Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 32/ Септември 2017 г.
20 Октомври 2017 г., Петък

Практикум

Принтирай E-mail

МЛАДА НАУКА ЗА ИЗКУСТВАТА: от текста към статията или раждането на автора

Брой 13 / Април 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

Резюме:

 

МЛАДА НАУКА ЗА ИЗКУСТВАТА:

от текста към статията или раждането на автора

 д-р Катя Михайлова,

съставител и научен редактор

 

Summary:

 

Млада наука за изкуствата е колекция от авторски студии и статии на млади изследователи на изкуствата и културата. Замислена е като огледало, в което младите автори да виждат творчеството си. Дълбоко вярвам, че интелектуално честните автори израстват при срещата с публикацията на своята работа. Извън пресата на крайния срок и високата авторова амбиция, след като гилотината на рецензента вече е паднала и научният редактор е замлъкнал, авторът може да самооцени постигнатото, доколкото в процеса на работа си е изградил нови критерии. Ако Млада наука за изкуствата служи така на своите автори, то значи си заслужава да продължаваме да я правим.
Млада наука за изкуствата започна от прагматичния въпрос: къде да публикуваме първите си стъпки в науката за изкуство? В отговор, заедно с докторантите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, випуск 2010 създадохме тази „старомодна” хартиена платформа – едноименния сборник, чието второ издание вече е факт. Автори в първото издание бяха млади изследователи не само на театралното и киноизкуство, но и на разгърнатото ветрило на музикалните, визуални, сценични изкуства. Те отговориха на въпросите: кой, какво, къде, кога и как изследва?
Авторите в настоящото издание са отново изследователи на изкуствата – за част от тях Млада наука за изкуствата е първото огледало, в което виждат творчеството си; други вече са събрали опитност, за да преминат прага към хабилитацията в своята научна кариера; трети, защото в науката винаги има трето, са авторите – „запазена марка” на Млада наука за изкуствата – колегите, които споделиха творчеството си и в първото ни издание. След като полето вече бе скицирано, авторите бяха предизвикани, освен да усъвършенстват скицата, да детайлизират щрихите и параметрите, да формулират по-ясно проблемите, да изчистват структурата на своя анализ в рамките на конкретния обект и предмет.
Целта на колекцията „Млада наука за изкуствата”, Том ІІ е не само да натрупаме приносни факти, но постепенно да изграждаме вътрешната структура на младата наука за изкуствата. Доколкото науката е не просто позитивно знание, а систематизирано позитивно знание; не е само конкретен анализ и атрактивен емпиризъм, а следва да е и синтез, чрез който се очертава някаква цялост и същност. Важно за нас е да възприемаме науката за изкуството не като пасивно отразяване и описване на артефактите, а като съзидателна активност за осмисляне на изкуството и науката за него.
Първата задача е раждането на автора. Средата ли създава автора или автора моделира средата е въпрос с дълбоки корени. В Млада наука за изкуствата приемаме, че обществената среда и авторовата индивидуалност са взаимно развиващи и обогатяващи се, понякога – ощетяващи и ограбващи се. Ето защо маркираме основните явления и тенденции, чрез които се измерват градусите на нравствената температура (Иполит Тен), в която се ражда съвременния автор в науката.
 
 
Кръстопътищата на младия автор
 
Днес изглежда, че средата благоприятства развитието на науката и съответно на авторите в науката – имаме политически паневропейски приоритет за развитие на Европа като „общество на знанието”. Същевременно отворената мрежова структура на водещата съвременна наука, либерално-дерегулираната социална, икономическа и политическа среда, кризата и стопирането на много от програмите за наука, общото чувство за несигурност и къса перспектива поставя младия учен сам в лабиринт от кръстопътища:
·      традиционният: професионална кариера или семейство;
·      поколенческо-наследственият: рязката промяна в ценностите травмира приемствеността, младите често се оказват отделени от зрелите и възрастни колеги;
·      импакт-географският: локално или световно кариерно утвърждаване;
·      ценностно-етичният: download не само на идеи, но и на цели текстове; част от учените трудно възприемат академичните норми за професионална лоялност и интелектуална честност;
·      статусно-обективният: академичното развитие и административното израстване е в двойнствена ситуация;
·      личностно-субективният: нормалният за всяко творчество индивидуализъм и себелюбие срещу колективността и общността;
·      вечният: въпросът за вътрешния критерий, илюзията „всичко е възможно, е по силите на всеки”.
Всяко време поставя подобни дилеми. В какво днес се състои трудността? Вероятно всоциалната динамика в българското общество през последните 23 години, резултирала в скъсване на социалната връзка, в рязка социална поляризация и цивилизационно разслояване в обществото (Михаил Мирчев). Младите български учени (25 и 40 години), днес се оказаха сами на същите кръстопътища, на които са били и предшествениците им. Но в един много по-разбъркан, натрапчиво материален и меркантилен свят. Това означава:
·        труден и донякъде изкривен баланс между семейство и професионална научна кариера;
·        пролуки в поколенческата приемственост, които провокират неувереност и несигурност, страх у младия учен;
·        изостряне на географската дилема – избора на ареал за развитие – национална-локална или международна-глобална научна кариера.
Ако разрешаването на маркираните дилеми може да се приеме като макрорамка, в която се ражда днешният млад автор, то следва да има и микрорамка – конкретните индивидуални лутания и решения, личните кръгове на ада (Данте Алигиери) за всеки млад автор, докато формира себе си като творец и гражданин.
 
Кръговете на ада за раждащия се автор
 
Първият кръг от ада е белязан от избора на научен проблем. Ежедневният проблем от практиката не е научен проблем. Тук докторантите по изкуства имат нужда от убедителна методологическа подкрепа, за да могат да се оттласнат от практиката на изкуството, което не само познават в детайли, но и професионално са пристрастени към него – за да преминат към другото изкуство, с което са избрали да се занимават – изкуството на науката.
Във втория кръг кандидат-авторът трябва да открие фокусната точка, около която да структурира работата си. Това е търсене на същността на проблема отвъд неговата очевидност. Мнозина класици в методологията на науката поставят ясното дефиниране на научноизследователския проблем като задача от първостепенна важност. В рецензиите на дисертации е важна оценката темата дали е или не е дисертабилна. Дисертабилността е доказателство най-напред за намерен научноизследователски проблем и след това удачно, разбираемо и недвусмислено формулиран като тема и заглавие на дисертацията.
Третият кръг е този на методологията. Научното изследване, както и произведението на изкуството, би следвало да отразява и анализира действителността, и по-точно – избраната проблематика. Но как да се постигне най-напред адекватно отражение, а след това и стойностен анализ при ограничеността на ресурсите и безграничността на проблематиката? Как да се надскочи плоскостта на опростеното описание и чрез анализ да се достигне съдържателен синтез? Именно чрез прилагане на адекватна на обекта и предмета изследователска методология. Слабата методологическа подготовка, практическата липса на ясно откроена методология е проявление на скъсана връзка не само в отделното научно изследване, но и във вертикалната структура на самата наука, изградена от три взаимозависими, проникващи една в друга плоскости – теория-метод-емпирични изследвания.
В Млада наука за изкуствата, се опитваме да се придържаме към научния подход и методология, доколкото това обективно е възможно в средата, в която правим млада наука и доколкото го позволява субективността на днешните млади автори. Съдържанието на сборника е композирано в съответствие с вертикалната структура на науката, представена по-горе, и отразява етапите на раждането на автора – от емпириката и артефактите, чрез регистрация на конкретното и емпирични интерпретации към теорията на изкуствата като научна абстракция. Потърсихме мястото и на историческите анализи – науката се корени в миналото, черпейки сила за погледа си към бъдещето; дължим заслуженото на автори, оставили своя опит и мъдрост, познание и изкуство. От друга страна, опитахме ясно да откроим полето на практическо приложение на авторските достижения, на апробирани методи за изследване и за преподаване на изкуства.
Четвъртият кръгв ада на раждащия се автор в науката е постигането на структурата. Структурата е онази магия, която превръща пространния текст в научно произведение, общата схема, която удържа всички елементи в единно и подредено цяло. Чрез нея авторът успява да прокара своята тънка червена нишка през множеството превъплъщения на своя обект и предмет в практиката.
В петия кръг от ада авторът овладява гнева, но не насоченият навън, а обърнатият навътре към личността. Той е гняв към себе си, породен от закономерния луфт между амбицията да се справя по-най добрия начин и времето, необходимо за нейното достигане.
Шестият кръг е изпитанието на писането – много стрес и вътрешно разколебаване, гняв към себе си. Кризите на писането са видими проявления на най-малко три същностни проблема:
·        неумение за писмено изразяване;
·        неумение за концентрация при писането;
·        свръхамбициозността – това е и седмият адов кръг, в който писането се отлага и листът остава все по-бял.
Свръхвисоката амбиция просто стопира процеса на писане и пречи на автора да възприеме рецензията като ново произведение, рефлексия на вече съществуващо научно знание, друг колегиален поглед по проблематиката. Здравословно е на рецензирането да се гледа като на форма на научен диалог, дори и когато рецензентът е преднамерено критичен – точно това калява качествата на автора.
Осмият кръг на ада, е свързан с публикацията на написаното и рецензирано научно произведение. Изглежда лесно – текстът трябва да се приведе в съответен на изданието технически стандарт, за да отговори на общото звучене на дизайна на сборника. Така е в Млада наука, но и във всяка друга научна колекция, която държи на доброто си име. Влизането в дизайна, обаче, не е просто селектиране на текста и промяна на настройките. То е съдържателна и смислова редакция, провокирана от и от най-елементарни необходимости, като напр. текстът да завършва на лява страница, за да започне следващият на дясна, както му е реда.
 

На финала листът вече не е зеещо бял, статията е написана, проблемно фокусирана, достатъчно ясно структурирана, оценена положително и надмогнала „груби” редакторски намеси. Тя е публикувана и … Честито на младия автор!

 

Тук би трябвало проблем вече да няма, но има. За разлика от квазинауката – днес, във времето на квазикултурата, квазиидеите, квазизвездите (Любомир Стойков), е закономерно да си отлеждаме и квазинаука – в науката има лична позиция. Авторите защитават избрана от тях теза и така застават от едната страна. Изборите на автора определят позицията му в науката. Той я споделя с група колеги – „ние” – научна общност, дистанцира се от близките други в науката и се отчуждава от далечните, които имат откровено противоположна позиция. Оттук започва авторовата научна идентификация, разпознаването като „наш”, „ваш” или „чужд”. И авторът трябва да е подготвен за неочаквани отдалечавания и критики, както и за непланирани сближавания и хвалебствия. Трябва да съумее да остане на брега, който си е избрал, независимо колко изкусително е преминаването отсреща. Ето това е последният, девети кръг в раждането на младия автор в науката.
 
***
Иска ми се да вярвам, че ние – авторите, рецензентите, редакторите, художниците, издателят – сме успели да си дадем онези желани възможности за изява и развитие чрез Млада наука за изкуствата. Първото издание от 2010 ни убеди, че идеята си струва – за авторите, които правят истинска научна публикация, за рецензентите, които се подписват под нещо стойностно, за редакторите, за дизайнерите и художниците, за издателя, който на премиерата на първата Млада наука каза, че е чест да подкрепя такива идеи.
Изпитвам искрено уважение към авторите – за верността към научния критерий и професионализма, с който го отстояваха. Специални благодарности поднасям на уважаемите рецензенти – проф. д.н. Камелия Николова, проф. д.н. Божидар Манов, проф. д.н. Владимир Игнатовски, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Спаска Зафирова, проф. д-р Наташа Япова, проф. д-р Лучия Ангелова, проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Биляна Томова, д-р Валерия Пачева. Благодаря на д-р Миролюба Ячкова – редактор, и Тодорка Кинева (докторант) – графичен редактор, че придадоха завършеност на книгата Млада наука за изкуствата, на Мария Михайлова и Ивайло Петров за картината и художественото оформление на корицата, на проф. д.с.н. Михаил Мирчев за организацията на издателския процес. Да си сам в науката е трудно и затова Млада наука за изкуствата вече си има верни приятели – Столична програма „Култура”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Агенция за социални изследвания и анализи АССА-М, Фондация „Българско кино” и Асоциация „Зона за креативност и култура”.
Огромно заключително благодаря на всички! Надявам се да прочетете това, което ви интересува в „Млада наука за изкуствата” Том ІІ и да споделите впечатления.
 
 
 

Библиографска справка

 

 
Михайлова, Катя (съст. и науч. ред.). Млада наука за изкуствата. Том ІІ. София: М-8-М, 2012. Стр. 288.
 
Михайлова, Катя (съст. и науч. ред.). Млада наука за изкуствата 2010. София: М-8-М, 2011. Стр. 272.
 
 

Връзки

 

 
„Млада наука за изкуствата” Том ІІ във Фейсбук: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.4194865640721.2166669.1557090045&type=1
 
„Млада наука за изкуствата 2010” на сайта на издателя:
 
„Млада наука за изкуствата 2010” във Фейсбук:


 

 

дата на публикуване: 23.08.2012, Четвъртък, 12:59
прочетена: 3438 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: