Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
14 Декември 2019 г., Събота

Общество

Принтирай E-mail

Предизвикателства пред цифровото радиоразпръскване

Брой 15 / Януари 2013 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д-р Лилия Райчева

Резюме:

 

Глобалното развитие на информационните и комуникационните технологии катализира разнообразяването на платформите, чрез които се разпространява аудиовизуално съдържание. Целта на предложеното изследване е да анализира предизвикателствата пред цифровизацията на наземното радио- и телевизионното радиоразпръскване в контекста на европейските и национални политики. Ключов въпрос за усвояването на освободения рaдиочестотен спектър при аналоговото изключване е бъдещото използване на цифровия дивидент. От съществено значение е дали в динамиката на висококонкурентен пазар ще бъдат ефективно запазени обществените параметри на аудиовизуалния модел на Европейския съюз (свобода на изразяване и достъп до информация, културно многообразие, закрила на непълнолетните, защита на потребителите, медиен плурализъм, нетърпимост към расова и религиозна омраза). Това може да се постигне при обединените усилия на участниците в процеса и институциите, отговарящи за ефективното осъществяване на прехода към цифровизация.
КЛЮЧОВИ ДУМИ: цифровизация, радио, телевизия, аналогово изключване, цифров дивидент, европейски и национални политики

 

Summary:

 

The global development of information and communication technologies stimulates the diversification of platforms for distribution of audiovisual content. The aim of the proposed paper is to analyse the challenges to the digitalisation of terrestrial radio and TV broadcasting in the context of European and national policies. A key question in the process of the analogue switch off is the best use of the released radio, i. e. the digital dividend. Of major importance is whether in the dynamics of a highly competitive the public pillars of European Union’s audiovisual model (freedom of expression and access to information, cultural diversity, protection of minors, consumer protection, media pluralism, intolerance against racial and religious hatred) can be efficiently sustained. This can e achieved with the combined efforts of the participants in the process and the institutions responsible for the effective transition to digitalization.
KEY WORDS: digitalization, radio, television, analogue switch off, digital dividend, European and national policies. 
* * *
Цифровизацията на радио- и телевизионното разпръскване е част от глобалното развитие на информационните и комуникационните технологии. Техният бърз напредък стимулира разнообразието на платформите, чрез които се разпространява аудиовизуално съдържание. В унисон с приоритетите на политическата рамка i2010 за създаване на единно европейско информационно пространство, Европейската комисия стартира редица инициативи, целящи да подпомогнат технологичната конвергенция в условията на цифровизация. Сред тях са както актове за ефикасното управление на радио-честотния спектър и модернизирането на регулаторната рамка на аудиовизуалните услуги, така и нови препоръки за закрила на потребителите, на малолетните и на човешкото достойнство.
Следвайки логиката на Договора от Рим, с който през 1957 г. се създава Европейската икономическа общност – основа на сегашния Европейски съюз, радиоразпръскването като част от телекомуникациите, представлява услуга. Именно изискването за свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали през границите на държавите-членки е основно за постигане на пан-европейските цели. [1]Три десетилетия по-късно, през 1986 г., в първата значима ревизия на Договора от Рим, Европейският единен акт си поставя за цел формирането на единен вътрешен пазар, включително и на услугите. [2]Договорът от Маастрихт от 1992 г. включва конкретно позоваване на аудиовизуалния сектор в член 151 относно културата. [3] С Договора от Амстердам от 1997 г. се потвърждава значението на общественото радио- и телевизионно разпръскване за демократичните, социалните и културните потребности на хората.[4] Договорът от Ница през 2001 г. добавя аудиовизуалната индустрия сред важните факторите на обединеното икономическо пространство. [5]
Преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване има много позитиви: осигурява се достъп на широката публика до информационното общество и цифровото съдържание; създава се възможност за увеличаване на броя на програмите с национално и регионално предназначение; увеличава се и се гарантира свободата на избор за потребителите; осигуряват се условия за стимулиране на конкуренцията на пазара на телекомуникационните услуги и др. По отношение на използване на радиочестотния спектър цифровото радиоразпръскване е със значително по-висока ефективност в сравнение с аналоговата технология.
Въпреки че пазарът на цифрово наземно, кабелно и сателитно разпространение в България е либерализиран, към края на 2012 г. все още няма осезаем напредък в развитието на наземни DAB[i] и DVB[ii]. Важна причина за това е, че над 80 % от домакинствата приемат програмите си чрез кабелните и спътниковите мрежи. След дълго забавяне, съвсем скоро стартира информационната програма за предимствата и услугите, които предлага цифровото радиоразпръскване.  
От особено значение, в контекста на бързото развитие на информационните и комуникационните технологии в рамките на силно конкурентните пазари, е дали стълбовете на европейския аудиовизуален модел (свобода на изразяване и достъп до информация, културно многообразие, закрила на непълнолетните, защита на потребителите, медиен плурализъм, както и нетърпимост към расова и религиозна омраза) ще запазят своята устойчивост.
Практиката показва, че аналоговото изключване е сложен процес. Разликите в правителствените политики, стратегиите на прехода, финансовата база и комуникационните подходи във всяка държава-членка сами по себе си са сериозни предизвикателства за ефективното и навременно финализиране на аналоговото изключване. Не добре управляваният преход може да доведе до непредсказуеми  последици и да подведе под отговорност както иизпълнителната власт, така и медийните доставчици, в случай че някои домакинства останат без достъп до телевизионни услуги. Поради тази причина е необходимо внимателно планиране (технологично, финансово, регулаторно и социално), за да се гарантира, че възможните отрицателни последствия ще бъдат избегнати.
В един отворен и либерализиран пазар зрителите са тези, които в крайна сметка определят скоростта на проникване и разпространение на цифровата наземна телевизия. Ето защо общоевропейските мерки, стимулиращи по-нататъшното ефективно използване на радиочестотния спектър в аудиовизуалния сектор, са от голямо икономическо, социално и културно значение.
 
РАДИОТО[iii]
Тенденцията към преминаване от аналогово към цифрово радиоразпръскване всъщност започва преди четвърт век, когато през 1986 г. стартира европейският проектEUREKA за развитие на цифровото радио (DAB). На базата на този проект се подготвя първата среща за препланиране на радио-честотния спектър, която е организирана във Висбаден с помощта на Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации. Като резултат от тази среща се достига до специалното Споразумение Висбаден 1995(Wi95)за определяне и координация на честотните блокове. Това споразумение се доразвива в Маастрихт през 2002 г. (Wi95revMa02). След Споразумението GE06 държавите-членки на Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации одобряват нов ревизиран план, известен като Споразумение Висбаден 1995, ревизирано в Констанца 2007 1995 (Wi95revCo07).[6]
В Европа все още няма изработена единна политика за бъдещето на цифровото радио. На този етап всяка държава-членка на Европейския съюз решава сама за себе си подходите и сроковете за цифровизацията му и затова процесът не се развива равностойно. В много страни цифровизацията на радиото се въвежда в ниските честотни обхвати – под 27 MHz, използвайки DRM и HD радио стандарти. Там, където има осезаем напредък, са налице обединени усилия на политици, регулатори и оператори, разгънати на базата на широки информационни кампании сред населението.
В условията на бързия технологичен напредък и на липсата на общоевропейско решение за аналоговото изключване на радиото е особено важно да бъдат защитени интересите на потребителите. Политиките за развитието на цифровото радио преминават, според Европейския съюз за радио и телевизия, през три етапа:
- През деветдесетте години, при масираното навлизане на новите информационни и комуникационни технологии в бита на хората и при усилените темпове на компютъризация се предполага, че потребителите ще мигрират бързо от аналогово към цифрово радиоприемане. На онзи първи етап, обаче, качеството на УКВ-ЧМ[iv] радиразпръскването задоволява потребителите, които оставят пазара на цифрови приемници без мотивация за производителите им. Независимо от това, през 1995 г. в Англия стартира първото цифрово радио, последвано след три години от цифровата телевизия.
- В началото на ХХІ век в Англия започват да развиват положително възприемания и в някои други страни нов модел за цифровото радио: атрактивно ново съдържание, което не се предлага за аналогово разпространение. Този етап се съпътства от различни по характер политически и икономически спънки. Сред тях са липсата на консенсус между обществените и търговските оператори относно пускането на нови канали, както и скъпите инвестиции в цифрови мрежи при успоредно съществуващото аналогово радиоразпръскване. В технологичен аспект, новите платформи, предлагани от Интернет, разширяват възможностите за разпространение на мултимедийно съдържание и аудиопрограми при поискване. Интерактивността води до демократизация в разпространението на диферцифицирано аудио съдържание, което не винаги се радва на безплатния прием по аналогово разпространяваното радио. Вертикалната структура на мобилните оператори в предлагането на аудиосъдържание също води до усложнения в тази посока. Стига се до разискване на хибридното бъдеще на цифровото радио, до идеи за разделяне на производството на съдържание от разпространението.
- Цифровизацията на радиото закъснява в сравнение с цифровизацията на телевизията. На този, трети, етап все още няма индикация да са предприети стъпки за изключване на аналоговото радиоразпръскване. Пазарът на аналогови приемници е все още рентабилен, с достатъчно ниски цени за европейските радиослушатели. Не са детайлно разработени и фискални планове за подпомагане на слушателите да се преориентират към пълно цифрово приемане, особено на програмите, разпространявани на средни вълни. Ето защо, ако се разчита само на мотивацията на потребителите, преходът от аналогово към цифрово разпространение на радиото се очаква да е дълъг. Затова от съществена важност е да бъде разработена цялостна европейска стратегия, включваща както честотните обхвати, така и аналоговите и цифрови модулации, използвани за разпространение на радио програми. Сред основните акценти на тази стратегия се очаква да бъдат включени създаването на нови атрактивни програми, мултимедийно съдържание и производството на евтини многостандартни приемници.
Имайки пред вид тази ситуация, на конференцията си за цифровото радио в Белфаст през късната есен на 2010 г. Европейският съюз за радио и телевизия представя план за действие за ускоряване процеса на цифровизация на радиото. Предлагат се три приоритета през следващите 12 месеца:
- Европейският съюз да очертае политиките за преход към цифрово радио и да гарантира осигуряването на достатъчен радио-честотен спектър;
- да се постигне партньорство между обществените и търговските радиооператори за разработка на оригинално цифрово съдържание и да се подкрепят обществени кампании за внедряване на цифровото радио;
- да се насърчава ефективното партньорство между радиооператорите и автомобилния сектор. [7]
Само няколко месеца по-късно, на 10 февруари 2011 г. в Генералната дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия е приет Доклад на Групата по политиката в областта на радиочестотния спектър. Докладът е изготвен на базата на широки предварителни консултации и разглежда въпросите за спектъра, отнасящи се към темата Бъдещето на радиоразпръскването в Европа: идентифицирани нужди, възможности и евентуални пътища напред. [8]
Разработени са четири теми: цели на обществените политики, проблеми на пазара, ЕС параметри, dimension, spectrum useоползотворяване на радиочестотния спектър. В изследването участват 24 европейски държави и 11 секторни организации, сред които AER, DRM, EBU, ETSI, SAP, EHDRA, DigitalEurope, Polish Digital Forum, Ericsson, QualComm, World DMB Forum. Констататира се, че Key findingsситуацията е фрагментирана, няма структуриран единен пазар, а УКВ-ЧМспектърът е претоварен в почти всички държави-членки. Успешен старт на цифровото радио се наблюдава в малко страни (Обединеното кралство, Дания, Германия), докато в повечето други държави-членки то е почти блокирано. Важното в процеса е, че внедряването на цифровизацията в радиото е воденопо-скоро от обществения интерес, а не от пазарните механизми. В Доклада се отбелязва също, че не се наблюдава политически "апетит" за аналоговото изключване. Предложенията на секторните организации включват въвеждането на единен стандарт/гъвкава комбинация от стандарти или микс от платформи; координация на плановете за преход; регулация, отчитаща потребностите на местното и регионалното радиоразпръскване; разглеждане на цифровото радио като допълнителна услуга в сравнение с аналоговото; както и включването на алтернативни технологии, като IP базирани системи за цифрова мултимедия и спътниково радио.
В Доклада на Групата по политиката в областта на радиочестотния спектър се разисква и перспективата за развитието на различните радио-честотни обхвати. Констатира се, че:
- Обхват І (47-68 MHz) все още е зает в някои страни за телевизионно радиоразпръскване. Този обхват се използва също за военни нужди, мобилни услуги и радиолюбителски цели. Използването му може да бъде атрактивно за местно и регионално покритие в провинциални и отдалечени земеделски райони, за малки и общински радио станции, както и за предаване на специфични данни и за предаване по стандарта DRM+[v].
- Обхват ІІ (87.5-108 MHz) в сегашната ситуация е ключов за аналоговото ЧМ звуково радиоразпръскване в Европа. Този обхват се смята за тотално запълнен във всички европейски страни, особено в гъсто населените региони. В по-малко населените райони може да се използват остатъци от този спектър за внедряването на DRM+. Сред всички радио услуги ЧМобхватът е най-важен за търговските постъпления на операторите, а пък и предпочитан от слушателите. Освен това, почти всички производители на автомобилни радиоприемници възприемат УКВ-ЧМ обхвата като основен стандарт. Много радиоприемници предлагат допълнителни удобства като RDS[vi]и често са комбинирани с други устройства като цифрови приемници, музикални плеъри и мобилни телефони, осигуряващи по-широк достъп до УКВ-ЧМ обхвата. Тези и други възможности са очертани в Доклад 141 на Комитета за електронни съобщения на Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации (CEPT) Бъдещи възможности за цифровизацията на Обхват Band II (87.5-108 MHz), приет през май 2010 г. в Санкт Петербург [9].
- Обхват ІІІ (174-230 MHz) е основен за внедряването на цифровото радиоразпръскване за семейството на DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+ T-DMB[vii]), утвърдени от Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI). Някои страни подкрепят идеята за използване на DRM+ или единния стандарт DVB-T2 едновременно за радио- и телевизионно радиоразпръскване. Тъкмо този радиочестотен обхват се радва на най-голяма подкрепа от операторите и от индустрията. Регулаторната рамка за това е описана в Споразумението GE06 на Международния съюз на далекосъобщенията от 2006 г. [10]
- Обхват L (1452-1479.5 MHz) включва опция за използване на мултимедийни системи, според специалното споразумение Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации (CEPT) от Маастрихт (2002), ревизирано в Констанца (2007). Макар и все още да няма ясна перспектива за използването на обхвата, съществуват инициативи от индустрията за използване на този спектър както за мобилни мултимедийни услуги, така и за пускането на абонаментни радио-услуги на базата на стандарта ETSI/ESDR за спътниково радио.
На този етап не е лесно да се дефинира ситуацията, отнасяща се до перспективите пред радиоразпръскването в Европа. От една страна са технологичните и икономически движещи сили, а от друга – колебанието кой да бъде водещият принцип в развитието на сектора – пазарният или регулаторният. Макар да съществуват различни състезаващи се технически платформи, основният проблем за бързия преход е по-скоро политически и икономически, отколкото технологичен. Все още няма единни политически решения за етапите и сроковете за изключване на аналоговото радиоразпръскване, както и няма потребителски интерес, който да мотивира индустрията да инвестира в производството на цифрови радиоприемници.
Отчитайки нуждата от обща пан-европейска позиция за развитие на цифровото радио в Европа, Групата по политиката в областта на радиочестотния спектър предлага да се изследва възможността за актуализация и координация на националните планове, както и за организация на обмен на информацияbetween relevant parties (Industry,между заинтересованите страни (индустрията,Commission services, CBISS, RSPG, EPRA) ? службите на ЕК, CBISS[viii], RSPG[ix], EPRA [x]и др.) с оглед да се изработи обща стратегия за единен пазар на цифровото радио. За тази цел, при липса на натиск от страна на пазара, препоръката е европейските политики да се концентрират върху обществения интерес. Сред въпросите, които възникват за бъдещо разискване, са тези за мрежовия капацитет, необходим за прием на wifi/IP радио; за безпрепятственото съчетаване на бизнес моделите на аналоговото FM и цифровото Digital Radio without canibalising each others?радио; за ускоряването на внедряването на цифовото радио в автомобилната промишленост, за бъдещия профил на радиоприемниците.
Дейностите за развитието на цифровото радио, приети на европейско равнище, в общи линии са подобни на тези, приети през 2004 г. за цифровото телевизионно радиоразпръскване: координация на управлението на радио-честотния спектър (на равнище СЕРТ[xi] и Европейски Съюз) и взаимно информиране за националните планове и стратегии. В споровете да се намери най-верният път трябва да се имат пред вид не само ползите за крайните потребители, защитени от съответната регулаторна рамка, но и ползите за обществото като цяло и най-вече за тези, които произвеждат съдържание. При цифровото радио не съществува такъв силен икономически императив като оползотворяването на цифров дивидент – освободения радио-честотен спектър след изключването на аналоговото телевизионно радиоразпръскване. Една от важните ползи за обществото при внедряването на цифровото радио е осъществяването на разнообразие – на национално и местно равнище.
Намеренията, свързани с внедряването на цифровото радио в България, са описани в редица документи. Сред тях особено значение имат периодичните решения на Министерския съвет за приемане на Актуализирана секторна политика в областта на далекосъобщенията. Така, през 2000 г. е отбелязано, че „Има разработки на цифрово звуково разпръскване и в областта на средните вълни. В краткосрочен план ще се преценят изгодите от присъединяването на Република България към DRM и ще се следи отблизо развитието на цифровите технологии за радиоразпръскване на средни и къси вълни”. [11]
Две години по-късно е констатирано, че към 2002 г. „цифрово радиоразпръскване по системите DAB или DRM не се осъществява в страната. Не е издадена лицензия за осъществяването на този вид далекосъобщителна дейност. Цифровите технологии се използват при формирането на радиопрограми на българските радиооператори, като излъчването им се осъществява по аналогов път”.В това решение се визира разработената през 2001 г. Стратегия на прехода от аналогово към цифрово радио в Република България, която предвижда следните стъпки:
В краткосрочен план:
- ще се започне подготовка за излъчване на цифрови наземни радиопрограми по системите DAB-T;
- въвеждане като БДС на международните стандарти ETS (EN) 300384 и ISO/IEC 13818.
В средносрочен план:
- въвеждане като БДС на европейските стандарти ETS (EN) 300401 и ETS (EN) 300799;
- подготовка на Национален план за разпределение на мултиплексите за цифрово наземно радиоразпръскване по точки на излъчване и по територия според блоковото разпределение на Висбаденската конференция и Техническите параметри на планиране
на конференцията в Майнц.
В дългосрочен план:
- изграждане и пускане в експлоатация на местни и национални мрежи за цифрово наземно радиоразпръскване по системата DAB-T с тенденции към пълна цифровизация на наземното радиоразпръскване около 2015 г.;
- подготовка за излъчване на цифрови радиопрограми по системата DRM;
- цялостно преминаване на мрежата под 30 MHz към единен стандарт за цифрово радиоразпръскване DRM в периода 2015 - 2020 г. [12]
През 2004 г. се поставя задачата да се създаде нов Национален радиочестотен план за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване, съобразен с новия План за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване за Регион 1. Констатирано е, че „За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRM”.
В краткосрочен план се предвиждаизготвяне на Национален план от едночестотни мрежи по системата T-DAB в III радиочестотен обхват (174 - 230 MHz) на базата на принципите, приети на първата сесия на RRC-04/06.
В средносрочен план намеренията са да влезе в сила новият честотен план по системата Т-DAB в радиочестотния обхват 174 - 230 MHz.
В дългосрочен план може да се очаква изцяло преминаване към цифрово радиоразпръскване в Република България след 2010 г. по системата Т-DAB, а по системата DRM - до 2015 г. [13]
Секторната политика в областта на далекосъобщенията е отразена в стратегическия документ, изработен от двата медийни регулатора – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията през 2002 г.: Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Стратегията е приета от Народното събрание и е в сила от 01.01. 2006 г. По отношение на радиодейността в нея е записано: 
6.1.1.Планиране на пилотен проект относно честотни назначения за цифрово наземно радиоразпръскване (TDAB).   
6.1.2. Планиране на пилотен проект относно честотни назначения за цифрово наземно радиоразпръскване в обхвата под 30 MHz (DRM).
Двата пилотни проекта, предвидени в Стратегията, обхващат двата варианта на системи за цифрово наземно разпространяване на радиопрограми - T-DAB и DRM. [14]
В края на 2011 г. Министерският съвет приема политика в областта на електронните съобщения на Република България. В нея се потвърждават задачите от Националния радиочестотен план за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване от 2004 г. и се добавя:  
„Бъдещето на използването на стандарта за наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting), по който България има защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174-230 MHz) и 14 радиочестотни блока в долната част на L обхвата (1452-1479,5 MHz), ще зависи от инвеститорския интерес”.
Преминаването от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпръскване е необходим процес, с който се очаква да се осигурят по-широки възможности за предоставяне на интегрирани услуги и високо качество на получаваната информация при различни условия на приемане. [15]
А след след 2015 г. в страната ни се предвижда:
- изграждане на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен радиочестотен спектър и на инвеститорски интерес;
- изграждане на една национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта T-DAB;
- използването на радиочестотен обхват 87,5 - 108 MHz да се извършва по стандарта DRM+;
- в радиочестотните обхвати 150 - 253 kHz, 500 - 1620 kHz и 1620 - 30 000 kHz да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват, както и локални и регионални мрежи за средновълновия и в късовълновия обхват.
Честотните разпределения за България по Женевското споразумение’2006 осигуряват условия за изграждане на 2 мрежи за цифрово радиоразпръскване на радио сигнали с национално покритие и 8 - с местно (6 за град София и 2 - за град Варна).
Каква е практиката в страната ни? В България през 2004 г. в РПС Костинброд се осъществява успешно реконструкция на съществуващ късовълнов предавател тип ПКМ 25 за цифрово експериментално DRM излъчване на програми на Българското национално радио. Пак в рамките на БНР от лятото на 2012 г. стартира първата в България по рода си крос медиаRadio Bin@r (binar.bg), с три пъти седмично излъчване „на живо” по официалния сайт на БНР на два часа видео, шест музикални канала. Radio Bin@r предлагаи други аудиовизуални медийни услуги.  
В началото на второто десетилетие на ХХІ век, обаче, в страната ни се усеща все още острия дефицит от късния старт на информационната програма за процеса на преход от наземно аналогово към наземно цифрово радио- и телевизионно радиоразпръскване, която да достигне до широката общественост, включително до хората със специфични социални потребности. Така, от проведенето през месец март 2012 г. от BeMedia Consultant национално представително проучване за нагласите и очакванията за въвеждането на цифровото ефирно радио е видно, че близо 78% от българите над 18-годишна възраст не са чували за и/или не знаят нищо конкретно за въвеждането на цифровото радио в България. За част от респондентите цифровото радио е „нова, по-модерна технология”, която предоставя „по-добър звук”. Две трети от анкетираните смятат, че „радиото няма да се промени драматично с оглед развитие на новите медии и ще запази аудиторията си”, а от гледна точка на програмно развитие „музикалните радиостанции ще увеличават своята аудитория за сметка на политематичните, като ”политематичните радиа като програма „Хоризонт” на БНР и „Дарик радио” ще запазят своята водеща роля в радио-средата”. Преобладаващата част (83. 7%) от запознатите с въвеждането на цифровото радио считат, че „процесът на цифровизация няма да повлияе негативно на медията и тя ще запази обема потребители”. Очакванията на 62,5% от респондентите са, „че цифровото радио ще се превърне във водеща медия за предаване на новини в реално време”. [16]
 
ТЕЛЕВИЗИЯТА[xii]
Необходимостта от по-ефективно използване на радио-честотния спектър се поражда от появата в ефира на множество радио- и телевизионни програми през 80-те години на отминалия век. Предвиждайки бъдещото развитие на технологиите в областта на ефирните медии, на 14 юни 1984 г. Европейската комисия приема Зелена книга за създаването на общ пазар на радиоразпръскването, по-специално чрез спътници и кабел - COM (84) 300[17], последвана на 30 юни 1987 г. от Зелена книга за развитието на общия пазар на далекосъобщителни услуги и оборудване - COM (87) 290. [18] На 27 април 1989 г. е прието Решение 89/337/ЕИО относно телевизията с висока разделителна способност. [19] През същата година са приети и двата базисни инструмента на европейско равнище, които полагат основните принципи за регулация на ефира – Европейската конвенция на трансгранична телевизия на Съвета на Европа [20] и Директивата Телевизия без граници на Европейската комисия. [21] В този смисъл може да се предположи, че разпадът на политическото и икономическото противопоставяне на континента през 1989 г. се трасира от глобализационните процеси и по-специално – от развитието на новите информационни и комуникационни технологии.
Следвайки резултатите от EUREKA - европейския проект за цифровото аудиоизлъчване (DAB) от 1986 г., Проектът за цифрово видеоразпространение (DVB) – индустриален консорциум с участие на повече от 270 заинтересовани лица от над 35 страни - се ангажира през 1993 г. с проектиране на отворени технически стандарти за глобална доставка на цифрова телевизия и пренос на данни. Основните DVB стандарти за предаване: DVB-S за спътник, DVB-C за кабелна телевизия и DVB-T за наземна трансмисия днес доминират в света и са в основата на други, алтернативни стандарти, като DVB-Н – за мобилна телевизия. [22]. Великобритания е пионер - на 15 ноември 2008 г. там стартира цифровата наземна телевизионна услуга с DVB-T.
Цифровата технология дава възможност за: компресия на радио-честотния спектър, по-добро качество на картината и звука и по-надеждно приемане на сигнала; портативно и мобилно приемане; по-голямо разнообразие на телевизионните програми; по-богата палитра от информационни услуги (новини, спорт,“телетекст”, валутни курсове, резултати от състезания, електронни програмни указатели; интернет и електронна поща, електронна търговия, електронни банкови операции, образователни услуги, електронно правителство, електронно здраве; видео по заявка, интерактивни игри и др.); обогатяване на съдържанието с аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри, език на знацитеза хората с неравностойно положение и др.
В сравнение с други платформи за доставка, цифровата наземна телевизия осигурява универсално покритие чрез смесица от различни платформи за разпространение. Сателитното приемане се ограничава до потребителите с инсталирани сателитни чинии. Кабелната телевизия и телевизията през интернет протокол IPTV са платформи, обвързани с абонамент. За разлика от интернет, където услугите се предоставят еднолинейно, цифровата наземна телевизия разпространява програмите си в многолинеен режим. Така всеки може да има свободен достъп до цифрови радио- и телевизионни услуги чрез мобилни, преносими и джобни устройства. По този начин, чрез предоставяне на важния радиочестотен спектър, освободен в резултат на аналоговото изключване, може да се стимулира и ускори въвеждането на нови цифрови услуги.
Целенасочено развивайки дейността си в областта на цифровизацията и нейните приложения, на 3 декември 1997 г. Европейската комисия публикува Зелена книга за конвергенцията на телекомуникациите, медиите и информационните технологии и нейната обвързаност с регулацията - COM (97) 623[23], последвана през 1998 г. от Зелена книга за политиката в областта на радиочестотния спектър COM(98) 596.[24] В нея е отбелязано, че конкуренцията за ограничения радиочестотен спектър между радио- телевизионните оператори и други потенциални потребители може да се засили и че неговата ограниченост трябва да бъде поставена в ЕС като ключов въпрос в процеса на вземането на решения. Година по-късно, през декември 1999 г. в Съобщение на Европейската комисия относно принципите и насоките на аудиовизуалната политика на Общността в цифровата ера е подчертано, че “преминаването към цифрова телевизия трябва да се реализира по конкурентно-неутрален начин”.[25]
В началото на новия век се предприемат енергични действия за развитието на DVB-T от страна на Съвета на Европа и Европейската комисия, насочени към ускоряване на процеса на прехода от аналогова към цифрова телевизия чрез издаване на различни актове. През 2002 г. излиза Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския Съюз относно регулаторната рамка за политиката в областта на радио-честотния спектър в Европейската общност. Осигуряването на координация на политическите подходи и хармонизиране на условията, свързани с наличието и ефективното използване на радиочестотния спектър е преценено като необходимо условие за изграждането и функционирането на вътрешния пазар в области на общностната политика като електронните комуникации, транспорта, научноизследователската и развойна дейност. [26]
В същия денсапубликувани и три взаимосвързани директиви на ЕС:2002/19/ЕО on access to, and interconnection of, electronic communications networks and associated facilitiesотносно достъпа до и взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура (Директива за достъпа); 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за лицензирането) и 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). Отчитайки интензивното развитие на сектора, и трите Директиви са изменени през 2009 г. с Директива 2009/140/ЕО. [30]
Директивата за достъпа (която не се отнася до достъпа на крайните потребители) е фокусирана върху хармонизирането на начините, по които държавите-членки регулират достъпа до и взаимовръзките между електронните комуникационни мрежи и съоръженията към тях. Целта й е създаването на регулаторна рамка в съответствие с принципите на вътрешния пазар, регулираща взаимоотношенията между доставчиците на мрежи и услуги, която да осигури устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните комуникационни услуги и конкретни ползи за потребителите. [27]
Целта на Директивата за лицензиране е да се създаде вътрешен пазар на електронни комуникационни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на лицензионните правила и условия. Това е необходимо, за да се улесни тяхното предоставяне на цялата територия на Общността. [28]
С Рамковата директива се цели да се установи хармонизирана рамка за регулиране на електронните комуникационни услуги, електронните комуникационни мрежи и свързаните с тях съоръжения и услуги. Тя също така определя задачите на националните регулаторни органи и установява съвкупност от процедури, осигуряващи хармонизираното приложение на регулаторната рамка в цялата Общност. [29]
За да подпомогне прилагането на тези документи, през лятото на 2002 г. Комисията публикува Насоки относно пазарния анализ и оценката на значителната пазарна сила съгласно Общностната регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, издадени на основаниеобщата регулаторна рамка на Общността за електронните комуникационни мрежи и услуги.[31]
Тези актове на Европейската комисия са последвани от Препоръка Rec (2003) 9 of the Committee of Ministers to member states на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки относно мерките за разширяване на демократичното и социалото значение на цифровото радиоразпръскване. Чрез нея се напомня на правителствата на държавите-членки да “създадат подходящи правни и икономически условия за развитието на цифровото радио- и телевизионно разпространение, които да гарантират плурализма на радио- и телевизионните услуги и обществения достъп до широк набор от качествени и разнообразни програми, включително поддръжката и, където е възможно, разширяването на достъпа до трансгранични услуги”. Правителствата трябва да гарантират защитата на интересите на обществото, както и да определят ясни и справедливи принципи на действие за радио- и телевизионните оператори, особено за обществените медии. [32]
През същата година Европейската комисия приема и още един важен документ: Съобщение относно прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (от цифрово „превключване“ към аналогово „изключване“) (COM (2003)541). В него е отбелязано, че: “цифровата телевизия се нуждае от нови механизми, извън рамките на традиционната платена телевизия и от по-добро отграничаване от аналоговата телевизия, постигнато чрез комбинация от повече свободни, включително и наземни цифрови телевизионни програми; от по-добро качество на картината; данните и интерактивните услуги; мобилните и преносими устройства”.[33]  
Усилията на Европейската комисия продължават с още важни съобщения до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: на 30 юли 2004 г. - относно оперативната съвместимост на цифровите интерактивни телевизионни услуги (COM (2004)541) [34] и на 24 май 2005 г. - относно ускоряването на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (COM (2005)204). Това съобщение очертава целите на общностната политика, свързани с прехода и определя 2012 г. като краен срок за аналогово изключване. То акцентира и  върху печалбите от радиочестотния спектър като една от най-големите ползи на прехода, подчертавайки “допълнителния капацитет на радиочестотния спектър, освободен при изключване на аналоговата наземна телевизия” и факта, че “ще бъде важно да не се ограничава неправомерно повторното използване на тези ленти за нови и иновативни услуги”. [35]    
На 29 септември 2005 г., в хода на подготовката за регионалната Радиокомуникационна конференция, на която се преразглежда регионалното Споразумение за европейската зона на радиоразпръскване (Стокхолм, 1961 г.), резултат от Регионалната административна конференция на държавите-членки от Европейската зона на радиоразпръскване (Женева, 1985 г.), Европейската комисия приема Съобщение относно приоритетите на политиката на ЕС за радиочестотния спектър при преминаването към цифрово радиоразпръскване, в контекста на предстоящата Регионална конференция по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) 2006 г. (RRC-06) (COM(2005)461. Според това съобщение държавите-членки следва да бъдат задължени да гарантират, че RRC-06 няма да създава прекомерни пречки за стриктното прилагане на рамката на ЕС, на директивите за лицензиране на електронни комуникационни услуги, както и на останалото приложимо законодателство на ЕС по отношение на бъдещото разпределение и възлагане на радиочестотния дивидент. [36] Съобщението е последвано и от Резолюция на Европейския парламент от 16.11.2005 г. относно ускоряването на прехода към цифрово радиоразпръскване.[37]
През 2006 г. регионалната радиокомуникационна конференция на Международния съюз по далекосъобщения (RRC-06) в Женева ускорява процеса. Подписано е Споразумението GE06, според което преходният период от аналогово към цифрово радиоразпръскване трябва да приключи до 17 юни 2015 г. Международното координиране на нови честоти за аналогова телевизия е преустановено. Предвижда се новият цифров план в честотните обхвати 174-230 MHz и 470-862 MHz, който се базира на стандарти за наземно излъчване, известни като T-DAB (за звук) и DVB-T (за ТВ), да измести аналоговите планове на излъчване, съществуващи от 1961 г. в Европа. [38] В съответствие със задълженията си, произтичащи от Договора на Европейската общност, Република България се присъединява официално към Декларация, с която държавите-членки на ЕС и тези, подписали Договора за присъединяване към ЕС, заявяват, че ще прилагат разпоредбите на заключителните актове на Регионалната радиоконференция RRC-06 така, както са приети.  
Следвайки целите и ключовите действия, очертани в съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. за Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020” [39] и в съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно Програма в областта на цифровите технологии за Европа [40], Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат на 14 март 2012 г. Решение № 243/2012/ЕС за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър. Целта е да сегарантира функционирането на вътрешния пазар в областите на политика на Съюза, които включват използването на радиочестотен спектър чрез стратегическо планиране и хармонизиране на използването му [41].
С преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване се очаква да се създадат нови мрежи и да се разширят възможностите за безжични иновации и услуги. The EU member states are supposed to complete the analogue switch-off by 2012. The process, however, is developing rather unevenly. В страните от Европейския съюз се планира да се ускори аналоговото изключване и то да завърши до 2012 г. Процесът обаче се развива доста неравномерно. Двадесет и седемте държави-членки нямат общ график за преминаване към изцяло цифрово радиоразпръскване. Докато в някои европейски страни плановете за превключване към наземна цифрова телевизия са достигнали различен етап на развитие, в други аналоговото излъчване вече е приключило. Така европейските пионери в аналоговото изключване през 2006 г. са Люксембург (септември) и Холандия (декември), последвани от Андора и Швейцария. През 2007 г. аналоговото изключване е осъществено в Швеция и Финландия. Германия и Белгия (Фландрия) също са преустановили аналоговото излъчване. Към края на 2011 г. в 17 държавичленки на ЕС преходът към наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване е приключил и всички аналогови предаватели са изключени. Швейцария, Хърватия и Норвегия, които не са държави-членки на ЕС, също са приключили с прехода. В други страни – Унгария, Ирландия, Литва, Португалия, Словакия и Великобритания, напредъкът е значителен и се очаква преходът да приключи през 2012 г. Според Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет през 2012 г., съседните на нашата държава страни са планирали изключването на аналоговите телевизионни радиопредаватели, както следва: Сърбия – 2012 г., Румъния – 2015 г. (възможно е да се смени с 2013 г.), Гърция – 2013 г., Македония – 2013 г., Турция – 2014 г. (датата е записана в закона за медиите от 2011 г.). България е заложила датата 1 септември 2013 г.
Честотните разпределения за България по Женевското споразумение’2006 са повече от благоприятни – те осигуряват условия за изграждане на 10 мрежи за цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие, 31 – с регионално и 26 – с местно (за градовете София, Пловдив и Варна).
Всъщност, подготовката за внедряване на цифрова телевизия в България започва открая на миналия век. През 1998 г. БТК ЕАД представя на Комитета за пощи и далекосъобщения Национална телевизионна платформа – Технологичен модул за стартова платформа DVB-Tс проектно задание за пилотен проект.
Още през 2001 г. тогавашната Държавна комисия по далекосъобщения изработва Програма за изграждане на национална система за цифрово наземно телевизионно разпръскване под ръководството на акад. Димитър Мишев. Малко по-късно тя е последвана от Стратегия на прехода от аналогова към цифрова телевизия в Република България, стратегия на прехода от аналогово към цифрово радио в Република България и развитие на звуково разпространение под 30 MHz (DRM) на Научно-изследователския институт по съобщенията към Българската телекомуникационна компания ЕАД. Ръководител на екипа е ст. н. с. Кирил Конов. През 2005 г. Министерството на транспорта и съобщенията приема изработената от проф. Емил Владков Стратегия за въвеждане на цифрово наземно радиотелевизионно разпръскване в Република България. Основи. Изисквания. Сценарии. През същата година Народното събрание на Република България гласува след тригодишно бавене изработената през 2002 г. от двата медийни регулатора – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Нейната визия е определена като: "Структуриране на радио- и телевизионната дейност на национално, регионално и местно равнище, основано на плурализъм на медийната среда и свободната инициатива". В Стратегията е записано още, че въвеждането на цифровите технологии трябва да стане на базата на ясна и предвидима регулаторна рамка. Същевременно, структурирането на радио- и ТВ дейност трябва да е в съответствие с предоставянето на равен достъп до разнообразни по вид и формати електронни медии. [42]
В края на 2006 г. Министерството на културата представя за дискусия документа за консултация Въвеждане на цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми в България и прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпространение. През следващата, 2007 г., във връзка със Споразумението GE06 Държавната агенция за информационни технологии и съобщения приключва с изработката на План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет през 2008 г. и изменен и допълнен през 2009 г. и 2010 г.
От 2004 г. експериментално за района на София започва да работи мултиплекс (цифрова телевизионна мрежа) на компанията БТК/НУРТС. Първоначално излъчването е във формат MPEG-2, а от ноември 2011 г. преминава към MPEG-4. Достъпът се осъществява свободно с антена по два начина. Единият е чрез приемни устройства (settopbox). Достъпът е възможен и чрез телевизионни приемници с вградена функционалност. В пакета програми са включени телевизионните канали с национални лицензии за разпространение чрез наземно ефирно или кабелно-сателитно излъчване. Лицензираните от Съвета за електронни медии телевизионни програми за ефирно цифрово излъчване са: всички програми на Българската национална телевизия, bTV, TV Action, Ринг БГ, Нова телевизия, ТВ 7, Супер 7, ББТ, Bulgaria On Air, България ТВ, Вест ТВ, ТВ Европа, Еврофутбол ТВ, TV Guide, TV1, The Voice TV, Балканика, Фен ТВ, Фолклор ТВ, Шанс ТВ, ТВ Черно море, ТВ Варна, Дарик ТВ, Пинк БГ.
С Решение № 604 от 13 юли 2012 г. Министерският съвет приема нов План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България. [43]Отчита се, че „в изпълнение на законовите задължения и в съответствие със законовите разпоредби и предвиденото в План/2008 през 2009 г. и 2010 г. са организирани, проведени и приключени три конкурсни процедури. Вследствие на тях са издадени три разрешения за ползване на радиочестотен спектър за общо шест мрежи с национален обхват – две мрежи за радиоразпръскване на програми на търговски телевизионни оператори и една мрежа за радиоразпръскване на програми на обществени радио- и телевизионни оператори по първата фаза съгласно План/2008, както и три мрежи за радиоразпръскване на програми на търговски телевизионни оператори по втората фаза съгласно План/2008”. През първата фаза, освен програмите на БНТ, Съветът за електронни медии е постановил лицензии по реда на ЗРТ за задължително разпространение на още седем програми, създавани от доставчици на търговски медийни услуги (БТВ Медиа Груп ЕАД - програма бТВ; Нова Броудкастинг Груп АД - програма Нова телевизия; БТВ Медиа Груп ЕАД - програма bTV Action; ТВ Седем ЕАД - програма TV 7; България Он Ер - програма Bulgaria On Air; Дарик Радио АД - програма Дарик Радио и Телевизия (DRT); Балкан Българска Телевизия ЕАД - програма BBT.
Конкретните задачи на прехода, очертани в План/2012, са: своевременно организиране на информационна кампания за предимствата на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване; осигуряване на достъп на населението до програми, разпространявани чрез наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване; освобождаване на заетия за нуждите на Министерството на отбраната радио-честотен спектър; гарантиране на възможност за снабдяване на населението с крайни декодиращи устройства.
Междувременно, обаче, срещу България е открита наказателна процедура от Европейската комисия заради начина, по който са проведени търговете за цифровите мултиплекси. Към 2012 г. в страната след дълго отлагане стартира информационната програма за процеса на преход от наземно аналогово към наземно цифрово радио- и телевизионно радиоразпръскване.
От проведеното през месец март 2012 г. от BeMedia Consultant национално представително проучване за нагласите и очакванията за въвеждането на цифровата ефирна телевизия е видно, че близо 62 % от българите над 18-годишна възраст са чували за въвеждането на цифровата телевизия в България. Социално-демографският профил на „незапознатите” включва тези, които нямат конкретни представи и знание по темата „ефирна цифрова телевизия”, както и по-възрастните и по-ниско образованите, живеещи на село. За част от респондентите цифровата телевизия „означава по-добро качество на сигнала като цяло” (30.9 %) , а за други тя е „по-модерна и удобна технология” (27 %). Малка част от българите (5,8%) са запознати с чисто техническия детайл, че въвеждането ще позволи по-ефективно използване на честотния спектър. Бидейки страна с висок дял зрители, приемащи телевизионен сигнал чрез кабелна или сателитна телевизия – 84,9% от всички на възраст 18+, едва 5,5% от респондентите чувстват като заплаха цифровата ефирна телевизия за кабелните и сателитни ТВ програми, поради предлаганите по-големи пакети ТВ канали, сред които има повече профилирани. Над половината (59%) от запознатите с темата са съгласни с твърдението, че ефирната телевизия ще запази своите позиции като най-влиятелна медия за формиране на общественото мнение.  
 
ЦИФРОВИЯТ ДИВИДЕНТ[xiii]
От времето, когато наземната цифрова телевизия стартира в Англия през 1998 г., Европейската общност предприема интензивни стъпки към цифрово компресиране на радиочестотния спектър. Паневропейските политики, насърчаващи по-нататъшното ефективно използване на освободените честоти в аудиовизуалния сектор, са от голямо икономическо, социално и културно значение за Общността.
Един от ключовите въпроси в контекста на цифровизацията е идентификацията на най-оптималния модел за използване на радиочестотния спектър, не само заради подобряване на наземното телевизионно радиоразпръскване, но и с оглед развитието на “конвергентните” услуги за разпространение, както и откриването на нови “приложения”, които не принадлежат към радиото и телевизията. Областите за използване и разпределение на бъдещия “цифров дивидент” (новоосвободените радиочестоти) са обект на серия от документи, отразяващи европейската политика в тази насока.
През март 2000 г. Европейският съвет в Лисабон приема реформаторска програма за икономическо и социално обновяване на Европа. Осъзнавайки, че Старият континент е изправен пред промяна на комуникационната парадигма, предизвикана от глобализацията, държавните глави и правителствата в Европейския съюз се споразумяват да работят за превръщането на ЕС в “най-конкурентноспособната и динамична икономика до 2010 г., базирана на научни постижения”. Актуализиран е приетият вследствие на доклада Бангеман през 1994 г. План за действие Пътят на Европа в информационното общество. [44]Отбелязано е, че “икономиката на знанието[xiv] променя в дълбочина типовете умения, необходими за работа, както и че информационните технологии могат да помогнат за намаляване на дългосрочната структурна безработица”. [45]
Лисабонските цели могат да бъдат постигнати чрез осигуряване на увеличен приток на информация, знания и услуги за всички граждани и чрез предоставяне на нови възможности за медиите и културното многообразие на територията на Европейския съюз. В този контекст е отчетена необходимостта да се обсъди на европейско ниво и да се планира координиран подход между държавите-членки за оптимално използване на цифровия дивидент.
През 2005 г., след като Европейската комисия, вследствие на постигнатите успехи, ревизира програмата от Лисабон, се поставя началото на цялостна стратегия за изграждане на информационното общество за периода 2005-2010 г. Така, на 1 юни 2005 г. е приета инициативата i2010 - Европейско информационно общество за растеж и заетост като рамка за посрещане на основните предизвикателства и развития в сектора на информационните, комуникационните и медийните индустрии до 2010 г. Инициативата включва серия от политически мерки на ЕС, насочени към стимулиране развитието на конкурентноспособна цифрова икономика като основен двигател на социалното включване и гарант за по-добро качество на живот.
Политическата рамка на i2010 се фокусира около три основни цели:
- да се създаде единно европейско информационно пространство, което да осигури отворен и конкурентноспособен вътрешен пазар за услугите на информационното общество и медиите - както за индустрията, така и за потребителите;
- да се подсилят научните изследвания, иновациите и инвестициите в областта на информационните и комуникационните технологии и да се стимулира промишленото им приложение;
- да се насърчат приобщаването, по-добрите обществени услуги и качество на живот чрез ефективното използване на информационните и комуникационните технологии. [46]
Наземната цифрова телевизия е една от основните платформи за достъп до информационното общество съгласно плана за действие e-Европа 2005 и инициативата i2010 за приоритетното развитие на информационните и комуникационни технологии като ключов двигател за осъществяване на ефективни и потребителско ориентирани обществени услуги (Съобщения COM(2002)263, COM(2004)380, COM(2005)229 на Комисията към Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите).
The creation of a single information space has started with upgrading of the EU rules on services with audiovisual content.Създаването на единно информационно пространство в Европа предвижда изработката на модерна, пазарно-ориентирана регулаторна рамка за електронна комуникация с акцент върху аудиовизуалните политики, управлението на радиочестотния спектър и превключването към цифрова телевизия. Това предопределя и преминаването на медиите от Генералната дирекция за образование и култура към Генералната дирекция за информационно общество, която от 2005 г. се трансформира в Генерална дирекция за информационно общество и медии. Целта е да се гарантира, че потребителите ще могат да приемат аудиовизуално съдържание по всяко време, навсякъде и по всички технически платформи (телевизор, компютър, мобилен телефон, персонален цифров помощник и т.н.).
Вследствие на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване в Европа се очаква да бъде освободена значителна част от радиочестотния спектър, която се обозначава като „цифров дивидент“. Европейските документи разглеждат цифровия дивидент като ресурс с изключителна социална, културна и икономическа стойност и го определят като „спектъра извън честотите, необходими за поддържане на съществуващите услуги по радиоразпръскване в напълно цифрова среда, включително настоящите задължения за предоставяне на обществени услуги“ — което означава част от честотните обхвати от 174 до 230 MHz (VHF) и от 470 до 862 MHz (UHF). [47] Освен това, внимателното използване на цифровия дивидент може да допринесе за осигуряване на подобрени, оперативно съвместими социални услуги, като електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно професионално обучение и електронно образование на гражданите, и по-специално - на услуги за населението от слабо развитите или изолирани области, като например селата, островите и изоставащите в развитието си райони. Тези области на бъдещо развитие са обект на особено внимание в изследователски проекти, европейски политически документи и аналитични публикации, а целта е да се осигури възможност на гражданите на Европейския съюз да се възползват от въвеждането на нови, иновационни и конкурентни услуги. [48]
Съобщението си за цифровия дивидент Европейската комисия публикува след излязлото няколко месеца по-рано Съобщение относно укрепването на вътрешния пазар за мобилна телевизия, (COM(2007)409 от 18 юли 2007 г.). В него мобилната телевизия се определя като продукт на конвергенцията на медиите, далекосъобщителните и информационните технологии, който има потенциала да осигурява персонализирано и получено по заявка аудиовизуално съдържание по всяко време за потребители, които са в движение. В съобщението на Комисията относно цифровия дивидент се предполага, че ефективното от гледна точка на разходите внедряване на мобилна телевизия може да бъде осигурено от подобхвата „еднопосочни мрежи със средна и малка мощност“. Комисията определя стандарта Digital Video Broadcasting Handheld (DVB-H) като най-подходящ за бъдещото развитие на наземната мобилна телевизия в Европа и обявява намерението си да настоява за единен стандарт и съгласуван регулаторен режим във всички страни-членки с цел да се постигнат икономия от мащаба и гъвкавост за потребителите. [49]
 Цифровото компресиране на радиочестотния спектър вече предоставя достъп до възможно най-широк кръг от платформи (DVB-T, DVB-C, DVB-S, DVB-H), предлагайки множество допълнителни търговски и обществени услуги. На дневен ред сега са широколентовите услуги (IPTV, xDSL), които разширяват възможностите за индивидуален избор на програми. Следователно, телевизията активно се движи към разнообразяване на предлаганите услуги. Тя самата се превръща в услуга. Този процес е отразен в новата Директива за аудиовизуални медийни услуги, в която се утвърждава голямото значение на медийната грамотност, чието развитие може да стимулира потребителите да “извършват информиран избор, да разбират естеството на съдържанието и услугите и се възползват от пълния диапазон от възможности, които предлагат новите комуникационни технологии”. [50]
Подготвяйки се за разширяването на информационните и комуникационни възможности и приложения, Европейската комисия публикува на 20 март 2006 г. Съобщението Преодоляване на широколентовата пропаст, насочено към пълноценното използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа и за общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване. [51]
Широколентовите услуги са в основата на информационното общество, на обществото, основано на знанието, тъй като те осигуряват достъп до съвременни обществени услуги и разнообразно мултимедийно съдържание, свързано с информация, развлекателна индустрия, обучение и работа. Широколентовият достъп се превръща в предпоставка за ускоряването на широк кръг от процеси: от икономическия растеж до социалното включване.
В този смисъл Комисията предлага освободените честоти да бъдат систематизирани в групи за трите най-често използвани видове мрежи:
- Еднопосочни мрежи с голяма мощност - за стационарни услуги по радиоразпръскване: тази част на дециметровия обхват се предвижда да се използва както за продължаване на излъчването на съществуващите телевизионни програми в цифров формат, така и за внедряване на подходящи ресурси за удовлетворяване на новите потребности за радиоразпръскване;
- Еднопосочни мрежи със средна и малка мощност – за мобилни мултимедийни услуги и за по-новите форми на комбинирано радиоразпръскване и комуникационни услуги;
- Двупосочни мрежи с малка мощност – застационарни и мобилни услуги за широколентов достъп: тази група би могла също да включва други приложения като новаторски услуги за радиоразпръскване с малка мощност.
Целта на цифровия дивидент е да предостави достатъчен достъп на гражданите и стопанските субекти до ценния ресурс на освободения радио-честотен спектър. Важно е честотите да се разпределят на технологично-неутрална база от телеком операторите по посока на други важни социални и икономически приложения, сред които са и  широколентовите приложения, необходими за преодоляване на “цифровата пропаст”. Така непосредствено преди Регионална конференция по радиосъобщения на Международния телекомуникационен съюз от 2006 г. (RRC-06), Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена за да подпомага Комисията по въпросите на цифровизацията, препоръчва разделяне на радиочестотния спектър на три категории:
- радиочестотни ресурси за “конвергентните” услуги за излъчване, които се очаква да бъдат преди всичко “хибриди” на традиционните телевизионни и мобилните комуникационни услуги;
- честоти за нови “приложения”, които не принадлежат към семейството на радио- и телевизионните услуги);
- радиочестотен спектър за подобряване на наземните радио- и телевизионни услуги. [52]
На Регионалната конференция по радиосъобщения (RRC-06), организирана от Международния телекомуникационен съюз, чийто краен резултат е Международното споразумение от Женева, подписано от 118 страни, е очертано “цялото цифрово” наземно радиоразпръскване до 2015 г. в честотните ленти 174-230 MHz и 470-862 MHz за Европа, Африка, Близкия Изток и Ислямска република Иран. Новият цифров план, основан върху стандартите за разпространение, известен като T-DAB (за звук) и DVB-T (за TV), осигурява достатъчна гъвкавост за адаптиране към променящата се телекомуникационна среда. [53]
Международният телекомуникационен съюз продължава дейно процеса, като организира през 2007 г. Световна конференция по радиосъобщения под мотото: Събиране на всички радиоуслуги на едно място. Цифровото радиоразпръскване е сред 30-те точки от дневния ред. На Конференцията е приет международен договор, известен като Правила за използване на радиочестотния спектър и спътниковите орбити. [54]
Специално внимание върху различните аспекти на цифровия дивидент е отделено в заключителните документи и на RRC-06, и на WRC-07. В тях с приоритет е разгледано неговото обществено ориентирано използване.
Реакцията на Европейската комисия не закъснява: В Съобщението за пълноценното използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване, преходът от аналогово към цифрово излъчване и услугите с висока резолюция, се разглежда като възможност за стимулиране на медийния плурализъм, ускоряване на производството на медийно съдържание и осигуряване на по-високо качество и по-интерактивни услуги за зрителите. По този начин цифровият дивидент се свързва преди всичко с поддържането на обществени услуги. [48]
В началото на 2008 г., Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема Декларация относно разпределението и управлението на цифровия дивидент и обществения интерес. Според нея държавите-членки трябва да декларират, че “се задължават да признаят обществената същност на цифровия дивидент, възникнал от преминаването към цифрова среда и от нуждата той да се управлява ефективно в обществен интерес, като вземат предвид настоящите и предвидимите бъдещи нужди на радиоспектъра”. [55]
През март 2008 г. Световната конференция относно цифровото видеоразпространение - 2008 г., проведена в Будапеща, преминава под мотото “Конвергенция или дивергенция?” В речта си на тази конференция, озаглавена Цифрова телевизия, мобилна телевизия: нека настояваме за отворени технологии в Европа и по света, тогавашният еврокомисар по информационно общество и медии Вивиан Рединг посочва, че процесът на преход към цифрова телевизия в Европейския съюз трябва да съкрати времето на симулкаста.
“Цифровият дивидент, освободен в резултат на изключването, се очаква да даде силен тласък на безжичните комуникации, включително на приложенията, свързани с радио- и телевизионното разпространение. По този начин, дори преди 2012 г., висококачественият радиочестотен спектър, който ще стане все по-достъпен на Континента, ще може да се използва в интерес на европейските граждани и потребители. По този въпрос трябва да се избегнат излишните спорове между радио- и телевизионните оператори, телекомуникационните компании и доставчиците на безжични услуги и да се опитаме да създадем печеливша ситуация за всички”, подчертава комисар Рединг. [56]
Въпреки призива за ускоряване на процеса, обаче, според Европейския съюз за радиоразпръскване, пълният потенциал на цифровия дивидент може да стане достъпен само след изключване на наземната аналогова телевизия във всички държави-членки на ЕС. Макар редица страни да са приключили с този процес по-рано, преди финализирането на аналоговото изключване, все още е практически невъзможно да се определят количествено и да се установят освободените честоти, които да бъдат достъпни за услуги, различни от радио- и телевизионното разпространение.
Освен това, управлението на радиочестотния спектър следва да се разглежда в съответствие с националните особености на всяка държава-членка, като проникването на сателитни/кабелни услуги, използването на радиочестотния спектър в съседните страни, изискванията за регионални и местни услуги или услуги за малцинствата, топографски специфики и т.н., т.е. размерът на цифровия дивидент може да варира в различните страни. В тази връзка Европейският съюз за радиоразпръскване дефинира и своите най-големи опасения:
- политиките на прехода трябва да защитават правата на потребителите и техните интереси, както и инвестирането в различни технологии;
- използването на цифровия дивидент трябва да отразява националните медийни и аудиовизуални политики, а не да се ръководи само и единствено от пазарния подход;
- невъзможно е да се предвиди размерът на цифровия дивидент, както и времето, когато ще бъде наличен в различните държави-членки на ЕС, което затруднява хармонизираното му използване на европейско равнище;
- интерференцията е проблем, който е особено сериозен между радио- и телевизионното радиоразпръскване и двупосочните мобилни услуги;
- цифровата наземна телевизия може да бъде ефективно предоставяна само чрез честотните ленти в дециметровия (UHF) обхват;
- радиочестотната политика трябва да бъде динамична и да даде възможност на радио- и телевизионните оператори да разработят нови услуги. [57]
Много важен въпрос във връзка с използването на цифровия дивидент е и международната координация за намаляване на интерференцията на радиовълните между различните страни. Тя може да се осъществи на три нива: глобално, в световен план - чрез Международния телекомуникационен съюз - ITU, регионално (за Европа) – чрез Европейска конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации - СЕРТ, обединяваща 48 страни и Европейската комисия - ЕС, представляваща 27 държави-членки и в национален мащаб.
На 24 септември 2008 г. Европейският парламент приема Резолюция относно Съобщение на Европейската комисия от 13 ноември 2007 г. за пълноценното използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаването към цифрово радиоразпръскване. В тази резолюция Европейският парламент подчертава, че „основен ръководен принцип при разпределянето на цифровия дивидент следва да бъде обществения интерес чрез осигуряването на най-висока социална, културна и икономическа стойност, изразяваща се в по-голямо и с по-широк географски обхват предлагане на услуги и цифрово съдържание на гражданите”. В резолюцията се посочва също, че трябва да се насърчава повсеместно широколентовият достъп, т. е. възможностите за едновременно пренасяне на канали за глас, видео и данни. На потребителите трябва да се предостави широка гама от висококачествени услуги и същевременно да се защитят техните права, свързани със свободата на словото, медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие, както и правата на малолетните. С тази резолюция и изброените в нея  аргументи Европейският парламент призовава държавите-членки до края на 2009 г. да разработят, подпомогнати от Комисията и при спазване на единна обща методология, национални стратегии относно използването на цифровия дивидент. Предвиждат се различни степени на съгласуване на планирането на спектъра: национално управление за еднопосочните мрежи с голяма мощност; национално управление, съчетано с незадължително съгласуване на ниво ЕС за еднопосочните мрежи със средна и малка мощност; гъвкаво съгласуване на ниво ЕС за двупосочните мрежи с малка мощност. [58]
По-нататък, Европейската комисия излиза с Препоръка за улесняване на освобождаването на цифровия дивидент в Европейския съюз. Чрез нея тя подчертава, че за да се създаде единен пазар на услуги и оборудване и да се стимулира икономическото развитие в рамките на Европейския съюз, между държавите-членки е спешно необходим координиран подход към цифровия дивидент. [59]
Какво следва в близко бъдеще? Програмата за развитие и използване на цифровите технологии, огласена през 2010 г., е първата от общо седем големи инициативи, които се предвижда да съдействат за изпълнението на Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”. В тази програма са заложени няколко цели - да се създаде нов единен пазар в Европейския съюз, включващ ползите от цифровата ера; да се подобрят стандартите и оперативната съвместимост в цифровите технологии, както и да се укрепят доверието и сигурността при ползването им от европейските потребители и да се стимулира изследователската и развойна дейност в областта на новите технологии в полза на обществото. [60] Отчита се и необходимостта да се разработи цифрова стратегия на Европейския съюз.
Дебатите в Европейския парламент, а и в държавите-членки за най-ефективното използване и регулаторно осигуряване на освободения радиочестотен спектър тепърва предстоят. Широколентовият достъп, triple play[xv] и quadruple play[xvi] услугите, фиксирано-мобилната конвергенция, мобилната телевизия, Web 2.0 са новите технологични предизвикателства пред развиващия се общ вътрешен пазар за електронни комуникации. Основна цел в областта на аудиовизията е да насърчи мобилното приемане на видео, интернет и мултимедийни данни, както и развитието на преносими устройства за приемане на цифров видеосигнал (DVB-H)[xvii], заедно с телевизията с висока разделителна способност (HDTV).
*      *      *
Паневропейските стъпки към по-нататъшно насърчаване на ефективното използване на радиочестотния спектър в аудиовизуалния сектор са от голямо икономическо, социално и културно значение за бъдещото му развитие. Бързият напредък на информационните технологии поставя на преден план въпроса за тяхното влияние върху глобалната/регионална/национална/местна комуникационна среда. Очаква се този процес да стимулира средствата за масова информация да превключат от екстензивна към интензивна фаза на развитие.
Съвременната технологична и пазарностимулирана конвергенция се извършва в нова среда. Цифровизацията, широколентовите технологии и уебкастингът увеличават броя на каналите, предоставяйки на зрителите богат избор на програми и аудиовизуални услуги. Самата аудиовизуалната реалност става все по-сложна вследствие на преплитането между линейно и нелинейно програмиране, както и между радио- и телевизионно разпространение и аудиовизуални услуги. Интегрирането на различни функции в едно устройство е важна тенденция в усъвършенстването на информационните продукти.Съвременните телевизионни апарати приемат и радиопрограми, а някои хибридни модели имат достъп до услуги в Интернет.Новите автомобилни радиоприемници имат екран за възпроизвеждане на телевизионни програми. Много модели мобилни телефони вече могат да приемат радио- и телевизионен програми.
Едно от ключовите предизвикателства в контекста на прехода към цифровизация се отнася до намирането на модел за най-оптимално използване на радиочестотния спектър. Цифровият дивидент, освободен в резултат от ефективното използване на радиочестотите, ще  даде възможност за създаването на нови разпределителни мрежи и за разширяване на потенциала за безжични иновации и услуги.
Политиките, форматът и темпото на всички тези промени могат да изправят пред множество предизвикателства правителства, регулаторни органи, оператори и потребители. Изключването на аналоговото радиоразпръскване е важен приоритет, за чието осъществяване са необходими обединените усилия на участниците в процеса и институциите, отговарящи за ефективното осъществяване на прехода с оглед да бъде гарантирано правото на информация на всеки български гражданин и съхранена националната ни идентичност в широколентовото общество.
 
БЕЛЕЖКИ - позовавания:
1. European Union (1957) Treaty Establishing the European Community. http://europa.eu.int/eur-lex/en/treaties/dat/EC_consol.html.  
2. European Union (1986) The Single European Act. http://europa.eu/scadplus/treaties/singleact_en.htm.  
3.European Union (1992) Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:115:0013:0045:BG:PDF
4. EuropeanUnion (1999) Договор от Aмстердам, изменящ Договора за Eвропейския съюз, договорите за създаване на европейските общности и някои свързани с тях актове. http://eur-lex.europa.eu/bg/treaties/dat/11997D/word/11997D.doc.
5. European Union (2001)Treaty of Nice Amending the Treaty on European Union, the Treaties Establishing the European Communities and Certain Related Acts. http://eur-lex.europa.eu/en/treaties/dat/12001C/htm/12001C.html
6. CEPT (2007) WI95revCO07 Special Arrangement. http://www.cept.org/5BC8C150-2074-40BA-BF47-559AB357DB57.W5Doc?frames=no&.  
7. EBU Digital Radio Conference (2010) http://digitalradioconference.ebu.ch/
8. RSPG (2011) Report on Spectrum Aspects Related to „The Future of Radio Broadcasting in Europe: Identified Needs, Opportunities and Possible Ways Forward” http://www.rspg.ec.europa.eu/consultations/index_en.htm
9. CEPT (2010) ECC Future Possibilities for the Digitalisation of Band II (87.5 - 108 mhz). St. Petersburg. http://www.erodocdb.dk/Docs/doc98/official/pdf/ECCREP141.PDF
10. International Telecommunication Union (2006) Digital Broadcasting Set to Transform Communication Landscape by 2015. http://www.itu.int/newsroom/press_releases/2006/11.html
11. Министерски съвет на Република България. (2000) Решение № 909 от 28 декември 2000 г. за приемане на актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на република България (обн.ДВ,бр.3 от 9 януари 2001 г.).http://im.cablebg.net/clients/r909ms00.htm
12. Министерски съвет на Република България (2002) Решение № 303 от 21 май 2002 г.за приемане на актуализирана Секторна политика в далекосъобщенията на Република България (обн.ДВ,бр.62 от 25 юни 2002 г.). http://law.dir.bg/reference.php?f=r303ms02
13. Министерски съвет на Република България(2004)Решение № 885 на МС от 10.11.2004 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщениятана Република България (обн. ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.) www.mtitc.government.bg/upload/docs/docbg20071019135525.doc
14. СЕМ и КРС (2005) Стратегия за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=803
15. Министерски съвет на Република България (2010)Решение  № 972 на МС от 29.12.2010 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщениятана Република България. (oбн. ДВ. бр.4 от 12 Януари 2011 г.) http://juen.bg/menu-2011.htm#name4
16. Media Consultant (2012) Телевизията и радиото в условията на цифровия преход http://www.newmedia21.eu/proekti/televiziyata-i-radioto-v-usloviyata-na-tsifroviya-prehod-ad-hoc-kolichestveno-izsledvane/
17.European Commission (1984) Green Paper on the Establishment of the Common Market for Broadcasting, Especially by Satellite and Cable. COM (84) 300. http://aei.pitt.edu/1150/
18. European Commission (1987) Green Paper on the Development of the Common Market for Telecommunications Services and Equipment. COM (87) 290. http://aei.pitt.edu/1159/
19. European Commission (1989) Council Decision of 27 April 1989 on High-definition Television (89/337/EEC) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:31989D0337:EN:HTML
20. Council of Europe (1989) European Convention on Transfrontier Television. http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/132.htm
21. European Commission (2007) Directive 2007/65/EC of the European Parliament and of the Council Amending Council Directive 89/552/EEC on the Coordination of Certain Provisions Laid Down by Law, Regulation or Administrative Action in Member States Concerning thePursuit of Television Broadcasting Activities, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1989L0552:20071219:EN:PDF
22. DVB - Digital Video Broadcasting (1993) http://www.dvb.org/
23. European Commission (1997) Towards an Information Society Approach.Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Information Technology Sectors, and the Implications for Regulation. COM (97) 623. http://aei.pitt.edu/1160/
24. European Commission (1998) Green Paper on Radio Spectrum Policy in the Context of European Community Policies such as Telecommunications, Broadcasting, Transport, and R&D. COM(98) 596 http://europa.eu/documents/comm/green_papers/pdf/com98_596.pdf
25. European Commission (1999). Principles and Guidelines for the Community`s Audiovisual Policy in the Digital Age. Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. COM (1999) 657. http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:7kK4oDO72lgJ:aei.pitt.edu/3535/+European+Commission+communication+guidelines+and+principles+1999&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&source=www.google.bg
26. European Commission (2002). Decision No 676/2002/EC of the European Parliament and of the Council on a Regulatory Framework for Radio Spectrum Policy in the European Community. http://www.anacom.pt/template20.jsp?categoryId=58697&contentId=93373
27. European Commission (2002) Directive 2002/19/EC of the European Parliament and of the Council on Access to, and Interconnection of Electronic Communications Networks and Associated Facilities (Access Directive). http://www.anacom.pt/template20.jsp?categoryId=58693&contentId=93319.   
28. European Commission (2002) Directive 2002/20/EC of the European Parliament and of the Council on the Authorisation of Electronic Communications Networks and Services (Authorisation Directive). http://www.anacom.pt/template20.jsp?categoryId=58694&contentId=93326.
30. European Commission (2009) Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:337:0037:0069:EN:PDF
31. European Commission (2002) Commission Guidelines on Market Analysis and the Assessment of Significant Market Power under the Community Regulatory Framework for Electronic Communications Networks and Services. http://www.anacom.pt/template20.jsp?categoryId=58712&contentId=93378
32. Council of Europe (2003) Recommendation of the Committee of Ministers to Member States on Measures to Promote the Democratic and Social Contribution of Digital Broadcasting. https://wcd.coe.int/rsi/common/renderers/rend_standard.jsp?DocId=38043&SecMode=1&SiteName=cm&Lang=en
33. European Commission (2003) Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions on the Transition from Analogue to Digital Broadcasting.       http://ec.europa.eu/information_society/topics/telecoms/regulatory/digital_broadcasting/documents/acte_en_vf.pdf
34. European Commission (2004) Communication on Interoperability of Digital Interactive Television Services. http://www.anacom.pt/text/render.jsp?categoryId=334048
35. European Commission (2005) Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions on Accelerating the Transition from Analogue to Digital Broadcasting. http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/doc/info_centre/communic_reports/switchover/com_2005_0204_f_en_acte.pdf
36. European Commission (2006) Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European economic and Social Committee and the Committee of the Regions: EU Spectrum Policy Priorities for the Digital Switchover in the Context of the Upcoming ITU Regional Radiocommunication Conference 2006 (RRC-06). http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0461:FIN:EN:DOC
37.  European Parliament (2005). Resolution on Accelerating the Transition from Analogue to Digital Broadcasting. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2006:280E:0115:0117:EN:PDF
38. International Telecommunication Union (2006) Digital Broadcasting Set to Transform Communication Landscape by 2015. http://www.itu.int/newsroom/press_releases/2006/11.html
39. European Commission (2010)Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions: Европа 2020:  Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:2020:FIN:BG:PDF
40. European Commission (2010)Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions: Програма в областта на цифровите технологии за Европа http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:0245:FIN:BG:PDF
41. European Parliament (2012)Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър.http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:081:0007:01:BG:HTML
42.  Съвет за електронни медии (2002) Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. http://im.cablebg.net/clients/srtdnr05.htm
43. Министерски съвет на Р България (2012) Решение № 604 от 13 юли 2012 г.:  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България. http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=B175C15FF28007FC51105B957E903B52?idMat=66788
44. European Commission (1994) Europe and the Global Information Society, the Bangemann Report. http://europa.eu.int/ISPO/infosoc/backg/bangeman.html
45. European Council (2000). The Lisbon European Council – an Agenda of Economic and Social Renewal for Europe. Contribution of the European Commission to the Special European Council in Lisbon. http://ec.europa.eu/growthandjobs/pdf/lisbon_en.pdf
47. European Parliament (2005). Resolution on Accelerating the Transition from Analogue to Digital Broadcasting. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2005-0431+0+DOC+XML+V0//EN&language=EN
48. European Commission (2007). Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions: Reaping the Full Benefits of the Digital Dividend in Europe: a Common Approach to the Use of the Spectrum Released by the Digital Switchover. http://www.ec.europa.eu/information_society/policy/radio_spectrum/docs/ref_docs/com/com_dd_en.pdf
49. European Commission (2007) Strengthening the Internal Market for Mobile TV.http://europa.eu/legislation_summaries/information_society/radiofrequencies/l24125_en.htm
50. European Commission (2007). Directive 2007/65/EC of the European Parliament and of the Council Amending Council Directive 89/552/EEC on the Coordination of Certain Provisions Laid Down by Law, Regulation or Administrative Action in Member States Concerning the Pursuit of Television Broadcasting Activities. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1989L0552:20071219:EN:PDF
51. European Commission (2006) Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. Sec (2006) 354 SEC 355. Bridging the Broadband Gap. http://eurlex.europa.eu/Lex.Uri.Servsite/en/com/2006/com2006_0129en01.doc
52. European Commission (2007). Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions: EU Spectrum Policy Priorities for the Digital Switchover in the Context of the Upcoming ITU Regional Radiocommunication Conference 2006 (RRC-06). http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0461:FIN:EN:DOC
53. International Telecommunication Union (2006) Digital broadcasting Set to Transform Communication Landscape by 2015. Accord Is Major Step in Implementing World Summit on the Information Society Objectives. http://www.itu.int/newsroom/press_releases/2006/11.html
54. International Telecommunication Union (2007). ITU World Radiocommunication Conference Concludes after Four Weeks. International Treaty Sets Future Course for Wireless. http://www.itu.int/newsroom/press_releases\2007\36.html
55. Council of Europe (2008) Declaration of the Committee of Ministers on the Allocation and Management of the Digital Dividend and the Public Interest. https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=Decl(20.02.2008)&Language=lanEnglish&Ver=0002&Site=COE&BackColorInternet=9999CC&BackColorIntranet=FFBB55&BackColorLogged=FFAC75   
56. Reding V. (2008) Digital TV, Mobile TV: Let`s Push for Open Technologies in Europe and Worldwide. DVB World 2008. http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=SPEECH/08/144&format=HTML&
57. European Broadcasting Union (2008) European Broadcasters’ View on Spectrum Policy. http://www.ebu.ch/en/union/under_banners/DigitalDividend.php
58. European Parliament (2008) Resolution on the European Commission’s (EC) Communication of 13 November 2007 on ``Reaping the Full enefits of the Digital Dividend in Europe: a Common Approach to the Use of the Spectrum Released by the Digital Switchover``. http://www.europarl.europa.eu/oeil/file.jsp?id=5625242
59. European Commission (2009) Recommendation on Facilitating the Release of the Digital Dividend in the European Union. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:308:0024:0026:EN:PDF
60. European Commission (2010) Програма за развитие на цифровите технологии http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=5789
 

БЕЛЕЖКИ - пояснения:
[i] DAB (Digital Audio Broadcasting)
[ii] DVB (Digital Video Broadcasting)
[iii] Вж. повече в: Райчева Лилия, Конов Кирил. Цифрово радио. Прогнози и перспективи. // Радиосредата (2001-2010). Състав. Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров. ИК «Фабер», Велико Търново, 2011, с. 345-375.
[iv]ултракъси вълни с честотна модулация
[v] DRM (Digital Rights Management) - софтуерна защита на файлов формат за цифрови издания.
[vi] RDS (Radio Data System) - система за предаване на данни, коятое допълнителна услуга, предоставяна от радиостанциите, излъчващи на УКВ.
[vii] Terrestrial Digital Multimedia Broadcasting
[viii] CBISS (The Communications Broadcast Issues Subgroup) – Подгрупа по въпросите на радиоразпръскването на комуникациите към COCOM (Communications Committee) – Комитетът по комуникации на Генералната дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия.
[ix] RSPG (RadioSpectrumPolicyGroup) Група за политика в областта на радиочестотния спектър
[x] EPRA (EuropeanPlatformofRegulatoryAuthorities) Европейска платформа на регулаторните органи
[xi]CEPT (TheEuropeanConferenceofPostalandTelecommunicationsAdministrations) Европейска конференция на пощенските и далекосъобщителните администрации
[xii] Вж. повече в:
Райчева Лилия, Владков Емил. Цифрова телевизия. Прогнози и перспективи.// „Телевизионната среда (2001-2010)”. Състав. Маргарита Пешева, Лилия Райчева, Милко Петров. ИК «Фабер», Велико Търново, 2011, с. 359-383.
Raycheva, Lilia. Tracing the Digital Switchover in an Enlarged Europe.// Communication, Politics & Culture. School of Media & Communication. RMIT University, Melbourne, Australia, 2010, Vol. 43, No 2, pp. 83-98. 
Raycheva Lilia. DTV in Bulgaria.// Van den Broeck W., Pierson J. (eds.) “Digital Television in Europe”. Brussels: VUBpress (2008), pp. 23-31.
Raycheva Lilia. Tracing the Digital Switchover in Enlarged Europe.// Agnes Urban, Bartolomeo Sapio, Tomaž Turk (eds.) “Digital Television Revisited”// COST Action 298: ‘Participation in the Broadband Society’ (2008), pp. 155-164.
[xiii] Вж. повече в:
Raycheva Lilia. Television: The Good, the Bad and the Unexpected Challenges of ICT. // Fortunati L., Gebhardt J., Vincent J. (eds.) “Participation in Broadband Society: Interacting with Broadband Society”. Frankfurt am Main, Germany: Peter Lang GmbH (2010), Vol.1, pp.187-205.
Raycheva, Lilia. Television: the Challenges of the Digital Dividend to Viewers Participation. // Sapio B., Haddon L., Mante-Meijer E., Fortunati L., Turk T., Loos E. (eds.) “The Good, the Bad and the Challenging. The User and the Future of Information and Communication Technologies” (eds.). Luxemburg: Office for Official Publications of the European Communities (2009). Vol 1., pp. 477-485.
Raycheva, Lilia. Television: The Good, the Bad and the Unexpected Challenges of ICT. // Sapio B., Fortunati L., Haddon L., Kommonen K., Mante-Meijer E., Turk T. (eds.) “The Good, the Bad and the Unexpected. The User and the Future of Information and Communication Technologies”. Koper: ABS Center (2008), Vol. 1, pp. 580-594.
Raycheva, Lilia. Television in Bulgaria on the Net. A chapter in: Nikos Leandros (ed.). “The Impact of Internet on the Mass Media in Europe”// UK and USA: Abramis, Bury St. Edmunds, Suffolk, 2006, pp. 503-513.
Райчева, Лилия.Предизвикателствата на дигиталната медиаморфоза// Ред.Марина Лазарова, Калина Лукова, Мария Ганева, Радка Върбанова. “Комуникационни стратегии в хуманитаристиката”. Бургас: Издателство на Бургаския свободен университет, 2005, с. 29-35.
Райчева, Лилия. От аналогово към дигитално мислене // Медиа свят. - ISSN 1311-7483. - апр. 2005, с. 12-13.
Райчева, Лилия, Жукова Даниела, Караиванов и Георги. Прозрачност и плурализъм в условията на цифровизация – предизвикателствата пред регулаторните органи// Информационен бюлетин на Съвета за електронни медии, 2004, бр. 4, с. 27-32.
[xiv] Икономика на знанието – понятие, обхващащо напредъка в науката и технологиите и въздействието, което те оказват върху икономическия и социалния живот в процеса на глобализация. Терминът е въведен от Питър Дракър и визира икономика, базирана на знанието, иновациите и информационните услуги, съществена за развитието на постиндустриалното общество. 
[xv] tripleplay - услуги за предаване на данни, глас и видео в мрежите наинтернет-доставчиците (широколентов достъп до Интернет, телефон и интерактивна цифрова телевизия.  Сред използваните технологии са IPTV и VoiceoverIP).
[xvi] quadruple play - комбиниране на triple play услуги с безжични услуги
[xvii] DVB-H- технология за мобилно приемане на цифров видеосигнал към мобилни устройства като мобилни телефони и портативни телевизори.
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Райчева, Лилия. Предизвикателства пред цифровото радиоразпръскване // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2013, № 15. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
Контакт (Contact):lraycheva@yahoo.com

 

дата на публикуване: 23.01.2013, Сряда, 09:26
прочетена: 10730 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: