Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 37/ Септември 2018 г.
20 Октомври 2018 г., Събота

Култура

Принтирай E-mail

Читател в мозъка

Брой 11 / Октомври 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Милена Цветкова

Резюме:

Summary:

 
Истинното знание за четенето и читателя започва от опознаване на връзката „четене – мозък”. И само при това условие ще се разкрие колко конюнктурно и политически преувеличена е паниката от резултатите на световното проучване на четенето PISA 2009 [1], огласено през м. декември 2010 г. Внимателният анализ на доклада, според който 41% от българските 15-16 годишни ученици все още са под критичния минимум от качествени читателски умения, стана повод за настоящото изложение. Моят извод е, че нито четенето е редуцираща се културна практика, нито читателите са все по-некачествени. България страда от неангажирана родителската институция, от пасивността й спрямо формирането на първична читателска култура у децата. А решението на проблема е в повишаването на грамотността на родителя като „създател на читател”.

„Прозорецът” на четенето
Една от най-плодотворните за разбирането на четенето теории е за така наречените „прозорци на възможностите” в човека. Според изследванията в областта на неврофизиологията, сред които се открояват резултатите на проф. Карла Щатц (1997 г.), специалистка по дислексията от университета в Бъркли, Калифорния, при раждането човешкият мозък притежава около 100 милиарда неврони, но връзките между тях се оформят и укрепват до около 18 годишна възраст, в зависимост от информационните въздействия на околната среда. През първите 10 години има няколко критични периода, наречени, “прозорци”, когато мозъкът изисква определен вид информационни натрупвания, за да превърне временните връзки в постоянни. “Прозорецът” за развитие на езиковия синтаксис, както и за възприемане на втори език, е най-широко отворен до 6-та година. Уменията за “четене на ум”, които предполагат и усъвършенстване на абстрактното мислене, се формират между 6-та и 10-та година. Умението за “четене на ум” се формира паралелно с абстрактното мислене. Организацията на мозъчните структури, под въздействие на информационното захранване отвън, спира към 18 годишна възраст, когато мозъкът е разтоварен от неизползваните връзки, анулира свободните “магистрали” и концентрира енергията си само върху отработените “маршрути” или навици. Очевидно е, че ако в посочения възрастов период детето не формира своя навик за четене, то е изгубено за общността на четящите. Не че човек не може да се научи да чете и на 50 или на 80 години. Но от него ще се получи „четец”, а не читател.

Пренатално четене
Въпросът от генеалогията на читателя, който все още очаква категоричен отговор от науката, е кога родителите трябва да започнат да четат на детето си.
Бебето е читател, макар и „аудио читател”, още в корема на майка си. Плодът получава информация още в утробата. В периода 4-ти – 9-ти месец на бременността жената вече трябва да е и педагог на своя бъдещ читател. Докато е в корема на майката то е в пълна готовност да усвоява звучащ четен разказ. Естествено, не става дума за възприемане на смисъл, още повече – за разбиране. Но още неродено, то придобива навик за рецепция на специфичния ритъм на написаните изречения. За това е нужно бъдещата майка да чете на глас. Дори не е задължително това да са детски книжки, а да чете на глас всичко онова, което чете за себе си. За да се докаже това обаче, би могло да се направи проучване на съотношението между обичащите и необичащите четенето децата, съответно между четящите и нечетящите на глас по време на бременността си техни майки. Всяка бременна жена, която е чела нещо на глас, би могла да се вслуша в реакциите на особен интерес в корема си. И после да проследи развитието му, за да признае, че наистина детето и сякаш се ражда читател. А нечетенето, страхът от четене и общият синдром “мога, но няма да чета”, са по-късни следствия от външни фактори. Няма роден на земята не-читател. Има преситен с натяквания да чете. Има блокирал от свръхочаквания към книгите. Има стресиран от култ към книгата. Има и отвратени от книгите. Дори буквално, като в анекдотите, в които се казва: откакто видях косъм между страниците на една книга, вече ме е гнус да ги отварям. Или: откакто прочетох на едно място за вредата от алкохола, отказах четенето. Впрочем, личното ми убеждение е, че една бременна студентка, която учи за изпити на глас, програмира в рожбата си надежден и стабилен възрастен читател.

Човек е синоним на читател
Очевидно основната отговорност за бъдещия привърженик или противник на практиката четене се носи от родителите или възпитателите на бъдещия голям човек. И ако днес чуваме жалби по намаляване на количеството читатели, може би означава, че с това намаляват и качествените хора.
Човек е синоним на читател, защото четенето има най-високи изисквания към умствената активност. На първо място, стимулира езиковата култура, тъй като борави със слово и обогатява многозначността на думите. Второ, активира въображението и усъвършенства абстрактното мислене. И трето, четенето развива емоционалността, тъй като писаното слово е незаменимо при мащабни описания на вътрешния живот, на психическите картини, душевните представи и понятия. Читателското ниво в най-голяма степен влияе и върху културата на работа с техническите средства. Например, само квалифицираният читател може да стане компетентен онлайн потребител. Всичко това предполага, обаче, създаден навик за четене, който се поддържа пак с четене. А този навик, както показаха неврофизиологичните изследвания, се формира между 6 и 10 годишна възраст, след което генетичната предразположеност на мозъка към четене, мозъчните връзки, които “очакват” четене се ликвидират. Който не се е научил да се възползва и наслаждава на четенето до края на основното образование, най-вероятно никога няма да стане приятел на книгата.
Но би било погрешно да фетишизираме четенето. Четящият е сам срещу един мълчалив и нерефлексивен събеседник – писаното слово. В подобен контакт отсъства отсрещното живо съзнание, което би могло своевременно да те коригира, ако грешиш в разбирането или тълкуването. Качествено знаещ човек се създава и извън книгите. Защото по-важно от четенето е живият разговор по дадена тема. С едно допълнение – жив разговор, дори само върху прочетена книга или статия, но с по-знаещ човек, с по-начетен от мен, изобщо – с човек над моето ниво. Само тогава познанието ми, ученето ми се развива по възходяща спирала, напред и нагоре.

Отказът от четене
При наблюдения чрез ядрено-магнитен резонанс върху зоните на мозъка на четящ човек се установява, че при четене се задействат големи зони и в двете мозъчни полукълба, при това – в резултат на самото действие на четенето, независимо от съдържанието. Задължителната за всяка интелектуална дейност мобилизация на разум и емоции, т.е. на двете мозъчни полукълба, се реализира най-пълноценно в процеса на четене. А отказът от четене или изобщо от получаване на нова информация би причинило невероятни щети. Редица експерименти доказват драматичните последици от “информационния глад”, особено за младите, развиващите се личности. Човешкият мозък се намира под принудата на информационното поле, т.е. функционира нормално само при непрекъснат и активен информационен приток отвън. Бездействието е пагубно за интелигентността. При триседмично мързелуване (по време на отпуска) коефициентът на интелегентност спада с 20 точки, което се равнява на разликата в умствените възможности между студент-абсолвент и средностатистически работник. Дори по време на почивка, човешкият мозък се нуждае от гимнастика поне два пъти дневно. За целта психолозите препоръчват игри с умствено напрежение, като бридж или шах, но не и посещение на музей, което просто натоварва със зрителни възприятия.

Картините, гледките, видеото са контрапункт на четенето
Говорим за “парциално доминиране” на мозъчните полукълба (хемисфери), при което последователните, линейните текстове се възприемат и обработват от лявото полукълбо, а картинните, холистичните и нелинейните обекти като пейзажите се обработват от дясното полукълбо.
През последните 10 години, благодарение донякъде на изображенията с функционален ядрено-магнитен резонанс, изследователите установяват по-точно как двете полукълба си разпределят отговорностите. Лявото полукълбо отговаря за последователността, буквализма и анализа. Дясното полукълбо се грижи за контекстуалността, емоционалното изразяване и синтеза.
Доминирането на едното от мозъчните полукълба формира напълно различен тип мислене и култура. Лявото е аналитично и е специализирано за изследователски или научен тип мислене, отговаря за логиката и математика. По-активното дясно полукълбо формира холистично-религиозния тип мислене, типично за дизайнерите, архитектите, художниците, музикантите, танцьорите, с присъщите им чувственост, експресивност, имплицитност, синтетичност, нелинейност, едновременност, пространственост, нагледност.

Функционална асиметрия между полукълбата на главния мозък
(теория на Роджър Спери, с Нобелова награда през 1981 г.)

Ляво    полукълбо
Дясно   полукълбо
Логично
Последователно
Рационално
Анализира
Обективно
Дели на части
Случайно
Интуитивно
Обобщава
Синтезира
Субективно
Цялостно

Двете полукълба действат в синхрон и са съвместно отговорни за всичко, което правим. Но структурата на нашия мозък, изобразена от Тропкър и интерпретирана и от философа на медиите Маршал Маклуън [2] ни дава нов поглед – като фундаментално знание, детерминиращо и законите на медиите.

Схема на Тропкър
Ляво полукълбо
(дясна страна на тялото)
Дясно полукълбо
(лява страна на тялото)
Реч/Вербално                                              
Пространствено/Музикално
Логическо/Математическо                     
Холистично
Линейно/Детайлизирано                          
Артистично/Символично
Последователно                                         
Едновременно  
Контролирано                                            
Емоционално
Интелектуално                                          
Интуитивно, творческо
Доминантно
Второстепенно
Светско                                                                                                 
Духовно
Активно                                                       
Рецептивно
Аналитично                                                
Синтетично
Четене, писане, назоваване                     
Разпознаване по лице 
Последователно разпореждане               
Едновременно схващане
Възприемане на значителен ред            
Възприемане на абстрактни модели
 

Когато говорим за четене като тип медийна рецепция, само по себе си лявото мозъчно полукълбо не е достатъчно. Задължително е съучастието и на дясното полукълбо, придаващо цялостност, концептуалност, дедуктивност и синтетичност на мисленето. И съвсем не случайно през 1998 г. Министерството на образованието на Япония въведе в училищата специални курсове за писане с лява ръка. Умението да се пише и с двете ръце води до хармонично развитие на двете полукълба на мозъка, което автоматично гарантира по-пълно и ускорено развитие на мисленето.


Мъжки и женски мозък
Как можем да разберем дали ние или детето ни е с развито дясно или ляво полукълбо? И как можем да използваме тази информация, за да се насочим към правилната професия?
Длъжни сме да знаем, че половите различия също влияят на мозъчните функции. Жените имат предимство при вербалната комуникация, четенето и писането (т.е. с по-добре развито ляво полукълбо). Мъжете имат по-добра пространствена ориентация и по-голяма творческа нагласа (по-добро развитие на дясното полукълбо). От друга страна висока степен на емоционалност и по-засилена интуиция (под контрола също на дясното полукълбо) се наблюдават предимно при жени и по-рядко – при мъже. Причините за това най-вероятно са социални. От праисторически времена до днес мъжът е развивал навици за ловуване и способност за ориентиране и с това своята дясностранна функционална асиметрия, а жената в процеса на възпитанието на децата и всекидневната си работа е развивала предимно вербални способности.

Мъжко и женско четене
Можем да изследваме четенето съобразно предопределеността на мозъка да има пол. Без значение дали се намира в мъжко или в женко тяло, всеки мозък има свой полов профил, който е независим и може да е различен от пола на тялото. Развивайки тази идея, можем да разглеждаме два различните типа четене – мъжко и женско и сред тази палитра от радикални промени в профила на младия читател има една, която изпъква със своята фундаменталност - възходът на “мъжкото” четене.
От проведените в неврофизиологията изследвания на акта на четене с ядрено-магнитен резонанс става известно, че в най-общ план при четене мъжете активират само лявото си мозъчно полукълбо, а жените и двете. Екип от неврофизиолози в университета в Йейл, САЩ, под ръководството на д-р Сали Шейвиц, наблюдавали частите на мозъка по време на четене чрез ядрено-магнитен резонанс и сканиране (метод на компютърния томограф), установява, че при четене се задействат големи зони и в двете мозъчни полукълба, при това – в резултат на самото действие на четенето, независимо от съдържанието (по Асошиейтед прес и Агенция Франс прес, 30 февр. 1995 г.) [3].
Джендър изследванията впрочем отдавна се опитват да дадат задоволително описание на диференциацията между мъжкото и женското четене. Интересът към половата асиметрия в поведението на читателите е регистриран още в края на 80-те г. на ХХ в. [4], когато понятието „женско четене” се подлага на философска проблематизация. В основата на това понятие тогава се влага твърдението, че съществува специфично женска текстова рецепция и всеки текст може да бъде анализиран от женска (феминистка) гледна точка. Определението “женско” се използва не за обозначаване на пола в авторството, а маркира отделни сексуални стилове в текстуалната дейност. Ако традиционните културни стереотипи на мъжкото възприемане се градят по модела на рационалната “аз”-идентичност, женското четене се основава върху множествения психически и социален женски телесен опит.
Днес разполагаме с множество литературоведски концепции за женското четене, отразяващи представата за четенето като “женско желание”, т.е. четене на частното, детайлизираното, чувственото, изграждащо се по принцип “частта вместо цялото”: “етика на четенето” на Алис Жарден, “фриволно четене” на Елизабет Берг, четенето като “транспозиция” на Катрин Стимпсън, четенето като “джендър маркировка” на Моник Уитиг, “свръхчетене” на Нанси Милър (като “четене между редовете”, “дешифриране на мълчанието”, “запълване на пролуките с репресивна експресия”); “реставриращо четене” на Сюзан Хубар и Сандра Гилбърт (т.е. откриване на второстепенни женски автори, репрезентация на анонимен женски опит и преживявания); “екстатическо четене” на Джудит Фатърлей (“четенето на женски текстове от жена може да бъде и винаги е еротизирано четене”). Задачата на феминистките автори като цяло е да научат жената да “чете като жена”, което означава да освобождава нови значения от текста от позицията на своя женски опит, да реализира правото си да избере онова от текста, което е най-значимо за жените.
Сред палитрата от радикални промени в профила на младия читател от ХХІ век има една, която изпъква със своята фундаменталност – възходът на „мъжкото” четене [5]. То сякаш е основното изискване на техносферата. От проведените в неврофизиологията изследвания на акта на четене с ядрено-магнитен резонанс става известно, че в най-общ план при четене мъжете активират само лявото си мозъчно полукълбо, а жените и двете [6]. Като се абстрахираме от споменатата полова диференцираност, тъй като съществуват жени с подчертано „мъжко” функциониране на мозъка и мъже – с „женско”, ще се концентрираме върху специализацията на лявата ни хемисфера – „мъжката” или рационалната. Именно нея култивира западната (анализиращата и дясноръката) цивилизация; именно на нея дължим рационалността и инструменталността в мисленето и поведението си. И именно неговата „хипертелия” (Жан Бодрияр) прави четенето при всички индивиди преобладаващо „мъжко”. Оказва се, че „другото” четене, което се крие от хоризонта на литературоцентричната ни експертност, оперативното четене, противоположно на четенето, ръководено от естетически и емоционални интереси, е еволюирала форма на перцепция при модерния западен човек.
Джендър изследванията ни помагат да дадем задоволително описание на диференциацията между мъжкото и женското четене. Мъжкото или резултатното четене (нарича се още Efferent reading, четене за събиране на информация, противоположно на Aesthetic reading, четенето за преживяване) е съвкупност от следните теоретично реконструирани функции: функционално-прагматично, рационално-интелектуално, целенасочено, систематизиращо, дискретно (прекъсващо), съкращаващо-лаконично, манипулативно и агресивно [7].
За да допълним представата си за настоящата фундаментална трансформация на културната практика «четене», можем да прибегнем до обяснението, което дава Морели, главният герой в екстравагантната книга на Хулио Кортасар „Игра на дама”. Според Морели „женското” четене е пасивно, несъпротивляващо се, четене, което се вживява в създадения чрез думите свят и потъва в него. А „мъжкото” четене е съучастническо, при което на художествения свят се гледа като на игра, в която се влиза, и като на набор от фигури, разкриващи ни за миг Другото. Четенето, което уж изчезвало, де факто се оказва най-мащабно упражняваната от младите и активните хора културна практика – четенето, което по принцип вече „не се брои”, рутинното, перманентното, „мъжкото”, лудическото [8].
Неслучайно и Милорад Павич написа мъжки и женски вариант (“male” and “female” version) на книгата си „Хазарски речник. Роман-лексикон в 100 000 думи” (ориг. изд. 1984) [9]. В инструкция към читателите, озаглавена „Вместо предговор. Упътване за реда на четене”, се заявява:

Мъжете четат мъжкия екземпляр.
Жените четат женския екземпляр.
После се сменят.
Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в Заключителната бележка.
Книгата не е унисекс.

В анотацията на симетричните издания също стои напомнянето: „След като прочетете вашия “речник”, не забравяйте да погледнете и в екземпляра на другия пол. За да останете завинаги пленник на разпятието”. Двата полово диференцирани екземпляра се различават само в една страница и то само в 15 реда, които в крайна сметка се оказват ключови за разбирането на цялото произведение [10].
Аналогично двойно издание има и книгата „Как да”, създадена от Partners & Spade и илюстрирани от Jason Polan [11]. Мъжкият екземпляр е със заглавие „How To Stay Out Of The Doghouse” [12], а женският се казва „How To Keep Him On A Short Leash” [13].
Много е важно да отбележим, че именно предопределеността на мозъка да има пол предполага възможността за пълноценно четене, или както метафорично го наричам „мозъчен информационен секс”. Когато женски мозък чете книга, създадена от мъжки мозък, се осъществява много по-ефективен и обогатяващ мозъчен секс, отколкото при четене на текстове, написани от еднополови мозъци. Тоест четенето на разнополови текстове е по-ефективно. Точно с този факт може да се обясни защо има мъже, които са силно привлечени от дамска проза, или жени, които обичат да четат книги от областта на мъжките науки и интереси.

Момчето читател
Но най-важното е в извода, който можем да направим за причините за слабите резултати в четенето на 15-годишните ученици от мъжки пол, изнесени от проучването PISA 2009. Целият ЕС беше обхванат от тревогата, че момчетата са в най-рисковите групи и са все по-изплъзващи се от дидактичен контрол читатели. А ще се окаже, че ключовата причина за неправилен подход към образованието на момчетата е невежеството спрямо пола на четящия мозък.
Неврофизиологията свидетелства, че разнополовият подход към начинаещите читатели е далеч от сексизма. Действително при момчетата проблемът с четенето е по-сериозен, тъй като свръхактивната им нагласа към информацията и предразположеността им към инструментален, игрови тип четене не откриват магия в предимно „женския” тип четива в училищното съдържание. В начабното образование от десетилетия е наглижирано „мъжкото”, нелитературното четене – четенето се отъждествява само с контакта с литература. Монополизмът на художественолитературните програми априори дискриминира рационалния, схоластичния, „мъжкия” тип читател. И в момента българската образователна система демонстрира своето фетишистко отношение към художествената литература и мълчаливо остракира нехудожествените книги и нелитературното четене. На всичко отгоре – художествената литература е по-трудна от информационните текстове. Всеки има първичен стремеж към информация, но не всеки стига до фазата на тълкуване, разглобяване на мисълта, хващане на схемата на писателя (напр. в „Ана Каренина”). Натуралният интерес при момчетата сочи към четива с повече картинки и графики, към комикси, смешни книги или фактологични книги и енциклопедии. Важни за началната читателска култура са и компютърните игри – там те подстрекават към получаване на точна информация – не може да играеш със самолет Миг 29 или с подводница и да спечелиш играта без да научиш всичко за този самолет и тази подводница. За този премълчаван проблем с момчешкото четене пише и Джеймс Патерсън в новата си книга, озаглавена "Средно училище: Най-лошите години в живота ми", която е под №1 в "Ню Йорк Таймс" и е сред бестселърите в САЩ [14]. На родителите на момчета Патерсън препоръчва сайта GuysRead.com, където има заглавия и цели секции, озаглавени "роботи", "как да построим нещо", "в космоса, но с извънземни" и "поне една експлозия". Писателят е категоричен, че точно обичаните от момчетата четива като "Световните рекорди на Гинес", "Илюстрирана история на рокендрола на The Rolling Stone" не се приемат с добро око в училище. И тук е огромната грешка на образователната система, тъй като по-важно от самото съдържание е спонтанното отношение към знанието и желанието за информация в писмен вид. Което по дефиниция е четенето.

„Физик” или „лирик”
Дали едно дете е не само бъдещ ефективен читател, а и бъдещ „художник” или „мислител”, „лирик” или „физик”, може да се провери по двигателните му реакции. За целта може да подложим детето или себе си на лесен и експресен анализ, с който да разпознаем своя неврофизиологичен тип. От приложения мозъчен тест, който включва четири действия, могат да се форматират 16 типа индивиди според вида на мозъчно провокираната им реакция – лява (Л) или дясна (Д). Форматът ЛЛЛЛ съответства на „художника”, а ДДДД е присъщ за „мислителя”. За съжаление тъкмо тези изчистени типове индивиди се срещат най-рядко.

ТЕСТ
Функционална асиметрия между лявото и дясното полукълбо на мозъка

Забележка: Достоверността на резултатите е относителна. Трябва да се отчитат две обстоятелства: моментното състояние на организма и способността на мозъка да се учи и да изменя структурата си съобразно промяната на стимулите към него [15].
Необходим реквизит: лист хартия, химикал.
От невропсихологията е известно, че двете полукълба на човешкия мозък работят по различен начин. Най-общо казано: лявото полукълбо (ЛП) отговаря за логическите и лингвистичните страни на умствените операции, а дясното полукълбо (ДП) – за тяхната образност, цялостност и емоционалност. Подобна функционална асиметрия на човешкия организъм се проявява и в различните форми на поведение, при това едни или други поведенчески реакции могат да протичат по “десен” или “ляв” тип.
Нека извършим четири елементарни теста и узнаем какви типове реакции преобладават у всеки от вас [16].
За всяко от проведените двигателни упражнения отбелязвайте с буквите “Д” и “Л” какъв тип реакция - “десен” или “ляв”, се е проявил у вас.

Първа задача. Поставете ръцете пред себе си и сплетете пръстите на двете ръце. Погледнете кой от двата палеца е останал отгоре - десния или левия. Ако отгоре се е оказал десния палец, то това е “десен” тип реакция, а ако е левия - “ляв” тип. Отбележете в листчето “Д” или “Л”.
Втора задача. Отворете очи. Сложете двата показалеца на ръцете пред очите си така, като че ли се целите с пушка, при това фиксирайте с очите точка, в която ще “стреляте” (не затваряйте очи!). И така, сложете пръстите на ръцете си така, като че държите пушка и се прицелете в избраната точка. Затворете отначало едното, а после и другото око. Погледнете в кой от двата случая точката, в която сте се прицелили, се измества. Ако тя се измества при затваряне на дясното око, то типът на вашата реакция е “десен” - и обратно, ако точката се измества при затваряне на лявото око - “ляв” тип реакция. Повторете няколко пъти за да сте сигурни и отбележете в листчето “Д” или “Л”.
Трета задача. Това е така наречената поза на Наполеон. Скръстете ръце пред гърдите си и погледнете коя ръка се е оказала отгоре - дясната или лявата. Фиксирайте резултата в листчето.
Четвърта задача. Ръкопляскайте. Обърнете внимание коя ръка при ръкопляскането се е оказала отгоре - дясната или лявата. Фиксирайте резултата в листчето чрез “Д” или “Л”.

След завършване на теста вашите записи трябва да представляват група от четири букви, примерно: ДДЛД или ЛЛДД, а може и друга комбинация. Възможни са 16 различни комбинации.
По количеството на десните и левите типове реакции можете да определите своя тип функционална асиметрия между ЛП и ДП.
Първата задача позволява да се съди за общия характер на вашата психологическа настройка, повече логическа ли е тя, или повече е емоционална.
Втората задача говори за такива черти на характера като твърдост и агресивност.
Третата задача показва склонността ви към простодушие или кокетство.
Четвъртата задача показва вашата склонност към решителни действия или нерешителност на характера.


РЕЗУЛТАТИ

Очертават се 16 типа характери с кратки описания. ”Д” - десен тип реакция, “л” - ляв.

ДДДД
1. Ориентация към общоприетото мнение (стереотипи). Характерът е от консервативен тип. Постоянен стремеж към “стабилно”, “най-правилно” поведение. Винаги е прав в оценките си - не допуска възражения или оспорване на мнението му.
ДДДл
2. Неуверен, нестабилен характер, но с изявен консерватизъм. Слаб тип темперамент. Най-характерна черта - нерешителност.
ДДлД
3. Способност към кокетство, решителност, чувство за хумор, активност, енергичност, темпераментност, артистизъм. При общуването с такива хора е необходим хумор и решителност, тъй като този силен характер не възприема слабите типове.
ДДлл
4. Рядко срещан и самостоятелен тип характер. Кокетство, чувство за хумор, мекота, артистизъм. Съществува известно противоречие между нерешителността му и твърдостта на характера. Висока контактност, но бавно привикване към другите.
ДлДД
5. Делови тип характер, съчетаващ аналитически ум и мекота. По-често се среща у жени. Това е общоприетият тип “делова жена” или бизнес-дама. Бавно привиква към новото, много внимателно се отнася към всичко. Такива хора никога не влизат в конфликт “челно”, при тях преобладава, разчет, търпимост, “гъвкавост”, забавеност в развитието на отношенията, известна хладност.
ДлДл
6. Най-слабият тип характер - среща се много рядко. Беззащитност и слабост. Подложен на и възприемчив към различни влияния. Среща се само при жени.
ДллД
7. Склонност към нови впечатления и способност да не създава конфликти. Известно непостоянство, способност да кокетничи в аналитичен маниер, особена мекота. Емоционална забавеност, привлекателност. Простота и смелост в общуването, способност да се превключи на нов тип поведение. По-често се среща у жени.
Дллл
8. Непостоянен и независим характер, основна черта - аналитичност. Среща се много рядко.
лДДД
9. Често срещащ се тип характер с много добра адаптация към различните условия. Емоционалност в съчетание с недостатъчна настойчивост, която се проявява преди всичко при решаването на стратегическите въпроси (сключване на брак, избор на образование и т.н.). Висока податливост към чуждо влияние. Лесно контактува с останалите типове характери. При мъжете емоционалността е понижена, наблюдава се склонност към флегматичност.
лДДл
10. Слаба настойчивост, мекота, отстъпчивост при внимателно въздействие и влияние върху него, наивност. Изисква особено, щателно отношение към себе си - тип “малката кралица”.
лДлД
11. Най-силният тип характер, трудно се поддава на преубеждение. Способен е да проявява настойчивост, но понякога тя преминава в “зацикляне” върху второстепенни цели. Силна индивидуалност, енергичност, способност за преодоляване на трудностите. Налице е известен консерватизъм, поради недостатъчното внимание към чуждите гледни точки. Такива хора не обичат инфантилността.
лДлл
12. Силен и ненатрапващ се характер. Практически не се поддава на преубеждаване. Основна черта - вътрешна агресивност, прикрита с външна мекота и емоционалност. Бързо взаимодействие, но бавно взаиморазбиране.
ллДД
13. Най-отличителното за този тип характер е дружелюбие и простота, както и известна разхвърляност на интересите.
ллДл
14. Основни черти: простодушие, мекота в отношенията, доверчивост. Много рядък тип характер (1% при жените, а у мъжете практически не се среща).
лллД
15. Емоционалност, в съчетание с решителност (това е основната черта), енергичност, известна разхвърляност. Всичко това довежда до това, че у такива характери са възможни емоционални, бързо приемани, необмислени решения. Затова при общуване с тях е важно използването на допълнителни “спирачни механизми”.
Лллл
16. Способност да се погледне на нещата по нов начин (антиконсерватизъм), най-голяма емоционалност, индивидуалност, егоизъм, инат, защитеност, понякога преминаваща в затвореност. Имат способността “ослепително” да се усмихват.

 


Бележки:

[1] Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в PISA 2009. София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2011.
[2] Маклуън, Маршал и Ерик. Закони на медиите. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1993, с. 68.
[3] Вж по-подробно: 10 Years of Brain Imaging Research Shows The Brain Reads Sound By Sound. Child Development Institute, Orange, California. 2005 [cited 12.09.2011]. Available from: http://www.childdevelopmentinfo.com/learning/brain.shtml
[4] Женское чтение // Национальная психологическая энциклопедия. Гендерный глоссарий проекта “Ресурсы гендерного образования”. 2006. [cited 12.09.2011]. Available from: http://vocabulary.ru/dictionary/43/word/Æåíñêîå+÷òåíèå/  
[5] Виж повече в: Цветкова, Милена. “Млади” vs. “стари” читатели // LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97). [cited 12.09.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
[6] 10 Years of Brain Imaging Research Shows The Brain Reads Sound By Sound. Child Development Institute, Orange, California. 2005. [cited 12.09.2011]. Available from: http://www.childdevelopmentinfo.com/learning/brain.shtml.
[7] Felman, S. What Does a Woman Want? Reading and Sexual Difference. Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1993; Kolodny, Annette. A map for Reading& Gender and the Interpretation of Literary Texts // The New Feminist Criticism. Essays on Women, Literature and Theory. New York: Pantheon books, 1985.
[8] Цветкова, Милена. “Млади” vs. “стари” читатели // LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97). [cited 12.09.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
[9] Павич, Милорад. Хазарски речник. Роман-лексикон в 100 000 думи / Мъжки екземпляр + Женски екземпляр. София: Агата-А, 2005. 278 с.
[10] Разликите в мъжкия и женския екземпляр от оригинала на „Хазарски речник” могат да се проследят и на английски език в: The “Male Edition`s” rendering... & The “Female Edition`s” rendering... (of pp. 293-94 in Milorad Pavic`s Dictionary of the Khazars, New York: Knopf, 1988). [cited 12.09.2011]. Available from: http://ebbs.english.vt.edu/pmsf/pavic.html
[11] A how-to for him and her // Your It List, 11.03.2010. [cited 12.09.2011]. Available from: http://youritlist.com/2010/05/spade/  
[12] How to Stay Out of the Doghouse. By Josh Rubin, Jason Musante, Partners & Spade. It Books, 2010.112 p. [cited 12.09.2011]. Available from: http://www.harpercollins.com/browseinside/index.aspx?isbn13=9780061862724  
[13] How to Keep Him on a Short Leash. By Jessica Rubin, Lindsey Musante, Partners & Spade. It Books, 2010.112 p. [cited 12.09.2011]. Available from: http://www.harpercollins.com/browseinside/index.aspx?isbn13=9780061862755  
[14] Patterson, James. Middle School, the Worst Years of My Life. New York: Little, Brown Young Readers, 2011. 288 p.
[15] Най-новото проучване на невролози от Университетския колеж в Лондон (Великобритания) потвърди хипотезата, че интелигентността може да се повишава или спада, като индикатор за това е структурата на мозъка, която отрадява тези изменения. Изследването с магнитно резонансна томография показва, че при млади хора, които са се упражнявали във вербални задачи (четене, назоваване на обекти и др.), се е увеличила плътността на сивото вещество в областта на лявото полукълбо, активираща речта. А при втората група младежи, които са се упражнявали в невербални задачи (двигателни или мануални) и са повишили невербалните си навици, се е променила областта в мозъка, свързана с моториката. (Price, Cathy, Sue Ramsden, Fiona M. Richardson, Goulven Josse, Michael S. C. Thomas, Caroline Ellis, Clare Shakeshaft. Verbal and non-verbal intelligence changes in the teenage brain // Nature, 19 October 2011. doi:10.1038/nature10514. [cited 12.09.2011]. Available from: http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature10514.html;  IQ Is Not Fixed in the Teenage Brain // ScienceNOW, 19 October 2011. [cited 12.09.2011]. Available from: http://news.sciencemag.org/sciencenow/2011/10/iq-is-not-fixed-in-the-teenage-b.html).
[16] Източник на теста: Docendo Discimus! Блогът на Кирил Кирилов. 19.02.2007. [cited 12.09.2011]. Available from: http://comfy.blog.bg/viewpost.php?id=45054

 

Библиография:


1. Женское чтение // Национальная психологическая энциклопедия. Гендерный глоссарий проекта “Ресурсы гендерного образования”. 2006. Available from: http://vocabulary.ru/dictionary/43/word/Æåíñêîå+÷òåíèå/  
2. Маклуън, Маршал и Ерик. Закони на медиите. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1993.
3. Павич, Милорад. Хазарски речник. Роман-лексикон в 100 000 думи / Мъжки екземпляр + Женски екземпляр. - София: Агата-А, 2005. - 278 с.
4. Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в PISA 2009. – София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2011.
5. Цветкова, Милена. “Млади” vs. “стари” читатели // LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
6. 10 Years of Brain Imaging Research Shows The Brain Reads Sound By Sound. Child Development Institute, Orange, California. 2005. Available from: http://www.childdevelopmentinfo.com/learning/brain.shtml  
7. A how-to for him and her // Your It List, 11.03.2010. http://youritlist.com/2010/05/spade/  
8. Docendo Discimus! Блогът на Кирил Кирилов. 19.02.2007. Available from: http://comfy.blog.bg/viewpost.php?id=45054
9. Felman, S. What Does a Woman Want? Reading and Sexual Difference. Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1993; Kolodny, Annette. A map for Reading& Gender and the Interpretation of Literary Texts // The New Feminist Criticism. Essays on Women, Literature and Theory. New York: Pantheon books, 1985.
10. How to Keep Him on a Short Leash. By Jessica Rubin, Lindsey Musante, Partners & Spade. It Books, 2010.112 p. http://www.harpercollins.com/browseinside/index.aspx?isbn13=9780061862755  
11. How to Stay Out of the Doghouse. By Josh Rubin, Jason Musante, Partners & Spade. It Books, 2010. - 112 p. http://www.harpercollins.com/browseinside/index.aspx?isbn13=9780061862724  
12. IQ Is Not Fixed in the Teenage Brain // ScienceNOW, 19.10.2011. Available from: http://news.sciencemag.org/sciencenow/2011/10/iq-is-not-fixed-in-the-teenage-b.html  
13. Patterson, James. Middle School, the Worst Years of My Life. – New York: Little, Brown Young Readers, 2011. – 288 p.
14. Price, Cathy, Sue Ramsden, Fiona M. Richardson, Goulven Josse, Michael S. C. Thomas, Caroline Ellis, Clare Shakeshaft. Verbal and non-verbal intelligence changes in the teenage brain // Nature, 19.10.2011. doi:10.1038/nature10514. Available from: http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature10514.html

 


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Цветкова, Милена. Читател в мозъка // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [ www.media-journal.info ]

 

Контакт (Contact):
e-mail: tsvetkova_su@abv.bg  

 

дата на публикуване: 22.10.2011, Събота, 09:13
прочетена: 6407 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 1 коментара
дата на публикуване: 01.01.2012, 21:24
Neshata sa mnogo tochni ,no ne sam otchel prazilno 3 zadacha .Izvinqvam se za predniq komentar От Dinko mr.dinks@abv.bg

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: