Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
20 Февруари 2025 г., Четвъртък

Образование

Принтирай E-mail

Тинейджърска аудитория, иновации в младежките медии и образование

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Доц.д-р Мануела Манлихерова

Резюме:

 

Summary:This article describes teens as a very important audience. To develop the best strategy around teens and media, start by challenging popular assumptions about teens. Therefore Nielsen focuses on the macro level trends of media and the preference for segment of youth audience. In the report “How Teens Use Media” Nielsen debunk the myths and give us the hard facts – teens are not abandoning TV for new media, love Internet, read newspapers. Teens are normal and there isn’t place for “ephebiphobia”.  The advertisers love them. This text explores how basic media information, networks user-generated content and classic content can be combined to create new and significant approaches to education. The article looked into novel teaching practices with Henk van Zeijts, director of the Amsterdam based Creative Learning Lab and Richard Gerver, one of the most inspirational teachers of his generations, who use media in his practice.
Keywords: innovation, youth media, education

 

Summary:

 

 

Страхът от новото поколение

 

В последните години се разпространява т.нар. ефебифобия /ephebiphobia/, която е резултат от необоснования страх от новото поколение млади хора. Почти всяко ново поколение млади хора е сочено, че е извън контрол или е нетипично по някакъв начин. [1]Понятието се появи за първи път в САЩ и като термин е формирано от гръцкото ephebos, което кореспондира с млади и със страх. В действителност, този неоправдан според изследователите страх, се появи преди около 15 години, когато на поведението на младите хора започна да се гледа като на фикс идея. Но страхът има дълбоки корени. Обобщавайки тенденцията, дори такова авторитетно списание като Newsweek отбелязва като водещо заглавие още през 1954 година: “Нашите тинейджъри са извън контрол”. В статията под това заглавие се отбелязва, че съществува национален тинейджърски проблем, който се влошава. [2] И оттогава досега се срещат заглавията като “Тайният живот на тинейджърите”, “Защо тинейджърите правят глупави неща”. Наред с това не можем да отминем комичните примери, които се появиха вследствие на този страх. Някои майки само и само да заприличат на дъщерите си се подлагат на множество пластични операции.
Може би страхът, а може би и интересът към младите, накара през последните години големите медии да инвестират в изследвания на тази аудитория. Никълъс Ковей представлява най-голямата компания за изследвания Nielsen. По време на семинар в Маастрихт, посветен на иновациите в младежките медии, той заяви: “Ние се интересуваме и изследваме тинейджърите, защото клиентите ни се интересуват от тях, защото са им любимата аудитория. Тинейджърите наброяват над милиард в целия свят. Само в САЩ има над 33 милиона.” [3] Ковей не крие, че интересът е предизвикан и от факта, че тази аудитория е изключително влиятелна. Влиянието сред младите хора се упражнява основно чрез приятелите им. Те си споделят какво харесват, какво биха си купили, в какво вярват или не вярват. Влиянието се упражнява по същия начин и чрез родителите им и всички възрастни, които имат отношение към тяхното израстване, образование, възпитание.
 

Така естествено на дневен ред идва въпросът – как тинейджърите използват медиите?

 

Широко разпространената представа за тинейджърската аудитория е, че е абдикирала от телевизията и задоволява интересите си чрез новите медии. Тази представа се доизгражда от затвърдените стереотипи, че това са хората, които потребяват най-много интернет и използват мобилния си телефон за пращане на съобщения. Никога не ходят на кино, играят скучни компютърни игри и са недосегаеми чрез традиционните средства за реклама. В същото време тийнейджърите са атрактивни като публика от гледна точка на маркетинга и комуникациите, но и като субекти, които в близко бъдеще ще отговарят за развитието на обществото. Според Джудит Лефтинг от холандската агенция YoungWorksмладите са важни от гледна точка на обществото. [4] Другият феномен днес е, че тези млади хора порастват по-рано и по-рано стават възрастни. Те знаят много повече неща от техните връстници преди години – за медиите, за технологиите, за секса, дрогата, алкохола и т.н. Но изглеждат твърде потайни, защото самите смятат, че не могат да имат голяма свобода. Като дългогодишен брандмениджър на телевизионните мрежи на MTVЛефтинг е убедена, че развитието на новото поколение млади се случва без никаква сигурност и това е причината те да са така потайни.
Визитната картичка на днешните тинейджъри е предстявана най-често с израза “дигитално родените с мишка в ръка”. Изследването на Nielsenправи снимка на един ден от живота на тинейджърите и опровергава редица митове, насаждани от възрастните. Изследователите от компанията разкриват, че средно хората на възраст между 13-17 години гледат телевизия 3 часа и 20 минути. [5] Очертава се тенденция тинейджърите в развитите страни като САЩ да обръщат по-малко внимание на телевизията. Те гледат много по-малко телевизия в сравнение с техните връстници на други места в света като Южна Африка или Тайван, например. Видеото онлайн се оказва далеч по-важна част от ежедневието на младите. [6]Освен това интернет поколението браузва по-малко от половината време, прекарвано от един типичен възрастен интернет потребител. Младото поколение прекарва средно 52 минути пред компютъра. Около 33 минути е сървирането в Интернет. Специално тинейджърите в САЩ прекарват 11 часа и 32 минути месечно онлайн, докато възрастните американци  сървират в мрежата средно 29 часа и 15 минути. [7] Съответно Googleе топ бранд за младите.  Те теглят съдържание чрез мобилния си телефон, публикуват снимки в социалните мрежи или в техните блогове. Рекордьори са по пращането на sms – средно на ден - 92 броя. 83 на сто от американските тинейджъри използват текстови съобщения.  Но не е вярно разпространеното мнение, че единственият начин да бъде достигната тинейджърската аудитория чрез мобилната комуникация, са текстовите съобщения. Най-популярното съдържание на мобилните телефони за тинейджърите е музикалното съдържание.
Изследователите разбиват и мита за това, че младежите смятат големия екран за старомоден и не ходят на кино. Процентът от анкетираните, които предпочитат да гледат филм на голям екран, е 32. Същевременно много от възрастните се питат къде са новините в медийното ежедневие на младите. Продуцентите на новинарски емисии нямат представа дали младите се интересуват от съдържанието на тези емисии. “Виждаме, че интересът към телевизионното новинарско съдържание е слаб, но тинейджърите имат достъп до новините в интернет – в блоговете, в социалните мрежи”, категоричен е Никълъс Ковей.  Неговите лични наблюдения сочат, че в настоящия момент се отбелязва увеличен достъп до новинарско съдържание и има много начини за включванев новинарско съдържание, както и много по-голямо съдържание в сравнение с периода отпреди 20 години. Освен това изследователите опровергават твърдението, че тинейджърите не четат вестници. 29 процента споделят, че четат поне един вестник, а 34 процента – седмични издания. Внимание заслужават младежките издания, които печелят по симпатичен начин младите си читатели. Сред информацията на базираната в Париж Световна асоциация на вестниците и издателите /WAN/ [8] сред популярните за младежката аудитория европейски издания се нареждат HamburgerAdendblatt, Goteborgs-Posten, Metro- Poland, PlayBacPresse, LaRepublica. За 2010 година полският Metroспечели наградата на Асоциацията заради постигнатите от изданието широк дебат и образователна кампания, които окуражават младите читатели да изразяват своите становища относно интернет пиратството. Някои от изданията въвличатмладите си читатели в репортерската работа, полезни са с информация за финансиране на обучение им, помагат им да се включат в различни проекти, които засягат опазване на околната среда, иновациите, технологиите.
 

Иновативно и модерно образование

 

Технологиите не са непременно магическия ключ за информирането и респективно за обучението на младежите. Много зависи от подхода, смята директорът на CreativeLearningLabв Амстердам Хенг ван Цайтс. Неговата творческа лаборатория разработва софтуер за игри с познавателно съдържание. Компютърни игри стимулират въображението и любопитството. Поради това нараства търсенето на игри и симулации в образователния процес. Творческите игри довеждат до усилване на образователния ефект, смятат в Творческата лаборатория за игри в Амстердам. Те разчитат много на новите технологии и мобилното съдържание. Лабораторията е част от холандското Waag общество, чиято основна цел е да стои близо до младите хора, като отговаря на потребностите новите технологии и новите медии да бъдат част от модернизацията и иновацията в тяхното образование. [9]
Известна тяхна разработка е приключенската игра TeylersMuseum, която се провежда във виртуалния Teylers. Трябва да отбележим, че в реалността това е най-известният холандски музей. Днес вече благодарение на играта музеят има и виртуално крило - залатаi.Waag . По време на играта играчите влизат в контакт с виртуално момиче Minx, което идва от бъдещето и има нужда от помощта на сегашните нейни връстници, за да разгледа музея. По този начин и тинейджърите, за които е предназначена играта, се запознават с музея. По време на семинара в Маастрихт “Иновации в младежките медии” ван Цайтс сподели: Когато започват да играят играта, работата в началото не се получава. С навлизането в самата игра, в обстановката на музея, те добиват нов опит и оценяват това. А когато се поразходят из музея и  усетят атмосферата му, се получават много повече резултати. Смятам, че e важно за игрите да отбележим, че когато играем, в процеса на игра се учим.  [10] Waag групата разработва пилотен проект за “мобилно обучение” чрез игра. В проекта участва Ивко индустри и училището по системата на Монтесори в Амстердам. Това е артпроект – игра “Реално време в Амстердам”.  Играта предлага  джипиес указател, качен  на мобилните телефони на учениците, който изпраща данни до сървъра и може да им покаже къде се намират в града.Реализацията на този етап на проекта се изразява в разработване на т. нар. citygame. За целта се използват мобилните телефони и GPS-технология, които са предназначени за учениците на възраст между 12 и 14 години. 
Любопитното в случая е, че историческите факти трябва да се тълкуват и да се превръщат в игра, а играта в образователна концепция. Играта се играе от няколко ученически екипи, които се състезават помежду си. Те са оборудвани с телефони, ново поколение с камери. Телефоните са в постоянна Интернет връзка със сървър в лабораторията на Waag. Към телефона е закачен и приемник, който постоянно следи позицията на екипа. Приемникът чрез Bluetooth може да изпрати данни към играта  и към телефона, който от своя страна го изпраща на сървъра. На сървъра местата на екипите и обектите са маркирани върху картата на средновековния Амстердам.  В края на всеки ден от играта отборите се събират в т.нар.Генерален щаб, за да се види кой от тях се е справил най-добре и какви стратегически решения са взети по време на играта. Най-важното е, че чрез играта учениците обогатяват своя опит. В същото време получават информация в рамките на един автентичен контекст. Те се потапят в атмосферата на исторически места и мотивацията им нараства. Освен това съчетаването на реалния с виртуалния свят става по един закачлив начин.
Лабораторията провежда и обучение на учителите, за да могат те да помагат на своите ученици да опознаят града си и забележителностите в него. Това ново обучение помага на учениците не само да играят на компютърните игри, но развива творческото им въображение, способността за наблюдателност и комуникативността им. В работата си създателите на тези игри често си задават въпроси. Директорът на творческата лаборатория ван Цайтс обобщава:"Можем ли да инкорпорираме културата на младите, можем ли да я инкорпорираме директно в програмата в училище и как ще се съотнесе тази култура към познанието? Ние твърдо вярваме в ученето чрез развитие на творчеството и чрез използване на медийна продукция." [11]
По този начин опитът с мобилните телефони и новите технологии напълно се вписва в традиционната учебна програма. Освен, че се получават знания, свързани с определена тема, се развиват и затвърждават уменията за комуникация и сътрудничество, защото самата игра е игра – тактика. Наред с това тинейджърите могат да създадат свои собствени медии – като качват на мобилния си телефон снимки, звук, видео.  Само по себе си това действие допринася за разбирането на историческата стойност на града и оценяване на историята.
Иновативният подход чрез медиите, които използват младите, вече работи и в едно британско училище. Инициаторът на проекта там е  Ричард Гервер [12] . Според него магията чрез иновациите в образованието се случва. Магията е това, което се нарича знание. Въпросът е как да  бъде използвано всичко ново и иновативно, свързано с медиите, за да бъдат намерите нови решения. Технологии, медии, какво знаем за света, комуникация, тласкане на цялата система в тази посока, като ключовата дума е творчество. Само тогава, отбелязва Гервер, можем да кажем, че създаваме система, която ще промени бъдещето на младите.
Гервер е известен като един от най-иновативните и вдъхновяващи преподаватели на нашето време. Той е сред привържениците на идеята да се създават училища на бъдещето още днес. В момента е съветник на британското правителство по образователната политика. По негова инициатива в училището, в което преподава, са създадени училищни медии – телевизия и радио, в което децата се изявяват като репортери и водещи. Учениците се радват и на езиковото кафене, в което в реална ситуация могат свободно да упражняват комуникативните си умения по френски. Това, зад което застават хора като Гервер и екипите на Творческата лаборатория в Амстердам, е предизвикателството  да се сливат взикателността на образователната система с очарованието, което носят новите технологии и иновативните решения в процеса на обучение още от ранна тинейджърска възраст.
 

Бележки:

 

 
[1] Kirk A. Astroth, Are Youth at risk? , Journal of Extension, Available from : http://www.joe.org/joe/1993fall/a6.php
       [2]  Kirk A. Astroth, Are Youth at risk?, Journal of Extension, Available from:     http://www.joe.org/joe/1993fall/a6.php
 [3]How teens use media, A Nielsen Report on the myths and realities of teen media trends, June 2009. Available from: http://blog.nielsen.com/nielsenwire/reports/nielsen_howteensusemedia_june09.pdf
 

[4] Lieftink Judith, Youth marketing and communication, seminar “ Innovation in youth media”, Maastricht 15-16, 2009

 

[5] Myth: Teens are abandoning TV for new media, Breaking Teen Myths, Nic Covey, Director, The Nielsen Company, August 3, 2009. Available from: http://blog.nielsen.com/nielsenwire/online_mobile/breaking-teen-myths/
[6] Myth: Teens are the biggest users of the Internet, Breaking Teen Myths, Nic Covey, Director, The Nielsen Company, August 3, 2009. Available from: http://blog.nielsen.com/nielsenwire/online_mobile/breaking-teen-myths/
[7] Myth: The only way to reach Teens over the phone is through texting, Breaking Teen Myths, Nic Covey, Director, The Nielsen Company, August 3, 2009. Available from: http://blog.nielsen.com/nielsenwire/online_mobile/breaking-teen-myths/
[10] Henk van Zeijts, Games atelier, seminar “Innovation in youth media”, Maastricht 15-16 Oct. 2009
[11] Henk van Zeijts, Games atelier, seminar “Innovation in youth media”, Maastricht 15-16 2009
[12]Gerver Richard, Creating tomorrow’s schools today, seminar “Innovation in youth media”, Maastricht 15-16 Oct. 2009 
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Манлихерова, Мануела. Тинейджърска аудитория, иновации в младежките медии и образование // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]
 

    
    
     Контакт (Contact):

 

 

дата на публикуване: 26.10.2012, Петък, 18:54
прочетена: 8129 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: