Журналистика

Още в процеса на утвърждаване телевизионната комуникация у нас се разгръщаше като нова комуникационна среда на българския гражданин. В генезиса на телевизията българската телевизионна публика осъществяваше контакт само с един единствен източник, с един единствен начинател - българският.
Постепенното разпространение на телевизионните приемници във всички краища на страната създаде възможност разгръщането на.телевизионната комуникация да се осъществява и като контакт на българските зрители с други източници, главно с телевизионните центрове на западните и северни съседки, сред които и с телевизията на Съветския съюз. След въвеждането на телевизионни предавания в Гърция и Турция стана възможно осъществяване на телевизионна комуникация и с техни телевизионни източници.
Така у нас телевизионната комуникация в социален разрез се осъществяваше още в самото си социално утвърждаване в определена телевизионна обстановка, с всичките разнообразни характеристики на това явление. И в този смисъл -уникално. Телевизионният монопол беше превъзмогнат без особена съпротива, въпреки че националният телевизионен канал беше поддържан всестранно от държавата и обществените институции. Той всъщност не пречеше на възможността телевизионната комуникация да се разгърне и като едно ново медиапространство на новата за онова време комуникационна система, за каквато се считаше телевизията. Присъствието на такава среда по отношение на радиокомуникацията у нас облекчаваше социално-психологически и създаването на телевизионната среда, без регламенти и особена съпротива от страна на формалния монополист, какъвто беше телевизиония институт "Българска телевизия", а по късно - БНТ. У нас още в ранните си социални измерения телевизионната комуникация се превърна за милиони зрители в телевизионна среда, където те могат да осъществяват телевизионен контакт с няколко източници. С едни без особени затруднения. С други - при наличието на езикови, технически, а понякога, особено за граничните райони - и социално-психологически. Но и тогава, както и днес, телевизионната комуникация у нас се осъществяваше и продължава да се осъществява като контакт на една публика с много и извън национални и дори над национални телевизионни медиатори (телевизионни центрове и източници).

Обща характеристика  на телевизионната среда
Това обстоятелство не бива да с разглежда като изключение или някакъв особен, български щрих в развитието на телевизията в близкото и далечно геополитическо пространство. Подобна многостранна характеристика в социалното съществувание на телевизията ще видим и в много други страни. Различията с тях и помежду им вероятно са се свеждали до отношението на съответните социални фактори към това явление, но то е толкова повсеместно присъствие, че с основание можем да потърсим корените му в спецификата на самата телевизионната комуникация.
Като визуална комуникация телевизията е едно от средствата за преодоляване на многовековните езикови бариери в културните взаимоотношения между народите. В много отношения телевизията създава възможност за премахване на пространствените и времеви ограничения, пред които са изправени много други видове комуникационни процеси. Подобно на радиото, но с по-силен ефект на присъствие, телевизията, със самото си появяване и като излъчвател на медиуми от най-различно естество, включително и словесните, приобщи към себе си небивало множество от аниматори (зрители), независимо от тяхната национална принадлежност. Това обстоятелство от своя страна засили и интернационалния характер на творчеството за създаване на ценности за извън национална консумация. Засилено се използваше и сега се използва опитът на други телевизионни източници в програмирането и начина на осъществяването му. Можем със сигурност да кажем, че не само сега, но и в миналото телевизионният език по своя характер е бил наднационален език, такъв, какъвто е музикалният език, например.
В тази посока действа и нейният изначален характер като масово-комуникационен процес. В научната литература може да се счита като вече отминало "събитие" обсъждането в какво се състои тази масово-комуникационна характеристика на телевизията, но в контекста на въпроса за присъствието й в телевизионната среда, за която става дума в случая, именно тази нейна черта е от изключително важно значение. Тя е средство, което предполага множеството от зрители. И то множество със социални измерения. И театърът, и киното, а и много от другите видове творчество изискват или се стремят към масовост. В телевизията обаче тя е не само цел, а даденост още с нейното социално изявено начало. Тя е признак на
съществуванието й. Впрочем телевизията не може да не е масова. Не е случайно, че по целия свят тя се смята за утвърдена социално едва тогава, когато е обхванала преобладаващата част от населението на съответната срана и/или когато се е разпространила в преобладаващата част от нейните райони и селища. В това отношение тя не може да спре до националните очертания на телевизионната публика. Даже тя не мисли само за своята публика. Тя търси зрителя по целия свят.
Открие ли го, започва да се съобразява с него, така както впрочем прави всеки друг медиатор, ако използваме понятията за адресанта, адресата и посредника в комуникацията, въведени в социологията на масовата комуникация. Разбира се, не всичко в телевизията се свежда до масовостта, но именно тя, заедно с другите нейни признаци, я прави над национална и надрегионална. Тук, вероятно, следва да потърсим и обяснението, че телевизията първоначално се появява и развива като национален процес, който е под непосредственото въздействие на световния и едва след това се диференцира в регионални и местни, дори домашни телевизионни форми, без да отрича националните и наднационалните. Изглежда има някаква скрита от погледа на науката особеност в радиокомуникацията, за да видим в нея (у нас, а може би и в други страни) обратния процес: радиото дълго време е било в местни, регионални и национални форми, преди да се разгърне съответно като национално, регионално или наднационално радиоразпръскване. Що се отнася до телевизията, тя не може да се развива "отдолу нагоре", първо като местно социално утвърдено явление, от което се развива националното и от него - наднационалното. При това "малкото радио" у нас изпълняваше дълги години и пълноценно функциите, очаквани от националната система за разпръскване. Обратно на този процес телевизията стана социален факт едва при ясно откроеното национално множество от телевизионни зрители.
Но всичко това е едната страна. Другата страна на въпроса за зараждането, появата и ролята на телевизионната среда във всички възможни мащаби на това явление е творческия плурализъм в самото съдържание на телевизионния процес. Тя, по същество, се появява и утвърждава социално като изложение почти на всички възможни видове социокултурни ценности, които една общност създава или с които разполага или е заинтересована да разпространява в своите недра.
Въпреки че и днес по света има хора, които просто гледат телевизия, независимо от това какво тя представя или казано иначе - превръщат в ценностна заетост самото гледане (това е явление особено при децата) телевизионният екран, със своите поредици от програмни елементи, е една своеобразна изложба или реклама на телевизионни творения, които се предлагат на зрителя за избор. Всяко телевизионно предаване, включително и краткотрайното, се прави с презумпцията, че няма и не може да има зрител на всички предавания от начало и до края им.(Не е известно дали има такива зрители и из средата на професионално заинтересованите от това). Прави се с убеждението, че на зрителя се предоставя някакъв избор на програмни елементи, който той осъществява свободно. Но ако това е така по отношение на различните елементи в програмата на един единствен телевизионен източник, защо да не съществува и по отношение на различните телевизионни източници, когато това е възможно? И тъй като то наистина е възможно, макар и в различна степен за различните части от зрителското множество по света, почти всяка телевизионна комуникация се разгръща в една по-обхватна комуникационна обстановка, която днес често и в повечето случаи се нарича "комуникационно пространство", но по отношение на телевизията и на подобните й комуникационни процеси би трябвало да се обозначи с понятието "телевизионна среда".
Това е среда преди всичко на зрителите, но има съществено значение и за телевизионните журналисти, сценаристи, оператори, режисьори и прочее. Тя е едно средище, в което се изявява и медиаторът. Накратко казано, тя е среда на всеки един обособен, но отворен за външни въздейства и връзки телевизионен процес. В нея той се оглежда или съпоставя с други подобни нему процеси и което е най-важното - в нея той проверява своите творчески и социални стойности.
Кои са измеренията на това явление? Има ли то свои разновидности, които са типологизирани от самия обществен живот?
От теоретична гледна точка то се състои от множество вместени едно в друго все по-големи и по-големи медиапространства, различаващи се или обособяващи се под въздействието на няколко фактора. Един от тях е, например, творческият или ценностен профил на телевизионните програми, с които се среща или е свикнал да се среща зрителят. И тук, както и в стопанския живот, потреблението е резултат от производството. Въпреки че потреблението е цел на телевизионно програмиране, то също се произвежда. Така и под влияние на наличните вкусове, ценностни нагласи и интереси се оформя един кръг от предпочитани програми, които се съпровождат и от съответен кръг зрители и двете се оформят в една стандартна или често повтаряща се телевизионна Среда за отделния зрител или за отделния телевизионен източник. Става нещо като вътрешно оформено стандартно контактуване между творец, ценности и зрител, което условно наричаме пространство, въпреки че то е един процес или своеобразна комуникационна пулсация.
Другият фактор е свързан с ритъма на телевизионната комуникация в даден отрязък от времето и особено в рамките на отделните дни в седмичния цикъл. Знаем, че контактът с телевизионния източник в делничните дни е различен по необходимост от контакта им в празничните дни. Същото се отнася и за времето през денонощието. В този аспект има особености и на телевизията, които виждаме да убягват на изследователите. Става въпрос за особения характер на телевизионната комуникация. Имаме предвид главно централизираните телевизионни процеси на даден телевизионен източник, но тази особеност е присъща в някаква степен и на местните телевизии.
Във всички свои разновидности телевизията прилича функционално на една обща зрителна зала, която наподобява залите с непрекъсната прожекция. Там, както е известно, всеки влиза тогава, когато е в състояние да направи това. Свободен е и да излиза, когато пожелае. По този начин в рамките на едно текущо телевизионно денонощие се оформят и пулсиращи комуникационни пространства, чието изучаване не е особено на почит, но е от изключително значение за програмирането и за ефективността на телевизионната комуникация. Има се предвид не само оформянето на зрителските натрупвания, които се изучават в следенето на тъй наречения барометър на аудиторията. Въпросът е за телевизионната комуникация като процес на взаимоотношение между всички нейни елементи и структурни звена.
Именно затова това може да се нарече комуникационна телевизионна среда, а не само телевизионно възприемане или телевизионно излъчване. Комуникационната среда е именно среда, с нейните особености, сред които възможността да се включиш в един от представените плуралистично телевизионни източници или да се приобщиш към различни по своя характер духовни ценности, представяни в програмите. Въпреки че е трудно да се установят на практика границите на една такава среда от друга подобна на нея, такава граница все пак съществува. И е от изключително важно значение за програмирането и цялостната дейност по осъществяването на телевизионна комуникация. И не само на нея. Свидетели сме, особено в радиото, на честата слушателска неудовлетвореност от това, че веднъж спомената страна, в която е станало събитието, вече не се съобщава до края на емисията, поради |което слушателят остава в неведение за събитието, въпреки че се е включил в радиокомуникацията почти от началото, но след поименната характеристика на заинтересувалото го събитие. Съобщението е попаднало от двете страни на границата между две различни комуникационни среди или пространства. Името или съобщението за субекта на това събитие е попаднало в първата среда, а съобщението за разгърналото се събитие - в другата.
Подобни явления има и в телевизионната комуникация, |кьдето, разбира се, и самите програмни елементи имат относително по-цялостна информационна структура и затова подобни несъобразности се случват по-рядко. Но се случват. И то заради това, че програматорът не винаги се съобразява с посоченото по-горе обстоятелство за наличието на подпространства и вместени в общата програма комуникационни среди или обстановки с най-различни характеристики.
Третият и основен фактор за оформянето на телевизионната среда е субективният фактор, и преди всичко зрителят.
Обикновено, когато се говори за медиапространство, се има предвид полето на телевизионното (или друг вид) въздействие на определен комуникационен източник. На БНТ това е не само територията и населението на страната, но и всички други територии и живеещите там зрители около нас или по-далеч от нас. В този случай именно пространственият пемент изпълва със смислово съдържание понятието медийно телевизионно пространство. Пространственият признак е възприет буквално. Така се очертават различните равнища и измерения на комуникационното пространство. Сателитните телевизии ще имат за свое пространство цялата земна повърхност и цялото човечество. Големите телевизионни компании, като например Си Ен Ен, също, в определен смисъл, са световни. Други са национални, регионални, или местни. Пулсиращата в тези измерения телевизионна комуникация получава едноименни измерения и характеристики.
Истинският критерий за идентифицирането на едно или друго телевизионно комуникационно пространство, тъждествено в хода на нашето изложение с понятието "телевизионна среда", обаче са субектите (съвкупният субект) на телевизионния процес и техните функционални и социално-психологически характеристики. Понятието среда предполага, просто имплицира в себе си и въпроса "чия ?" е тя. Иначе тя не ще бъде среда, а поле на разпространение на един или друг сигнал с определен източник.
Отново по такъв начин се връщаме към разгръщането на телевизионния процес като цяло, заедно с неговите структурни функционални звена. Но вече от друга гледна точка. Фактът, че човек може да участва като аниматор в няколко телевизионни процеса в неговото жизнено пространство го прави субект на разностранни телевизионни връзки и тъкмо това обстоятелство дава право да говорим и за негова телевизионна среда. Същото, но в отсрещната посока, можем да кажем и за телевизионния творец (източник) или за телевизионния медиатор. И те са в състояние, чрез един наченат от тях комуникационен акт, да се насочват към различни слоеве от зрителите. Но докато за зрителите това е среда, в която могат плуралистично да се реализират като аниматори, то за творците и медиаторите това ще е телевизионно поприще за изява. То ще е поприще и за своеобразно, макар и косвено оформяне на желаната от тях комуникационна среда, в случая -телевизионната.
Евристичната стойност на понятието "телевизионна среда" ще се разбере още по-добре, ако вникнем в разликите му с комуникационната обстановка като звено на комуникационния процес. Обстановката е съвкупност от обстоятелства, при които и в рамките на които се разгръща комуникационният акт или съвкупността от комуникационни актове от един тип или еднаква социална насоченост. Средата, за разлика от комуникационната обстановка, е съвкупността от реалните възможности и условия за разгръщането на комуникацията, включително и за самата комуникационна обстановка като елемент от нея. Комуникационната среда е даденост за всеки комуникационен акт, докато комуникационната обстановка е органична част от комуникативната връзка, която е с условно съществувание заедно с всички останали структурни звена на комуникацията. По обем това понятие е значително по-широко от обема на понятието комуникационна ситуация.
От само себе си се подразбира, че телевизионната среда е нещо по-ограничено от комуникационната среда, в която се включва. Но и белезите на комуникационната среда се пренасят по необходимост в телевизионната, като нейна разновидност. Много любопитно е да се установи за всеки отделен период от развитото на дадена телевизия какво е реалното съотношение между тези две комуникационни характеристики на съвкупния комуникационен процес. Има страни и райони, както и зрители, за които двете посочени явления почти съвпадат. Там, където телевизията е единствения източник и форма за участие в едно по-разгърнато комуникационно пространство, там тя клони към тъждество с него. Изпълнената с разнообразни комуникационни форми и средства комуникационна среда може да сведе до минимум подобна възможност. Но и до определена граница. Знаем, че навсякъде по света телевизията приобщава към себе си не само преобладаващата част от ценностите в другите области и процеси на комуникация, но и самите комуникационни форми и средства като цяло. Колкото по-силна е тенденцията за отъждествяване на телевизионното поле с културното, толкова по-вероятно е съвпадението на двете понятия - телевизионна и комуникационна среда.
Социалният субект ще има социално детерминирана и изразена телевизионна среда. Индивидуалният - индивидуална. И тъй като социалния субект почти винаги е съставен от индивидуални, лесно може да се заключи, че телевизионната среда на първия е сбор от телевизионната среда на всички съставляващи го индивидуални субекти. Обаче подобна сметка е неточна и невярна. Телевизионната среда на един или друг субект носи печата и на възможностите, и на личностните нагласи на този субект, поради което тя винаги е неповторима. Нещо повече, ако следваме разсъжденията и постановките за електронните комуникационни средства, дадени от Абрахам Мол, ние можем категорично да кажем, че всеки субект носи със себе си своята телевизионна среда. Когато той се премества пространствено, с него се премества и неговата среда. Изследване, ръководено от д-р Софка Матеева съвместно с група студенти, показва, че даже промяната на всекидневието им при прехода от учебните към почивните дни нанася съществени изменения в техния личен комуникационен, включително и телевизионен кръг от комуникационни връзки и отношения. В друг аспект, но пак по този повод, Абрахам Мол в студията си "Стената на комуникацията" оприличава този кръг от възможности и обстоятелства с една черупка, с един скафандър, в които човекът е настанен и с които участва в социалната динамика.
Така е и за социалния субект, та макар той да е тъждествен със самото актуално човечество. Мисля, че точно в това се крие дълбокият смисъл на словосъчетанието "световно село", което въведе в научната литература Маршал Маклуън, когато говори за новите средства за комуникация, с които индивидът и социалните субекти от различен тип вече са се сдобили. Тяхната комуникационна "черупка", техният комуникационен "скафандър" ги приобщават към световното цяло, но те самите изпъкват като елемент от комуникационната среда на субектите, за които става дума.
Социалните функции на всяка телевизионна система, така както бяха очертани по-горе, в много голяма степен зависят от социалния и управленческия статус на различните нейни звена. От тази гледна точка състоянието на телевизионната среда у нас е показателно в много отношения и за съжаление - в отрицателен смисъл.
Първо за социалния статус на телевизионния зрител. Доскоро той биваше въвеждан волею-неволю в телевизионната система, която беше монополист в рамките на държавата. Той избираше от онова, което му поднасят медиаторите в телевизионната институция. Проявяваше своята селекционна активност в избор из средата на дадените програми и програмни елементи. Ако те биваха богати, то и неговият избор биваше по-сполучлив. Ако бяха ограничени - изборът сред тях се свеждаше повечето до отказ от участие в телевизионната комуникация, олицетворявана от държавната телевизия. Възможността за включване, сравнително по-рядко, в други телевизионни системи само го убеждаваше, че може и по-иначе и утвърждаваше надеждата му, че и той рано или късно ще има възможността да се радва и използва плурализма на телевизионната среда, в която живее и комуникира.
Промяната на тези обществени обстоятелства не му донесе кой знае какви възможности за избор, тъй като той беше и сега е принуден да "купува" с електромера си само из свободно ограничен кръг комуникационни продукти, значителна част от които несъобразени с неговите интереси и ценностна нагласа. Държавната телевизия и сега продължава да е комуникационна среда, в която ненаказано биват обиждани и унижавани милиони зрители от коментатори, от представители на традиционното вероизповедание или други- призвани медиатори, несъобразяващи се с психологичната и/или културологичната нагласа на големи зрителски множества. Създадената възможност да се обръща към новите частни и независими по социален статус от държавата телевизионни системи се оформи като отдушник за зрителя в това отношение, но участието и в тях често пъти е подложено на неадекватен натиск, който спъва свободния избор на комуникационни продукти от страна на зрителите. Инерцията от самочувствието на монополиста, превърнало се през последните десетилетия в стил на медиаторско творчество и изява, пречи на много от журналистите и в тези системи да общуват нормално със зрителя.
Особено се затрудняват онези създатели на информация и културни ценности, достойни да станат телевизионни продукти, които обаче нямат възможност за достъп до медиатора и медиаторските институции. Причините са много, но фактът, че огромна част от българските творци просто няма достъп до наличните телевизионни системи, е безспорен. Това предопределя или изцяло ограничава възможността за избор от наличното или от възможното множество от комуникационни продукти, обстоятелство, ограничаващо от своя страна и самия зрител. Колко от наличните телевизионни продукти просто са захвърлени, въпреки че имат почти неувяхваща комуникационна стойност? По отношение на българското кино единственият отраден факт в тази посока бе рубриката"Понеделник осем и половина", инициатива, която обогатяваше възможността за избор и в средата на монотонния и пълноводен поток на филми от друга социална действителност, наситени с друга ценностна характеристика, които зрителят и медиаторът са принудени да въвеждат в телевизионната система у нас. Скъпото "удоволствие" да се запълня всекидневно и всекичасно телевизионната система с комуникационни продукти е един като че ли неизбежен ограничител и в дейността на най-добронамерения медиатор в телевизията.
И самите медиатори биват подлагани на неадекватен натиск от страна на управленческите звена или на собствениците на телевизионните институции, сред който особено често е заблуждението, че са тъждествени с телевизионната система и протичащата в нея и чрез нея телевизионна комуникация.
Тук и по този повод логично изниква въпросът за властта вътре в телевизионната система и над телевизионната система. Както е известно с нея по не съвсем точен начин се асоциира понятието "Четвърта власт" което не винаги се използва адекватно на неговото действително съдържание.
В комуникационния процес поначало не може да става дума за власт на едно от звената над другите звена в общуването. Телевизията се проявява като такава само при наличието на сьпричастие от страна на аудиторията. И те биват съпричастни в комуникационния процес при наличие на равнопоставеност от страна на медиатора или на институцията, която той представлява. Ако отсъства тази своеобразна психологическа, а след това комуникационна хармония, между тях отсъства и нормалния комуникационен процес. Той се превръща във внушение, манипулация или принудително усвояване на нежелани от зрителя комуникационни продукти. В този смисъл използването на понятието "власт" вътре в комуникационната система, (разбрана като обществено организиран комуникационен процес с участието на зрителите и създателите на комуникационните продукти) е само една метафора, която може да ни подскаже ключовата роля на едно или на друго от структурните звена на комуникационния процес. Пак в този смисъл, властта и на трите основни звена изпъква като ключова, а значи и абсолютна.

Медиаторът и четвъртата власт
Телевизията съществува повече от 60 години. През този период тя успя да се профилира, да се изгради като най-мощната и най-гледаната и предпочитана медиа; непрестанно въвежда най-нови технологии и техники; превърна се в основен
монополист, особено с въвеждането на абонаментния принцип. Въпросът, който ни интересува е: през следващите десетилетия телевизията ще засили или ще намали своето влияние?
Някои проучвания - например "Вторите 50 години" на Ролф Лундгрен, сочат следните тенденции на бъдещото развитие на телевизията:
а. възприемането на телевизионните предавания ще се разгърне предимно като консумация на реклами, информация и музика;
б. телевизията преднамерено ще създава изкуствени потребности у зрителите, за да използва своята база, персонал, техническа защита, както това правят и другите, класически производствени структури в обществото;
в. зрителят все по-малко сам ще решава какво да гледа;
г. телевизията ще се превръща в "просветен деспот", т.е. тя ще информира, но няма да е в състояние да изгражда система от задълбочени знания; така телевизионният зрител ще натрупва информация, но няма да я анализира и осмисля;
д. бъдещата телевизия едновременно ще обединява и ще разединява обществото - процес, определен като социална "дисфункция".
е. телевизията ще формира два типа елити – скъпо платени: научни и управленчески;
ж. многочасовото следене на телевизионни предавания ще доведе до силно натоварване на нервната система на зрителя;
 
з. телевизията ще бъде все по-силно притискана и ще отстъпва територии и аудитория на радиото, видеото, пресата и изкуствата, които се очаква да си възвърнат позициите.

Всичко посочено като резултат от изследванията ни изглежда като оптимистичен хоризонт, въпреки че ще означава и доста съществена промяна в световната телевизионна среда. В това ни убеждава и едно друго проучване в Швеция, което ни поднася следните отговори на въпроса "Какво е за Вас телевизията?": евтино развлечение - 83.8%; спестяване на средства за други развлечения - 41.5%; укрепване на семейните връзки - 16.3%; предпазване на децата от влиянието на улицата - 15.3%; повишаване` на културата - 4-5%.
  Отговорите не се нуждаят от специален коментар. Фактът, че телевизията повишава културата на 4.5 на сто от зрителите, красноречиво отговаря на питането "Ще продължава ли телевизията да създава в повечето случаи масова култура или профилирана ще има възможност да създава високо стойностни и качествени информационни, образователни и художествени предавания?"
Независимо от това, какви са контурите на общата перспектива в развитието на телевизионната среда, в нея и сега са налице важни и в някои отношения съдбоносни проблеми, от чието решение ще зависи и бъдещото социално развитие на телевизията. И първият от тях е проблемът за телевизията в системата на тъй наречената "четвърта власт". Използваме за по-нататъшния анализ по този повод постановката на Е. Николов, дадена в монографичното му изследване “Синейдетика" за властта на, във и над телевизионната система.
Една от разновидностите на явлението "Четвърта власт" според него е голямата власт на телевизионните системи върху съзнанието на обществените слоеве от всички разновидности. Това понятие в случая има по-скоро нравствен и психологически смисъл, отколкото смисъла на господство или подчинение, с които основателно се свързва понятието власт.
Властта във телевизионната система може да носи същия нравствен "пълнеж", но едновременно с това да е в буквалния смисъл господство на едно от звената над другите две звена на комуникационния процес. Това става главно или най-често с институцията медиатор, която поради ключовото си социално и творческо положение, много често започва да господства и над зрителите (косвено), и над създателите на комуникационните продукти (пряко и неподправено). В този случай телевизионната система се превръща в телевизионно учреждение, което, както и при всяка друга бюрокрация, започва да функционира само според собствения си интерес.
Обикновено тази вътрешна власт в системата е продукт на властта над нея, на властта, идваща отвън и модифицираща се във власт вътре в системата, а от там и във власт на системата. В държавите с тоталитарен уклон или с подобни увлечения това става под натиска на определени политически еднопартийни или многопартийни интереси и влияния. Особено податливи, по-скоро винаги подложени на подобни аспирации, са държавните телевизионни институции, призвани да осъществяват посредничеството в съвкупния телевизионен процес на дадена страна. Икономическата и политическата власт на държавата и в държавата се пренася дори със закон в системите на телевизионна и друг вид комуникация, за да се превърне явно или прикрито във власт вътре в комуникационната система, а оттам и върху другите два нейни структурни елемента, или звена. Примерите и у нас, и то не отсега, са много и красноречиви сами по себе си, за да ги привеждам като основание и доказателство в този насока.
Този тип власт е често явление и при функционирането на частните телевизионни системи, където собственикът открито или прикрито налага определени принципи и интереси в текущата дейност на системата. И тук примерите са достатъчно красноречиви. Дори предостатъчни.
В тази насока особен интерес и привлекателност придобиват тъй наречените обществени телевизионни и друг вид системи, на които е осигурена относителна независимост по отношение на икономическите и политическите власти и които функционират по принципа на обществения интерес и нуждите на гражданското общество дотолкова, доколкото успяват да останат извън влиянието и въздействието на едни или други слоеве в това общество. Разбира се, както го показва и самата действителност, и в този социален вид обществени телевизионни системи могат да се проявяват неадекватни и едностранчиви въздействия и дори власт от страна на едни над други от участниците в телевизионния процес, но тези явления при съхранен независим статус на тези системи са плод повече на лидерство или влияние на силните творчески личности. Оказва влияние и неизбежната за всеки човек обвързаност с определени обществени интереси, идеали и култура. Ако например нанасяме в продължение на годината върху картата на света точки за традиционните съобщения и събитията в едни или други страни на радиостанция "Свободна Европа", в края ще се изправим пред географска и геополитическа карта, в която светът се свежда само до Близкия Изток и Вашингтон. Преди години нашите телевизионни новини и радио новинари в този смисъл оформяха едно друго геополитическо лице на света, тъй като съобщаваха главно и в много случаи единствено за събитията в Съветския съюз и социалистическите страни. Разбира се, напълно естествено е в учебните географски карти в САЩ в центъра да са двете Америки, акто и в тези на Русия – необятната територия на тази страна и Европа. Не е естествено обаче и в системите на телевизионната комуникация личната нагласа и пристрастия да взимат връх над общите интереси и предпочитания на всички участници в телевизионния комуникационен процес. Това също е един от безспорните изводи от анализа на вътрешната динамика в дадена телевизионна система и връзките й със социалната динамика като цяло.
Характеристиката на телевизионната система като явление сред другите явления в комуникационния процес в обществото не ще бъде пълна, ако пренебрегнем особеностите в нейните отношения с другите системи на масова комуникация и цялостната културна среда, не само с телевизионната.
Преди всичко с останалите системи на масова комуникация. Както знаем масови са онези системи на комуникация, които осъществяват едновременно хиляди, стотици хиляди или милионни комуникационни връзки. Освен тази тяхна черта могат да се посочат и други характеристики, но именно това, че са или осъществяват едновременно огромно множество от отделни комуникационни връзки дава правото да ги наричаме и масови, макар и условно. Казваме условно, защото строго погледнато, езиковите комуникационни връзки са многократно по-масови от комуникациите в телевизионните системи, та макар те да са подобни на световната телевизионна система Си Ен Ен. Масовостта, като признак, е обвързана с едновременността и точно това обстоятелство дава основания да ги наричаме масови. В случая с телевизията това се подразбира от само себе си. В отминалите десетилетия все по-често се употребяваше понятието мас-медиа, а в последно време само понятието медиа, като обозначение на онези системи за комуникация, в които присъства именно това съчетание на масовост и едновременност.
Не е наложително да се впускаме в разсъждения относно езиковата правомерност на тези понятия и думи в нашия речник, но все пак с основание акцентът в използването им пада върху признака медиа, тоест върху обстоятелството, че те са преди всичко, ако ли не единствено, посредници в телевизионния "пазар" в пазара на телевизионните продукти.
Въпросът е там, че те не са единствените системи. Съществуват и функционират наред и дори в съперничество с други подобни на тях масово-комуникационни системи.


Библиография (References)
1. Берлин, Майкъл. Кратко ръководство по провеждане на журналистическо разследване // Европа 2000, 1995, № 9-10.
2. Итема, Джеймс. Разследваща журналистика // Граматика на журналистиката: Избрани четива за световния опит в журналистиката. София, 1996.
3. Петев, Тодор. Изкушението на журналиста-изследовател // Професионалната журналистика. София, 1996.
4. Шмидт, Урлих. Свинска журналистика // Професионалната журналистика. София, 1996.
5. Шмидт, Урлих. Новите български демони. – София, 2008.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Ангов, Константин. Телевизионната среда: Проблеми и решения // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС. 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]