Общество

 1. Ромите в европа – периодично избухване на неприязън
„Циганите на сапун!” е възглас, който кънти по площадите в Пловдив и други градове на България, след като микробус, шофиран от ром, блъска, прегазва и убива деветнадесетгодишен младеж в Катуница на 23 септември 2011 г. Шофьорът е свързан с „цар” Киро и разгневените жители на селото, подкрепени от дошли от Пловдив футболни фенове, запалват три къщи и няколко автомобила на семейството на Кирил Рашков. Конфликтът в Катуница не е етнически – българите в селото не се оплакват от местните роми калайджии, които описват като бедни и кротки хора, нито имат лошо мнение за двамата братя на Кирил Рашков [1]. Но инцидентът бе привидян като етнически в страната и предизвика протести срещу „циганската престъпност”. В демонстрациите участват хиляди предимно млади хора с расистки нагласи, които не крият омразата си към ромите. Отношението към ромите е подобно и в други страни от Източна Европа.
Кметове и общински служители в Чехия обещавали еднопосочни самолетни билети до Канада или Западна Европа, ако заминаващите роми се съгласят да не се върнат. Общинските съветници в град Усти над Лабем гласуват през 1998 г. издигането на ограда (според някои източници – стена), която била тълкувана от международните наблюдатели като начин местните роми да бъдат отделени от етническите чехи. Оградата е издигната през 1999 г. и премахната по-късно поради критиките от чужбина [2]. Но в съседна Словакия бетонна стена е построена в градчето Островани през 2009 г., за да раздели словаците от техните ромски съседи след като роми са заловени да крадат плодове и зеленчуци от градините [3]. Организации за защита правата на човека твърдят, че лекари в Източна Словакия са стерилизирали най-малко 110 ромски жени без тяхно знание през 1989–2002 г. [4] Нападения по расистки подбуди срещу роми и дори смъртни случаи са регистрирани в Унгария и Русия [5, 6].
Неприязънта към ромите избуява и когато те имигрират в Западна Европа. Френската полиция разтурва ромски лагери и изпраща обитателите им обратно в Румъния или България през лятото на 2010 г. Ромските лагери са описани като „източник на незаконен трафик на хора, на потресаващо нисък стандарт на живот, на експлоатация на деца за просия, на проституция и престъпност” в документ от канцеларията на френския президент Никола Саркози [7]. Депортациите са предизвикани от смъртта на френски ром. Той не спира с колата си за проверка въпреки сигналите на жандармеристи, които после стрелят и го убиват. Предполага се, че не е спрял, тъй като е бягал след извършена взломна кражба по-рано през деня. Френски роми и номади атакуват с брадви и железа за отмъщение полицейския участък в Сент Айнян, спокойно селце в централна Франция [8].
Въпреки че френските роми и номади започват бунтовете, властите решават да унищожат незаконните лагери на роми от Румъния и България и да ги изгонят от Франция. Депортирани са стотици роми, което предизвиква напрежение между френския президент и Европейската комисия. Френските власти обясняват, че ромите нямат разрешение за работа, представляват социална тежест и се занимават с просия и кражби. Проучванията на общественото мнение показват, че 2/3 от запитаните французи подкрепят твърдата линия на Никола Саркози и изгонването на ромските имигранти, които са смятани за бреме [9].
Италия предприема подобни анти-ромски дейсвия по-рано, през 2007–2008 г. Италианка на средна възраст е ограбена, пребита и оставена да умре в Рим, като се предполага, че извършителят е млад ром от Румъния. Убийството кара италианското правителство да опита да изгони румънските имигранти, много от тях от ромски произход.
Седемнадесетгодишно ромско момиче е заловено в апартамент в Неапол през май 2008 г. и обвинено, че се опитвало да отвлече италианско дете. Гневни тълпи от италианци разрушават два ромски лагера край Неапол. Младите мъже, които подпалват ромските бараки, според някои медии не са спонтанно действащи италианци, а наети от камора, престъпна организация в Неапол, подобна на мафията [10]. Полицията във Верона арестува осем роми от Хърватия през 2008 г., които са обвинени, че използват деца за кражби. Доказателството се основавало на подслушани разговори по мобилни телефони, които съдържали инструкции къде и какво да се краде. Проучване проведено от италианския вестник „Ла република” от май 2008 г. сочи, че 68% от италианците искат ромите да бъдат изгонени. 81% от анкетираните намират ромите за „неприятни” и „съвсем неприятни”, а 64% мислят същото и за румънците [11].
Дясното италианско правителство започва събирането на пръстови отпечатъци от всички роми в страната като мярка за борба с престъпността. Решението е критикувано като расистко от католическата църква, лявата политическа опозиция и Европейския парламент. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, част от Съвета на Европа, изразява безпокойството си относно третирането на ромите и имигрантите в Италия в декларация от 20 юни 2008 г. По-късно италианското правителство обявява, че ще снеме пръстови отпечатъци от всички граждани, а не само от ромите.
Мерките срещу ромите предизвикват разпалени дебати в Италия и Европа. От една страна, не е справедливо да се търси колективна вина и колективна отговорност и да се наказва цяла една общност за престъпления, извършени от някои нейни членове.
От друга страна, критиците на ромите изтъкват, че ромите много по-често извършват някои престъпления в сравнение с други групи. Уолтър Велтрони, тогава кмет на Рим, казва, че 75% от арестите за убийства, изнасилвания и кражби в италианската столица през 2007 г. са на румънци [12]. По-късно негативизмът е насочен срещу ромите от Румъния, тъй като румънците изтъкват, че етническите румънци не бива да се разглеждат в една графа с ромите от страната. Ромите в Италия са около 150 000, което е само 0,3% от населението. Към 30 000 роми са потомци на заселилите се в Италия към XV в.; останалите са дошли по-скоро от бивша Югославия, Румъния, България и други страни от Източна Европа [13]. Кампанията за снемане на пръстови отпечатъци в Италия впоследствие е преустановена.
Защо ромите са мразени толкова често? Защо отрицателните нагласи към тях се срещат почти навсякъде? Дали ромите са дискриминирани или специфичната им култура затруднява подобряването на тяхното положение и интеграцията им сред мнозинствата?

2. Представата за ромите – нещо повече от циганска музика, просия и гледане на ръка?
Ромите в Европа са около 10 млн. души, като повечето живеят в Централна и Източна Европа. Ромите пораждат най-негативни нагласи, сравнени с коя да е малцинствена група според изследване на страните от Европейския съюз. Хора в 27-те страни членки са помолени да посочат доколко комфортно биха се чувствали със съсед от определена група, като използват скалата от 1 до 10, където 10 означава „напълно комфортно”. Европейците приемат да имат съсед с физически увреждания (9,1 от 10), различна религия (8,5), хомосексуалист (7,9), друг етнос (8,1), но ако съседът е ром, оценката по скалата средно е само 6. Слабост на проучването е, че респондентите не са питани изрично за други конкретни етнически групи, но все пак е впечатляващо, че одобрението за ромите като съседи е най-ниско в сравнение с всички други етнически групи (макар и да не са споменати конкретно). Почти една четвърт, 24%, от запитаните европейци казват, че не биха се чувствали удобно, ако имат съсед ром.
Ромите като съседи са най-нехаресвани в Чехия (средно ниво на комфорт 3,7 от 10), Италия (4,0), Словакия (4,5), Ирландия и България (по 4,8). Най-удобно със съседи роми биха се чувствали поляците (7,5), шведите (7,1), французите и литовците (по 6,9). Не може да се направи категоричен извод, че наличието на приятели или познати роми помага ромите да бъдат приемани като съседи. Средно 14% от анкетираните европейци познават роми; това донякъде зависи от размера на тази общност в съответната страна. Би могло да се предполага, че тъй като само 5% от италианците и 3% от австрийците имат познат ром, това води до ниското им одобрение като съседи – 4,0 от 10 в Италия и 5,3 в Австрия. От румънците 42% заявяват, че познават роми и приемането им като съседи в Румъния (6,2) изглежда малко по-високо от средното приемане на ромите в Европейския съюз – 6,0. Но голям брой от изследваните българи (47%), унгарци (42%) и словаци (37%) също казват, че познават роми, но това не води до приемането им като съседи, което е съответно 4,8 от 10 в България, 5,5 в Унгария и 4,5 в Словакия. В тези общества познанството на хора от етническите мнозинства с роми не е свързано с положителни нагласи към ромите като цяло и те са нежелани за съседи. Характеристиките на най-толерантните към ромите не са изненадващи –най-спокойно приемат да имат ромски съседи респондентите, които са млади (6,6 от 10), отделилите най-много години за образование (6,5) и с леви възгледи (6,5) [14].
2.1. Произход на ромите
Произходът на ромите бил загадка в продължение на векове, като много дълго време се смятало, че произлизат от Египет. Повечето учени приемат, че ромите произлизат от Индия, като доказателствата са езикови. Изглежда те са напуснали Индия в или преди XI в., като за причините за миграцията все още се спори. „Музикантската хипотеза” твърди, че ромите произлизат от 10 000 музиканти, изпратени през средните векове от един индийски владетел на персийския цар да забавляват хората там. Такава версия за произхода на ромите е служела да се обяснява стереотипната представа за тях като добри музиканти, певци или танцьори.
„Воинската хипотеза” приема по-героични (и по-драматични) причини за миграцията – прадедите на ромите са били войници, които защитавали Индия срещу нахлуванията на мюсюлманите от север. Тези войници били пленени и откарани в Персия, а по-късно се обединили със селджукските турци в техните походи за превземане на Мала Азия. Изтъкваните доказателства са езикови – защитниците на хипотезата твърдят, че ромските думи с военно значение, като „войник”, „меч”, „копие” или „атака”, са от индийски произход [15].
Ромите живели векове наред на територията на Персия и Византийската империя и постепенно се придвижвали на запад. Достигат Балканския полуостров вероятно през XIV в., а Западна Европа – към XV в. Тъй като ромите дошли в Европа от изток, много от тях се заселили и все още живеят в страните от Централна и Източна Европа.
Историята на заселването им е сложна – вероятно са тръгнали от различни региони на Индия, по различно време, пътували са към Европа по различни маршрути и вероятно са прекарали векове в Близкия Изток преди да продължат още на запад. Затова съвременните роми са сложна мозайка от различни групи, които се различават по идентичност, език, религия и обичаи.
2. 2. Циганските групи по света
Думата „циганин” в публичния дискурс има тенденция да се смята за обидна, но би могла да се използва, тъй като някои групи са смятани за цигански от околното население, а самите те не се смятат за роми (напр. синтите в Германия). Също така някои ромски общности не признават за роми тези групи, които вече не говорят ромски език (напр. романичелите в Англия и САЩ). Така „циганин” се оказва по-широко понятие от „ром”.
„Циганин” в много западни страни се тълкува като начин на живот, докато в Източна Европа това е етническа характеристика. В Западна Европа има шотландски номади и роми, уелски номади, френски номади и т.н. Изглежда шотландските и уелските номади не са от ромски произход, а са местни хора, които са изгубили земята си в миналото. Възможно е и местни хора да са се присъединили към ромски групи и така да е възникнала групата на номадите.
Циганите се различават толкова съществено в културата си, че някои автори твърдят, че няма циганска/ромска общност, а само различни цигански/ромски групи, които не изграждат общност [16].
Учените обикновено разграничават пет цигански/ромски групи по света [17]:
1. Влашки роми, които са живеели в княжествата Влашко и Молдова, където са били роби, притежавани от болярите и православните манастири от XV в. Много от тях емигрират към Западна Европа и САЩ през втората половина на XIX в. Това става след като робството е премахнато през 1864 г., когато се създава румънската държава и нейната конституция отменя робството. Интересно е, че почти по същото време САЩ премахват робството на чернокожите, през 1863 г. По-нови вълни от миграция на влашки роми на запад има през 90-те г. на XX в. и след разширяването на Европейския съюз от 2004 и 2007 г. Влашките роми включват няколко групи, от които вероятно калдерашите са най-многобройни.
2. Йерлиите са роми, които са изоставили чергарския си живот в миналото и са уседнали. Живеят в Турция и на Балканите.
3. Кало обитават Испания, Южна Франция и Финландия. В Испания са наричани житанос и те имат принос за съхраняването и развитието на фламенкото, което поддържа силния стереотип за циганите като родени певци и танцьори.
4. Романичелите обитават Англия и по-късно част от тях са мигрирали към Америка. Те говорят вариант на английския език и поради това не са смятани за роми от влашките роми.
5. Синтите живеят в Германия и областта Елзас във Франция, където са наричани мануш. Много от тях приемат, че са дошли от Индия, но не се смятат за роми. Поради това редица международни документи използват израза „роми и синти”, за да отразят неприемането на ромска идентичност от синтите.
2. 3. Има ли ромска идентичност и ромска култура?
Някои учени смятат, че ромска култура съществува и отделните ромски групи споделят някои общи черти, които изграждат ромска идентичност – въпреки различията между отделните групи. Финландски ром описва същността на ромската култура така: „Нашата култура е източна, различна от западната, и цени неща като моралното поведение, уважението към старите и техния опит, човечността, социалната сигурност сред нашите хора, искреността, равенството и липсата на егоизъм”[18].
Изискването за чистота и страхът от омърсяване са смятани за най-фундаменталната част от ромската култура. Долната част на тялото, жените в менструация или кучетата според ромските традиции се смятат за омърсяващи – мехриме. Представата за жените в менструация като нечисти води до изискването дрехите им да се перат отделно от тези на другите членове на семейството. На жените в цикъл не се разрешава да готвят, тъй като ще омърсят храната [19]. Трудно е да се каже доколко сред ромските групи има единно становище за потенциалните източници на нечистота. Например антрополог, изучавал ромите във Финландия, твърди, че те се страхували от кучета не защото се опасявали от ухапване, а защото ги възприемали като нечисти животни [20]. Тази нагласа определено не се споделя от ромите от „Факултета”, най-голямата махала в София, където улиците гъмжат от кучета и хората там не смятат присъствието им за омърсяващо.
Учудващо е, че въпреки символното значение на чистотата и страха от омърсяване при ромите, масовият стереотип за тях в Източна Европа е като нечисти и скарани с хигиената. Изабел Фонсека отбелязва въз основа на живеенето си сред албанските роми: „Но докато чистотата, особено чистотата със символно значение, беше важна, спретнатият външен вид просто не беше” [21].
Идеята за чистотата в символното й значение играе централна роля в традиционната ромска култура, а контактът с неромите е възприеман като омърсяващ. „Когато се съблюдава стриктно, изискването за чистота определя отношенията между ромските мъже и жени, от една страна, а от друга – между циганите и „гаджо”. Някои типове контакти и общуване между тези страни са нежелани, тъй като се смятат за нечисти (махриме). Тези табута включват... и близките контакти с нецигани” [22]. Стриктното разграничение между света на циганите и света на „гаджо” (нециганите) е смятано за фундамент на ромската култура. Подобен възглед би могъл да породи проблеми – ако ромите възприемат обкръжаващия ги свят на „гаджо” за нечист и враждебен, интеграцията би била проблематична.
Но много от ромските традиции и табута са вече забравени или не се спазват толкова внимателно. Ромската култура е устна, което затруднява предаването на традициите и ритуалите от поколение на поколение. Ромите векове наред са живели в културната среда на други народи, които са се опитвали (със смесен успех) да ги въвлекат в своите ценности, морални правила и език.

3. Ромите в България
Преброяването от февруари 2011 г. установява население на България от 7 364 000, от които 91% са посочили етническата си принадлежност. Етническите българи са 5 664 000 (85% от самоопределилите се), турците – 585 000 (9%), а ромите – 325 000 (5%) [23].
3.1. Ромските групи в българия
Българите неправилно смятат ромите за единна етническа общност, което не отговаря на реалността. В действителност ромите в България (както и другаде) спадат към различни групи, които обикновено избягват бракове помежду си и дори имат негативни стереотипи едни за други. Това показва като че ли естествената тенденция на човешките същества да изграждат „ние-групи” и „те-групи“.
Според Елена Марушиакова и Веселин Попов ромите в България се делят на три групи – йерлии, кардараши (наричани още калдераши) и рудари (в Южна България са известни като лудари). Йерлиите са уседнали още през османската епоха; те говорят балкански (не-влашки) диалект на ромския език. В религиозно отношение една част са мюсюлмани, т.нар. хорохане (или хорахане) рома, известни на българите като „турски цигани”, а другите са християни – дасикане (даскане) рома, „български цигани” [24].
Калдерашите са били номади до 1958 г., когато социалистическата държава забранява чергарския живот и ги задължава да уседнат. Те говорят на влашки диалект на ромския език. Калдерашите са известни сред другите ромски групи, че „продават” дъщерите си като булки и че поддържат институцията на традиционния ромски съд, известен у нас като мешаре или крис романо в други европейски страни и Америка.
Езикът на рударите е повлиян от румънския и много от тях се самоопределят като власи или румънци. Подгрупата на урсарите е известна с дресирането на мечки и маймуни за изкарване на прехраната си.
Алексей Пампоров смята, че ромските групи в страната ни са пет – хорахане рома, даскане рома, калдераши, калайджии и лудари. Той счита хорахане рома и даскане рома за самостоятелни групи, а не подразделения на йерлиите и отделя калайджиите (тракийските калайджии) от калдерашите [25].
В рамките на тези пет или три ромски групи има по-малки групи, които в миналото са се идентифицирали с конкретен занаят.
3.2. Бедност и безработица
По времето на социализма и при идеологическото изискване за нулева безработица ромите работят в индустриалните гиганти и селското стопанство. Старият тип икономика рухва след 1989 г. и безработицата сред ромите рязко нараства.
Почти половината (46%) от ромите в България живеят в бедност срещу само 5% от етническите българи според изследване на девет общества от Югоизточна Европа. 12% от ромите в страната ни живеят в изключителна бедност, докато при етническите българи това се отнася за по-малко от 1% [26].
Въпреки че ромите на Балканите са много по-бедни от етническите мнозинства, неравенството сред ромите е по-голямо, отколкото сред етническите мнозинства. Неравенството, измерено с коефициента на Джини, е 0,31 сред сърбите, но 0,48 сред ромите в Сърбия; в Черна гора неравенството сред етническите черногорци е с коефициент на Джини 0,26, но 0,36 сред ромите в страната [27].
Две трети от ромите на Балканите работят неквалифициран или полуквалифициран труд, докато само 16% от етническите мнозинства се занимават с такъв тип дейности. Около 60% от ромите в България са безработни – над два пъти повече, отколкото дела на безработните българи, 25%, от районите в близост до ромите [28].
Съществено откритие от изследването на ПРООН е, че дори и ромите с образование и квалификация не изкарват толкова, колкото хората от етническите мнозинства със същото образователно ниво, което изглежда се дължи на съществуването на дискриминация, силни негативни стереотипи и липса на доверие на работодателите спрямо това етническо малцинство. Възниква порочен кръг: ромите смятат, че ще бъдат дискриминирани дори и да имат изискваното за работата образователно ниво и не се стараят да придобият образование. Когато работодателите търсят кандидати за работа с квалификация, малко вероятно е да има роми сред тях. Тази особеност е синтезирана в думите на ром на 52 г. от кв. „Филиповци”, София: „Търсиш си работа. Като видят, че си циганин – не те вземат... Моята внучка е втори клас, трябва да е четвърти – името си не може да напише. Трябва да учи, не че ще стане някаква, но поне името си да може да напише”.
3. 3. Образование
Съществен проблем за ромите е ниското им образователно ниво, което често е сочено като причина за бедността и безработицата сред тях. Ромите са етническата група с най-ниско образователно ниво както в България, така и навсякъде в Централна и Източна Европа. Ромските деца често отпадат от училище.
В България висше образование имат 19% от българите, 2% от турците и само 0,2% от ромите. Със средно образование са 48% от българите, 22% от турците и едва 7% от ромите. Неграмотни са 1% от българите, 10% от турците и 23% от ромите. Три четвърти от учениците, които отпадат от училище в България, са роми [29]. Ниското образование на ромите е обяснявано с бедността, необразованите родители, патриархалната ромска култура, сегрегацията в образованието и дискриминацията (реална и възприемана).
Бедността е самоочевидно обяснение за отпадането на много ромски ученици. Някои от семействата са твърде бедни, за да могат да купят учебници и дрехи на децата си. От много ромски деца се очаква още от ранна възраст да помагат на родителите си да събират за вторични суровини метални отпадъци, картон или бутилки, да обикалят контейнерите за боклук, да се грижат за по-малките деца или за конете. Всички тези дейности поглъщат време, усилия и внимание; ходенето на училище стана непостоянно и оценките се влошават. Ром от „Факултета”, София, на ок. 40 г. казва, че дъщеря му предстои да е първи клас: „Тя няма дрехи. Нямаме вода, ходим долу да взимаме. Като нямаш вода, какво можеш да направиш? Как да я пратя, като нямаме вода?”
От ромските момичета често се очаква да се грижат за по-малките си братя и сестри и да помагат в къщната работа. Това се отразява отрицателно на посещението на училище.
Много от ромите са необразовани и не могат да служат за ролеви модели на своите деца. Някои от родителите не са убедени в ценността на образованието и не мотивират децата си да учат. Последицата е порочният кръг бедност – необразованост – бедност, от който много роми не могат да излязат [30]. Обратно, ако родителите са образовани, то шансът за по-високо образование на децата им е по-голям: „За ромите в домакинства, поддържани от образован човек, вероятността да завършат основно образование (сравнено с начално) е 1,7 пъти по-голяма от тези в домакинства, поддържани от необразован човек” [31].
Някои автори смятат, че традиционната ромска култура цени практически ориентираното образование в рамките на семейството, което е насочено към развитие на прагматични умения, но не и образованието в училищата, смятано от някои роми за твърде абстрактно и несвързано с реалния живот. Сага Векман, ром от Финландия, пише: „Традиционното образование в рамките на циганското общество, което обучаваше младите на традиционните дейности и ценности, гарантираше изкарване на прехраната и независимост от мнозинството. Образованието на мнозинството се смяташе за безсмислено, а дори и когато имаше цигани, които го искаха, им се отказваше тази възможност” [32]. Изглежда липсата на образованието като ценност в ромската култура играе определена роля в обяснението на ниското образователно ниво на ромите (но не бива и да се преувеличава – и други фактори оказват влияние, от които дискриминацията не може да се пренебрегва). От данните по-горе се вижда, че българските турци, които също са малцинство и по-бедни като цяло, нямат чак толкова ниско образование като ромите (макар че образователното ниво на турците също е по-ниско от това на българите).
Много от ромските общности все още са доста патриархални и консервативни и понякога се страхуват, че съвременните идеи, преподавани в училищата, могат да подкопаят традиционните ромски ценности като уважението към възрастните или подчинението на жените на мъжете. За ромската култура са характерни ранните бракове, което влиза в конфликт с образованието на момичетата. Ромските момичета по традиция се омъжват и раждат рано, на възраст между 15 и 18 г., макар че има и отделни случаи на майки на 12, 13 или 14 г. След такъв ранен брак и бременност от момичето се очаква да се грижи за детето и напуска училище завинаги. Ранната бременност е шокираща практика в очите на мнозинството – „деца раждат деца”. Момичетата са твърде млади за зрели решения и родителите имат решаваща роля за избор и одобрение на младоженеца. Ранните бракове са поради правилото за девственост преди брака, което произтича от символното значение на чистотата в ромската култура. Ромски мъж, 26 г., от кв. „Владая”, София, обяснява: „Женим се млади понеже тогава [момичетата] са още чисти; после – вече не. Да не се обиждаш, ама вашите момичета на 16 г. вече са били с двама-трима. То и при нашите вече става така. Добре е до към 18 г. да се оженят”. Той се е оженил на 18 г., когато съпругата му е била на 15 г.
Патриархалната ромска култура възприема, че най-високото положение, до което може да достигне една жена, е да бъде омъжена и да има деца. Тогава жената може да се радва на определено уважение в дома си и дори да има власт над децата си и по-младите снахи [33].
Специфичен проблем за ромската общност е „краденето” на момичета от кандидатите за съпрузи. Възможно е момичето да бъде отвлечено и да прекара нощта в дома на мъжа, който го е отвлякъл( или на негов роднина). Понеже девствеността е високо ценена в ромската култура, бащата е принуден да приеме брака на дъщеря си с човека, който я е отвлякъл. Не е ясно доколко „краденето” на момичета сред ромите все още съществува. Изглежда в градските квартали почти е изчезнало, но в селските райони е възможно да се среща. Понякога случаят е по-скоро „приставане”, а не отвличане – момичето дава съгласието си да бъде „откраднато”, когато родителите й не са съгласни с избора й за съпруг. В тези случаи родителите могат да се обадят на полицията и да обвинят кандидата за младоженец в изнасилване и отвличане. Тогава полицията и съдът са изправени пред предизвикателството да открият размитата линия между закон и ромска традиция. Понякога бащите мислят, че щом дъщерите им достигнат 14 или 15 г. и ходят на училище, това увеличава шанса да бъдат „откраднати”. Такива бащи могат да заставят дъщерите си да напуснат училище.
Особеност е, че повишаването на доходите при по-високо образование се наблюдава след завършено средно образование. Но само около 7% от ромите в България имат средно образование и едва 0,2% имат висше. Така завършването на основно образование (в сравнение със завършването само на начално) няма особено значение за по-високи доходи и заетост – това все още е твърде ниско образователно ниво, за да гарантира увеличаване на заплащането [34]. Това би могло да разколебава ромите да ходят на училище, ако приемат, че завършването на средно образование с неговите 12 години е твърде далечна и непостижима цел.
Образователната сегрегация, подобна на тази на чернокожите в САЩ в близкото минало, също допринася за по-ниското образование на ромите. Ромите обикновено са учели в „цигански” училища в махалите с лоши материални условия и посредствено преподаване. През учебната 2006–2007 г. в България има 95 000 ромски ученици и 27 500 от тях все още посещават „цигански” училища. Други 50 000 учат в училища в села и малки градове, където ромските ученици са мнозинство поради миграцията на българите към големите градове или чужбина. И само 16 500 роми учат в интегрирани училища заедно с български ученици [35].
Опитите за образователната десегрегация са подобни на тези в САЩ в близкото минало и се сблъскват с подобни трудности. Майя Грекова говори за вторична сегрегация – ако „българско” училище започва да приема роми, българските родители отписват децата си и ги пращат в друго училище, което не е „интегрирано”. Друга стратегия е формално интегрираните училища да формират „български” и „цигански” класове. Някои директори и учители искат ромските ученици да са колкото се може по-малко – просто да се постигне исканата бройка, която е нужна да не се закрие училището [36]. В тези случаи учителите не се интересуват дали ромските ученици реално посещават часовете – присъствието им в бюрократичните бумаги е достатъчно.
Трудностите в разбирането езика на мнозинството е сериозна спънка в образованието за някои роми. Делът на ромите, които вкъщи използват ромски език, варира от 70% в България до 30% в Унгария. Анализите показват, че незнаенето на официалния език на страната е важна причина за отпадането на ромските ученици. Изследването на ПРООН отбелязва: „Двуезичието може да бъде от полза само когато се владее официалният език на страната и майчиният език е в добавка към официалния, а не негов заместител” [37].
Предучилищното обучение играе решаваща роля за успеха на ромските деца в образователната система. Изследванията показват, че ако ромските деца не ходят на българска детска градина, те започват първи клас без да разбират достатъчно български език. Създава се пропаст в това, което разбират ромчетата и българчетата. Ромските ученици започват да изостават и някои напускат училище.
Хубавата новина е, че това може да се преодолее. Неправителствени организации започват проекти за финансиране на предучилищното образование на ромите в няколко български града. Ромските деца научават български език в достатъчно добра степен, по-добре се адаптират по-късно към „българските училища” и има малко отпаднали. Предучилищното образование става задължително и финансирано от държавата през 2002 г., след промяна на закона за образованието. Интересна стъпка е въвеждането на помощник учители роми, които да служат като посредници и преводачи между образователните институции и ромските ученици.
Изследването на ПРООН от 2002 г. допуска, че ромската култура, която се основава на орални традиции, би могла да бъде фактор за незачитане на или подозрение към официалното образование: „Оралните културни традиции... вероятно формират различни нагласи към книгите, ученето и знанието, получени от книги. Може би този начин на учене се идентифицира с културата на гаджо като нещо чуждо, което е прокарвано чрез официалната образователна система” [38].
Учениците от етническите малцинства могат да учат майчиния си език четири часа седмично в рамките на българската образователна система. Само 95 ромски ученици (0,1% от общия брой роми в училищата) са изучавали майчиния си език през уч. 2006–2007 г. [39]. Причината за този нисък интерес към изучаване на собствения език може би е защото ромската азбука е създадено сравнително скоро за език, съществувал векове наред без писменост, и вероятно ромската азбуката (основана на латиницата) се възприема като нещо измислено и наложено от ромската интелигенция. Писменото владеене на ромски език не увеличава шансовете за заетост или постижения в образованието. Дори обратно, ученето на ромски език отнема на учениците време и усилия, които те могат да използват за изучаването на български или английски. Учителите, интервюирани в изследване на образователната десегрегация, казват, че ромските ученици трудно научават български език, което изисква сериозни усилия от тяхна страна и просто не им остава време да научат писмената версия на майчиния си език [40]. Специфичен проблем е, че отделните ромски групи, дори и в една страна, говорят различни диалекти на ромския език и се водят горещи спорове коя точно версия трябва да се приеме за „официалния” ромски език.
Положителни примери съществуват въпреки тези трудности. Долни Цибър е ромско село в Монтанско, до брега на Дунав, с изключително висок брой образовани роми. Много ученици завършват средно образование и тридесет и един души са завършили висше образование. Селото дори е наречено „Българския Кеймбридж” в публикация на в. „Сега”. Кметът, двама финансови експерти, полицай, тринадесет учители в училището и шест в детската градина са роми. Селото има своите проблеми, подобно и на други малки селища, главно намирането на работа, но този случай показва, че ромите са способни да се образоват и това да им помогне да участват в решаването на проблемите [41].
3. 4. Престъпност и влизане в затвора
Представата за ромите като престъпници е един от най-черните стереотипи за тях. Редица данни показват по-висок дял на затворниците сред ромите, отколкото сред другите етнически групи. От 38 до 40% от затворниците в десет от българските затвори (без най-големите затвори в София и Пловдив) през 2002 г. се самоопределят като роми, докато делът на тази етническа група сред населението на страната е между 5 и 9%. Но хората, които работят като надзиратели, в полицията и др., смятат, че ромите са между 60 и 80% от затворниците в България в проучване на Центъра за изследване на демокрацията [42]. Данните за Словакия са доста близки – 40% от затворниците са смятани за роми [43]. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията предполага, че половината от мъжете роми между 15 и 30 г. са имали сблъсъци със закона за периода 1993–2003 г. [44]. Същото е положението и с чернокожите в САЩ.
Обичайното тълкуване на подобни данни е, че ромите извършват повече престъпления и затова по-често попадат в затвора. Но трябва да сме внимателни с изводите си, тъй като причината би могла да бъде, че съдилищата са склонни да наказват ромите по-сурово от етническите българи и така много от ромите попадат в затворите (аналогично допускане има и за големия брой чернокожи затворници в САЩ в сравнение с тези от бялата раса).
Например Безлов посочва, че при нелегалната сеч на гора в района на Самоков и други райони ромите често са тези, които отсичат дърветата и ги пренасят със своите каруци. Фирмите, които купуват дървения материал (и са наясно с незаконния му произход), са собственост на българи или етнически турци. Собствениците на фирмите поддържат близки контакти с местната власт и/или полиция и не са преследвани [45]. Тези, които биват арестувани, са ромите, пионките в незаконната сеч на горите – те нямат политическа протекция.
И все пак някои данни показват, че делът на ромите е по-висок при извършването на определени престъпления. Етническата група на извършителите на престъпления в България е регистрирана само през 1993–1997 г. От данните за този период се вижда, че ромите тогава са били по официални данни ок. 5% от населението и най-много биха могли да бъдат до 8–9%, а са извършили 38% от кражбите, 23% от изнасилванията и 19% от убийствата. За съпоставка – българските турци са били ок. 10% от населението и делът им в тези престъпления общо-взето отговаря на дела им сред населението или дори е малко по-нисък – 6% от кражбите, 8% от изнасилванията и 7% от убийствата. Българите са били 84% от населението и са извършили 55% от кражбите, 69% от изнасилванията и 72% от убийствата [46].
Особен случай е групата на калдерашите, за които се предполага, че участието им в престъпни действия е част от културата им [47]. Смята се, че някои родове на калдерашите обучават момичетата да крадат още когато са малки, на 10–14 г. [48] След това те започват да се занимават предимно с джебчийски кражби и трудно могат да бъдат преследвани от закона поради малката им възраст. При калдерашите семейството на младоженеца плаща „цена” за булката и родовете, ангажирани с джебчийство, очакват от снахата да може да краде и да върне парите, дадени за нея. Ромите от другите групи считат, че през последните години много от калдерашите джебчии отиват да крадат в Западна Европа и така формират силен отрицателен стереотип за всички роми.
Досегът с реалния живот на ромите е осъществен чрез теренна социологическа работа на автора на този текст в най-голямата ромска махала в София – „Факултета” за повече от една година, от юни 2010 до октомври 2011 г. Изследването се базира на наблюдение и свободни интервюта с жителите на махалата.

4. „Факултета” – вселената на ромското гето
4. 1. Идентичност на хората от махалата
Обитателите на „Факултета” се смятат за „истинските”, „чистите” или „българските” роми или просто за роми и се разграничават от други ромски групи. Изследователите ги наричат ерлии, част от по-голямата група на йерлиите – ромите, които са уседнали в миналото. Това наименование е условно, обикновено давано от други групи за тях и самите жители на „Факултета” не знаят, че са наричани така (с изключение на образованите, които са чували понятието).
В махалата са допускани да живеят и влахи (влахички), които се приемат за подразделение на йерлиите, както и роми кокалари. Местните роми от „Факултета” обикновено са донякъде резервирани към тези две ромски групи, но все пак има бракове с тях. Ерлиите смятат, че кокаларите са диви, опасни и некултивирани хора, традиционно известни с носенето на ножове и брадви и с готовността си да ги използват. Предполага се, че една от традиционните дейности на кокаларите е била да отглеждат или купуват коне, да ги колят и продават кокалите им за направа на туткал, а месото за храна на животните в зоопарковете.
4. 2. Икономика на оцеляването
Мъжете от квартала, които имат редовна работа, са предимно на нископлатени позиции – в чистотата, строителни работници, озеленители, хамали, таксиметрови шофьори. Безработицата сред ромите в България е висока, към 60%, но изглежда положението в София не е толкова лошо (поради възможностите на големия град, което предизвиква и миграция на ромите и на българите от други краища на страната).
Други мъже вече са загубили в последните години редовната си (макар и нископлатена) работа и имат несигурни източници на препитание – работа „ден за ден”, ровене в кофите за боклук, почистване на мазета, пренасяне на мебели, помощ при ремонти. По цялата територия на българския квартал „Красна поляна”, който граничи с „Факултета”, могат да се видят роми, които обикалят контейнерите с боклук и изнасят каквото може да се използва с ръчни колички и каруци. Те са модерните градски ловци и събирачи, които не търсят плодове, корени или билки, а всяко нещо, изхвърлено от етническите българи, което може да се предаде на вторични суровини или използва. „Как се хранят шест деца? Ходя по кофите, търся, събирам – картони, хартия. Вече няма желязо, трудно се намира. Събирам на ден по 5–10 лв., някой път 20 лв. Понякога намирам да разчиствам мазета – могат да ми дадат 30–40 лв. Добре, че жената взема детски” (баща на шест деца).
Друга стратегия за оцеляване в махалата е гледането на животни. Наличието на коне, прасета, кокошки и гъски в градска среда придава на „Факултета” странния вид на село в рамките на града. Но много от ромите, които в миналото са гледали животни, сега се отказват, тъй като изкупните цени на месото са ниски и семейното животновъдство не е рентабилно.
Наличието на 35 000 обитатели в махалата създава достатъчно голяма маса от потребители, което е предпоставка за локален ромски бизнес. Множество малки магазинчета в квартала продават хляб, сирене, месо, кафе, безалкохолни напитки, дрехи, обувки и други стоки от първа необходимост. Много от магазинчетата имат ограничени количества от това, което продават – явно собствениците им не могат да си позволят да закупят по-големи количества и да предложат голямо разнообразие, а и клиентелата им изглежда се състои предимно от съседи, което не предполага голям оборот. Но има и по-големи магазини за хранителни стоки или строителни материали. Много от българите не биха купили нищо от кафе или магазин, притежаван от ром, порадия силния негативен стереотип за ромите като нехигиенични и нечестни. Затова и струпването на много роми в махалата създава уникална предпоставка за бизнес с ромски предприемачи и ромски купувачи. Спецификата на „Факултета” създава потребителско търсене, невъзможно в други квартали на София – на дърва или чували с въглища (в махалата няма парно отопление) и на бали със сено за конете.
Емиграцията е друга стратегия за оцеляване сред обитателите на гетото. Немалко роми от „Факултета” вече трайно са се заселили в Испания, Швейцария, Холандия и дори САЩ. Други пътуват периодично за сезонна работа. Ромите емигранти в чужбина работят пак същата неквалифицирана работа, но за по-високо заплащане. Типичните дейности в чужбина са работа по строежи, чистене, грижа за стари хора, сезонна беритба на грозде, портокали и др.
„Дъщерята е в Швейцария от четири месеца... Преди работеше чистачка в [софийски мол] за 380 лв. [месечно], а не можеше да остави парцала. Парцалът непрекъснато й беше в ръцете. Началникът като я види без парцал и ... А сега изкарва 2800 франка [месечно]. Чистачка е един хотел. Казва, че има много работа, ама знае за какво работи. Пращала ни е пари, също на сестра си. Промени си и характера. Преди беше една неспокойна, агресивна. Сега е друга – спокойна, използва хубави думи. Отношенията там са други.” (Мъж, 46 г.)
Подобно на САЩ и други общества и във „Факулета” съществува стратегия за измъкване от бедността чрез спортна кариера. Боксът е най-популярният спорт в квартала и немалко младежи тренират в местния боксов клуб или други софийски клубове.
Бедността кара някои жени (и мъже) да се обърнат към проституцията Това се извършва извън квартала и е крито от общността. Някои момчета, изглежда предимно от района на бившите Виетнамски общежития, имат сексуални контакти с мъже срещу заплащане или материални придобивки (обувки, мобилни телефони): „Преди години ходех по гей-клубовете и там спях с мъже – срам ме е да се сещам. Ама аз ги е***, не те. Стари, млади, но вече – не” (Мъж, 20 г.)
Във „Факултета” има многобройни заложни къщи и някои от бедните роми стават зависими от тях. Официално обявените лихви на заложните къщи са 3 или 4 %, но реалната лихва е много по-голяма. Някои от лихварите дават 100 лв. назаем и искат да се върнат 130 лв. след 15 дни, което е 30% лихва и то само за половин месец! Но много от ромите не знаят значението на процента и лихварите използват неграмотността им. Ако длъжниците не успеят да върнат парите, лихварите могат да ги поставят в положение на зависимост – да работят ангария, да ги заставят да продадат ценни предмети или дори къщите си, за да върнат дълга. Според някои от интервюираните роми има случаи длъжниците да са заставяни да извършват кражби за връщане на дължимото.
Понякога е имало програми за ромска заетост по политически причини с нулев практически ефект. По спомени на ромите от „Факултета” по времето на правителствата на НДСВ и на тройната коалиция хора от квартала са „работели” за някои фирми по чистота и др. Всъщност фирмите никога не са искали от „наетите” роми да идват на работа и само са им давали минимално „заплащане” в продължение на няколко месеца. Така явно се е имитирала борба с ромската безработица, което е било нужно за политическите цели на общината и държавните структури.
4. 3. Образование
Във „Факултета” има „циганско” училище до 8-ми клас, където учат към 800 деца и още 300 ромски деца ходят на „български” училища по програмата за образователна десегрегация. Мненията за кварталното 75-то училище са противоречиви. Учителите казват, че правят всичко, което е по силите им да образоват ромските деца и ако понякога има ниски резултати, причината е, че някои от учениците пропускат часове поради бедност. Повечето от пълнолетните вече роми, които някога са учели в училището, смятат, че училището е лошо, преподаването е на ниско ниво и учителите са немотивирани: „Аз съм завършил в това училище и излязох „сляп” (Мъж, ок. 40 г.) Някои от ромските родители, които са образовани, сами записват децата си в „български” училища и без да се обръщат към програмата за образователна десегрегация.
Гетото създава неблагоприятна среда за учене. Много от родителите са необразовани, бедни и не разбират стойността на образованието. На учениците, които живеят бедно, може да им се налага да помагат на родителите си, което води до отсъствие от часовете.
Програмата за образователна десегрегация започва през 2001–2002 г. и се сблъсква с аналогични проблеми като десегрегацията в САЩ за чернокожите. Някои от учителите от „българските” училища не са ентусиазирани от записването на ромски ученици и се опасяват, че ромчетата ще крадат от съучениците си или ще се бият с тях. Преподаването става по-трудно – ромчетата обикновено са две, три или четири в клас от ок. 30 ученици и е нужно повече време и внимание от страна на учителите, за да догонят българските си съученици: ”Другият проблем са самите учители. Не искат циганите в клас. Според тях това пречи да има извеждане на най-добрия клас. И това си е така – като има 2–3 циганчета, те дърпат целия клас назад, трябва повече внимание да им се обръща”. (Мъж, ок. 40 г.)
Често българските родители се карат с директора на училището, че е допуснал записването на ромски ученици и съветват децата си да избягват всякакви контакти с ромските си съученици. Случват се и конфликти между български и ромски ученици. Ромчетата в български клас са малко и някои от тях се страхуват да ходят на училище. Тази представа за „българските” училища като враждебни към тях кара някои ромски ученици да се завърнат в училището в гетото: „Дъщеря ми учи до четвърти клас в българско училище. Това беше грешка. Появили се проблеми, започнали да я тормозят – други момичета, по-големи. Като минат покрай павлиона и я блъскат – момичета, не момчета. Записах я в нашето училище, сега е тук. От тези, които ги извеждат, много се връщат. Има един бил в училище в „Овча купел” и нищо не знае, никой не му е обръщал внимание”. (Мъж, ок. 40 г.)
В квартала има девет ромски помощник-учители, жени, които помагат на ромските ученици да се адаптират към „българските” училища. Между ромските помощник-учители и българските учители понякога възникват напрежения – българските учители могат да смятат помощник-учителите за натрапници, които им се бъркат в обучението или за „адвокати” на ромските ученици в случай на конфликт. Учителите са склонни да гледат и с интелектуално превъзходство на помощник-учителите роми, които имат само средно образование.
Посещението на „добро” училище от ромите не е достатъчно. Средата на гетото и предубеденият трудов пазар могат да оказват силно отрицателно въздействие върху образователните резултати. Ромските учениците могат да се учат добре, но гетото да не оценява техните постижения. Ако завършат образование, могат да се сблъскат с дискриминация и предубеждения при наемане на работа, което да обезсмисли усилията им да учат.
4. 4. Религия
Ерлиите от „Факултета” в миналото са били мюсюлмани (хорахане рома), но повечето вече нямат спомен за това и номинално се отнасят към християнството. Но у мнозина е останал спомен за посещенията на 2 август на гробницата на Бали Ефенди в „Княжево”. Бали Ефенди е основател на мюсюлмански религиозен орден и живял през XVI в. в София. Гробницата му била издигната сред гъста гора, където сега вече е „Княжево”, до джамия, която след Освобождението е разрушена и на нейното място е построена сегашната църква „Св. Илия”. Така сега в един двор се помещават християнска църква и мюсюлманско тюрбе – интересен пример за религиозно съжителство.
Ромите мюсюлмани в София поддържат особен култ към гробницата на Бали Ефенди, когото те наричат „Али Баба”. Много от тях завързват цветни конци към металните решетки на прозорците на тюрбето – така вярват, че желанията им ще се сбъднат. Други оставят монети или палят свещи. Роми са водени на гробницата да дават обещания да върнат пари или да спрат пиенето, тъй като така „Али Баба” става свидетел на обещанието и ще накаже този, който не го изпълни.
В близкото минало десетки ромски семейства са се събирали на 2 август на поляната около гробницата, за да почетат „Али Баба”. Традицията все още съществува, но вече идват много по-малко роми – главно поради силното навлизане на протестантските църкви сред тази етническа общност.
Тенденциите към евангелизация и навлизане на протестантските църкви в региони, с традиционно друга религия, е световен феномен, наблюдаван в различни части на света, като Централна и Южна Америка, а напоследък и в Източна Европа. Протестантските църкви са особено активни във „Факултета”, където има около десет от тях. Те се помещават в съвсем малки помещения, които са на практика павлиончета или малки къщички, превърнати в религиозни храмове. Тези църкви увличат част от ромите в махалата и изглежда имат положително влияние върху тях. Много от религиозните роми казват, че след влизането си в църквата са престанали да пият и са започнали да се отнасят с отговорност към семейството си.

5. Кой е виновен – дискриминацията или културата на ромите?
Това е сложната дилема в обясняването на по-лошото положение на редица малцинства – не само ромите, но и афроамериканците в САЩ, мюсюлманските имигранти в Западна Европа и др. Причината за бедността и по-честото попадане в затворите е дискриминацията от страна на мнозинството, предразсъдъците, структурните бариери, които спират достъпа на етническите, расови или религиозни малцинства до заетост, добро заплащане, образование, здравеопазване, жилища – т. нар. структурно обяснение. Или причината е в културата на самата малцинствена група (ценности, норми, традиции), която води до бедност, безработица и попадане зад решетките – културалното обяснение.
5. 1. Структурно срещу културално обяснение
Структурното обяснение твърди, че ромите са дискриминирани, бедни, безработни и поради това една част от тях са въвлечени в престъпни или спорни от морална гледна точка дейности. Обратно, културалното обяснение изтъква, че в ромската култура има спорни черти като неуважение към образованието или приемането на просията и кражбата като нещо допустимо и от тези културни специфики произтичат негативните нагласи на останалите етноси към ромите.
Сложността е, че всъщност действат и двата фактора, структурен и културален, и то в сложна симбиоза, като взаимно се усилват. Дискриминацията спрямо ромите от страна на мнозинствата не бива да се пренебрегва като фактор за лошото им положение – възможностите за работа и образование на ромите са ограничени в сравнение с тези на мнозинствата, много роми живеят в гета с голяма бедност и понякога хората от тази етнос могат да станат жертви на обиди и физически нападения.
Алтернативното културално обяснение изтъква, че по-скоро някои черти на ромската култура допринасят за лошото им положение – в допълнение към дискриминацията и предразсъдъците на мнозинствата. Ромската култура е твърде различна от културата на европейските страни и това води до изолация на ромите от макрообществото на мнозинствата. Положението на ромите може бъде сравнено с това на мюсюлманите в Европа – понеже турците в Германия, пакистанците във Великобритания или алжирците във Франция са смятани за твърде различни в културно отношение от европейците, интеграцията им е трудна.
Но справедливо ли е културата на някого да бъде обвинявана за неговата/нейната бедност, неграмотност или попадане в затвора? Да обвиняваме ромите за това, че са роми? Така има опасност да търсим колективна отговорност, колективна вина и колективно наказание. В Италия ромски лагери са унищожавани и хората от тях депортирани, ако някой от ромите в лагера извърши или е обвинен в убийство или изнасилване [49]. Търсенето на културално обяснение може да изглежда близко до расизма и нарушение на политическата коректност.
И все пак хората са формирани в рамките на определена култура, културите са различни и те имат значение. Ранните бракове, например, са културна особеност на много ромски групи. Така животът на ромските момичета, които се омъжват много млади и раждат, понякога на 13, 14 или 15 г., е предопределен преди те да са станали зрели хора със способност да решават съдбата си. Културалното обяснение неизбежно води до горещи спорове, но културата може да обясни някои последици.
Защо ромите са мразени толкова често в Европа, а не други етнически групи? Защо китайските имигранти в Европа, например, не се сблъскват с такъв силен негативизъм, както ромите? Китайците в Европа определено са възприемани като расово различни и те имат доста по-различни език и обичаи от тези на приемащите общества. Въпреки това за китайците няма толкова силни отрицателни нагласи, както има за ромите. В Европа има и други малцинствени и имигрантски групи – арменци, евреи, руснаци или виетнамци – но никоя от тях не е възприемана толкова негативно, както ромите. Ромите са живели в Европа поне от пет века – защо не са успели да се интегрират за толкова дълго време? Испания е смятана за страната, която вероятно е постигнала най-много за интегриране на това малцинство – от над тридесет години страната поддържа програми за образование, заетост и здравеопазване на испанските житанос, които са между 500 000 и 800 000. Нагласите на испанците към житанос не са чак толкова отрицателни, както нагласите към ромите в други европейски страни. Въпреки тези усилия много от испанските житанос не успяват за завършат училище и са по-бедни, отколкото останалото население [50].
Корените на недоверието към ромите в Европа са дълбоки и са свързани с векове на дискриминация. В миналото ромите не се занимавали със земеделие (били номади без земя), но европейската традиция е свързана с уважение към тези, които се трудят на полето и произвеждат зърно, хляб, плодове и вино. Ромите не били сред тях – те се прехранвали чрез занаяти, търговия с животни и странни и екзотични (от гледна точка на европейците) занимания като гадаене на бъдещето, музика, танци, дресура на диви животни. Ромите били номади, което пораждало подозрение спрямо тях от вече уседналите европейци, а за властите номадите не били потенциални поданици, които могат да се контролират и облагат с данъци. По-късно европейците добавили трудовата етика, образованието, стремежа към постижения, амбициите и желанието за кариера към нещата, които ценят. Нищо от това не изглеждало да се отнася за ромите – те били смятани за хора, които избягват работата, не уважават образованието, липсват им амбиции и не желаят да полагат усилия за каквото и да било. В много европейски художествени произведения „циганският живот” се рисува като свобода без отговорности и амбиции.
Заселването на ромите в Европа съвпада с османското нашествие и ромите често били смятани за шпиони на турците. Тъмната кожа, както било и при африканците, в европейската култура се асоциирала със злото, греха и нечистотията. Макрообществото не проявявало желание да включи ромите в себе си, а и те самите предпочитали да живеят изолирано и избягвали браковете с други групи. Така недоверието било взаимно – както от страна на мнозинствата, така и от ромска страна. Ромският учен Ян Хенкок пише за „затворената ромска култура, която не насърчава близостта с неромите, което като резултат формира подозрителност у изключените” [51].
5. 2. Слабости на културалното обяснение
Сложното е, че структурните и културалните фактори са взаимно свързани – дискриминацията подхранва враждебност сред малцинствената група и съхранява или насърчава културни практики, които са гледани с лошо око от макрообществото, напр. кражби, просия или отхвърляне на официалното образование.

5. 2 .1. Влияят много фактори, а не само културата
Културалното обяснение не бива да се абсолютизира и да се правят прибързани заключения, че всички проблеми на ромите се дължат на културата им. Тежкото положение на ромите е следствие на много фактори – не само от културата, но и от дискриминацията и недоверието от страна на етническите мнозинства. Твърде ранните бракове са смятани за отрицателна черта на патриархалната ромската култура. Но сплитане на фактори, включително и дискриминация от страна на макрообществото, помага патриархалните елементи в манталитета да се съхранят сред този етнос. Патриархалният консерватизъм на общността им (незачитане на образованието, пренебрежително отношение към жените и др.) убеждава етническите мнозинства, че ромите са „примитивни”, „не могат да се променят” и дори „заслужават да бъдат дискриминирани и изключени”. Александра Опреа, ромска активистка от Румъния, убедително разяснява за ранните бракове: „... ромските жени, чието положение се обуславя от преплитането на раса, класа и пол, страдат от множество затруднения и проблемът с твърде ранните бракове не може да бъде решен без да се отчита взаимодействието между патриархализъм, расизъм и икономическа стратификация... Детските бракове са резултат от няколко фактора, които действат заедно – ролите, отсъдени на половете в ромската общност, сексизма и расизма, утвърждавани чрез държавата в миналото и сега, и социално-икономическата несигурност” [52].
Трябва ли да интегрираме ромите така, че те да заприличат на нас – по отношение на образование, заетост, жилища? Или да им бъде позволено да живеят съобразно своите традиции в тяхно паралелно общество? Първата възможност носи идеята за културна асимилация – макрообществото трябва да наложи определени ценности на малцинствата (с благородното оправдание, че това е за тяхно добро). Втората възможност е свързана с културната автономия и е реализирана в индианските резервати на САЩ поради чувството на вина заради избиването и жестокото отношение към индианските племена в миналото. Но това означава и макрообществото да не се намесва, дори и когато смята някои културни практики на малцинството за неправилни и отблъскващи.
5. 2. 2. Ромите не са монолитни
Ромите не са единна общност с монолитна култура – те се състоят от различни групи с нееднаква култура. Често отделните ромски групи изпитват недоверие една спрямо друга. Теренното изследване във „Факултета” показва, че местните роми (ерлии) ясно се разграничават от калдерашите, за които могат дори да имат отрицателни нагласи, и изпитват известна дистанция спрямо влахичките и кокаларите (въпреки че и те са роми). Тази нееднородност засега обрича на неуспех създаването на национална или европейска организация, която да представлява ромите, на ромски партии или легитимирането на идеята за ромска нация или държава. Ромите се различават още и по образование, икономическо положение, живеене в град или село и др.
5. 2. 3. Идеята за „проблемната” ромска култура обижда ромите
Главната ахилесова пета на културалното обяснение е, че праща на заколение свещените крави на принципа за уважение на всички култури. Това прави културалното обяснение трудно приложимо на практика. Едва ли може да се постигне положителна промяна като на хора от друг етнос или религия се казва „Ние искаме да ви помогнем, но трябва да премахнете традициите от вашата проблемна култура, които спъват развитието ви”. Опреа казва, че е против твърде ранните бракове сред ромите, но признава, че се чувства неудобно, ако тази практика се критикува като особеност на ромската култура: ”Кодови думи като „култура” или „традиция”, използвани да обяснят дисфункционално поведение, извеждат на преден план дихотомиите „ние” срещу „тях” и „висше” срещу „низше” [53].
5. 2. 4. Прикриване на расизма
Обсъждането на възможни отрицателни черти на ромската култура може да бъде използвано от индивиди и групи с екстремистки възгледи елегантно да прикриват своите антиромски предразсъдъци и расизъм. Така демонстрирането на загриженост за правата на ромските жени или деца е възможно да бъде използвано като изтънчено средство за изразяване на омраза към ромите [54].
5. 3. Спорни черти на ромската култура
Твърде ранните бракове, пренебрежителното отношение към жените, неуважението към образованието, възприемането на кражбите и просията като морално приемливи са най-често критикуваните характеристики на ромската култура.
Ромската култура често е характеризирана като патриархална и е съхранила черти, които ги е имало в миналото и в културите на европейските нации. Тенденцията към ранни бракове и висока раждаемост не е ромска особеност, тъй като е съществувала и в други култури, вкл. и сред етническите мнозинства в България, Румъния и Унгария. Но сега тази традиция е запазена само сред ромите. А дискриминацията от страна на мнозинствата спомага запазването на някои консервативни елементи на патриархалната ромската култура. Интересно е становището на ромските активистки в Румъния, които се опитват да намерят баланса между уважението към собствената култура и зачитането на индивидуалните права, които могат да са в конфликт с малцинствената култура: „Ние искаме да съхраним нашата ромска култура, но в същото време признаваме, че има практики, свързани с ромските жени, които противоречат на човешките права. Ние, ромските активистки, отчитаме факта, че тези практики вредят както на младите жени, така и на младите мъже и е нужно да бъдат премахнати. Тези практики не са само ромски, тъй като съществуват и са съществували във всички патриархални общества и общности... Ние, защитниците на човешките права на ромските жени, вярваме, че законът трябва да има приоритет и културата не бива да се използва за извинение, ако практиките се прилагат” [55].
Докладът за ранните бракове сред ромите в Румъния, подкрепен от УНИЦЕФ, изтъква, че това е конфликт между културните практики на ромското малцинство и индивидуалните права. Твърде ранните бракове и ранното забременяване са смятани за спорна традиция от неромите и често дори са нарушение на закона. Но ако институциите на макрообществото се опитат да се намесят, някои ромски организации и активисти протестират, че това е нарушение правата на ромите да спазват своите традиции и поражда реакции, подобни на тази на ромския учен Ян Хенкок: „Неромите смятат, че уговорените бракове на юноши сред влашките роми са отблъскващи, но подобно възмущение не се отправя към Индия, където такива бракове са обичайни и откъдето този ромски обичай произлиза. Подобни уговорени бракове между европейските монархически семейства са съществували векове без да са морално критикувани, а нашите периодично са тема в западната преса” [56]. Но защитниците на човешките права изтъкват, че индивидуалните права (в този случай на децата) трябва да имат приоритет над колективните права, свързани с малцинствената култура.
Положението е доста деликатно, тъй като опитите на неромите да критикуват твърде ранните бракове заплашва позицията на ромските активисти, които са също против практиката. Тези роми могат да бъдат стигматизирани като „предатели” на ромската общност. Това се случва с Мадалин Войчу, ромски музикант и политик от Румъния, който заявява в публична дискусия за ранните бракове „нашите цигани са глупави, примитивни и дразнещи за всекиго” [57]. Явно доста деликатност е нужна когато се обсъжда спорна културна практика на малцинствена група. Биту и Мортеану синтезират изследванията върху ромите в няколко страни от Източна Европа така: „Традициите на ромските общности водят до неравенство между жените и мъжете и между момичетата и момчетата, особено по отношение на достъпа до образование и посещението на училище” [58]. Това е сложен проблем, тъй като нарушаването на правата на ромските жени и момичета идва от тяхната група. Ромските активистки от Румъния изтъкват: „Не можеш да се бориш с расизма на макрообществото, а в същото време да има дискриминация в твоята общност” [59].
Изследването на случаи в Румъния показва, че понякога ромските булки могат да бъдат на 12, 13 или 14 г. и често следва раждане. В Рамничелу, област Бизау, има случаи на дванадесетгодишни момичета, постъпили в майчин дом. Най-стряскащият случай в същия регион е годеж на момиче на пет години и десет месеца за момче на 16 г. Родителите на момичето заявяват, че няма да има интимност между годениците и момичето ще продължава да живее в дома им поне до навършването на 12 г. [60]
В ромската култура има тенденция към пренебрегване на образованието, но прибързаните заключения ще бъдат грешни. Ромите с тяхната устно предавана култура живеят векове сред народи с друга култура и затова могат да разглеждат усилията да бъдат образовани децата им като културна асимилация. Дискриминацията (реална и възприемана) при наемане на работа в Източна Европа подкопава стремежа към образование и квалификация, тъй като много роми мислят „ако бъда дискриминиран въпреки моето образование, то защо да уча?”
Кражбата е спорна културна практика сред някои групи на калдерашите. Когато момичетата да обучавани в джебчийство на 10–14 г., то после е трудно да им се внушат други ценности относно неморалността на краденето. В последните години много от калдерашите джебчии отиват в Западна Европа и така формират отрицателен стереотип за ромите въобще. Има и шокиращ случай на ромско семейство, живеещо в чужбина, което наказва несръчна в краденето снаха като й отрязва пръстите с брадва [61].

5. 4. Какво да се направи за интегриране на ромите?
Европейският съюз е предприел стъпки към създаването на общоевропейска политика за включване на ромите и осигуряване на финансиране за това. Същевременно националните правителства, особено в Източна Европа, където живеят повечето роми, трябва да са отговорни за своите граждани и да не се осланят само на пари, политическа воля и вдъхновение от Брюксел. Успешните проекти за ромско включване досега показват, че са нужни силна политическа воля на централната власт и сътрудничество от страна на местните власти [62]. Ромите могат да бъдат интегрирани в макрообществата – това е трудно, но не е невъзможно.
Ромите са „видимо малцинство”, разпознаваеми като различни по външен вид от етническите мнозинства в Европа, както е с афроамериканците в САЩ. Стереотипната представа за мургава кожа създава „цветова разграничителна линия” в обществото, разделението на „ние” и „те”, което подхранва враждебност. Немалко от ромите, които емигрират, предпочитат Испания или Италия, където те смятат, че мургавата им кожа няма да е по-различна от тази на местното население.
Необходими са постоянни усилия за борба с дискриминацията и изграждане на толерантност, за да се интегрират ромите към европейските общества. Дори и традиционните информационни кампании могат да бъдат полезни. Съветът на Европа от 2006 г. започва своята кампания „Доста! Бори се с предразсъдъците спрямо ромите”. Несъмнено медиите играят важна роля във формирането на нагласите към ромите. Един от положителните примери е позицията на престижния седмичник „Капитал”. Много от неговите публикации за ромите изтъкват, че ромското включване е необходимо не просто поради симпатия или съчувствие към това малцинство (обичайната позиция на организациите за човешки права), а и по прагматични причини – образованите и работещи роми ще станат нормални граждани, ще плащат данъци, а няма да крадат, просят или живеят от социални помощи. Подобен прагматичен аргумент може да бъде приет от мнозинствата – интеграцията на ромите е полезна и за „нас”, а не само за „тях”. Положителни нагласи се създават щом от „ромски проект” имат полза и неромите – например когато нова пречиствателна станция била построена в словашко село с пари от „ромски” фондове [63].
Институциите в Източна Европа трябва да направят съществени стъпки за промяна на реалните условия, в които ромите живеят. Подобна е инициативата за Десетилетието на ромското включване, 2005–2015 г., която се стреми да промени положението по отношение на заетостта, образованието, жилищата и здравеопазването.
Изглежда някои черти на ромската култура е необходимо да се променят, за да се постигне подобряване положението на този етнос. Но това не може да стане със заповеди за „цивилизоване” или критики на „проблематичната ромска култура”. Подобна позиция обижда ромите и не води до реални резултати. Такава критика компрометира положението на ромските активисти, които са против спорните културни практики, като твърде ранните бракове. Ако подобна критика се използва от расистки не-ромски групи, ромските активисти могат да бъдат обвинени за „предатели” или „слуги на етническото мнозинство”. Спорните характеристики на ромската култура не бива да се преувеличават или с възторжен интелектуален садизъм да се изтъква колко „те” са по-„примитивни” от „нас” – някои проблемни черти на ромската култура съществуват заради дискриминацията, която изолира ромите от макрообществото, и така гетоизираните ромски общности съхраняват спорни патриархални практики. Несъмнено голяма доза културна чувствителност и искрени усилия за междукултурен диалог са нужни както от страна на мнозинствата, така и от страна на ромите.
Нагласите на етническите мнозинства в много европейски страни не изглежда да са благосклонни по отношение на ромите – в началото на този текст споменахме, че изследванията на Евробарометър показват, че ромите са най-нехаресваната за съседи група в Европа, а изгонването на ромските имигранти е одобрявано от повечето италианци и французи. Някои проекти за жилищно настаняване или образователна десегрегация се сблъскват със съпротива по места – хора от етническите мнозинства протестират срещу новите си ромски съседи или родители отписват децата си от „интегрираните” училища, които приемат роми. Националистичните партии често използват негативизма спрямо ромите, за да печелят гласове и политическо влияние. Много от тези, които мразят ромите, обосновават отношението си с позоваване на ромския манталитет и култура – „циганите са мързеливи, нехигиенични, просят, крадат, не искат да учат, не искат да работят”.
Програмите за ромска заетост са от изключително важно значение. Подходите за защита на човешки права или осигуряване на политическо представителство са неефективни без възможности за заетост, които да противодействат на бедността. Аналогично стремежите за повишаване на образованието и курсовете за квалификация нямат реални резултати, ако ромите после се сблъскват с дискриминация при наемането на работа.
Ромите и другите европейци векове наред са живели в паралелните си социални вселени. Може би е дошло време да намерят пътища едни към други.

Бележки:
[1] Светлозар Кирилов 2011. „Един социолог в Катуница – какво буди етнически чудовища”, Електронен вестник, 4 октомври (http://e-vestnik.bg/12777).
[2] Fawn, Rick 2001. Czech Attitudes towards the Roma: “Expecting More of Havel’s Country”? Europe–Asia Studies, Vol. 53, No. 8 (December), pp. 1203–1205.
[3] Bilefsky, Dan 2010. “Walls, Real and Imagined, Surround the Roma”. New York Times, April 2.
[4] Green, Peter 2003. “Gypsies in Slovakia Complain of Sterilization”. New York Times, February 28.

[5] Kulish, Nicholas 2009. “As Economic Turmoil Mounts, So Do Attacks on Hungary’s Gypsies. New York Times, April 26.
[6] European Roma Rights Center 2008. Written Comments of the European Roma Rights Center Concerning the Russian Federation for Consideration by the United Nations Committee on Elimination on Discrimination at its 73rd Session, 28 July-15 Aug. 2008. Budapest.
[7] The BBC News 2010. EU Nations and Roma repatriation, September 17.
[8] The BBC News 2010. Troops Patrol French Village of Saint-Aignan after Riot, July 19.
[9] The BBC News 2010. France Roma Expulsions. Sept. 30.
[10] Owen, Richard 2008. “Gypsy Shanty Towns Burn in Naples as Italian Police Swoop on Illegal Immigrants”. The Times, May 16.
[11] Owen, Richard 2008. “Italy Gypsies Find Echoes of Nazism in Fingerprinting Move”. The Times, July 5.
[12] Fraser, Christian 2007. Italy Crackdown on Foreign Crime. BBC News, Nov. 1.
[13] Walker Peter 2008. Italy’s Gypsies Suffer Discrimination and Prospect of Draconian Curbs. Guardian, July 21.
[14] Eurobarometer 2008. Special Eurobarometer 296. Discrimination in the European Union: Perceptions, Experiences and Attitudes” (http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_296-en.pdf)
[15] Hancock, Ian 2010. “Mind the Doors! The Contribution of Linguistics”. In: Bas, Damian Le and Thomas Acton (eds.) All Change! Romani Studies through Romani Eyes. Hertfordshire: University of Hertfordshire Press, pp. 15, 21.
[16] Гълъбов, Антоний 2008. „Десетилетието на ромското включване: интегритет, ефективност и качество на публичните политики”. Социологически проблеми, специален брой, с. 24.
[17] Марушиакова, Елена и Веселин Попов 1993. Циганите в България. София: Клуб 90, с. 43-48.
[18] Weckman, Saga 1998 (1983). Researching Finnish Gypsies: Advice from a Gypsy. In: Tong, Diane (ed.) Gypsies: An Interdisciplinary Reader. New York and London: Garland, pp. 3-4.
[19] Fonseca, Isabel 1996. Bury Me Standing: The Gypsies and Their Journey. London: Vintage, pp. 12-16.
[20] Weyrauch, Walter 2001. “Romaniya: An Introduction to Gypsy Law”. In: Weyrauch, Walter (ed.) Romani Legal Traditions and Culture. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, p. 7.
[21] Fonseca, Isabel 1996. Bury Me Standing: The Gypsies and Their Journey. London: Vintage, p. 50.
[22] Barany, Zoltan 2002. The East European Gypsies: Regime Change, Marginality, and Ethnopolitics. Budapest: CEU Press, p. 13.
[23] Национален статистически институт 2011. Преброяване 2011: Окончателни данни, с. 4 (www.nsi.bg/EPDOCS/census2011final.pdf)
[24] Marushiakova, Elena and Vesselin Popov 2000. “The Bulgarian Gypsies – Searching their Place in the Society.” Balkanologie, Vol. IV, No. 2, December.
[25] Пампоров, Алексей 2006. Ромското всекидневие в България. София: МЦИМКВ, с. 67–71.
[26] United Nation Development Program 2006. At Risk: Roma and the Displaced in Southeast Europe. Bratislava: Regional Bureau for Europe and the Commonwealth of Independent States, p.18
[27] United Nation Development Program 2006. Цит. съч., p. 20.
[28] United Nation Development Program 2006. Цит. съч., p. 42.
[29] Миленкова, Валентина 2008. „Профили на образование на ромите в български условия. Социологически проблеми, специален брой, с. 194
[30] Иванов, Михаил 2008. „За политиката на социално включване на ромите”. Социологически проблеми, специален брой, с. 66.
[31] United Nation Development Program 2006. Цит. съч., p. 37
[32] Weckman, Saga 1998 (1983). Researching Finnish Gypsies: Advice from a Gypsy. In: Tong, Diane (ed.) Gypsies: An Interdisciplinary Reader. New York and London: Garland, p. 4.
[33] Пампоров, Алексей 2006. Ромското всекидневие в България. София: МЦИМКВ.
[34] United Nation Development Program 2006. Цит. съч., p. 38
[35] Нунев, Йосиф 2008. „Формиране на образователна политика по интеграция на децата и учениците от ромското етническо мнозинство”. Социологически проблеми, специален брой, с. 221.
[36] Грекова, Майя 2007. „Идентифициране на критичните за образователната десегрегация проблеми”. Университетски център за ромска култура и интеркултурно образование. (www.ric-bg.info/bg/print.php?type=A&item_id=741)
[37] United Nation Development Program 2002. Avoiding the Dependency Trap. Ch. 5: Education.
[38] United Nation Development Program 2002. Цит. съч.
[39] Нунев, Йосиф 2008. Цит. съч., с. 227.
[40] Грекова, Майя 2007. Цит. съч.
[41] Диян Николов 2004. „Долни Цибър – ромският Кеймбридж”. Сега, 20 ноември.
[42] Безлов, Тихомир 2005. Ромите и престъпността – полицейска статистика и реалности, част 6.
[43] ПРООН 2002. Извън капана на зависимостта – ромите в Централна и Източна Европа, с. 81.
[44] Безлов, Тихомир 2005. Цит. съч.
[45] Безлов, Тихомир 2005. Ромите и престъпността – полицейска статистика и реалности, част 4.
[46] ПРООН 2002. Цит. съч., с. 82.
[47] Безлов, Тихомир 2005. Ромите и престъпността – полицейска статистика и реалности, част 5.
[48] Пампоров 2006. Цит. съч., с. 270–272.
[49] Scicluna, Henry 2008. The Life and Death of Roma and Sinti in Italy: A Modern Tragedy. Roma Rights Journal, No. 8, pp. 9–29.
[50] Daley, Suzanne and Raphael Minder 2010. “In Spain, Gypsies Find Easier Path to Integration”. New York Times, December 5.
[51] Hancock, Ian 2007. “The Struggle for the Control of Identity”. In: Hancock, Ian (ed.) Migrant and Nomad: European Visual Culture and the Representation of “Otherness”. Essen: Blaue Eule Verlag, p. 42.
[52] Oprea, Alexandra 2005. Child Marriage: a Cultural Problem, Educational Access, a Race Issue? Deconstructing Uni-Dimensional Understanding of Romani Oppression. European Roma Rights Center, July 21, p. 2 (http://www.errc.org/cikk.php?cikk=2295) .
[53] Oprea, Alexandra 2005. Цит. съч., p. 1.
[54] Magyari-Vincze, Eniko 2010. “Forward: Who and How Speaks of Early Marriages.” In: Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Are the Rights of Children Negotiable: The Case of Early Marriages within Roma Communities in Romania. Bucharest: Romani CRISS
[55] Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Are the Rights of Children Negotiable: The Case of Early Marriages within Roma Communities in Romania. Bucharest: Romani CRISS, pp. 24-25.
[56] Hancock, Ian 2010. Цит. съч., p. 18.
[57] Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Цит. съч., p. 82.
[58] Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Цит. съч., pp. 12-13.
[59] Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Цит. съч., p. 17.
[60] Bitu, Nicoleta and Crina Morteanu 2010. Цит. съч., p. 99-104.
[61] Пампоров, Алексей 2006. Цит. съч., с. 273.
[62] Guy, Will, Andre Liebich, and Elena Marushiakova 2010. Improving the Tools for the Social Inclusion and Non-Discrimination of Roma in the EU. The European Commission, Directorate-General for Employment, Social Affairs and Equal Opportunities.
[63] Guy, Will, Andre Liebich, and Elena Marushiakova 2010. Цит. съч., p. 35.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кирилов, Светлозар. Ромите – жертви на дискриминация или сами виновни за своето положение? // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [ www.media-journal.info ]

Контакт (Contact):
e-mail: svetloz_iv@yahoo.com