Svetlozar Kirilov. Katunitza and the Swamp of Self-Fulfilling Prophecy. The article analyzes clashes between ethnic Bulgarian villagers and a Roma clan in Katunitza, Southern Bulgaria. It shows how a local conflict, because of the different ethnicity of the clashing sides can escalate into ethnic clashes on the whole territory of the country and protests against “Gypsy crime.”
Key words: Katunitza; Roma; self-fulfilling prophecy
Ром, за когото се смята, че е свързан с Кирил Рашков, прегазва с микробус и убива деветнадесетгодишен младеж в Катуница, Пловдивско, на 23 септември 2011 г. [1] Още същата вечер гневни жители на селото се събират около къщите на „цар” Киро и подпалват една от тях. На следващата вечер към тях се присъединяват стотици младежи от Пловдив, сред които и футболни фенове. За първите два дни са подпалени три от къщите на семейство Рашкови и няколко автомобила. Полицията блокира достъпа до останалите три къщи на Рашкови в Катуница, а семейството напуска селото.
Тълкуване на случая в Катуница
Хората в Катуница протестират срещу своеволията на човек, който явно върши престъпления, но остава ненаказан. Кирил Рашков изглежда е вършил престъпления през последните двадесетина години – производство на нелегален алкохол, заграбване на общински имот от над 80 дка в землището на селото, заплахи с убийство и сериозни съмнения за поръчване на няколко взрива. Въпреки това той не е получавал адекватни наказания, което показва, че е имал политически чадър и достатъчно влиятелни контакти, за да избегне възмездие. Това го сродява с други местни деребеи като братя Галеви в Дупница или Фидел Беев във Велинград.
Но различното при Рашков е, че той е етнически ром, което измества фокуса на националните протести, последвали събитията в Катуница, в друга плоскост – срещу „циганската престъпност”. Повечето българи в Катуница ясно заявяват както пред медиите, така и в разговорите с автора на този текст, че техният протест не е срещу циганите, а само срещу Рашков и неговото семейство [2].
Местните роми са калайджии и българите в Катуница казват, че нямат никакви проблеми с тях. Характеризират ги като бедни и кротки хора, които не вършат кражби. Преди няколко години селската църква била обновена и местните роми, които не можели да дадат пари, помогнали с труд. Обратно, родът на Рашкови, които са се заселили в селото преди около 25 г., са калдераши – ромска група, различна от калайджиите.
Хората от Катуница протестират дори не срещу рода на Рашков, а само срещу него и неговото непосредствено семейство. Кирил Рашков има двама братя, които живеят в селото, но хората имат добро мнение за тях.
Но протестите в много градове на страната след смъртта на момчето изместват фокуса на тълкуването на станалото. Митингите са под знака на етническата ненавист с лозунги против „циганската престъпност”. В тях участват предимно млади хора, между 14 и18 г., родени по време на прехода, които демонстрират крайни расистки възгледи.
Търсене на колективна вина и искането на колективно наказание.
„Циганите на сапун! Турците под ножа!” е основният лозунг на протестиращите в Пловдив и други градове. Той ясно показва тенденцията предубеденото мислене да търси колективна вина и колективна отговорност. Защо „турците под ножа”? Дори и конфликтът да се тълкува като етнически, между българи и роми, то турците нямат отношение към него – те нищо не са направили. Предубедените хора обаче не мислят така – това, че някой е етнически различен, е достатъчно основание за омраза, а тя може да се материализира в агресия. При протестите в Пловдив хора от тълпата чупят прозорци на Джумая джамия, някои от демонстрантите в София хвърлят камъни по сградата на джамията Баня баши, в Плевен хора от шествието разбиват стъклата на клуб на Движението за права и свободи [3].
„Циганите на сапун” – всички роми ли са виновни за смъртта на момчето? Доколко е валидна идеята за „циганската престъпност”? Сериозен проблем на българската журналистика е, че тя, както и българското обществено мнение, смята ромите в България за една тотална единна общност. Всъщност ромите се делят на няколко групи, вероятно пет на брой в България, които са различни по култура и поведение и в немалко случаи поддържат дистанция помежду си, обикновено не сключват бракове между групите, а някои дори имат и негативни нагласи за другите. Петте ромски групи са даскане рома (наричани още дасикане рома), хорахане рома (хорохане рома), лудари (рудари), калдераши („кардараши”) и калайджии според типологията на антрополога Алексей Пампоров [4]. Дасикане рома и хорохане рома могат да бъдат обединени в групата на „йерлиите” според етнографите Елена Марушиакова и Веселин Попов [5]. Например във „Факултета”, най-голямата ромска махала в София, живеят йерлии (наричани тук често ерлии) и те се дистанцират от калдерашите, а някои ерлии дори имат силно отрицателно мнение за тях. Това е ясно установено при теренната социологическа работа на автора на този текст във „Факултета” за повече от година и половина, юни 2010 г. – януари 2012 г. Една от причините за негативните мнения на другите роми за калдерашите е, че те смятат джебчийството за традиция при калдерашите. Другите роми мислят, че практиката на калдерашите да крадат изгражда отрицателен стереотип за всички роми.
Идеята, че кражбата е културно присъща на ромите е валидна донякъде само за калдерашите [6], и то само за някои нейни подгрупи, които упражняват джебчийство. Но калдерашите са много малка част от ромите в България. Когато има кражби при другите ромски групи, те са по социални причини, поради бедност. Тези кражби обикновено са дребни и нямаше да ги има, ако ромите имаха работа.
Станалото в Катуница можеше да задейства самореализиращото се пророчество
Случаят в Катуница показва, че стане ли сблъсък, който придобие характеристиките на етнически, може да се задейства механизмът на самореализиращото се пророчество. Самореализиращото се пророчество е известно още и като теоремата на Томас, която гласи „Ако хората определят дадени ситуации за реални, те стават реални впоследствие” [7]. Ако има напрежение и нетолерантност между две етнически (или други) групи, то достатъчно е да се случи акт на насилие и враждебност от представители на едната група, който да провокира аналогично насилие от другата, което пък да предизвика нова агресия на хора от първата група и т.н. Всяко враждебно действие на едната група убеждава другата, че „другият етнос” е враждебен и заслужава да бъде мразен.
Митингите и протестните шествия в страната по повод Катуница създадоха заплаха за задействане на самореализиращото се пророчество. Най-опасните възможности бяха в Пловдив, Варна, Благоевград и София (кв. „Модерно предградие”).
След смъртта на деветнадесетгодишния младеж от Катуница, ученик в Строителния техникум в Пловдив, в града под тепетата младежи няколко дни подред провеждат митинги на площад „Съединение”. Митингът на 25 септември 2011 г. продължава с шествие по Главната улица и достига до централния площад. По пътя младежи от шествието се нахвърлят срещу минувачи, които смятат за цигани – мъж понася няколко удара и се скрива в кафене, нападнати са момче и момиче, които полицията една спасява от тълпата. Бити са музикантите на мюсюлманска сватба. Когато шествието минава покрай Джумая джамия, някои младежи хвърлят камъни и чупят няколко прозореца на джамията [8], [9]. Няколкостотин души от митинга се насочват към Аджисан махала, но полицията ги спира.
Обитателите на пловдивските етнически гета Аджисан махала, Столипиново и Шекер махала са изплашени и спонтанно се организират за защита. В Аджисан махала, където хората се идентифицират като турци, но са смятани за цигани от българите, разказват за случаи на жители на махалата, които са бити, преследвани или обиждани; често това са жени, работещи в чистотата. Това създава възможност, ако някои от малцинството отговорят на насилието с насилие, то да породи нови и по-мащабни агресивни действия от страна на мнозинството. Мюсюлманите от Аджисан махала са уплашени, че полицията може да не удържи потенциалните нападатели и затова сформират собствени постове, въоръжени с брадви, колове и тръби, които нощем охраняват подстъпите към квартала [10]. Всеки възможен сблъсък между преминаващи българи и тези постове би могъл да задейства унищожителния механизъм на самореализиращото се пророчество.
Във Варна протестът на 25 септември 2011 г. започва пред Катедралата, след което ок. 400–500 от участниците се насочват към ромската махала „Максуда”. Полицията блокира някои кръстовища, за да ги спре, но част от протестиращите заобикалят и достигат до махалата. Ромите там са се приготвили за защита, но до сериозни сблъсъци не се стига поради засиленото присъствие на полицаите, които съумяват да изолират двете потенциално конфликтни страни. „Искам да отбележа, че въоръжаването на ромите в кв. „Максуда” беше продиктувано от това да си запазят домовете от протестиращите”, заявява Димитър Димитров, директор на областната дирекция на МВР – Варна [11]. Съвсем по логиката на самореализиращото се пророчество по-късно се съобщава, че ромите в село Каменар, щом научили за нападението срещу „Максуда”, искали да се притекат на помощ, но полицията ги удържа в селото [12].
В Благоевград след протестен митинг на 28 септември 2011 г. двама роми са бити. Насилието кара няколкостотин души от ромската махала да тръгнат да търсят отмъщение, но полицията ги спира [13].
София се разминава с осъществяването на самореализиращо се пророчество в кв. „Модерно предградие”. Там група от петима българи залавят ромско момче на 16 г., което се опитва да краде от съседна къща на 2 октомври 2011 г. Момчето побягва и казва на група роми, че българите искат да го бият. Това е скоро след Катуница, местните роми живеят в напрежение и са очаквали да има българско нападение срещу тях. Ромите впоследствие заявяват, че не са знаели, че българите гонят младежа заради опита за кражба и смятали, че това е етническо нападение [14], [15]. Ромите, които са между 15 и 40 души (според различни източници) атакуват петимата българи и ги бият. Идва полиция и боят е прекратен. Този случай е много опасен, защото можеше да се разрасне и да бъде раздухан и използван от „Атака” или ВМРО – хора от малцинството бяха извършили реално насилие срещу българи, макар и вероятно погрешно смятайки, че българите са осъществявали етническо нападение срещу ром.
Българското общество се разминава, вероятно на косъм, с осъществяването на мрачния механизъм на самореализиращото се пророчество. Ако при някои от шествията и сблъсъците в страната се беше стигнало до нови жертви, независимо дали са етнически българи или роми, това щеше да доведе страната до ръба на сериозен етнически конфликт. Изглежда действията на полицията, ориентацията на значима част от протестиращите по-скоро към мирните форми и професионалното поведение на повечето медии бяха трите основни фактора, които спряха самореализиращото се пророчество. Полицията блокира достъпа до ромските махали в много градове и не позволи крайните сред демонстрантите да извършат насилия срещу роми, както и охраняваше митингите, за да предотврати агресивни действия. Въпреки че значима част от протестиращите изразяваха крайни расистки възгледи, не всички от тях бяха склонни да нападат ромските квартали и да убиват живеещите в тях. Повечето медии се отнесоха отговорно и не тръгнаха да нагнетяват етническото напрежение. Тук се открои и разликата със създаваното от потребителите съдържание в интернет – много от съобщенията във Фейсбук и другаде в мрежата съдържаха крайни расистки изказвания и призиви.
Ползата от станалото в Катуница е, че поставя поне две важни теми в българското общество: 1) за хората, които са недосегаеми за законите поради влиятелни протекции и 2) за несъстоялата се ромска интеграция – защо не се е състояла, как да стане и дали това е изобщо възможно.
Недосегаемите от закона
Кирил Рашков не е обикновен ром престъпник, а определено се ползва с влиятелни контакти. Местните хора са забелязвали, че късно вечер пред къщата му спират коли с буркани и хората от тях влизат в къщата на Рашков. Християна Вангелова, бивш следовател, която прави проверка на нелегалния цех за алкохол на „цар” Киро още през 1992 г., казва, че делото е връщано няколко пъти и никога не е стигнало до съд [16]. Кирил Рашков карал спирт с вагони от Украйна. Следователката установила, че е пристигнала цистерна със спирт, но Кирил Рашков явно е разбирал, че го дебнат и не идвал да я освободи. След време цистерната изчезнала. Оказало се, че отпътувала до Горна Оряховица и там била освободена от „Кинтекс”, външнотърговското оръжейно дружество [17]. Което означава, че Рашков е имал контакти на доста високо държавно равнище.
Според свидетели Рашков ги е заплашвал с познанството си с апелативен прокурор [18]. Силният обществен интерес този път не позволи на „цар” Киро да се измъкне от правосъдието и в края на януари 2011 г. асеновградският районен съд го осъди на три години и шест месеца затвор за заплахи за убийство.
Журналистиката на ромска тема – качествена и некачествена
Темата за ромската интеграция разкрива и разликата между качествената и некачествената журналистика. Седмичникът „Капитал” от години в своите публикации изразява позицията, че интеграцията на ромите е полезна не само за „тях”, но и за „нас” – интегрираните роми ще станат нормални граждани, ще имат работа, образование, ще плащат данъци, няма да живеят от социални помощи или кражби [19].
От друга страна, некачествената журналистика използва Катуница манипулативно за политически изгоди. Един от ярките случаи е в. „Атака”, който в публикация, провокативно и тенденциозно озаглавена „Реджеп Ердоган подклажда циганското насилие в България”, манипулативно интерпретира съобщение на „Си Ен Ен Тюрк”. Турският тв канал съобщава, че хора в Столипиново изразили мнение, че ако турският премиер разговаря с българския по телефона, това ще помогне за успокояване на ситуацията. В. „Атака” необосновано заключава, че турският премиер подклажда етническите сблъсъци в България и управлява българския си колега по телефона [20].
* * *
Станалото в Катуница и в страната показва, че етническият мир може да бъде застрашен и винаги има опасност от задействане на опасния механизъм на самореализиращото се пророчество, а това може да има трагични последици. Сблъсъци между българи и роми периодично се случват и влизат в дневния ред на българското общество – сега Катуница, през август 2007 г. напрежението в софийския квартал „Красна поляна” след като роми са бити от български младежи, през 2005 г. – убийството от роми на професор в кв. „Захарна фабрика”, София. Тази тема ще продължава да изплува в медиите, защото интеграцията на ромите не е осъществена, а това означава, че трябва да се готвим за нови Катуници. Ще съумеем ли да предотвратим самореализиращото се пророчество тогава?
Бележки:
[1] Този текст първо е представен на научната конференция „Медии, власт, пари – има ли място за качествена журналиситка” в рамките на Шестия медиен панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Статията е отпечатана в: НЕЙКОВА, Мария (състав. и науч. ред.) Журналисти по теория, журналисти на практика: Научна конференция, 15 декември 2011 г. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 2012, с. 34–39.
[2] КИРИЛОВ, Светлозар. Един социолог в Катуница – какво буди етнически чудовища. Електронен вестник [online], 4 октомври 2011. Available from: <http://e-vestnik.bg/12777>.
[3] Десетки са арестувани след протестите, обстановката в страната се нормализира. Дарик нюз, 26 септември 2011.
[4] ПАМПОРОВ, Алексей. Ромското всекидневие в България. София: МЦИМКВ, 2006, 52–75.
[5] МАРУШИАКОВА, Елена и Веселин ПОПОВ. Циганите в България. София: Клуб’90, 1993, 109–127.
[6] БЕЗЛОВ, Тихомир. Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности– част 5, [online]. 19 март 2007[cited 9 November 2009]. Available from: <www.capital.bg/blogove/pravo/2007/03/19/320202...>
[7] THOMAS, William I. and D. THOMAS. The Child in America: Behavior Problems and Programs. New York: Knopf, 1928, p. 572.
[8] КАНДЕВА, Елица, Илко ВАСИЛЕВ. Септемврийско въстание срещу Цар Киро. 24 часа, 26 септември 2011.
[9] КРУМОВА, Ели. Ултраси биха роми в Пловдив. Монитор, 26 септември 2011.
[10] КИРИЛОВ, Светлозар. Страх и гняв в Аджисан махала. Електронен вестник [online]. 5 октомври 2011. Available from: <http://e-vestnik.bg/12793>.
[11] Агенция „Фокус”. След Катуница протести заляха страната[online], 26 септември [cited 26 January 2012]. Available from <http://www.focus-news.net/?id=s3607>.
[12] Пак там.
[13] ЧАВДАРОВ, Антон. Сблъсъци на протеста в Благоевград [online]. БНТ, 29 септември 2011 [cited 26 January 2012]. Available from: <http://bnt.bg/bg.news/view/61235/...>
[14] ИЛИЕВ, Димитър. 30 роми бият семейство. Стандарт, 4 октомври 2011, с. 14.
[15] ГРИГОРОВА, Ива. Роми пребиха семейство, хванало крадец. 24 часа, 4 октомври 2011, с. 6.
[16] ДЖЕНЕВА, Грета. Два дни с войска товарихме тирове с фалшив алкохол на Кирил Рашков, а делото се прекрати по давност (интервю с Християна Вангелова). Марица, 28 септември 2011, с. 10.
[17] КУЗОВ, Спас. Убедена съм, че Рашков пак ще се измъкне (интервю с Християна Вангелова). 24 часа, 4 октомври 2011, с. 15.
[18] ИВАЙЛОВА, Тина. Цар Киро: Ще ви убия всичките, ще ви избода очите едно по едно. Дарик нюз, 23 януари 2012.
[19] ДИМИТРОВ, Веселин. Истинските имена на нещата. Капитал, 18 август 2007, 16–17; Къде сбъркахме? Капитал, 1 октомври 2011, 8–12.
[20] Реджеп Ердоган подклажда циганското насилие в България [online]. Атака, 1 октомври 2011 [cited 26 January 2012]. Available from: <http://www.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1727...>
Фото: Авторът
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кирилов, Светлозар. Катуница и тресавището на самореализиращото се пророчество // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2013, № 15. Available from: [ www.media-journal.info ]
Контакт (Contact):
дата на публикуване: 24.01.2013, Четвъртък, 09:15
прочетена: 8224 пъти
нагоре