Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
19 Февруари 2025 г., Сряда

Медии

Принтирай E-mail

Съмнения за медийната конвергенция

Брой 11 / Октомври 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. Владимир Михайлов, доктор на изкуствознанието

Резюме:

Резюме:

Медийната конвергенция, като начин за постепенно преливане от хартиената в електронната епоха на вестниците, по всичко изглежда не се оказа правилния път за появата на новата „преса” или както там ще се нарича в бъдеще. Най-вероятно истината за електронната „преса” е някъде съвсем встрани от вестникарските навици, за което медийната конвергенция по никакъв начин не помага. Напротив, пречи!
 

Ключови думи:

Конвергенция, медии, преса, читатели, потребители
 

Summary:

Няма да изразя съмненията си за медийната конвергенция изобщо, а конкретно се насочвам към конвергенцията между печатните и електронните издания в наши дни. По-точно ще се спра, под формата на частно лично мнение, на смисъла на тази конвергенция – дава ли тя резултати или обратно: влошава както печатните, така и електронните издания. Т.е., дали вместо да изпише вежди, както всички очакват, конвергенцията не вади очите и на двете медии.
Първо да уточня терминологично какво разбирам под „конвергенция”, тъй като в литературата по този въпрос срещнах различни тълкувания, като най-често „конвергенция” се отъждествява с „интеграция”.
Общо взето, терминът или понятието „конвергенция” се използва основно в смисъла на „взаимно доближаване, сливане, постигане на еднаква цел”. Следователно става дума за „процес на размиване на границите между отделните медии в дигиталната епоха, при който старите разграничителни критерии между индивидуална и масова комуникация стават все по-трудно приложими”. Колкото до „интеграция”, при нея нещата по-скоро отиват към процес в съвременната медийна индустрия, който води до обединение на различните средства за масова комуникация.
В практически план конвергенцията винаги изкарва на преден план пред изследователите и практиците сливането на медийните платформи на печатните версии на вестниците с техните Интернет версии. Значи има се предвид конвергенция на двете съдържания, един изключително сложен и труден за изпълнение механизъм, доколкото на всички е известно как дигиталните технологии изпревариха съдържанието и на никой не е много ясно с какво да се пълнят печатните версии на вестниците и с какво електронните версии на вестниците, ако разбира се все още можем да ги наричаме вестници.
Проблемът е, какво е едното или какво би трябвало да бъде то и какво е другото или какво би трябвало да бъде то в съвременната коренно променена медийна дигитална действителност. Вестникът на хартия да си остане ли в същия утвърден от векове вид и сайтът на компютърния екран да прилича ли на вестник, само че в електронен вариант или да бъде съвършено друго средство за индивидуална комуникация? В името на приемствеността, за да няма резки сътресения при прехода между епохите и между поколенията, международната медийна общност прие принципа на конвергенцията. И вече доста време работи упорито в тази насока.
Моите наблюдения обаче са за безплодност на работата по линия на конвергенцията и честно казано се учудвам на упоритостта, с която се следва тази линия.
Един Рупърт Мърдок, вестникарят, в чиито вени, както казват, тече печатарско мастило вместо кръв, например, след десетилетия на успешна кариера в печатната индустрия, сега изненадващо се хвърля от един неуспех на друг. Явно трескаво търси новото съдържание, но то не му се отдава. Първо реши да направи сайтовете, копия на неговите книжни вестници, с платен достъп, защото качествената информация била скъпа. Вярно, качествената информация наистина струва доста пари, но в епохата на „гражданската журналистика” хората нещо не се развълнуваха да плащат за качествените новини на Мърдок, поднесени от качествени журналисти. След като с блоговете или със споделеното във „Фейсбук” всички ние сме журналисти и читатели едновременно, за какво ни е да търсим информация, надхвърляща нашите взаимоотношения? Макар и с малко закъснение Рупърт Мърдок се преориентира и реши, че спасението на вестникарската индустрия е в таблетите. Съответно пусна дигиталния вестник „Дейли”, който е достъпен само за собствениците на таблета iPad. Той няма хартиена или Интернет версия и цената на седмичния му абонамент е 99 цента. На пръв поглед насочването към оригинално издание звучи обнадеждаващо по отношение търсенето на новото съдържание за дигиталните медии, но за съжаление и при „Дейли” се оказа, че са се уплашили от прекъсването на приемствеността, което означава, че и тук конвергенцията работи безусловно.
Доколкото Мърдок е оттатък океана, у нас от професионален интерес следя редовно електронните варианти на пет български вестника – два седмичника („Капитал” и „Култура”) и три всекидневника („Стандарт”, „24 часа” и „Труд”). Въпреки усилията и петте сайта за толкова време вече така и така не могат да се отлепят от книжните си версии.
Мисля, че грешката и оттатък, и отсам океана е една и съща – страхът да не се загубят традиционните читатели като им се предложи нещо съвършено различно или другата възможност за грешката е просто в неспособността да се намери новото съдържание за четене върху екран. Кой е казал, че текстът върху екрана трябва да прилича на вестник и защо толкова упорито трябва да търсим нов път за вестникарската практика? Най-вероятно истината за електронната преса е някъде съвсем встрани от вестникарските навици, за което медийната конвергенция по никакъв начин не помага. Напротив, пречи!
Достатъчно е само да посоча новите медии, основани на технологията Уеб 2.0, които буквално ликвидираха границата между потребители и производители на информация. Те дават възможност на потребителите самостоятелно да създават и разпространяват съдържание като по такъв начин се сложи край на информационния монопол от страна на традиционните средства за масова комуникация. Все повече все по-голям брой хора биват въвличани в процеса на подготовката, публикуването и анализа на информацията, което съвсем естествено
въздейства върху тяхното съзнание и поведение. Аудиторията от ден на ден престава да бъде пасивна, включва се в процеса по изграждането на новото медийно съдържание и формира в прекия смисъл на думата информационния дневен ред на обществото. Мненията на обикновените потребители започват да се превръщат в масов комуникационен процес.
При очертаване на една такава картина явно е несъстоятелно да се върви повече по пътя на медийната конвергенция за постепенно преливане от хартиената в електронната епоха на вестниците. Просто от този „храст” няма да изскочи заека на новата медия за четене, за която, нека отбележа, още няма наложено ново име. А и новата медия за четене, поради технологичния напредък, с бързи темпове придобива мултимедийни особености като включването, например, на видеото в нейното съдържание. Както се казва, електронната преса се намира в предродилна ситуация, но детето все не се ражда. А и не можем, за съжаление, да видим какво отроче да чакаме – мъжко или женско? Защото, ако е женско, непостоянният женски характер е в състояние да ни подведе и пак да се чудим на правилния път ли сме или не?
Между другото, в театралната история има подобен пример. Една жена-режисьор от Англия, и то не коя и да е, а титулуваната като „майката на модерния театър” Джоан Литълууд през 50-те и 60-те години на миналия век се опита да вдъхне нов живот на театъра чрез създаването на спектакли, в които да няма разлика между изпълнителите и зрителите. Нещо, като търсения днес принцип на електронната преса. Литълууд направи през 1963 г. в този стил прочутата си постановка „О, каква красива война” с песни, вицове и скечове за Първата световна война, обиколи с нея света (без България) и ... толкова. Спря до там. Може би поради женското непостоянство, а може би просто изпревари времето си.
Като контрапример мога да дам медийната дейност на бившия американски вицепрезидент Ал Гор. След слизането му окончателно от политическата сцена, след документалните му екологични филми срещу глобалното затопляне и след Нобеловата награда, той се захвана с проекта Current TV в Сан Франциско. Целта на проекта е всеки собственик на дигитална камера и компютър да получи достъп до телевизионния екран, един достъп, който до момента е възможен само за корпорациите и продуцентите. Приемат се материали с продължителност от 15 секунди до 15 минути, трябва да отстъпиш безплатно авторските си права, но за сметка на това ставаш участник в съдържанието на една демократизирана медия, където няма разлика между изпълнители и зрители. Сведенията, които пристигат от Сан Франциско, говорят, поне на първо време, за успех на това начинание.
Сливането между потребители и изпълнители на електронната преса, за което пледирам, в противовес на пагубната, според мене, медийна конвергенция, разбира се, е само един от възможните пътища за раждане на новата преса, както и да се нарича тя в бъдеще. В крайна сметка, може би е без значение момченце или момиченце ще се ражда, но то трябва да се роди, за да върви медийното развитие напред, а не назад. Само да не е хермофродит, защото както виждаме, по този път на смесване на „половете” май нещо нещата не се получават...

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Михайлов, Владимир. Съмнения за медийната конвергенция // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [ www.media-journal.info ]

Контакт (Contact):
e-mail: vmihaylov@nbu.bg

дата на публикуване: 25.10.2011, Вторник, 12:13
прочетена: 8473 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: