамофонна плоча. Подчертава се ролята на радио-режисьора.  

През октомври 1936 г. Стефан Танев интервюира „беглец от испанския ад” пад заглавие „Осуетена работническа олимпиада в Барцелона” – замислена като алтернативна на провежданата в хитлеристка Германиял Но тя е възпрепятствана от гражданската война. „Радиото оказа голяма услуга на работниците” – акцентира с подзаглавие главният редактор на „Утро”, като в продължението на публикацията в следващия брой ролята на тази медия не престава да го вълнува.

 Активното включване на радиото в отразяването на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. може да се разглежда като прелюдия към случилото се по време на Втората световна война, която от медийна гледна точка е война в ефира. На олимпийския фронт през лятото на 1936 г. Германия побеждава САЩ. На 20 август в публикацията “Равносметката на игрите” “Утро” съобщава като сензация, че "пословичното надмощие на Америка" е било "поразено от Германия": ”Успехът на германците се дължи преди всичко изключително на добрата подготовка и на силната организация на германските спортни власти”.

Представянето на нашите спортисти на Игрите получава своя трактовка освен в традиционните коментари под заглавия от рода на “Как загубихме победата на нашата конница” /20 август/ и чрез остракизма на хумористичната страница. Там актуалността продължава да се коментира чрез карикатури в олимпийски ракурс, като например прескачането на избирателния закон, изобразен като спортнен уред-препятствие. Защото не опират ли нещата най-сетне и до това, върху което акцентира в посланието си до Игрите на ХI-та Олимпиадата от 1936 г. барон Пиер дьо Кубертен, възобновителят на модерните олимпийски игри, доживотен почетен председател на МОК: “…Изглежда човечеството най-сетне да съзнава, че кризата, в която се намира, е преди всичко една криза на възпитанието” /”Утро”, 21 юли 1936/.

В стремежа да хармонизира „телесното и гражданското възпитание на българската младеж” БОК публикува уникален сборник от близо 300 страници, който включва отчетът за ХІ олимпиада. Отчетът интригува и с извода за нуждата от „печатен орган на БОК, чрез който може да се провеждат върховните идеи по морала в организациите за физическо възпитание, тяхното единно действие и по състезателните елементи на всички съюзи”. Нашироко разгледан, този въпрос е съпроводен и с констатацията: ”Освен това, ако е вярно, че ние участвахме в Олимпиадата главно, за да извлечем поуки и тия поуки нашироко да ги използваме у нас за подобрение на нашето дело, то ще се задоволим ли с оня спортен шум, който се вдигна в пресата около Олимпиадата и после загасна? Ще се задоволим ли само с информациите, които ни се дадоха в ежедневния печат?”[21]  

Библиография (References)

1. Бърдарева, Р. и Б. Иванов. Олимпизъм и олимпийско движение. - София: Графикс ООД, 1998, с. 194.
2. Грънчаров, Ст. България 1919-1944. // Стателова, Е. и Ст. Грънчаров. История на нова България 1878-1944. София: Издателска къща „Анубис”, 1999, 539-552.
3. Михайлов, Вл. Персонифицираната телевизионна журналистика в български вариант // Българската журналистика 160 години. Минало-настояще-перспективи. Състав. Здр. Константинова, М. Петров, М. Дееничина. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 34.
4. Поппетров, Н. Авторитаризъм-фашизъм /към модела на политическото развитие на България – 1918-1944 г. // Исторически преглед, 1997, № 2, 25-48.
5. Пълният разговор на Н.В. Царя с белградския журналист // Утро, 30 юни 1936.
6. Танев, Ст .Д. Днес се налага да извършиме подвиг, казва Буров // Утро, 28 авг.1936.
7. Танев, Ст .Д. Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо // Утро, 1 юли1936.
8. Танев, Ст. Д. Намираме се пред пълно възстановяване. То е дело само на цар и на бълг. Печат // Утро, 11 юни 1936.
9. Танев, Ст. Отворени писма. Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор.- София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1994, с. 243.
10. Танев, Ст.Д. Вестникът прехранва хиляди души у нас // Утро, 20 февр. 1936.
11. Танев, Ст.Д. Наредбата-закон за партиите няма да се отмени // Утро, 10 юли 1936.
12. Телесното възпитание в България. - София: Български олимпийски комитет, 1936, с. 232.
13. Утро, 2 юли 1936.
14. Утро, 23 авг.1936.
15. Утро, 25 юли 1936.
16. Утро, 27 юни 1936.

Бележки под линия:
[1] Ст.Д. Танев. Вестникът прехранва хиляди души у нас // Утро, 20 февр. 1936.
[2] Химическа разновидност на дълбока гравюра на метал.
[3] Ст. Танев. Отворени писма. Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1994, с. 243.
[4] Пак там, с. 41.
[5] Ст. Грънчаров. България 1919-1944. // Е. Стателова, Ст. Грънчаров. История на нова България 1878-1944. София: Издателска къща „Анубис”, 1999, 539-540.
[6] Пак там, с. 551-552.
[7] Ст.Д. Танев. Наредбата-закон за партиите няма да се отмени // Утро, 10 юли 1936.
[8] Н. Поппетров. Авторитаризъм-фашизъм /към модела на политическото развитие на България – 1918-1944 г. // Исторически преглед,1997, № 2, с. 25-48.
[9] Пълният разговор на Н.В. Царя с белградския журналист // Утро, 30 юни 1936.
[10] Ст. Д. Танев. Намираме се пред пълно възстановяване. То е дело само на цар и на бълг. Печат // Утро, 11 юни 1936.
[11] Ст .Д. Танев. Днес се налага да извършиме подвиг, казва Буров // Утро, 28 авг.1936.
[12] Ст .Д. Танев. Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо // Утро, 1 юли1936.
[13] Утро, 2 юли 1936.
[14] Утро, 23 авг.1936.
[15] Утро, 25 юли 1936.
[16] Утро, 27 юни 1936.
[17] В края на краищата за Берлин заминават 23 състезатели, 51 наблюдатели и 20 водачи, придружители и др. (Р. Бърдарева, Б. Иванов. Олимпизъм и олимпийско движение. София: Графикс ООД, 1998, с. 194).
[18] Пак там, с. 90.
[19] Пак там, с. 105.
[20] Вл. Михайлов. Персонифицираната телевизионна журналистика в български вариант // Българската журналистика 160 години. Минало-настояще-перспективи. Състав. Здр. Константинова, М. Петров, М. Дееничина. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 34.
[21] Телесното възпитание в България. София: Български олимпийски комитет, 1936, с. 232.


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Константинова, Здравка. “Вестникът е културомер”: „Утро” (1911-1944) и летните Олимпийските игри от 1936 г. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact):
e-mail: zdravka_ang@yahoo.comThis e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it