Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 33/ Ноември 2017 г.
20 Ноември 2017 г., Понеделник

История

Принтирай E-mail

„Женски свят” – първото ни следосвобожденско периодично издание за жени

Брой 12 / Януари 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Здравка Константинова

Резюме:

Чудноват ли е „Женски свят” (1893-1898) –
първото ни следосвобожденско
периодично издание за жени
?

Първото периодично издание от българската женска преса след освобождението ни от османско владичество (1878 г.) - сп. „Женски свят” (Варна, 1893-1898), е незаслужено пренебрегвано. То живее цели шест години, което не е никак малко за краткотрайните главно по материални причини тогавашни нашенски вестници и списания. Тяхната модерност се проявява и чрез проблематизиране на „женския въпрос” на българска почва, чрез ситуирането му в световния дебат на тази тема.
Сп. „Женски свят” излиза два пъти месечно, а от втората годишнина пуска и по веднъж месечно притурка „Домакиня”. В тази сегментация се забелязва като че ли тактика за плавен преход от традиционалистки (сп.„Домакиня” - „за жената като домакиня, съпруга и майка”) към еманципаторски дискурс (сп. „Женски свят” - теоретично, „за учената жена”). Двете издания са сред най-популярните за времето си български списания. Това се дължи на здравата и полезната духовна храна (нашенска и чуждестранна) за читателките. Сп. „Женски свят” публикува по актуални тогава проблеми на българката, поставени на обществен дебат: равнопоставеност в образованието, включително достъп до висше образование, изравняване на заплатите на учителите и на учителките, срещу забраната за учителстване на омъжените жени и пр.

Ключови думи: журналистика, модернизация, еманципация, женско движение, гражанска позиция, образование.

Assoc. Prof.Zdravka Konstantinova, PhD. Is the Women’s World Bizarre (1893 – 1898) – the First Bulgarian Women’s Periodical after the Liberation

The first periodical of the Bulgarian women’s press after the Liberation from Ottoman Rule (1878) – the journal Zhenski Svyat (Women’s World) (Varna, 1893 – 1898) has been undeservedly neglected. It lived for six whole years which was not short at all taking into consideration the transient newspapers and journal of the time due to mainly material reasons. Their modernity was manifested, among other thing, also through the problematization of the “women’s question” on Bulgarian soil set against the background of the world’s debate on this topic.
Women’s World was issued twice a month and since its second year it published the supplement Domakinya (Housekeeper) each month. This segmentation suggested probably the tactics of a smooth transition from the traditional discourse (Housekeeper – “for the woman as a housekeeper, spouse and mother”) to the emancipation discourse (Women’s World – a theoretical journal for “the learned woman”). Both editions were among the most popular Bulgarian journals of the time. This was due to the healthy and useful intellectual food (home and foreign) offered to the female readers. The journal Women’s World tackled topical questions for the Bulgarian woman put in the public debate, such as the equal rights to education, university degree included; the equal payment for male and female teachers; the teaching prohibited to married women, etc.

Key words: journalism, modernization, women’s movement, civic position, education.  
 

Summary:

В женската ни преса днес се налага матрица, която би трябвало да бъде повод не само за тревога. Става дума за концептуализиране на тази периодика предимно в рамките на консуматорски ценности. Немалка част от нея са едва ли не каталози за реклама. Все по-притискана е журналистиката, която намалява не само по обем, но и се изпразва от съдържание, потъва в жълтото, дави се дори в него. Бие на очи отсъствието на граждански теми, на социални ракурси, на борба за каузи. Фрапантно изпъкват проблемно-тематични, ценностни „бели полета” в съвременната ни женска преса в сравнение и с нейни предходници. Някои едва ли не търсят оправдание в прехода днес от идеологизирано към консуматорско общество. Трябва ли обаче само да констатираме все по-деструктивни функции на голяма част от журналистиката ни, която традиционно в нашата история модернизира, а днес противно на тази традиция в голямата си част маргинализира?
Журналистиката е сред ключовите фактори за модерността. Тя е израз, мярка, трансмисия и пр. на модерност. Българската преса прохожда и възхожда в първия етап на модернизацията ни – Възраждането. Тогава се появява и първото заглавие на женската ни преса - сп. „Ружица или ред книжки за жените” (Цариград, 1871), което изразява развитието на българската модерност поне в два аспекта: „женският въпрос” и специализирането на периодиката.
Създателят на сп. „Ружица …” Петко Р. Славейков поддържа рубрики за жените и във възрожденските си вестници „Гайда”, „Македония”. Представя в журналистическата си дейност проблемите на българката в широк диапазон: образование, нравствено и физическо възпитание, здраве, икономично домакинство, бележити жени, умения при преодоляване на трудностите в живота, мода и пр. Проблематиката е поектирана върху състоянието на женското движение в Америка, Англия, Русия, Франция.
Темите за жената панорамно са осмислени във възрожденската ни преса. Още първооснователят на журналистиката ни Константин Фотинов отбелязва в първото ни периодично издание сп. „Любословие”, че равноправието е един от показателите „да станеш европеанин”[1]. В пътеписите си „Няколко дена разходка по българските места” Иван Богоров премерва степента на развитие по „жената, что е инструмент на цивилизацията”[2]. Любен Каравелов е сред принципните и радикални еманципатори на жените[3]. „…Възрожденските интелигенти разглеждат промяната в положението на жените като част от проекта за българската европеизация и модернизация.”[4]
От Освобождението до Балканските войни заглавията на женската ни преса вече са дузина. Време на държавно строителство, на всестранна ускорена модернизация. Едно от проявленията й в областта на периодичния печат е разширяването на палитрата на специализираната преса, включително за жените. Това вече се е случило в напредналите страни като част от гражданското им заякване. През ХVІІІ в. женските списания се множат в Англия, Франция, Германия и др. „Новата” , „жълтата” журналистика в САЩ доразвива зародилият се във Великобритания тип на масовата сензационна преса и на терена на женската проблематика. През 80-90-те години на ХІХ век тази тактика е разработвана от Пулицър с амбицията за баланса между сензацията и социалните ценности, доразвивана е от Хърст също с напипване интересите на женската аудитория[5]. Във Франция гражданската мисия на пресата по отношение на жената се кодира през `1881 г. и в название на политически вестник - “La Citoyenne” [Гражданка][6].
У нас по това време са популярни френски модели на пресата, включително през белгийския и румънския им вариант. Движението за еманциация интензивно се захранва в най-голяма степен от Франция и заради доминирането на тогавашния език на дипломацията сред образованите жени, заради „парижката мода” – преносно и буквално.
За това подсказва и първото периодично издание от женската ни преса след Освобождението - сп. „Женски свят” (Варна, 1893-1898), незаслужено пренебрегвано[7]. То живее цели шест години, което не е никак малко за краткотрайните главно по материални причини тогавашни нашенски вестници и списания. Сред тях модерността в проблемно-тематичната палитра се проявява и чрез рефлексия на световния дебат за положението на жената. У нас сп. „Женски свят” го ситуира така: „В последне време обществото навсякъде е разтревожено от един въпрос, важността на който доказана и разбрана веднъж от целия свят не оставя вече всичките по целия свят глави в мир и покой […] Съвсем повърхностно и криво съдят според нас мислещите, че мъжете главно препятстват в разрешаванието на въпроса за жената, защото разискванията по него, в последне време, намират се на своя разгар, и не малко учени мъже се занимават с него и предлагат разни планове за разрешаванието му. Отворете което щете периодическо списание и бъдете уверени, че непременно ще намерите в него статии по въпроса за жената; това най-ясно доказва, че разискването по него и разрешаванието му е вече на дневен ред.”[8]
След „Женски свят” се появяват сп. „Развитие” (Враца, 1894), с наука и литература за жени, сп. „Българка” (Чирпан, 1896-1904), сп. „Мода и домакинство” (София, 1897-1906). Само две от дванайсетте ни женски периодични издания до войните (1912-1918) ги прескачат - „Женски глас” (София, 1899-1944) и „Равноправие” (София, 1908-1921). Това не е случайно, тъй като са стожери на обществени организации – съответно на Българския женски съюз и на Съюза на напредничавите жени (на суфражисткото движение в България). „В процеса на изключване на жените от официалната обществена сфера в България се създава (подобно на много други страни, поели пътя на модернизацията) опозиционно публично пространство, в което жените заемат една от обществените ниши.”[9]
Постепенно българската женска преса укрепва: информира; просвещава, формира културни нагласи; стреми се да създава гражданско поведение; развива модерен манталитет; тя е стожер на организираното женско движение в борбата за еманципация, за премахване на редица неравенства (образователни, професионални, юридически, политически, социални и пр.); организира благотворителност, разгръща журналистическите и литературни изяви на редица авторки; стреми се да бъде полезна в усъвършенстването на нравствеността, на битовата, здравната, педагогическата култура, съвременното домакинство, модата, вътрешния дизайн, начина на живот, има развлекателни и рекламно-стравочни функции. С годините успешно се подобрява и разнообразява в един все още мъжки свят.
Така че дори названието на първото ни женско периодично издание след Освбождението - сп. „Женски свят” - „редактирано от жени за госпожи и госпожици”, е реплика към статуквото. Негов директор и отговорен редактор е Теодора Г. Ноева, радетелка на женското движение, подкрепена от брат си - Атанас Манов - историк, културен деец, с активното участие на сестра им Елена Манова, наречена първата дипломирана дизайнерка на стара Варна[10]. Както често се случва с активистките в женското движение, те са свързани с изтъкнати политици и общественици било по произход, по съпружество или - и двете[11]. Редакторката на сп. „Женски свят” е съпруга на Георги Ноев, дългогодишен помощник-кмет на Варна. В ръководството е на благотворителното дружество "Майка" в града, по-късно и на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие”[12].
Варненската интелигенция превръща родното място на сп. „Женски свят” в един от трите най-значими топоса на българската журналистика[13] след София и Пловдив от Освобождението до 1944 г. В този период във Варна излизат 504 периодични издания и 44 единични листа. „Женски глас” е двайстото по хронологията на появата им[14], но играе ролята на национално издание. В последното десетилетие на ХІХ век все още редица национални издания са извън столицата.
Под главата на сп. „Женски свят” се изтъква съдържанието. Ето го в брой първи: „Вместо програма. - Женский въпрос. – Жените във всемирното изложение на Чикаго. – Жената, напредъкът и идеалът. – Всекидневната програма на момата. – Коледа. – Кое е прилично и кое не. – Разни. – Съвети. – Рецепти. – Домашна медицина. – Известия. – Кореспонденция. – Обяснения на образците от ръкоделията в Притурката. – Подлистник.”[15] Тази своего рода нисходяща градация в тематиката - от духовното към битовото - е избягната по-сетне с отделянето на друго книжно тяло – месечната притурка „Домакиня”, ръководена от Елена Манова, завършила Професионално училище в Париж[16], която по-късно също я срещаме като член на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие”[17].
Сп. „Женски свят” се самонатоварва с мисия, както става ясно още от програмната му статия. „ Женският въпрос” в днешно време занимавал „всичките учени по целия свят”, а у нас от Освобождението се появили само няколко брошури за него, „но не са произвели съразмерно с целта си впечатление”[18]. Затова се учредявало това женско периодично списание, което „ще служи като център на женското развитие откъм всяка една страна. […] Жената не е допълнение на мъжа; тя е другата неоценима и с особено предназначение половина на света.”[19]
Това се случва във време, когато жената в България е „неоправдана и потисната. Обществената работа бе съвсем чужда за нея. Ней се ограничаваше правото за еднакъв труд да получава еднаква с мъжа заплата. Съвместното обучение с мъжа й се забраняваше. На омъжената учителка се забраняваше да учителства. Девич[еските] гимназии не бяха изравнени по програма с мъжките. На свършилите гимназия жени не се позволяваше да следват висшето си образование у нас тогава, когато това те можеха да сторят из чуждите униреситети. За достъп на жената в училищните или църковни настоятелства, не можеше и дума да става. Дори избиране на жена[20] в някаква комисия от обществен характер (изключение правеше областта на благотворителното дело) бе голяма рядкост, дори това се смяташе за куриоз. Българка със завършено висше образование или чиновничка, както и търговска служаща, бе една новост, на която се гледаше със смесено от любопитство и злост чувство. […] А как първите пионерки на женското движение у нас биваха усмивани и учителките дори наказвани.”[21]
Сп. „Женски свят” започва като двуседмичник, но още след половин година е заявено намерението заради нарастващият интерес периодичността му да бъде учестена на три пъти месечно чрез притурка и то без да се увеличава абонаментът[22]. В прегледа на първата годишнина[23] на изданието е обяснено намерението да бъде разделено на две: на теоретично , „за учената жена” – „Женски свят” и притурка под името „Домакиня” – „за жената като домакиня, съпруга и майка”. В тази сегментация се забелязва като че ли тактика за плавен преход от традиционалистки („Домакиня”) към еманципаторски дискурс („Женски свят”), за който е емблематичен „женският въпрос” – проблематизирането на положението на жените в българското общество[24].
На първо и двайсто число на месеца излиза сп. „Женски свят”. От януари 1894 г. на всяко десето число до декември 1898 г. - сп. „Домакиня” като негова притурка - практическа и техническа (с обяснения на отпечатаните образци за ръкоделие и плетива, моделите на които са предимно български, което се отбелязва като достойнство и в чуждестранните отзиви за изданието). В „Домакиня” е заявена амбицията научно, по европейски да се преподава шиене, кроене, ръкоделство, готвене, домакинство, хигиена, добри обноски (семейни и обществени), етикет - да замести практическите училища от странство, както и многочислените съчинения и списания по тези въпроси[25].
Самооценката е, че „Женски свят” и „Домакиня” са сред най-популярните списания в България[26]. За това свидетелства и тиражът от 1000 броя. За сравнение – сред най-разпространените ни тогава списания са сп. „Български преглед” (София, 1893-1900), за наука, литература и обществен живот с 5000 тираж, сп. „Българска сбирка” (Пловдив, 1894-1915), за книжнина и обществени знания, с тираж 1700. Разбира се, трябва да се има предвид нивото на грамотност в България, макар че статистиката отчита, че то бързо се увеличава – от жените през 1887 г. 4.12% са грамотни, а през 1900 г. – 13, 97%[27]. „ В течение на ХІХ и началото на ХІХ век числото на грамотните и по-високо образовани жени непрекъснато нараства, но четящите сред тях са по-сокоро изключение, отколкото типично за българските условия явление.”[28]. Разбира се, че за увеличаването на четящите спомага и периодиката.
„Женски свят” и „Домакиня” се разпространяват с абонамент чрез телеграфо-пощенските станции. Има стремеж за раздвижено менажиране на списанието. Издаден е и Алманах на „Женски свят” за 1894 г. Абонатите са насърчавани с премии, с намаляване на сумите общо за двете списания. Непрекъснат е проблемът с неплатилите – вопиющ за пресата ни и по-сетне. „Нищожна цена, за да могат да се абонират и най-бедните, без да гледаме големите си разноски и неуморимите трудове; без да гледаме, че подобни списания в Европа много повече костуват.”[29] Обичайно за тогавашната ни периодика, цената е отбелязана за България и за странство, като втората - за притурката, е по-висока (съответно 5 и 6 лв.; 7,50 и 9 лв). Това не е само техническа подробност, която подсказва разпространението и в чужбина. Сп. „Женски свят” се стреми да бъде част от комуникационното пространство на модерния свят. Амбиция на българската преса още от Възраждането, постигана не само чрез публикуване на адаптирани за чуждестранната аудитория текстове на чужди езици (преди всичко на френски)[30]. (Докато днес експертно изследване констатира, че българските медии не се изживяват като част от единна европейска публична сфера[31]).
Изтласкване на сп. „Женски свят” от локалното към глобалното се извършва чрез основната му проблематизация – еманципацията. Точна е оценката, която му дава още в програмната си статия през 1899 г. в. „Женски глас”, който скоро става печатен орган на Софийското женско образователно дружество (през май 1900 г., а през 1901 г. – на Българския женски съюз): „Не сме ний първите, които се явяваме като редакторки на едно женско списание. Преди повече от десет години се издава „Съвременен показател”, сериозно месечно списание, редактирано от жена[32]; неотдавна почина „Женски свят” и сега засега имаме две списания: „Мода и домакинство” и „Българка”. Забравяме и сп. Развитие”, което, впрочем, скоро прекъсна своето съществуване.
Във всички изброени списания въпросът за жената изобщо и за Българката[33] в частност, е бил закачан малко или много – било в оригинални статии, писани от жени или мъже, било в преводни.
Колкото разнообразен и да бе материалът, който се печаташе в сп. „Женски свят”, колкото чудновато понякога да се съпоставяха в един и същ брой неща, изключающи едно друго, обаче, трябва да признаем, че от всички гореизброени списания „Женски свят” най-много се е занимавал с нашата жена. В своите искания (така да го речем), окръжающите това списание отидоха даже дотам, щото се обявиха партизанки на въпроса за равноправността на жените.”[34]
Точна е саморефлексията на „Женски свят”, че популярността му се дължала на здравата и полезната духовна храна за читателките, на солидната, фокусирана върху женския въпрос програма. „Сега е времето да дадем правилно направление на този въпрос”, иначе ще бъде късно за „изкореняване на засятата вече криворазбранщина”[35]. В края на всяка година списанието си прави равносметка. Например през 1895 г. отчита, че следва предначертания си път: „...да вдъхне съзнанието на дълга на жената спрямо отечеството, обществото и семейството, да й даде приличното и подобающето място според изискванията на християнската религия и според новите начала на цивилизования свят.”[36] Трудът на списанието не останал безуспешен - българката почнала да се осъзнава.
„Женски свят” се характеризира на страниците си и в самореклама на френски език: „научно списание, артистично и литературно на български език”, събрало най-добрите пера на България с цел „развитието на морала и интелекта на жената”[37]. Научността се подчертава и чрез цитирането под линия, където се препраща и към предишни публикации, за да се очертае кампанията по определен проблем.
Колкото до сътрудниците – въпреки изискването на редакцията, че не се приемат анонимни ръкописи, голяма част от публикациите са неподписани, с инициали, някъде обаче с името изрично се подчертава професията на жената, мястото, откъдето идва материалът (у нас или от чужбина). Предполагам, че немалка част от написаното е от Теодора Ноева (редакторката на „Женски свят”), има публикации и на Елена Манова (редакторката на „Домакиня”).
Списанието подчертава, че успехът му се дължал и на значителното число сътруднички – ученолюбиви и просветени госпожи и госпожици, съотечественички и от странство[38]. Сред тях са авторитети с международна известност. Като например Жулиета Адам, представена като директорка на „Nouvelle Revue”, известна писателка – авторка на „Жената, напредъкът и идеалът”, Мария Дерем, председателка „на съединението на французките жени” и др.
Делото на Теодора Ноева, редакторката на „Женски свят”, е бележито не само чрез пионерството на списанието й, не само чрез словото, но и чрез действието. Специално отбелязано в програмната статия (1899 г.) на едно от утвърдилите се по-късно сред най-авторитетните заглавия в нашата преса – в. „Женски глас” : „…В едни ближайши, ако се не лъжем, градски избори, г-жа Ноева, редакторката на списанието, поиска да гласоподава и когато й се отказа, тя повдигна въпроса, дали според текста в основния ни закон, конституцията, е забранено българката да гласува наред с другите граждани. За тълкуването на члена тя прибягна и към адвокатска помощ…
Това е една случка, която остана почти съвсем незабелязана от обществото. При започванието на нашия скромен вестник, ний не можахме да не си припомним, че у нас се е дигал от жени въпроса за равнопоставеността, едно от крайните искания на еманципаторките.”[39] Скромно съобщение в рубриката „Разни” на сп. „Женски свят” хроникира това събитие: „Директорката ни г-жа Теодора Ноева подаде едно заявление в местното градско общинско управление, с което моли щото и нейното име да се впише в избирателните списъци, за да може упражни дадените й права от конституцията (чл. 86).”[40] Предизвикана не от къде да е, а от страниците на сп. „Мисъл” (София, 1892-1907), Теодора Ноева публикува уводна статия в своето списание, в която обяснява и защитава конституционното си избирателно право: „Блаженна страна България!... Жените могат да вършат каквото щат, стига само да не искат, щото с думите гражданин и пр. да се разбират и те, та да не претендират никога за правото на избирателност и избираемост.”[41]
Тематичната палитра на изданието отваря хоризонт към дебата „женски въпрос” по света и у нас, прави читателите си (които не са само жени) съпричастни към него. Жената равна ли е с мъжа? Отговорът е да - с привеждане на факти, аргументи главно от Европа и Америка. В стремежа за свестяване и заякване на българската гражданка на страниците на изданието могат да се открият публикации по всички актуални тогава нейни проблеми, поставени на обществен дебат: равнопоставеност в образованието, включително достъп до висше образование, изравняване на заплатите на учителите и на учителките, срещу забраната за учителстване на омъжените жени и пр. В този етап от женското движение у нас на преден план са преди всичко проблемите на образованието, на него се разчита за умствения и нравствен напредък[42]. Ето защо образователната функция на „Женски свят” се развива чрез премислено разнообразяване на журналистическите подходи. Например в навечерието на шестата годишнина[43] се обяснява стратегията за престоящото публикуване биографиите на велики жени (включително учени); за новата рубрика „Женска книжнина” с анотации за произведения и на чужди езици; за създаването на отдел „литературен или филологически” по въпроси на българския и чужди езици и литератури. В рекламите също се забелязва засилен образователен елемент – изобилстват обявления за книги, за периодични издания[44], включително чуждестранни – най-често за френското „ Le foyer domestique” [Домашно огнище] и за руското илюстровано сп. „Нов”.
Широкият хоризонт личи и в кратките информации в рубриката „Разни” – красноречив е примерът със заглавията им дори само в един брой: "Жена – свещеник”, „Жена – списател”, „Жени съветници”, „Женската еманципация в Авсралия”, „Жена - полиглот”, „Против авантюристите мъже”[45].
Сп. „Женски свят” е съпричастно на дейността на женските дружества, на акции, на организирани действия като например прошението на група интелигентни жени до председателя на Народното събрание за отваряне вратите на Висшето училище и за тях[46]. Влиза в полемики с традиционалистки възгледи, изразени във в. „Балканска зора” (Пловдив, 1890-1900), в. „Черно море” (Варна, 1891-1894) и др. Неведнъж е оборван и „зломислещият идеалист”[47] Стоян Михайловски. Например от Иван Руховски (в „Женски свят” публикуват и мъже), който се радва на появата у нас на женско списание – свидетелство за надигащото се женското движение[48]. С радост се препечатват позиции, които потвърждават отстоявани с години от „Женски свят” становища, какъвто е например случаят с в. „Мир” (София, 1894-1944) по въпросите на женското образование[49].
Критичната саморефлексия на „Женски свят” е главно в две насоки: по отношение на жената (например се осъжда сляпото подчинение на модата) и по отношение на списанието. Като постоянният еталон е Европа. Българската по нищо не отстъпвала на европейката, „Женски свят” било сравнимо с европейските си посестрими[50]. Списанието редовно публикува отзиви за себе си от периодиката у нас и в чужбина. Отчита, че се радвало на одобрение, но имало и критики - че било само за „гражданки-аристократки”, някой се обявявал срещу някоя образована и възпитана сътрудница, друг възразявал, че аудиторията била длъжна да чете как жените се оплаквали една на друга, трети негодувал, че проповядвало същите „неразборчиви права” за българката като социалистите[51]. Мнения различни: „...има да се забележи поне инициативата на г-жа Ноева, директорка на списанието „Женский Свят”. Също няколко жени социалистки с енергия са почнали да проповядват женската еманципация.”[52]
Сп. „Педагогиум” (Пловдив, 1891-1894) поздравило списанието и доброжелателно го критикувало. Сп. „Целина” (Пловдив, 1892-1895) също се отнасяло положително, но имало бележки по отношение на селянката, която наистина убягва от вниманието на „Женски свят”.
Редакцията редовно премерва дейността си и чрез отзиви от европейския печат, които изтъква в съответните заглавия. Положителна рецензия в най-разпространения белгийски вестник “La patrie” – от софийския му кореспондент-французин[53]. Известният полски критик Титус Сопотско посветил в януарския брой от 1895 г. на полското сп.”Przeglad Powszechny” цели четири страници на сп. „Женски свят”, с известната си проницателност разглеждал публикуваните статии, цитирал някои от тях, безпристрастно анализирал. „Женски свят” благодари за благонамерената критика от славянски критик за слявянско списание[54]. Красноречиво е мнението в препечатана статия от румънското издание „Buletinul”, част от от панорама за тогавашната българка: „Списанието се вижда да бъде добре ръководено, и всеки брой вдъхва искрен женски патриотизъм и дълбока обич за българската жена.”[55]
За шест години от „Женски свят” излизат 144 книжки (обичайно по 8 страници), за пет години от сп. Домакиня” - 60 книжки (обичайно също в 8 страници, четири от които са модели за ръкоделия). Спира декември 1898 г., заради неплащане на абонамента, но със съзнанието, че „даде толкова добро направление на един от най-важните въпроси - женский, и основа цяла една феминистическа филология, несъществующа още не само у нас, но и в много още по-напреднали от нас народи.”[56] С право равносметка за изпълнена мисия на обществена трибуна за гражданско съзряване на жената в България.

Бележки:

[1] Любословие, II, 1845, с. 205.
[2] Богоров, Ив. Няколко дена разходка по Българските места. - И се започна с „Български орел”. София: 1983, с. 265. [
[3] Даскалов, Румен. Българското общество 1878-1939. Т. 2. София: ИК „Гутенберг”, 2005, с. 316.
[4] Даскалова, Красимира. Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от ХІХ – началото на ХХ век. <http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/135-zhenskata-identichnost-normi-predstavi-obrazi-v-balgarskata-kultura-ot-xix-nachaloto-na-xx-vek.html >
[5] Петров, Милко. Америка врява и разум. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”,1998, 130-142.
[6] Primi, Alice. La “porte entrebâillée du journalisme », une brèche vers la Cité? Femme, presse et citoyenneté en France, 1830-1870. - Le Temps des Média, № 12, printemps-été 2009, pp 28-40.
[7] Дори незаслужено негативизирано: „Редакцията на „Женски свят” набива в главата на читателките си с всички материали тъпа, буржоазно-еснафска представа за мястото на жената в обществото.”(Топенчаров, Владимир. Българската журналистиа 1885-1903. София: Издателство „Наука и изкуство”, 1983, с. 530).
[8] Разрешението на женския въпрос. – Женски свят, № 11, 1 юни 1896, с. 81.
[9] Даскалова, Красимира. Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от ХІХ – началото на ХХ век.
[10] 120 години женско благотворително дружество „Майка” – Варна, 1888-2008. Варна: Книгоиздателство „Зограф”, 2009, с. 12.
[11] Даскалова, Красимира. Българските жени в социални движения, закони и дискурси (1840-1940). – Във: От сянката на историята: жените в българското общество и култура (1840-1940). Състав. Красимира Даскалова. София: Българска група за изследвания по история на жените и пола и „Дом на науките за човека и обществото”, 1998, 22-23.
[12] Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие” по случай десетгодишнината в откриването на приюта за старци. Варна: печатница „Войников”, 1925, с. 12, с. 14.
[13] Вж. Константинова, Здравка. Из топосите на българския периодичен печат (1878-1944). – Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 14, 2007, 53-67, <http://www.media-journal.info>
[14] Първото периодично издание във Варна е „Варненски вестник” (1880).
[15] Вместо програма. - Женски свят, І, № 1, 1893, с. 1.
[16] Професионално училище в гр. Варна. – Женски свят, № 20, 10 окт. 1897, с. 153.
[17] Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие”, с. 58.
[18] Вместо програма.
[19] Пак там.
[20] Жените в България получават избирателни права през 1937 г. , и то ограничени.
[21] Конова, Кина. Част от моите спомени. – Във: Български женски съюз (по случай 30-годишнината му 1901-1931). София: Печатница „Право, 1931, с. 133.
[22] „Женский свят” триж в месеца. - Женски свят, № 8, 15 апр. 1893, с. 58.
[23] Преглед върху І-та годишнина и програмата на „Женския свят” за идущата година. – Женски свят, № 24, 15 дек. 1893, с. 186.
[24] Вж. Даскалова, Красимира. Българските жени в социални движения, закони и дискурси (1840-1940), 33-38.
[25] Службата и предназначението на „Домакинята”. – Домакиня, № 1, 10 ян. 1894, 1-2.
[26] За текущата и идущата година. - Женски свят, № 24, 20 дек. 1896, с. 186.
[27] Вж. Даскалова, Красимира. Грамотност, книжнина, читатели и четене в България на прехода към модерното време. София: Издателство „ЛИК”, 1999, 63-68.
[28] Пак там, с. 179.
[29] За текущата и идущата година , с. 185.
[30] Вж. Константинова, Здравка. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика. София: Университетско издателство „Св. Кимент Охридски”, (2000, 2002), 2010; Константинова, Здравка. Разширяване на комуникационното поле на българската журналистика чрез чужди езици (до 1944). - Във: Университетски четения и изследвания по българска история. IV международен семинар Смолян, 11-13 май 2006 г. Състав. Искра Баева, Пламен Митев. София: Университетско издателство „Св. Кимент Охридски”, 2008, 477-486.
[31] Куцева, Гергана. Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание. – Във: Медиите и политиката. Съст. Георги Лозанов, Орлин Спасов. София: Фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”, 2011, с. 189.
[32] Става дума за първото българско социалстическо периодично издание сп. „Съвременний показател” (София, 1885) с редактор Димитър Благоев и отговорен редактор Вела Живкова, която след втората книжка като негова съпруга добавя към името си Благоева.
[33] В това време българин звучи гордо и нерядко се изписва с главна буква, както и бъларски дела, включително Българска журналистика, Българско вестникарство, Български публицисти. (Вж Константинова, Здравка. „Новини (колкото за сега)”. За няколко първоначала в българската журналистика. – Във: Професионализъм и традиции. 110 години организирано журналистическо движение в България. Състав. Здравка Константинова, Минка Златева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 45).
[34] Няколко встъпителни думи. – Женски глас, № 1, 1 ноем. 1899, с. 1.
[35] Пак там.
[36] Преглед върху ІІІ-та годишнина на „Женския свят” и улучшенията му за предстоящата година. – Женски свят, № 24, 30 дек. 1895, с. 185.
[37] Вж. напр. Женски свят, № 7, 1 апр. 1896, с. 56.
[38] Преглед върху І-та годишнина и програмата на „Женския свят за идущата година”, с. 186.
[39] Няколко втъпителни думи.
[40] Разни. – Женски свят, № 6, 20 март 1896, с. 47.
[41] По възбудения въпрос и логиката на г. Г. Г. – Женски глас, № 9, 1 май 1896, с. 66.
[42] Вж. напр.: Недопущание до учителствувание на омъжените учителки. – Женски свят, № 20, 20 окт. 1895, 153-155; От няколко жени. Към приятелите на женското образование у нас – Женски свят, № 20, № 22 от 20 окт., 20 ноем. 1896; По допущане жените във Висшето училище. – Женски свят, № 1, 1 ян. 1897, 4-5.
[43] Петгодишнината на „Женския свят”. - Женски свят, № 24, 20 дек. 1897.
[44] Сред рекламираните заглавия от българската преса са: сп. „Българка”, сп. „Българска сбирка”, сп. „Домашен приятел”, сп. „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин”, в. „Новини” (печатния орган на Българската екзархия в Цариград), в. „Орало”, сп. „Светлина”, сп. „Свят”, „Юридическо списание”, ученическото сп. „Извор”, детските в. „Люлка”, сп. „Младина”, сп. „Пролет” и др.
[45] Разни. – Женски свят, № 16, 20 авг. 1896, с. 128.
[46] По допущане жените във Висшето училище.
[47] Вж. напр.: Преглед върху ІІІ-та годишнина на „Женския свят” и улучшенията му за предстоящата година.
[48] Руховски, Ив. С. За възгледите на г. Ст. Михайловски върху жената (критическа студия). - Женски свят, № 24, 15 дек. 1893, с. 187.
[49] По женското образование. – Женски свят, № 9, 1 май 1898, с. 65.
[50] Вж. напр.: Преглед върху ІІІ-та годишнина на „Женския свят” и улучшенията му за предстоящата година.
[51] Преглед върху І-та годишнина и програмата на „Женския свят за идущата година.
[52] Г. М. Българката и Женский Свят - Женски свят, № 12, 20 юни 1896, с. 90.
[53] Европейский печат за „Женския Свят” – Женски свят, № 9, 1 май 1894, 65-66.
[54] „Женский Свят” и притурката му „Домакиня”, рецензирани повторно от Европейския печат. – Женски свят, № 6, 20 март 1895, 41-43.
[55] Българката и „Женский Свят”. – Женски свят, № 12, 20 юни 1896, 89-92.
[56] За знание. – Женски свят, № 23-24, 24 дек. 1898, с. 177.


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Константинова, Здравка. „Женски свят” – първото ни следосвобожденско периодично издание за жени // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 12. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: zdravka_ang@yahoo.com

 

дата на публикуване: 31.01.2012, Вторник, 09:34
прочетена: 12327 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: