Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
12 Декември 2019 г., Четвъртък

Култура

Принтирай E-mail

Популяризиране на културно- историческото наследство в социалните медии и мрежи

Брой 22 / Януари 2015 г.
Медии и обществени комуникации

д-р Мария Николова

Резюме:

   Статията се фокусира върху възможностите, които предлагат социалните медии и мрежи за съхраняване, комуникиране и преосмисляне на културно- историческите достижения на различните общности и тяхното наследство. Разглежда се тезата за култура „кодирана в цифрова форма“, за наличието на дигитално наследство и на виртуално културно наследство. Поставя се и въпросът къде е границата между разпространението на информация за тях, чистото популяризиране на обектите и генерирането на знание? Дигиталните технологии са мислени като културен конструкт и могат да бъдат използвани целенасочено за промяна на институционалните култури, методи и най- вече за връзката с публиката. Предствени са конкретни примери за популяризиране на музеи и забележителности от Европа и Балканите чрез сайтове и социални мрежи. Внимание се обръща и на културните инициативи от прогрмата на Пловдив във връзка с кандидатурата на града за „Европейска столица на културата“, социалният brand проект Like.Bulgaria, една от най- успешните кампании за оценяване на българските културни забележителности „Чудесата на България“ и др.

 
Ключови думи: виртуално културно- историческо наследство, социални мрежи,дигитална комуникация, културен капитал, мрежова комуникация, брандиране

 

Summary:

 The paper is focused on the opportunities offered by social media and networks for storage, communication and rethinking of different communities’ cultural and historical achievements and heritage. The text present the thesis for culture “encoded in digital from”, the ideas for digital heritage and virtual cultural heritage. There is also posed the questions about the boundary between the dissemination of information about them, pure promotion with sites and generation of knowledge? Digital technologies are conceived as a cultural construct and can be purposefully used to changing institutional cultures, methods and mostly the relationship with the audience. In this paper are present several examples of museums and sights’ promotion in Europe and Balkans through websites and social networks. Attention is paid to cultural initiatives from Plovdiv’s program in connection with the nomination of the city as "European Capital of Culture", also on social brand project Like.Bulgaria, „Wonders of Bulgaria"- one of the most successful campaigns to assess the Bulgarian cultural attractions etc.

Keywords: virtual cultural heritage, social networks, digital communication, cultural capital, network communication, branding

 

 

Културното многообразие както извън, така и вътре в самите държави има особена важност за човешкия род, така както биоразнообразието за природата. Човекът в ролите му на културен актьор, на творец, на учащ се, на комуникатор и носител на културна вариативност, е в центъра на разбирането за културата.

          За успешни проекти, свързани с интеркултурния диалог в културната/ творческата област могат да бъдат считани онези, чиято цел е да разнообразят всички етапи на културното производство. За тази цел е необходимо да се развие способност за синтезиране на различните източници и традиции в едни нов механизъм. Що се отнася до областта на културното наследство, за успешни проекти могат да се считат онези, които имат динамично или диалогично разбиране за него и, които ангажират и хората с различен културен произход в процеса на интерактивната комуникация и взаимния обмен.

Аспектът на диалогичното и динамично разбиране за културата  е може би най- лесно приспособим и осъществим практически в епохата на дигиталното споделяне чрез социалните медии и мрежи. „Един от термините за това ново поведение на потребителските публики е Култура на ремикса, въведен от Лорънс Лесиг“ [1]. Най- съществената нейна характеристика е промяната, добавянето или някакъв друг вид взаимодействие с вече съществуващото съдържание. „При разработването на един ремикс, създателят на първо място трябва да знае как оригиналният източник е свързан с новия контекст, защото именно оригиналният източник притежава ключа, чрез който тълкуваме и преосмисляме новосъздадените истории“ [2]
Защо културата на ремикса в дигиталното пространство може да бъде полезна за популяризирането на културно- историческото наследство? Изходната точка, от която можем да концептуализираме нейната полза е, че тя може да придаде нови значения в нов съвременен контекст, да представи нови идеи за преосмисляне на неговото значение за различните култури.  Социалните мрежи и социалните медии в своето многообразие от форми и възможности за различно организиране на информацията биха могли да помогнат  за съхраняване, комуникиране и преосмисляне на културните достижения на различните общности. Но тук възниква един съществен въпрос: къде е границата между разпространението на информация за тях, чистото популяризиране на обектите и генерирането на знание?
Виртуалната среда улеснява процеса на общуване между общностите от различни нации в един регион, което дава допълнително поле за изграждането и поддържането на регионални имиджи. Наблюдаваме и следния парадокс: от една страна имаме културно универсализиране, а от друга, съживяване на културните традиции, ритуали, природни красоти и културно- историческо наследство. В социалните медии и мрежи то би могло да се разглежда като  преживяване на виртуална носталгия по реални обети и пространства. Можем да изведем следните характеристики на социалните медии и мрежи:
Ø    Достъпност: леснодостъпни са, не са сложни за  употреба, не изискват специални умения, лесно се осъществява контакт, формират общности и се инициират разговори, всеки е овластен да говори.
Ø  Бързина: съдържанието достига до много хора почти веднага след създаването му. Обратната връзка е незабавна, осъществява се диалог в реално време.
Ø     Интерактивност: комбинират се характеристиките на традиционните медии, има мултиплициране на комуникационните канали.
Ø   Дълголетие/ изменчивост: съдържанието остава достъпно за много дълъг период от време заради спецификите на средата. Съдържанието може да се променя/ актуализира по всяко време.
Ø       Обсег: широк обсег от потребители.
 
Музеите и другите организации в културната сфера разполагат с институционализирани права да действат като „пазители на миналото“ в различните общества. Като такива, те притежават значителна част от ``интелектуалния капитал`` в информационното общество. Те могат да използват най-новите цифрови технологии, за да активират, да включат и да превърнат този капитал в съпътстваща част от промените в своите организационните и културни практики.
Социалните медии и мрежи предлагат нови начини за възприемане на света, вградени в познавателни структури и социални трансформации, позволяващи разработването на онлайн инструменти за популяризиране на обекти от културно- историческото наследство, особено след младите хора. Като анализира връзката между развитието на технологиите, културна теория и трансформациите на обществото, Лев Манович (2001) с основание твърди, че „новите медии са култура ``кодирана`` в цифрова форма“ [3]
Много текстове през последните години се концертират върху критичното анализиране на въпроси, свързани с връзката между виртуалното и реалното, хипертекстуалността, киберпространството, интерактивността, виртуалната реалност и др. Други статии се обясняват развитието на киното и визуалните изкуства в новите дигитални среди. Но малко изследван остава проблемът относно трансформирането и популяризирането на специфични културни сектори като музеите и културно- историческото наследство.
За да бъде изследван многоаспектно този въпрос трябва да се имат предвид няколко насоки: „дигитализиране на културното наследство като политическа концепция и практика; представяне и интерпретация на културното наследство чрез дигитални обекти; разглеждане на въпроси, свързани с мобилността и интерактивността, както на обектите, така и за потребителите на цифрови наследство; преразглеждане на социалната, културната и политическата власт по отношение на културните организации и работата им в мрежа, станала възможна чрез комуникационни технологии; визуализацията и тълкуването на археологически обекти и исторически местности, обхващащ както цифрово базирани инструменти за управление на знанията така и  виртуалната реалност“ [4]
Ако съществува подобна култура „кодирана в цифрова форма“, то тогава можем да говорим и за наличието на дигитално наследство. Дигиталното наследство получава собствен статут през последните години. За това помага и Хартата на ЮНЕСКО за опазване на дигиталното наследство от 2003 г., в която пише, че то е нова ценност. Дигиталното наследство е съвкупност от ``източници на информация и творчески изяви, все по- често произвеждани, разпространявани и поддържани в цифров вид, които създават нов вид наследство- дигитално наследство“ [5]
Цифровите технологии имат своя принос в трансформациите на език, общество и култура. Дигиталните технологии се възприемат като културен конструкт и могат да бъдат използвани целенасочено за промяна на институционалните култури, методи и най- вече за връзката с публиката. Те се развиват доста по- бързо от теоретичните модели за тяхното изучаване и ние все още сме в процес на систематизиране на описанията за изкуството в дигиталната ера, както и на неговите социални, икономически и естетически особености. 
Терминът ``виртуално културно наследство`` е общоприето дa бъде обяснен като: „виртуална реалност (3D и 4D компютърна графика, системи, които симулират реално време и пространство, пълното потапяне в тях и позволяват извършването на интерактивни операции), разработена специално за представяне, съхраняване, опазване и документиране на природното и културното наследство“ [6].В този контекст можем да разсъждаваме за виртуалното културно наследство и чрез позицията на Мануел Кастелс, че “всяко културно проявление, от най-лошото до най-доброто, от най-елитарното до най-общодостъпното, върви ръка за ръка с останалите в тази дигитална вселена, която свързва в един гигантски, исторически супертекст миналите, настоящите и бъдещите проявления на комуникативния разум [7].
Една от най- отчетливите прояви на дигиталната вселена е възможността да се „разхождаме“ виртуално, например във Версайския дворец, бивша резиденция на френските крале. На принципа на 3Dmappingпосетителите на сайта могат да разгледат огледалната зала, като с опция за приближаване (zoom)стават видими и детайлите по отделните обекти.
Поддържането на качествен сайт е и едно от условията за популяризирането на културно- историческото наследство. Социалните медии и мрежи са „новите пространства“, които тепърва трябва да бъдат осмисляни като стратегически инструменти за неговото представяне. Интересен проект започва да разработва  туристическа компания Atlantic Tour в Букурещ през 2010/ 2011г. На сайта им за озаглавената  VisitBalkansидея е използвана интерактивна карта с отличителни архитектурни паметници за всяка столица. При позициониране на мишката върху тях се появява кратка справочна информация за съответния град [8]. Интересното е, че в картата Балканите са виртуално „разширени“ до Виена и Прага.

 

 

 

 
Към днешна дата проектът не е развиван или осъвременяван, не са активни неговите профили във Фейсбук, Туитър и видео канала YouTube.
По особено успешен начин обаче,  се развива страницата VisitScandinavia. Към момента тя има 78 140 харесвания. Инициативата по поддържането на проекта е резултат от партньорство между туристическите бордове на Дания, Финландия, Швеция, Норвегия. Поддържат се и уебсайтове с раздел за медиите на всяка една от тях по отделно. Във фен страницата може да бъде намерена разнообразна информация за страните от Скандинавието, организирана с различни хаштагове: от кулинария, природни забележителности, културни паметници до шеговитото „как да преживеете зимата в Скандинавия“. Финландската крепост SUOMENLINNA, включена в световното наследство на ЮНЕСКО има отделни уебстраница и фен страници и е пример за маркетирането и брандирането на отделен обект от културно- историческото наследство. На фен страницата могат да се прочетат множество любопитни факти за забележителността, често се провокира и активността  на потребителите с различни въпроси от рода на: „Кой е най- важният човек в историята на крепостта?“
         На 6.09 2014г. град Пловдив спечели българската номинация за Европейска столица на културата през 2019г. Освен с изключително добре поддържан уебсайт[9], кампанията VisitPlovdivима и много функционална и в същото време атрактивна фейсбук страница.
 
 
Сред последните публикации там е линк към материал в личен блог, озаглавен THE MAGIC OF PLOVDIV AND THE ROMAN RUINS OF BULGARIA [10], а център на текста е Античния амфитеатър. Издателството "Лонли планет" (Lonely Planet) включи Пловдив в списъка на топ 10 сред градовете в света, които препоръчва на читателите си да посетят през 2015 г. Според съставителите на класацията старият град  е един от най-красивите в Европа. Историческото наследство, близостта на Родопите, реставрираните старинни постройки, превърнати в музеи, приятни ресторанти и хотели също са отбелязани като туристически плюс.
 Една от най- успешните кампании за оценяване на българските културни забележителности е инициирана през 2010г. от вестник „Стандарт“ и се нарича „Чудесата на България“. Националната кампания популяризира златото на Гетите, гробницата на Севт III, Маската на Терес и  има над 10 отличия, сред които и Номинация за годишната Наградата на ООН за прозрачност, отчетност и отговорност през 2013г. Големите успехи на кампанията са:превръщането на културно-историческото наследство в стратегически държавен приоритет, разработването на конкретни нови маршрути за културно-исторически туризъм, създаването на туристически пакети „Чудесата на България, издаване на специализирана литература за популяризиране на българското културно-историческо наследство, както и на туристически справочници и пътеводители за привличане на чужденци в България [11].
  Интернет сайтът на кампанията съдържа заглавното меню да вестник „Стандарт“, което прави страницата структурно претрупана. Една от водещите тенденции в социалните мрежи е по- активното използване на видеото, като форма на организиране на информацията. Тази кампания би подсилила своето внушение, ако включи в мрежовата си комуникация с потребителите не само фен страницата във Фейсбук, а и официален канал в YouTube, например. Недостатък на фен страницата е, че публикува линкове с новини само и единствено от сайта на кампанията, което по никакъв начин не надгражда информационната и имиджова стойност на културно- историческите обекти. За успешната комуникация в социалните медии и мрежи е от изключителна важност да се познават спецификите, инструментариума и предимствата на всяка една от тях.
         Специално разработен проект за социалната мрежа и радващ се на висока популярностсред младите хора, е социалният brand проект Like.Bulgaria. Идеята е на фирма за корпоративен дизайн и брандинг Formschlag, а албумите в страницата са обособени в галерия със сезони, галерия с известни личности, с картини от природата и от историята ни. За една година Facebook страницата Like.Bulgaria генерира над 25 000 харесвания, а сайтът like-bulgaria.com е посетен от над 3 милиона души.

 

 

PROJECT: LIKE. BULGARIA / ANCIENT ROMAN GATE IN HISAR TOWN,
 
 
 
Не бива да абсолютизираме комуникацията в социалните мрежи и дигитализирането на културно- историческото наследство, защото неопосредстваният досег с историята не би имал равностоен аналог в преживяването. През последните години все по настойчиво в маркетинга се говори за т.нар. „добавена реалност“. Днес по света съществуват десетки „augmented reality“ приложения, които позволяват на потребителите на мобилни устройства да виждат по нов начин заобикалящия ги свят през екрана на телефона. Най-сериозният пробив в добавената реалност досега е направен през 2009 г., когато холандската компания „Layar“ представи едноименната услуга – браузър за телефони с добавена реалност. Той се разпространява като софтуерно приложение за мобилни устройства. Просто насочвате камерата на телефона към околните сгради и „Layar“ нанася върху изображението справочна информация за околните забележителности.

      

        

Източник: Realmore™ Turism & Museum: http://www.realmore.net/tourism-and-museums/

 

        Културно- историческото наследство на Балканите е културен капитал с висока стойност и общите проекти в тази област биха имали голям принос за бъдещото оформяне и поддържане на положителния имидж на региона в културната сфера. По примера на Скандинавия е добре да се подчертава наднационалното значение на културно- историческото наследство, както за цивилизационното развитие на региона, така и за цяла Европа. Балканските държави обаче, все още прилагат „есенциалистката парадигма“, при която културно- историческите паметници, артефакти и местности са разглеждани като „свои“, утвърждаващи символи само на националната идентичност.

Социалните медии и мрежи не са използвани пълноценно за трупане на знания относно културно- историческото наследство на Балканите. Има добри идеи за сътрудничество в тази посока, но те не са развивани успешно.
Не се използват и възможностите на видеото, кратките документални филми, блоговете, генериращи качествено съдържание и социалните мрежи базирани само на изображения. При уместно използване на едни от основните характеристики на дигиталното – интерактивността, игровият елемент, „зрелищността“ може да се привлече интересът на различни международни публики към културното наследство.  Необходимо е обаче критическо осмисляне на интерпретацията на реалните обекти в дигиталната среда, на тяхната роля за националния и регионалния имидж и тяхната функция на идентичността. За популяризиране на културно- историческото наследство в социалните медии и мрежи, които залагат предимно на изображенията е необходимо да интегрираме области като графичния дизайн, фотографията при пресъздаване на визуалните наративни конструкции и предаване на информация.
При концептуализирането на виртуалното културно наследство трябва да се очертаят нови парадигми и модели за изучаването му, да се планират специфични стратегии за комуникационен мениджмънт и осъществяване на диалог с публиките, чрез който да се предава не само информация за културно- историческите обекти, а да се култивират знания за тях. 
В ерата на виртуалната реалност от ключово значение е не обикновеното представяне на наследството, а изграждането на културни разкази и преживявания. За момента социалните мрежи и медии се явяват по- скоро представящи отделните обекти на широката публика, чрез по- скоро количествено, а не качествено поднасяне на информацията. Пред дигитализирането на културно- историческото наследство стоят две основни предизвикателства. Първото е свързано с това  как да не се придобива ограничен културен опит и знания за тях, и как по- пълно да се придаде „кинестетичното чувство за присъствие в миналото“ [12], а второто: как, чрез социалните медии и мрежи да не се преекспонират естетическите характеристики на обектите, така че те да се превръщат само в „сензационни“, популярни туристически дестинации и модерни места за почивка. 
 
__________
 
* Текстът е въз основа на доклад, представен на Межуднародната научна конференция на тема „Културата в журналистиката.Журналистиката като култура”, посветена на 170-годишнината на българската журналистика и на 120-годишнината на организираното журналистическо движение в България  и проведена на 5 и 6 ноември 2014 г. в СБЖ
 
Бележки:
 
[1] Петков, Стойко. Културата на ремикса в епохата на дигиталното споделяне, Availableonhttp://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/SP_esenna_2012-1.pdf
[2] Пак там
[3] Fiona Cameron and Sarah Kenderdine, Theorizing Digital Cultural Heritage. Theorizing Digital Cultural Heritage: A Critical Discourse, 2007, p. 1
[4] Пак там, p. 2
[5] Charter on the Preservation of Digital Heritage, 15 October 2003, Available on: http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=17721&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html
[6] Fiona Cameron and Sarah Kenderdine, Theorizing Digital Cultural Heritage. Theorizing Digital Cultural Heritage: A Critical Discourse, 2007, p. 11
[7] Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество, София, 2004, с. 368
[8] Visit Balkans. For Travelers, Not for Tourists: http://www.visitbalkans.com/#
[12] Fiona Cameron and Sarah Kenderdine, Theorizing Digital Cultural Heritage. Theorizing Digital Cultural Heritage: A Critical Discourse, 2007, p. 12
 
 

Библиография:

 

Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество, София: 2004
Начева, Наталия. Връзки с обществеността на културни институции. Състояние и перспективи в България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2010.
Петков, Стойко. Културата на ремикса в епохата на дигиталното споделяне, Availableon: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/SP_esenna_2012-1.pdf
Стефанов, Стефан Д. НОВАТА КУЛТУРНА ПАРАДИГМА: ЗАТВАРЯНЕ СКОБАТА НА ГУТЕНБЕРГ, Електронно списание LiterNet, 06.03.2011, № 3 (136), http://liternet.bg/publish3/sdstefanov/skobata-na-gutenberg.htm
 Cameron Fiona. Sarah Kenderdine, Theorizing Digital Cultural Heritage. Theorizing Digital Cultural Heritage: A Critical Discourse, 2007
Charter on the Preservation of Digital Heritage, 15 October 2003, Available on: http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=17721&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html
 

Използвани сайтове:

 

Visit Balkans. For Travelers, Not for Tourists: http://www.visitbalkans.com/#
jeff.thetillinghasts.com  
 

        

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Николова, Мария. Популяризиране на културно- историческото наследство в социалните медии и мрежи // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №22. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 
 

 

дата на публикуване: 19.01.2015, Понеделник, 07:48
прочетена: 5799 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: