УВОД: Дигиталната идентичност като връзка между интернет потребителите
Красотата на интернет е, че свързва хората. Целта е достигането до другите хора, твърди Джарон Лание, един от създателите на виртуалната реалност – когато четеш даден текст и знаеш кой е авторът, стоящ зад написаното име, може да научиш много повече, отколкото ако четеш същия текст, но публикуван анонимно. Трябва да имаш шанс да усетиш индивидуалността на потребителя, за да разбереш истинския смисъл на изказванията му[1]. Тези думи добре илюстрират генералната промяна, която настъпва през последните години не само в технологичната и комуникационна рамка, но и в цялостната представа за същността на интернет.
Традиционното разбиране за мрежата е като за глобалната медиа, в която потребителят, откъсвайки се от социалните, религиозни, етнически и сексуални предразсъдъци, има възможност пълноценно да разгърне образа за самия себе си, но като остане скрит в своята кибернетична анонимност, като умело играе с късовете на своята множествена дигитална идентичност.
Възгледът за дигиталната идентичност е един от фундаментите в медийната теория на интернет, една от областите, в които визията за Мрежата значително се доближава до мечтаната Аркадия и възможността да бъдеш щастлив и освободен от оковите на социалните норми и личностните ограничения на физическата действителност. Всяка идентичност в много голяма степен се опира на основите на индивидуалния опит за формиране на комплексен социален живот и нейният публичен корелат е уникалният идентификатор, на който всеки индивид в света има право, както твърди Мартин Олброу[2]. Затова не е случайно, че първоначалното разбиране за интернет се опира именно на умението да живеем своя виртуален живот чрез неограничените възможности на електронните ни личностни представи, чрез майсторското самосъздаване на виртуалните аватари, зад които действителната личност е поставена под въпрос[3].
Особености на дигиталната идентичност
Дигиталната идентичност обаче, подобна на всяка медийно формирана представа, е нереална, хаотична, проблематична, но разбира се и неизбежна. Тя се основава на тоталната консумация на медийна продукция и както твърди Ападурай „често провокира съпротива, ирония, селективност и изобщо активност”[4] , а изградените общностни връзки създават близост „без усещане за място”[5] (според определението на Мейровиц), както и тотална носталгия по настоящето, в което медийните образи изглеждат натрапчиво познати и съмнително по-реални от онези, които рисува собственият ни осезаем опит.
Ападурай извежда още една теза, която може да осветли значението на дигиталната идентичност за виртуалния човек – а именно че „повече хора по света виждат своя живот през призмата на житейските възможности, предлагани от масмедиите във всичките им форми. Т.е. сега фантазията е социална практика; тя навлиза по много начини в конструирането на социалния живот на много хора в много общества”[6]. Следователно въпреки че е медийно рефлексивна и виртуално въображаема, дигиталната идентичност се явява част от непосредствения социален опит на интернет потребителите, подчинявайки се на размиването между медийно (кибер)пространство и физическа реалност. Това е свят на remix култура, в която медийните образи се възприемат като матрица на несъществуващи преживявания и стремеж за бъдещо социално утвърждаване.
В много голяма степен дигиталната идентичност използва липсата на пространствена и темпорална еднозначност на мрежата, на непосредствено общуване между потребителите, които са принудени чрез текстовата иконичност и технокартините да запълват психологическите бариери помежду си – онази непреодолима дистанция породена от разликата в културите, в езика, в модела на живеене, в светогледа, които неминуемо остават, независимо дали широчината на достъпна и глобалността на разпространение ни правят дигитално достъпни и информационно богати. Същевременно медиалността на интернет остава впечатлението за електронна близост, за пълноценност на виртуалната комуникация, която лесно прераства във формирането на трайни (или не толкова) виртуални общности, за откъсването на хипертекстуалното съзнание от телесния отпадък, останал ограничен зад компютърния интерфейс (според сходното виждане на Артър Крокър)[7]. И това може да се види в издигането значението на технологичната култура, на умението за социализация посредством собствения „машинен интерфейс”, който медийната и технологична опосредстваност на комуникацията налага, на придвижването на дигиталната идентичност в посока създаването на интерфейсна идентичност, доколкото „интерфейсите от хора и машини са пресечна точка между органичните и технологичните системи”[8] и заради които физическото, социалното тяло се отваря, превръща се в “тяло без органи”[9] (според определението на Делиьоз и Гатари), разтваряйки се в потоците информация и комуникация.
Разбира се могат да се търсят и проекции между дигиталната идентичност и начина, по който всеки отделен потребител извежда собствената си представа за физическата действителност. Още повече, че в поведението си на виртуален човек, върху него продължават да рефлектират някои от нормите и нагласите на традиционното общество. А не трябва да се забравя и, че в разрастването си, интернет се превръща все повече в регулирано пространство. Така в дигиталната идентичност могат да се видят елементи от легитимиращата идентичност, чрез която виртуалният елит (или виртуалната класа) налага господството си върху виртуалното гражданско общество (именно в качеството си на гражданско общество, защото според първоначалната концепция на Грамши гражданското общество е формулирано от държавните и обществените институции, за да продължи легитимацията на държавата и да генерира цялостта на социалните връзки). Могат да се наблюдават черти от идентичността на съпротивата, при които маргинализирани и/или анархистично настроени виртуални групи се опитват да представят своето присъствие и възгледи чрез глобалната достъпност на мрежата, като по този начин преодолеят подтисната си роля в реалността и евентуално да намерят съмишленици във виртуалността. А също да съумеят да подсилят тази своеобразна защитна идентичност, чрез която да преобърнат ценностната си система и същевременно да подсилят границите с подтискащото ги мнозинство[10].
Прояви на дигиталната идентичност
Вероятно дигиталната идентичност в най-голяма степен се припокрива с концепцията за проектната идентичност, при която „на базата на наличните и достъпните за тях културни материали социалните актьори изграждат нова идентичност, предефинираща позицията им обществото, и чрез това целят постигането на трансформация на цялостната социална структура”[11], както твърди Мануел Кастелс. Като въплъщение на това виждане може да се изследват сайтове като Image.BG - проект на Център за медийни изкуства „Интерспейс” (www.image.bg/), който е интересен с връзката, която прави между виртуално и реално – интернет е средата, в която се пренася медийната рефлексия на една тъжна, уродлива или забавна реалност, изградена от може би професионално, социално или възрастово необременено виртуално малцинство спрямо реалното значително по-аморфно мнозинство. Това е оригинална творческа версия, в която се съвместяват дигиталната представа на всеки един виртуален потребител за неговото значение в мрежата, желанието му за артистична изява, но и за коментар на социалните нагласи с цел формирането на цялостна представа за визията на съвременното българско общество. Сайтът дава възможност всеки потребител да качва свои фотографии, текстове, видео и аудио файлове, които разкриват и коментират различните лица на страната ни. В концепцията си авторите на сайта пишат: „Липсата на ясен образ, с който да се свързва България е едновременно предимство и недостатък. Недостатък, защото страната ни е като бяло петно в представата на европейците, макар за западно и източноевропейците все още да е актуален някакъв смътен пропаганден образ на България от времето на комунизма. А напоследък се създава и затвърждава един по-скоро негативен образ, свързан с преходния период в България ... Предимство, защото като една непозната територия България е интересна и любопитна. Нашето убеждение е, че истинският (обективен) образ на България може да е само като смес от много субективни образи.”
Съдържанието на сайта е разделено на няколко условни раздела – Light, който отразява позитивния поглед към действителността и живота в България; Dark, в който са представени болезнените проблеми; Red, който съдържа следите от соц-миналото; Funny, в който са включени нелепи или забавни неща; Fake, който презентира материали, разбиващи досегашните клишета и заблуди за страната и Taste – за всички онези нещата, които ни разкриват като нация – храната, пиенето, празниците.
Разбира се сайтът няма претенцията да създаде цялостния имидж на българската действителност, доколкото съдържанието му е твърде фрагментарно и прекалено субективизирано. Но от друга страна Image.bg може да бъде видян като своеобразна социална платформа, която има амбициозната задача да преподреди онази аспекти на реалността, които за нейните членове изглаждат непонятни, неприемливи, отблъскващи, вредни. В този вариант интернет се оказва обединяващото пространство, от което това желание за промяна да бъде прокламирано сред една значителна като влияние група на виртуалното гражданство.
Така интернет основава своята информационна и комуникационна уникалност на особеностите на своеобразната културна щедрост, на способността виртуалният човек да предостави своите любими истории, снимки, рецепти, коментари, рисунки, софтуер, всички онези парченца информация, които провокират личния му интерес и които в една или друга степен се оказват важни и за други потребители. И ако в началото на създаването на киберпространството тази размяна, тази икономика на подаръка е била между обозрима като идентификация група, с масовизирането на мрежата и извеждането на представата за нейната свободна и анонимна природа, в медийните послания се налага съмнението за автентичността на представяните съобщения. На следващия етап се наблюдава промяната, породена както от развитието на използваните технологии, така и от нарасналия стремеж на виртуалния човек за себепредставяне и споделяне, за афиширане на собствените си виждания, образи, случки – чрез медийни сайтове за представяне на потребителска информация като популярни блогове, форуми, места за размяна на файлове или създаване на контакти – YouTube (www.youtube.com), MySpace (www.myspace.com), Flickr (http://www.flickr.com) или техният български вариант Sibir.bg (www.sibir.bg). Според някои статистически данни посещенията на сайтове, които предполагат активно участие на потребителя, представляват 12 на сто от всички посещения в интернет, в сравнение с едва 2 на сто допреди две години[12]. Това води до промяна в начина, по който медиите отразяват реалността (физическа и виртуална) – рефлексията се оказва не толкова институционално обусловена (чрез ясно установена редакционна структура), а по-скоро подчинена от една страна на киберпространствените норми и от друга – на потребителската активност и съпричастност. Още повече, че при наблюдавания голям интерес към подобно виртуално споделяне, традиционни медийни организации, които активно представят информация и в интернет, както и големи изцяло онлайн ориентирани медии, се стремят да отговорят чрез явно пазарно-ориентиране на дигиталната информация. В някаква степен това може да обясни защо особеностите на потребителските медийни сайтове и на потребителската информация са вторично използвани от различни медийни компании.
Дигиталната идентичност като пазарно-ориентиран медиен продукт
Разбира се трябва да бъдат направени няколко уточнения – използването на медийни продукти създадени от зрителите, читателите или слушателите на дадена медиа е познат похват, характерен и за традиционните медии. От изработването на репортажи по свидетелски съобщения до внедряването на „свидетелските новини” (eyewitness news) като елемент от цялостната медийна програма – това са добре използвани възможности за привличане на по-голяма аудитория и активизиране усещането за идентификация на крайния потребител с особеностите на програмата на дадена медиа. В отделни случаи интернет съдържанието също е използвано като източник на информация за традиционните медии – например при политиката на телевизия като Current TV на бившия вицепрезидент Ал Гор (www.current.tv) или чрез създаването на ефирно предаване от страна на BBC, чието съдържание е изградено единствено от любителски видеофилми качени в интернет[13].
Друг ключов пример е използването като достоверно медийно съдържание в новинарските сайтове на Ройтерс и на Yahoo News на фото и видеоматериали, качени от потребители в секцията на популярния портал Yahoo – You-Witness-News (www.reuters.com/youwitness, http://news.yahoo.com/you-witness-news). Ройтерс подкрепя още няколко проекта ориентирани към потребителската информация – чрез инвестиция в компании като Pluck (www.pluck.com), рекламираща себе си като социална медиа, която разпространява съдържание, включено в различни блогове към използването му от традиционни медии, NewAssignment.net (www.newassignment.net) – съвместно списване на медийното съдържание от професионални журналисти и от виртуални юзъри, Global Voices (www.globalvoicesonline.org) – блогсфера ориентирана към потребители от по-слабо развити държави.
CNN също създава специална онлайн секция CNN Exchange (www.cnn.com/exchange), в които потребителите могат да участват с I-Reports – собствени фотографии, видеорепортажи, аудиофайлове или текстове, част от които могат да бъдат представени и в новинарските емисии на медиата. Това се отнася и до използването на съдържание, което журналисти на медиата са взели от любителски материали качени в сайтове за обмен на видеофайлове като Revver (www.revver.com), Grouper (http://grouper.com), Guba (www.guba.com) и YouTube. Според изпълнителния продуцент на CNN „дори най-добрите репортери виждат историята отвън. Това, което може да предложи един свидетел на събитията, е поглед отвътре. Трябва да предоставим на нашата аудитория и двете гледни точки”[14]. А според Мич Гелман, вицепрезидент на CNN.com "потребителското съдържание има потенциала да играе основна роля журналистиката както в Интернет, така и извън него”[15].
Популярността на възможностите за използване на потребителско съдържание активизира компания като Microsoft да насочи вниманието си към предоставянето на услуги за видео обмен чрез Soapbox (http://soapbox.msn.com), защото според думите на Роб Бенет, който отговаря за видеоуслугите в Microsoft, „още сме в зората на онлайн видеото. Всичко това е само първо действие.” Което е обяснимо предвид факта, че за втората половина на 2006 г. броят на потребители на основния конкурент YouTube (собственост на Google) надхвърля 34 милиона[16].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Медийна рефлексия на виртуалния човек
Трябва да се посочи също, че способността на аудиторията за пълноценна реакция на медийните послания се възприема като една от основните характеристики на гражданската журналистика – на умението на отделния читател, зрител, слушател да излезе от позицията си на couch potatoes и да анализира заобикалящата го действителност чрез инициирането на собствена медийна рефлексия. Интернет дава възможност за размиване на понятието действителност – тя е виртуална, ефимерна, нееднозначна, подчинена на измислените, изкривени медийни образи, но е и склад за някои изчезващи от физическата среда белези, култури, образи, както и мечта за всички онези визии, които навярно могат да променят живота ни и самите нас. Защото ако се върна към началото – интернет създава възможности за игра с идентичността или за потребителска активност, но зад дигиталните представи стоят действителни личности, които търсят в развитието на медийните и комуникационни технологии начин да направят своя свят по-справедлив, по-красив и по-пълноценен. Така чертите на виртуалния човек вече не изглеждат толкова размити, кибернетично измамни, а в тях прозират елементите, които ни правят личности. Чрез своята медийна активност виртуалният човек престава да търси всички онези образи, които може да бъде, а започва да намира идеята за това, което е наистина. Или както казва Шери Търкли: „Като антропологът, който се завръща вкъщи от чуждата култура, пътешественикът във виртуалността може да се завърне в реалния свят с по-добра възможност да разбира какво е произволно и може да се промени”[17].
Благодарности: Резултати от изследването са представени на X-тa юбилейна международна научна конференция на тема: “Културно разнообразие и комуникация между културите”, проведена във ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски” на 18-19 май 2007 г.
Библиография (References)
1. Ападурай, А. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. – София: 2006, ЛИК.
2. Бум на Web 2.0 сайтовете // Монитор, 26.04.2007.
3. „Гражданската журналистика” набира скорост // Дневник, 05.12.2006.
4. Кастелс, М. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том ІІ. Силата на идентичността. София: ЛИК, 2006, с. 20-21.
5. Лаш, С. Критика на информацията. – София: ИК КОТА, 2004, с. 42.
6. Огнянова, К. Microsoft: „И аз, и аз!” // Капитал, № 39, септември 2006.
7. Огнянова, К. Reuters и Yahoo чакат вашите снимки // Капитал, № 50, декември 2006.
8. Олброу, М. Глобалната епоха. Държавата и обществото отвъд модерността. – София: Обсидиан, 2001, с. 232-233.
9. Потребителско видео на cnn.com // Капитал, 03.08.2006.
10. Kroker. A., M. A. Weinstein. Global Algorithm 1.4: The Theory of the Virtual Class, Available from: http://www.ctheory.net/articles.aspx?id=35
11. Lanier, J. Available from: http://www.edge.org/3rd_culture/lanier06/lanier06_index.html.
12. Turkle, S. Adapted from Life on the Screen. Available from: www.prospect.org/print/V7/24/turkle-s.html
13. Turkle, S. Constructions and Reconstruktions of Self in Virtual Reality: Playing in the MUDs. Available from: http:// web.mit.edu/sturkle/www/constructions.html
Бележки под линия:
[1] Lanier, J. Available from: http://www.edge.org/ 3rd_culture/lanier06/lanier06_index.html.
[2] Олброу, М. Глобалната епоха. Държавата и обществото отвъд модерността. София: Обсидиан, 2001, с. 232-233.
[3] Turkle, S. Constructions and Reconstruktions of Self in Virtual Reality: Playing in the MUDs. Available from: http:// web.mit.edu/sturkle/www/constructions.html.
[4] Ападурай, А. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. София: 2006, ЛИК, с.20.
[5] Пак, там, с.49.
[6] Пак, там, с. 89.
[7] Kroker. A., M. A. Weinstein. Global Algorithm 1.4: The Theory of the Virtual Class, Available from: http://www.ctheory.net/articles.aspx?id=35.
[8] Лаш, С. Критика на информацията. София: ИК КОТА, 2004, с. 42.
[9] Пак там, с. 43.
[10] За традиционните видове идентичност виж Кастелс, М. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том ІІ. Силата на идентичността. София: ЛИК, 2006, с. 20-21.
[11] Пак там, с.20 Пак там, с.20
[12] Бум на Web 2.0 сайтовете // Монитор, 26.04.2007.
[13] Според информация на Огнянова, К. Reuters и Yahoo чакат вашите снимки // Капитал, № 50, декември 2006. Според информация на Огнянова, К. Reuters и Yahoo чакат вашите снимки // Капитал, № 50, декември 2006.
[14] „Гражданската журналистика” набира скорост // Дневник, 05.12.2006.
[15] Потребителско видео на cnn.com // Капитал, 03.08.2006.
[16] Според информация на Огнянова, К. Microsoft: „И аз, и аз!” // Капитал, № 39, септември 2006.
[17] Turkle, S. Adapted from Life on the Screen, достъпно на адрес: www.prospect.org/print/V7/24/turkle-s.html Turkle, S. Adapted from Life on the Screen. Available from: www.prospect.org/print/V7/24/turkle-s.html
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Попова, Мария. Дигитализация на идентичността и медийна рефлексия // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]