Хора като Иван Славов не могат да бъдат лесно забравени. А той специално никога няма да бъде забравен! Харизматичен и остроумен, взискателен и широко скроен, популярният професор остави незаличима следа в нашата култура, наука и медийно пространство. Неговият характер може да се изрази с три думи: мъдрост, полемичност и оригиналност. Мъдрост, чийто корени бяха в античната философия и Сократовото изкуство за раждането на мисълта. Полемичност, която издаваше бунтарската душа и ярката настъпателност срещу грозното, фалшивото и несправедливото. Оригиналност, която беше заложена във всеки негов творчески акт, в свежите и афористични мисли и в желанието му да привлича вниманието, да доставя наслада с реториката си, да бъде различен...
Като учен, професор Иван Славов несъмнено подлежи на по-мащабна обективна и обоснована академична и обществена оценка. Но достатъчни са дори и само два от фундаменталните му трудове „Марксовото естетическо наследство” и „Иронията в структурата на модернизма”, за да „свалим шапка” пред перфектното му умение да интегрира историческия и системно-структурния подход, да си служи с множество убедителни доказателства, да извежда от огромната фактология безценни теоретични екстракти и обратно – със завиден професионализъм да насочва теоретичния фокус към житейските факти, към парадоксите на битието ни. Никога не трябва да се забравя обстоятелството, че той развиваше различната философия, че той градеше различната естетика в мрачни тоталитарни времена, в години на крайна и груба партизация на науката, в години на подозрения, доноси, страх и предразсъдъци. Прозвището „хулиган в науката” е много точно за интелигент от неговия мащаб. Защото той наистина беше непослушен и свободолюбив по отношение на това, което изследваше и преподаваше. Не кой да е, а комунистическият научен доайен – академик Тодор Павлов, нарече „естетически хулигани” Иван Славов и големия му приятел и светъл колега Исак Паси!
Той поддържаше интензивни контакти и имаше добри приятелства със свои колеги – учени – философи, културолози и естетици от целия свят. Беше член на германското дружество на естетиците. Бил е гост-професор в редица задгранични университети, като едно от най-силните му преживявания бяха лекциите му в продължение на две години в Университета в Хавана – Куба! Без да звучи пресилено, професор Иван Славов е от ранга на планетарно светило в своята област – модерен учен с европейски авторитет и завидна творческа репутация. Признание за универсалния му талант беше и дипломатическата му мисия като посланик на България в Словакия между 1994 и 1998 години.
Иван Славов показа как може да бъде убито високомерието на науката, като постави пред своя критически и изследователски обектив явления, които учените – традиционалисти неоправдано подминаваха или пък недооценяваха. С дълбочина и непоколебима аргументация той разкри истината за безвкусицата и глупостта, профанщината и простащината. „Кичът”, „Дилетантът”, „Прекословици”, „Златната решетка”, „Антология на глупостта”, „Кич-спектър”, ”Ученически и кандидат-студентски бисери”, „Речник на глупостта”, „Смехотерапия - стрес – бизнес”, „Джобен смехар”, „Тоталният кич”, „Джоконда – Джокондиада” и редица още други. По един наистина неподражаем начин Славов комбинираше критерия за обективност с индивидуалния си поглед, научното хладнокръвие и публицистичнато атрактивност. На най-сериозните неща можеше да придаде оттенък на комизъм и веселие, а към привидно плитките и банални прояви изведнъж да подходи дълбокомислено, академично и респектиращо.
Името на полемиста Славов още кара някои да потръпват от ударите на неговия словесен меч. Участник в най-ярките дебати за културата, литературата, литературната критика, политиката, журналистиката, философията и изкуствознанието през последните десетилетия, той показа непоколебимост, смелост и неповторима страст. Дисидент по душа, емблематичният професор бе вечната опозиция – остро критичен, непримирим и заедно с това – конструктивен и добронамерен. Неговият девиз, формулиран преди десетилетия „Оптимист по воля, песимист по разум” е ключ към душевността, емоционалността и въобще – към природата му. На пръстите на едната си ръка мога да изброя хората, които бяха истински съвременни езоповци, особено при тоталитаризма. Иван Славов, подобно на Радой Ралин, беше „пътуващ проповедник”, изповедник и душеприказчик на хората, на техните болки, страдания и безброй въпроси. В кафенета, паркове, градини, по улиците или в неговия уютен кабинет в СУ „Св.Климент Охридски” се водеха разговори на парливи теми, разказваха се забранени вицове, избухваха залпове от смях, причинени от неговия хумор, ирония и сарказъм.
В лекциите пред своите студенти проф. Славов беше неподражаем преподавател, оратор и комуникатор. Почти винаги той се „отклоняваше” от задължителната програма и вместо тривиалните неща, подхващаше любимите си теми за кича и глупостта, идиотщините, безобразията и шокиращите прояви на абсурда в нашия живот. Като негов студент си спомням колко по-различен бе той от другите професори. Колко пъти сме провеждали занятия в Докторската градинка, колко пъти ни е изненадвал в аудиторията, черпейки ни със солети и вафли, за да разнообрази студентския живот и да изгони сивотата, за да направи тези моменти незабравим. Той умееше прекрасно да работи със своите студенти. Благодарение на него се роди моя интерес към модата и модния дизайн (бях третокурсник във Факултета по журналистика, когато той ме „направи” свой асистент – така ме представяше – и ми възложи да подготвям секцията „Кичът в модата” за изложбата му в Дома за хумора и сатирата - Габрово).
На много неща ме е научил Дон Джовани (така го наричахме в тясно приятелско обкръжение). На първо място – да бъдеш свободолюбив, да се бориш с всичко, за да изкажеш свободно и непринудено своето мнение. На второ място – да бъдеш различен, защото различността и оригиналността ти дават шанс да си още по-полезен на обществото, науката и културата – т.е. да не вървиш по течението, да не предъвкваш овехтели тези и папагалски да повтаряш едно и също. На трето място – да преследваш и представяш истината с позволени и качествени средства, а в науката това се нарича – доказателства. На четвърто място – за предмета да говориш с езика на самия предмет: да бъдеш страстен, емоционален, всеотдаен към каузата, към принципа, към творчеството...
Бог да прости професор Иван Славов! Нека никога да не се забравят неговите уроци по човечност, мъдрост, полемичност и най-вече - мъжеството да бъдеш различен! Да бъде светла паметта му!
нагоре