Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 33/ Ноември 2017 г.
13 Декември 2017 г., Сряда

Отзиви

Принтирай E-mail

Лудостта на медиите

Брой 13 / Април 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Резюме:

Доц. д-р Георги Калагларски

ЛУДОСТТА НА МЕДИИТЕ

(и на хората, които правят модерна журналистика)

Summary:

 

 

Нещо необичайно се случи в аналите на съвременната българска журналистическа литература. Твърде тихо, неусетно дори, както прииждащите невидими вълни в тихото море, чиято мощ се изсипва ненадейно на брега. За радост на сърфистите и за ужас на дремещите и похъркващи в потни тела мързелуващи.
Само за няколко месеца се появиха три нови научноизследователски книги, обединени в поредицата „Медии и цивилизации”. Подготвени са от преподаватели и възпитаници на факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”: „Вестникът в епохата на Интернет” на Иван Михалев, „Виртуалният човек” на Мария Попова, и най-новата – „Медиите в Европа” с автори Милко Петров, Мария Попова и Мария Вазински*. Такова творческо „плодородие” е небивало в половинвековното академично образование по журналистика у нас. Случайността е нелогично обяснение. Свидетел съм как през последните няколко години във факултета по журналистика категорично се наложи ново поколение от изследователи и преподаватели. Традицията, поставена преди десетилетия, има модерна проекция. Някогашните първопроходци Георги Боршуков, Владимир Топенчаров, Стефан Станчев, Дафин Тодоров и други достойни създатели на съвременното журналистическо поколение наложиха стил, който е сравним с добрите европейски образци и академични традиции. Техните възпитаници днес не само възпитават. Те научиха идващите след нас на изследователско умение и непресъхващ хъс към новаторство и критичен анализ, на калейдоскопичен поглед към професионалната реалност и детайлно вникване в клопките из лабиринта на възхваляваната, но и подритвана, на приласкаваната със стремеж за обладаване, но и все по-често ругана журналистическа професия. Това поколение наши връстници и съвременници е модел за подражание, образец, който идните поколение, вярвам искрено, ще съхранят и ще предадат на следващите, които ще прекрачат прага в храма на словото господнe.
Може би някои ще негодуват, може би други ще се подразнят, според аршина на духовния си ръст, но не бива да не го кажем. Проф. Милко Петров успя да съвмести най-позитивните традиции на факултета, да ги пренесе в нова и модерна реалност, да съвмести позитивността на три поколения изследователи на журналистиката и да изплете онзи невидим за мнозина „моряшки възел” в журналистическата наука, който ще дава сигурност за идните, покатерили се по палубите или застанали на капитанския мостик. Често си пожелаваме „попътен вятър”. Но в морето или в океана рядко се случва вятърът да бъде „попътен”. По-добре да е благоприятен. Но благоприятни ли са днес ветровете, които брулят световната, европейската и българската журналистика?
Книгата „Медиите в Европа” е изненада. Респектираща изненада! Трима автори поемат риска да проследят историята, да анализират тенденциите и да откроят достойнствата на медиите в десет европейски държави: Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Швеция. Те боравят с научен и изследователски подход, който води до детайлизиране на тенденциите в появата и развитието на медиите в посочените страни. Наред с това техният критичен анализ визуализира исторически епохи, анализира предпоставките за появата на конкретни медии, на журналистически школи и професионални сдружения, обяснява икономически и социални тенденции в развитието на различните общества. Обществените тенденции са реалната предпоставка за развитието на медиите. Но веднъж появили се, те дръзват да се противопоставят и да провокират, да стимулират и моделират нови, полезни за обществото тенденции. Лудостта на медиите да се противопоставят на тези, които са ги създали, опиянява и увлича милиони. Тя заразява и води до революции. Историята помни и поучава – по време на всяка революция се раждат нови медии и нови луди. Може би именно затова, „историята обича изненадите”, както пише в началото на една от главите в книгата Милко Петров.
Отношението между гражданското общество и медиите се характеризира с динамика, устойчиви зависимости и скокообразни цикли на развитие. Монополът над традиционните комуникативни канали в обществото винаги изглежда устойчив и неподатлив на промени. Но в обществото се развиват процеси, които формират нови социални потребности. Когато станат достатъчно значими и актуални, те неизбежно разрушават традиционните стандарти и налагат нови. Така скритата ерозия на политическата и финансовата власт в публичната сфера бавно, неусетно дори, но с изразена категоричност, заменя едни обществени добродетели, вече непотребни за обществото, с други. Катализатори, дори инициатори на тези процеси неизбежно са медиите. Преди повече от два века френският философ и просветител Жан-Антоан Никола дьо Кондорсе /маркиз дьо Кондорсе/ написа, че “ако кралете и свещениците бяха осъзнали потенциала на печатното слово да сваля маските им и да ги детронира, те биха го задушили още при раждането му”.
Книгата “Медиите в Европа” е не само интелектуален танц в европейската история. Авторите умело правят паралели със съвремеността, вникват в процеси, които се развиват и в България, и без да поучават, поднасят своите деликатни предупреждения. Котешкото примирено мъркане на медиите, в полза на малцина, е пагубно за модерната демокрация, трагедия за обществените стойности и добродетели. Време е камбаните да забият тревожно, да забият не само призори.
Авторите концептуално представят богатата фактология, прецизно съпътствана с медийни анализи. Откроени са акценти, които подчертават значимостта на журналистиката като висше състояние на човешкия дух и новаторство. Акценти, които трябва да се знаят и помнят: идеята за свободата на печата датираща в посланията на Джон Милтън почти от четири века, незабравеният до днес мотив на Едмънд Бърк за журналистиката като четвърта власт, школата на „седмичните хронисти”, появата на масовите издания, т.нар. пени прес, политизирането на британския печат, уикенд изданията, професионалните обединения на журналистите и т.н.
Мария Вазински е позната като автор в престижни български издания в съвременната българска периодика. Но в Германия тя е известна и като авторка на книгата „Разширяването на Европейския съюз на Изток, отразено в пресата. Анализ на съдържанието на 4 надрегионални немски всекидневника” („Die EU-Osterweiterung in der Presse. Die Berichterstattung in überregionalen deutschen Tageszeitungen”), издателство ВДМ Ферлаг д-р Мюлер, 2007, Берлин. В главата «Германия» тя вещо проследява развитието на първите печатни издания, на радиото и телевизията, първите медийни концерни, масовата преса и манипулацията, медиите на Третия райх и в ГДР.
Третият автор на книгата е Мария Попова, която познаваме като създател на редица научни сборници, в които са публикувани и нейни статии. Впечатлява нейната монография «Виртуалният човек».В книгата за европейските медии тя поднася прецизни анализи за Белгия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Швеция.
Книгата “Медиите в Европа” обогати нашата теория по медиазнание. Със своята научна значимост тя е достойнство не само за българската журналистическа наука, но и за европейската и световната. В това не бива да се съмняваме. Книгите, които се правят в чужбина през последните 10 - 20 години за журналистическата професия, рядко надскачат националните граници и търсят по-глобалния подход. Структурно-аналитичният подход за обобщение на тенденциите отстъпва пред щриховото описание на процесите, а комерсиалният подход води само до външни ефекти. За по-малко от десетина години българският изследовател Милко Петров наложи нов подход към анализа на тенденциите. Книгите му “Америка – врява и разум”, “Персоналният имидж”, “Америка – социалният тропик” са не само социокултурни анализи на модели за реалността, видяна и пресъздадена от медиите. Те са критичен поглед и пристрастен стремеж да се обобщят и обяснят тенденциите на развитие на човешката цивилизация, представени от медиите и “претеглени” с кантара на историческата мъдрост. Неостаряваща творческа лудост на Милко Петров явно е обладала млади български изследователи. Творческата лудост не се лекува. И не бива !

______________
* Милко Петров, Мария Попова, Мария Вазински „Медиите в Европа”, Велико Търново, Фабер,2012г., www.newmedia21.eu
 

дата на публикуване: 09.06.2012, Събота, 07:55
прочетена: 3980 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: