Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
19 Февруари 2025 г., Сряда

Общество

Принтирай E-mail

Управлението на проблеми и проблемното управление

Брой 17 / Юли 2013 г.
Медии и обществени комуникации

д-р Петър Кърджилов

Резюме:

В статията се разисква комбинацията от неспособност и нежелание на настоящото проблемно управление да управлява ефективно проблемите и бъркотиите (по термина на Ръсел Акоф) в държавата. Ще опитаме да отговорим на въпросите: Защо проблемното управление, което имаме в момента, е напълно неспособно да управлява проблемите в държавата? Защо то остава на власт, въпреки мощната и постоянна гражданска съпротива? Как политиците на власт и системно дезинформираната част от обществото създават порочния проблем на нереално осъзнаване на политиката? Отговорите на първите два въпроса биха предопределили очакваната оставка на правителството. Отговорът на третия въпрос е основа за предлагане на насоки за обществено значими действия, основани върху философията на проблемния мениджмънт и системното мислене. Това са критически действия за предотвратяване на избирането на следващо проблемно управление, подчинено на вътрешни и външни олигархични структури. В теоретичните части разглеждам концепцията за грешките от трети и четвърти тип, разликите между упражнение, проблем и бъркотия, както и обща типология на проблемите. Чрез метода на анализ на експертни публикации в медиите съпоставям теорията с упражненията на кабинета “Орешарски”, които са обратното на адекватно управление на проблемите. Водеща посока в текста задават понятията “морал”, “морално възмущение” и “морален дълг”.

Ключови думи:
проблемен мениджмънт, проблемно управление, грешки от трети тип, грешки от четвърти тип, информирано гражданство, дезинформирани граждани, добре структуриран проблем, зле структуриран проблем, порочен проблем, бъркотии, морално възмущение, нереално осъзнаване на политиката, системно мислене
 

Summary:

The topic of discussion is the combination of inability and unwillingness of the current problematic Bulgarian government to manage problems and messes effectively. We are trying to answer the questions: Why thе problematic government in Bulgaria is totally incapable of managing the problems in the state? Why those in charge refuse to resign in spite of the powerful civil outrage? How politicians in charge and systemically uninformed part of Bulgarian society create the wicked problem of “unreal political awareness”? The answers we are giving to the first two questions define the logical forthcoming retirement of the government. The answer of the third question is a root in suggesting activity patterns based upon the philosophy of issues management and systems thinking. These patterns are crucial for preventing the election of another problematic political power that is subservient to inner and outer oligarchic structures. For this aims we use the method of theory sources research as we stare at some basic principles in the philosophy of issues management. In theoretical parts we focus on the type three and type four errors, differences between exercises, problems and messes, the common typology of problems. Through expert media publications analysis we compare the issues management theory with the simple wrong exercises that the cabinet of Oresharski commits. The latter are just the opposite of adequate issues management. The leading direction in the text is pushed by the concepts of “moral”, “moral outrage” and“moral responsibility”.

Keywords:
Issues management, problematic government, type three errors, type four errors, informed citizens, misinformed citizens, well-stuctured problem, ill-structured problem, wicked problem, messes, moral panic, unreal political awareness, systems thinking
 

Увод

През лятото на 2013 г. в страната започна нов социалнополитически процес, уникален за целия 24-годишен преход на т.нар. фасадна демокрация. В безпрецедентно продължителни протести информираното гражданско общество (1) в България иска оставката на управляващото правителство. Формата са всекидневни мирни протести с различни творчески изяви и лозунги в единен решителен дух на морално възмущение (moraloutrage, moralpanic), обединени в социалната мрежа Фейсбук под името ДАНСwithme. Причината за моралния гняв е тясното взаимодействие на държавното управление с олигархията в последните няколко правителства. Конкретният повод беше остро неморалното политическо назначение на Делян Пеевски за директор на ДАНС – извършено и гласувано без обсъждане и под диктат на лидера на социалистическата партия. Кабинетът на Пламен Орешарски обаче, създаден от партиите БСП и ДПС, и подкрепян от партия Атака, отказва да подаде оставка. С всички възможни властови и комуникационни лостове последният опитва да игнорира десетки хиляди протестиращи и да постигне внушение у масовата публика, че е започнал успешно да работи по проблемите в държавата. Паралелно с това обаче, информираните граждани стават свидетели единствено на повече от същото – отново скандални назначения и управленски действия (упражнения) със съмнителна и спорна ефективност.

Преди анализа е необходимо изясняване на основни принципи от теорията на управлението на проблеми. Познаването на тези принципи е твърде важно за организиране на нормално развитие на обществото с набраната към момента позитивна гражданска енергия. До сега въздействието на протестиращите информирани граждани работи чрез отричане на действия и политики на управлението, и искане на оставката му. За подреждането на проблемите и бъркотиите в отделните сфери на обществения живот, и предотвратяване кризите в него, е нужно въздействието да проработи чрез създаване или припознаване на свои политики и реализиране на действия. Необходимо е критично и системно мислене, както и познание за управлението на проблеми. И понеже бъркотиите и кризите се създават и задълбочават предимно от политиците на власт, това познание е важно най-вече за медиите като активни страни в комуникацията с последните.
В зависимите и относително независимите български медии липсва широк, аналитичен журналистически дискурс към проблемите в обществото и държавното управление.Почти пълна е липсата на сериозна публицистика, дискусионни и аналитични формати и в обществената, и в частните национални телевизии. Независимо кой управлява, преобладаващата журналистическа практика е проблемна, подобно на самото управление. Тя е изключително фрагментарна, дезорганизирана (непоследователна) и личностно ориентирана, вместо холистична, последователна, проблемно и ценностно ориентирана. Това заличава способността за критично мислене сред широката общественост. С еднаква стойност познаването на принципите на проблемния мениджмънт трябва да навигира във вярна посока тези, които участват във формирането на политиките и условията на общото съвместно живеене – политиците, медиите и информираното гражданско общество. 
 
Методология

За задачите на изследването – 1) представяне на философските основи на проблемния мениджмънт, 2) разкриване и тълкуване на проблемното управление и 3) предлагане на насоки за предизборни действия, основани върху принципите на управлението на проблеми, използвам два метода. Първият е проучване на теоретични източницикато разглеждам някои основни принципи във философията на управлението на проблеми. В теоретичните части разглеждам концепцията за грешките от трети и четвърти тип, разликите между упражнение, проблем и бъркотия, както и обща типология на проблемите. Вторият е методът на анализ на професионални становища в медийни публикации, свързани с политическата криза от 14 юни 2013 г. до днес. Като съпоставям теорията на проблемния мениджмънт сдействията науправляващия кабинет от медийния анализ, събирам изводи за неефективното управление на проблемите от проблемното управление.

 

Управление на проблеми

Управлението на проблеми (проблемен мениджмънт - issuesmanagement) eнова, бързо развиваща се дисциплина, свързана с организационния мениджмънт и комуникация, с теорията за социалните системи (socialsystemstheory) на Луман, със системното мислене (systemsthinking) на Ейкоф,с управлението и комуникацията при рискове и кризи.

Авторът на концепцията Хауърд Чейс определя проблемния мениджмънт като „процес по запълване на дупката между корпоративните(също организационнии институционални управленски – бел. авт.)  действия и очакванията на значимите публики” (2).Тъкър и Бруум разширяват дефиницията за проблемен мениджмънт извън функцията на пъблик рилейшънс като „предвиждане, изследване и определяне на приоритетните проблеми, оценяване на проблемите върху организацията [също и държавата – бел. авт.], препоръчване на съответната политика и стратегия за минимализиране на риска и увеличаване на благоприятните възможности, разработване на общи стратегии и тяхното реализиране, оценяване на въздействието на програмата” (3).

Проблемният мениджмънт, заедно с пъблик рилейшънс, кризисната комуникация, риск комуникацията и други дисциплини, има водеща роля сред науките за управлението на организацията. Мисля, че би било много полезно, а в настоящата политическа и икономическа ситуация дори крайно необходимо, тези науки да се приложат и в държавното управление (задължително с техните стабилни теоретични основи, без никакви импровизации и имитации).

Забележителен принос в теорията и философията на проблемния мениджмънт правят Ян Митроф и Ейбрахам Силвърс с концепцията си за грешките от трети и четвърти тип. Това са автоматизирани схеми, основани върху първични допускания, предположения и предубеждения, при които неволно или нарочно въвличаме себе си и другите в точно решаване на грешно формулирани проблеми (solvingthewrongproblemsprecisely) (4).
 
Грешки от трети и четвърти тип

Грешките от трети и четвърти тип (Г3 и Г4) са основни концепции във философията на управлението на проблемите. Изследователите стигат до тяхното формулиране през  широко известните в статистиката грешки от първи и втори тип (Г1 и Г2). За да обясним Г3 и Г4, най-напред трябва да илюстрираме същността на Г1 и Г2. Ще го направим със следния пример:

Фармацевтичен производител иска да тества дали ново лекарство за главоболие е по-добро от старото. В процеса на приемане на старото и новото лекарство на две отделни фокус групи (сравними по възраст, образование, доходи, работа и др.) могат да станат два типа грешки. Първо, някой може погрешно да реши, че новото хапче е по-добро от старото, а реално старото е по-добро или сравнимо с новото. Това е грешката от първи тип или Г1. Второ, някой може погрешно да заключи, че старото хапче е по-добро от новото, а в действителност новото да е по-добро. Това е грешката от втори тип или Г2. Г1 е да твърдиш, че има значителна разлика между две неща, когато такава няма, а Г2 е да твърдиш, че няма значителна разлика между две неща, когато такава има.Затова тестът на ново лекарство се повтаря поне веднъж. Статистиците измислят и други процедури за контрол на двата типа грешки в различни изследвания.
 

Г3

Джон Тъки, един от популярните статистици в историята, е автор на известната фраза „По-добре лош отговор на правилния въпрос, отколкото добър отговор на неправилен въпрос.” На Тъки се приписват също думите: „Вярвам, че повечето провали се случват най-вече, защото се опитваме да решаваме грешните проблеми, а не защото се проваляме в точните решения на правилни проблеми”. Известният учен в теорията за вземане на решения Хауърд Раифа от Харвард доразвива идеята на Тъки, като нарича грешката на “точното решаване на грешните проблеми” грешка от трети тип (TipeThreeError). Най-общо, грешката от трети тип (Г3) е опит за решаване на стари и нови проблеми с предпоставки, мисловни модели и институции на миналото (5).

Въпреки че Г1 и Г2 се преподават във всеки един курс по статистика, Г3 почти никога не се дискутира. Причината е, че Г1 и Г2 изискват само технически знания по статистика, докато Г3 изисква мъдрост и критично мислене– способността да осъзнаваме своите собствени предположения и пристрастия. В този смисъл, Г3 не само отива отвъд полето на статистиката, но е предшестваща статистиката. Идеята на Раифа се вмества във въпроса: Какъв е смисълът да се губи време и енергия с изглаждане на грешките от първи и втори тип, ако проблемът, който някой се опитва да реши, е формулиран по изцяло погрешен начин?Именно това е точният въпрос, който винаги си задават добрите лидери.
В случая с пускането на ново лекарство проблемът може да не е в произвеждането на по-ефикасно и по-скъпо лекарство, а в по-евтина версия на старото. Така, мисълта за Г3 ни насочва към задаване на точните въпроси и да решим кое е по-добре: по-ново и по-ефективно лекарство или по-евтина версия на старото. Съзнанието за Г3 ни задава също и още по-важния въпрос: дали проблемът е не в правенето на по-евтино или по-добро лекарство, ами в реализирането на промени в начина ни на живот и хранене, които да елиминират самите източници на главоболието. За Г3 можем да кажем не само, че предшества статистиката, а и че е приоритетна за всяка една наука и област на познанието, включително политиката.
По същата схема, строителството на нова АЕЦ е напълно несъстоятелно решение на проблема с цената на електроенергията, защото мерките, от които реално имаме нужда, за да намалее цената, са много други и съвсем различни от създаване на едно централизирано, базово (вместо маневрено като тип мощност), мръсно, изключително опасно и възможно най-скъпо съоръжение каквото е АЕЦ. Положителното отношение на кабинета Орешарскикъм проекта АЕЦ Белене обаче, което ще разгледаме по-нататък, е грешка от четвърти, а не от трети тип.

Г4
Особено важна за осъзнаването на проблемното ни управление в България, но много по-сериозна и потенциално опасна, е грешката от четвърти тип (Г4). Докато Г3 представлява несъзнателната грешка на решаване на грешните проблеми, Г4, в остър контраст, представлява съзнателната грешка на решаване на грешните проблеми. Докато Г3 е предимно въпрос на невежество, на ограничено мислене, неадекватно образование и необмислена практика, Г4, в остър контраст, е резултатът от предумишлена злонамереност, ограничена идеология, краен фанатизъм, алчност, чувство на самодоволство и закононарушение. Г3 се случва, когато в наша вреда ние несъзнателно сглупяваме и лъжем себе си с точно решаване на грешни проблеми, но не налагаме непременно нашите решения на другите. Точно обратното, Г4 се извършва, когато в чужда вреда и в наша полза, ние преднамерено вкарваме другите в решаване на грешните проблеми. Накратко, ние несъзнателно подвеждаме себе си, когато правим Г3, и съзнателно подвеждаме другите, когато извършваме Г4.
Трябва да отбележим също, че няма напълно сигурни, точни и фиксирани разлики между Г3 и Г4. Естествена е склонността ни да искаме да убедим някого, че проблемите, по които работим, са правилните. В този смисъл, всяка Г3 носи в себе си потенциал да се превърне в Г4. Разликите между Г3 и Г4 най-ясно се наблюдават, когато приемането на конкретна дефиниция на проблем има важни последици за много хора. Въпреки че много от нас биха направили в живота си много грешки от трети тип, не всички ще се превърнат в грешки от четвърти тип. Митроф и Силвърс посочват, че всяка грешка от четвърти тип е неизменно политическа или има силни политически елементи в широкия и в тесния смисъл. Затова и изборите, например, са едно от сигурните възможни събития, когато политици и граждани извършват грешки от трети и четвърти тип.
Сигурно е обаче, че тъй като основните две грешки в управлението на проблемите са въпрос на образование, убеждения, ценностна система и (организационна) култура, една личност или организация, държавна институция, партия не може сама да определи дали извършва Г3 или Г4. Вида на грешката трябва да се определи от поне една различна личност или организация, която не споделя същата система от убеждения като личността или организацията, която извършва грешката (6). Така, поради ограничена политическа култура, липса на информация, на критично мислене и изкривено тълкуване на морала, за партийните поддръжници на проблемното управление политическите назначения не са причина за оттегляне на доверието и делегитимация на избраните от тях управляващи. Тези постъпки обаче са предостатъчна причина за информираните граждани от ДАНСwithme”.
Характерно за проблемно управление в политиката е нарочното въвличане на обществото в грешки от четвърти тип. Грешките от четвърти тип се извършват в условия на взаимодействие на партии, икономически интереси и медии. Това взаимодействиесамо по себе си също е грешка от четвърти тип.
 

Упражнения, проблеми и бъркотии

Постоянното ни въвличане в грешки от трети и четвърти тип идва от ниската култура на критично и системно мислене на проблемите, които имаме. Причина за тази ниска култура е и образователната система, която не ни обучава да мислим, да дефинираме и да се справяме с проблеми, а просто ни тренира да решаваме отделни упражнения/задачи. От началото до края на средното ни образование, а твърде често и в университетите, не ни се обяснява нищо за разликата между упражнения и проблеми. Така, отново и отново оставаме с впечатлението, че те са едно и също, но те не са. Управляващите и много други хора не могат да осъзнаят разликата между двете. За да различаваме проблемите от упражненията, трябва да сме наясно с някои техни характеристики.

Характеристики на проблемите, отличаващи ги от упражненията:
1. Проблемите не са предварително формулирани. Една от най-големите трудности в управлението на проблемите е определянето на това какъв точно е проблемът. Както казва една стара поговорка: Добре поставения проблем е наполовина решен”. В политиката, който контролира дневния ред на поставянето на проблемите в обществото, контролира неговата съдба.
2. Проблемите имат повече от едно решение, защото имат повече от една формулировка. Различни заинтересовани страни имат различни възгледи към даден проблем. Възгледите, идеологиите и интересите определят удобното за страните формулиране на проблема според резултатите, които те преследват. Често решението за една от страните означава задълбочаване на проблема за всички останали. Такива са например във финансите решението на управляващите за актуализация на бюджета за 2013 г. със заем от 1 млрд. лева и намерението за изграждане на нова АЕЦ – в енергетиката.
3. За разлика от упражненията, проблемите са динамични. Те се изменят както според промяната на обстоятелствата около тях, така и в отговор на нашите опити да ги решим. Твърде често, така наречените решения не само допринасят за развитието на проблемите, но и ги задълбочават.
4. Проблемите не са изключително в компетенциите на само една дисциплина или професия. Например, не можем да очакваме, че икономист, психолог, тютюнопроизводител, политик или журналист ще имат еднозначна позиция за настоящата политическа криза в България.
5. За проблемите е присъщо да са объркани. Да извадим тяхната обърканост, значи да извадим това, което ги прави проблеми. Прикрепена към тази пета характеристика е още една важна разлика между упражнения и проблеми: В повечето случаи дефиницията на проблема възниква в края на изследването му, не в началото. Ако някой предлага дефиницията на проблема преди да започне неговото изследване, то това не е истински проблем. Проблеми като високите сметки за ток и прокарването на олигархията в най-високите нива на държавното управление (изборът на Дилян Пеевски за директор на ДАНС и другите назначения) са част от големи, вплетени мрежи от проблеми, които са взаимно свързани по много и сложни начини.Тези мрежи от проблеми пионера в системното мислене Ръсел Акоф нарича бъркотии (messes). Цитирам дефиницията на Акоф за бъркотия”, защото е твърде важна при формирането на адекватно отношение към ефективно управлението на проблемите, каквото настоящото проблемно управление не притежава:
„Хората не се сблъскват с проблеми, независими един от друг, а с динамични ситуации, състоящи се от сложни системи от променящи се проблеми, които взаимодействат помежду си. Аз наричам тези ситуации бъркотии. Проблемите са абстракции, извлечени от бъркотиите чрез анализ. Поради това, когато една бъркотия, която е система от проблеми, се разделя на части за анализ, тя губи своите същински качества, заедно с проблемите, които я съставят. Поведението на една бъркотия зависи повече от едновременното третиране на отделните ѝ части, отколкото от това как се работи с тях по отделно. Частично решение на цялата система от проблеми е по-добро, отколкото цялостно решение на всяка от частите ѝ по отделно.” (7)
Различаването на упражнения, проблеми и бъркотии е важно поради следната причина: опитите на управляващите да оправят(всъщност да замаскират, замъглят) дадена бъркотия като я нарекат проблем, независимо от влизащите в нея други проблеми, при това най-често като изкуствено редуцират проблема до едноформулно упражнение. Тази двойна редукция, при която се работи без да се мисли системно, ни отдалечава поне с две степени от реалността. Тоест, забива ни в затворения цикъл на Г3 и Г4 – неволното и нарочното решаване на грешно формулирани проблеми. При тези случаи медиите са длъжни пред обществото да изиграят подобаващо ролята си. Те трябва, с помощта на експерти – учени и практици, както и с всички заинтересовани страни, да разобличат опростяването на проблемите и неглижирането на бъркотиите от политици (лобисти на конкретни бизнес интереси), извършващи Г3 и Г4. Ако медиите не съумяват да го направят, това говори, че редакторите и журналистите нямат критично и системно мислене, или са съучастници в определена Г4.
Тук стигаме до бъркотията власт–пари–медии” в България, съвкупност от порочни проблеми и причина за заплитането на много други бъркотии в държавата. Въпреки че вече са разобличени от информираното гражданско обществото, медиите на същия Дилян Пеевски (ДПС), свързани с Цветан Василев (Корпоративна търговска банка) продължават да дезинформират потребяващата ги значителна част от обществото. Бъркотията власт–пари–медии” е пряко обвързана с бъркотията Корпорацията ДПС”, която прониква и паразитира в четвърто поредно правителство (8). Известна на информираните граждани от ДАНСwithme е репликата на П. Орешарски и С. Станишев към депутатите от БСП: Или подкрепяте кандидатурата на Пеевски, или кабинетът подава оставка” (9).Последното е еднозначно разобличаване на бъркотията на задкулисието”. Бъркотията на задкулисието е заплетена с бъркотията власт–пари–медии”, като двете заедно съдържат проблемите: партиен диктат върху решенията на депутати и общинска власт, назначения на поставени лица на високи постове, платени медийни участия на политици, лобисти и олигарси (необозначени като такива, включително в политическа кампания), манипулиране на общественото мнение чрез пропаганда и лъжи за опонентите и други. Горните две, заедно с бъркотията в съдебната система, бъркотията с изборните правила и практики, бъркотията в сигурността (МВР, ДАНС, ГДБОП) и други, влизат в състава на мега-бъркотията срастване на държава и олигархия”.
Винаги, когато една бъркотия не се анализира и управлява комплексно, а вместо това се третират само отделни погрешно формулирани проблеми в състава ѝ, тя се развива като криза. Типичен пример за бъркотия, развила се до криза, е мега-бъркотията срастване на държава и олигархия. Тя се разви до настоящата политическа криза със сериозни икономически и морални последици. 
 

Упражненията на Орешарски – поредица грешки от четвърти тип

От началото на мандата си правителство на БСП и ДПС, наречено програмно, не представя програма, която да следва при обществен консенсус, а вместо това извършва скандални назначения и популистки упражнения с грешно зададени условия – и двете представляващи грешки от четвърти тип. Управлението на реалните проблеми и бъркотии в държавата е мисия невъзможна за него, именно защото неговото съществуване се основава върху поддържане на проблемите и задълбочаване на бъркотиите. Фактът, че въпреки масовите протести единственото, което премиерът Орешарски предлага е само повече от същото, означава, че на него му е възложено да извърши тези нужни на олигархичното задкулисието Г4. Оставката би сложила край на целите на задкулисието и затова не се подава, а се действа с контрапротести в подкрепа на кабинета и пропаганда срещу президента. Затова наричам кабинета на Орешарски проблемно управление”.Три от най-грубите Г4 на кабинета са назначаването на Пеевски за директор на ДАНС, актуализацията на бюджет 2013 със заем от 1 млрд. лв. (10) и намерението за рестартиране на проекта АЕЦ Белене.

Икономисти от Института за пазарна икономика правят разбор на грешните упражнения (Г4) на кабинета: 1. промените в Закона за ДАНС и назначението на Делян Пеевски(11); 2. актуализацията на бюджета (12); 3. привличане на 1 млрд. лв. от Българската банка за развитие за финансиране на малки и средни предприятия (13); 4. намаляване на цената на електроенергията с 5% (14); 5. социалният пакет на правителството (15); 6. връщане на ранно пенсиониране и спиране увеличението на пенсионната възраст (16); 7. спасяването” на ВМЗ Сопот; 8. отделяне на "благоустройството” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и създаване на ново Министерство на инвестиционното проектиране; 9. нови мерки за борба с младежката безработица; 10. ефективна забрана върху дейността на редица чужди онлайн букмейкърски къщи, опериращи на територията на страната; 11. подпомагане на тютюнопроизводителите до 2020 г.; 12. нов опит за регулация на отношенията доставчици – търговски вериги; 13. ангажимент от министъра на икономиката цената на въглищата от "Мини – Марица Изток” да се повиши; бързи и непрозрачни промени в Закона за енергетиката с цел намаляване цената на електроенергията с 5%.Анализаторите коментират всяка от тези политики на проблемното управление, като посочват защо те са грешки, породени от популизъм и невежество (грешки от четвърти и трети тип), и завършват: „Ако правителството продължава със същия темп, то е много вероятно дори планираната актуализация на бюджет 2013 да не стигне за покриване на разходите. Тогава, освен сегашните протестиращи, които имат принципни различия с управляващите, на площада е много вероятно да видим и тези, които в момента се надяват на щедрите обещания за плащания от бюджета” (17).
Упражнение грешка от четвърти тип беше също опитът за извеждане на депутати от парламента с автобус през нощта на 23 юли 2013 г. в пиков момент в блокадата на протестиращите: в час на най-висока численост и емоционален градус на протеста, логично умножен от акцията. Това е така заради явната тактическа несъстоятелност на този акт с всичките съмнения за нарочна провокация за създаване на сблъсък (18), с цел да се потвърдив общественото съзнаниепредставата, че протестиращите са лумпени (19) като се обвинят в опит за покушение над депутати. Подобно на последното беше и упражнението с докарването на автобуси с поддръжници на управляващите за контрапротест в защита на актуализацията на бюджета на 16 август.
 
 

Типове проблеми и проблемното управление

 

Проблем съществува, когато не е ясно дали набор от приемани за етични начини ще постигне желан набор от приемани за етични резултати. Проблем също така съществува, когато заинтересовани страни изразяват силно несъгласие относно етични” начини за постигане на желан набор от етични резултати.
В типологията на проблемите съществува разлика между проблеми на начинитеипроблеми на резултатите.При проблемите на начините се приема, че резултатите са добре известни и приемливи. Условието тук е да се открият и създадат най-ефикасните начини за постигане на резултатите. Тези проблеми Алпаслан и Митроф наричат проблеми на ефективните начини (20). Проблемите на резултатите изискват определяне на кръг от резултати, около които хората могат да се обединят. Тези проблеми изследователите наричат екзистенциални проблеми”. Те са такива, защото резултатите дават значение и цел на онези, които ги поставят. Това е така, дори и резултатите да не могат никога да бъдат постигнати изцяло. Например, въпреки че не можем да елиминираме изцяло корупцията в България към настоящия момент, и може би никога няма да можем, значима част от информираните граждани се придържат към идеала за изкореняването на всякаква корупция в управлението и в живота ни”. Идеалът е резултат, който не можем напълно да постигнем, но към който вярваме, че можем постоянно да се приближаваме. Идеалите съществуват, за да ни дават значение, цел и надежда. Отсъствието на идеали и морал в политическата класа е екзистенциален проблем, защото обединяването около справедливи морални резултати, водени от идеали, са подменени от порочни практики, медийни манипулации, лъжи и конспирации заради икономически интереси.
Според степента им на сложност проблемите се делят на три основни типа – добре структурирани проблеми, лошо структурирани проблеми и порочни проблеми.
Добре структурираниятпроблем(well-structuredproblem) е проблем, за който и начините, и резултатите са добре известни. Освен това, различни заинтересовани страни са съгласни с дефиницията на проблема и за това, че начините ще постигнат резултатите. Още повече, при добре структурираните проблеми етичната позиция и ценности на някого са също добре известни и приемани от значителна група от заинтересовани страни. В този случай проблемът се състои в това да се определи кои от начините са най-ефикасни (струват най-малко и изискват минимално време и усилия) за постигане на желаните резултати. Такъв тип проблем представлява например съгласието между протестиращите информирани граждани, че пътя към разплитането на мега-бъркотията срастване на държава и олигархия”, връщането на морала в политиката и подобряването на положението на българите, задължително минава през оставката на настоящото проблемно управление на БСП и ДПС.
Обратно, лошо структурираният проблем (ill-structuredproblem) е проблем, при който начините и/или резултатите са неизвестни (и тяхната ефективност е под съмнение) или по който съществува остро и значително несъгласие относно начините, които трябва да се приложат и резултатите, които трябва да се постигнат. В допълнение, етичната позиция и ценности на някого са под съмнение или не са добре приети от значителна група заинтересовани страни. Актуализацията на бюджета и намерението на правителството да вземе заем от един милиард, „за да плати на бизнеса” и „да запълни дупката в бюджета” (дупка, която всъщност е с пет пъти по-ниска стойност от заявения заем) е типичен лошо структуриран проблем, при който икономисти, информирани граждани и политици изразиха своето несъгласие (21). Ясно е, че с този заем проблемното управление вкарва умишлено гражданите в грешка от четвърти тип. Според анализатори целта е да се изпълнят обещания към близки бизнес групи за осигуряване на гласове иподкрепа в разрастващата се политическа криза. Тази нарочно извършвана от правителството Г4 въвлича всички редовни данъкоплатци в товара на плащане на дълг.
Друг лошо структуриран проблемна ефективните начини, с въвличане в Г4, е заявеното още в началото на мандата намерение за рестартиране на проекта АЕЦ Белене”. В Планът Орешарски са разписани „Подготовка на анализ на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене" и „Преговори с Росатом с оглед решаване на проблемите, възникнали по проекта „Белене" (22).
 В този случай имаме грешка от четвърти тип на властта в интерес на руски и български олигархични кръгове в енергетиката. Тук бъркотията в енергетиката се свежда до (според внушението в обществената комуникация на управляващите): решаване на проблема с поскъпващата електроенергия чрез изпълнение на упражнението построяване на нова АЕЦ. Този лошо структуриран проблем на ефективните начини, сведен до манипулативно поднесено упражнение, не е нищо друго освен грешка от четвърти тип.Нова АЕЦ в днешните условия означава още по-необратимо заплитане на бъркотията в енергетиката, защото води до: 1) статуквото на централизирана енергетика и купуване на електроенергия от корпорация монополист (обратно на децентрализирането чрез ВЕИ и енергийна ефективност в развитите страни); 2) още рискове от аварии, включително голяма авария (Белене е в сеизмичната област Вранча), която би унищожила цялата страна и съседните държави; 3) хилядолетното бреме на ядрените отпадъци, които трябва да съхраняваме на своя територия и това да се плаща от поколения наред; 4) запазване на руския монопол и зависимост в енергетиката; 5) огромни суми за изграждане и поддръжка, които ще трябва да се плащат от данъкоплатците (23).
Както отбелязах, разплитането на бъркотията в енергетиката и решаването на проблема с високата цена на тока зависи от управлението на различни други проблеми в състава на тази бъркотия. Експертът инж. Георги Босев посочва някои от тези проблеми: 1) изкривяването на енергийния пазар чрез държавно субсидиране (каквото имаме за АЕЦ Козлодуй” и ТЕЦ Марица изток 2) и нуждата от поставяне на производителите в конкурентна среда; 2) въвеждането на маневрени вместо на нови базови мощности с приоритет върху ВЕИ; 3) съчетаването на свръхпроизводството от големите мощности като АЕЦ Козлодуй” с останалите конкуренти при намалено електропотребление през лятото – липса на възможности за износ на свръхпроизводството от АЕЦ; 4) промяна в структурата на доставките на енергоносители; 5) премахване на монополния модел на електроразпределителните предприятия чрез създаване на общински електроразпределителни дружества със смесени капитали; и, най-вече, 6) изработване на цялостна дългосрочна енергийна стратегия за България (24).
Факт е, че премиерът Орешарски от началото на управлението си навлиза в извършване тази грешка. Специалистът по международен арбитраж адв. Първан Първанов в подробен коментар анализира необоснованото отстъпване назад на новото правителство в арбитражното дело, заведено от руската Атомстройекспорт срещу НЕК след прекратяването на проекта АЕЦ Белене: заявяване, че АСЕ вероятно ще спечели делото; готовност за преговори с Росатом с оглед минимализиране на последствията от иска; лансиране на идеята за изграждане на централата (25).
Крайната форма на лошо структуриран проблем е порочният проблем (wickedproblem). При него изглежда не съществува задоволителен път за определяне на подходящ набор от начини и резултати, които да обединят значително съгласие сред различни групи заинтересовани страни. Проблем от този тип е избирането на политическо представителство, което да преследва идеала на информираните граждани за елиминиране на задкулисието, корупцията и олигархията в държавата.
Порочният проблем с липсата на нормално политическо представителство е едновременно условие за и следствие от мега-бъркотията срастване на държава и олигархия”. Той предизвиква морална паника/морално възмущение (moralpanic/moraloutrage)сред информираното гражданство чувството, чеима нещо сбъркано в нас, в тях или във всички нас, както и в нашите идеали, и в институциите и организациите, които сме създали за постигането на тези идеали. Реалната социална промяна, казва Тодор Петев, „съдържа едно съществено качество – обществена легитимност на осъществяваното. Това, което изглежда морално справедливо, което не противоречи на ценности и норми на общността, на обичайно приетото и което преди всичко е полезно – то и само то трябва да изглежда възможно и преди всичко несъмнено правилно” (26). От страна на проблемното управление имаме отказ от публичен дебат с гражданското общество (27). Това означава отказ от инициатива за реална социална и политическа промяна с обществена легитимност на осъществяваното.
 

Нереалното осъзнаване на политиката – екзистенциален порочен проблем

От всичко посочено по-горе е ясно, че оставката на кабинета Орешарски е conditiosinequanon (условие, без което не може). Това, което трябва да последва обаче, за да може да стартира реална различна политика по управление на бъркотиите и проблемите, е постоянна работа по измъкването ни от захвата на екзистенциалния порочен проблем на нереалното осъзнаване на политиката.

В момента в обществото основният сблъсък се развива между две активни страни – проблемното управление и информираното гражданско общество. Порочният проблем на осъзнаването на политиката обаче остава такъв най-вече заради трета страна – дезинформираните партийно зависими граждани. Тези граждани изглежда нямат реално осъзнаване за легитимността на управлението, която трябва да произхожда на първо място от моралността на неговите действия. За тях политиката е занимание единствено на партиите, а проявите на активна гражданска позиция на протести се обясняват с конспиративни схеми за намеса на чужди вътрешни и външни интереси. Това мислене е проблем на личното осъзнаване, с което подкрепящите кабинета Орешарски продължават да го подкрепят въпреки акта на назначението на Пеевски и другите Г4 на проблемното управление. То е грешка от трети тип, обяснима с твърдостта на съществуващите убеждения, вярвания, предразсъдъци – евристични мисловни схеми, разисквани от Чавдар Христов, ограничаващи осъзнаването в дълбочина на политическите проблеми, бъркотии и кризи (28). Евристичните схеми изместват усилията на ума за осъзнаване на моралността на политическите действия и са причина за отсъствие на критично мислене у хората. Всичко, организирано срещу партията, с която са обвързани дезинформираните, се смята за конспирация на чужди интереси. Един известен анекдот е подходяща илюстрация на това състояние:

При психиатъра влиза човек и казва:– Докторе, имам проблем. Убеден съм, че съм мъртъв, но не мога по никакъв начин да убедя другите в това.  – Добре, а вярвате ли, че мъртвите кървят? – Не разбира се, мъртвите не могат да кървят. – Тогава, ако ви покажа, че Вие кървите, ще спрете ли да мислите, че сте мъртъв? – Да, ще спра. Психиатърът извадил игла, убол мъртвеца по ръката и се показала капка кръв. – Ха! Да ме вземат дяволите. Мъртвите наистина кървят!
По подобна схема дезинформираните граждани вярват, че на морално мъртвото проблемно управление трябва да бъде даден шанс да продължи да управлява. Въпреки поредицата от убождания до кръв– неморални политически назначения и лошо структурирани проблеми във всички области, сведени до упражнения със сбъркани стойности (и двете – грешки от четвърти тип). Протестиращи от ДАНСwithme” и анализатори отъждествиха това поведение на дезинформираните със Стокхолмския синдром.
Политологът Евгени Дайнов обяснява екзистенциалния порочен проблем с липсата на чувство за гражданска самостоятелност извън партийната принадлежност на дезинформираните граждани. Всяко гражданско участие се обяснява с мисловните схеми за вечна зависимост на всички от парата” и големците: В България се сблъскваме сидеология, според която всеки, който стои изправен, е подпиран от някакви други хора. Защото, явно е, че никой никога не може да стои изправен самостоятелно. И, следователно, легитимният начин на живот е да живееш на колене – защото си нямал късмета да дойдат големците” и да те вдигнат и държат в изправено положение. (…) Идеологията на, да я наречем, асистираната изправеност” не се споделя само от необразовани селяни. Оглеждам се наоколо и виждам, че във всякоя възраст, класа, пол, занятие и образователно ниво огромно количество хора развиват същите съждения, които раздъвкват необразованите селяни по кръчмите. Нищо не се случва без „да играй парата”; и всичко се движи от невидими и всесилни „големци”. Единствената разлика е, че за по-високо образованите групи от населението „големците” не са в София, а предимно в Америка” (29).
Ограниченото тълкуване на морала в политиката е едната част от порочния проблем на нереалното ѝ осъзнаване. Другото липсващо звено е непознаването на правилността на политическите действия и бездействие при управлението на проблемите и бъркотиите в държавата. Това означава отсъствие на политическа култура и критично мислене върху конкретните политики чрез мултидисциплинарен подход. Този втори проблем ще се променя бавно и за него са нужни системното мислене и постоянството в тази посока на информираното гражданство, журналистиката и обществената комуникация на институции и НПО. Първият обаче – ограниченото мислене на морала в политиката и подмяната му с конспиративни схеми има нужда от спешна промяна сега. Нужни са постоянни и непрекъсващи усилия на цялата вече будна част от гражданското общество, включително журналистите и лидерите на обществено мнение извън политическата класа.  
По-горе изясних, че моралът е ключовото понятие при управлението на проблемите. Проблемите и бъркотиите могат да се управляват качествено само ако се изкарат откалните пътеки на конспирациите и клеветите се вкарат в гранитния път на морала. Трезвата преценка за морала в политиката и за морала по принцип е невъзможна в условията на несвобода, предразсъдъци и конспиративни схеми, нагнетявани в обществото от евтините медии на олигархията.
66 години преди Йожен Делакроа да нарисува емблематичната за протестите  ДАНСwithmeкартина Свободата води народа, един от бащите на Просвещението Франсоа Волтер издава своя Философски речник, в който пише за морала: Моралът не се състои в суеверие, нито в церемонии, той няма нищо общо с догмите. Никога не е излишно да се напомня, че догмите са различни, а моралът е един за всички разумни хора. Следователно моралът идва от Бога, както и светлината. Нашите предразсъдъци идват от мрака. Помисли върху това, читателю; вникни в тази истина и сам си направи изводите.” (30)
Неслучайно избирам цитат от Волтер, който дава връзката между морала и Бога. Както отбелязват Митроф и Силвърс, последните открития в невронауката показват колко силно свързани и взаимообвързани са отделните аспекти на човешката природа – тяло, разум и дух. Всички наши проблеми са едновременно политически, психологически, философски, духовни и т.н. Поради това, нито една дисциплина или професия не държи монопола за това как да дефинираме нашите ключови проблеми. Решенията също не могат да дойдат от никоя самостоятелна дисциплина или професия – доказано погрешна практика на политиците днес.
След изборите на 12 май 2013 г. Калина Андролова публикува в Е-вестник статията След изборите. Wanted: Умове, способни за скокове!”. В нея тя изтъква нуждата от умове, които да ни освободят от фундаменталния порочен проблем на нереалното осъзнаване на политиката от самите политици:
„Основният фундаментален проблем, пред който е изправена нацията ни в момента, не е икономически - не са цените на тока, нито пенсиите, нито данъците. Основният проблем е как да се разбие стария начин на схематично мислене на политическата класа, който произвежда икономическата действителност. Как да се преобърнат радикално остатъчните навици на българските управленци да подправят истината, да не я изговарят, нито признават. (…) Политиците ни явно не го осъзнават добре, но те са страшно предишни”. Имат остаряло, неинтелигентско отношение към употребата на властта. Те предпочитат да заобикалят последиците, да полагат зигзагообразен труд, да замацват и прикриват, вместо да се съпротивляват на причините и да решават проблемите. Те предпочитат да не ровят в истината за действителността в България[системните бъркотии във всяка област от управлението – бел. авт.], защото тя ги ужасява. Те затварят очите си, вместо да отворят сърцата си. Това са българските управленци. Увъртат, отлагат, спогаждат се. Затова днес повече от всякога ни е нужна стратегия Spoilsystem, разбиване на системата. Една ясна гражданска стратегия за натиск отвън, от улицата, за да бъдат принудени политиците да започнат да действат в полза на българския национален интерес.”(31)
Реформаторският блок” със заявените 12 принципа, необходими за изграждането на „стабилна и модерна обществена среда” (32), дава сериозна заявка за спешно необходими скокове към качествено системно управление на бъркотиите в държавата. Обединението и заявката на включените партии обаче не е магическа формула за управление на порочния проблем с осъзнаването на политиката. Успешното му управление ще дойде от поддържането на общата воля, търпение и постоянство на информираното гражданско общество за конкретни действия срещу системата на постоянно възпроизвеждащи се проблемни управления. Тази енергия се създава и поддържа засега предимно в интернет – от групи като ”ДАНСwithME”, “Окупирай Орлов мост”, “Протестна мрежа”, “MoveBG” и страници като “OffNews”, “Отворен парламент”, “Гневните”, “Mediapool”, “E-vestnik”, “NOрешарски” и други. Обществената комуникация днес се нуждае от постоянно включване на вербалните послания на тази енергия в традиционните електронни медии. Показателен е отказът на проблемното управление да участва в пряк сблъсък с носители на тази енергия в открит дебат по БНТ. Отказът на проблемното управление от публичен дебат е потвърждение и гаранция за информираните граждани, че протестите до оставка са достоен и дълбоко морален гражданскидълг, който трябва да се доведе до край.   
 
Заключение
Познанието за управлението на различните типове проблеми и за постоянния риск от допускане на грешки от трети и четвърти тип във всяка една ситуация, заедно със способността за критично и системно мислене, дават ценни прозрения и насоки за действие във всички научни области и професии. Това познание е изключително важно като основа при създаването и при оценяването на политиките в отделните сфери на държавното управление. Управлението на проблеми трябва да бъде приложено като водеща дисциплина в стратегиите на държавното управление, в посланията на институционалната обществената комуникация и в журналистическата практика. Ако бъде приложено правилно и съвестно от всички водещи страни, то ще помогне за разплитането на бъркотии и предотвратяването на възникващи от бъркотиите кризи, създаващи хаос, несъстоятелност, щети от различен порядък и остри несправедливости в цялото общество.
До тук видяхме, че едно проблемно управление е неспособно да управлява комплексно проблемите в страната, в контекста на бъркотиите, към които принадлежат. За доброто управление е нужен интердисциплинарен холистичен подход, защото една наука не може самостоятелно да се справи с управлението на целите системи от проблеми, наречени от Ръсел Акоф бъркотии. Едно силно обвързано с олигархични кръгове проблемно управление не само не може, но, поради статута си на обслужващо олигархията, няма интерес да стигне до тези прозрения и още по малко – да започне да работи с тях.
След подаването на оставката обаче, съществува рискът да се повтори същата ситуацията с поредно проблемно управление. За да не стане това, алтернативните политически формации, които ще се явят на следващите избори трябва да спечелят широко доверие сред обществото. Информираните граждани трябва предизборно да изискват и даже да предложат прототип на стратегия на холистичен подход, основана върху философията на управлението на проблеми. Такава стратегия би била знак за легитимност на реална воля за промяна на системата и може да даде начало на разплитането на комплексните бъркотии в държавата – в образованието, здравеопазването, икономиката, енергетиката, сигурността, съдебната власт, управлението на кризисни ситуации и т.н. Такава стратегия ще бъде условие за информиран граждански избор на следващо различно управление. Не проблемно, дирижирано от олигархично задкулисие, което постоянно въвлича обществото и себе си в Г3 и Г4, заплита още повече системите от проблеми (бъркотии) в България и създава кризи в обществото. А нормално, независимо, младо, компетентно, морално отговорно, реално експертно и безупречно работещо по управлението на проблемите и бъркотиите. Така ще може да се предотврати ново проблемно управление и запазване на статуквото на задкулисието и фасадната демокрацияв полза на олигархията. В краткосрочен план, журналистика трябва да осъзнае моралния си дълг към обществото да участва с целия си капацитет в превенцията на горния сценарий. Проблемното управление трябва да осъзнае моралния си дълг да подаде оставка.


 

Бележки

1. Информирано гражданско общество или информирани граждани ще наричам голямата група граждани, които достигат до информация, макар и по-обща, за това кой кой е в назначенията на високи държавни постове, извършвани от настоящия кабинет. Това е група, която има също така усет към смисъла на конкретни предприемани действия в държавното управление, стимулиран от неформални лидери на мнение, предимно чрез публикации, статуси и коментари в интернет. Формално тази голяма група граждани е обединена във виртуалното пространство и в протестните действия под заглавието “ДАНСwithme”.

2. Chase, W.H. and Crane, T.Y. Issue management: Dissolving the Archaic Division between Line and Staff. Practical Public Afairs, 1996, pp. 130–131.
3. Tucker, K. and Broom, G. Managing Issues Acts as Bridge to Strategic Planning // Public Relations Journal, V. 49, 1993, №11, pp. 38–40.
4. Mitroff, I., Silvers, А. Dirty Rotten Strategies: How we trick ourselves and others into solving the wrong problems precisely. Stanford, California: Stanford University Press, 2010.
5. Brillinger, David R. John W. Tukey: His Life and Professional Contributions // The Annals of Statistics, V. 30, 2002, №6, pp. 1535–1575.
6. Kimball, A. W. Errors of the Third Kind in Statistical Consulting // Journal of the American Statistical Association, V. 52, June 1957, №278, pp. 133–142.
7. Akoff , R. L. Re-Creating the Corporation. New York: Oxford University Press, 1999. 13 p.
8. Господинова, Велина и Люба Йорданова. Корпорацията ДПС // Капитал, №30, 3–9 авг. 2013, с. 8–11.
9. Рилска, Биляна. Станишев и Орешарски към своите: Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада (обновена) // Дневник: Ел. вестник, 14.06.2013 [cited 16.08.2013]. Available from: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/14/2081444_stanishev_i_oresharski_kum_svoite_ili_glasuvame
10. Йончев, Владимир. 400 милиона от заема са предвидени за крадене // Офнюз: Инф. агенция, 22 юли 2013 [cited 16.08.2013]. Available from: http://offnews.bg/index.php/223124/400-miliona-ot-zaema-sa-predvideni-za-kradene
11. Петър Ганев, ИПИ, 21.06.2013: “Още в началото на своя мандат правителството шокира с действията си. След най-неадекватното възможно политическо назначение в страната последваха дни на укор и арогантно отношение към "неразбиращия” и "лумпенизирал” се народ, който излезе на улицата.” Достъпно на: http://ime.bg/bg/articles/razhodka-po-pavetata-danswithme
12. Десислава Николова, ИПИ, 05.07.2013: “Бюджетното изпълнение до май 2013 г. показва, че проблемът е изцяло в разходната част. Харчи се по-бързо от планираното. При такава ситуация най-логичното решение е да се надянат юзди на разходите, а не да се търси лесното решение за ревизия на бюджета, завишаване на дефицита и емитиране на държавен дълг. Всичко останало е популизъм и заиграване със стабилността на публичните финанси.” Достъпно на: http://ime.bg/bg/articles/ne-e-nujna-aktualizaciya-na-byudjeta-a-ovladyavane-na-razhodite/#ixzz2Yj1jKkCv
13. Калоян Стайков, ИПИ, 28.06.2013: „В бюджета такава свободна сума няма. Няма причина да се търси и привличането на средства за ББР от международни институции, при положение, че български търговски банки отдавна си осигуряват кредитни линии от европейски институции. Не е работа на държавата (в качеството си на собственик на ББР) да развива дейност като търговска банка, а какво остава да разширява тази дейност.” Достъпно на: http://ime.bg/bg/articles/finansovite-ilyuzii-na-bylgarskata-banka-za-razvitie/#ixzz2YivcwgLT
14. Калоян Стайков, ИПИ, 28.06.2013: “За целта бяха направени много бързи и непрозрачни промени в Закона за енергетиката, но все още липсва ясна методика как ще бъде постигнато намалението. (…) Тази липса на информация е на фона на постоянни обяснения за лошото състояние на сектора на електроенергетиката, докато в същото време се взимат решения, които единствено увеличават дисбалансите в него.”
15. Зорница Славова, ИПИ, 07.06.2013: “Увеличаването на помощите без реформи, които да бъдат насочени към намаляването на броя на бенефициентите, поставя социалната система в страната под огромен натиск. В голяма част от случаите размерът на помощите обезкуражава получаващите ги да търсят работа. А място за маневриране с предвидените вече за социална политика средства има – така например платеното майчинство в България е пет пъти по-дълго от средното в другите страни от Европейския съюз. Крайно време е правителството да се замисли как да осигури условия, които да позволят на хората да работят и да получават доходи, а не как да ги насърчава чрез помощи да стоят в същата социална група, в която са.” Достъпно на: http://ime.bg/bg/articles/povee-pomoshti-za-po-dobyr-jivot-ili-pyk-ne/#ixzz2Yj4GdQip
16. Петър Кръстев, ИПИ, 05.07.2013: “Правителството не може да си позволи стъпки назад в пенсионната реформа поради огромния и постоянно нарастващ дефицит на държавната пенсионна система. Приходите във фонд "Пенсии” далеч не покриват разходите въпреки държавната вноска от 12%, която стартира от 2009 г. Ако държавната вноска се извади от сметката, дефицитът по последни данни достига около 60% от разходите. След връщането на ранното пенсиониране дисбалансът в разходопокривната система ще продължи да се влошава с ускорени темпове.” Достъпно на: http://ime.bg/bg/articles/kraka-nazad-v-pensionnata-reforma
17. Николова, Десислава, Явор Алексиев и Калоян Стайков. Първите дни на кабинета “Орешарски”: невежество или популизъм // Медиапул: Ел. изд., 13.07.2013 [cited 05.08.2013]. Available from: http://www.mediapool.bg/parvite-dni-na-kabineta-oresharski-nevezhestvo-ili-populizam-news208822.html
18. Кой счупи стъклата на белия автобус, извеждащ депутатите от парламента?: видео // БиТиВи: Тази сутрин, 31.07.2013 [cited 11.08.2013]. Available from: http://btvnews.bg/video/video/tazi-sutrin/koi-schupi-staklata-na-beliya-avtobus-izvezhdasht-deputatite-ot-parlamenta.html
19. Депутат от БСП: Протестиращите са интернет лумпени // Вести: Ел. изд., 20.06.2013. [cited 16.08.2013]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5866771
20. Alpaslan, C., I. Swans Mitroff and Swindlers Swine. Cping with the Growing Threat of Mega-Crises and Mega-Messes. Stanford, California: Stanford University Press, 2011.
21. Николова, Десислава, Явор Алексиев и Калоян Стайков. Първите дни на кабинета “Орешарски”: невежество или популизъм // Медиапул: Ел. изд., 13.07.2013 [cited 05.08.2013]. Available from: http://www.mediapool.bg/parvite-dni-na-kabineta-oresharski-nevezhestvo-ili-populizam-news208822.html
22. Държавност, развитие, справедливост: Първи етап на изпълнение на Програмата на правителството в условията на довършване на сегашния и планиране на новия бюджетен цикъл. София, 1 август 2013. Достъпно на: http://offnews.bg/files/uploads/2013/08/Planat-Oresharski-parvi-etap.pdf
23. Кърджилов, Петър. Авариите в АЕЦ „Фукушима 1” и казусът АЕЦ „Белене”: поглед към риск и кризисната комуникация // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 12 май 2011 [cited 08.08.2013]. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/avariite-v-aets-fukushima-1-i-kazust-a
24. Босев, Георги. Енергетиката се нуждае от трайни решения // Капитал, №32, 17–23 авг. 2013, с. 18–19.
25. Първанов, Първан. Най-скъпият арбитраж // Капитал, №30, 3–9 авг. 2013, с. 22–23.
26. Петев, Тодор. Комуникационната спирала. Трансформации и конфликти. София: Аскони-издат, 2009. 201 с.
27. Орешарски и Станишев бягат от открит дебат с протестиращи // Медиапул: Ел. изд., 30 юли 2013 [cited 16.08.2013]. Available from: http://www.mediapool.bg/oresharski-i-stanishev-byagat-ot-otkrit-tv-debat-s-protestirashti-news209539.html
28. Христов, Чавдар. Убеждаване и влияние. София: Сиела, 2008. 54 с.
29. Дайнов, Евгени. Всеприиждащата конспирация // Офнюз: Ел. изд., 27 юли 2013 [cited 18.08.2013]. Available from: http://offnews.bg/index.php/225404/evgenij-dajnov-vsepriizhdashtata-konspiratsiya
30. Волтер, Франсоа. Философски речник. Варна: Георги Бакалов, 1982. 116 с.
31. Андролова, Калина. След изборите. Wanted: умове, способни за скокове! // Е-вестник: Ел. вестник, 17 май 2013 [cited 18.08.2013]. Available from: http://e-vestnik.bg/17631/sled-izborite-wanted-umove-sposobni-za-skokove
32. Реформаторският блок” представи “начала” на своето обединение // Медиапул: Ел. изд., 07 юли 2013 [cited 19.08.2013]. Available from: http://www.mediapool.bg/reformatorskiyat-blok-predstavi-nachala-na-svoeto-obedinenie-news208545.html

 

 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Кърджилов, Петър. Управлението на проблеми и проблемното управление // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2013, №17. Available from:  www.media-journal.info
 
 
Контакт (Contact):
p.kardzhilov@gmail.com

 

дата на публикуване: 09.09.2013, Понеделник, 16:22
прочетена: 9944 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: