Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 44/ Юни 2020 г.
05 Август 2020 г., Сряда

Култура

Принтирай E-mail

Дигитално време разделно в четенето

Брой 11 / Октомври 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Ваня Стоянова

Резюме:

Digital Divided Time in Reading
Vania Stojanova

Summary: Reading is an active and full interaction, not only perception of content that the author wants to convey through the book. The new age determines the existence of a new type of reader, which corresponds adequate to rapidly occurring changes in the entire world. Using digitalization of information, readers becoming more depended on the new technology. The solution to the problems with division in reading is that the reading from a real, paper book should not disappear.

Key words: reading, e-reading, reader, customer, digital age, division in reading, TV, internet, e-books
 

Summary:

1. Четенето – конвенционално

Четенето е процес на духовен обмен между автор и читател и тоя обмен има многостранен смисъл. Ако четенето се сведе само до съпреживяването на написаното, до забавата и удоволствието от него, до “харесвам-нехаресвам”, то смисълът на художественото литературно творчество се принизява и обезсмисля като книгата от “терен” на духовен обмен и послание се превръща в празно запълване на времето” [1].
Четенето често е определяно като "възприемане на съдържанието, което авторът иска да предаде чрез книгата" или като "възприемане на писаната реч". Предлагам да обърнем повече внимание на това явление и да го приемем като активна и пълна интеракция, в която индивидът влиза със символичната информация. Тази дейност е от изключително значение за всеки от нас. Посредством нея се сдобиваме с голяма част от информацията, която притежаваме. Ако не знаем да четем - не можем да завършим училище и вероятно ще имаме редица други трудности и проблеми.
В продължение на последните години учителите установяват нарастване на проблемите, свързани с четенето, което пък води до задълбочаване на трудностите, свързани с ученето. Ученето и четенето са две неразделно свързани дейности [2].

 2. Читателят на новото време
Четенето е най-всеобхватният психо-физиологичен процес в човешкия мозък и най-комплексната човешка дейност, която може да се обясни най-пълно функционирането на мозъка при бъдещите изследвания. За да се реализира (при четенето) пълноценен информационен обмен, е необходимо да има сблъсък по три направления: различие в аспектите на информацията, различие в информационните нива между създател и потребител. Само при тези условия възниква мисловна активност от страна на „елемента” потребител. Четенето обаче е не само информираща, а и образователна комуникация или, от гносеологична гледна точка, четенето е основното и най-надеждното средство за познание и следователно за формиране на информационната култура. С други думи, четенето е дейност по преодоляване на незнанието и е фундаментална за всяко човешко същество умствена практика [3].
В исторически план за „ново време” се счита периодът от Средновековието до наши дни, последван от „най-новото време”, обозначавано още и като Съвременност. Използвайки времевата условност „ново време”, определям промененото съзнание на индивидите. Новото във времето е това, че науката е осъществила прогреса на обществото, а не земеделието, както в „старото време”. От технологична гледна точка човек си служи с технологиите, без непременно да става техен „роб”.
Новото време предопределя появата на нов тип читател, който да кореспондира адекватно с бързо настъпващите промени в околния свят. С цифровизацията и дигитализацията на информацията, читателите стават по-зависими от новите технологии. Динамичните промени, настъпващи през последните 15-20 години сформираха нов тип поведение на читателите и остро диференцираха читателите на „млади“ и „стари“. Разделение, не по възрастов признак, а обусловено от техническа грамотност и способността на индивидите да се кооперират с новите и модерни технологии при четене и ограмотяване.
 
Тенденции в новото време
Поведение на ЧИТАТЕЛИТЕ от новото време
Увеличаване на кражбите
Крадат се книги от приятели, от библиотеки, „пиратско“ сваляне на книги от Интернет.
Растеж в убийства
Все повече читатели се насочват към използването на електронни четци и четене на книги в електронен формат. Новият читател „убива“ „старите“ - хартиените книги с афинитета си към електронните книги  
Войната
Войната е едно от най- погубващите явления в човешката история. Читателят води непрестанна война с издатели и книготърговци. Новият и старият тип читатели са в конфликт – не по възрастови, а по идеологически причини. На война като на война – всички средства са позволение, а тук силата е на страната на младите – т.е. „новия“ тип читател.
Правото на избор
Всеки има право да избира дали да чете, къде да чете, какво да чете и колко да чете.
Желанието за манипулиране на тълпите
Читателят не е част от тълпата! Четенето е именно „безотказен филтър срещу риторични и аудиовизуални манипулации” [4].
Отпадане на ограниченията
Няма забранени теми за четене, няма забранени книги за четене. Лисва „черен“ списък със забранени заглавия.

Табл. 1. Поведението на читателите от новото време

 3. Разликата между „читател“ и „потребител“
Читателят не е потребител на информация, потребителят е консуматор, консуматорът не мисли, а читател, който не осмисля текста е просто потребител. „Потребителят“ поглъща книгата без да може да направи връзката с априорното знание. Той чете, за да изглежда умен и за да стане умен, а „читателят“ е умен и затова чете.
В днешно време четенето се е превърнало във форма на самоусъвършенстване. Четящият човек не потребява книги, напротив – служи си с тях, извличайки ценности и знания, не приема написаното за изконечна истина, а разсъждава над текста и така достига до свои умозаключения, оформяйки собствената си представа за света.
Потребителят има права и задължения, докато читателят има само права. Потребителят влиза в рамките на общественото мнение и от там идват оковите на мисълта и действията му. Съобразява се с работното време на библиотеката, например, със Закона за авторското право, с правилата на книжарницата, в която е отишил да купи желаната книга. Читателят има само права – да чете или да не чете, да купи или не дадената книга, да я преснима, или да я открадне, да прави всичко, което иска, стига това му действие да го обогати с нова информация или да го накара да се отпусне, четейки желаната книга.
В последните години четенето като че ли губи част от очарованието си и започва перманентно да се говори за наличие на „ценностен вакум” в това отношение. Поради това се счита, че има спад на потребността от четене. За съжаление за единственото значимо четене се възприема четенето за удоволствие, както и четенето на „високи художествени текстове”[5]. 
 
4. „Младите“ срещу „старите“ читатели
С напредването на годините, навлизането на новите технологии, и „омързеляването” на хората границата между „млади” и „стари” читатели става все по рязка и все по-разделяща ги. 

„Старият” читател
„Младият” читател
Благородник, благотворител
Меркантилист, скъперник
Потребител, консуматор
Демиург, господар
Клиент, абонат, платец, стопанин
Присвояващ, неплащащ, крадец, бракониер
Локализиран, уседнал, адресиран, туземец
Въздесъщ, мигрант, пътник, номад
Концентриран
Разсеян
Търси предизвикателствата, препятствията
Търси удобствата, комфорта
Търси сложността, интересното
Търси простотата, скуката
Претенциозен спрямо количеството и качеството на информацията
Претенциозен спрямо ползваемостта и удобствата на обектите за четене
Задълбочен, анализатор (осмисля, тълкува)
Повърхностен (поска, кълве, щипва, бръсне)
Проектант, конструктор
Механик, манипулатор (качва, сваля, тегли)
Хипокомуникативен
Хиперкомуникативен [6]

 

 Табл. 2. Извадка от статията на Милена Цветкова „Млади срещу стари читатели“

Милена Цветкова говори за „женското“ и „мъжкото“ четене като неизменна част, съответно на „стария“ и „младия“ читател. „Мъжкото“ четене е резултатното четене, четене за събиране на информация. Дефакто „старият“ литературоцентричен и гутенбергов читател чете по женски – чете съпреживявайки [7].
Разлика се появява не само в типа четене, но и в местата за четене. „Младият“ читател предпочита четенето в колаборация с друг тип дейности – хранене, спортуване (на велоаргуметъра във фитнес залата), в градския транспорт, отивайки на работа, докато „старият“ читател избира интимността на четенето – усамотяването, концентрирането в текста и стремежът за избягване на странични действия, които могат да отделят вниманието му от четивото.
Лоялността на читателите също зависи от това дали са „млади“ или „стари“. У „стария“ тип читател се наблюдава лоялност към автора, към издателя, към книжното тяло (не може да драска, да подчерта, да отбелязва в книгата), докато „младият“ е арогантен в това отношение. Той не се свени да „разрушава“ вида на книгата, стига по този начин да му бъде по-лесно намирането на дадената информация. Не се интересува от това дали копието ще пиратско, дали ще е с дебели и твърди корици, дали ще е купено, намерено или откраднато – важното е да може да се „възползва“ от него. „Старият“ читател е всепоглъщащ книгата, парадиращ с прочетеното, особено ако е на „високи“ произведения, докато „младият“ чете избирателно, пропуска част от информацията.
В своята статия „Поколението на дигиталната книга“ Полина Стоянова доразвива идеята за острото диференциране между „млади“ и „стари“ читатели, опирайки се на класификацията на поколенията от Марк МакКриндъл по изследването му “Отвъд думите“. В началото на ХХІ в. съжителстват 7 поколения, като всяко едно от тях има своите специфични културни и комуникационни характеристики. Най-старото от тях се явява поколението Старейшини – това на родените преди 1925 г., следвани от поколението на Строителите (родените между 1925–1946 г.), на Бейбибумърите (1946–1964 г.), поколенията X, Y, и Z, и най-младото (появило се през 2010 г.) е поколението „Алфа”, което според изследователите му бележи нов етап в еволюцията на човечеството [8].

5. Електронното четене и читателските нагласи при навлизането на новите технологии

5.1. Факторът телевизия
В края на 50те години на миналия век, когато група ентусиасти започват да се занимават с телевизия в България, със сигурност са мислили само за технологичния прогрес. За съжаление 60 години по-късно започва да личи мисловно критичният регрес на аудиторията ни и на цялото човешко общество, облъчено от манипулативните въздействия на телевизионните технологии.
Все повече хора използват телевизията като единствен канал за получаване на информация и именно тези хора са заслепени от движещите се картинки на телевизионния екран. Това са група индивиди, неспособни или по-скоро отвикнали да мислят самостоятелно. Те предпочитат готовите „изводи“, изказани от някой водещ, приемат за неоспорима истина, показаното по телевизията. Всичко това си има научно обяснение. Гледайки телевизия мозъкът ни изключва лявото си полукълбо и аналитичното ни мислене е в застой [9]. Точно тези хора не желаят да осъзнаят манипулативните въздействия на телевизията.
Децата се раждат и се отглеждат пред телевизора и пред другите средства за масово осведомяване. Те черпят 90% от необходимата им информация от интернет или от телевизията. Те са облъчени с реклами, които пораждат у тях желание за не-толкова необходими покупки, те са облъчени с филми, които размиват представите за добро и зло. Родителите, ангажирани с изкарването на средства допускат при възпитанието на децата си огромни пропуски, които могат да костват много не само на семейството им, но и на човечеството. Учебната информация, която се предава на младите в училище, заема все по-незначително място в общия поток на информация поради няколко определени причини. Информационният поток все повече се ориентира към потребителските вкусове. Младите хора имат всички възможности да избират един или друг такъв, като в повечето случаи напълно съзнателно избягват задълбочени образователни програми, както и предавания, посветени на политически събития или социални проблеми. Времето, прекарано пред телевизора или компютъра, по своята продължителност не отстъпва на това, прекарано в училище, което дава възможност на човека да живее в един илюзорен свят, не винаги съвпадащ с реалния живот. Освен това, не трябва да забравяме, че информацията, минаваща по каналите на средствата за масова информация, е продукт на специална индустрия, насочена към манипулиране на съзнанието на своите потребители с политически, икономически и други цели [10].

5.2. Факторът интернет
Колкото и да не сме обсебени от телевизията не можем да отречем, че тя е оказала съществена роля в живота ни. Тя промени начина ни на мислене, начина ни на информиране за света, начина ни на забавление. Формира у хората желание за бърз достъп до всякакъв вид информация. Хората се научиха, че така нужната им информация е на една ръка разстояние (протягайки се за дистанционното устройство).
С навлизането на интернет в ежедневието ни свободния достъп до база данни с всевъзможна информация стана неконтролируем. Въпросът е свободата, която Интернет и новите технологии дават да не се окаже привидна свобода. Информация има много – но дали посочените данни са факти? Дали всичко, което намираме в он-лайн пространството е истина и ако е истина – чия истина е тогава?
Много хора от поколението на нашите родители останаха чужди на „чудото“ интернет и най-често използваното устройство, с което достигаме до него – компютърът. Неприемането им се свързва само и единствено с нежеланието да се научат да работят с новите технологии.
Другата част от хората отричащи интернет са тези, които не могат да устоят на изкушенията, предлагащи им се от виртуалното пространство. Едни се пристрастяват към него, други се страхуват. Решението е в мярката.

5.3. Факторът четци за електронни книги
С годините стана ясно, че телевизията и интернет не успяха да изместят четенето на книгата. Книгата е оцеляла през вековете, тялото и се е трансформирало от камък в хартия, но въпреки метаморфозите е устояла на времето и човешките нужди. Наближава може би мигът, в който същата тази хартия ще бъде напълно заменена от цифрови файлове. Масово използваната книгата вече няма да се асоциира с хартиен носител на информация, а с малко портативно дигитално устройство, „претъпкано“ от текстови файлове. Предимствата на електронната книга са доста, пред тези на стандартното книжно тяло. Динамичният свят, в който живеем ни налага нов тип потребности. Читателят е вече променен. Иска достъпност навсякъде и по всяко време, а благодарение на новите технологии може да ги има.
Четците на електронни книги, колкото са обичани и предпочитани, толкова са и отричани като неудобни и незаместващи хартиения си предшественик. Развръзката от битката „за и против” електронните четци и електронните книги ще стане на един по-късен етап. Тепърва се разработват технологии за осъвременяване на електронните четци. Интенцията на производителите е в намаляване на разходите за покупка на книги - 10 пъти по-евтините електронни книги (текстови файлове), в достъпността до повече книги чрез малкото портативно устройство, и предлагане на нови възможностите за редакция, копиране и сверяване на информацията в момента, чрез бърз и удобен достъп до интернет.
Любители на новите устройства станаха хората със забързано ежедневие – студенти, бизнесмени, компютърни специалисти, тинейджъри, хора, ценящи времето и личното си пространство. Все още цените на един електронен четец са сравнително скъпи за „средностатистическия“ българин, взимащ минимална работна заплата, но специалисти в областта твърдят, че цените плавно ще падат (прогнозират повтаряне на пазарната ситуация при навлизането на мобилните апарати [11]. В световен мащаб обаче електронните четци стават все по-предпочитан подарък [12].
Отричащите тази нова технология – електронния четец – са хора, принадлежащи на миналото, но и хора, прекалено зависими от хартиените книги. За някой – хартиеният носител на информация е единственият доставящ им удоволствие начин за получаване на информация.
За една група от хора появата на електронните четци не е нищо друго освен нова и безполезна техника. Те не четат хартиени книги и няма сила на света, която да ги накара да се обърнат към електронните.
За друга група – електронните четци са непознати. Нямат финансовата възможност да се запознаят и използват постиженията на новото време. Макар и не дотам скъпият продукт се оказва прекалено далечна част от листата с нужни вещи.
За трета група електронният четец е абсурдно, ненужно и непотребно устройство, което не може да замести хартиения носител на информация. Тази група не търси позитивите на това ново явление, нито се опитва да посочите контрапунктите на хартиения вариант. Тази група използва хартиената книга безусловно – защото така е свикнал (или му е генетично заложено), защото така се чувства комфортно и защото може (не се знае дали след време няма тази му възможност няма да бъде отнета).

6. Бъдещите конфликти между разделените читатели
Разделените от времето и от технологиите читатели все по-рязко ще задълбочават бъдещите си конфликти. Пропастта между тях ще расте право пропорционално с развитието на технологиите. „Младите“ ще стават все по-жадни за безплатна и леснодостъпна информация, все по-настървени към новите технологии, все по-нетърпеливи откъм време за търсене на желаната информация. „Старите“ - при тях развитие не се очаква. Мнозинството от тях ще продължават стереотипния си живот на читател – интровертен, некомуникативен, претенциозен, антитехнократски настроен ... докато не изчезнат.
Границите между „стари“ и „млади“ е толкова рязка, че вероятността от „стар“ да преминеш към „млад“ изглежда невъзможна. Това се корени в принципните различия на диференцираните читатели, във възгледите и убежденията им. Разделените ще продължават да се разделят, докато единият спре да съществува, а оцеляването е полза на „младите“ - те са приспособимите.
Отворената пропаст ще расте и с бързи темпове и ще погълне тези, които не са готови да се синхронизират с новото време. В тази насока двубоят между „млади” и „стари” няма да е толкова интересен, колкото този между грамотни и неграмотни. Неграмотните ще са изцяло „потънали” в информацията от Интернет, светогледът им ще е съсредоточен в ограничено пространство, че няма да могат да разпознават манипулативните въздействия на текстовете в глобалната мрежа.
Когато единственият канал за извличане на знания е Google, тогава, ползвателят се „губи” в различните „факти” и с илюзьорния си поглед не вижда истински. Оприличавам го на човек, в чиито очила са имплантирали измислен свят и той, стъпвайки по земята, не вижда реалността, а прожектираното в очилата му.
Решението на проблема с разделението в четенето е преодолим. А именно – четенето – конвенционалното, това от хартиения носител трябва да продължи да се култивира като стабилна умствена дейност. Не бива да позволим дигитализацията да „съсипе”, това, което е градено стотици години. Напротив, благодарение на новите технологии – ние трябва по-лесно и по-бързо да надграждаме, това, което сме усвоили. Отричайки миналото, не ни чака по-светло бъдеще. Трябва да търсим истината, а тя условно е в паузите между интернет и книгата.


Бележки (Notes):


[1] Къдрева, Кина. Четенето, читателят и културни проблеми. // Книги news: Ел. списание, 27 фев. 2011. [cited 09.07.2011]. Аvailable from: http://knigi-news.com/? in=pod&stat=5927&section=9&cur=1085  
[2] Сидор-Рангелова, Ирена, Анна-Гергана Рангелов. Четене – определение. // Сидор-Рангелова, Ирена, Анна-Гергана Рангелов. Как да учим три пъти по бързо. Варна: LiterNet, 2007 [cited 09.07.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish20/i_rangelova/kak_da_uchim/chetene.htm
[3] Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Gaberoff, 2000. с.111-121.
[4] Цветкова, Милена. Големият страх от читателите. // LiterNet: Ел. списание, 23.06.2010, № 6 (127) [cited 10.07.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/chitatelite.htm
[5] Диагностика на грамотността: Разбиране при четене. Науч. рък. Георги Бижков. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2004, с. 26.
[6] Цветкова, Милена. „Млади” vs „стари” читатели. // LiterNet: Ел- списание, 3.12.2007, №12 (97) [cited 23.09.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
[7] Пак там.
[8] Стоянова, Полина. Поколението на дигиталната книга. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация, 2011, № 8. [cited 05.07.2011]. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=135
[9] За манипулативния потенциал на аудиовизията в сравнение с писмения текст виж например в: Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър: Индивидуалност и аудиовизуал¬на манипулация. Дисертационен труд за присъждане на образ. и науч. степен "доктор". Рец. Иван Стефанов, Христо Бонев. София, 1999. 269 с.
[10] Саянова, Елена. Медийното образование във века на информацията. 14 с. // OnAir - European Media Education Project. 2008. [cited 02.07.2011]. Аvailable from: http://www.onair.medmediaeducation.it/_casestudies/..%5Cfiles%5C4112009165129-749-79.pdf
[11] Kovač, Miha. Small Is Beautiful: The Role Of Book Industries In Small European Countries. Knygotyra, 2010. 54 p. [cited 05.07.2011] Available from: http://www.leidykla.vu.lt/fileadmin/Knygotyra/54/279-290.pdf
[12] DeBarros, Anthony and Mary Cadden .Week after holidays, e-book sales outdo print. // USA Today, 04.01.2011 [cited 05.07.2011]. Available from: http://www.usatoday.com/life/books/news/2011-01-05-1Aebooksales05_ST_N.htm


Библиография(References):


1. Диагностика на грамотността: Разбиране при четене. Науч. рък. Георги Бижков. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2004.
2. Къдрева, Кина. Четенето, читателят и културни проблеми. // Книги news: Ел. списание, 27 фев. 2011. Аvailable from: http://knigi-news.com/?in=pod&stat=5927&section=9&cur=1085  
3. Саянова, Елена. Медийното образование във века на информацията. 14 с. // OnAir - European Media Education Project. 2008. Аvailable from: http://www.onair.medmediaeducation.it/_casestudies/..%5Cfiles%5C4112009165129-749-79.pdf  
4. Сидор-Рангелова, Ирена, Анна-Гергана Рангелов. Четене – определение. // Сидор-Рангелова, Ирена, Анна-Гергана Рангелов. Как да учим три пъти по бързо. Варна: LiterNet, 2007. Available from: http://liternet.bg/publish20/i_rangelova/kak_da_uchim/chetene.htm
5. Стоянова, Полина. Поколението на дигиталната книга. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация, 2011, № 8. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=135
1. Цветкова, Милена. “Млади” vs. “стари” читатели. // LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
2. Цветкова, Милена. Големият страх от читателите. // LiterNet: Ел. списание, 23.06.2010, № 6 (127). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/chitatelite.htm
3. Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. – София: Gaberoff, 2000. – 224 с.
4. Цветкова, Милена. Четенето — антиманипулативен филтър: Индивидуалност и аудиовизуал¬на манипулация. Дисертационен труд за присъждане на образ. и науч. степен "доктор". Рец. Иван Стефанов, Христо Бонев. – София, 1999. – 269 с.
5. DeBarros, Anthony and Mary Cadden. Week after holidays, e-book sales outdo print. // USA Today, 04.01.2011. Available from: http://www.usatoday.com/life/books/news/2011-01-05-1Aebooksales05_ST_N.htm
6. Kovač, Miha. Small Is Beautiful: The Role Of Book Industries In Small European Countries. Knygotyra, 2010. 54 p. Available from: http://www.leidykla.vu.lt/fileadmin/Knygotyra/54/279-290.pdf


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Стоянова, Ваня. Дигитално време разделно в четенето // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [www.media-journal.info]

 

Контакт (Contact):
e-mail: vania100_bg@abv.bg

 

дата на публикуване: 29.10.2011, Събота, 18:49
прочетена: 5095 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: