Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 44/ Юни 2020 г.
24 Септември 2020 г., Четвъртък

Медии

Принтирай E-mail

Най-отегчителната телевизия в света... и защо е така пристрастяваща

Брой 22 / Януари 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Томас Хелъм

Резюме:

 

Чували сте за бавна храна. Ето ви сега и бавна... телевизия. В тази забавна беседа норвежкият телевизионен продуцент Томас Хелъм споделя как той и екипът му започнали излъчване на дълги отегчителни събития (често на живо) и как намерили прехласната публика. Предавания, като 7 часово пътуване с влак, 18 часова риболовна експедиция и продължило 5.5 дни пътуване с кораб покрай Норвежкия бряг. Резултатите са както красиви, така и очарователни. Наистина.

 

Summary:

 

Томас Хелъм: Имам само 18 минути да ви обясня нещо, траещо часове и дни, така че да не губя време. Да започнем с откъс от предаването Listening Post на Ал Джазира.
Ричард Гизбърт: Норвегия е страна със сравнително малко медийно отразяване. Дори изборите миналата седмица минаха без много драматизъм. Това са норвежките медии в две думи: няма драма. Преди няколко години норвежката обществена телевизия NRK реши да излъчи на живо седем часа път с влак - седем часа кадри, заснети от движещия се влак. Повече от милион норвежци, според пийпълметрията го харесаха. Появи се нов вид реалити шоу, което върви напук на правилата за привличане на зрителски интерес. Няма фабула, няма сценарий, няма драма, няма кулминация и се нарича Бавна телевизия. През последните два месеца норвежците гледаха пътешествието на круизен кораб покрай брега. Бряг, потънал в мъгла. Ръководството на норвежкия National Broadcasting Service сега обмисля да излъчи за цялата страна една нощ на плетене. На пръв поглед изглежда скучно, защото е, но нещо в този телевизионен експеримент приковава вниманието на норвежците. Изпратихме колежката Марсела Пизаро в Осло да открие какво е то, но първо едно предупреждение: Някои кадри в следващия репортаж са... разочароващи.
Томас Хелъм: Следва 8 минутна история по Ал Джазира за някакви странни телевизионни програми в малка Норвегия. Ал Джазира, CNN... Как стигнахме тук? Трябва да се върнем в 2009, когато един колега го осени страхотна идея. Къде ви идват идеите? В столовата. Той каза: Защо не направим радио предаване отбелязващо деня на немското нахлуване в Норвегия през 1940? Ще разказваме историята в синхрон с хода на събитията през нощта. Еха! Брилянтна идея, но имаше само две седмици до тогава. И така, седяхме в столовата и обсъждахме какви други истории можем да разкажем в хода на тяхното развитие. Какво друго отнема наистина дълго време?
И така един от нас се сети за влака. ЖП линията до Берген имаше 100 годишен юбилей през тази година. Свързва западна с източна Норвегия, а пътуването отнема толкова, колкото и преди 40 години - над 7 часа. (Смях) И така, обадихме се на нашите редактори в Осло и им казахме, че искаме да направим документален филм за ЖП линията до Берген при това - пълнометражен. Отговорът беше: "Добре, но колко ще трае предаването?" "О - казахме ние - пълна дължина." "Да, а предаването колко ще е?" И така няколко пъти.
За наш късмет посрещнаха идеята със смях, много, много добър смях. И така един хубав септемврийски ден започнахме предаването, което смятахме, че ще трае 7 часа и 4 минути. Всъщност се оказаха 7 часа и 14 минути, заради загуба на сигнала на последната гара. Имахме 4 камери, 3 от които показваха красивата природа вън. с гласови съобщения и информация за гостите. (Видео) Влаково съобщение: Приближаваме гара Хаугостоль. ТХ: Това е всичко. Разбира се 160-те тунела ни дадоха възможност да покажем някои архивни кадри. Диктор [на норвежки]: Малко флиртуване след храненето. Последният спускащ се участък преди да стигнем крайната цел. Подминаваме гара Миолфел. И отново тунел. (Смях) ТХ: Смятахме, че имаме чудесно предаване, което ще допадне на 2000-те норвежки трейнспотъри. Излъчихме го през ноември 2009. Но не, оказа се много по-привлекателен. Това са петте най-големи норвежки ТВ канала в нормален петъчен ден. Ако погледнете NRK2 тук, ще видите какво се случи, когато пуснаха нашето предаване: 1.2 милиона норвежци са гледали част от него. (Аплодисменти) И още нещо, забавно: Когато по главния ни канал, след новините казаха: "На втория ни канал влакът наближава гара Мирдал.", хиляди зрители скочиха на него, сменяйки канала ето така. (Смях) Що се отнася до социалните медии, успехът беше също така огромен. Беше приятно да се види как хилядите потребители на Facebook и Twitter обсъждат една и съща гледка, говорейки си сякаш са заедно във влака. Особено ми хареса следното. Един 76 годишен дядо, след като изгледал предаването, станал на последната гара, да вземе това, което мислел за свой багаж и едва когато си ударил главата в пръта на завесите осъзнал, че е в собствената си дневна. (Аплодисменти)
Ето това е силна и естествена телевизия. Една след друга 436 минути в петъчна нощ, в която дойде и първият туит: Защо да се плашим? Защо да спираме на 436, като може да разтегнем до 8040 минути, правейки култовото норвежко пътуване, покрай брега с кораб на Hurtigruten от Берген до Киркенес? Около 3000 километра, покриващи почти цялото ни крайбрежие. Това е една 120 годишна, много интересна история, която буквално участва в живота и смъртта по брега. Точно седмица след пътуването с влака звъннахме на компанията Hurtigruten и започнахме планиране на следващото шоу.
Искахме да направим нещо различно. ЖП пътуването до Берген беше запис. И така, седяхме в редакцията, гледайки тази картина от гара Уол и този журналист, когото бяхме викнали, да поговорим. Когато потегляхме от гарата той ни засне и махна пред камерата. И тогава се замислихме какво би станало ако повече хора знаеха, че сме в този влак? Дали щеше да дойде повече народ? Как би изглеждало това? Така решихме, че следващият ни проект, ще трябва да е на живо. Искахме да се виждаме на брега и на екрана едновременно.
Това не е първият път, когато NRK се качва на кораб. През 1964, когато техническите ръководители са с костюми и вратовръзки, NRK качва цялото си оборудване на кораб и на 200 метра от брега излъчва сигнал от капитанския мостик, където говорят с човека на руля. и от палубата, където купонът тече. Така че не бяхме за първи път на кораб. Но за 5 последователни дни, при това на живо, ни трябваше помощ. И ние попитахме зрителите си. Какво искате да видите? Какво желаете да заснемем? Как искате то да изглежда? Да направим ли уебсайт? Какво искате да има в него? Получихме някои отговори от вас, които ни помогнаха много за реализиране на предаването. И така, през юни 2011 23-ма от нас се качиха на кораба на Hurtigruten и потеглихме. (Музика)
Имам някои наистина ярки спомени от тази седмица, и всички те са за хората. Например този човек, ръководител научни изследвания на университета в Тромсо. (Смях) Сега ще ви покажа парче плат. Ето това. То е още един ярък спомен. Принадлежи на човек, наречен Ерик Хансен. Хора, като тези двамата, които не можеха да бъдат откъснати от предаването ни, заедно с хилядите излезли по маршрута, те го направиха такова, каквото стана. Те направиха всичките истории. Това е Карл. Той е в девети клас. Написал е "Ще закъснея малко за училище утре." Трябвало да е на училище в 8 сутринта. Пристигнал в 9, но не получил забележка защото учителят му бил гледал предаването. (Смях)
Как го направихме? Заехме конферентната зала на кораба и я превърнахме в телевизионна апаратна. Направихме така, че всичко да работи, след което поставихме 11 камери. Това е една от тях. Това е моя скица от февруари. Когато дадете такава скица на професионалистите от NRK, получавате в замяна страхотен резултат, с помощта на някои творчески решения.
(Видео) Диктор [на норвежки]: Вдигате и спускате. Това е най-важната бормашина в Норвегия сега. Тя регулира височината на челната камера в тази продукция на NRK на живо, една от 11-те, улавяща страхотни кадри от кораба MS Nord-Norge. 8 въжета стабилизират камерата. Оператор: Работя върху различни решения за снимане. Това са просто инструменти, използвани в различен контекст.
ТХ: Това е друг тип камера. Обикновено е използвана за спорни събития. Тя прави възможно показването в близък план на хора, отстоящи на 100 км. Като този човек. (Смях) Обаждаха ни се зрители, да питат как е той. Той е добре. Всичко е наред. Можахме да заснемем хора, които ни махат, хиляди хора по маршрута ни, всички с телефон в ръка. И когато ги показвахме и им се обаждаха "Дават те по телевизията, татко." те почваха да махат в отговор. За пет и половина дни, това беше телевизия на ръкомахането, Хората бяха извънредно щастливи да отправят "топъл" жест към любимите си.
Успехът в социалните медии беше също така страхотен. В последния ден срещнахме Нейно величество кралицата и... Twitter се претовари. В Интернет през въпросната седмица имахме над 100 години видео стриминг от 148 страни, а уебсайтовете са още активни и ще останат завинаги, защото предаването беше включено в списъка документи на ЮНЕСКО от Норвегия. То влезе също и в книгата на Гинес, като най-дългата документалистика. (Аплодисменти) Благодаря ви.
Тъй като предаването беше дълго, някои, като министър председателя, гледаха само част от него. Други - малко повече. Този човек казва: "Не съм лягал от 5 дни." Той е на 82 години и заспива трудно. Продължавал да гледа, защото нещо можело да се случи, макар че едва ли. (Смях) Това е броят на ТВ зрителите, разпределени по маршрута. Виждате известния Тролфиорд и ден по-късно най-високата гледаемост на NRK2. Гледаемостта на четирите най-големи норвежки канала през юни 2011, изглежда така. Като ТВ продуцент, за мен е удоволствие да насложа гледаемостта на предаването ни. Получава се това: 3.2 милиона норвежци са гледали част от него, а ние сме всичко на всичко 5 милиона. Даже пътниците на борда на кораба... (Смях) ...гледаха телевизорите, вместо да се обърнат на 90 градуса и да гледат през прозореца.
И така, хората ни допуснаха в дневната си с това странно предаване, с музика, природа, хора... Бавната телевизия вече беше мода и ние започнахме да се оглеждаме за други неща, за които да я правим. Можехме или да вземем нещо дълго, като пътуванията с влака и кораба и да го направим тема, или да съчиним тема и да я направим дълга. Това е последният ни продукт - пиип шоу. 14 часа набление на птици върху ТВ екран, всъщност 87 дни в интернет. Имаме и 18 часа лов на сьомга. Отне ни 3 часа докато хванем първата риба, беше доста скучно. Направихме и 12 часово пътуване с корабче по красивия канал Телемарк, както и още едно пътуване с влак по северната ЖП линия. И тъй като не можеше да е на живо, го направихме за 4-те сезона, само за да дадем на зрителя друго преживяване по трасето.
Следващият ни проект привлече известно внимание и извън Норвегия. Това е от предаването Colbert Report на Comedy Central.
(Видео) Стивън Колбърт: Попаднах на едно много популярно предаване от Норвегия, озаглавено "Национална нощ край камината", състоящо се главно от хора в шуби, които си приказват и цепят дърва, а след това 8 часа пламъци в камината. (Смях) То разби другите норвежки топ предавания, като "Мислиш, че можеш да гледаш как боята съхне" и "Удивителното ледниково надбягване" и спечели почти 20% от норвежките зрители, 20%.
ТХ: Е, след като цепенето на дърва и огъня в камината са толкова интересни, защо да не опитаме с плетене? И така, в следващия ни проект, за над 8 часа предаване на живо, преминахме от овцата до пуловера и Джими Кимъл в шоуто си по ABC го хареса. (Музика)
(Видео) Джими Кимъл: Даже хората в шоуто заспиваха и след всичко това плетачите не успяха да подобрят световния рекорд. Не успяха, но старата норвежка поговорка казва: Няма значение дали печелите или губите. Всъщност нищо не е от значение - смъртта идва за всички. (Смях)
ТХ: Точно. Тогава защо това се откроява? То е напълно различно от другите телевизионни предавания. Отвеждаме зрителя на пътуване, което се случва в реално време, и той има чувството, че наистина е там, във влака, на корабчето или че плете с други хора. И причината да го правят, според мен, е, че не им спускаме график. Важното е, че няма график, както и че това, за което правим Бавна телевизия, е нещо, което може да се отнася до всички, до всеки зрител и това някак е вкоренено в културата ни. Това е картина от миналото лято, когато пътувахме отново покрай брега за 7 седмици. Това, разбира се, налага много планиране, много логистика. Ето работния план на 150 човека за това лято. Но по-важно е това, което не планирате. Не планирате какво ще се случи. Трябва само да вземете камерите със себе си. Като на спортно събитие. Монтирате ги и гледате какво се случва. Това, всъщност, е целият работен план за пътуването с кораба на Hurtigruten: 134 часа записани на една страница. Не знаехме нищо повече, напускайки Берген.
Оставяте зрителите да си съчинават историите сами. Ето ви един пример от последното лято. Като ТВ продуцент бих преминал от този красив кадър към следващия. Но това е Бавна телевизия, трябва да оставите картината, докато започне да ви гложди отвътре след което да продължите още малко. И когато го направите, сигурен съм, някои от вас ще забележат кравата. Някои ще видят флага. Някои ще се запитат дали стопанинът си е вкъщи? Дали е излязъл? Гледа ли кравата? Къде ли е тръгнала тази крава? Искам да кажа, че продължителното задържане върху картина като тази, а ние задържахме 10 минути, ви кара да започнете да си измисляте истории. Това е Бавна телевизия.
Ние смятаме, че Бавната телевизия е добър начин да се разкаже една ТВ история, и ще продължаваме да я правим, не много често, един-два пъти годишно, за да запазваме усещането за събитие. Ние смятаме също така, че добра идея за Бавна телевизия е тази, за която хората кажат: "О, не! Това не става за телевизия!" А ако се се усмихват, може да е много добра бавна идея. Все пак животът е най-добър, когато е малко странен.
 
 
Източник: © TED Conferences, LLC

 

дата на публикуване: 18.01.2015, Неделя, 10:09
прочетена: 3092 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: