Проф. Владимир Михайлов представя новата си юбилейна книга (издателство Изток-Запад), която е отпечатана в лимитиран тираж от 70 бройки само за приятели и почитатели
Книгата ми „В огледалото за обратно виждане” съдържа доклади, студии и статии, писани в периода между 2004 и 2013 г. Отправната година не е избрана случайно, тогава Тим О’Райли официално обяви присъствието на уеб 2.0 в медийния свят. Технологията, която уеб 2.0 използва, не се различава от старата интернет технология, но промени начина, по който хората я ползват. Тази промяна се оказа знаменателна.
Докладите, студиите и статиите също не са подбрани случайно. Те са свързани с професионалното ми разочарование на медиявед и театровед от средствата за масова комуникация, които погубиха душата на театралното и филмовото изкуство (Патрис Пави). Свързани са и с изненадата как родилата се, благодарение на уеб 2.0, „ние журналистика” бързо поведе с едно на нула на „традиционната журналистика”. Новата журналистика беше стремително превзета от обикновените потребители, за да стигне най-високата си точка през 2006 г., когато сп. „Тайм” обяви за личност на годината „Ти” заради „безплатната работа и победата над професионалистите в тяхната собствена игра”. „Ти”, т. е. всеки от потребителите, всеки от нас.
Театралното и филмовото изкуство загуби верните си зрители. Масовата култура от телевизията и по-общо от медиите превзе тяхното съзнание, което постепенно ги направи неконтактни към истинските ценности на художественото творчество. Действително, реализира се старата театрална мечта „публиката да прави това, което правят актьорите” (Антонен Арто), но дигиталните технологии, позволили този обрат към пряко взаимодействие, в крайна сметка изиграха лоша шега на „спектакъла” или „филма”. Изчезна магията на творческите инвенции, изкуството стана повседневно. Подобна е ситуацията и в журналистиката. При нея същото пряко взаимодействие позволи в журналистическата дейност да вземе връх аматьорството. Защо да се чака информацията или мнението на професионалния журналист, когато е далече по-лесно и по-удобно да обмениш информация или мнение с хора, които са на твоето равнище? За съжаление, това се оказа пагубна тенденция, тъй като не трябваше много време, за да се разбере, че „от нищо нищо не произлиза” (“de nihilo nihit fit”), както гласи латинската сентенция.
Нормално е при това положение да се търсят пътища за преодоляване на негативните страни в иначе успешния и благодатен щурм на дигиталните технологии в средствата за масова комуникация. Да се търсят пътища на теоретично равнище, да се търсят пътища и в практиката. Що се отнася до медиязнанието, единствената научна дисциплина, която прави медиите своя централна тема за изследване, там нещата с променлива сила варират без победител в противодействието между традиционализъм и новаторство. Маршъл Маклуън навремето обърна внимание, че е погрешно пътищата за развитие да се наблюдават в „огледалото за обратно виждане”. По образното му сравнение не трябва да маршируваме назад в бъдещето. Защото ние действително се носим с голяма скорост напред в медийните постижения, но за сравнение все се оглеждаме назад, в миналото. И на тази основа предсказваме бъдещето. Много по-важно е предсказването на настоящето.
Именно на настоящето са посветени текстовете, избрани за публикуване. В тях е погледнато за „сравняване на часовника” към традиционализма, но основното внимание е насочено към новаторството. Доколко то е изпълнимо и дали, давайки нови дигитални перспективи пред средствата за масова комуникация и изкуствата, това новаторство не принизява пък общочовешкото духовно развитие.
Ето ги и самите текстове:
Филми-амфибии или сливане на филмовите граници (2004)
Телевизията срещу културния диалог на Балканите (2005)
Теория за практици (2006)
Тероризъм без медии не е тероризъм (2007)
Технологичното развитие изпревари творческото развитие (2008)
Край или пауза в историята на масовите комуникации (2009)
Филмите се превръщат в услуга. Знае ли някой какво да правим? (2010)
Персонална „четвърта власт” (2010)
Театралното и филмовото изкуство под медийно иго (2011)
Неакадемично слово за една 100 годишнина (2011)
Обвинявам телевизията (2012)
Ако искате филмите ви да останат за историята... (2012)
Журналистическа „самоампутация” (2013)
Цитат-формат (SuggestedBibliographicCitation):
Михайлов, Владимир. В огледалото за обратно виждане // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2013, №18. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: vmihaylov@nbu.bg
дата на публикуване: 29.11.2013, Петък, 11:14
прочетена: 9329 пъти