Практикум

Съвремието ни е съвкупност от противоречиви тендеции * . Наред с глобалните общностни процеси се наблюдава и силна локализация в развитието на социалната действителност. Съществените различия в житейските разбирания предпоставят възникването на недоразумения и конфликти на местно, регионално и глобално равнище.

Днес медиите осигуряват пространството за постигане на обществен консенсус чрез дискусия, с което се съгласуват и предават ценностите, изграждащи съвременния социум. Следователно медийната среда е един от факторите, участващи пряко във формирането на личностната и общностна идентичност. Ето защо всяка медийна трансформация указва силно влияние върху начина, по който се изгражда идентичността.

 

От лична кореспонденция през обмен на информация до персонално създаване и използване на онлайн съдържание. Интернет пространството предлага на своите потребители многофункционалност, която за хората от близкото минало би изглеждала по-скоро като плод на най-смелата футурологична мисъл. Достъпът до идеи и общуването с цялия свят промени по безпрецедентен начин историята на човечеството.[4] Световната мрежа не е просто нов комуникационен канал. Тя предоставя условия за развитието на медии от ново поколение.

 

 

            В своята книга  „Медиаморфоза”[5]Роджър Фидлъризлага тезата, че новите медии не възникват спонтанно, а са резултат от метаморфозата на традиционната медийна среда. Авторът твърди, че след появата на новите форми на обществена комуникация старите медии няма да изчезнат, а ще се трансформират. Следователно всяка медия може да се нарече „нова”, стига все още човек да има възможност и желание да я използва.

Лев Манович разглежда новите медии по различен начин. Неговата идея се основава на преимуществата на новата технология, които автоматизират голяма част от вършения на ръка труд преди. Той изтъква възможността за създаване на много по-голям обем от медийни ресурси, които се съхраняват под формата на дигитални данни, контролирани от софтуер. Според Манович новите медии се различават от кибер културата, защото не обхващат само социалня аспект на компютърната дейност.[6]

            Джон Павлик определя хипертекста като една от най-важните характеристики на новите медии[7], защото хиперлинковете предлагат възможност за съставяне на архив с бърз и удобен достъп и спомагат за по-лесното достигане до допълнителна информация по интересна тема.

Сравнявайки традиционната и новата медийна среда от позицията на потребителите на медийно съдържание, стигнах до заключението, че старите медии (печат, радио, телевизия) в много по-голяма степен ограничават своята аудитория заради характерните особености на медийния бизнес модел: подбор на новини; конкретно време на излъчване; пречки при по-нататъчното му използване от гледна точка на авторските права. Докато при новите медии всички създават и едновременно с това потребяват медийно съдържание, което свободно циркулира в интернет. Образува се огромен информационен поток, в който с времето се оформят лидери на мнение, възприемани за достоверни източници на информация, като всеки индивидуално решава кой източник предпочита и сам преценява времето, което иска да му отдели.[8]

 

            “Mediumisthemessage” – това е, може би, най-известното твърдение на Маршал Маклуън. Много медийни анализатори дават различни трактовки на значението му, тъй като „medium” може да се разбира и като „среда” (от гл.т. на медиазнанието „канал за разпространение на съобщениято”), и като „медия”, а “message” като „съобщение” и „послание”. Според мен ако „каналът е съобщението”, то посланието на интернет комуникационната среда като платформа за медийно съдържание е многопластово и се състои в:

- свободата на словото и мисълта,

- правото на широкодостъпна информация, споделяна в реално време,

- хипертекстуалността и интерактивността,

- конвергентността,

- диверсификацията,

- възможността за обратна връзка и

- изместване фукнционалността на медиите все повече към тяхната социално-интегративна функция, изразяваща се в активното им участие при формирането на колективна и индивидуална идентичност.

            Руси Маринов разглежда интернет като възможност за осигуряване на „реално разнообразие и плурализъм на информационните канали”[9]. Така се създава пулсираща публична сфера, поддържана от активното споделяне на различни гледни точки. Медийното съдържание в интернет се разпространява посредством: сайтове, блогове, форуми и социални мрежи.

            Блоговете обикновено са част от по-големи платформи в мрежата. Така наречената блогосфера поз­волява създаването на малки сайтове, които са лесни за управление и дават възможност на всеки, който има желание, да публикува статии, коментари, снимки или видео.[10] Блоговете също имат разновидности спрямо тематиката и целта на създаване (от лични дневници до професионални тематични блогове). Обикновените блогъри използват платформите за създаване на сайтове, а по-професионално ориентираните имат собствени сайтове, които позволяват по-голям контрол върху детайлите в блога.                                    

            Социалните мрежи съчетават в себе си възможността за споделяне на медийно съдържание (кратки съобщения за предстоящи събития или важни новини, линкове, текст, снимки, карикатури, мемета/миймове[11], аудио, видео), междуличностна комуникация (чат или лични съобщения), форумна дискусия и общностни обединения. По мои наблюдения в последно време хората все по-често споделят медийно съдържание, използвайки персоналните си профили в социалните мрежи.

 

            Поради силната конкуренция в пазара на технологиите, цените на компютърните и мобилните устройства с интернет достъп, както и на средствата за запис на видео, аудио и снимки, драстично падат. Наред с това възможността за публикуване и споделяне на медийното съдържание в интернет е изключително улеснена, благодарение на подходящо изградената инфраструктура на сайтовете. След навлизането на разнообразните технологични нововъведения в ежедневието на обикновените хора, броят на занимаващите се непрофесионално с журналистика се увеличи неимоверно много.

            Както твърди Джей Роузън, гражданските журналисти са онези хора, които преди наричахме публика.[12] Все по-голяма част от аудиторията в съвременната трансформираща се медийна среда пренасочва вниманието си от традиционните медии, които изкривяват социалната реалност (манипулирайки информацията, неотразявайки събития или омаловажавайки ги), към гражданската журналистика, където потребителите са и автори.

            Терминът „гражданската журналистика” най-често се свързва с блогосферата, за която вече стана дума по-горе. Интересена тенденция е, че все повече професионални журналисти поддържат собствен блог извън медията, в която работят. Освен това развитите онлайн медии (независимо дали са били традиционни или създадени в интернет) също предлагат блогосфери към сайтовете си, като понякога списвани от блогари публикации влизат в agenda settings (дневния ред)на медията, което допълнително стимулира интереса към гражданската журналистика.

            Съществуват и специализираните сайтове (като UStream), коитоосигуряват условия на гражднските журналисти да предават на живо от мястото на събитието. Страници в мрежата като YouTube и Vimeo от друга страна позволяват на интернет потребителите да публикуват видеа и дори да поддържат собствени канали.

 

 

Според Христо Проданов дигитализацията на комуникациите е фактор с изключително силно въздействие върху измененията не само в личния свят на индивидите от гледна точка формирането на идентичности, но и в начина, по който хората взаимодействат помежду си в рамките на дадена общност, била тя реална или виртуална.[13] Тази теза е подкрепена и от Мануел Кастелс, който твърди, че в днешния свят на глобални потоци от богатство, власт и имидж търсенето на идентичност се превръща в „основния източник на социален смисъл”[14]. Кастелс дефинира идентичността като „процес на конструиране на значение на базата на някакъв културен атрибут или сборен набор от културни атрибути, който/които получава/т приоритет над другите източници на значение”[15].

Според Ерик Ериксън изграждането на идентичността се осъществява в два взаимносвързани и допълващи се времеви контекста:

(1) като етап от развитието в живота на всеки човек и

(2) като период в историческото развитие на обществото.[16]

Тъй като човекът е „социално животно”, той конструира своята идентичност от части с идеята да бъде социализиран, с което да постигне усещането за пълноценност и себереализация. Макар да живеем в епоха на индивидуализъм, хората все повече се съпротивляват на атомизацията и са склонни да се обединяват в общности, които с течение на времето пораждат чувство за принадлежност, а в много случаи довеждат и до общностна/ колективна идентичаност[17].

В научната литература формирането на идентичност класически се разглежда (1) като форма на самоопределяне и чувство за принадлежност на личността към дадена група/общност и (2) като начин за социална приобщеност и интеграция. Изхождайки от тази класическа трактовка, разработих по-детайлна схема с етапите, през които преминава този процес. Според мен формирането на идентичност има два основни аспекта – чувството за принадлежност и чувството за приобщеност.

Чувството за принадлежност се осъществява на два отделни етапа: (1)идентифициране и (2)идентичност. Ериксън смята, че идентификацията е механизъм с ограничено въздействие[18], защото в тази фаза човек осъзнава сходствата в разбиранията и интересите си с тези на социалната група/общност, но не се чувства част от нея. „Формирането на идентичността започва там, където свършва ползата от идентификацията”[19]. С други думи самосъзананието за принадлежност на индивида към групата дава начало на фазата на идентичността.

Чувството за приобщеност от своя страна също се развива на два етапа: (1)интегрираност и (2)социално дефиниране. Интеграцията се осъществява, когато човекът като част от групата извършва действия в подкрепа на нейното съществуване и развитие. Колкото до социалното дефиниране, то е външната гледна точка към общността – отличителните белези, които карат човек, непринадлежащ към групата, да определи някой друг или група от хора като нейни сподвижници.

Това обособяване на формирането на идентичност в отделни фази ни позволява да направим връзка с гледната точка на социологията, прилагайки структурен анализ: на микро-равнище (индивид), мезо-равнище (група, общност) и макро-равнище (общество).

·            На ниво индивид формирането на идентичността протича като идентифициране и идентичност.

·            На ниво група, то се осъществява чрез индивидите, формирали част от идентичността си на база ценностите на общността, и механизмите за интеграция на тези индивиди в групата.

·            На ниво общество от значение е интегрираността на индивидите в групата и външното социално дефиниране.

 

 

За да онагледя влиянието на промените в медийната среда върху начина, по който се формира идентичността в днешно време, реших да разгледам случая на виртуална общност, превърнала се в социално движение, способно да предефинира обществената действитеност.

 

Ежегодно списание „Тайм” посвещава последния си декемврийски брой на избора „Личност на годината”. Така изданието символично отбелязва човека или явлението, указало най-силно влияние върху събитията за изминалия период. През 2011 година редакцонният екип обявява „Протестиращият” за „личност на годината”, като аргументира своя избор с промените в политиката, до които доведоха протестните действия в различни части на света "От Арабската пролет до Атина, от "Окупирай Уолстрийт" до Москва"[22].

Движението „Окупирай” предизвика широк международен отзвук и индикира за проблеми, свързани със свободата на словото в Съединените американски щати (САЩ). Страната изпадна с 27 позиции надолу в световната годишна класация за свобода на медиите (2011/2012) на „Репортери без граници”. Като причина за това бяха изтъкнати множеството полицейски арести на журналисти, които са се опитвали да отразят протестите[23].

Не по-малко смущаващи данни, които провокираха интереса ми към случващото се в САЩ, се съдържат в Transparency Report[24] на световната уеб търсачка Google за 2011 година. В доклада се твърди, че през първата половина на миналата година (малко след началото на Арабската пролет - революционната вълна, вдъхновила движението „Окупирай”) заявките от страна на САЩ към Googleза премахване на информационно съдържание или достъпа до него се увеличават със 70% в сравнение с предходния период, а през второто шестмесичие на 2011 година (когато започват протестите „Окупирай Уолстрийт”) увеличението е със 103% в сравнение с предходното полугодие. В обобщение: броят на заявките от САЩ към Googleе скочил двойно в рамките само на една година. Oсновните причини, посочени в повечето искове, са „клевета” и „защита и сигурност”.

Забележително явление от първите дни на протестите „Окупирай Уолстрийт”, беше цензурата на email-и в един от най-големите американски сайтове - мултинационалната интернет компания Yahoo!. Видеа в You Tube [25] и разкази на потребители в мрежата [26] документират, че съобщения, които са съдържали „OccupyWallStreet”, „occupywallstreet.org” или „#occupywallstreet” (и сродни на тях), са били блокирани като „подозрителна активност” в акаунтите. По-късно от компанията са дали изявление, че e ималo проблем със спам филтъра и че не са цензурирали умишлено информацията. Дали?

 

 

 

Окупиращите:

·        държат да променят системата, защото сегашното политическо управление според тях е средство за постигане на корпоративни интереси и не защитава обществения интерес.

·        изказват негативно отношение към асиметричната световна и регионална икономика, при която едни държави забогатяват за сметка на други, както богатите в обществото трупат състояние за сметка на бедните.

·        порицават консуматорството като жизнена идеология на съвремието ни и приканват към разумно потребление, търсене на възобновяеми източници на енергия и рециклиране.

·        изказват несъгласие с расизма, хомофобията, сексизма, насилието над хора и животни, агресията и войните. Те са за равноправие на всички, независимо от тяхната раса, пол и сексуална ориентация.

·        имат като цяло негативно отношение относно религиозния фундаментализъм и спекулациите с религиозна вяра в полза на властово преимущество.

·        (или поне някои) от тях поддържат идеята за въвеждане на пряка демокрация като форма на управление.

 

 

Макар в началото много от традиционните медии да не обърнаха подобаващо внимание на случващото се по улиците на Ню Йорк, протестите намериха своето медийно отражение в интернет пространството. Към настоящия момент около движението „Окупирай” съществува една добре изградена и разработена мрежа от онлайн медии, готови да отразят всяко събитие по света, свързано с поддържаните от окупаторите ценности:

·        Създадени са множество информационни сайтове „occupy”, съдържащи: статии с мисията и целите, които си поставя движението; новини около протестите; галерии със снимки; събития; информация за организираните асамблеи, интерактивна карта на протестиращите региони в света. Самите сайтове предлагат възможност за чат с активисти в реално време, място за онлайн форумни дискусии, както и предаване на живо от мястото на протестите (live streaming).

·        Блогосферата се използва за публикуване на репортажни и коментарни материали, както и за отразяване на лични истории на хората, идентифициращи се с движението.

·        YouTube – публикуване на видео материали от специално създадени акаунти или разпространявани от регистрации на активисти, взели участие в протестите.

·        Facebook профили, групи и събития – лесен начин за организиране и агитация на интернет потребителите чрез споделяне на: новини, кратки информации, снимки, картинки, видео, линкове към статии и други препратки към различни сайтове.

·        Twitter акаунти – бързо разпространение на кратки съобщения, съдържащи хаштагове (от англ. „hashtag” - символ, който се поставя пред дадена дума/фраза, за да я отбележи като ключва по конкретна тема. Той се обозначава с „#”. Благодарение на хаштаговете, информацията със сходно съдържание, може да бъде намирана по-лесно от търсачките, видяна от повече хора и следена. В Twitter хаштаговете се използват най-често, за да се коментира дадена тема или събитие.).

·        g+, MySpaceи др. - движението покрива частта от интернет аудиторията, използваща и други социални мрежи.

·        Някои от профисионалните онлайн медии също взеха участие в отразяването на събитията.

Съобразявайки се с темата на научното изследване, за източник на емпиричен материал съм подбрала само част от т.нар „нови медии”, които използва движението „Окупирай”. Това са както следва:

- социалната мрежа Facebook (https://www.facebook.com/),

- блога We are the 99% (http://wearethe99percent.tumblr.com/)

- и сайта на The Guardian (http://www.guardian.co.uk/. )

Периодът на изследването обхваща месец от началото на протестите „Окупирай” (от 17.09.2011 г. до 17.10.2011 г.). Времевото ограничение беше необходимо, тъй като изследваният материал е обемен и труден за обработка.

Методология. В началния етап на изследването си използвах ситуационен и системен анализ, за да си изясня обективните истини около понятията, които използвам („формиране на идентичност”, „трансформации в медийната среда”, „нови медии” и др.) и да установя взаимовръзките помежду им. След това приложих структурен анализ, за да съставя собствена концепция около формирането на идентичност, която обвързах с етапите на изследване на избраните нови медии. При изследването на емпиричния материал пристъпих към статистически анализ, който ми позволи да очертая реалните контури на явлението и да определя неговите количествени измерения.

Основната цел на изследването е да онагледи формирането на идентичност в контекста на новата медийна среда, като покаже новите възможности на медийните канали в следствие на медийната трансформация и влиянието им върху формирането на идентичност.

 

 

На ниво индивид ще разгледам данни от блог в блогосферата Tumblr с наименование „Wearethe 99%”[30]. Целите му са да запознае отблизо обществеността с хората, които се чувстват част от 99%. Съобщение в блога регламентира публикуването на снимки, съдържащи поне част от лице и лист (с ръчно написан или напечатан текст), върху който са изложени основните причини, които карат един човек да се самоопределя като част от 99%.

Чрез това виртуално пространство привържениците на движението „Окупирай” съумяват да покажат, че проблемите им не са просто лозунг, а са реални и засягат много хора. По данни от изследването виртуалната общност около блога We are the 99% е съставена предимно от младежи, които се стремят към обществена (р)еволюция, за да имат възможността в бъдеще да водят сравнително нормален и спокоен живот, свързан с по-приемливи условия на съществуване.

(1)   реши да изложи на лист хартия причините, които го квалифицират като част от 99%; 

(2)   се снима с тези причини, правещи го част от движението Окупирай;

(3)   публикува снимката, добавяйки евентуално описание към нея.

Според мен тези три действия правят избора на идентичност осмислен. Фактът, че активността на блога (макар и намалила своята интензивност) не е спряла повече от година след създаването му, говори че формираната идентичност не е само явление, а проявява тенденциозен характер.

Сравнително по-добре материално устроените представители на 99% осъзнават, че днес са добре, но утре могат да стигнат до положението, в което се намират по-бедните от тях. Затова изказват своята дълбока съпричастност към съдбите им. Опитват се да ги окуражат или просто да бъдат тяхна морална подкрепа. Изразеното съпричастие индикира за една нетипична характеристика на съвременното атомизирано общество – съзнание за активна част от цялото. Разбирането, че обществените обстоятелства зависят от заетата гражданска позиция на всеки, кара хората да бъдат по-заинтересовани от становището на останалите и обстоятелствата, които го формират.

 

 

Както вече споменах, всичко започна с хаштага #OCCUPYWALLSTREET, който бе поредната успешна социална кампания на неправителствената организация Adbusters. За два месеца от началото на протестите Окупирай Уолстрийт в Ню Йорк движението е споменато в социалните мрежи над 46 милиона пъти или средно 750 000 пъти на ден[34], като ежедневната им интензивност зависи от случващото се по улиците на Ню Йорк. Например в деня, когато по време на протестни действия е ранен ветеран от войната в Ирак, са предизвикани много повече отзиви в мрежата, отколкото в останалите дни.

Формирането на идентичност в групата/общността е много сложен процес, защото трябва да бъдат удволетворени нуждите на много индивидуланости. Ето защо групите във Facebook, посветени на движението Окупирай са толкова полезни. Те дават богат набор от средства, с които да бъде онагледена една идея и нейните преимущества. Какво правят над 170 000 потребители във Facebook страниците на движението Окупирай? От доклада на Карън и Габи става ясно, че Facebook се използва основно за набиране на нови привърженици. Типичните ежедневни постове завършват с „Кой ще бъде там?” (бел.: на протеста) и „Бъди там! Да окупираме заедно!”. Редовно се публикуват пропагандни материали под формата на мемета/миймове, карикатури, картинки, снимки от протестите. Видеа от You Tubeсъщо присъстват в дневната активност на групите (особено когато на демонстрациите се е стигнало до ескалация на напрежението). Подбраните линкове към новини често репрезентират отразяването на събитията в медиите и получават много внимание от страна на Facebook потребителите (коментари, харесвания и споделяния).

Маркетинговият подход на окупиращите във Facebook им даде силен тласък напред още от самото начало. Те умело използват всяка възможност да приканват хората, ако не да станат техни привърженици, то поне да се запознаят с ценностите им, защото са поднесени по интригуващ, загатващ начин, провокиращ любопитството на мнозина. Съобщенията, публикувани в групите, са кратки и също толкова предизвикателни. Използванте изображения не са крайно назидателни. Някои от тях дори са поднесени с хумор и използват по-скоро метафорични апели, за да събуждят множество асоциации, даващи воля на въображението.

Във Facebook групите на движението Окупирай всеки може да намери по нещо за себе си. Така покрай своите интереси човек се сблъсква и с други идеи за света, които постепенно могат да се превърнат в част от неговата идентичност. Същността при формирането на подобна идентичност е интегрирането й в групата/общността като активен елемент от всестранно развиваща се мрежа, създаваща нови мрежи. И именно незадължителния характер на присъединяването към подобна група, прави ценен опита да се внедриш в нея.

Мистичното присъствие на групата Anonymous допълнително усилва интереса към движението. Тя се превръща в емблема на културата, изграждана с години в интернет пространството. Чувството, че си невидим, но си навсякъде. Чувството, че си анонимен и с това освободен от самия себе си. Чувствто, че макар да си никой някъде там, то си част от друга безлична и същевременно индивидуалистична група. Anonymous се представят като вътворители на справедливост в кибер пространството. Техният лозунг е „Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Очаквайте ни.”. Именно това очакване дава на хората вяра в нещо ново, след като вярата в икономиката им е донесла разочарование с всичките последствия от икономическата криза.

 

Избрах тези медии, защото са международно признати и уважавани. The Guardian (http://www.guardian.co.uk/) шест поредни години е отличаван с наградата „най-добър електронен ежедневник на Британската преса”, както и три години подред (в периода 2005-2007 г.) печели интернационалната награда Webby за върховни постижения в развиването на уеб пространството. Wall Street Journal е най-високотираживаният ежедневник в САЩ. Електронното му издание (http://wsj.com) е не по-малко посещавано и уважавно като източник на своевременна и достоверна информация.

Основната цел е да направя съпоставка между отношението на двете издания към случващото се. Сравнителният анализ между тях е направен въз основа на статиите им в периода 17-30 сепрември 2011 г. - две седмици от началото на протестите “Окупирай Уолстрийт”.

В статиите на Wall Street Journal преобладава интерпретативният дискурс. Повечето текстове са коментарни или репортажни. В използваната лексика и стил правят впечатление честите опити за анализ на ситуацията и даване на оценка преди развоя на събитията. Забелязва се и тенденциозно високомерното отношение на авторите спрямо протестиращите. Някои от текстовете предизвикват чувство на неприазън към демонстрантите, които блокират Ню Йоркския живот със „смехотворните си искания”[37]. Прокрадва се внушението, че протестите са „излишни” и „жалки” предвид начина, по който са започнали да се организират в интернет. Макар в статиите да присъства мнението на привържениците на движението Окупирай, то изглежда неравнопоставено спрямо гледната точка на полицията и властите. Само в няколко от статиите в изследвания масив журналистите излагат балансирано фактите. Медията изказва критиките си към кмета Блумберг, поставяйки под съмнение способността му да се справи със ситуацията. Негативно е оценено и поведението на полицията след инцидента с офицер Антъни Болоня, напръскал мирно протестиращи демонстранти с лютив спрей, тъй като дни наред тя отказваше да даде коментар пред медиите. Само в един от коментарите[38] е изказана подкрепа на протестните действия

Информационната натовареност на текстовете в The Guardian е по-голяма от тази на Wall Street Journal, защото в тях са застъпени по-широко разказите на протестиращите за случващото се. Преобладаващи са статиите и коментарите, което се обяснява с факта, че медията е географски отдалечена от събитието. Изказани са адмирации към активизма и решителността на излезлите по улиците на Ню Йорк. Включен е анализ за бъдещето на подобно социално движение. Използваната лексика и стил са предимно разказвателни и много емоционални, с което се дава възможност на читателя да бъде въвлечен в атмосферата на събитията. Не липсва и търсенето на другата гледна точка. В няколко от материалите (също както в Wall Street Journal) се осъжда факта, че говорителите на полицията мълчат след инцидента с напръсканите с пиперлив спрей протестиращи. Констатира се и фактът, че традиционните медии не дават достатъчно гласност на събитията.

Изразената тенденциозност и в двете издания потвърждава хипотезата ми за „позитивната” и „негативната” социална нагласа, която (умишлено или не) различните издания вплитат в статиите си, изграждайки социалното дефиниране на движението Окупирай.

В медийното си съдържание The Guardian предоставя много повече информация за протестите в Ню Йорк, а това носи знание. Знанието от своя страна разчупва стереотипите и успява да формира в обществото нагласа за приемственост. Поради тази специфика смятам, че чрез публикациите в The Guardian интеграцията на движението Окупирай на ниво общество ще бъде по-плавна и пълноценна. Ето защо съм разгледала по-подробно материалите, които са публикувани в онлайн изданието на медията от началото на протесите до изтичането на първия месец.

От динамиката на материалите, коментарите към тях и споделянията им в социалните мрежи Facebook, Twitter и g+ става ясно, че за изследвания период само в 6 дена не са публикувани никакви материали, 3 от които съвпадат със същия период на затишие в изданието Wall Street Journal. Друго, забележимо на пръв поглед, е експоненциалната динамика на публикуване, с което нарастват и коментарите в сайта. Логично би било и споделянията в социалните мрежи да имат същата динамика, но се оказва, че много по-важно в случая е наличието на интерес у аудиторията информацията да стигне и до други хора.

Повишеното споделяне на блогови статии показва и покачване на доверието към гражданската журналистика. Предвид факта, че една модерно развиваща се и уважаваща себе си медия, каквато е The Guardian, позволява значима тема (продължителните протести на хиляди души), да бъде по-пълно отразявана от нейни блогъри, е показателен за тенденцията в развитието на новото медийно пространство

В процентното разпределение на видовете материали по темата констатирам, че блоговите статии са 52% от изследвания масив за периода. За сравнение – официално списваните от The Guardian статии са 25% от материалите по темата. Информационното затъмнение в традиционните медии в САЩ по темата кара редакторите на TheGuardian да не прибързват с публикуване на непотвърдена информация, тъй като са географски отдалечени от мястото на събитието.

 Информация за случващото се по улиците на Ню Йорк намира място в новинарския преглед на няколко блога, което заема 11% от материалите. В изследвания масив са включени галерии със снимков материал и видеа, които в процентно отношение са съответно 8% и 4% от цялото количество.

Как са споделяни видовете материали в социалните мрежи? И в трите социални мрежи (Facebook, Twitter и g+) се наблюдава едно и също явление в различни мащаби. Най-споделяни са статиите на Commentisfree (специални блогови статии), следвани от официалните статии на TheGuardian, списвани от кореспонденти, а на трето място са обикновените блогови статии. Най-използвана социална мрежа за споделяне на информационно съдържание е Facebook, следвана от Twitter и g+, като разликата между тях е внушителна. Забележително в случая е покритието дори на по-малко използвана социална мрежа като g+.

Според Жанровата характеристика на изследваните материали са разпределени както следва: Интерпретативни - 63% от изследвания масив (в тях се включват коментари, статии, фичъри и аналитични интервюта); Информационни материали- съставляват 33% от цялото (от тях 24 са репортажи, 15 – информационни прегледи, 2 информационни итервюта и една информационна бележка); Развлекателните материали са само 4 % от медийното съдържание. Така жанрово разпределени, материалите биха били от полза за формирането на „подходящото отношение” спрямо движението Окупирай.

Научното изследване показа на практика как формирането на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда се влияе силно от канала чрез който се разпространява медийното съдържание. В качеството си на носител на послания, идеи и ценности новите медии имат конкурентно предимство пред традиционните, тъй като се вписват много по-гъвкаво в характерстиките на съвремието ни. Предлаганата конвергентност, мобилност и общодостъпност дават възможност за по-широк обхват на потенциална аудитория, която да бъде изложена на конкретния ценностен модел. Успехът зависи от: поставените цели, умелото използване на иновационните технологии и доброто владеене на тънкостите при общуването със съвременното общество.

Движението „Окупирай” се оказа подхдящ обект на това изследване, защото притежава добре развита мрежа от разнообразни медийни канали, предлагащи възможност за проследяване формирането на идентичност и на трите нива – индивид, общност и общество. Дори да не успее да предефинира социалната действителност с ценностите, които носи в себе си,то определено зададе нов тон на обществената дискусия.

Формирането на обществени ценности решително се пренесе от традиционните в новите медии, правейки още една стъпка в трансформацията на медийната среда. Новите лидери на обществено мнение са обикновените хора, които се занимават с гражданска журналистика. Те са детерминирани не само от социалния си статус, но и от компетентността си.

Множеството гледни точки от своя страна дадоха възможност за изграждане на нов тип критично мислеща аудитория, която си съствя собствено мнение за случващото се на базата на проучване и филтриране на информация. Основаната на личен опит, гражданска позиция от психологическа гледна точка става по-устойчива на манипулации – една от предпоставките за развитие на активно гражданско общество в бъдеще.

Окупиращите доказаха, че „изгубеното поколение” не е толкова апатично и беззащитно, колкото изглежда. Благодарение на новата медийна среда хиляди млади, образовани и интелигентни хора се обединиха и показаха, че имат представи за бъдещето и са готови да ги отстояват по безпрецедентен начин – миролюбиво, но твърдо. Хоризонталната организация на връзките между тях за пръв път в историята на човечеството даде живот на социално движение, което няма лидер и чието развитие зависи единствено от социалната мобилизация на отделните индивиди.

От тиха #революция в социалните мрежи движението „Окупирай” доказа, че една добра идея може да получи своята подкрепа офлайн и с времето от виртуална общност да се превърне в глобално социално движение.

 

 

[15] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2:

[17] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2:

[21] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2: