Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
14 Декември 2019 г., Събота

Общество

Принтирай E-mail

Джендър парламентарна реторика

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Вяра Генова

Резюме:

 

Abstract
The article „Gender parliamentary rhetoric - between classical and modern rhetorical communication” presents a critical survey on the notion ‘gender rhetoric in the westernscientific research and provides a definition of gender rhetoric in the parliamentarian context. The definition of gender parliamentary rhetoric is based on the classical rhetorical theory and on the scientific standpoints presented by Bulgarian researchers.
 Some characteristics of gender rhetoric are presented too and it is examined more as a specific kind of argumentationwhich applied in each rhetorical communication.
Keywords: gender, parliamentary rhetoric, rhetoric, communication, Parliamentary Research.
 
Резюме
В статията е представен критичен преглед върху понятието джендър реторика в англоезичната литература, както се дава дефиниция на джендър реториката в парламентарна среда. Въвежда се понятието джендър парламентарна реторика след обзор на реторичната теория и формулировки от водещи български изследователи.
В рамките на анализа са изведени и някои особености на джендър реториката, въз основа на които тя се разглежда по-скоро като специфичен вид аргументацията, намираща приложение във всяка реторична комуникация.
 Ключови думи: джендър, парламентарна реторика, реторика, комуникация, парламентарни изследвания
 

 

Summary:

 

Джендър изследванията [1] са един от бързо развиващите се клонове на съвременната социология, хуманитаристика и лингвистика. В тази връзка се появява и понятието джендър реторика, което все още има разнообразна употреба и в него се влагат различни значения. Доколкото съществуват джендър реторически изследвания върху политиката и парламента, те по-скоро са направени от гледна точка на комуникационната теория, отколкото в духа на класическия реторически анализ. Причини за това са зародилата се в САЩ и Западна Европа потребност от проучване на аудиторията и осъзнатата необходимост от изграждане на въздействащи послания, и не на последно място начините за адаптиране на жените, включително комуникационно, към новите им управленски роли.
В следващите редове последователно ще бъде направен преглед на теоретични постановки за джендър реториката, като са изведени и такива публикации, в които тя се отличава от феминистката реторика.
Целта е да се изведе дефиниция за джендър парламентарна реторика на база българската класическата реторична теория, като по този начин се достигне до едно по-конкретно и ново разбиране за този вид реторика.
В последната част от статиятасе описватнякои общи положения в приложния анализ на парламентарната джендър реторика. Основната задача тук е да се очертаят онези пресечни точки между политика, реторика и джендър, които придават значимост на подобни изследвания.
Джендър реториката в западната теория
Понятието за джендър реторика е свързано с развитието за идеята за джендър изследванията. Терминът присъства предимно в западната и по-скоро американската, „задокеанската” научна традиция и то в един засега ограничен, но и прогресиращ кръг, който включва реторически и комуникационни изследвания. С този термин най-често се назовават няколко неща:
1. Поставя се знак за равенство между джендър реториката и феминистката реторика, като двете общо се приравняват към идеята за омраза към мъжете. В този смисъл джендър или феминистката реторика е всяко изказване, което възвеличава ролята на жените и критикува или вини мъжете като цяло. Подобно определение е популистко, повърхностно, ненаучно и би следвало да принадлежи по-скоро на ежедневната комуникация, но не и на изследваната от нас сфера. Най-общо казано то се дължи на неправилното приравняване на понятията джендър и феминизъм [2]. Все пак трябва да се отбележи една обща черта между джендър реториката и феминистката реторика, а именно това е нейният конкурентен елемент, включително стратегии като position(al) value (по Сосюр). В случая под конкуренция не се визира съперничеството между опонентите, а че в този вид реторика (предимно феминистката, но и джендър реториката) всяко понятие получава значението си въз основа на противопоставяне на общоприетата норма. В резултат едни и същи явления са оценени диаметрално противоположно [3]. Подобна идея защитават Соня Фос и Каран Фос. Според тях феминистките разработки имат своите специфични морални и практически дилеми, но въпреки това те са сериозно предизвикателство пред традиционните изследвания, защото са критика както по линия на обичайното съдържание, така и по линия на формата. Т.е. те не само отразяват женския опит, но го правят чрез методология, подходяща за изучаване на този опит [4].
2. Джендър реториката като „обикновена” реторика. Част от джендър изследванията не държат да формират свое собствено определение за реторика, а стъпват върху общопризнати и удобни дефиниции. Така например през 1978 г. Соня Фос [5] си поставя за цел да направи реторически анализ на феминистките движения, като тръгва от определението на Едуард Корбет (Edward Corbett), според което реториката е изкуство или наука, свързана с използването на дискурса, на говора илиписането и чиято задача е да информира, убеждава или подтиква аудиторията към действие [6]. Този подход, макар и издържан научно, все пак не показва достатъчно ярко спецификите на джендър реториката. Нюансът тук се съдържа в подбраното неслучайно определение, което за разлика от други директивни дефиниции дава свобода, като включва както устната, така и писмената реторика и най-вече допуска различни по вид резултати – от информиране и доставяне на определено знание, до промяна на мнението и подбуда към действие. Често терминът „джендър реторика” се използва в смисъла на убеждаваща комуникация в сферата на проблемите на жените, била тя в или извън политическата сцена и в писмена или устна форма [7].
3. Джендър реториката като позитивна власт и антитеза. Подобно разбиране не оспорва традиционната същност на реториката, а чрез джендър теорията се разширява плоскостта на самата реторика по отношение най-вече на резултата и типа комуникация.Така например Соня Фос и Канди Грифин сравняват базовите понятия в реториката на Кенет Бърк с идеите на феминистката изследователка, представител на алтернативно биотечениеМириам Симос (Miriam Simos), по-известна с псевдонима си Стархоук (Starhawk, от анг. – звезден ястреб). Стархоук вижда две системи в реториката – реториката на вродената стойност и нейният контрапункт реториката на доминацията (патриархата, йерархията). Реториката на вродената стойност е жизнеутвърждаваща, донякъде мистична, свързана с екологичния и естествен начин на живот. В нея социалната власт присъства като позитивна власт (power with). Без да отричат заслугите на Кенет Бърк, учените Фос и Грифин защитават тезата, че основополагащите теории трябва да се подлагат под въпрос чрез алтернативни перспективи. Това се налага, защото теории, изградени на базата на алтернативни спрямо традиционните разбирания системи (каквато е и джендъра), са способни радикално да преобърнат досегашните концепции. И в този смисъл класическите постановки непрекъснато трябва да се преоценяват в контекста на новите идеи, за да се разбере дали нашите текущи теории описват широк или тесен кръг на реторична дейност и дали дават точно или неточно описание на реторичните процеси в различни ситуации [8]. В този смисъл джендър реториката не е нова реторика, а част от вече утвърдените разбирания, но с подчертан акцент върху възможността за еквивалентна власт и роли на двата пола. Докато в традиционната реторика отношенията между оратор и аудитория са по-скоро йерархични, а убеждението е еднопосочен процес на влияние, отделен от обратната връзка, то съвременната реторика през призмата на джендъра е по-скоро приканваща реторика или както я наричат през 1995 г. Фос и Грифин invitational rhetoric [9]. Тя е покана за взаимно разбиране, средство за създаване на връзка, основана на равноправието, иманентната стойност и самоопределянето. Този вид реторика съдържа „покана” към аудиторията да влезе в света на ретора и да види какви са неговите действия. Т.е. това е вид комуникация, създадена да генерира разбирателство сред индивиди с различни перспективи. Този вид реторика се стреми да промени същностните цели на традиционната реторика като власт над другите, убеждаване, известна степен на принуда и доминация. За сметка на това подканящата реторика залага на феминистките възгледи за равноправие, разбирано като замяна на йерархията с по-човешка близка връзка. Този вид реторика има за цел да предлага перспективи и да създава условия другите да излагат своите перспективи. Външните условия, за да е възможен подобен реторичен контакт, са безопасността (ретора и аудиторията да се чувстват в безопасност), стойността (т.е. темата и предлаганите перспективи да са оценени като важен въпрос от аудиторията) и свобода (на разбиране, на действие, на мнение). Промяната е възможен ефект от приканващата реторика, но не е задължителна. Приканващата реторика не е модел, който трябва да бъде следван винаги и от всички, тя е просто вариация, един от многото реторични модели.
4. Джендър реториката като онази част от реторическата комуникация, в която се уточняват границите на джендъра. Джендър политическата комуникация е там, където политиката се среща с джендър правилата на социокултурната среда. Джендър се дефинира като социална конструкция на пола с дискурсивен характер – т.е. джендърът е изграден (договорен, уточнен) в комуникацията между индивидите, а не е характеристика на отделния индивид. По тази логика политическата комуникация също създава джендъра, т.е. между политическия ретор и аудиторията непрекъснато тече договорка какво точно е значението на джендър [10]. На първично ниво политическата комуникация изисква едно елементарно ниво признаване на джендър правилата на социокултурната среда, като например спазването на етикета при говоренето, използването на различни джендър-натоварени евфемизми (например отпуск за отглеждане на дете вместо майчинство, единия родител вместо бащата или майката и т.н.). В същински план комуникацията между политическото лице и аудиторията всъщност изработва границите на социокултурната рамка, включително по отношение на пола. Това означава, че в комуникационния процес и особено в публичния комуникационен процес, какъвто е политическата и парламентарната реторика, се налагат стандарти за обичайно, необичайно, позволено и непозволено. Депутатите не просто приемат закони, които да регламентират ролята на родителите, чрез реториката си те участват, и то с немалък дял, във формирането на обществената нагласа към жената-майка и мъжа–баща. Джудит Бътлър придава двойнственото значение на термина „представяне” [11], който освен участие, означава и нормативна функция на езика. Без да преповтаряме логиката на изложението й, само ще подчертаем заключението, че е важно как политическата класа използва думите, езиковите и реторичните структури спрямо жените, защото политическият език участва индиректно в създаването и утвърждаването на стереотипи. Парламентарната реторика също участва активно във формирането на джендър нагласи. Всеки вид комуникация формира стереотипи и вярвания чрез убеждението. Този процес е по-безпрепятствен, когато се постига чрез индиректни способи. Ван Дайк дава пример за влиянието на микроравнището над макроравнището чрез расисткия език от парламентарната трибуна, които може да зарази работата на парламента, да повлияе върху законите и общественото разбиране за различните. В същата категория Ван Дайк поставя и джендъра [12]. Парламентарната реторика в голяма степен показва какво е отношението на властимащите и държавното управление към дадени групи, в това число и жените. Това отношение се предава както директно на гражданите, които следят работата на парламента, така и в по-голяма степен индиректно, чрез отразяването на работата на парламента от медиите и отношението, което тя формира у журналистите. Т.е. когато в парламентарната реторика проличава определен тип отношение към жените, то тази гледна точка се валидира, официализира и се мултиплицира в различен тип медийно съдържание (не само по повод работата на парламента). Естествено този процес на убеждение не е нито толкова лесен, нито мигновен или елементарен. Не бива да се пропуска влиянието на типа аргументация, на характеристиките на речта (емоционална, рационална и др.), на изходната позиция на аудиторията, нейният предварителен опит, а в частния случай на политическата (парламентарната) реторика и политическите нагласи на реципиента и медиатора. В случаите, когато става дума за аудитория от такъв широк тип, каквато е при парламентарната реторика, е ясно, че сред различните групи речта ще постигне различен отзвук [13]. Така че когато твърдим, че парламентарната реторика формира джендър нагласи, имаме предвид по-скоро общия дух и прокарването на граница между допустимото и етичното. Полът несъмнено е фактор при убеждаването, като ефектите му са различни в зависимост от пола на говорещия и състава на аудиторията. Също така не бива да се пропуска и фактът, че промяната от моно към двуполов модел на действителността тръгва първо от промяната на езика. Както отбелязва Джони Ловендуски (Joni Lovenduski) политиката на полово равенство в либералните демокрации често се реализира първо като реторика, като реторичен призив да се премахне дискриминацията, да се увеличи участието и т.н., и едва на по-късен етап се превръща в реално действие. Опитът в Европа показва, че призивите започват още през 19 в., а едва след 1960 г. има реални действия, което още веднъж говори за широка ножица между призив и действие [14].
 Джендър парламентарната реторика в контекста на реторическата теория
Както се вижда от представеното до тук, характеризирането на джендър реториката в западната научна традиция е извън обичайния за България канон на реторическата теория. Ето защо, наред с разбиранията за джендър реторика, които вече цитирахме, и като стъпваме върху тяхната основа, ще се опитаме да дефинираме джендър парламентарната реторика. Това ще стане по модела на реторичната теория на български изследователи като Йордан Вeдър, Лилия Методиева, Оля Харизанова, Величко Руменчев и Донка Александрова [15]. Предметътна джендър реториката може да се дефинира като ораторско изкуство, като форма и средство за изразяване, формиране и влияние върху разбирането за джендър, т.е. върху мъжествеността и женствеността като социални конструкти. В тази връзка обект на джендър реториката е всяка устна и писмена реч, която се побира в разбирането за обект на науката реторика, тъй като теоретично всяка реч може да се анализира от гледна точка на джендъра. Обектът на джендър парламентарната реторика съвпада с обекта на парламентарната реторика. Т.е. джендър реториката може да е част от всяка реторична изява, включително всяка парламентарна реторична изява. Такаджендър парламентарната реторикаможе да се определи като политическа реторична убеждаваща комуникация, която се развива в рамките на дейността на законодателния орган, който в България е Народното събрание, и чрез която волно или неволно се конструират рамките на социалния пол, като не е задължително това конструиране да е пряката цел на реторичен акт.
От аналитична гледна точка джендър парламентарната реторика е по-скоро един фокусиран поглед върху тематиката и внушенията на парламентарната реторика въобще. Тя влияе, понякога по-явно, понякога почти незабележимо, върху основните функции (законодателна и контролна) на парламентарната реторика, както и върху другите функции на парламентарното красноречие - апологетична, критична, защитна, пропагандна. Джендър насоката на парламентарната реторика би следвало да съвпада с резултатите от законодателната и контролната функция на парламента, тъй като и двете (и красноречието, и гласуването) са израз на управленски, политически и лични позиции. Ако има разминаване между джендър парламентарната реторика и парламентарния продукт от гледна точка на обявените джендър политики, то това може да означава манипулация или неразбиране на проблематиката.
При изследването на джендър парламентарната реторика следва да се съобразим и с всички специфики на парламентарното красноречие. Както при общата парламентарна реторика ораторът най-често е депутат или представител на изпълнителната власт, а аудиторията е комплексна и е съставена от народните представители, от гостите в пленарна зала, от журналистите, които проследяват работата от кулоарите, както и не на последно място от гражданите, обект на политическите послания. Всички тези съставни „части” на парламентарната аудитория имат своята специфика, включително и при възприемането на джендър посланията.
Друг интересен проблем е включването на джендър реториката в реторическите класификации. Българската научна традиция проявява пристрастия към таксономията, но повечето изследователи приемат паралелното съществуване на алтернативни реторически класификации, а някои дори изработват специфични класификации спрямо нуждите на конкретни изследвания [16]. От една страна, може да се защитава тезата, че джендър е тематичен признак. От друга страна, джендър реториката може да се разглежда като специфичен вид аргументацията или специфичен подвид реторика, намираща приложение във всеки друг вид и род красноречие. Като се има предвид и спецификата на самото понятие джендър, тази реторика трябва да се разглежда като всеприсъщ, но в същото време невинагизначим признак. Затова и в настоящата статия е възприет терминът джендър парламентарна реторика или с други думи „джендър” се явява определение/пояснение на утвърдения реторически вид „парламентарна реторика”. Като оставяме таксономичния дебат отворен, ще се задоволим само да акцентираме върху твърдението, че джендър реториката се различава от феминистката реторика на същностно и идейно ниво. Неин обект са всички видове джендър заедно или поотделно, а основната й тема не е задължително да е пряко свързана с пола. От всичко казано до тук можем да обобщим, че под джендър реторика се разбира всяка реторика, чрез която се изграждат и дефинират социалните измерения на пола, без значение дали те са основни предмет и цел на реторическата комуникация или са страничен ефект от нея. От същностна гледна точка джендър реториката е ориентирана по-скоро към качеството на комуникацията/реторическото общуване, отколкото към постигането на конкретни резултати, поради което при нея убеждението трябва да се схваща в най-широки граници. От стилистична и аргументативна гледна точка джендър реториката допуска да се различат специфични характеристики на мъжкия и женския стил, които силно се влияят от реторическата ситуация и от класификационния вид на реториката (политическа, парламентарна или друга). Все пак тези специфики не бива да се абсолютизират и да се тълкуват канонично. Например изследванията показват значителни етнически разлики в реторическото поведение на жените, както и динамичната промяна на тези характеристики в последните десетилетия като следствие на изменящата се социокултурна среда [17]. Общото прилагане на теории за отношенията жени – емоционална реч – въздействие също могат да доведат до неверни обобщения, че жените са по-добри оратори. За да бъдат избегнати грешки, които водят до насаждане на предразсъдъци, Енциклопедията на жените и джендъра (Encyclopedia of Women and Gender: Sex Similarities And Differences And The Impact Of Society On Gender) дава конкретни препоръки как да бъдат провеждани джендър, включително реторически, изследвания, а също как да бъдат представяни и интерпретирани резултатите. Основното изискване е да се спазва строга методология, както и да се направи опит получените резултати да се тълкуват през призмата на други фактори, както и да се публикуват дори изследвания, които не се констатирали джендър различия [18].
Джендър парламентарни реторически изследвания
В американската традиция под политическа реторика и комуникация, авторите разбират предимно масово-политическа и предизборна комуникация. Често срещан акцент в американските изследвания е фокусът върху президентската реторика, обясним с формата на управление в САЩ. Пример са изследванията на Даян Байстрьом (Dianne Bystrom), която изучава женския реторически стил в предизборна обстановка [19]. Много по-рядко вниманието се съсредоточава върху парламентарната реторика, която по-скоро се явява като пример или като историческо дискурсивно изследване, без да се правят обобщаващи заключения за развитието на този специфичен вид реторика. За разлика от запада, новите демокрации в Източна Европа проявяват интерес към темата за парламентарната реторика като я обвързват с качеството на парламентарния процес и развитието на демократичното управление. Пример за подобни изследвания са Европейските парламенти под контрол: Чешкият парламентарен дискурс.(European Parliaments under Scrutiny. Czech parliamentary discourse) на Йорданка Брутейг(Yordanka Bruteig) и публикацията на Корнелия Илие (Cornelia Ilie) Непарламентарният език: обиди и когнитивни форми на иделогоческата конфронтация (Unparliamentary Language: Insults as Cognitive Forms of Ideological Confrontation); както и сборници като „Език и идеология” (Language and Ideology) под редакцията на Рене Дирвен (Rene Dirven), Розлин Франк (Roslyn Frank) и Корнелия Илие.
Изследователската гледна точка, при която се търси връзка между реториката и властта, е интригуваща, но не е нововъзникнала. За връзката между политиката и реториката може да се съди още от произхода да самата дума ретор, която както Джордж А. Кенеди отбелязва, означава говорител на публична среща или пред съда, понякога еквивалентна на това, което днес наричаме „политик” [20].
Подтисничеството и властта за много от теоретиците-постструктуралисти са заложени в езика [21]. Ван Дайк например илюстрира влиянието на микро върху макро нивото чрез пример за расисткия език от парламентарната трибуна. От една страна, това е частен случай, но от друга – тези настроения могат да се пренесат върху цялостната работа на парламента и да се отразят върху приеманите закони, смята Ван Дайк [22]. Парламентарната власт може да бъде разглеждана в различни контексти, включително и в комуникационен, но още по-дълбоката връзка между реториката и демократичната политика създава процесът на убеждаване. Естествено тази връзка, колкото и да е неоспорима и отдавнашна, не бива да се разглежда съвсем безкритично, особено в онази част, където влияние върху достъпа до аудитория, подбора на аргументите и темите оказват собствеността и капитала. В същото време джендър изследванията също са част от постмодернистичното разбиране за света, в което езикът е основен компонент. Тази насока води до цял изследователски клон, които изучават как се изразяват и комуникират мъжете и жените в разнообразни ситуации, не всички, от които могат да се категоризират като реторически [23].
От предметна гледна точка най-често, особено в американската изследователска традиция, фокусът на изследванията се поставя върху възприемането от аудиторията и ролята на медиите като специфичен ретранслатор. Подобни изследвания се осъществяват с помощта на качествени и количествени методи в общото поле на политически маркетинг, реклама, теория на комуникациите, връзки с обществеността, медиазнание и по-рядко реторика. Но както отбелязват Херадствейт и Бьоргу психологическата перспектива, социологическите изследвания и дори анализът от гледна точка на комуникационната теория не дават достатъчно сведения за това как става убеждаването, какво е самото послание [24]. Именно тези дефицити в изучаването на посланието се преодоляват чрез реториката, чийто фокус е посланието.
Заключение
Джендър реториката е понятие, възникнало в рамките на джендър изследванията и динамичното развитие на комуникационната теория. Макар че се наблюдава разнообразие в проучванията, реторичните похвати заемат специфично място в анализите заради фокуса им върху убеждаването чрез послания. Едно от основните си приложения джендър реторичните изследвания намират в политическата комуникация, при които се цели мобилизация на аудиторията и полът на кандидата и донякъде на аудиторията са значим фактор. В този смисъл джендър реториката има много по-широко приложение от феминистката реторика, макар и да има общи особености и в двете разновидности на ораторството.
Критичният анализ на англоезична литература показва, че реторичната теория в частта й за джендър реториката се изгражда по твърде различен от използвания в реторичната наука в България. Т.е. синергията между парламентарната и джендър реторика първо преминава през изравняване на прескриптивната методология.
В настоящата статия е предложен вариант на дефиниция на джендър реторика в парламентарния контекст. Изведени са особености, въз основа на които джендър реториката се разглежда по-скоро като специфичен вид аргументацията, намираща приложение във всяка реторичната комуникация.
 
Бележки:
[1]Терминът джендър изследвания (gender studies) става обобщаващ за група изследвания от различни области, често мултидисциплинарни, използващи широк набор от методи, които се концентрират върху влиянието на социалното конструирания пол (джендър). Въпреки Fче първоначално се появяват като част от историята, историографията, социологията, психологията, а в последствие като част от реториката и лингвистиката, днес така наречените gender studies включват и изследвания в точните науки (биология, физика, химия), както и на метаниво – научна лингвистика и др. Джендър изследванията водят началото си от САЩ и Англия. В средата на 90-те години терминът навлиза в България с разнороден превод на понятието. Проблемът се засяга в редица български джендър сборници: Теория през границите (2001), Ред и род в българската култура (2005), Пол и преход (2007) и др.
[2] Еволюционно джендърът възниква повече от век след феминизма и на теория не съдържа оценъчност, тъй като включва като субекти на изследване и мъжете, лишен е от стремеж към фаворизиране на женския опит или към критика на „доминиращия” пол и задължително констатиране на неравенство. Причината джендър изследвания да се асоциират с феминистката гледна точка е, че и досега по-често подобен род изследвания се концентрират върху жените, като „особен случай”. Както се вижда, феминизм и джендър са неразривно свързани, като част от теоретичните им постулати са общи, но въпреки това понятията не бива да се смесват. В тази статия феминистката литература ще бъде цитирана доколкото обект на изследване е предимно женската джендър парламентарна реторика.
 [3] Херадствейт, Д., Бьоргу, Т. Политическата комуникация: въведение в семиотиката и реториката, С., 2009, с. 19-21
[4] Foss, K.,Foss,S.IncorporatingtheFeministPerspectiveinCommunicationScholarship: AResearchCommentary// DoingResearch on Women’s Communication: Perspectives on Theory and Method. pp. 65-91.
[5]Foss, S. The Feminists: A Rhetorical analysis of the Radical Feminist Movement//  Papers in women`s studies,pp.79-95.
[6] Corbett, E. Classical Rhetoric For The Modern Student,p. 3.
[7]Kangira, J., Mashiri, P., Gambahaya, Z. Women writers’ use of metaphor as gender rhetoric in discourse on HIV/AIDS and sex-related issues: The case of Totanga Patsva (We start afresh) by Zimbabwe Women Writers. Available from: http://www.rhetoricafrica.org/pdf/women%20writers`%20use%20of%20metaphor%20as,%20gender%20rhetoric%20jairos%20k.pdf 
[8]Foss, S.,Griffin, C. A Feminist Perspective on Rhetorical Theory: Toward a Clarification of boundaries // Western Journal of Communication, pp. 330-349.
[9]Littlejohn, S., Foss, K. (eds). Encyclopedia of communication theory, pp. 569-571.
[10] Muir, J.,Taylor, A. Navigating gender complexities: Hillary and Bill Clinton as a Political Team. // Gender and Political Communication in America: Rhetoric, Representation, and Display, pp.1-21.
[11] Бътлър, Д. Безпокойствата около родовия пол,с. 15-16.
[12] Van Dijk, T. A. Critical Discourse Analysis, pp. 354-361.
[13] Арънсън, Е. Масови комуникации, пропаганда и убеждаване // Човекът – „социално животно”.
[14] Lovenduski, J.  Sex equality and the rules of the game // Sex Equality Policy in Western Europe, pp.88-89.
[15] Теоретичният преглед на джендър парламентарната реторика е вдъхновен от определенията за предмет и обект на реториката, както и от реторическите класификации на Йордан Ведър и Величко Руменчев, а също така и от теоретичните и практическите изследвания на парламентарната реторика на Лилия Методиева и Оля Харизанова. По темата виж: Ведър, Й. Популярна реторика; Ведър, Й. Фрагменти от лекциите за специализанти по реторика и ораторско изкуства; Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство; Методиева, Л. Записки по реторика; Методиева, Л. Парламентарна реторика; Харизанова, О. Парламентарна реторика; Руменчев, В. Реторически класификации.
[16] Величко Руменчев и Донка Александрова определят класификациите си като една от възможните интерпретации. Иванка Мавродиева предлага нарочно пригодена към изследването си върху евроатлантическата реторика класификация (2004). По темата виж: Александрова, Д. Проблеми на реториката; Мавродиева - Георгиева, И. Парламентарното красноречие в България ХVІІІ, ХІХ и ХХ ОНС – (2001).
[17] Например Емили Филардо (Emily Filardo) изследва стратегиите по време на разговор на бели американки и афроамериканки като установява значими разлики. По темата: Lips, H. Power: Social and Interpersonal Aspects.// Worell, J.d) Encyclopedia of Women and Gender: Sex Similarities And Differences And The Impact Of Society On Gender,pp. 848.
[18] По темата: Hyde, J., Mezulis, А. Gender Difference Research: Issues and Critique. рp 554-559; Worell, J.d) Encyclopedia of Women and Gender: Sex Similarities And Differences And The Impact Of Society On Gender, pp.551- 559.
[19] Bystrom, D. Women as Political Communication Sources and Audiences // Handbook Of Political Communication Research;Bystrom, D., Banwart, M. [et al.].Gender and candidate communication: videostyle, webstyle, newsstyle
[20] Kennedy, G. Aristotle. On Rhetoric. A Theory Of Civic Discourse,pp. 8.
[21] Даскалова, К. История на жените, феминизъм и рамките на тяхното осмисляне // Теория през границите,с. 39-40.
[22]Van Dijk, T.A. Critical Discourse Analysis. Pp. 354
[23]Brown, S.  Postmodernism // Georgina Blakeley and Valerie Bryson, Contemporary Political Concepts: A Critical Introduction, pp. 59-61.
[24] Херадствейт, Д., Бьоргу, Т. Политическата комуникация: въведение в семиотиката и реториката, с. 8,11-12.
 
Библиография
1.  Арънсън, Елиът. Масови комуникации, пропаганда и убеждаване // Човекът – „социално животно”. София: Наука и изкуство, 1984.
2. Александрова, Донка. Проблеми на реториката. София: Наука и изкуство, 1985.
3. Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм, 2003. 
4. Ведър, Йордан. Популярна реторика. София: Наука и изкуство, 1984.
5. Ведър, Йордан. Фрагменти от лекциите за специализанти по реторика и ораторско изкуства. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.
6. Ведър, Йордан. Реторика и ораторско изкуство. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2000.
7. Мавродиева - Георгиева, Иванка. Парламентарното красноречие в България ХVІІІ, ХІХ и ХХ ОНС. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.
8. Мавродиева, Иванка. Европейската и атлантическата интеграция в България. Реторически аспекти. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2004.
9. Методиева, Лилия. Записки по реторика. София: Софи – Р, 1992 .
10. Методиева, Лилия. Парламентарна реторика. София: Албатрос, 2002.
11. Харизанова, Оля. Парламентарна реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.
12. Херадствейт, Даниел, Бьоргу, Туре. Политическата комуникация: въведение в семиотиката и реториката. София: СемаРШ, 2009.
13. Brown, Stephen. Postmodernism // Contemporary Political Concepts: A Critical Introduction. Blakeley, Georgina, Bryson, Valerie. London: Pluto Press, 2002,  pp. 54-72.
14. Corbett, Edward. Classical Rhetoric For The Modern Student. New York: Oxford University Press, 1971, p. 3.
15. Dirven, Rene,Roslyn Frank, Cornelia Ilie (eds). Language and Ideology. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing Company, 2001.
16. Foss, Sonja K., The Feminists: A Rhetorical analysis of the Radical Feminist Movement // Papers in women`s studies.  University of Michigan.1978,pp. 79-95.
17. Foss, SonjaK., CandyL. Griffin. A Feminist Perspective on Rhetorical Theory: Toward a Clarification of boundaries. Western Journal of Communication. 56-Fall 1992, pp. 330-349.
18. Foss, Karan A., Sonja K. Foss. Incorporating the Feminist Perspective in Communication Scholarship: A Research Commentary // Doing Research on Women’s Communication: Perspectives on Theory and Method. Carter, Kathryn, Carole Spitzack. Norwood, N.J.: Alex, 1989, pp. 65-91.
19. Foss, Sonja K., Cindy L. Griffin, Karen A. Foss (Ed.). Feminist Rhetorical Theories. Sage Publications, 2006.
20. Foss, Sonja K., and Karan A. Foss. What Distinguishes Feminist Scholarship           Communication Studies? // Women’s Studies in Communication. 11, Spring, 1988, pp.             9-11.
21. Ilie, Cornelia. Unparliamentary Language: Insults as Cognitive Forms of Ideological Confrontation // Language and Ideology. Volume ІІ: Descriptive Cognitive Approaches. 21. Dirven, Rene, Roslyn Frank, Cornelia Ilie (Еds). John Benjamins Publishing Company, Amsterdam/Philadelphia.  2001, pp. 235-263.
22. Kangira, Jairos, Pedzisai Mashiri, Zifikile Gambahaya. Women writers’ use of metaphor as gender rhetoric in discourse on HIV/AIDS and sex-related issues: The case of Totanga Patsva (We start afresh) // Zimbabwe Women Writers. Available. from: http://www.rhetoricafrica.org/pdf/women%20writers`%20use%20of%20metaphor%20as%20gender%20rhetoric%20jairos%20k.pdf 
(2006/19.03.2012).
23. Lips, Hilary. Power: Social and Interpersonal Aspects // Encyclopedia of Women and Gender: Sex Similarities And Differences And The Impact Of Society On Gender. Worell, Judith (еd). San Diego: Academic press, 2002, pp. 847-858.
24. Littlejohn, Stephen, Karen A. Foss (eds). Encyclopedia of communication theory. Vol 1, SAGE, 2009, pp. 569-571.
25. Lovenduski, Joni.  Sex equality and the rules of the game // Sex Equality Policy in Western Europe. Gardiner, Frances. London/ New York: Routledge. 1997, pp. 87-103.
26. Muir, Janette Kenner, Anita Taylor. Navigating gender complexities: Hillary and Bill Clinton as a Political Team // Gender and Political Communication in America: Rhetoric, Representation, and Display. Edwards, Janis.   Lexington Books, 2009, pp. 1-21.
27. Van Dijk, Teun. Critical discourse analysis // The handbook of discourse analysis. D. Schiffrin, D. Tannen, H. E. Hamilton (Eds.), Malden, MA: Blackwell Publishers, 2001, pp. 352–371.
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Геновава, Вяра. Джендър парламентарна реторика // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
Контакт (Contact): viaratg@abv.bg

 

дата на публикуване: 26.10.2012, Петък, 19:08
прочетена: 5288 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: