Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 41/ Юли 2019 г.
20 Август 2019 г., Вторник

Общество

Принтирай E-mail

Семиотика на графичната IT изразност през погледа на потребителя

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Гл.ас. д-р Румяна Стефанова

Резюме:

                          Семиотика на графичната IT изразност [1] през погледа на потребителя

(проучване и анкетни резултати според възрастовия фактор и професионални нагласи)
 
Semiotics of Graphics IT expressions through the user’s eyes (research and surveys, according to the age factor and professional attitudes): This paper presents the steps and analyzes the results of an empirical study conducted by three questionnaires for the consumption of Internet and software applications by different users. The results of the surveys and the analysis demonstrate the need for change in the quantity and quality of graphical interfaces and the design of Internet space, which actually occurs in the styling of icons on the one hand, and on the other - in simplifying the design and the organization of pages and sites on the Internet. Users enforce these changes, which are a result of exploding and daily use of the Internet. (Such as communication, application programs, information library, etc.)
Key words: Semiotics, Information Technology, Surveys, Communication, Internet, Sign systems – Semantic, Pragmatic and Syntactic aspects.

Summary:

 

Понятията без нагледи са празни, нагледите без понятия са слепи.
Имануел Кант[2]
 
Въведение
Графичната IT изразност е основно средство за връзка, потребление и комуникация в Интернет.Настоящата статия представя емпирично изследване за тенденциите в развитието на иконичността. Целта на изследването е да се установи как навлизането на Интернет и софтуерните приложения в ежедневния ни живот, посредством различните сайтове и ползвани от нас приложни програми, доказва нуждата от промяна в количествено и качествено отношение на графичните интерфейси и дизайна на Интернет пространството, а така също и да се установи степента, до която потребителите са готови и “допускат” тази промяна.
Изследването се основава на абдуктивен [3] принцип, като поставените въпроси отразяват основните аспекти и периметри, обхващащи дизайна на Интернет пространството. Отношението и отговорите на изследваните лица на тези въпроси разкриват посоките, по които е необходимо да се развива и променя дизайна и интерфейса на Мрежата и предлаганата информация в нея, за да се възприема, интерпретира и оценява пълноценно от потребителите. Което автоматично рефлектира върху необходимостта от съответни промени във външния вид, дизайна и организацията на Интернет пространството и иконичността като цяло (метафорично обобщено и обхващащо не само иконичните знаци, но и самото пространство като знак). Връзката е обратима и взаимно зависима.
В направеното проучване е особено важно е да се разграничат и целевите групи, към които е насочено изследването.
 
I.       Хипотеза и задачи на емпиричното изследване.
Основната хипотеза, базирана върху теоретичните предположения, които задават отправната рамка на изследването, е следната:
Използването на Интернет – под формата на комуникация, приложни програми, в рекламата, бизнеса, като информационна библиотека и т.н., допринася за опростяване и стилизиране на графичната IT изразност, което се проявява в стилизирането на иконичните форми от една страна, и от друга – в опростяване дизайна и организацията на страниците и сайтовете в Интернет пространството.
Конкретните задачи, произтичащи от отправната рамка на изследването, са:
·        Да се изберат подходящи тематични области, обхващащи проблематиката на засяганите въпроси – графичните интерфейси на софтуерните приложения, дизайн на Интернет страниците, графичните икони в Интернет пространството – програми и операционни среди;
·        Да се формулират конкретни анкетни въпроси, чрез които да се разкрият взаимоотношенията и взаимовръзките между различните аспекти на отношението между Интернет, потребителите и графичната IT изразност;
·        Получените емпирични данни да се подложат на качествен и количествен анализ, като се интерпретират най-съществените и значими характеристики на Интернет пространството от гледна точка на семиотичния анализ и неговите аспекти: семантика, прагматика и синтактика на анализираната знакова система на уеб пространството;
·        Да се обобщят данните от извършените проучвания с цел да се генерират изводи по отношение на приемането или отхвърлянето на зададената хипотеза и да се установят новите потенциално значими насоки в изследването на тази област.
Предполага се, че изследваните лица ще оценяват по различен начин зададените въпроси, в зависимост от техните пол, възраст, образование и професионална ориентираност.
 
II.    Методика на изследването. Инструментариум.
За да бъде използваема и за да носи статистически смисъл една методика [4], тя трябва да е преди всичко надеждна и валидна [5]. Надеждността (reliability) показва доколко айтемите[6] са съгласувани около някаква предварително определена цел – изследване на обособена хипотеза [7]. Валидността (validity) е свързана с това доколко изследването е конкретно обособено [8]. За да се реализират гореизложените качества в една методика, е необходимо използване на инструмент, реалистично отразяващ и измерващ изследваните променливи [9]. Редица учени и изследователи са провели свои проучвания и са разработили собствени методики и оригинални решения [10]. Повечето от тях целят решаване на конкретен казус или изследване на специфичен аспект, свързан с ползване на Интернет пространството [11]. Други анализират готовността на потребителите за новите технологии [12].
След направеното от мен проучване в литературни източници [13] и Интернет ресурси по въпросите за индексиране потребителската стойност на уеб сайтовете, установих редица критерии, по които се оценява качествено един уеб сайт [14]. Авторите Лиу и Арнет [15] твърдят, че основните фактори, критични за успеха на един сайт, са 4: количество, пълнота на вложената информация и структурирането й; удобство и прозрачност на възможностите, функционалност и бързина при работа; качество и естетика на дизайна. Джонсън и Мизик [16] са автори на статия, в която използват benchmarking [17] за изследване на най-бързо развиващата се, според тях, част от информационните технологии – WorldWideWeb. В анализа достигат до извода, че информационното съдържание е един от най-важните критерии за определяне стойността на един сайт. Бел и Танг [18] проучват ефективността на Интернет сайтовете на 60 компании. В резултат достигат до изводите, че най-важните фактори, определящи стойността на един сайт, са: съдържание и структура на сайта, интерфейс и навигация, вложена подходяща графика, полезност и оригиналност на сайта. Ранганатан от университета на Илинойс в Чикаго и Ганапати от Атланта [19] са изследователи, които въз основа на анкетно проучване на 214 онлайн потребители достигат до четири ключови аспекта на уеб сайтовете за електронна търговия: дизайн, информационно съдържание на сайта, сигурност, поверителност. Според Райс [20] най-важните характеристики за един сайт са: съдържанието, оформлението, бързо и лесно намиране на информацията в него, успешната навигация и естетичност. Хофман и Новак [21] идентифицират като ключов фактор за посещаемост в един сайт персонализацията. Sohn[22] отбелязва, че най-важните измерения за качеството на уеб сайтовете са съдържанието им, функционалността, надеждността им и скоростта на зареждане, както и лекотата при използване. Мак Кини и колектив [23] предлагат девет ключови елемента, характеризиращи качествата на един сайт: информацията в него, достъп, навигация, удовлетвореност на потребителите, интуитивност, полезност, функционалност, използваемост и развлекателна страна. Суиндер Янда и Хонг-Юл Ха [24] определят пет измерения за всеки сайт: организация, информация, достъп, сигурност и излъчване. Възприятията на потребителите на Интернет сайтовете зависят от сложността на интересите им, за което технологиите могат да служат като смекчаващо обстоятелство с цел подобряване на качеството на възприемане на всеки сайт. Това твърдят авторите Лазар и Дандапани [25].
Янг и др. (Yang, Peterson and Huang, 2001) посочват шест измерения за всеки сайт: възприятие на потребителите, използваемост, съдържание, точност на съдържанието, естетичност и уникалност. Факторът използваемост включва критериите: сайт, лесен за употреба, зареждане и скорост на транзакциите, възможности за търсене, както и лесна навигация. Кокс и Дейл[26] са разработили концептуален модел, състоящ се от четири основни фактора за качество: лесна употреба, доверие на клиентите, он-лайн ресурси и видове услуги. Палмър [27] е идентифицирал валидни мерки за специфичните характеристики на успешен уеб сайт, които могат да бъдат използвани за идентифициране на елементите му. Те включват: зареждане, организация на сайта, последователност при изложението, оформление, подреждане, съдържание на уеб сайта (което включва количество и разнообразие на информацията за продукта или фирмата), персонализация и интерактивност, лесна навигация и функционалност. Аладуани и Палвиа [28] разработват скала за измерване, валидна за възприемане уеб качествата на един сайт от потребителя. Въз основа на емпирично проучване те обясняват теорията си и задават четири измерения за качествен сайт: техническа адекватност, специфично съдържание, качеството на съдържанието и естетичност.
Анализирайки цялостно горното проучване по темата, формулирах въпросите за анкетите.
Изборът на инструментариум се определя от целите на конкретното изследване – оценка и анализ на Интернет пространството през призмата на семиотичния апарат, а именно - получените резултати да обхващат семантични, прагматични и синтактични аспекти на графичната IT изразност. Ето защо синтезирах и групирах въпросите в пет тематични направления:
·       програмни средства и интерфейсите им;
·       новите версии на софтуерните приложения и интерфейсите им;
·       изглед на уеб страниците;
·       интерфейс на Интернет страниците;
·       иконите в операционните системи и софтуерните приложения.
Повечето от съществуващите методики за провеждане на анкетни проучвания имат строги и конкретни рамки, и се използват най-вече за измерване на отношения и анализи в маркетинга [29]. Това са: семантичният диференциал на Чарлз Егертън Осгууд (скала от свързани биполярни понятия, в която анкетираният избира точка, съответстваща на мнението) [30], скалата на Лайкърт (въпрос с предложение да се посочи степен на съгласие или несъгласие с направено твърдение), скалата за значимост (степенуване на дадена характеристика по важност), рейтинговата скала (степенуване по даден признак – от “неудовлетворително” до “отлично”), въпроси с два възможни или множество отговори и др.
Изхождайки от характера на поставената за изследване от мен хипотеза прецених, че най-успешен и показателен резултат от анкетирането ще получа, ако комбинирам няколко метода. Така разработих нова методика – за изследване на отношението между Интернет и графичната IT изразност, състояща се от 35 айтема, представляващи твърдения за различни аспекти на Интернет пространството, като всички айтеми носят скрития си семиотичен смисъл. Айтемите са разпределени в посочените по-горе пет направления, като в зависимост от съдържанието им, съм използвала 4 или 5 степенни скали от съществуващи методики.
 
III.Участници в изследването.
В изследването взеха участие общо 150 анкетирани лица в три независими една от друга анкети, които проведох паралелно.
Първата от тях е ориентирана към студентите от специалност “Визуални изкуства”, модул “Графичен дизайн”, и към студентите от програма “Визуални изкуства”, модул “Фотография”, в Нов български университет. За целта използвах системата за електронно обучение на университета – MOODLE, посредством която внедрих като модул въпросите от анкетата, към курсовете, които преподавам за есенен семестър на 2011/2012 година. В нея се включиха 31 студенти, които се самоопределиха като област на интереси: компютърни науки и информационни технологии – 5, изкуства – 25, технически и природни науки – 1. Групата на тези лица е във възрастовата категория 16-44 години с преобладаване на младите – 16-24 години (25 човека), 3-ма са от 25-34 г. и само 2-ма – от 35 до 44 г.
За втората анкета използвах американската платформа SurveyMonkey, посредством която разработих тематичните направления и въпроси, след което изпратих готовата анкета по електронна поща на избрани лица – предимно преподаватели, колеги, приятели с различни интереси и Интернет предпочитания. В нея се включиха 31 участника от различна, но зряла възраст – над 40 г.
Третата анкета разработих с помощта на платформата Google.dog и публикувах с линк в заглавната и входна страница на MOODLE - системата за електронно обучение на НБУ, където стоеше активна приблизително два месеца - от 6 декември 2011 г. до 26 януари 2012 г. Това е мястото, където се включиха най-много участници - 88, групирани по интереси, пол и възраст. Те се разпределят по следния начин: 28 – икономически, политически и правни науки; 19 – компютърни и информационни науки; 19 – изкуства; 11 – обществени и социални науки; 8 - философия, лингвистика, история, психология; 2-ма - технически и природни науки; 1 – медицински науки.
 
IV.Описание на резултатите.
Всичко е число.
Питагор
В някои от петте направления на анкетите съм комбинирала въпроси, даващи смесени оценки относно семиотичното тълкуване: семантиката, прагматиката и синтактиката в анализа. Трите анкети съдържат еднакви въпроси, но резултатите в тях се различават, което е естествено и закономерно, тъй като анкетираните са различни по възраст и интереси, и имат различно отношение и потребление в Интернет пространството. Посочвайки процентните резултати при анализа, съм използвала за улеснение условно следната последователност: анкета с възрастни – I анкета, студентска анкета – II анкета, MOODLE анкета (смесена) – III анкета.
 
v    СЕМАНТИЧЕН АСПЕКТ В ИЗСЛЕДВАНЕТО
В три от направленията съм включила общо 5 основни въпроса със семантичен аспект, някои от които от своя страна се специфицират конкретно с по няколко допълнителни компоненти.
На въпросът дали новите интерфейси допринасят за лекота в работата и в трите анкети резултатите са приблизително еднакви. Повече от 40% отговарят - не винаги. Интересно е да се отбележи, че възрастните са най-склонни да приемат новостите, стига да не са много модернистични (32,3% от тях). Докато младите смятат, че новите интерфейси винаги подобряват работата и отговарят процентно относително повече спрямо предишния въпрос – 25% срещу 22% (стига да не са много модернистични). Всички анкетирани като цяло са склонни да смятат, че новите интерфейси винаги подобряват работата - приблизително 26% и в 3-те анкети.
Вторият, особен важен въпрос, засяга новите икони и функционални области в дизайна на програмните средства. Това е въпрос с формат 4-степенна скала на Лайкърт и 5 допълнителни критерия. Във всички анкети на въпросите: подобряват функционалността и улесняват работата, отговорите са предимно: по-скоро да и напълно се съгласявам.
I анкета – 38,7% и 32,3% - за функционалността; 44,8% и 27,6% - улесняват работата.
III анкета – 55% и 30% - за функционалността; 50% и 28% - улесняват работата.
Във втората анкета резултатите са усреднени с тежест, относно всички участващи степени на скалата, и отново двата критерия (за функционалността и улесняват работата) имат най-големи стойности – по 3,1 от 4,0 максимално. Относителните показатели за тези критерии в анкетата за възрастни (I анкета) са: 3,0 и 2,97.
Всички анкетирани не са съгласни, че новите икони и функционални области трудно се запомнят, объркващи са и че не са необходими.Последният от изброените критерии събира най-много несъгласие – 1,89 и 2,1 (усреднени стойности на скалата в I и II анкета) и 69% (III анкета – общ процент за отговорите не се съгласявам и по-скоро не).
Третият въпрос съм фокусирала върху интерфейсите на Интернет страниците и сайтовете като цяло. Той е насочен към семантичните аспекти на Интернет пространството и изразява какво искат да видят потребителите с един поглед върху една уеб страница. Въпросът е с включени в него 9 компоненти, като всеки анкетиран може да отговори няколко пъти. Това води при сбор на всички резултати до проценти по-големи от 100. Анкетираните определят категорично, че най-важното за тях е веднага да разберат за какво се отнася уеб страницата и този резултат събира максималния процент и в трите анкети (92,9%, 25%, 86% - съответно I, II, IIIанкета). Следва посочването на критерия – какво можете да направите тук (64,3%, 14%, 68%). На трето място анкетираните имат нужда веднага да усетят каква е организацията на информацията в уеб страницата или сайта (50%, 11%, 50%). След което се подреждат приблизително в еднакъв ред и с малки разлики, и в трите анкети, елементите – наличието на търсачка, яснота за категориите информационни обекти, наличие на контакти, яснота къде се намира информацията. За младите изискването за търсачка е по-важно от информация за контакти. Оказва се, че най-маловажно за всички е наличието на карта на сайта и информация за това на кого е сайта.
На въпроса дали най-важното качество на софтуера при използване и работа с него е интуитивност при разпознаване на елементите в интерфейса, анкетираните са отговорили по 5-степенната скала за значимост, че този критерий е важен, много важен и най-важен, като сборът от тези степени е 96,8% - I анкета и 93% - III анкета. От студентската анкета, резултатът е 3,8 като тежест от максимално 5. 
Семантичният аспект на Интернет пространството се определя най-вече от вида на иконите в операционните среди и софтуерни приложения. За изследване на този аспект съм използвала 5-степенна скала на Лайкърт за отговорите, а въпросът към анкетираните касае до колко е необходимо иконите да са илюстративни или стилизирани. Развитието на иконите, като графична IT изразност, претърпяха редица модификации във времето, като се започне от прости илюстрации в началото и се достигне до анимирани икони (особено след усъвършенстване на технологиите). Постепенно станахме свидетели и на следващ процес на стилизирането на иконите и превръщането им в символи, като интуитивно разпознаваеми знаци от потребителите в комуникационното пространство.
Резултатите от 3-те анкети по въпроса за вида на иконите се разминават по отношение стилизацията им, което се определя от възрастта на участниците в тях. Оказва се, че възрастните потребители все още не са готови да използват и разпознават силно стилизирани икони, предпочитат по-сложни, описателни и илюстративни изображения с малко стилизации. Отговорите на по-възрастните анкетирани лица изразяват желанията на най-голям процент от тях за известно стилизиране, изразяващо характера на функционалността – 74% от участниците в I-та анкета, след което следва предпочитанието им за силно стилизирани икони, представящи идеята за функционалността – 61,6%, и следващо от идея за стилизирани икони, представящи крайния резултат на действието– 51,8%. Смесената по възраст на участниците III-та анкета има близки резултати до I-та, като идеите за известно стилизиране и силно стилизиранеса съответно 69% и 68%, почти еднакви стойности, което се обяснява с факта, че в тази анкета младите преобладават и са 2/3 от общия брой. Това влияние се потвърждава от II-та анкета с предимно млади хора. Там резултатите разкриват определените предпочитания на студентите към стилизирани и силно стилизирани икони – коефициентите им саеднакви – по 2,0 от максимум 5, което е почти максимален резултат, т.к. скалата на Лайкърт е обърната (най-високата стойност показва неодобрение).
 
v    ПРАГМАТИЧЕН АСПЕКТ В ИЗСЛЕДВАНЕТО
В две от тематичните направления в анкетите съм включила общо 3 въпроса, фокусиращи вниманието ни към прагматичния аспект на Интернет пространството. Първият от тях е относно новите версии на софтуерните приложения. Оказва се, че всички анкетиране обновяват винаги версиите си, стига да имат възможност за това – 45,2%, 42% и 45%, съответно за I, II и III анкета. Единствено младите изравняват резултата си и твърдят, че винаги се стремят да имат най-новите версии на продуктите – отново 42%.
В прагматичен смисъл за всеки потребител е важно бързо и лесно да работи със софтуерните приложения, да не среща затруднения при обновяване на версиите и след добавяне на нови функционални зони, икони и елементи в тях. Ето защо следващият въпрос насочва вниманието ни към тези критерии. Използвала съм 5-степенна скала за значимост. Критерият, определен като най-важен в смесената анкета (III-а анкета) е бързината при работа с инструменти и менюта – 48%. Следващото по важност предпочитано условие е съвместимост между софтуерните приложения –45%. Критерият, за когото всички анкетирани твърдят, че е важен, много важен и най-важен за софтуера, все паке функционалност на зоните и елементите от интерфейса –100%.
В анкетата за възрастни (I анкета) резултатите от отговорите потвърждават горните твърдения – най-важните качества на софтуера са съответно бързината при работа с инструменти и менюта – 54,8% и съвместимост между софтуерните приложения –38,7%. Качествата на софтуера с най-висок процент общо по степени важно, много важно и най-важно отновоса бързината при работа с инструменти и менюта – 100%, исъвместимост между софтуерните приложения –100%. В тази анкетафункционалността и удобството при използване остават на втора позиция – с 96,8%.
За по-младите анкетирани участници най-важните качества на софтуера са бързината при работа с инструменти и менюта и удобство при ползване на възможностите – с по 4,1 тежест от 5.
Удобството при работа в Интернет по отношение интерфейса на Интернет страниците представя прагматичния аспект в изследването. На това място съм включила към основния въпрос, който е с 4-степенна скала за значимост, 3 критерия за определящи:
·       предпочитам бързо да стигам до целите си;
·       предпочитам сайтове с повече функционалност;
·       предпочитам да има силна търсачка.
Студентите отговарят, че най-важно за тях е бързо да стигат до целите си –1,5 от 4 (тук скалата е обърната). На второ място те избират нуждата от повече функционалност – 1,6 и на трето място по важност посочват нуждата от силна търсачка – 1,9 (II анкета).
За по-възрастните анкетирани резултатите са същите. Отново най-важното при работа за тях е бързо да стигат до целите си – 96,3% (най-вече и добре е), на второ място подреждат сайтовете с повече функционалност – 92% (най-вече и добре е), а на трето място е желанието за силна търсачка – 84,7% (I анкета).
Резултатите от смесената анкета (III – анкета) показват, че анкетираните най-много предпочитат сайтове с повече функционалност – 96% (най-вече и добре е), а на второ и трето място с еднакъв резултат са предпочитанията им за силна търсачка и бързо да стигат до целите си – 88% (най-вече и добре е).
 
v    СИНТАКТИЧЕН АСПЕКТ В ИЗСЛЕДВАНЕТО
Синтактичният аспект на Интернет пространството съм представила като резултат от 3 основни въпроса в две направления и с много допълнителни компоненти. Изгледът на уеб сайтовете и страниците в тях се формира от съчетанието на включените елементи и графични обекти, които като цяло оформят дизайна и зависят от конструирането и интерфейса. Всичко това е изключително важно за възприемането, бързото ориентиране и намиране на търсената информация в Интернет пространството.
Почти веднага с отваряне на конкретен сайт прави впечатление разпределението на функционалните области и местоположението им. Тези основни фактори определят доколко потребителят ще остане да чете информацията или напротив, ще се откаже още след първия поглед [31]. За определяне предпочитанията и желанията на анкетираните съм използвала 5-степенна скала за значимост (не е важна, малко важна, важна, много важно и най-важна), относно въпроса коя е най-важната функционална област на един сайт.
Резултатите и от 3-те анкети показва, че главата на сайта е най-важният елемент в структурата на всеки сайт – 39,3% (I анкета), 4,0 от максимум 5 (II анкета) и 27% (III анкета). На второ място това е хоризонталният интерфейс под главата –15,4% (I анкета), 3,8 (II анкета) и 16% (III анкета). На трето място по важност е интерфейсът в ляво меню – 14,8%, (I анкета), 3,4 (II анкета) и 9% (III анкета). Има разнообразие в отговорите за важност в различните анкети, но дори и като сбор от трите степени важна, много важно и най-важна, резултатите потвърждават горната схема.
Падащите менютаса предпочитани и определяни общо за важни, много важни и най-важни от 84,6% (I анкета), 3,4 (II анкета) и 76% (III анкета) от анкетираните, макар че най-големият процент те дават на степента важни, но не най-важни.
Елементите от интерфейса на сайтовете, които всички анкетирани смятат за най-малко важни, са:
·       банерите – 61,6% (I анкета), 2,6 (II анкета), 74% (III анкета);
·       текстов ред в долната част – 69,2% (I анкета), 2,4 (II анкета), 60% (III анкета).
Анимираните обекти и динамични елементи в уеб сайтовете са предпочитани от много потребители. Какво показват резултатите от анкетите. Използвала съм за този въпрос 5-степенна скала на Лайкърт (вярно, по-скоро вярно, нямам мнение, по-скоро невярно, невярно). Преобладават отговорите, че анимираните и динамични елементи е добре да се използват понякога – 59,2% (I анкета), 2,3 (II анкета), 61% (III анкета) и само като акцент – 55,5% (I анкета), 2,2 (II анкета), 57% (III анкета), макар че всички отговарят, че винаги е интересно – 48,1% (I анкета), 2,7 (II анкета), 61% (III анкета); ночесто забавя работата– 69,3% (I анкета), 2,5 (II анкета), 56% (III анкета). Почти всички са на мнение, че тези елементи все пак не са излишни – 61,5% (I анкета), 3,4 от 5 в обратна скала (II анкета), 54% (III анкета).
Последният въпрос, изключително важен за настоящето изследване, е за предпочитанието на анкетираните към текстова или графична информация в Интернет пространството и по-специално - коя от тях им помага повече за разбирането на един сайт. Използвала съм 4-степенна скала за значимост (най-вече, добре е, не предпочитам, отхвърлям) отнесена към четири подвъпроса:
·       предпочитам сайтове с повече графични обекти;
·       предпочитам сайтовете да имат текстови описания;
·       предпочитам сайтове с лесна структура;
·       предпочитам пастелни цветове и сайтове с проста структура.
Резултатите от трите анкети показват, че потребителите най-вече предпочитат сайтове с лесна структура – 61,5% (I анкета), 1,5 от 4 по обърната скала (II анкета), 60% (III анкета).
За възрастните потребители (I анкета) е добре да има повече текстови описания – 73,1%, спрямо повече графични обекти – 59,3%. Така също за тях е добре сайтовете да са с пастелни цветове и проста структура – 60%.
За разлика от възрастните, по-младите (II анкета) предпочитат в сайтовете повече графични обекти – 1,8, спрямо текстови описания - 2,3, от 4по обърната скала. За тях сайтовете с пастелни цветове са оценени с 2,5 по същата скала.
В смесената – III анкета, резултатите се припокриват, като цяло, с тези при възрастните. Анкетираните са за повече текстови описания – 96%, спрямо повече графични обекти – 69%. А 80% от всички предпочитат сайтове с пастелни цветове и проста структура.
 
V.    Анализ на резултатите от анкетите, относно осъвременяването и промяната на изразността в Интернет.
 
Ако не разберем ясно всички процеси случващи се в Мрежата, които вече започват да се проявяват, всичко ще свърши много лошо.
Тим Бърнърс-Лий[32]
 
Потребителите, независимо от възрастта си, са отворени към новостите и заявяват чрез отговорите си, че съвременните олекотени и стилизирани интерфейси винаги подобряват работата, стига да не са много модернистични. Това потвърждава тезата, че в семантичен план потребителите са готови и интуитивно разпознават елементите и инструментариума на съвременните приложни програми и средства като цяло. Потреблението не ги затруднява, а напротив – олекотява работата им.
Резултатите от втория основен въпрос в анкетите, относно семантиката при разпознаване на новите икони и функционални области и след въвеждането им в програмните средства и интерфейси, показват недвусмислено демонстрирана интелигентност у потребителите, независимо от възрастта им и професионална ориентираност. Новостите не затрудняват повечето потребители, което доказва, че нововъведенията се приемат положително и е узряла необходимост от още нови подобрения с цел – удовлетвореност у ползвателите.
Третият семантичен въпрос от изложението за резултатите от анкетите определя до колко потребителите в Интернет пространството се ориентират бързо и осмислят информацията в предлаганите сайтове, което е изключително важно за Мрежата. (Подробна схема за това какви стъпки прави потребителят в произволен уеб сайт, както и редица анализи за важността на правилната уеб структура, са описани в Не ме карай да мисля, с авторСтийв Круг, 2007.) [33] Неразбираем и неясен сайт още при входа, води до действието:читателят веднага да затвори сайта, като ненужен, и никога повече да не се върне към него. Отговорите на въпроса потвърждават желанието на анкетираните, всеки предлаган уеб сайт да ги насочва в правилна и търсената от тях интерпретация, относно съдържанието му. Нуждата на потребителите е за ясна четимост и бързо осмисляне като цяло на организацията на информацията в един сайт и на категориите информационни обекти, без натоварване с допълнителни затормозяващи детайли, като карта на сайта и др. елементи. Всеки би трябвало веднага да тълкува и интерпретира съдържанието и смисъла, а не да го разучава и разгадава. Трудността за създателите идва тук от това, че текстът остава разбираем само за индивидите, чиято култура съдържа използваната от автора му порция енциклопедия.”[34]
Интуитивността при ползване на приложните програми е изключително важно качество на софтуера, към което би трябвало да се стремят разработчиците му.
Анализът на предпочитанията на анкетираните за вида на иконите показва значението на възрастта на потребителите, относно идеята им за стилизация и опростяване на дизайна. Възрастните все още не са готови да посрещнат с лекота символните знаци в операционните среди и софтуерни приложения. Докато младите са израснали с новите технологии и тази среда е част от тях. Новостите, информационните символи и знаци, не са предизвикателство, а естествен и желан начин за изразяване и комуникация.
 Това е и причината по-младите винаги да са търсещи, относно технологичните и софтуерни възможности на приложните програми, като не се страхуват винаги да обновяват версиите си, за да се чувстват на гребена на вълната.
Еднаквите отговори на младите и по-възрастните анкетирани на въпроса кое допринася повече за удобството в Интернет (бързината, функционалността или добрата търсачка) доказва силната и неизбежна зависимост на съвременния човек от динамичност в ежедневието. Липсата на достатъчно време изисква от всеки бързо да стига до целите си, което би се постигнало, ако се залага на повече функционалност при проектиране на сайтовете и приложните програми.
Синтактичният анализ на уеб сайтовете доказва унифицираното мислене на всички анкетирани – и млади, и възрастни, за това как да е подредено и структурирано съдържанието в сайта, за да е лесен и бързо четим. Еднаквите резултати от трите анкети потвърждават това. Което доказва, че потребителите мислят знаково в Интернет обкръжението, където се намират ежедневно. Уеб страниците като цяло са се превърнали за тях в знак-символ и имат общо изразно, интерпретативно значение, без необходимост от конвенции.
Потребителите в Интернет, независимо от динамичното и напрегнато ежедневие, въпреки че понякога се забавят в работата си, все пак предпочитат картината в уеб сайтоветеда не е суховата, а с включениинтересни анимации и ефекти. Това доказва, че любопитството, присъщо на децата, не изчезва и у възрастните, които продължават дълбоко в съзнанието си да са вълнуващи се и търсещи деца, загубени в натовареното със стрес и информационно задръстване съвремие.
Анализите на резултатите, относно използване на повече графични обекти, показват предпочитанията на всички анкетирани най-вече за лесна структура в сайтовете и Интернет пространството като цяло. Това означава да се използват ясни, като изразност, обекти и точни, конкретни текстове, описващи функционалните полета и области. Конкретно това дава представа за семантичния аспект на анализа. Всякаква претрупаност е излишна, а зоните с неясно съдържание в конкретен сайт кара посетителите, по-скоро да го отхвърлят на момента, отколкото да се стараят да го разучават или да се задълбочават в него.
Иконите и графичните обекти са предпочитани в по-голям процент от по-младите, които още с раждането си потъват в информационната среда по всякакъв начин и посредством различни технически средства. Те са готови и способни да разчитат лесно нетекстова информация, представена иконично от една страна, и от друга – структурирана в обособени зони и функционални области. По-възрастните предпочитат да има подходящ допълнителен текст, описващ функционалните зони с възможните действия и операции, което отговаря на техния конвенционален начин за разчитане на информация.
Повечето анкетирани предпочитат да виждат пастелни, а не крещящи цветове при ползване на Интернет пространството, както и преобладаване на проста като конструкция структура, което ни навежда на мисълта за проста и ясна в синтактичен аспект подреденост на елементите в сайтовете като цяло.
 
Заключителни изводи
В настоящата статия са описани етапите, резултатите и анализите от емпирично изследване, проведено посредством 3 анкети, за потреблението на Интернет и софтуерните приложения от различни потребители. Резултатите от анкетите и анализите доказват необходимостта от промяна в количествено и качествено отношение на графичните интерфейси и дизайна на Интернет пространството, което на практика се проявява в стилизиране на иконичните форми от една страна, и от друга – в опростяване дизайна и организацията на страниците и сайтовете в Интернет пространството. Потребителите налагат тези промени, които са резултат от лавинообразно и ежедневно използване на Интернет – под формата на комуникация, приложни програми, като информационна библиотека и т.н.
Всички мащабни процеси в Интернет пространството (на потребление, влияние и промени; на промени, влияние и потребление) са много динамични, взаимно свързани и допринасят за опростяване и стилизиране на графичната IT изразност като цяло.
Тенденциите в развитието на иконичността и анализите от анкетите са важно доказателство на тезата за нуждата от минимизиране и стилизиране на графичната IT изразност, което е в резултат на Интернет потреблението, проявяващо се като явление и влияние.
 
Бележки:
 
[1]    IT графична изразност – изразност, визуализирана със средствата на информационните технологии. Б.а.
[2]    Цитат от сборника Мисля, следователно съществувам с автор Микеле Верчелезе, 1999 г., София: КИБЕА.
[3]    Абдукцията (лат. abductio; англ. abduction) е вид логическо заключение, определено от Чарлс Пърс като "изказване на хипотеза". При абдукцията доказваме, че нещо е вярно, чрез вече доказаната вярност на някое негово следствие. Описано по формален начин, ако при абдукцията a следва от b, това означава, че a е достатъчно, но не и необходимо условие за верността на b. Б.а.
За повече информация, относно абдукцията, прочетете в Семиотика и философия на езика от Умберто Еко (1993а), София: Наука и изкуство.
[4]    Lord, Frederic M. and M.R. Novick (1968). Statistical Theories of Mental Test Scores, Addison-Wesley Publishing Company, Inc.
[5]    Gefen, D. (2003). Assessing unidimensionality through LISREL: An explanation and example. Communications of the Association for Information Systems, vol.12, 23-47.
[6]    Айтем – в статистическия анализ елемент от тест. Б.а.
[7]    Nunnally, Jum and Bernstein, Ira (1994). Psychometric Theory. 3rd edition. New York: McGraw Hill.
[8]    Ody, P. (2000). The challenging task of building strong e-loyalty: customer relationship marketing. The Financial Times.
[9]    Давидюк, Г. П., Шульга К. В. (1984). Словарь прикладной социологии. Минск: Университетское издательство.
[10] Gefen, D., Straub, D.W. and Boudreau, M. (2000). Structural Equation Modeling and Regression: Guidelines for Research Practice. Communications of the Association for Information Systems, Volume 4, article 7.
[11] Sohn, C.S. (2000). Customer evaluation of Internet-based service quality and intention to re-use internet-based services, Unpublished dissertation, Southern Illinois University, IL: Carbondale.
[12] Parasuraman, A. (2000). Technology Readiness Index (TRI): A Multiple Item Scale to Measure Readiness to Embrace New Technologies, Journal of Services Research, Vol.2, No.4, 307-320.
[13] Zeithaml, V.A., Parasuraman, A. and Malhotra, A. (2002). Service Quality Delivery Through Web Sites: A Critical Review of Extant Knowledge. Journal of Academy of Marketing Science. 30(4), 362-37.
[14] Agarwal, R. and Venkatesh, V. (2002). Assessing a Firm’s Web Presence: A heuristic Evaluation Procedure for the Measurement of Usability. Information Systems Research, 13(2), 168-186.
[15] Liu, C. and K.P. Arnett, (2000). Exploring the factors associated with web site success in the context of electronic commerce, Information and Management 38 (1), 23–33.
[16] Johnson, Kelsey, L. and Mark M. Misic (1999). Benchmarking: a tool for Web site evaluation and improvement, Internet Research, v. 9, 383-392.
[17] Benchmarking – сравнителен анализ, използван за изследване на бизнес процеси в стратегическото управление.
[18] Bell, H. and N. Tang (1998). The effectiveness of commercial Internet web sites: a user’s perspective, Internet Research 8 (3), 219–228.
[19] Ranganathan, C. and Ganapathy, S. (2002). Key dimensions of business-to-consumer web sites. Information & Management. 39, 457-465.
[20] Rice, M. (1997). What makes users revisit a Web site Marketing Newes Marketing News, volume 31, no. 6, 12-13.
[21] Hoffman, D.L. and Novak, T.P. (2000). How to acquire customers on the Web. Harvard Business Review, 78, 179-184.
[22] Yang, Z., Peterson, R.T. and Huang, L. (2001). Taking the Pulse of Internet Pharmacies. Marketing Health Services. Summer, 5-10.
[23] McKinney, V., Yoon, K., and Zahedi, F.M. (2002). The Measurement of Web-Customer Satisfaction: An Expectation and Disconfirmation Approach. Information Systems Research. 13(3), 296-315.
[24] Hong-Youl Ha and Swinder Janda, (2008). An empirical test of a proposed customer satisfaction model in e-services. Journal of Services Marketing, Vol. 22 Iss: 5, 399 – 408.
[25] Lassar Walfried M. and Krishnan Dandapani (2003). Media perceptions and their impact on Web site quality. International Journal of Bank Marketing, Vol. 21 Iss: 1, 38 – 47.
[26] Cox, J. and Dale, B.G. (2002). Key quality factors in Web site design and use: an examination. International Journal of Quality & Reliability Management. 19(7), 862-888.
[27] Palmer, J.W. (2002). Web Site Usability, Design and Performance Metrics. Information Systems Research. 13(2), 151-167.
[28] Aladwani, A.M. and Palvia, P.C. (2002). Developing and validating an instrument for measuring userperceived web quality. Information & Management, 39(6), 467-476.
[29] Котлър, Филип (1996). Управление на маркетинга, том І и II, София: Графема.
[30]Семантичен диференциал – един от най-използваните и резултатни методики за анализи в хуманитарните науки.
[31] Szymanski, D.M., Henard, d.H. (2001). Customer satisfaction: A meta-analysis of the empirical evidence, Journal of Academy of Marketing Science, vol.29, No.1, 16-35.
[32]Тим Бърнърс-Лий е английски физик и компютърен специалист, основоположник и създател на World Wide Web. Днес той е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW. Има няколко почетни докторски степени.
[33] Круг, Стийв (2007). Не ме карай да мисля. София: СофтПрес ООД.
[34] Банков, Кристиян (2001). Семиотични тетрадки, част I: Уводни лекции по семиотика. София: Нов български университет. ISBN 9545352507(ч1).
 
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Стефанова, Румяна. Семиотика на графичната IT изразност през погледа на потребителя // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
Контакт: rstefanova@nbu.bg
 
 
 
 
 
 
 
дата на публикуване: 11.10.2012, Четвъртък, 09:54
прочетена: 4430 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: