Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
12 Декември 2019 г., Четвъртък

Медии

Принтирай E-mail

Медийна регулация с човешко лице

Брой 19 / Януари 2014 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Мария Попова

Резюме:

Summary:

 Коментар и  разговор на доц. д-р Мария Попова

с проф. д-р Маргарита Пешева по повод новата й книга „СЕМ: 2001-2010 г. Регулаторни практики”. Фабер, 2013 г.

 

Доц.д-р Мария Попова                
„СЕМ: 2001-2010 г. Регулаторни практики” е книга, която съдържа експертни доклади, становища, мнения, статии и интервюта на проф. Маргарита Пешева в качеството й на член и на председател на Съвета за електронни медии. Чрез нея се създава качествената представа, че СЕМ не е просто регулаторният орган, създаден в рамките на Закона за радио и телевизия, след закриването на предишния НСРТ. Но той е институцията, която има отговорността да развива добри практики в областта на медийната регулация и която се променя в съответствие с трансформациите на обществото, и в зависимост от интересите и дейността на  медийните експерти, които участват в  нея.
„СЕМ: 2001-2010 г. Регулаторни практики” е документална монография, която е първа по рода си. Тя е колкото научна, толкова и  лична книга, която дава възможност да се надникне „през ключалката” на  много важна, но недостатъчно позната и  съвсем нееднозначно приета социална институция, каквато е СЕМ.
Научната монография  въздейства на две нива. В първи план, различните по вид и предназначение експертни текстове  в нея показват  професионалното развитие на медийната регулация у нас в нейния ранен етап – приетите законодателни мерки, проведените публични дискусии,  отделните професионални проблеми, с които  постоянно се сблъскват медийните практици и  експерти. В това отношение книгата има колкото историческа, толкова и теоретична стойност. Доколкото медийната регулация  е  динамичен процес, който обикновено остава скрит зад сложната материя на различните  закони, становища, решения, които го определят. Но той  много ясно изразява връзката общество –  електронни медии –  аудитория. Обществото и аудиторията могат да се припокриват като социални показатели, но и драматично да се разминават като  потребности и интереси. Медиите ,като спояващо звено между тях, също не  са еднозначни- защото в  дейността си те  се ръководят  както от  социалните си отговорности – да предават информация и изграждат комуникационни връзки, така и от икономическите си интереси – да продават  медийни продукти и да печелят от това.
Във втори план, монографията е твърде интересна с личната изповед на авторът за някои важни събития , действия и решения на СЕМ в изминалите  девет  години. Събраните документални свидетелства в нея се осмислят в  теоретична студия, в която чрез  специално изследване, направено  от  проф. Пешева, се представя  писмената експертна дейност на членовете на регулаторния орган в  този период – по обем и тематика. Това изследване съдържа  силни аргументи в полза на тезата, че членовете на СЕМ са  работили  достатъчно сериозно по редица важни  професионални стандарти в  областта на медиите. Въвеждащата студия е написана  с професионална  етика, с чувство за такт и мяра, авторът изповедно представя  някои успехи и неуспехи – своите и на регулаторния орган като цяло, като намира добри думи за редица свои колеги и разказва с  топло чувство за хумор  някои весели и забавни случки от  работата си в СЕМ.
Монографията е много лично, субективно свидетелство за развитието и укрепването на медийната регулация в едно драматично десетилетие,  в което българското общество и държава преминават през редица ключови промени. Тя  показва  съзряването у нас на  медийния  потребител, на медийния собственик и не на последно място – на българския медиен законодател по отношение на това какво представлява обществено отговорната позиция, как  нашето законодателство се синхронизира с европейското, колко е важно  медийната регулация да бъде съпроводена с успешна  корегулация и саморегулация, колко интензивен трябва да е диалогът между медийните експерти, медийните практици и медийната аудитория.
 
Мария Попова: Нека да започнем този разговор с един важен въпрос. Защо решихте да публикувате тази книга? Събраните в нея документални свидетелства са твърде специализирано четиво, което ще бъде интересно на ограничен кръг читатели- медийни юристи, историци и екперти, които имат интерес към  регулаторната практика от близкото минало. В областта на медийната регулация няма  друга такава книга,  дали тя  наистина ще е  полезна?
Маргарита Пешева: Реших,че е време да публикувам такава документална книга по няколко основни причини. Първата е  строго научна. Книгата е  финална част от голям научно-изследователски проект, посветен на развитието на електронната медийна среда във второто десетилетие на прехода: 2001-2010г. Електронната медийна среда беше обстойно разгледана и представена по няколко основни показатели – демография, програми, аудитория, медийно поведение, реклама, регулация и цифровизация. В рамките на този проект  бяха публикувани  седем научни монографии,  повечето от тях са първи по рода си – „Радиосредата: 2001-2010г.”; „Телевизионната среда:2001-2010г.”, моята авторска част от тези изследвания „Радио и телевизионната среда:2001-2010г.”; медийните речници „Думите на медийния преход” и „Дигиталните медии”,  научното изследване „Мултимедийният нюзрум в България” на д-р Валери Маринов, което  няма аналог в българските медийни анализи и според мен заслужава награда. Документалната мнография, посветена на писмената експертна дейност в СЕМ, беше логичен завършек на този  сериозен  изследователски проект, в който Вие самата имахте  активно участие като автор и редактор на двата медийни речника. Тези научни изследвания са публично достъпни в електронното научно списание "Медиите на 21 век", раздел Е-книги.
Втората причина е предимно  емоционална. Прецених, че е време да направя своего рода реабилитация на дейността на СЕМ като сериозен регулаторен орган. Да представя публично пред медийния сектор и обществото част от свършената от мен работа и окончателно да затворя тази страница от  професионалния си живот. Работата на Съвета  далеч не отговаря на публично изградената представа за него като зле работещ орган, който постоянно произвежда гафове – бихте ли ми показали безгрешни органи и безпогрешни професионалисти? Постарах се да докажа това със силата на  фактите и документите. Що се отнася до личния ми принос в развитието на писмената експертиза, тя е част от  много обширна писмена експертна дейност, упражнявана от редица други  колеги-членове  на СЕМ  през годините. Време беше някой да повдигне завесата и покаже каква всъщност е била писмената експертна дейност на регулатора в  този период. Още няколко мои колеги могат да публикуват такива документални монографии,  които да представят тяхната писмена експертна дейност, ако имат желание за това.
Мария Попова: Как направихте подборката на текстовете, които публикувате? Всяка селекция на документи има възможност да пише и пренаписва медийното минало. И в този смисъл – да го манипулира.
Маргарита Пешева: Напълно сте права. Всяка селекция на документални свидетелства дава възможност и за манипулации. Не съм правила такава селекция. Публикувам  само тези документи, които успях да намеря в  личния си  архив от СЕМ. Разполагам с огромен архив,  който се съхранява на различни места, и за жалост не се оказа толкова подреден и систематизиран, колкото първоначално смятах. Сметнах, че не е редно да  ангажирам СЕМ с търсенето на някои липсващи документи. Поисках  от Съвета единствено последната докладна записка внесена от мен, и я получих незабавно. В този смисъл не съм правила манипулативен подбор на публикуваните документи, а само систематизация  по години. По отношение на публикуваните колективни докладни записки, поисках разрешение  за публикуването им  от всеки член на СЕМ  в този период и го получих – за което съм много благодарна. Колективните докладни записки са особено важни – те ясно показват как през годините се е развивал колегиалният принцип на работа в Съвета, и по какви важни професионални въпроси отделни членове на СЕМ са представяли обща експертна позиция.
Документалните свидетелства, които публикувам хвърлят достатъчно светлина върху интензивната експертна работа, която Съветът упражняваше през тези години. Ето защо подигравателното название „семкаджии”, с което се наричат членовете на Съвета, вероятно повече подхожда на онези, които лансираха това обидно определение в медиите, и  предимно на техните господари, чиято поръчка те безропотно изпълняваха. Негативният бранд на СЕМ беше  произведен  съзнателно и целенасочено, той се възползва от някои негови спорни решения, но преследваше  конкретни корпоративни цели. 
Мария Попова: Бих искала да  продължа  с един въпрос, който си „открадвам” от първото Ви интервю, дадено в качеството Ви на председател на СЕМ, на Слави Трифонов, което също е публикувано в книгата ви – какво липсва на българските медии? 
Маргарита Пешева:  В българските медии в годините на прехода  се оформиха поне три отчайващи липси. Първата е все по-голямото отсъствие на качествена  журналистика, която е посредник и изразител на общественото мнение, а не политически брокер и наемник на определена пиар агенция. Втората е  свързана с подмяната и налагането на ужасно изкривен медиен образ на действителността в стила на „балканизираната” комерсиализация. Третата се свежда до тоталното рухване на професионалния морал, който трябва да е водещ императив в журналистическата работа.
Отсъствието на качествена журналистика напоследък изглежда застрашително, все по-очевидни са платените публикации, все по-натрапващи са многобройните пиар материали, все по-крещяща е зависимостта на редица медии от парите за медии, които министерствата разпределят по линия на европейските фондове. Всичко това наистина „убива” качествената журналистика, тя се маргинализира, бива постоянно изтиквана в ъгъла на медийното пространство. Медийната среда стана пъстра и широка, в нея има безспорни  журналистически постижения, но и отвратителни професионални компромиси.
Изкривеният медиен образ на действителността постоянно подменя истински – с измислени събития, истински – с фалшиви медийни герои. От медиите „емигрираха” истинските  герои на нацията – писателите, поетите, художниците, учените. Те всекидневно биват замествани от плеймейтки и фолк диви, манекенки, мутри и мутреси, герои на подземния свят. И ако медийният свят действително създава представата за едно общество, у нас тя е ужасно изкривена и уродлива. Обществото ни дълго боледува и няма как неговите медии да пращят от здраве. Имам усещането, че хората на духа след първите  години на прехода сами се оттеглиха от тази  изкривена медийна публичност, защото компанията на социалното подземие е крайно неподходяща за тях. Това коренно промени и донякъде „балканизира” публичното медийно лице на обществото. В него всеки пост на Н.Л. или откритието, че „Англия е столица на Великобритания” се оказват далеч по-интересни, от което и да е стойностно постижение.
Професионалният морал е все по-голям дефицит в новата журналистика. Количеството на платените, но необозначени публикации в последните години нараства застрашително, много журналистически материали се предлагат по поръчка и с предварително определена „гарнитура” от силните на деня. Непрекъснато сме свидетели на разследващи „журналистически разтрели”, които се правят най-вече заради икономически или корпоративни интереси. Медийните войни се превръщат в ежедневие, в журналистическа  норма, която се приема  в реда на нещата. Границата между позволеното и непозволеното в журналистическата  професия  почти изчезва.
Мария Попова: Къде виждате изход от тази криза в медийната област?
Маргарита Пешева: Изходът, по моя преценка, е в бързото  постигане на съгласие по много важни професионални въпроси, които днес кардинално разделят медийната гилдия. Постигането на това съгласие е дълъг и много труден процес, който, за целите си, може да използва различни средства – публични дискусии с участие на враждуващите медийни страни, постигане на съгласие по въвеждане на общ Етичен професионален кодекс, приет и подписан от всички, законово осветяване на медийната собственост и на фактическите собственици на медиите, въвеждане на действащ модел за финасиране на обществените  медии БНР и БНТ. Но преди всичко  друго е разбирането колко голяма (и опасна) е кризата в медиите, в каква степен тя допълнително „разболява” твърде болното ни общество.
Мисля, че е дошло времето за една втора кръгла маса – този път в областта на медиите, по време на която, в много труден диалог, да се изговорят всички натрупани проблеми и конфликти (икономически или професионални), и с общи усилия да се преодолеят възникналите  много големи противоречия. Време е медийната общност да осъзнае, че със собствени сили и възможности трябва да сложи край на журналистическите „разстрели”. Защото с тяхна помощ тя сама „разстрелва” себе си.
На тази кръгла маса задължително трябва да седнат  някои  водещи фигури от днешната „медийна барикада” – например Ирена Кръстева и Иво Прокопиев. Колкото и ужасно трудно да изглежда това. Може би е време да осъзнаем, че именно медиите трябва да променят себе си и средата, да положат усилия за професионален диалог, колкото големи и тежки да са техните различия и противоречия.  Медийното съгласие  ще позволи по-ефективно да се упражнява силен граждански натиск за постигането на  толкова нужното ни политическо съгласие. Друг изход просто няма. Трябва да признаем – медийният сектор е в дълбока ценостна криза, и той сам трябва да се справи с нея.
Мария Попова:Доколко важно се оказа значението, че бяхте първият председател на СЕМ, имахте и втори мандат на този пост, а сте и негов дългогодишен член?
Маргарита Пешева: Станах пръв председател на СЕМ, заради много високата подкрепа, която получих от Парламента. Създаването на  нов регулаторен орган е изключително трудна работа, която зависи колкото от председателя, толкова и от целия Съвет. Ако нямах подкрепата на Съвета, едва ли бих се справила. Трябваше да се създават нови професионални правила на работа, нова структура и организация на дейността на органа, да се изработят и приемат редица правилници, на които се основава неговата дейност.  Да се изработят редица становища по  важни професионални стандарти, които да регулират отношенията на СЕМ с медийния сектор. В рамките на тази  много тежка за мен  2002 г. СЕМ трябваше, заедно с КРС, да изработи нова Стратегия за развитие на сектора и да я представи на вниманието на Парламента, което той успешно изпълни. Годината беше изпълнена и с някои  неумели политически драматизации – два  нескопосани опита за приемане на нов медиен закон, които заслужено  бяха отвъхвърлени от медийния сектор и от СЕМ.  
Професионалната отговорност на председателя наистина е огромна, в този период работех буквално седем дни в седмицат, и имах много активна писмена дейност. Но през цялата година усещах подкрепата на Съвета, работехме като екип, което беше важно условие за успешното налагане на  медийна регулация с човешко лице. За която превенцията, срещите с операторите, публичните дискусии бяха по-важни от административните наказания. Това беше политика на Съвета, а не само на неговия председател. Тази политика беше правилна, тя се доказа през годините. Всъщност председателят е само пръв между равни, той има повече задължения и отговорности, отколкото права. Това повелява колегиалният принцип – решенията взема колегиалният орган, а не председателят. Именно поради това  по време на втория си председателски мандат  категорично се противопоставих на опитите чрез поправки в медийния  закон да бъдат разширени правомощията на председателя и да се  ограничи колегиалният принцип в работата на  СЕМ. Радвам се, че това не се случи.
Мария Попова: Разкажете още нещо интересно от  ранния период на СЕМ?
Маргарита Пешева: Една от големите трудности беше свързана с наблюдението на регионалните програми. Тогава ми хрумна идеята да поискаме специализирана техника от Министерството на отбраната, като председател имах  срещи с министър Свинаров и с  началника на „Клубове Военна информация”. Тогава Георги Лозанов добродушно се шегуваше (цитирам по памет), че „председателката на СЕМ търси пеленгатор за осъществяване на регионален мониторинг върху програмите”. Естествено нищо не излезе от тази идея. Регионалните звена за мониторинг бяха създадени по проект по линия на програма ФАР, който СЕМ успешно изпълни. 
Спомням си и друга интересна случка – предаването „Тройка на разсъмване” по радио Витоша започна като медийна провокация, ето защо  имаше постоянни нарушения на установените правила в  медийния закон, които се отнасяха до добрите нрави. Често в 9.00 сутринта там надълго и широко се коментираха ползите и вредите от груповия секс или фелациото. В рамките на меката регулация, освен административни наказания, правехме срещи с операторите при допуснати драстични нарушения. По време на една такава среща, директорът на радио Витоша директно обвини членовете на СЕМ (цитирам по памет) , че „сме стари, твърде изостанали и старомодни, че днешното разбиране за морал е съвсем различно, че младите хора по друг начин оценяват кое е морално и кое  не. Ето защо  предаването се движи напред заедно с новите представи за морално и неморално, позволено и непозволено и т.н.” Аз въобще не отрекох възрастта си, но доц. Райна Николова, която тогава едва беше прехвърлила 30 години, реагира остро като каза, че ако за Маргарита Пешева и Лилия Райчева това обяснение е донякъде логично, то за нея е  съвсем нелогично – нито е стара, още по-малкото старомодна, и че представите за морал, позволено и непозволено са строго обозначени в медийния закон, ето защо подобни волни интерпретации са твърде неудачни...Добродушен смях.
И  още една любопитна случка. Предаването „Сигнално жълто” по Телевизия Скат с незабравимата Албена Вулева също често прекрачваше закона. Нямаше как – поканихме собственика на Скат г-н Валери Симеонов на среща, за да обсъдим защо това предаване допуска толкова  нарушения. Г-н Симеонов беше много сговорчив и по време на срещата постоянно ме убеждаваше: „Г-жа Пешева, аз Ви обещавам, че тя ще се поправи, ще видите...”. Аз, на свой ред, му казах: „Дано наистина се поправи г-н Симеонов, макар че много се съмнявам...”. В крайна сметка аз  се оказах правата, тя не се поправи и напусна тази медия.
Мария Попова: Какви качества трябва да притежава един медиен надзорник съобразно наблюденията от собствената Ви практика – добри професионални познания, диалогичност, колегиалност, обществена отговорност?
Маргарита Пешева: Той трябва да е отличен професионалист, да се ръководи от силата на законовите аргументи, а не от „аргументите на силата”. Да се учи постоянно, защото медийната регулация се развива много бързо. Стриктно да спазва професионалната етика, която е задължителна за един административно-наказващ орган. Да бъде отворен и диалогичен, да приема и разговаря с хора от медийния свят, да изслушва техните проблеми. Да бъде достатъчно публичен и да „превежда” на достъпен език решенията на такъв специализиран орган като СЕМ. Лично за мен най-труден се оказа именно „медийният превод” на действията и решенията на регулатора. Най-вече поради наложени ограничения от страна на членовете на СЕМ на публичната активност и изяви на председателя, които задължително трябваше да бъдат съгласувани с целия Съвет. И в двата си председателски мандата (и особено при втория мандат) много повече работех вътре в Съвета, отколкото навън – в публичното пространство. Някаква част  от противоречивия медиен образ на Съвета тогава се дължеше и на недостатъчната медийна активност на председателя и членовете на СЕМ, които популярно и достъпно да представят взетите от решения. Днешната висока медийна активност на председателя на СЕМ е далеч по-вярната професионална позиция.
Мария Попова: В книгата си твърдите, че „СЕМ упражнява по-скоро „мека”, отколкото „твърда” регулация. През годините Съветът отдаваше голямо значение на превенцията – работните срещи, публичните дискусии, диалога с неправителствените организации, и по-малко – на административно наказващата дейност. Тя имаше (и днес има) важна роля в дейността на регулатора, но проблемът не е в това постоянно да наказваш един или друг оператор. А да го накараш най-сетне да прочете медийния закон, за да знае какви са неговите права и задължения към сектора и към обществото.”(с.30) Доколко тази „мека” регулация спомогна за изграждането на медийната професионална общност у нас?
Маргарита Пешева: Смятам, че спомогна. Не е имало случай на поискана среща от страна на даден радио или телевизионен оператор или неправителствена организация, която да бъде отказана. През тези девет години Съветът проведе редица публични дискусии по особено важни професионални стандарти – за кеч предаванията и наложителното им преместване в тъмната част на денонощието, за „голите новини”, които грубо нарушаваха медийния закон, за речта на омразата, която нарушава принципите на радио и телевизионна дейност. От  разстоянието на времето, мога да кажа, че развитието на „меката” регулация  си остава  едно от най-мъдрите решения на регулаторния орган. Той вложи много усилия за постоянен професионален диалог със сектора, с влиятелните медийни неправителствени организации, за развитие на корегулацията и саморегулацията. И днес това е политика на СЕМ, която смятам за правилна.
Мария Попова: От съдържанието на книгата личи действително активната Ви дейност в СЕМ – чрез внасянето на докладни записки, становища, мотиви за вземането на едни или други решения. Създава се впечатлението, че с колегите ви сте работили екипно и професионално, водени основно от желанието за формирането на професионалните стандарти. Пишете за трудностите, но и удовлетворението, което изпитвате от „медийния диалог с професионалния сектор” (с.104). Според Вас работата на СЕМ през този деветгодишен период, в който участвате в органа, показател ли е за израстването на професионалната общност?
Маргарита Пешева: Разбира се. Професионалната общност и регулаторният орган са като „скачени съдове” – добрата или лошата работа на СЕМ съответно подобрява или влошава дейността в електронната медийна среда. Само един пример. Неприемането на Стратегията от Народното събрание в периода 2002-2005 г. блокира лицензионния процес и  забави твърде много развитието на медийния сектор.
 Регулаторният орган в много случаи създаваше (и до днес създава) благоприятни условия за развитието на медийния сектор. Това е негово основно предназначение – да стимулира развитието на сектора, а не да му пречи. Например приемането на новите лицензии за цифрово разпространение на телевизионните програми беше предшествано от поредица срещи с големите национални телевизионни оператори, на които бяха обсъждани някои правила и професионални стандарти в бъдещите лицензии. В тази насока СЕМ положи големи усилия за приемане на  специална поправка в медийния закон, без която цифровите лицензии нямаше как да станат факт. Възникването на отделни конфликти между регулаторния орган и  някои оператори, въобще не намалява големите усилия на СЕМ за постоянен професионален диалог и разбирателство, за търпението и желанието на всички негови членове за постигане на съгласие по важни медийни въпроси. В повечето случаи сме успявали.
Мария Попова: Посочвате няколко ключови спорни решения на СЕМ през този период – прекратяване регистрацията на телевизия Ден, вписването, а след това и заличаването, по искане на Светия Синод, на регистрацията на телевизия Православие, предсрочното прекратяване мандата на двама генерални директора на БНТ – Лили Попова и Кирил Гоцев, създаването на законодателство в защита на децата от вредно медийно съдържание и острата медийно професионална и обществена реакция срещу това. Това ли бяха най-значимите трудности, с които органът се сблъска и защо се оказа толкова трудно да бъде обединено обществото около сформираната от вас позиция?
Маргарита Пешева: Това бяха най-спорните решения на Съвета, по моя преценка. И най-трудните. Особено трудно беше и решението за преустановяване на телевизионните конкурси, при оттеглен честотен ресурс от страна на Комисията за регулиране на съобщенията. Големият залог беше цифровизацията,  въпреки всичко тя твърде закъсня, но не по вина на СЕМ. А за да се обедини обществото около една професионална позиция, тя трябва да бъде коректно отразена от медиите. Стига те да нямат други икономически или корпоративни интереси. Всъщност основните медийни главоболия на СЕМ през годините бяха повече с пресата,  отколкото с влиятелните електронни медии. Например bTV през 2002 г. не поведе война срещу СЕМ, който  направи  публична дискусия относно кеч предаванията и издаде задължителни указания за тяхното преместване в тъмната част на програмата. Решението на СЕМ беше обжалвано от медията на всички инстанции, но ние спечелихме делата. Тогава bTV по своя инициатива свали този формат от програмата си. Същото се отнася и за Нова телевизия – имахме големи трудности и противоречия с първите издания на „Биг Брадър”, правихме няколко срещи и разговори и с общи усилия  ги преодоляхме. Но Нова телевизия не поведе война срещу регулатора, което беше вярната професионална позиция. Смятам , че и днес редките опити за непремерени атаки към СЕМ идват или от пресата или (както беше и преди) – от някои националистически телевизионни програми.
Мария Попова: Сред  проблематичните области обръщате внимание и на скандала с досиетата на двама членове на СЕМ, което налага прекратяването на техния мандат. Действително ли досиетата се оказаха такъв проблем за българското общество? От собствените ми впечатления при разговорите с моите студенти, така т.нар. „деца на прехода”, те като че ли не му отдават чак такова значение?
Маргарита Пешева: Скандалите с досиетата на двама уважавани членове на СЕМ силно подрониха обществения авторитет на регулатора. Отделен въпрос е защо тази проверка предварително не беше  извършена от Парламента и от Президента, които по закон избират и назначават неговите членов? И в двата случая не ме напусна усещането, че тези досиета бяха извадени в удобния момент най-вече за разчистване на някои  политически сметки. Иначе за днешните студенти, темата изглежда далечна и трудно разбираема, те се вълнуват  много повече от  актуалния политически живот, усещането за история им е чуждо.
Мария Попова: Направи ми впечатление и друго ваше твърдение относно тази хубава представа за „регулация с човешко лице”. В книгата си казвате: „оформят се два коренно различни подхода: единият стриктно се придържа към закона, като не зачита разнообразието на бързо развиващата се медийна среда. Другият, към който се придържам и аз, уважава закона, но същевременно се опитва да осмисля различието и противоречията на новите медийни практики. За мен този подход е по-модерен, защото според него регулацията е не толкова рестрикция спрямо радио и ТВ операторите, колкото въвеждането на единни правила, които те трябва да спазват.”(с. 68) Имаше ли сблъсък между тези два подхода или те взаимно се допълваха?
Маргарита Пешева: Поне в началото имаше такъв сблъсък, но с течение на годините много разногласия бяха преодоляни, за сметка на това се появиха други. Протоколите на СЕМ са безценно свидетелство за трудния професионален диалог, който сме водили през годините. Имало е случаи когато  сме заставали на диаметрално противоположни позиции, от което не станахме врагове за цял живот. Винаги намирахме сили да надживеем конфликтите и продължим напред.
Мария Попова: Това ли е причината толкова да държите, като член на СЕМ, да бъде осъществяван мониторинг върху програмата на националните и регионалните обществени и частни радио и телевизионни оператори?
Маргарита Пешева: Упражняването на такъв мониторинг е  негово задължение по закон. В Съвета по-скоро имаше дълга съпротива за провеждане на предизборен мониторинг на програмите, която днес изглежда  донякъде  смешна.
Мария Попова: Наистина ли е толкова важно в СЕМ да има ясни и единни критерии при оценяването на кандидатите за лицензии за радио и телевизионна дейност, както се разбира от вашата книга? Това би ли спомогнало при по-адекватното решаване на нововъзникнали случаи като например този с радио Класик ФМ?
Маргарита Пешева: Несъмнено. Тъкмо заради това толкова дълго и с професионална отговорност обсъждахме многобройни варианти на тези критерии. Неслучайно публикувам  няколко последователни варианта, най-вече за да покажа, че регулаторният орган имаше много сериозно  отношение  към лицензионния процес. Що се отнася до медийните казуси, те често са  сложни и  невинаги предполагат еднозначни решения.
Мария Попова: Сред важните теми днес продължава да стои тази за изработването на нов български закон за радиото и телевизията. Той, от една страна, трябва да отговаря на особеностите и нуждите на българската медийна професионална общност, от друга – да бъде съпоставим  с  непрекъснато актуализиращите се изисквания на европейското законодателство. И от трета – да отразява промените в  медийната среда, в която интернет заема все по-значимо място. В книгата си вие пишете: „Медийната регулация оттук насетне ще бъде изправена пред предизвикателствата на новите технологии, които все повече ще проблематизират нейната територия. Тя ще става по-либерална, защото съвременният потребител днес има възможноста да гледа едно и също медийно съдържание на различни платформи и крайни устройства. Което донякъде обезсилва законовите регламенти, на които се подчиняват традиционните електронни медии.”(с.46-47). Според вас в каква посока ще бъдат очакваните промени? 
Маргарита Пешева: Един нов медиен закон трябва да осмисли новите хибридни медийни пространства, които интернет създаде. Кросмедията и дигиталните онлайн практики вече позволяват едно и също медийно съдържание да се предлага на потребителя по всяко време и място и на различни крайни устройства. Днес все повече говорим за медийни съдържания, платформи и агрегатори, и по- малко- за радио и телевизия като отделни медии. Дигиталните медийни съдържания позволяват и  коренно различен диалог между линейните (традиционното радио и телевизия) и нелинейните медийни услуги (видео по заявка, плати, за да гледаш).
Социологическите изследвания, които провеждаме, показват много бързо отслабване на медийните брандове и усилване на медийните съдържания и ролята на потребителя. Когато всяко съдържание от традиционните електронни медии може да се намери навсякъде в мрежата, то  регулаторните ограничения на това съдържание върху традиционната платформа (радио и телевизия) започват да  се обезсмислят.
Медийните съдържания  се конвергират, но у нас все още е рано за конвергентен закон, който едновременно да урежда преноса на електронни съобщения и упражняването на надзор върху радио и телевизионните програми. Просто медийната среда все още не е толкова развита. По същите причини не съм привърженик и на създаването на конвергентен регулатор – той изисква много добре развит и работещ медиен сектор, с ясни правила, приети и спазвани от всички, с добре  развита саморегулация и ефективно работещи етични комисии. За съжаление у нас нещата не стоят по този начин. Което не изключва известни транформации на  регулаторната рамка и нейните органи. Един нов медиен закон най-сетне трябва да извади радиорекламата от обхвата на регулаторната рестрикция, защото тя не отговаря на европейските стандарти и практики. Прилагането на свръхрегулация в областта на радиопрограмите вече не изглежда уместно. Медийната регулация на телевизионното съдържание е достатъчно голямо професионално предизвикателство.
Интеграцията на дигиталните съдържания вече е толкова голяма, че е много трудно да се регулира със строги законови норми.  Тук е мястото на една бързо развиваща се саморегулация, която поставя етични бариери и норми по отношение на съдържания, които грубо нарушават журналистическите принципи и професионални стандарти. За жалост наблюдаваме „клониране” на саморегулаторните етични норми, което само забавя развитието на този процес.
Това, което новият медиен закон трябва да запази и развие, е свързано  най-вече с опазването на водещите принципи на медийната демокрация – недопускане на омраза и дискриминация, все едно на какъв принцип, съхраняване на свободата на словото и правото на отговор. И  което е особено важно – опазване на физическото и психическото здраве на децата от вредно медийно съдържание, недопускане на порнография  в програмите, съхраняване на чистотата на националния език и добрите нрави.

Нужна е и нова визия  относно структурата и управлението на обществените БНТ и БНР, чието обединение в холдинг не ми изглежда добра идея. Но си струва да се обсъди дали не е необходим отделен устройствен закон за структурата, дейността и управлението на БНР и БНТ, който най-сетне да въведе работещ модел за тяхното финансиране, да промени избора на техните ръководства и обнови тяхната структура. Отделен въпрос е, че медийният сектор въобще не показва съгласие и воля за изработване и приемане на нов медиен закон. Вероятно още дълго ще кърпим и преправяме стария закон. Отдавна се лутаме в ужасно дълъг и заплетен медиен тунел, но аз оставам непоправим оптимист – вярвам, че все някога ще се измъкнем от него.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Попова, Мария. Медийна регулация с човешко лице // Медии и обществени комуникации.                 Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2014, № 19. Available from: [ www.media-journal.info ]
 Контакт: mariapopoff@gmail.com  

 

дата на публикуване: 09.01.2014, Четвъртък, 09:09
прочетена: 4701 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: