Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
17 Август 2017 г., Четвъртък

Общество

Принтирай E-mail

Скука и скука на работа: културологични и мениджърски аспекти

Брой 17 / Юли 2013 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д-р Даниела Сотирова

Резюме:

В статията се изследва скуката и скуката на работа в културологическа и мениджърска перспектива. Двете явления са недостатъчно анализирани с изключение на известен интерес към скуката като опитност на психолозите и социолозите. Двете понятия се разглеждат контекстуално, в рамките на културната история на чувствата”. Класическото, но позабравено понятиеaсediaе свързано индиректно със съвременната скука. Културната история на социалната представа за скука е ключов фокус в анализа. Скуката е разгледана в контекста на играта и работата, както и във времева перспектива. Скуката на работа се определя като емоционално състояние и демотивация, характеризиращи се с липса на стимули и осмисленост на работата. Скуката на работа се свързва със зависимост (пристрастеност) на човека към осмисляне.

 

Ключови думи:

скука, скука на работа, подходи към скуката, география на скуката, екзистенциална скука, скука и осмисленост на работата.

Summary:

 

Boredom and boreout: cultural and managerial aspects

This paper aims to investigate boredom and boredom at work (boreout) from culturological and managerial perspective. These two phenomenons are insufficiently analyzed despite the interest to the experience of boredom from psychology and sociology. Both notions are considered within the framework of cultural history of emotions.Classical (and forgotten) word aсedia is related to contemporary boredom but do not address it directly. Cultural history of social perception of boredom is an important focus in this analysis. Boredom is seen in the context of play and workas well as in temporal perspective. Boredom at work (boreout) is defined as an emotional condition characterized by lacking in stimulation and meaningful work. Boredom at work is associated with addiction to searching for meaning.

 

Keywords:

boredom, boredom at work, approaches to boredom, geography of boredom, existential boredom, boredom and meaningful work.

 

1. Етимология и промени в понятието за скука
 
Скуката е като че ли познато на всеки състояние. Но тя е и най-слабо изледвана от психолозите. Скуката не сесвързва с „не-нормалност”, не предизвиква неприемливи поведения (като арогантност, нарцисизъм), тя е безопасна. При скучаещите нужда от обществени разходи за обгрижването им.
Зад подобна самоочевидност на явлението са скрити възможности за нетривиални посоки на осмислянето му. Като начало нека се вгледаме в думите, с които говорим: ние казваме „скучно ми е” за наше състояние, но и „това е скучна лекция”, „скучен разговор”, „скучна работа”, преценявайки качества на поведения, продукти, съвместни дейности и общности. Философският поглед е наложителен в случаи на подобна многозначност на очевидното.
Едно от рядко ползваните днес стари философски понятия е aкедия (oт латинското accidie), означаващо духовно и физическо униние, безделие.Столетия наред акедията е била свързана с христианството чрез изключителното правото на църквата да тълкува човешките емоции. Всъщност един от седемте смъртни гряха, обикновено посочван на четвърта позиция, е леност (acedia), противоположен на добродетелта трудолюбие (industria). Думата е от един и същ корен със „аскетизъм”.
Акедията е близка до онова, което означава по-познатата меланхолия. В историята на културата акедията е свързвана с доминиращата емоционална атмосфера на манастирите, докато меланхолията – с емоциите на светското, градското живеене. Образно казано, акедията е скрита зад стените на манастира. Въпреки приликите, сравнението между акедия и меланхолия остава неясно за философията, културологията и медицината (психиатрия). При проследяване на „културната история на чувствата” се вижда, че през Новото време акедията се разделя на две линии: психологическа (депресия, отчаяние), сближавайки се с меланхолията, и – социално-икономическа - небрежност, мързел, незаинтересованост, апатия. Тази културна промяна е свързана с протестантската трудова етика и новия „идеален тип” (по М. Вебер).
Като вариант на меланхолията акедията има няколко нива, които преливат едно в друго: чувствата предизвикват състояние, а то води и до определено поведение. Така депресия, тъга и ленивост се свързват в едно. Какво точно се крие зад «изоставената» акедия, няма консенсусно мнение, но е сигурно, че акедията е историко-културният извор на представата за скука. Скучно днес се асоциира с лениво, вършено без желание, само „за отбиване на номера”. Разликите между меланхолия и скука са в това, че първата има по-силно подчертан интелектуален статус, докато скука е емоционално състояние – израз на отношение към баналността на момента и ситуацията. Скуката е двойнствена: от една страна, тя е форма на пасивност и смиреност, но от друга - неангажирана съпротива. Тази амбивалентност е важна и за скуката в организацията като белег на организационна субкултура. Концептуализацията на явлението на философско равнище има значение за рабиране на проявите му в организационното всекидневие.
 
 
2. Междукултурни аспекти на скуката
 
В методологията на хуманитарните изследвания е живо класическото правило «първо погледни в речника». Една справка за синонимиите на думата „скука» на три езика показва, че те са:
·                    на български има 15 синонима: тегота, досада, досадливост, отегчение, тягост, мъка, униние, съклет, еднообразие, еднообразност, монотонност, проза, самота, усамотение, безделие.
·               На руски има 24 синонима: печаль, тоска смертная, скукота, тощища, хмурь, сонномушье, уныние, тоска зеленая, скукотень, скучища, тягомотина, хандра, томление, нудь, тягомотность, бодяга, скучнятина, мухи мрут, мушесонье, рутина, тоска, нестояние, мухи дохнут [1].
·                       На английски има 7 синонима [2].
Лексическото сравнение илюстрация за особения статус на скуката в културния свят на славянското, руското и северното. Филолози и културолози твърдят, че едва ли в други езици има повече думи, близки по значение до „скука”, отколкото в руския [3]. Великият стих на М. Лермонтов (1840 г.) «И скучно и грустно» маркира граници на културното своеобразие на това емоционално състояние в тази култура.
Особен е статусът на скуката в географията на културата: има северна, скандинавска, шведска, споменатите славянска, православна, руска форма на скука. В православно-руското световъзприемане скука е обратното на труд, близка е до мързел и бездействие. Такава е руската фраза „Наши руки – не для скуки”, аналог на която липсва в българския език.
Историко-културният анализ показва, че в началото на 19 век английската скука е възприемана като болест на аристократите. В кодекса за светско поведение скучаещият поглед е знак за изисканност. Само погледът на плебея е запален с пламъчето на неприкрит интерес. Преситеният човек не може да не скучае. Такъв е произходът на сплина на английските аристократии, който има своите модификации в руски вариант [3]. Скуката става израз на съсловна принадлежност, свързана с нищо-не-правенето. Социалното високомерие и презрение се изразяват чрез скука.
Интересно е междукултурното сравнение между английската и руска форма на скука от първата половина на ХІХ век. Руската хандра, за разлика от сплина, не е заболяване от пресищане; тя е широко разпространена сред простолюдието, това е «тоска» (тъга). Мотивът на скуката като тъга се е разпространил, според цитирания автор, от времето на Гогол. «Тъгата е безкрайно дългото пространство, от себе си и в себе си разгърнато, от нищо не накъсано, от нищо не прекъснато, безкачествено, плоско, равнинно-еднообразно. Това е хилаво пространство, от нищо не запълнено, нали думата "тоска" е от същия корен като тощий (слаб - Д.С.)» [пак там].На тези простори животът изглежда напразен, той е «непоискана от никого дреболия». Познавачи на руската култура като Д. Лихачов и Г. Гачев показват парадоксалния процес на преминаване на скуката като тъга и униние в юначество (богатирство) и в разгул, и обратно [4].
 
 
3. Скука на работа
 
Понятието скука на работа (трудова скука едва ли по-подходящи синонимии „скука в офиса”, синдром boreout) е въведено от Ф. Ротлин и П. Вердер [5]. То е предложено и се възприема като управленска теория - частен случай от процеса на медикализация на изказа в мениджърското знание с използване на понятията синдром, диагноза, терапия и др. Трудова скука е анлогична на т.нар. „изпепеляване” – една дума със странен превод в българския разговорен и мениджърски език. Понятието е въведено за първи път през 1974 г. отХ. Фройденбергер по аналогия с метафората от заглавието на романа на Г. Грийн «TheBurnoutCase” – текст, преведен удачно и своевременно на български като „Безнадежден случай” [6].
 
 
4. Скуката като емоция, демотивация и «екзистенция»
 
В психологическа перспектива скуката е преди всичко тип емоционално състояние. В сравнение с други близки емоции като фрустрация, гняв, страх, депресия, тя е по-слабо изследвана. Обясненията не би могло да се търсят са в това, че скуката е по-рядко срещана, а по-скоро в това, че тя не е активно причинена или свързана с патология, със социална загриженост от страна на другите. Като емоционално състояние тя може ясно да се дефинира негативно – противоположна е на въвлеченост, ентусиазъм, погълнатост. Последното понятие (flow) е въведено е от американския антрополог и психолог от унгарски произход М, Чиксънтмихали [7]. Потокът на поглъщане разкрива какво е скуката като липса на погълнатост от работата. В рамките на предложения от този учен модел на „психологията на оптималния опит” има възможност за консултанти, обучители и мениджъри да подпомагат и предприемат информирани управленски действия за минимизиране на скуката в организацията.
На второ място, психолозите изследват скуката като отнасяща се до мотивационните процеси и равнища. Тя е предизвикана и от компоненти на работната среда в бизнес организацията и извън нея. Независимо от индивидуалните прагове на чувствителност към внимание, възбудимост, стрес, скуката е проява на недостатъчно стумулиране и задържане на вниманието. Тя е личностно и професионално ненатоварване. Скука усещаме, когато стумулите са занижении по отношение на някакво оптимално равнище. В дефинирането на подобен оптимум се акцентира и на външните, и на индивидуалните и общностниъе фактори. В проучванията на скуката като емоция и демотивация се отделят следните подходи:
·        Изтъкващи факторите монотонност, рядкост на стимулите като елементи на трудовата дейност. Те могат да предизвикат скука в трудовата дейност, а този тип подход обикновено насочва към търсене на връзка между скука и производителност на труда.
·        Акцентиращи върху податливостта към скучаене, т.е. върху значението на вътрешното състояние на индивида, което го прави не-търсещ стимули в работата. В рамките на подобно виждане са изследва и измерва степен на податливост на скука на служителите.
·        Разглеждащи скуката като резултат от процеса на влагане на усилия и на мястото на свикването (т.нар. хабитуация). «Скучно ми е» в този смисъл е неспособност системно да насочваш вниманието си фокусирано, без за това да има нужда от външни специални стимули за това.
·        Търсещи баланс между тревожността и скуката, при което и двете състояния се схващат като израз на разминаване между изискванията на външния свят и личностната компетентност.
В изследванията на трудовата скука се използват както експериментални и емпирични методи, така и изучаване на личния опит и философско-културологичните текстове. Именно последните два метода са важни за дефиниране на т.нар. екзистенциална скука, различна от невротичната. Измерването на трудовата скука най-често се гради на базата на самоотчети и въпросници за различните поведенски признаци за скука: честота на прозяването, замъгленост на погледа, облягане върху лакът на бюрото, гледане в страни или към стената, потропване с пръсти и други признаци на разсеяност, невнимание, невъвлеченост в ситуацията. Интересни са резултатите от някои корелативни измервания на податливост на скука, които варират по признаците пол и културни различия:мъжете са податливи на това състояние в по-голяма степен, отколкото жените; по-висока податливост на скука е свързана с нежеланието да се гласува на избори и с патологично влечение към хазартни игри. Личностните, междуличностни и културни черти (като самота, самотност, меланхолия) оказват влияние върху честотата и естеството на скуката.
 
 
5. Справяне със скуката
 
Според изследователите, съвсем очаквано, «разковничето» за преодоляване на скуката не следва да се мисли и търси като едно-единствено. Но все пак, подобен универсален ключ се открива в развитието на въображението. Скуката най-често е показател за това, че в личността са се породили проблеми с креативността, с творческия потенциал на работното място. Полезно е да се вгледаме в това, че понякога твърде се експонира натискът към новаторство, ролята на иновациите в труда и в организациите, организационната култура, ценяща новото. Психолозите изтъкват, че «хората обичат да вярват, че са (особено) креативни» [8]. Но тази естествена кретивност може да е подтискана от принудата за новаторство, причинявайки апатия и скука.
Консултантите предлагат различни програми за вдъхновяване на творчеството на работното място. Разбира се, има основателен скепсис във тяхното всесилие, но има и достатъчно причини да се вслушваме в съветите им, като се възползваме от организационното учене и добрите практики. Сред най-често изпозваните средства за справяне с организационна скука са:
·        разблокиране на творчесвото (”когнитивен лаксатив”);
·        разпалване на творчеството (”модел на подпалвача”);
·        отключване и освобождаване от традиционни схеми (”когнитивен затвор”)[9].
Както и всяко друго състояние, и скуката не е само с негативни последици. Позитивната й роля е в това, чрез нея е възможно индивидът да се подготви вътрешно за осъществяване на друга дейност. В днешните трудови и организационни имеративи на честа смяна на действия, структури, професии и съдби, скуката и преживяването на скука е оправдана „пауза” и елемент от гъвкавата жизнена стратегия.
 
 
6. Скуката в рамките на играта и работата
 
И за психологическия, и за философския анализ на справянето със скуката е съществена песпективата в концептуалната рамка „работа – игра”. Работещият човек (HomoFaber) и Играещият човек (HomoLudens) са отдавнашни образи-контрасти и понятия-антиподи за човешката същност. Игровият компомент, удоволствието от труда сам по себе си минимизира скуката, породена от рутинност, натиск на времето и от тежестта на работата. Този исконен възглед е подробно развит за съвременния скучаещ трудов човек от група скандинавски изследователи – социолози и културни антрополози [10].
Подходът към скуката като произтичаща от липсата на игрови елементи има дълга философска „предистория” и управленски основания. Визията за играта като утопия е съзвучна с навлизането в социален и икономически живот, който е доминиран от индустрията (тежката индустрия) и от производството от фордистски тип, в което всекидневието е организирано масово и монотонно. Един от първите учени, проблематизирали скуката в подобен контекст, е Валтер Бенямин, който интерпретира скуката като породена от модерните времена и подсилена от влиянието на популярната култура, масово производство и консуматорството. Тя се основава на еднообразието на индустриалното общество и неин антипод е „изтънчената скука” според термина, въведен от В. Бенямин [11].
В по-късни времена през ХХ век, в „обществото на маркетинга”, средната класа и индивидуализацията в потреблението постепенно извеждат въображението, лекотата на творческия акт и играта като цяло на преден план. Без тези „опорни точки” днес трудно може да се „менажира” както човека като идеален кандидат за работа, така и действителното поведение на реално назначения.
Концептуализацията чрез играта и работата обяснява противоречията в разбирането за скука и за източниците й. От една страна, скука има там, където няма активност, работа и методичен труд. От друга страна, скука има там, където има само тежка работа, много работни действия и операции. Тези антиномии на скуката биха могли да се конкретизират антропологически, социално-психологически, управленски, индивидуално.
В рамките на социално-антропологическия подход към скуката като липса на игра е проблематизирането какво е тя за хората в бизнеса и в организациите. Те обикновено не са изкушени в лукса на философската рефлексия, но пък иновативността е естество на дейността им. Скуката за тях е рутина и еднообразие на задачите. Същевремнно чрез понятието се диференцират емоционални и личностно присъщи състояния на служителите.
Перспективата на играенето в труда и бизнеса се разкрива чрез концепти от възрастовата и социалната психология, педагогиката и дидактиката. Освен това, в последните десетилетия се разви биографичният подход за изследване на бизнес поведението. Биографиите и автобиографиите на менииджъри и милионери са ключ за разбиране на нагласите към бизнеса като лично дело, удоволствие и призвание.
Впечтлява неотдавна появила се книга „Игрището на бизнеса” [12], в която са съавтори бившият член на Eurythmics Д. Стюард, шефът на компанията Virgin харизматичният Ричард Брансън и Боб Дилън с откъси от негови „парчета”. Подобно екипно съавторство на предприемачи, артисти, шоумени потвърждава убеждението на Брансън, че „детето-творец” вътре у всеки създава продукта на певеца, поета и предприемача, на музикаланата банда и на бизнес организацията. Творчеството е универсално противодействие на скуката. „Вечността е играещо дете, което подхвърля зара”[13]. Не е сигурно дали Брансън познава „тъмния философ”, но рационализациите му за творчеството като липса на скука в бизнеса са близки до образа на играещото дете на Хераклит.
Културологичните прочити за скуката, както и споделянето на личен опит чрез биографии, активно се използва в консултантските практики, които са целево ориентирани към въпроси от типа „как да се справяме със скуката на работа”.
 
 
 
7. Скука и време
 
В „търсене на изгубеното време” е не само заглавие на важен за културата текст, но и метафора за траен интерес на модерната художествена култура към перспективата „скука – време”. Във философски план философът-херменевтик Гадамер е задал в директна форма въпроса: „Какво всъщност е преминало, когато е отминало времето? Със сигурност времето не е свършило. И все още именно то продължава да значи нещо в празнотата, но нещо, което продължава дълго и придобива формата на болезнена скука”[14].Философското осмисляне на връзката „скука – време” би могло да се конкретизира по следните линии: скука – търсене на смисъл (лишеност от смисъл) тук и сега; скука – меланхолия (екзистенциална скука, апатия) в широк времеви контекст. Аналогично и в организацията биха могли да се отделят два вида скука: екзистенциална и функционална. Последната е преживане емоционално на „не ми дават достатъчно работа”. В този случай скуката е свързана с работа по мотивацията и с „корекции” от страна на мениджъра
Проблематизирането над езкзистенциалната скука в организационни условия е необходимо и за мениджърите. Понякога има смисъл да се задават въпроси като: ако вашата организация изчезне през нощта, «на кого му пука», (ако използваме организационния жаргон, с който и Стив Джобс е обичал да си служи, според биографите му), освен на теб и на онези, които зависят от теб финансово? Има различни варианти на екзистенциално питане, освен цитирания. Целта им е обща: повик за пробуждане и осъзнаване, че това, което правиш ежедневно, има смисъл.
Деловият „превод” на проблема „скука и време” е рамката на работно и свободно време. От една страна, логично е, че стратегиите към гъвкаво работно време са премахващи или облегчаващи емоционалните състояния на скука.От друга страна, имеративът за работа или за достъп до услуги по ритъма „24/7/7” е предпоставка за монотонност, психологическо „заробване” и апатия.
 
 
8. Скука и осмисленост
 
„На работата си зает, но защо си отегчен?” Това заглавие на статията на английския изследовател Марк де Ронд [15] точно изразява безсилието пред скуката в офиса днес. Тревожна е констатацията „Имам много работа и я харесвам, но съм отегчен от нея”. Оказва се, че хората могат да изпитват скука и когато са заети с творчески проекти и печелят относително добре от тях. Според де Ронд скуката е повече при: много заетите и свръхнатоварените; при хората, които демонстрират високи резултати и онези, които вършат работата си бързо [пак там].
Скуката произтича не от онова, което човек прави, но от това дали правенето съдържа нещо смислено и полезно само по себе си и за онзи, който го върши. Човек е зависим и пристрастен към смисъл, иска да „консумира” малка доза смисъл редовно и има потребност от съзнаване на полезността на действията си. Същността на екзистенциалната скука е в подобна «зависимост».
Мениджърът на една организация, разбира се, е добре да е информиран и да „има очи” за състоянието на скука на служителите. Ако скуката се дължи само на липсата на трудови задачи, то това е по-лесен вариант за мениджъра. Тогава скуката би могла да се отстрани с нови или с преформулирани задачи. Но понякога новите задачи увеличават чувството за безсмисленост. Това се отнася най-вече до хора, склонни да работят и да съзнават действията си в краткосрочен план.
Дългосрочната времева песпектива е по-скоро обратно-пропорционална на вероятността да изпитваш скука. Когато и новата работа не прави човека по-малко скучаещ, в такъв случай, казано на езика на консултантите, се включва инструментът „предизвикателство” и изказът за творчески потенциал и саморазвитие. Ако скуката е резултат от това, че има твърде много повторение, ако задачата се е износила, то и човекът, който изпълнява тази задача е износен. Чувството за вълнение и трепет си отива. В професии, свързани с публики (преподаватели) подобна причина за оскучаване е ясно изразена. Работата следва не просто да е иновативна, но и да е с елементи на моментна уникалност, контекстуалност и импровизация. Усещането у нескучаещия е, че предлага за първи път нещо ново. Това психологическо състояние се търси в психологията на клиентските отношения. Полезен съвет на консултантите е „отнасяй се към всеки клиент като към уникален и единствен индивид”. Подобно невербално реагиране е въпрос на научаване, но и на културни особености.
Има различни мениджърски средства засправяне с трудовата скука: периодични ротации на работното място, програма за обучение и развиване на уменията, предоставяне на по-широк спектър (по-голям портфейл) от отговорности, индивидуални и групови програми от типа страст на работното място [16], търсене на нов тип баланс „работа – личен живот”, в който индивидът формира и съзнателно се грижи за свой „втори живот” в кариера, професия, творчество или хоби. И у нас има университетски реподаватели – саксофонисти, поети, дърворезбари, ковачи, художници.
«Работа за цял живот» е фраза от миналото. Новият тип мултиплицираните кариери е част от гъвкав модел за успех и удовлетвореност от труд и съществуване, основан на периодично удостоверяване на тяхната осмисленост [17].В случаите, когато екзистенциалната скука застрашава личния и професионален житейски път, са препоръчителни стратегиите „бягства”. Известни са добри практики на предоставяне на продължителен отпуск за трайно откъсване от средата и преосмисляне на професионалния път. Тази срещана и в бизнеса практика на «творчески отпуск» е, уви, рядка в университетите.
Трудната осъществимост на подобни мерки може да се компенсира с поведения, които не изискват допълнителни ресурси. Според консултанти, ориентиращи духовността на работното място към религиозността (британския професор Джонатан Сакс), преодоляването на скуката е лесно: ключът е в превключването «от себе си към другия». Екзитенциално скучаещият се фокусира към онези, за които работи и с които работи.Taка служенето на друг премахва скуката.
 
 
Заключение
 
Философската интерпретация на поведенски модели е пренебрегвана в организационното всекидневие. В този текст беше показано, че скуката и трудовата скука могат да бъдат разбрани и преодолявани ефективно и чрез метаанализи, чрез философски, културолого-антропологически и психологически подходи. Подобен хуманитарно просветен поглед към скуката е «работещ» в рамките на по-индивидуализирани представи за личностното кариерно саморазвитие.
Перспективни са възможностите да се продължат изследванията за скуката и скуката на работа в контекста на дилемите на днешния свят: в него осигуряването или липсата на работа, наличието или нямането на пари и намирането и лишаването от смисъл все повече се раздалечават. Скуката от работа ще ни съпътства.
 
 
 
Бележки
 
1.    Абрамов, Н. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений.  Электронная версия, ГРАМОТА.РУ, 2002.Available from: http://www.gramota.ru/slovari/info/abr [5.06.2013].
2.    Boredom // Merriam-Webster Dictionary. 2013. Available from:http://www.merriam-webster.com/thesaurus/boredom [5.06.2013].
3.    Эпстейн, M. Русская хандра. В: Эпстейн,M. Народная душа и частная жизнь в России на исходе империи. Ессеистика. Москва: ЛИА, 1998, с. 17-24.
4.    Лихачев, Д. С. Заметки о русском. В: Лихачев, Д. С. Земля родная. Москва: Просвещение, 1983, с. 51.
5.    Werder, P. P. Rothlin Diagnosis Boreout: How a lack of challenge at work can make you ill., Redline Wirtschaft, 2007.
6.    Грийн, Г.Безнадежден случай. София: Отечествен фронт, 1982.
7.    Csikszentmihalyi, M., Damon, W. Gardner, H. Good Business: Leadership, Flow, and the Making of Meaning. BasicBooks, 2002.
8.    Фърнам, А. Индивидуалните различия на работното място. София: Изток–Запад, 2012, с. 362.
9.    Furnham, A. The Psychology of Behavior at Work. L., Psychology Press, 2005.
10.    Butler, Н., L. Olaison, M. Sliwa, B. Sorenson, B.,  S. Spoelstra. Work, play and boredom. In: Ephemera: Theory & Politics of Organizations. Vol. 11, №4, pp. 329-335.
11.    Cit. in: Witte, B., Walter Benjamin: An Intellectual Biography, Detroit: Wayne University Press, 1991, p. 49.
12.    Stewart, D. (ed.) The Business Playground. New York, 2010.
13.    Цит. по: Радев, Р. Хераклит. София, 1986.
14.    Gadamer, H. G. Gadamer on Celan: Who Am I and Who Are You? and Other Essays. Suny Series in Continental Philosophy. New York, L. etc.
15.    Rose Hoare, Is workplace boredom `the new stress?` // CNN, May 2, 2012. Available from: http://edition.cnn.com/2012/05/02/business/workplace-boredom-stress [3.06.2013].
16.    Alofs, Paul. 8 Rules For Creating A Passionate Work Culture // Fast Company. 2012. Available from: http://www.fastcompany.com/1837853/8-rules-creating-passionate-work-culture[5.06.2013].
17.    Alboher, M. One Person – Multiply careers. N.Y.–Boston, Warner Business Books, 2007.
 
 
-----------------
* Част от този текст беше докладван на Международната научна конференция „Мениджмънт и инженеринг`13“ на Стопанския факултет при Техническия университет - София в гр. Созопол през юни 2013 г.
 
 
 
Цитат-формат (SuggestedBibliographicCitation):

Сотирова, Даниела. Скука и скука на работа: Културологични и мениджърски аспекти// Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2013, №17. Availablefrom: [ www.media-journal.info ]
 
 

 

Контакт (Contact):

e-mail: dasotirova@yahoo.com

дата на публикуване: 07.07.2013, Неделя, 16:59
прочетена: 3707 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: