Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
19 Август 2017 г., Събота

Практикум

Принтирай E-mail

Професионални компетенции и умения в онлайн журналистиката

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Иван Вълчанов

Резюме:

The following research studies the professional competences and skills of the journalists working in the Internet. It discusses the changes in the journalistic profession under the impact of the Net. For the purposes of the author was made a research among media professionals who answered about their new working environment. The author also included his own investigation about the working habits in modern newsrooms.

Keywords: online journalism, internet, public, blogs, new media, social media.

Summary:

          През дългогодишната история на развитието си журналистиката е претърпяла редица промени, както незначителни и детайлни, така и такива, които изменят из основа нейните функции, идеология и влияние върху обществото*. По време на цялото си съществуване, още от формите си в древността, журналистиката е имала една обща цел и основна отличаваща я черта – да информира обществото за настъпили промени в статуквото и за събития, които пряко влияят върху съществуването на всеки един индивид – част от това общество. Във времето обаче хората, които са изпълнявали тази функция, са се променяли, както и начините за разпространение на информация.

Появата на една нова технология обаче има много по-голям ефект върху познатите досега медии и професионалистите, работещи в тях, и предлага революционен продукт, с който нито един от тези на медийните революции до момента не може да се сравнява. Навлизането на интернет води до създаването на мултимедиен продукт, непознат до момента и обединяващ силните страни на вече традиционните медии (преса, радио и телевизия, които в даден момент от историята също са били нови, а предшестващите ги - традиционни). Именно възможността чрез едно-единствено устройство – компютър (вече и смартфон и таблет) да бъде осигурен достъп до всеки един ресурс на съществуващите медии и необятно количество информация, както и новите мултимедийни продукти, е огромното предимство на Мрежата като средство за разпространение на информация.
Както можем да забележим в настоящата ситуация, интернет и базираните в него медии не са сложили края на традиционните и вероятно това едва ли ще се случи в близкото бъдеще. Чисто технологично обаче тази нова медийна платформа има потенциала да го направи, за разлика от всяка нова, появила се до момента. Но настоящото изследване е свързано с професионалните журналисти и именно към тях ще бъде насочено нашето внимание. Появата на интернет и обособяването му като място за разпространение на медийни продукти изисква куп нови компетенции, които работилите в традиционни медии журналисти трябва да придобият, за да бъдат адекватни на промените в професионалната обстановка. Тъй като вече е почти невъзможно съществуването на медиа, която няма собствена онлайн платформа или най-малко уебсайт, всички работници в нея са длъжни да придобият както технически, така и комуникационни компетенции в тази изцяло нова и непозната ситуация.
Поради необятността на информацията в интернет, аудиторията има нужда от медиатори – хора, които да пресеят важната и значима за обществото и членовете му информация, да я обработят и да я поднесат по разбираем за обикновения гражданин начин. За да сторят това именно медиаторите трябва да имат професионални и изменящи се всеки ден компетенции, чрез които да свършат работата си. Първоначално професионалният журналист трябва да придобие технически умения за работа с новите средства за създаване на медийно съдържание. За да създаде един качествен мултимедиен продукт, журналистът трябва да притежава т.нар. „мултиумения”[1] за работа с компютър, дигитален диктофон, дигитална камера и софтуер, чрез който всички ресурси ще бъдат превърнати в едно цяло. Именно съчетанието на класическите журналистически компетенции, които ще бъдат разгледани в изследването, новите технологии и ежедневно разширяващите се „нови” компетенции на онлайн журналистите са най-важни в епохата на информационното общество, нуждаещо се от непрекъснат поток на нови данни, нов вид развлечение и индивидуализирано медийно съдържание.
Предметът на изследването е да се открият и опишат най-важните компетенции, които трябва да притежава един професионален журналист, работещ или само в онлайн издание, или в традиционна медиа, преминала частично в интернет пространството. При всички положения те се различават много от тези, които са били необходими на всеки традиционен журналист, независимо дали работещ в печатно издание, радио или телевизия, преди появата на интернет. Въпреки това има непреходни професионални черти, които също ще бъдат засегнати. Акцентът е върху описването и изследването на това, което изискват новите технологии за създаване на журналистически продукт и нуждите на интернет аудиторията, която се различава коренно от „нямата” зрителска маса на традиционните медии.    
За целта ще бъде проведена анкета сред сто журналисти, работещи във всички видове медии, за да се проследят тенденциите и измененията в работата им и ефекта на интернет върху нея. Данните са събрани през второто тримесечие на 2012 година и изследването няма претенции за представителност, но предстои да бъде доразвито от автора. В него ще бъде включено и описание на създаването на един медиен продукт в онлайн среда, след наблюдение на практиките сред новите професионалисти и личен опит на автора в областта.
Очакванията са изследването да покаже огромна разлика в начина на създаване на журналистически материали преди и след появата на интернет като средство за комуникация, медийна среда и източник на информация. Новите условия карат медиите и най-вече журналистите, работещи в тях да променят начините си на работа. Най-сериозна се очаква да бъде промяната в скоростта на поднасяне на информация, техническите компетенции на модерните журналисти, както и вече неизбежната обратна връзка с аудиторията, която изважда журналистите от господстващото положение, което заемаха преди разпространението на Мрежата. Също така влиянието на социалните мрежи и блоговете постоянно се увеличава и това трябва да прави все по-голямо впечатление на журналистите, които често черпят идеи и информация именно от такива източници.
1.      Теоретична постановка
Онлайн журналистиката може да се разглежда като нов подвид на професията. Той може да се практикува само и единствено чрез новите технологии и в медиите, развиващи се в тях. Поради конвергентната природа на съвременните технологии границите между нови и традиционни медии се размиват и увеличават конкуренцията между източниците на информация. Това води до стимул за създаване и разпространение на нови медийни продукти и начини за комуникация с аудиторията. Следователно журналистическите практики се отърсват от досегашните медийни формати и базовите компетенции на журналиста ще станат по-важни от всякога, за да се запази същността на медиите в новите им проявления.
Журналистиката на бъдещето, за която говорим, няма да бъде „добрата стара журналистика”, позната в момента, или по-скоро допреди няколко години. Очевидно е, че новите медийни технологии и практиките в обществото сложиха край на образа на журналиста като човек, който държи „мегафона” и ничий друг глас не може да бъде чут. Новият медиен професионалист ще бъде пресечна точка между технология и общество, между новини и анализи, между ориентация и разследване. Журналистиката не може вечно да стои извън границите на тази сложна и променяща се среда. Професионалистите в областта вече не работят в „изолация”, най-малко заради факта, че аудиторията вече може сама да си набавя информация, както и заради това, че „лицата от медиите” вече не са толкова зависими от медиите за достигане на посланието им до широката публика – те просто могат да се свържат сами с тях, благодарение на новите технологии.
Променящия се баланс на влияние между журналистите и аудиторията и възхода на по-отговорната и добре образована публика в известен смисъл ще ограничи нуждата от медиатори. Хората ще стават все по-активни в намирането на информация без нуждата от външна помощ, но това ще е възможно само по въпроси, с които са запознати. Новите и далечни теми няма как да бъдат изчерпени просто с търсене на информация в Мрежата и от тази гледна точка нуждата от медиатори ще се върне. Въпреки това професията ще трябва да се позиционира още по-добре, отколкото сега, доказвайки ценността си за обществото и показвайки отговорността пред аудиторията си.
Онлайн журналистиката се характеризира с конвергенцията между базовите компетенции на новите и старите медийни професионалисти и по-скоро не трябва да бъде свързвана с конкретен медиен формат, тип или жанр. Въпреки това тя запазва в себе си най-важното, което е и основната функция на всяка една медиа – да изказва критично мнение по ежедневните събития, да събира, селектира, редактира и разпространява информация, обслужвайки обществото, като го сближава с политическата и културната среда в държавата. Тази основна мисия може да бъде приложена във всяка една медиа и не е задължително професионалистите, работещи с новите средства за разпространение на информация, да бъдат технически гении. Тяхната работа е да комуникират с аудиторията. И html-кодирането, обработката на снимки и създаването на сайтове не са сред основните компетенции, които се изискват от тях.
Базовите компетенции на журналистите не се променят с развитието на обществото, както базовите умения и знания на докторите не се променят заради създаването на нови медицински технологии [2]. Разбира се, професията също трябва да се развива, но онлайн журналистиката преди всичко е журналистика и след това идва връзката й с Мрежата и технологиите. В съвременните редакции и нюзруми има достатъчно технически специалисти, които да свършат техническата работа, така че журналистите трябва да се грижат основно за производството на медийно съдържание.
Много важно за онлайн журналистиката е тя да бъде насочена към специфична аудитория, вместо към вече създадената от традиционните медии. Това не означава, че всеки отделен журналист трябва да прави изследвания, но той трябва да познава и да може да преценява как точно да поднесе информацията на дадена група хора. Това на пръв поглед изглежда нормално и закономерно, но често особено при националните медии обратната връзка с аудиторията не е на много добро ниво. Нуждата от разбирането на аудиторията и познаването на точния похват за работа с нея е от особена важност за западните държави, където се наблюдава мултикултурализъм и образование и социална адаптация чрез медии. В обществата, където информацията е най-голямата икономическа ценност, има остра нужда от журналисти, които да я филтрират и да показват на хората това, което искат да знаят и когато искат да го знаят.
С навлизането на интернет журналистиката като цяло претърпява най-сериозните трансформации в историята си. Винаги новите технологии и промени са имали значителен ефект върху професията, но никога той не е бил толкова голям. За да изпълнява професионалните си задължения, онлайн журналистът трябва да стигне далеч над базовите компетенции, разгледани в началото на главата. Освен тях, той трябва да притежава редица чисто нови професионални умения, чрез които да се превъплъщава в многото роли, присъщи на модерните журналисти. С течение на промените в медийната среда, професионалните журналисти трябва да изградят нов начин за комуникация с колегите си и аудиторията, също така трябва да приемат, че йерархията в обществото е разместена и влиянието им върху аудиторията не е толкова силно, както преди. Зрителите вече могат да допълват и опровергават информацията, разпространена от журналистите, те могат да кажат нещата, които са премълчани в медиите и да въведат справедливост. Сред новите журналистически компетенции са и техническата работа с компютър и други дигитални технологии, които са жизнено необходими за създаването на мултимедийния продукт, очакван от модерната и все по-претенциозна аудитория. Журналистите да изправени пред редица предизвикателства, като адаптация в онлайн средата (те трябва да бъдат постоянно свързани и готови за работа) и преквалификация, за да могат да съответстват на новите тенденции и технологии в професията. Професията на онлайн журналиста също така има своите предимства и недостатъци. Бързината на съобщаване на информация, лесният достъп до архиви и бази данни и по-малкото необходими ресурси за създаването на медиен продукт улесняват изключително много работата на журналистите. От другата страна обаче стоят ненадеждните и често умишлено лъжливи източници на информация, липсата на време за задълбочен анализ и изследване, както и директният контакт със случващото се (заради появата на „седящата журналистика”). В крайна сметка всичко изброено е част от предизвикателството на мрежовата журналистика и за да се справи с всеки детайл от възможностите и заплахите, които се разкриват в тази нова среда, професионалният журналист трябва ежедневно да усъвършенства вече придобитите си компетенции и чрез добиването на нови да бъде адекватен на случващото се във всеки един момент.
 
2.      Създаване на медийни продукти в интернет среда
 
Тук идва и моментът, в който трябва да бъде задълбочено разгледан процесът по създаване на един журналистически материал от самото настъпване на дадено събитие до публикуването му в интернет страницата на дадената медиа. За целта бе наблюдавана работата на онлайн журналисти и редакции в областта на политиката, културата и спорта, за да може да бъда направен паралел в начина им на работа и да бъдат откроени общовалидните признаци, както и разликите, породени от жанровото несъответствие между тях.
Работата на онлайн журналистите в областта на политиката е най-интензивна, защото едновременно събитията се случват неочаквано и често изненадват всички, дори медиите, които постоянно са нащрек. В комбинация с това, онлайн медиите имат задачата да съобщят новината първи и именно затова професионалистите в тази област трябва да реагират светкавично при всяка създала се интересна ситуация. Тъй като „борбата” както в преносен, така и в пряк смисъл (намирането на място до събеседника сред обградилите го оператори и репортери) е доста сериозна, подготвянето на журналистически материал става едва след като се охладят тези страсти. Това често се случва на пейки административни сгради, паркове, на стълби или в някое близко кафене до мястото на събитието. Заради спешността на работата си, журналистът няма физическа възможност да отиде до работното си място, защото докато го направи, информацията вече ще бъде разпространена в интернет от конкурентите. Именно затова едни от най-важните компетенции в случая се явяват компетентността на журналиста по възможно най-много теми, защото търсенето на допълнителна информация би го забавила още повече, както и умението на работи под напрежение и „на крак”, на практика на всяко място, където може да се свърже с интернет и да напише материала си или публикува снимков, аудио или видео материал.
Когато случващите се събития в областта на политиката са предвидени, например пресконференции, срещи, референдуми, отразяване на парламентарен контрол и т.н., журналистите имат възможност да работят по-„цивилизована” среда. Онлайн платформата им не е съобразена с точен час на емисии и обем на материалите, така че на практика журналистът може да описва случващото се от мястото на събитието, още преди то да е приключило. По време на наблюдението на подобни практики често се забелязва първо кратък материал, качен своевременно, за да се знае, че събитието е актуално. След това с разкриването на нови факти от мястото на случващото се, материалът бива допълван и при необходимост редактиран, като в заглавието му в скоби се добавя пояснението „обновена”. Това също изисква експедитивност, добра организация на комуникацията между журналиста, който е на мястото на събитието и редакторите, които качват материалите онлайн.
За да бъдат актуални обаче, онлайн журналистите трябва винаги да са на мястото на събитието не само в реалното измерение на живота, но и във виртуалното. Много често информацията се появява първо в интернет чрез непрофесионални и неофициални източници, като блогове и социални мрежи. По време на изследването се спряхме именно на такъв случай, свързан с политическа новина, която не е сред рутинните ежедневни съобщения на власите и Правителството, а е от изключително значение за икономиката и бъдещето на страната. става въпрос за решението за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, а ето и развитието на изследването:
Българският премиер Бойко Борисов съобщи решението на Министерски съвет за прекратяване на проекта „АЕЦ Белене” първо на блогъра Иво Инджев. Това действие само по себе си е историческо, защото първият човек, който има възможността да разпространи тази новина от изключително значение за държавата и обществото й, дори в момента не е професионален журналист. Tой се самоиздържа чрез блога си, който е силно посещаван и е един от авторитетнитебългарски сайтове. Тези факти обаче не го правят официална медиа и Борисов добре знае това. Именно този случай е доказателство, че журналистите трябва да следят колкото може повече, дори на пръв поглед нетрадиционни източници в Мрежата, защото именно от тях често „излизат” интересни и значими новини, развивани по-късно от професионалните журналисти. Тук е необходима компетенцията на журналистите да знаят какво точно да следят в своята професионална област, кой източник е надежден и как да интерпретират и проверяват намерената в интернет информация.
Нека разгледаме причините, поради които премиерът е избрал този нетрадиционен (поне към настоящия момент) начин да съобщи новината за прекратяването на проекта. Въпросът е защо това съобщение първо е било предадено именно на един блогър, а не на някоя от големите телевизии например. Самият Иво Инджев призна в съобщението си с новината, че не знае защо точно той е „избраният”: „Ако съм разбрал правилно, както и поради липсата на такова съобщение другаде до момента, по някаква причина научавате за важното решение от този текст за първи път.”[3]
Вероятен мотив за избора именно на блогъра би била бързината на разпространение на новините в онлайн средата. Самото заснемане, обработка и излъчване на телевизионен репортаж например изисква в пъти повече време от публикуването на краткия информационен материал в интернет. Това обаче също не помага в отговора на въпроса, защото има редица реномирани онлайн медии, които със същия успех можеха да разпространят новината. Тук трябва да се спрем върху най-важния факт от този случай – проявата на доверие от страна на министър-председателя Бойко Борисов към „инструмента” за разпространение на информация на Иво Инджев, а именно блога. С това действие Борисов прави нещо далеч по-значимо от медийна гледна точка от простото съобщаване на новина – той легитимира блога на Иво Инджев като качествен и надежден източник на информация. В случая блогът действително е използван като медиа, и то облагодетелствана първо да съобщи тази така важна новина. Дори впоследствие бе разрази минискандал около това дали първите реагирали онлайн медии е трябвало да се позоват на блога на Инджев като източник на информацията си, както биха го направили с други медии.
Във веднага отворената и широко коментирана тема голяма част от мненията на известни журналисти не бяха свързани с нестандартния начин за съобщаване на новината от страна на премиера, а за реакцията на останалите медии, след като Инджев разпространи новината. Първо, те не са склонни да повярват на източник като блог, пък бил той и на дългогодишен и доказал се журналист. Именно затова всички започват да търсят потвърждение на новината от представители на Правителството. Реакцията на Инджев пък е, че те не се позовават на неговия блог като източник на новината и пише критичен материал по въпроса. В случая той е наполовина прав. Тези, които не са проверили информацията и са я публикували, без да се позоват на него, явно не смятат един блог за достатъчно сериозна медия, за да бъде тя цитирана, или просто показват непрофесионализъм. Всички останали, които са стигнали до потвърждение на новината по свой начин, не са длъжни да цитират Инджев. Но тук би следвало да разгледаме самото действие на недоверието. Все още дори професионалните журналисти не могат докрай да повярват на този нов вид медиа. Едва ли, ако информацията бе съобщена в репортаж на голяма телевизия или на първа страница на водещ ежедневник, някой щеше да се усъмни в нея.
Разглеждайки работата на онлайн журналистите, работещи в областта на културата и развлечението, можем да открием съществени разлики с тази на политическия сектор, а също така и някои прилики. Основната разлика е в динамиката на събитията, респективно и на работата на медиите. Това е така поради простата причина, че много рядко в тези области събитията се случват изненадващо. Обикновено даден концерт, постановка, проява и т.н. се планира с месеци напред и както участниците, така и зрителите и журналистите са наясно какво и кога ще бъде факт. Освен това новините в тази сфера могат да „почакат” не само до края на събитието, но и до следващия ден, тъй като често мероприятията се случват вечер, в случай че не говорим за пресконференции, публични дебати, срещи или подобни събития. Аудиторията на разделите от дадени медии или на целите медии (ако се занимават само с даден сектор) е доста търпелива и предпочита да прочете качествен и критичен анализ на събитията, да види авторовата професионална оценка, а не просто да прочете какво се е случило, тъй като в голяма степен това е предварително ясно.
Общото с политическите новини е, че новините често тръгват не само по официалните канали – чрез прессъобщения от организаторите, контакти с агентите на изпълнители, писатели и т.н. или на специално предвидени събития. Много често информацията се разпространява първо в интернет и отново специалистите в областта трябва да бъдат изключително компетентни в работата си в Мрежата, като следят всички лични сайтове на хората в бранша, както и Фейсбук и Туитър акаунтите им. Именно там голяма част от певците първо качват програмите за турнетата си или песните от новите албуми. Една от компетенциите и задълженията на журналистите в областта е да бъдат много добре запознати със социалните мрежи и да знаят точно кого и кога да следят, за да стигнат възможно най-бързо до информацията. Разбира се, тук от голямо значение е и компетенцията да се разпознават надеждните източници на информация от лъжливите и да се търси истината след разпространението на слухове.
Разглеждайки начина на работа на спортните журналисти, работещи в онлайн медии, също откриваме както разлики с първите два сектора, така и прилики. Тук, подобно на политическите новини, бързината е от огромно значение. Да съобщиш първи резултата от даден мач или сензационен трансфер, дори клюка от светския живот на спортните звезди, е голямо предимство пред конкуренцията. Тук има елемент на изненада, който не валиден толкова често, колкото при политическите новини, но пък е доста по-често срещат от културните и развлекателни. По-голямата част от събитията също са предвидени дълго време преди да се случат и голямата борба е кой ще отрази същевременно най-бързо и с най-голяма доза експертно съдържание. Да откриват компетентност по въпроса в даден материал е от голяма важност за аудиторията на подобни сайтове и именно затова журналистите, отразяващи даден спорт, трябва да бъдат специалисти в областта. Именно заради това компетенциите на журналистите са както за бързо и точно създаване на материала, така и задълбочени и специфични познания в спорта, който отразяват.
Неочакваните новини в спорта най-често са свързани с трансфери или уволнения на играчи и треньори. Те се случват сравнително често, а когато даден журналист научи подобна информация предварително или от собствен, надежден източник, това му дава голямо предимство. Именно затова освен официалните източници и социалните мрежи, професионалистът в областта трябва да има надеждни източници, дори приятели, на които може да разчита за прясна и истинна информация по всяко време.
Тук идва ред да обобщим и общите неща за всички онлайн медии, независимо в какъв ресор са насочени те. В процеса на изследването се достигна до факта, че на практика е задължително всяка една медия да разпространи връзка към новите си и най-интересни материали най-малко в една социална мрежа. В България най-популярната е Фейсбук и именно поради тази причина огромна част от медиите „заливат” с публикации. Те постоянно имат рекламни банери и подсещания зрителите да се присъединят към групите им, защото е доказано, че именно тези публикации генерират огромен брой посещения, а също така са начин за бързо разпространение на новината. Често медии купуват групи във Фейсбук, които са събрали много почитатели и през тях започват да разпространяват материалите си, достигайки до още по-голяма аудитория.
По-големите медии имат възможност да си позволят създаване на свои собствени виртуални платформи с изключително приятни и полезни облици, помагащи на читателя да намери всичко, от което се нуждае. Често медии създават собствени приложения за смартфони и таблети, чрез които се генерират и систематизират най-важните новини, излизащи в оригиналния сайт. Докато това е общо за големите онлайн-базирани медии, то при малките откриваме друго сходство, коренно различно от представеното. Много често в малки, специализирани сайтове или при малки екипи в даден не толкова популярен отдел на политематична медиа, на журналистите се налага да вършат работата на няколко човека сами. Именно това е едно от най-големите предизвикателства пред компетенциите на онлайн журналистите. Те често трябва освен да отидат на събитието и да напишат материал за него, което би трябвало да бъде единствената им работа, също така да направят снимки или видеоклип, след което да обработят тези материали и да ги качат на дадената платформа. Това изисква умения за работа с камера и фотоапарат, както и със софтуерни програми за обработка и свързване на всичко в един общ, мултимедиен продукт.
Често, когато екипите са от по двама или трима души, в особена валидност за специализирани сайтове, журналистите трябва сами да редактират, коригират и публикуват материалите си, което прави работата им много по-тежка и отговорна. Това са големите предизвикателства на новата журналистика и човек без необходимите компетенции както в журналистиката, така и в компютърните технологии и връзките и комуникацията с хора, просто не може да върши работата си качествено. Често на модерният журналист му се налага да носи компютър в едната ръка, диктофон в другата и да има фотоапарат на врата, което е често срещана гледка, и само минути след събитието да снабди „жадната” аудитория с точно това, което тя иска – текст, звук, картина на едно място, по най-бързия начин и поднесени от най-компетентните журналисти в областта.
 
3.      Работа на журналистите в онлайн среда (анкета)
 
За целите на изследването беше проведена и анкета сред 100 професионални журналисти, работещи в нови и традиционни медии. Те отговориха на 12 въпроса, свързани с прилагането на гореописаната теория в практиката, а резултатите от нея ще бъдат описани и сравнени с работната хипотеза и ще бъдат разграничени съответствията и различията с нея.
Първият въпрос е свързан с основата на понятието „нова журналистика”, а именно технологиите и работата на журналистите с тях. На запитването „Смятате ли, че журналистите, работещи в онлайн медии, трябва да имат задълбочени познания в областта на информационните технологии?” най-много анкетирани са отговорили, че журналистът трябва да има компетенция за работа с компютърни технологии, но не е задължително те да са експертни. Този отговор е посочен от 43% от участниците в анкетата. Трябва обаче да се отбележи, че много голям процент от анкетираните – 39 смятат, че познанията на журналистите в областта на информационните технологии трябва да са на ниво почти експерт, т.е. много високо ниво на компютърна грамотност. Очевидно на близо 40% от журналистите им се налага да използват сложни програми и приложения в ежедневната си работа и това доказва теорията за компетенциите в областта на компютърните технологии. 19% пък са посочили отговора „Не е задължително, работа с базовите програми е достатъчна”, като явно те се справят с работата си и без да са експерти с компютъра, като това е валидно при наличието на отдел, който се занимава с техническата обработка и публикуване на новините в интернет пространството. Интересно е да се отбележи, че нито един от журналистите, попаднали в анкетата, не е отбелязал, че журналистът не трябва да има познания за работа с компютър, което в показателно за навлизането на технологията в работата на професионалистите в областта на медиите.
Вторият въпрос отново е свързан с работата на компютър, но този път доколко на журналистите им се налага да стоят пред компютъра, или „Къде прекарвате по-голямата част от работното си време?”. Тук отговорите са доста разнозначни. Най-голям борй анкетирани – 47% са посочили като отговор „По равно”, което означава, че на тях доста често им се налага да бъдат пред компютъра, вместо да посещават събития, или да събират информация по присъщите за традиционните медии начини. Тук обаче идва и един много интересен факт, доказващ влиянието на новите медии върху журналистиката. Една трета, или 33% от анкетираните журналисти прекарват по-голямата част от работното си време пред монитора на компютъра за сметка на посещаването на събития, пресконференции и търсене на информация извън интернет. Това е тенденция в работата на журналистите и както бе описано в теорията, с развитието на медиите и технологиите ще става все по-значима. Най-малък е броят на журналистите, които прекарват по-голямата част от работата си не пред компютърния екран, а извън редакцията, в търсене на теми и информация от други източници. Според отбелязаната тенденция обаче с времето техният брой се очаква на намалее още повече, дори от сегашния скромен процент.
Стигайки до въпроса дали интернет улеснява работата на журналистите, или може и да вреди, срещаме сериозен сблъсък на мнения, като резултатите са почти равни. На въпроса „Смятате ли, че интернет улеснява работата на журналистите?” повече от половината анкетирани, или 55% са отговорили с „Да, и то много”. Със сигурност те ежедневно ползват интернет както за намиране на информация, така и за комуникация със събеседници и колеги, за връзка с аудиторията и, разбира се, за публикуване на медийните продукти, които създават. Именно затова компетенцията на журналистите за работа с интернет е основополагаща в работата на съвременните професионалисти. За тези 55% от журналистите интернет е неизменен „инструмент” и те на практика не могат да вършат работата си без него. Немалък обаче е броят на професионалистите, които смятат, че освен че помага, интернет може и да навреди на работата им. 43% от анкетираните са посочили това твърдение като отговор на въпроса си, а той е предизвикан от разгледаните теории заплахи от страна на интернет към журналистиката. Става въпрос за изтичането на невярна информация, некоректното използване на чужди материали и бързината, дори често припряността, която се изисква в работата с интернет и „състезанието” за обявяване на дадена информация.
Далеч по-единодушни в мнението си са анкетираните при отговора на въпроса „Смятате ли, че всяка традиционна медиа (радио, телевизия, печатно издание) трябва да има собствена онлайн платформа, или поне профили в социалните мрежи?”. Тук цели 65% от журналистите, попаднали в анкетата смятат, че е абсолютно задължително медиите да имат както собствен сайт, така и профили в социалните мрежи, чрез които са се свързват с по-голям брой потребители. Очевидно тези журналисти използват интернет и социалните мрежи за дистрибуция на продуктите си. Всеизвестен факт е, че посещенията се увеличават значително след разпространение на дадена новина във Фейбук и Туитър, а чрез комуникацията там журналистическите екипи могат лесно да се сближат с аудиторията и да помогнат за въвлечеността й в журналистическата дейност. Една четвърт, или 24% от анкетираните смятат, че е задължително медиата да има само сайт и позицията й в социалните мрежи не е задължителна. 10% пък смятат, че само профили в социалните платформи са достатъчни и при положение, че там се осъществява връзка с аудиторията, няма необходимост от сайт. Едва 1% е на мнение, че медиите не трябва да навлизат в интернет, като цяло от този въпрос стигаме до извода, че социалните мрежи и собствените сайтове са от изключително значение за медиите и добрата ориентация и работа на журналистите с тях спада сред задължителните им компетенции.
Отговорите на следващия въпрос са очаквани с оглед резултатите от предишния. Отново на въпрос, свързан със социалните мрежи, повече от половината анкетирани отговарят положително за тяхната употреба. 55% от журналистите са отговорили на въпроса „Ползвате ли социалните мрежи като източник на журналистическа информация?” с категоричното „Ежедневно”. Тези резултати показват, че съвременните професионални журналисти не само употребяват социалните мрежи за промотиране на собствените си продукти и връзка с аудиторията, но също набавят част от информацията си именно от тях. Именно полезността им и в двете страни на журналистическата работа прави тези платформи, базирани изцяло на интернет, неизменна част от работата на журналиста. Както бе описано в теорията, много известни личности често публикуват информация и снимки именно там и това дава предимство на журналистите, следящи ги, от гледна точка на скорост. 36% от анкетираните ползват информация от социални мрежи, само когато тя е важна и по-рядко7% смятат, че тя не е надеждна, докато 2% от журналистите изобщо нямат профили в мрежи за споделяне.
Поредният въпрос свързан с компетенциите на журналистите в онлайн средата, е „Налага ли Ви се да вършите работа, освен свързаната с написването на журналистически материали (снимки, видео, обработка и т.н.)?”. Тук най-голям процент – 42% са отговорили положително и че това е неизменна част от работата им. Това е поредното доказателство за изменянето на журналистическите задължения и компетенции с навлизането на интернет и технологиите. Обработката на снимки, видео и качването на материали се превръща в рутина за журналистите, които преди това са написали материала си и се възприемат като нещо нормално за професията в днешни дни. Немалък обаче е броят на анкетираните, на които имат нужда от подобни компетенции доста по-рядко. Те са 40% и това е показателно, че в около половината от медиите няма практика журналистите да оформят технически продуктите. Това обаче също е процес, който претърпява бързи промени с развитието и опростяването на работата с различни технологии, а оттам и намаляването на нужда от човешки ресурси за подобна работа. 3% са посочили отговор „Много рядко”, а само на 1% не се е налагало никога.
Категорични са отговорите на анкетираните на въпроса „Смятате ли, че базовите умения и компетенции на журналистите се запазват, независимо от вида медиа, в която работят?”. 67% са избрали отговор „Да, има качества, които всеки журналист трябва да притежава”, доказвайки теорията, разгледана във втора глава, засягаща за общите компетенции и качества, присъщи за журналистите, независимо на каква епоха и медиа са представители. Всеки един журналист трябва да притежава тези компетенции, но пък също сериозен процент – 32% от анкетираните не са на това мнение. Според тях много голямо значение има това в каква област е журналистическата работа. В това се намира логика от гледна точка на факта, че много по-полезно за дадена медиа и аудиторията й е отразяващите събитията в областта да са тесни специалисти в нея. Това е особено валидно във времената на подбор на съдържанието и специализиране на медиите. Едва един процент посочва като отговор, че журналистите не трябва да притежават специални качества и компетенции, за да вършат работата си.
Доста противоречиви са мненията, когато е засегната темата за блоговете като вид медиа. На въпрос „Смятате ли, че блоговете могат да бъдат считани за вид медиа?”, най-голям брой анкетирани – 45% посочват като отговор „Само ако се поддържат от професионалисти в областта”. В това има логика, тъй като обикновената гражданска журналистика, каквато най-често се практикува в блоговете трудно може да бъде надежден източник на информация, въпреки че често публикуваните материали там съответстват на действителността и са полезни. Все пак журналистите имат по-голямо доверие на блоговете, списвани от доказани и известни в обществото капацитети. Цели 40% обаче посочват, че блоговете са вид медиа, дори да не се поддържат от специалисти, а от обикновени граждани. Това е вярно, но към момента доверието към подобен вид източници на информация не е много високо. Все пак то расте с много големи темпове и скоро статуквото ще се промени в полза на блоговете. 15% пък са традиционалисти и считат, че блоговете категорично не са вид медиа. Това е вярно от юридическа гледна точка, но в днешни дни видимо комбинираните 85% от останалите отговори надделяват с мнението си.
В медиите, в които работят повече от половината анкетирани, често се публикуват материали от други медии. Отговор „Да, случва се често” на въпроса „При работата си онлайн, позовавате ли се и ползвате ли често материали от други медии?” са отговорили 55% от журналистите. Това е редовна практика в онлайн средата, но често създава проблеми, ако медиите се информират едни други с невярна информация, тъй като чрез бързото й разпространение аудиторията остава с впечатление, че тя е истинна. Това е и един от големите проблеми на онлайн медиите, както разгледахме и в теорията. На второ място с 23% е отговорът „Много рядко, повечето ни материали са авторски”, което говори за професионализъм и позоваване на чужди медии само в крайна нужда и при важна информация. Това могат да си позволят по-големите медийни компании, имащи необходимите човешки ресурси, а да произведат достатъчно количество собствен продукт и да „покрият” голяма част от събитията в ресора. Интересно е, че немалък процент – 17% посочват, че повечето материали в техните медии се позовават на чужди източници, което е класически признак на интернет, а развитието на тази практика ще бъде интересно да се проследи. 5% от анкетираните пък никога не ползват информация на конкуренти и сами се снабдяват със своята.
Една от ключовите характеристики на онлайн медиите, описана в теоретичната част, се доказва с отговора на анкетираните на въпроса „От какво значение за работата Ви е скоростта на публикуване на информацията?”. Цели 65% дават категоричния отговор „От огромно, тя е най-важна за онлайн медиите”. В работата си те са силно притиснати от крайния срок, който пък е определен от скоростта, с която конкурентите ще публикуват информация. В условията на интернет и новите възможности за работа от всяко населено място на планетата тук става въпрос за минути, понякога и секунди след случването на дадено събитие. 28% казват, че в техните медии материалите се публикуват своевременно, но не спешно. Тук не става въпрос за „състезание”, но отново скоростта оказва своето значение. В този случай обаче журналистите имат малко повече време за развиване на темата и намиране на допълнителна информация. 6% посочват отговор „Времето няма значение, важно е текстът и съдържанието да са качествени и точни”, като това често е валидно за рубрики за анализи и коментари, които се следят от определени читатели. Когато става въпрос за злободневни новини обаче, скоростта е най-важна. Едва 1% казват, че рядко имат поставен срок за материалите си.
Поредната характерна черта на интернет-базираните медии се доказва с отговора на анкетираните на въпроса „Вашата медиа има ли практика да комуникира с аудиторията и да се допитва до мнението й?”. 55% от участвалите в анкетата посочват, че комуникацията е задължителна и се случва редовно. Разгледаните тенденции на премахване на йерархията са ясни, а увеличаването на комуникацията между журналисти и аудитория е постоянно. Именно заради това журналистите имат нужда да придобият нови компетенции не само за изпращане на съобщения и комуникация със зрителите си, но и за подходи към тях и превръщането им в събеседници и създаването на комфорт за тях. 35% са посочили, че комуникират с аудиторията, но това не е сред приоритетите на медиата, в която работят. Вероятно в момента тези медии са в преходен стадий или са създадени скоро и е много вероятно скоро комуникацията с аудиторията да стане сред основните им приоритети. 7% осъществяват връзка със зрителите си само в извънредни случаи, а 5% никога. Според тенденциите тези проценти ще намалеят още повече с времето.
Последният въпрос от анкетата е свързан с гражданската журналистика и нейния ефект върху работата на професионалистите в областта на медиите. 53% от анкетираните казват, че гражданската журналистика помага на медиите в работата им, защото набавя допълнителна информация и разкрива нови факти около разглежданите случаи. Не е малък процентът – 35% и на смятащите, че непрофесионалистите рядко могат да помогнат в работата на журналистите, тъй като за събиране на информация са необходими професионални умения, които невсеки владее. 12% пък считат, че гражданската журналистика пречи на професионалната и поставя под въпрос съобщеното в медиите. Това би било проблем само ако дадена медиа има интерес да представя фактите през своята гледна точка и всяко наличие на допълнителна информация нарушава установената от нея ситуация.
Можем да стигнем до заключението, че новите медии, новите технологии и средства за комуникация влияят на журналистиката като цяло, променяйки нейната роля, функции и влияние върху обществото. Неизменно с това коренна промяна претърпяват професионалистите, работещи в областта, които на практика въвеждат тези промени и модерни начини за поднасяне на информация. Тяхната работа става още по-динамична, внезапна, а комуникацията е неограничена и перманентна.
Проведеното изследване пък показа, че огромната част от теоретичните въпроси и тенденциите, описани в тях, са верни. Също така се потвърди и работната хипотеза, че с навлизането на новите технологии и възможностите, които те разкриват, начините за създаване на журналистически материали ще се промени коренно, а с това и методът на работа на журналистите и компетенциите, които те трябва да притежават. Отново доказано от изследването, и то с най-висок процент сред анкетираните е фактът, че най-сериозните промени са в скоростта на поднасяне на информация. Другите главни работни хипотези – промяна натехническата грамотност на новите журналисти, неизбежната обратна връзка с аудиторията и влиянието на социалните мрежи и блоговете, също бяха потвърдени както в интервютата с професионалисти в областта, така и от проведената анкета сред журналисти и личните наблюдения и собствен опит на автора.
Безспорно навлизането на интернет като медийна среда и средство за комуникация е крайъгълен камък в историята на журналистиката като цяло, и по-конкретно в тази на професията журналист. Модерните „мрежови” професионалисти трябва да притежават качествата, които са основополагащи за работа в медиите като цяло, но предизвикателствата и новостите, пред които те се изправят всеки ден, са нещо невиждано до момента. За да бъде истински актуален и да осъществи възможно най-добра връзка с аудиторията, журналистът трябва постоянно да обновява своите компетенции. Както в много други сфери, и в тази, с особена сила, важи тенденцията за превръщането на работата в начин на живот. Чрез новите технологии журналистът на практика има работно място на всяка населена точка от планетата и може да поддържа постоянна връзка с аудиторията и колегите си.
Проведеното изследване показа и нарастващата роля на зрителите в процеса на комуникация. От пасивни реципиенти на журналистическите съобщения, те все повече се превръщат в активни участници, не само като водят диалог с журналистите, но и като са част от създаването на журналистическите материали, снабдявайки професионалистите с идеи и информация. Това е поредното предизвикателство пред журналистиката, тъй като в момента тя е много по-отговорна пряко пред аудиторията си и йерархичната структура в комуникацията е почти напълно изчезнала, както стана ясно след изследването.
Всички изброени до момента функции и нови компетенции, които журналистите трябва да притежават, не бяха налични едва допреди десетилетие, когато интернет стана масов и неизменна част от ежедневието на голяма част от хората по света. Имайки предвид този факт, можем само да си представяме какви нови промени и до какво ниво на комуникация ще се достигне в следващите десет години. Акселерацията на развитието най-вече на технологиите ще поднесе на професионалните журналисти нови възможности, които ще подпомогнат и развият работата им още повече. Същевременно това ще бъде и предизвикателство за нагаждането им в тази среда, като успех ще имат най-бързо възприемащите и отворени за иновации журналисти.
В края можем да кажем, че въпреки необятното количество информация, до която има достъп всеки един човек, журналистическата професия няма да изчезне. Медиатори и хора, които да съберат, обработят и поднесат по най-правилния начин даден обем информация, винаги ще бъдат необходими и ще продължават да произвеждат медийни продукти. Те ще придобиват все нови и нови компетенции и умения и това ще остави жива професията. Следвайки историята на журналистиката и темпото на поява на нови видове медии, нищо чудно скоро онлайн медиите и журналистите, работещи в тях, да бъдат причислени към традиционните медии, сравнявани с още по-нова технология, чрез която журналистите да достигат до аудиторията си.
Бележки под линия:
[1] Jo Bardoel, Mark Deuze, Network Journalism: Converging Competences of Media Professionals and Professionalism, In: Australian Journalism Review 23 (2001), 7.
[2]Gustavo Cardoso, Network Society (CIES, 2006), 207
[3]Инджев, И. „АЕЦ „Белене” умря – България ще живее по-свободно”, електронен документ, http://ivo.bg. (Достъп: 24.04. 2012)
__________
* Публикацията е част от бакалавърска теза на тема: Онлайн журналистика: нови професионални компетенции с научен ръководител гл. ас. д-р Стела Константинова, защитена в катедра „Медии и обществени комуникации” на УНСС през 2012 година.
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Вълчанов, Иван. Професионални компетенции и умения в онлайн журналистиката // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
Контакт: ivalch89@gmail.com
дата на публикуване: 29.09.2012, Събота, 11:36
прочетена: 5114 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: