Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
26 Юни 2017 г., Понеделник

Образование

Принтирай E-mail

Безплатните образователни онлайн платформи - принципи на работа и ползи за студенти, университети и бизнес

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Димитрина Парашкевова

Резюме:

 

Abstract
The article presents a new phenomenon in the field of educational and online technologies - free educational online platforms. After introducing the definition of online learning, it examines the formation, evolution and work principles of the platforms.A review of their business model is made. Special attention is paid to the benefits from it to students, universities and companies.
Keywords: free educational online platforms, benefits, courses, education, technologies, business, knowledge, universities
Резюме
В статията е представено едно ново явление в областта на образователните и онлайн технологии - безплатните образователни онлайн платформи. Въвежда се понятието онлайн обучение и се разглеждат зараждането, еволюцията и принципите на работа на платформите.След преглед на бизнес модела им, статията извежда ползите, които те носят за студенти, университети и за бизнеса.
 Ключови думи: безплатни образователни онлайн платформи, ползи, курсове, образование, технологии, бизнес, знание, университети

 

Summary:

 

Точно в 22.30 ч. на 29 октомври 1969 г. инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт успяват за пръв път да обменят данни между два компютъра на разстояние 400 мили. Този момент се смята за рождението на Интернет. Оттогава нищо не е същото - това мащабно творение на човешкия ум беляза всичко, което правим. От начина, по който пишем и изпращаме писма, по който работим, пазаруваме и общуваме, през начина, по който си търсим партньор в бизнеса и в живота, управляваме машини и сателити, до основаването и ръководенето на компании, осъществяването на сделки и преговори.
Промените, наложени от взаимната ни свързаност в рамките на глобалната мрежа, нямаше как да не засегнат и сферата на образованието. Появиха се видео лекциите и онлайн тестовете, виртуалните класни стаи и електронните учебници. Университетите започнаха предлагането на програми за дистанционно обучение - срещу семестриална такса и с достъп до интернет вече можеш да получиш диплома от учебно заведение на другия край на света. Днес дистанционното обучение през световната мрежа е глобална индустрия за 34 млрд. долара.
Една от дефинициите на онлайн обучението е обучение, което преминава частично или изцяло по интернет като това изключва обучение чрез принтирана кореспонденция, чрез предавания по телевизия и радио, видеоконференции, видеокасети и образователни софтуерни програми, които не разполагат със значителен интернет базиран компонент с инструкции. [1]
Според Американския департамент по образованието онлайн обучението може да бъде:
·         обучение, провеждано изцяло онлайн като заместител или алтернатива на обучението лице в лице
·         онлайн обучителни компоненти (наричани често хибридни), които се комбинират с инструкции лице в лице.
Беше въпрос на време, след като преодоля времевите и географски граници, онлайн обучението да елиминира и дискриминацията по раса, националност и социален статус. Появиха се първите безплатни онлайн курсове, а малко по-късно и безплатните образователни онлайн платформи.
В следващите редове ще бъде представено зараждането преди по-малко от 2 години на безплатните образователни онлайн платформи. Последователно ще бъдат проследени ключовите моменти в развитието им, бизнес модела и принципите на функционирането им.
Целта е по този начин да се достигне до едно по-широко познаване на този нов феномен на образователната арена. Основната задача тук е да се очертаят основните ползи от него за студенти, университети и за бизнеса като цяло.
Началото на една революция в образованието
Всичко започва през далечната 1989 година, когато Университетът на Финикс (Аризона, САЩ) стартира първия онлайн курс. Въпреки този факт и въпреки че към този момент интернет съществува от вече 20 години, бумът на онлайн обучението настъпи едва през 2011.
Онлайн революцията в образованието бе предизвикана от обявения от учения от университета в Станфорд Себастиян Трун онлайн курс по Изкуствен интелект. Най-смелите очаквания предвиждат, че в него ще се запишат 2 хил студенти. В крайна сметка негови участници са 160 хил. души от 190 страни, а е успешно завършен от 23 хил от тях. През 2012 на конфереция в Германия Трун заявява, че след този успех не може да се върне към работата си в Станфорд: "Чувствам се така, сякаш има едно червено и едно синьо хапче. Можеш да вземеш синьото, да се върнеш при своята аудитория в Станфорд и да препреподаваш на своите 20 студенти. Аз обаче изпих червеното хапче и видях Страната на чудесата". [2]
След този успех Трун стартира Udacity - безплатна образователна платформа, към момента предлагаща 17 курса в областта на компютърните науки, изкуствения интелект и програмирането. Малко след Udacity и преди edX (обединение за онлайн образование, основано от  Масачузетския технологичен институт, Харвардския университет и университета Бъркли), е създадена Coursera.
Coursera - "Ние променяме облика на образованието в глобален мащаб"
Coursera е иновативен проект, който предлага безплатни онлайн курсове на изтъкнати професори от елитни университети като Станфорд, Принстън, Калифорнийския университет, Мичиганския университет и др. Зад интерактивната образователна платформа стоят двама преподаватели от Станфорд – Андрю Нг и Дафне Колер.
Андрю Нг преподава компютърни науки и ръководи Станфордската лаборатория по изкуствен интелект. През 2008 Андрю стартира инициативата SEE (Stanford Engineering Everywhere) - първият опит на Станфорд да предложи безплатно онлайн лекции от някои от най-популярните специалности в университета. През есента на 2011 Андрю ръководи курса Machine Learning, който е първият масов онлайн курс в Станфорд. Над 100 000 студенти са се регистрирали за него, превръщайки го в един от първите успешни MOOC (massive open online course) на станфордските професори. Този успех води до създаването на Coursera. [3]
На сайта си компанията заявява: "Предвиждаме бъдеще, в което топ университетите ще обучават не хиляди, а милиони студенти. Ние променяме облика на образованието в глобален мащаб и ви каним да ни последвате. Надяваме се да предоставим на всеки достъп до образование със световно качество. Искаме да дадем на хората образование, което ще подобри живота им, живота на семействата им и общностите, в които живеят". [4]
Принципи на работа и бизнес модел
Coursera си партнира с множество университети по света, предлагайки някои от техните курсове безплатно онлайн на големи аудитории. 33 университета (10 от които в топ 25 на ежегодната класация за най-добри университети в света за 2012 на сайта www.topuniversities.com), колежи и училища от 8 различни националности предоставят курсове в над 20 различни области - от биология и медицина, информационни технологии и компютърни науки, през матекатика и бизнес, икономика и финанси до курсове, посветени на музика и филми, хранене и много др. Най-успешният курс на Coursera досега е предложен от Duke University със записани над 173 000 студента. Към 1 януари 2013 www.coursera.org дава възможност за записване за 211 курса. Към декември 2012 година 2 млн. студента от 196 страни са се записали в поне един курс, предлаган на сайта.
Всеки курс включва кратки видео лекции, задачи и тестове за решаване обикновено на седмична база. В областта на социалните или хуманитарни науки, където често формата на тестване е писането на есета, които все още не могат да бъдат оценявани от компютър, се използва т.нар. peer review system, посредством която есето на студента се оценява от неговите състуденти. При успешно завършване, курсистите получават сертификат за завършен курс.
Coursera не предлага само лекции. Интересна възможност за студентите в определен курс са организираните помежду им срещи. На страницата на курса се обявява дата и място и всеки, желаещ в близост има възможност да се срещне със своите състуденти, да се запознае, да обмени идеи и дискутира преподаваните материали. Подобни сбирки се организират в 1 024 града по света. Още по-разпространени, поради липсата на времеви и географски граници, са еквивалентните онлайн сбирки. Друг плюс на платформата е улеснения контакт между професор и студент - посредством форуми и онлайн видео чатове.
Основната цел на Coursera e световно покритие, в резултат на което платформата стартира предлагането на курсове на френски и прилагането на субтитри към лекциите на език, различен от официалния английски.
Интересен е бизнес моделът на Coursera. Въпреки, че е регистрирана като стопанска организация, към момента компанията не генерира приходи. Тя и партниращите й университети сами посрещат разходите по съвмстната си дейност, които са значителни. Компанията финансира операциите си от привлечен капитал, а договорът между нея и партниращите й университети включва списък с възможни източници на приходи като:
·         Сертифициране: студентът плаща такса на университета, предоставящ му сертификат за преминаване или добро представяне на курса, който Coursera прави достъпен в различни формати
·         Оценяване: Coursera предоставя срещу такса тестване и потвърждаване идентичността на курсиста на физически локации
·         Продажба на информация на потенциални работодатели: срещу такса и със съгласието на студента, предоставяне на предприятия на достъп до база данни, съдържаща информация за студентите и курсовете, които са преминали
·         Оценка на компетенциите: срещу определена такса от потенциален работодател или образователна институция, Coursera може да извършва оценка компетенциите на студента
·         Подготовка или оценка прогреса на студента: срещу заплащане, служител или подизпълнител на Coursera предоставя частни уроци или оценява работата на студента
·         Спонсорство: срещу заплащане компании или фондации могат да спонсорират курсовете
·         Такса: след безплатен пробен период, курсистите ще трябва да заплащат такса за пълен достъп до курса и материалите. Друга опция е ползване на платформата и материалите от студенти, записани в даден университет и вече заплатили пълна такса. В този вариант, малък процент ще бъде плащан на Coursera за всеки студент. [5]
Към момента University of Washington е единственият колеж, възползвал се от последната възможност, според the Chronical of Higher Education. От юли 2012, стартира активното използване опциите за сертифициране и продажба на информация на потенциални работодатели.[6]
Предизвикателства пред онлайн обучението в глобален мащаб
И докато десетки хиляди студенти от Индия до Америка и от Сингапур до България приветстват платформи като Coursera и възможностите, които те предлагат, дискусията по темата за качеството на онлайн обучението все още не е достигнала еднозначни резултати. Основателите на компанията сочат проучване на Департамента по образованието на САЩ, проведено през 2010 върху 45 предишни изследвания, сравняващи онлайн обучението и обучението лице в лице. Резултатите показват, че онлайн обучението е поне толкова ефективно, колкото традиционното. От друга страна, хибридните методи на обучение, комбиниращи компютърно опосредствани занимания и занимания лице в лице, без съмнение доказват своята ефективност пред еднотипните такива. [7] Въпреки това, у мнозина остава съмнението в резултатите от онлайн занятията, главно поради липсата на контрол при тестването.
Това стои в основата и на главното предизвикателство пред онлайн обучението - предоставянето на кредити. Търсят се начини за преодоляване проблема с манипулирането на резултатите и преписването. Платформата Udacity наскоро обяви плановете си да таксува студентите по 80 долара, за да решават тестовете в тест центрове по света, управлявани от глобална образователна компания.
През декември 2012 Coursera обяви, че вследствие сътрудничеството си с Американския съвет по въпросите на образованието (АСЕ), има потенциалната възможност определени курсове, предлагани от платформата да предоставят кредити, които ще могат да бъдат трансферирани към институции, съгласни с препоръките на АСЕ. Това ще бъде възможно посредством оценяване от ACE’s College Credit Recommendation Service (ACE CREDIT®) - признат авторитет в оценаването на нетрадиционни образователни опити, подпомагащ студентите в получаването на кредити за курсове и изпити, положени извън традиционните образователни програми. Екипът на организацията оценява курсовете и изпитите, и прави препоръки за кредит. Тези препоръки се приемат от над 2000 колежа и университети в САЩ, давайки възможност на студентите, записани в тях, да прехвърлят кредити в програмите си за дипломи. Решението дали да приеме препоръките на организацията е изцяло съгласно политиката на учебното заведение и съгласно учебната програма, към която студентът иска да прехвърли кредита.
Технически това ще се осъществявя по следния начин:студентът ще премине курса, след което ще положи изпит под контрол и с удостоверяване на идентичността срещу определена "скромна" такса. За целта създателите на Coursera планират да използват отдалечени технологии за контрол за формалното удостоверяване на придобитите в резултат на курса знания и на личността - посредством уебкамера в удобно за тях време от всяка точка на света, елиминирайки по този начин географските и икономически бариери.
“В последните години, нарастващата цена на висшето образование имаше унищожително влияние върху студентите, много от които едва се справяха и често отпадаха от университетите. Надяваме се, че чрез предлагането на курсове с топ качество и с потенциал за академичен кредит, да позволим на повече студенти да влязат в университета с вече спечелени кредити и да го напуснат навреме, в бюджет и с диплома в ръка" - коментира съоснователят на Coursera Дафне Колер. [8]
 
Друг проблем на онлайн обучението е оценаването на есета на състуденти. Към момента се практикува така: първо студентите трябва да покажат, че могат да оценяват като професори и след това да оценят работите на 5 свои състудента като съответно тяхната работа също се оценява от 5 други. Но какво се случва със студент, който не успее да покаже професорско оценяване, все още не е установено. [9] 
Занятията в лаборатории са съществена част от обучението на студенти по физика, химия, медицина. Въпреки създаваните виртуални класни стаи обаче, онлайн заниманията все още не могат да заместят полевите тестове и опити, изграждащи курсистите като истински специалисти.
Ползи за студентите и университетите
И докато ползите за студентите са очевидни - безплатен достъп до образование със световно качество в удобни за тях формат и време, директен контакт с професори от топ университети, курсисти от цял свят, възможност за придобивавне на сертификати в над 20 научни области, интересно би било да идентифицираме мотивите на професори и образователни институции.
Според договора на Coursera с университетите, компанията ще им плаща между 6 и 15% от приходите, като процентът ще бъде определян на база на всеки курс и ще зависи от продължителността му, броят и качеството на оценките. Компанията също така получава 20% от брутния доход т.е. лъвският пай отива при нея, но в нейната градина остава и отговорността за привличане на студенти и развитие на платформата. [6]
Ако парите не са мотив, какво тогава привлича професорите и университетите - от една страна това е желанието да се потопят в непознатото, от друга - страхът. Интересът на потребителите към онлайн образованието нараства стремглаво, превръщайки традиционите образователни институции от могъщи създатели в безмълвни наблюдатели. Партньорството с Coursera им предоставя възможност да достигнат и станат разпознаваеми за по-голям брой студенти, както и да научат нови и добри практики в онлайн обучението едновременно с тяхното създаване. За да бъдат в крак с времето, университетите започнаха да обръщат по-голямо внимание на онлайн обучението. Университетът в Колумбия дори назначи първия в историята си Главен Дигитален директор, фокусиран върху управлението на инициативи за онлайн обучение.
Около 2/3 от ползвателите на сайта са извън пределите на САЩ. Повечето курсове привличат десетки хиляди студенти, което е изключително притегателно за професорите. "Повечето академици имат малка трибуна и в повечето време ни слушат 5 човека," казва Скот Пейдж, професор от университета в Мичиган, чиито лекции в Coursera бяха изтеглени от 40 000 студента. "По мои изчисления, за този един онлайн курс преподавах на студенти, за да достигна физически до които иначе щяха да ми бъдат необходими 200 години". [9]
Ползи за бизнеса
Какво значение има споменатото дотук за бизнеса? Какво влияние оказва неограниченият достъп до информация и знания, с който разполагаме днес върху работата на компаниите? Носят ли безплатните образователни платформи някакви ползи за тях - в ежедневните им операции, търсенето и наемането на служители, тяхното обучение и развитие?
За да сме по-изчерпателни, си струва да погледнем по-отдалеч. Радован Ричта привежда доводи в подкрепа на тезата, че обществото се е превърнало в научна цивилизация, в основата, на която са услугите, образованието и творческите дейности. И това е в резултат на технологичния напредък и все по-голямото значение на компютърните технологии в обществото. [10]
Същата теория подкрепя и Нико Стер, според който "съвременното общество може да бъде описано като общество на знанието, базирано на широкото проникване във всички институции и сфери на живота на научните и технологични знания". Науката се превръща в непосредствена производствена сила, в иконимика на обществото на знанието, в което движеща сила са не материалните суровини, а символните, базирани на знанието. [11]
Питър Дракър нарича Информационната революция Революция на знанието. Според него "Възможността да се правят привични процесите не се дължи на машинарията; компютърът е само спусъкът. Софтуерът е реорганизация на традиционната работа, основана върху столетен опит, чрез приложение на знание и специално на систематичен, логически анализ. Отговорът не е електрониката, а познавателната наука."[12]
Дракър прогнозира, че "въздействието на Мрежата за постигане на по-високо образование почти сигурно ще бъде много по-голямо, отколкото влиянието върху всеки друг бизнес." Той смята, че "средностатистическият работник на знанието ще надживее средностатистическата организация на наемния труд. Това се случва за пръв път в историята".[13] "Работната сила, основана на знание, е качествено различна от по-ниско квалифицираната. Наистина работниците на знанието са малцинство от тоталната работна сила - и едва ли някога ще бъдат повече. Ала те бързо се превръщат в най-голямата единично обособена група. И вече са е превърнали в главния създател на благосъстояние. Все повече успехът и всъщност оцеляването на всеки бизнес ще зависи от изпълненията на неговата работна група на знаещите. И след като според законите на статистиката във всяка, дори и най-малка организация е невъзможно да има "по-доброкачествени хора", единственият начин, по който една организация сред общество, основано на знание, може да превъзхожда, е като се сдобие с повече от този вид хора. А това означава да води своите работници на знанието към по-висока продуктивност. Тоест както е в старата приказка: "Да накараш обикновени хора да вършат необикновени неща"" - добавя той. [14]
На въпроса как човек да управлява успешно в такова време на драматична промяна, гуруто в мениджмънта дава пример с главния изпълнителен директор на General Electric Джак Уелч."Едно от нещата, които мениджърите трябва да научат и малцина от тях са разбрали, е да уравновесяват краткосрочното с дългосрочното действие. Несравнимото постижение на Джак Уелч се състоеше в това да развива методи, чрез които да държи под око краткосрочните действия във финансовия сектор - и при това тук аз говоря за срокове не от 6 месеца, а за 3 години. Най-силно обаче той наблягаше на развитието на хората в дългосрочен план. Назовете го стратегия за натрупване на мисловна енергия.{...} Сигурен съм, че той е получавал месечни финансови доклади от своите 167 предприятия, ала е залагал инвестиции за кадрово развитие за седем години напред." [15]
В условията на глобални икономически предизвикателства обаче, повечето от днешните компании драстично съкращават инвестициите в развитието на служителите си. Стъпка, която спъва последващ растеж, тъй като, ако хората не стават по-продуктивни и по-иновативни в това, което правят, е невъзможно да създават повече стойност за компанията си при равни други условия.
След като улесниха бизнеса по множество начини (електронно подаване на данъчни декларации, електронен подпис, електронни фактури и разплащания, електронен подбор на кандидати и онлайн тестове и интервюта, без да забравяме и необятните възможности за електронен бизнес), информационните и компютърни технологии подкрепят бизнеса и на образователната арена. С развитието на платформи за безплатни онлайн курсове като Coursera, работодателите получиха възможност да усъвършенстват способностите на служителите си без или с минимални финансови усилия. Как да се възползват най-пълноценно от възможностите им?
Един от начините е споменатата по-горе опция за намиране на квалифицирани кадри в редиците на онлайн курсистите чрез новата услуга на Coursera "Кариери". Нейна основна цел е свързването на курсисти с отворени позиции, отговарящи на техните умения и интереси. Опциите за търсещите работа са да заявят интереса си в секцията и Coursera да се опита да им намери работа или вследствие на добро представяне в курсовете, след позволение на студента, информацията за постиженията му в клас да бъдат споделени с потенциален работодател. Работодателите, желаещи да наемат курсисти, също могат да заявят интереса си на сайта на компанията.
За целта компанията използва сложни програми за анализ за автоматичното откриване на съответствия в търсенията на студенти и работодатели. Сред работодателите, с които Coursera си партнира в това начинание са Facebook, Twitter, AppDirect and TrialPay. За момента услугата е достъпна за търсещи работа и търсещи служители само в областта на софтуерния инженеринг, но се очаква това да е временно. [16]
Освен да се възползват от възможността за подбор чрез образователните платформи, работодателите следва да промотират и насърчават записването на свои служители в подобни курсове. Как? Много от мултинационалните компании ценят широкия набор от знания, притежавани от служителя, а не само тези, които са му пряко необходими в ежедневната дейност. В България обаче преобладават другите, търсещи пряка връзка между знанията и конкретните задължения. За тях единият от начините да използват безплатните обучителни платформи е фиксирането и анонсирането на безплатни, предлагани от платформите курсове в определени области, успешното завършване на които, ще донесе на служителя определен паричен бонус. Поради значителния за един работещ човек времеви и умствен ресурс, който курсовете изискват (2-3 часа седмично за основно ниво и 8 - 10 часа за ниво напреднали), друга опция за насърчаване преминаването им, е предоставяне на възможнотта служителят да ги "посещава" от работното си място или да си тръгва по-рано в определен ден. Третата възможност е курсовете да се използват за обучение и тестване на служители чрез използването на онлайн платформата директно в офиса срещу заплащане към доставчика.
Възможностите са безкрайни. И освен ползите за работодателя, не трябва да забравяме значението на подобни инициативи за служителите. Защото нека да припомним, че сред най-честите причини за напускане, класациите посочват липсата на възможности за развитие, обучение и квалификация. Политиката на насърчаване усъвършенстването на членовете на екипа показва вярата на шефа във възможностите им, подкрепата му за бъдещето им. Това може да бъде неговата "стратегия за натрупване на мисловна енергия", която "да накара обикновените хора да вършат необикновени неща".
Заключение
 
В основата на една от дефинициите на онлайн обучението е обучение, което преминава частично или изцяло по интернет. Безплатните образователни онлайн платформи са логично следствие от появата на онлайн обучението в световен мащаб. В настощата статия се проследява зараждането, кратката им история, начините на функциониране и финансиране, както и основните предизвикателства пред тях. Изведени са основните ползи, които те носят за студенти, университети и бизнеса. За първите това са безплатен достъп до образование със световно качество в удобни за тях формат и време, директен контакт с професори от топ университети от цял свят, възможност за придобивавне на сертификати различни научни области; за вторите - достигане до по-голям брой студенти и достъп до най-новите практики в онлайн обучението; за бизнеса - възможност за подбор на служители, за тяхното обучение, развитие и мотивиране.
Бележки под линия:
 [1] U.S.Department of Education, Office of Planning, Evaluation, and Policy Development, Evaluation of Evidence-Based Practices in Online Learning: A Meta-Analysis and Review of Online Learning Studies, Washington, D.C., 2010, p.9
[2] Стригулев, Н. (2012) Бъдещето на обучението е онлайн, Менижър, бр. 9 (167), септември, с.140-142
[3] Wikipedia, the free encyclopedia. Andrew Ng. 1 Jan. 2013.                                                                <http://en.wikipedia.org/wiki/Andrew_Ng>
[4] 3 Jan. 2013, <https://www.coursera.org/about>
[5] Wikipedia, the free encyclopedia. Coursera. 1 Jan. 2013. <http://en.wikipedia.org/wiki/Coursera>
[6]Mae Heussner, K. How education startup Coursera may profit from free courses, 20 Jul 2012. 1 Jan 2013, <http://gigaom.com/2012/07/20/how-education-startup-coursera-may-profit-from-free-courses/ >
 [7] U.S.Department of Education, Office of Planning, Evaluation, and Policy Development, Evaluation of Evidence-Based Practices in Online Learning: A Meta-Analysis and Review of Online Learning Studies, Washington, D.C., 2010, p. xviii
[8]  American Council on Education to Evaluate Credit Equivalency for Coursera’s Online Courses, 13 Nov. 2012. 3 Jan 2013. <http://blog.coursera.org/post/35647313909/american-council-on-education-to-evaluate-credit>
[9] Lewin, T. Universities Reshaping Education on the Web, 17 Jul 2012, 1 Jan 2013, <http://www.nytimes.com/2012/07/17/education/consortium-of-colleges-takes-online-education-to-new-level.html?pagewanted=2&_r=0>  
[10] Richta, R. (1977). The scientific and technological revolution and the prospects of social development. In Scientific-technological revolution: Social aspects, ed. Ralf Darendorf, 25-72. London: Sage
[11] Stehr, N. (2002). Knowledge and economic conduct: The social foundations of the modern economy. Toronto: University of Toronto Press, p. 18
[12] Дракър, П. (2006). Мениджмънт в следващото общество. София: "Класика и Стил ООД", с.18
[13] Дракър, П. (2006). Мениджмънт в следващото общество. София: "Класика и Стил ООД",    с. 55
[14] Дракър, П. (2006). Мениджмънт в следващото общество. София: "Класика и Стил ООД",    с. 103-104
[15] Дракър, П. (2006). Мениджмънт в следващото общество. София: "Класика и Стил ООД",    с. 60-61
[16]Jones-Bey, L.,Coursera and your career, 4 Dec 2012. 3 Jan 2013, <http://blog.coursera.org/post/37200369286/coursera-and-your-career>
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 

Парашкевова, Димитрина. Безплатните образователни онлайн платформи - принципи на работа и ползи за студенти, университети и бизнес// Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]

 
Контакт (Contact):  d_parashkevova@abv.bg

 

дата на публикуване: 06.01.2013, Неделя, 17:49
прочетена: 5393 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: