Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
09 Декември 2019 г., Понеделник

Медии

Принтирай E-mail

Ролята на езика и текста в мрежовата комуникация

Брой 1 / Декември 2008 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д.ф.н. Александър Акопов

Резюме:

The author presents the problem of comprehensive study of the language on the Internet, which he reviews from various angles: as a communication form, means of text organization and its reflection, a socio-cultural phenomenon, as well as its psychological and technological components.

Keywords:
Internet, online communication, cultural exchange, hypertext, communication language.

 

Summary:

Многобройните проблеми на езика и текста, в широкия смисъл на тези понятия, в електронните мрежи придобиват такава специфика и са толкова разнообразни, че заслужават да им се обърне внимание. Действително възможно ли е да се обхванат всички проблеми на езика, макар и само в най-основни линии? Та нали Интернет е цял един свят, жизнена среда за съвременния човек. И какво тогава представлява езика и текста в Интернет? Може да става дума и за програмиране, и за текста на мрежовите публикации, и за начина на предаване на информацията, и за спецификата на комуникацията, и за начина на организиране на текста, и за формата на неговото изображение, и за много други лингвистични, психологически, технически и други проблеми. 
 Разбира се, не само в Мрежата, но и в реалната действителност съществува цялото разнообразие от устна и писмена реч, от текстове в различни жанрове и форми, но само в Мрежата мнобройните аспекти на езиковото функциониране са обединени в причудлив конгломерат от преплетени помежду си теми, проблеми и въпроси.
 В настоящата статия се прави опит накратко да се охарактеризират и формулират някои от тях, които според автора са най-актуални. 
 В началото е необходимо преди всичко да се отделят в специален блок технологичните проблеми и на първо място програмните. При това не бива да се мисли, че става дума само за техниката – компютрите и програмите. Технологичните проблеми пряко влияят на възможностите за възпроизвеждане на текста в Мрежата, но в настоящата работа те не се разглеждат. Що се отнася до останалото, то си струва да се започне с разпространението на Интернет в световната общност. За ефективното разпространение на Интернет по целия свят има два пътя. Първият от тях е създаване на универсален език, достъпен за всички жители на планетата. Да се създаде единен език е вековна мечта на земните обитатели. Съгласно мита от Вехтия завет (Битие. 11:1-9) изначално по волята на Твореца “по цялата земя се употребяваше един език и един говор”. Но когато хората, идващи от Изток към Месопотамия, решили “да си съградят град, даже кула, чийто връх да стига до небето”, Бог решил, че това е непростима дързост и разбъркал езика така, “щото един други да не разбират езика си” и ги разпръснал “оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон” (смята се, че произлиза от древноеврейския глагол “балал” – разпръсвам). (¹)
 Ето така е започнало вавилонското стълпотворение, което продължава и до днес. Но мечтата за единен език си останала завинаги, а днес, в епохата на глобализация, е придобила чертите на знаково събитие, способно да промени света. Възможността всички (а не само англоезичните!) обитатели на планетата и всеки индивид в частност, а също и културните, етническите, религиозните и други групи хора, обединени от общи интереси, пряко да общуват помежду си в реално време, да се обръщат към световната общност – това може би е единственият изход от противоречията и заплахите, пред които е изправено съвременното човечество!
 Най-близо до въплътяването на идеята за създаване на международен език през миналото столетие се оказа създаването на есперанто. Публикуваният през 1887г. проект на варшавския лекар Лудвиг Заменхоф отначало е бил горещо приет от световната хуманитарна общественост. Есперантистите с право се гордеят с подкрепата на Л.Н.Толстой, чието изказване за пръв път прочетох в един от водещите им сайтове. Не мога да се въздържа да не го цитирам: “За да могат хората да се разбират помежду си, е необходимо или всички езици от само себе си да се слеят в един, което дори и да се случи някога, това ще бъде след много време ... или трябва всички да изберат един език, който задължително да се изучава от всички народи или най-накрая, трябва всички хора от различните националности да си съставят един международен облегчен език и всички да го изучават. Именно към това е насочена мисълта на есперантистите. Струва ми се, че последното предложение е най-разумното и главното – най-бързо осъществимо”. Л.Н.Толстой, Събрани съчинения, т.6, стр. 101 (²)
 Въпреки подкрепата на представители на културата и въпреки усилията на голям брой ентусиазти по целия свят есперанто повече от век се разпространявал в различни страни, но така и не постигнал успех. В този смисъл световната електронна мрежа предостави на есперанто качествено нов шанс. Затова през последните години професионалистите-есперантисти са предприели и продължават да предприемат отчаяни опити да внедрят в Интернет този вече създаден международен език. През 90-те години на ХХ век е подготвен комплекс за програмно обезпечаване, създадени са мощни сървъри и многобройни сайтове на есперантистите, провеждат се международни конференции, издават се немалко книги, в това число и речници и учебници по есперанто на различни езици. В Интернет е представен Световният съюз на есперантистите (www.eua.org), Руският съюз на есперантистите (www.reu.newmail.ru), много различни специализирани сайтове, има и портал за владеещите есперанто (www.rusio.ru ). Но за съжаление прогнозите на ентусиазтите, че есперанто ще се превърне в универсален мрежов международен език, се оказаха прекалено оптимистични. Към обичайните психологически бариери, възпрепятстващи разпространението на есперанто в епохата преди появата на Интернет, се прибавиха и интересите на мрежовите монополисти, произвеждащи компютърно и мрежово оборудване и осигуряващи програмното обезпечаване. Така или иначе този път в глобален смисъл за сега си остава нереален.
 Вторият път е масовото внедряване на прогресивното интернет-оборудване в новите езикови етнически пространства. Все още стотици езикови общности в света си остават изолирани от Интернет поради отсъствието на адаптирани програмно-технически средства. Проблемът е в огромната цена на тези средства, което при ограничено разпространение е неприемливо за производителите на мрежово оборудване и на програмно обезпечаване поради големите загуби. Става дума за шрифтове, кодиране, клавиатура и т.н. Даже такива разпространени източни езици като китайски, японски и корейски са се внедрявали в Интернет много трудно. Във връзка с това японски учени – лингвисти и специалисти в сферата на мрежовите технологии вече в продължение на много години работят по създаването на универсален, по тяхното мнение, машинен език. Принципът на този език се основава на използването на модули-преводачи от всеки един език на всеки друг. По този начин без да пренебрегват коренните езици на етносите, японците предлагат масово използване на свръхскоростни електронни преводачи, които веднага ще предлагат всеки текст на родния език на потребителя (³). Опитите за прилагане на първите модули показват, че макар още да са далеч от съвършенството, в много случаи те могат да се използват и това е още една сериозна крачка по пътя към международното общуване. За съжаление поради огромното количество функциониращи езици в света, а също и поради това, че тези модули са неприложими за научно-културни и професионални цели, реализацията на този проект буди съмнение. Определено това е задача, която не може да се изпълни за едно десетилетие...  
 Що се отнася до руския език, независимо от това, че той все още не е масово разпространен в Интернет (заема десето място според броя на потребителите), значението му за огромните пространства на бившия СССР и редица страни, в които живеят многобройни рускоезични диаспори (Израел, Испания, Германия, САЩ, Канада и други) е значително. Особено ако се има предвид културния състав на руския Интернет (Рунет).
 Използването на шрифта на кирилица от много народности на бившия СССР отначало способстваше за бързото разпространение на Интернет, но след преминаването на някои бивши републики на латиница възникнаха проблеми, свързани с несъответствието на действащото кодиране на редица специфични букви във всеки от езиците им и проблеми, свързани с високата цена на мрежовото преоборудване.
 Проблемите за създаване на международен език или за създаването на възможности за функциониране на действащите национални езици имат голямо геополитическо значение и поради това, а също и заради прекалено големите, непосилни за много етноси разходи, трябва да се решават с помощта на международни културни програми на, да речем, ЮНЕСКО, Европейски съюз и Общността на независимите държави.
 Другата група проблеми е свързана с езика на мрежовите текстове. Първото, което се набива на очи на рускоезичния потребител, който за пръв път влиза в мрежовото пространство, е изобилието от англоезични думи. Мрежовият език е изпъстрен в всевъзможни вариации на английски термини – както в нормален, така и в съкратен вид, а понякога и под формата на абревиатури на фразеологизми. При това английските думи често се пишат на кирилица, променят се поради граматическите особености на руския език, превръщат се в оригинални новообразувания. Това лексикално формотворчество засяга най-вече термините, които в повечето случаи имат американски корени, но навлизат също така и във всички други области на езика. Може да се каже, че Интернет способства за смесването на лексиката и за трансформациите на езика именно поради своята основна функция – свръхскоростно предаване на информация. Потребителят пише “please” вместо “моля” просто защото първото е по-кратко (на руски “моля” е “пожалуйста” – бел.прев.), а понякога, за да не преминава от кирилица на латиница и обратно при набирането на текста, пише “плиз” или дори “плз”! Терминът subj (съкратен вариант на subject – тема, обект) най-често се използва в руската транскрибция сабж. Популярното приветствие hi си има своя руски еквивалент хай. Има примери и от друг характер. Защо да се пишат четири дълги английски думи, представляващи устойчивия израз “лично по мое мнение”, когато може пак без да се превключва клавиатурата на английски, да се наберат само четири руски букви – “имхо” (вместо англоезичната абревиатура IMHO). Икономията на езиков материал е още по-ефективна при обмена на технологична информация между специалисти. (Освен всичко казано по-горе ще напомня, че за времето, прекарано в Интернет, уви, трябва да се плаща).
 Що се отнася до англицизмите, с тях ще трябва да се примирим: като не искаха едно време у нас да се занимават с “вредната” наука кибернетика и изобретението го направиха “онези”, сега няма за какво да се обиждаме! Някога Лев Ошанин, автор на текстовете на много изключително популярни патриотични песни (така не ми се иска да употребя съвременната думичка “шлагери”), написа голямо стихотворение, в което имаше следната строфа: “И ето че лети по света думата sputnik, на руски го произнася света!” и на финала гордо заключава: “О, колко нови думи, необичайни, ще внесем ние в човешкия език!” (цитирам по памет). И ето че като ги внесем, ще има и русизми, които никак не са малко (само perestrojka как звучи!).
 Сега да разгледаме въпроса за отклонението от литературните норми. Обяснимото недоволство на филолозите от поредното посегателство спрямо “великия и могъщия” (руски език – бел. прев.) при внимателно изучаване на същността на ставащото бързо се измества от осъзнаването на това, че става дума за възникването на още един професионален език, езикът на мрежовото общуване, който няма да развали литературния език, тъй като по начало е различен.
 Тук си заслужава да се припомнят думите на известния немски теоретик на печата Емил Довифат, който в своят знаменит труд “Zeitungslehre” посвещава специален параграф (Die Sprache in der Zeitung) на езика на пресата. Прилагайки примери за нападки по отношение на вестникарския език, започващи още от 17 век, той подчертава: “Вестникарският език – това е професионален език, както и всеки друг. Той трябва да се оценява именно като такъв...” и продължава – “критиците забравят, че в публицистиката езикът... трябва да остава разбираем и близък до живота. Понякога именно благодарение на това той става обновен и творчески”. Точно обработката на вестникарския език до “химическа чистота” по мнението на Е.Довифат прави текста “бездушен и безплоден” (4). Струва ми се очевидна възможността тези разсъждения да се приложат и към езика в Интернет. (Разбира се, ако не става дума за обикновена езикова неграмотност).
 Друг е въпросът, че хората, пишещи в Интернет, често забравят, че Мрежата е пространство, в което има всичко, както и в реалния свят – от висока култура до купчини с боклук. Това е определящо и за текстовете на мрежовите публикации: в културно издание те трябва да са написани на литературен език. Впрочем използването на различни стилове и владеенето на литературния език зависи и от културата на пишещия. Така че ситуацията е напълно логична, в този смисъл в Мрежата не става нищо свръхестествено.
 Но има и друго: в Мрежата възникна “нова форма на езиково взаимодействие – писмената разговорна реч” (5). Преди цитирания по-горе труд на Г.Н.Трофимова на това са обърнали внимание редица мрежови автори като А. Травин, който употребява по този повод израза “писмена устна реч” (6). Размисли по тази тема има и в дисертацията на М.М.Колесникова (7). Според мен на този феномен трябва да се посвети отделно изследване. Става дума за необикновено съчетаване на устната реч и писмения текст, върху което оказват влияние емоционални психофизични елементи. Нещо подобно намираме в писмото, при което адресатът е известен на автора на посланието и затова последният по време на писането сякаш си представя другия в процеса на техния въображаем разговор. Но при мрежовото общуване всичко е много по-засилено поради рязкото съкращаване на времето за прочитане на съобщението (дори и при прекия диалог в програмата ICQ). Важно е да се подчертае: казаното се отнася не само към жанра писмо или беседа, но и към всеки текст. В предишните времена авторът на статия, предназначена за печатно научно издание, по време на нейното писане не е мислел за реакцията на читателя, защото до излизането й на бял свят (като винаги съществува риск тя да не бъде приета от редакцията) и четенето й от колега (известен или неизвестен) са мнавали няколко месеца, а понякога и години. По съвсем различен начин се чувства пишещия, който е уверен в това, че първите читатели могат да се появят (и даже да напишат мнението си) още в деня на публикацията, която от своя страна може да се появи в същия ден, в който е написан текста. При тези условия психологията на автора е друга и той също, както и в писмото, води въображаем разговор с читателите, част от които познава. А това, безспорно, оказва влияние върху стила и маниера на изложението.
 Заслужава да се отбележи, че и авторите, и редакциите могат и да не са подвластни на тази мрежова специфика, а да създават и публикуват обичайните, традиционни текстове, такива, каквито се пишат за печатните издания. В Интернет това също може да се види: текстове и издания без мрежова специфика. 
 Като цяло текстът на мрежовата публикация е по-динамичен, индивидуализиран, конкретен, стегнат. За тази цел се използват: мрежовата терминология, познаването на читателската аудитория, интерактивността, изразяваща се в частност в хиперлинковете. Последните съставляват основата на хипертекста, който сам по себе си е отделен, доста обхватен обект за изследване. Понятието хипертекст като нелинейна форма на писмото е възникнало дълго преди появата на Интернет. Тази форма отдавна са използвали различни писатели, например Набоков, Борхес, Кортасар, Павич. За това са писали и в литературно-художествените списания, а през последните години и в Мрежата А.Андреев, М.Визел, С.Корнев, Е.Шмидт. Тази тема, с оглед на нейната необятност и специфичност, ние няма да засягаме, ще отбележим само някои моменти, които оказват влияние върху възприемането на текста на публикациите.
 Хипертекстът в Мрежата представлява начин за организиране на информацията, позволяващ да се създаде обемно текстово пространство, състоящо се от системи от текстове, семантично свързани помежду си и подчиняващи се на основния текст на публикацията. Последното е особено важно, тъй като текстове, към които има интерактивни линкове, не трябва да са прекалено големи, а самите линкове – прекалено много, иначе ще се изгуби значението и смисъла на публикацията. За съжаление в Интернет нерядко се наблюдава обратното, което води не до засилване на аргументацията на изложените в публикацията тези, а до отслабването й, до размиване на първоначалната идея. (Между другото, не само в смисъла на нелинейната форма на писмото, а и от гледна точка на “начина на организация на информацията” Интернет не е изобретил хипертекста. Опити да се направи текста обемен, да има две или повече нива на задълбочаване се наблюдават още в съчетаването на две издания на Г.Ф.Милер от 1728 година – във вестник “Санкт – Петрбургские ведомости” и в приложението към него – “Бележки”, където задълбочаването и разширяването на понятията, без да ги има спасителните днес електронни клавиши, е ставало чрез елементарно ровене във второто хартиено издание...).
 Обобщавайки казаното, още веднъж ще подчертаем: езикът и текстът в Интернет пораждат широк диапазон от проблеми, които подлежат на сериозно научно изследване.



Библиография (References)

1. Библия. Ветхий завет. Бытие 11:1-9
2. Available from: http://www.openweb.ru-esperanto
3. Виж М.Латышева. Переведем туда и обратно Available from: http://segodnya.ru
4. E. Dovifat. Zeitungslehre. – Berlin, s. 125 . (цитира се в превод на автора)
5. Г.Н. Трофимова. К вопросу о специфике функционирования русского языка в Интернете. Available from: http://www.dialog-21.ru/archive
6. А. Травин. Электронная письменная переписка. Available from: http://www.russ.ru/netcult
7. М.М. Колесникова. Периодические издания электронных сетей: Диссертация за степен “кандидат на филологическите науки”. – Ростов на Дон, 2003
   
Превод: Светла Цанкова

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Акопов, Александър. Ролята на езика и текста в мрежовата комуникация
// Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС /  "Алма комуникация". 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]

дата на публикуване: 03.12.2009, Четвъртък, 15:54
прочетена: 6373 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: