Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
24 Юни 2017 г., Събота

Медии

Принтирай E-mail

Плурализъм, онлайн медии и етноси

Брой 22 / Януари 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Стела Ангова

Резюме:

Summary:

 

 
Медиен плурализъм
Медийният плурализъм е ключова тема за дебати и анализи. Отнася се до разнообразието в най-широк аспект: случващата се медийна концентрация в глобален аспект, свободата на изразяване и създаване на становище без влиянието на един доминиращ източник, функцията на медиите да реализират правото на информация.
Европейската комисия дефинира медийния плурализъм като понятие, което обхваща социални, политически, културни, образователни и религиозни ценности, мнения, информация и интереси, които намират своето изражение чрез медиите[1]. Те допринасят за пълнотата и точността на информацията, когато отразяват различията в обществото, представят различни възгледи и гледни точки и предлагат широк спектър програми и услуги.
Медийният плурализъм е от жизнено важно значение, за да могат медиите да изпълняват своята демократична роля. В Европа под плурализъм се има предвид наличието на повече гласове и перспективи в медиите, така че гражданите да  виждат своите интереси в многообразни медийни съобщения.
В медийната теория се среща виждането, че плурализмът е становище за медиите, в значителна степен независими от държавата, от политическите партии и групите за натиск[2]. Андреа Чепек[3] групира основните белези на плурализма на макро ниво (правни разпоредби, политическа рамка, икономически структури, исторически условия, социални, културни, религиозни и традиционни влияния), мезо ниво (организационни принципи, вътрешноредакционни структури, саморегулация и съвместна регулация) и микро ниво (журналистически свободи).
При анализа на понятието се срещат и следните две гледни точки[4]. Гледната точка за вътрешен плурализъм представя социалното и политическо разнообразие, отразени в медийното съдържание. Това схващане се отнася до представителството на различни културни групи в медиите, както и до разнопосочните политически или идеологически становища. Втората гледна точка се фокусира върху външния плурализъм, известен още като „множеството на доставчиците“ - брой на медийните собственици, брой на медийните компании, независимите издателски съвети, канали, заглавия или програми. В европейските практики на емпирично ниво медийният плурализъм има следните измерения: (1) плурализъм на образите и темите; (2) плурализъм на съдържанието; (3) плурализъм на индивидите и групите и (4) плурализъм на географското покритие[5].
Европейският парламент изразява притеснение от съсредоточаването на медийна собственост в малка група хора и приема това като заплаха за плурализма. Отговарящата за информационното общество и медиите в Европейската комисия Вивиан Рединг смята, че „в момент, в който медиите са изправени пред радикални промени и преструктуриране, породено от новите технологии и световната конкуренция, запазването на медийния плурализъм е от първостепенно значение за демократичния процес в държавите-членки и в Европейския съюз като цяло”[6]. Заместник-председателят на комисията Маргот Валстрьом допълва това мнение: „Комуникацията, като оживен и цивилизован дебат на граждани, представлява жизнената сила на демокрацията. Медиите са нейния основен изграждащ елемент. Предоставяната от тях информация следва да бъде цялостна, разнообразна, критична, достоверна, справедлива и достойна за доверие”[7]. Мариане Мико от Комисията за култура и образование на Европейския парламент отчита, че новите аудиовизуални технологии трябва да бъдат използвани, за да осигурят медийния плурализъм и да доставят висококачествени програми на нарастващия брой граждани[8].
Споделените притеснения за медийния плурализъм са основателни. С навлизането на технологиите медиите стават все по-масови, а аудиторията все по-безкритична и апатична към медийно-поднесената реалност. Най-нови изследвания относно влиянието на интернет, показват тревожни тенденции: (1) интернет средата става по-неравностойна; (2) безразборното правителствено наблюдение и онлайн цензурата бележат възход; (3) увеличава се цензурирането на политическо или социално чувствително съдържание в умерена или широка степен; едва една четвърт от страните оценяват ефективното прилагане на ясни правила за защита на неутралността[9].
Алиансът на цивилизациите също набляга на медийната политика като средство за засилване на междуцивилизационното разбирателство. Концепцията за медийния плурализъм тук се вписва в една от основните задачи да се разработят медийни модели за по-добро отразяване на религиозното и културно разнообразие[10].
В независимо проучване върху медийния плурализъм в държавите-членки в ЕС, изпъкват интересни констатации относно практиките в България, сред които интерес във връзка с темата представлява частта за културния плурализъм. В документа се отбелязва, че в тази област рисковете възникват, когато една култура или социална група доминира в медиите и по този начин аудиторията е лишена от честно показване на външния свят, който сам по себе си е представлява сложна, разнообразна и мултикултурна среда. Преди да пристъпим към изводите за България, ще обърнем внимание на дефицитите в европейската регулаторна рамка според проучването:
- не съдържа достатъчно гаранции за справедливо представителство на различните национални, европейски и световни култури;
- не съдържа достатъчно гаранции за оригинални продукции (вътрешни и/или независими), които да допринесат за културното многообразие;
- не съдържа достатъчно гаранции за справедливо представяне на различните културни и социални групи в мейнстрийм медиите;
- не съдържа достатъчно стимули за създаването и поддържането на алтернативни медии на малцинствата;
- не отстранява бариерите пред малцинствата;
- не съществуват политики за подобряване на достъпа до мултимедийно съдържание на групите със специални потребности на обществото.
В проучването се обръща внимание и на заплахите за културния плурализъм. Съществува опасност за националната и европейската културна идентичност поради липса, недостатъчност или намаляващи медийни продукции и съдържание, а разнообразието от култури е слабо репрезентирано или изобщо отсъства. Медийните портрети на малцинствените групи обикновени са стереотипизирани или дискриминационни. Няма интерес да се инвестира в медии на малцинствата, не се забелязва обществена подкрепа за програми по журналистика, медии, медийна грамотност, нямат представителство в обществения дебат по важни въпроси, електоралните им решения не са следствие на информиран избор и в резултат – социална изолация и политическо радикализиране на младите представители на тези групи[11].
Сред изводите се забелязва следното: (1) етническите групи не са достатъчно представени сред медийните структури, особено ромите и по-малко турците, най-вече поради ниско образование; (2) малцинствените групи са представени ограничено в медиите - повече реактивно (свързано със специални събития), отколкото проактивно; (3) медиите допускат език на омразата спрямо ромския етнос (най-често издания като „Монитор“ и „Новинар“, както и телевизия „Скат“)[12].
В „Карта на проблемните зони в българската медийна среда по доклади на наблюдаващи организации: обобщение (2011-2012)“ сред проблемните зони в частта плурализъм различни организации отправят критики за: ограничен медиен плурализъм; липса на обективност, на равнопоставеност и на балансирано отразяване на политическите гледни точки; ограничени възможности за политически и обществен дебат в медиите; униформеност и копиране на едни и същи новинарски източници; отслабване на ролята на традиционните медии като медиатор и като насърчител на публични дебати; недостатъчно отразяване на теми, свързани с разнообразието в обществото – равенство на половете, насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства. Други критики, с отношение към темата за плурализъм към малцинствата, са за широко разпространение на популизъм в медийните послания и отразяване на крайно националистически и на неонацистки гледни точки от страна на традиционните медии; също и прояви на краен национализъм в социалните мрежи.
Текстът за малцинствените групи „Неплуралистично за малките общности“ засяга присъствието на ромския етнос, но не и другата голяма етническа група – на българските турци. Заключението: езикът на българските медии е антималцинствен, ромското малцинство е представено отвъд културно приемливото – образът им внушава безперспективност и конфликтност [13].  Изводите не са по-различни от тези в направено предходно изследване „Етническите малцинства в огледалото на националните и регионалните ежедневници“ (септември 2001 г. до януари 2002 г.), според което българските роми са представени предимно като генериращи криминални и социални проблеми. Публикациите, отнасящи се за българските турци, са с политическа тематика. Те са насочени предимно към представяне на дейността на ДПС и на неговите лидери [14].
 
Онлайн медии
Интернет промени сериозно комуникативното и социалното пространство. Глобалната мрежа е многоканална медийна среда и нейна ценна характеристика е свободният достъп до най-разнообразна информация. Традиционните медии под шапката на големите медийни корпорации „пресяват” и предлагат информация, която, по тяхно мнение, ще заинтересува аудиторията. Интернет обединява публика и информация. Мрежата, в голяма степен, превъзхожда вертикално организираните корпорации и централизираните бюрократични структури. Аудиторията активно участва в създаването на „галактиката интернет”. Онлайн средата има множество предимства пред „офлайн” и тук са упоменати тези, които имат отношение към изследването за плурализма и етническия диалог в интернет медиите.
интернет е глобална мрежа и отваря вратите към огромно количество ресурси. Дава възможност за интерактивна комуникация, в която потребителят не е само консуматор – той се превръща все повече и в автор. Създава илюзия за анонимност у потребителите, което често води до вербални „престрелки“ във форумите на онлайн медиите, а нерядко и до нецензурни публикации (постове), като появата на подобни коментари зависи от политиката за модериране на всяко интернет издание. Като плюс на тази характеристика може да се открои възможността да бъде изказано мнение, като при това авторът да не бъде достатъчно персонифициран.
Интернет дава възможност за фокусиране върху информация, която преди не е била достъпна. Всеки създател на съдържание има по-прецизен поглед към дадена история, въпросът е доколко медии и автори се възползват. Голямото предизвикателство пред медиите не е как да продават стария си продукт по нов начин, а да се променят радикално и да пресъздадат отново концепцията за правене и поднасяне на новината, по думите на Умер Хак[15].
Медиите трябва да се справят и с професионалните предизвикателства, като създаване на интегрирана продукция, журналистите да притежават професионални умения в няколко посоки (multi-skilling journalist), продуктът да се доставя мултиплатформено и да се взаимодейства с все по-активната аудитория. Все още в процес на развитие са формалната организация на работа и имплицитни водещи принципи на труд. Новите и завишени критерии към журналистическия труд и краен резултат рядко могат да бъдат забелязани в българските онлайн медии. Вместо прилагането на високи професионални стандарти, по-често може да види обратното - пренос на таблоидни практики и занижени професионални критерии в преследване на повече потребителски посещения[16]. Така, вместо публикациите в онлайн медиите да стават все по-разнообразни и да получат по-голяма контекстуална дълбочина, се забелязва игнориране на някои теми, тенденциозно отразяване или периферно представяне, какъвто е и случаят с медийното присъствие на малцинствата в България.
 
Етносите в българските онлайн медии
През 2009 г. авторът направи мини проучване в дневник.бг (dnevnik.bg) и днес.бг (dnes.bg) с ключов израз в търсачките на медиите „етнически диалог в България”. Изходна точка бе идеята, че терминът „български етнически модел” често влиза в употреба в публичното пространство в положителен аспект. Затова бе странно, че темата за етническия диалог не присъства в изследваните медии в зададения период (1 януари 2008 – 30 май 2009). Дневник.бг показа шест резултата, от които четири не са релевантни на изследването (публикациите засягат Македония, НАТО, арабските страни, транзитът на руски нефт), а днес.бг – един. Публикациите са: коментар („Фалшът на квотното представителство”) в dnevnik.bg и две информационни бележки („Първанов покани Папата да посети България” в дневник.бг и „Главното мюфтийство: Политици си играят с обществения мир” в днес.бг). В тях етнически диалог присъства като словосъчетание, но акцентът не пада върху него. Прави впечатление, че неутрални публикации въвличат аудиторията в изказване на мнение, често пъти лишено от толерантност. Най-интензивни дискусии предизвиква „Главното мюфтийство: Политици си играят с обществения мир” с 234 коментара. Наблюдава се сериозно противопоставяне в дебатите на основата на етническа принадлежност българи-турци. В коментарите на потребители, идентифицирали се като българи, се създава обобщен негативен портрет на турците в България. Чрез вербална агресия те биват стереотипизирани като „чалми”, „pedali и mangali prosti”[17], „потомци на черкези, татари, арнаути и всякакъв друг отпадък в Османската империя”, „izvergite na sveta turskata zgan”, „неграмотни”, „проклет народ, мразени от всички по света”, „mrasni turski glavorezi” и т.н. Идеята за анонимност в интернет, а оттам – и за недосегаемост, изтръгва от голям брой коментатори език на омразата и нецензурни нападки към етническите турци:
220. - 26.05 08:53 -
От: Anonimen
Teq pedali. Vse ne6to ne im stiga.Iskat nova djamiq , sq pak sme gi obijdali. Da si hodqt v umrqlata darjava da si jiveqt tam mangalite prosti. БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО
 
215. - 26.05 08:31 -
От: Анонимен
Писна ми в собствената ми страна да ме занимават с правата на педитата,кучетата,лудите, комунистите,турците и прочие.Който има проблем да иде в САЩ-най-демократичната страна.Там да види кой ще му обърне внимание.
Нашите турци 90 процента не са никакви турци.Това са потомци на черкези,татари,арнаути и всякакъв друг отпадък в Османската империя.Сега им е много удобно да сеправят на чужденци в родната си страна.
 
В коментарите на потребителите, представили се като турци (с „никове” „muslumanin”, „да живее Турция”, „мусулман”), не присъства вербална атака, а могат да се проследят констатации, призив за толерантност и опит за провокиране:
207. - 26.05 06:59 - kara Osman
От: muslumanin
V Bilgariya NIE bilgarskite-turci dokarahme DEMOKRACIYATA, za koeto se radvate sega. Imate svoboda na slovoto i pe4ata za da si izkajete mnenieto si. No za sijalenie malko po umnite napusnaha tazi strana, moje i da sa izgoneni i upravlenieto be otkradnato ot slujitelite na DS. I na4e vsi4ki sme hora i sled smirta sme na sistoto myasto zaedno. Nyama da stane ideite na nyakoi nacionalisti da podtisnat muslumanite fiziceski i materialno. Tazi politika nyama da uspee, nezavisimo dali ste upravlyava partiya ot DS ili druga podcinena na DS, druga za sega v BG nyama, ZASTOTO bez BG-TURCITE NE MOJETE.
 
188. - 26.05 00:41 - чук чук има ли хора
От: Да живее Турция...
Казвате че омръзнало ви е да чуете думата `толерантност` но на нито от вас изречени фрази няма признак от добронамереност изразходена в името на Взаимната толерантност, ето аз съм мюсюлманин и уважавам тези които изповядват християнството и многократно съм свидетелствал колко християни без проблем обитават Турция и как полицаи ги охраняват и има превантивни мерки обаче в България всичко е назадничаво и каквото и да направим за мирно съжителство вземат да ни набедяват с нещо и плъткоумните атакисти и на всичко отрицателно повярват срещу исляма, уж са били доблестни хора а атакуват джамии вече какво да се прави и ние не знаем в тая изостанала държава християни малообразовани и предубедени хора гъмжат ,от нищо не изкарат нещо положително като мляскащи дядовци, терористи такива...
 
162. - 25.05 23:44 -
От: Мусулман
Братия мусулмани айде да напраим джамии още в Софиа,щото сме многу многу сме силни,айде ЕДИН Е АЛЛАХ
 
В много от коментарите се забелязва политизиране. В подкрепа на тезите си потребителите насочват внимание към Тройната коалиция (главно към ДПС и БСП), Държавна сигурност, Атака. „Чуват” се и много призиви да се гласува за Волен Сидеров като решение на етническите проблеми в страната (в противовес на становището на политиците за уникалния български модел, основан на етническа толерантност, който, според някои коментари, е мит).
Патриотичната тема също е застъпена в коментарите. Някои от потребителите са предпочели вместо да се включат в дебата със собствено мнение, да се позоват на авторитети. Такива за тях са Иван Вазов (различни фрагменти от одата „Опълченците на Шипка”, „Шуми Марица”), текстове на народни песни за Райна Княгиня, Добри Чинтулов (стихотворението „Вятър ечи, балкан стене”, „Стани, стани, юнак балкански”), Христо Ботев („Хайдути”, „Хаджи Димитър”) и др. Откриват се и единични опити за охарактеризиране на българите чрез стихотворението на Петко Славейков „Не сме народ”.
Коментарите в днес.бг са много „по-разкрепостени” в сравнение с тези в дневник.бг. Това вероятно би могло да се обясни с насочеността на изданията – докато „Дневник” причисляваме към сериозните медии, то днес.бг бихме могли да определим като „таблоид”. От анализа може да се изведе и твърдението, че аудиторията на двете медии се различава в качеството на коментарите. В електронната версия на „Дневник” присъстват балансирани мнения, без вербални атаки. Дискусията не е лишена от емоционални изблици, но в днес.бг те са много повече. Аргументацията в публикуваните мнения също е в полза на четящите дневник.бг.
През 2008 г. имаше и интересен казус с отнемането на наградата „Черноризец Храбър“ от Калин Румен, автор в новинар.бг (novinar.bg), заради публикацията „Циганите идът“[18]. Неправителствени организации дефинират текста като крайно расистки, шокиращ, враждебен. Проблемът, който отбелязват е, че след подобни публикации не се чуват различните гласове - на роми, на изследователи, на институции, които работят по тези проблеми, липсва и желание за представяне на алтернативи.
В началото на 2015 г. отново бе направено търсене по ключов израз „етнически диалог в България“, но в повече онлайн медии. Търсачките показаха следните резултати: новинар.бг – 0, блиц.бг – 0, пик.бг – 0, bTV. bg – 0, бнт.бг – 0, бнр.бг – 24, в които са застъпени темите за хората с различна сексуална ориентация („Десислава Петрова – Солджъра: „Живей сред форма и цвят”), толерантността и културните взаимодействия на Балканите (отразяване на дискусия), опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите, дискусия възможно ли е религиозните и етническите различия между хората да бъдат в основата на диалога на културите и идентичностите в глобалния свят, кампанията „Да изчистим омразата“, младежка кампания за толерантност, „Толерантността и как да я открием в нашите души“.
Опитът да се открие повече информация относно отразяването на българския етнически модел и диалог в България продължи с ключови думи „роми“, „цигани“, „турци“. Ще цитираме една малка част от заглавията в медиите:
Новинар.бг: „Съседски спор приключи с изпепелена ферма, подозират цигани за палежа“, „Румънски цигани стреляха по фенове на „Ботев”, „Цигани обраха за пети път къщата на бургазлия“, „Цигани пребиха полицаи с камъни и пръчки“, „Цигани вилнеят в „Меден рудник”, трошили прозорци и тормозят местните“, „Цигани пребиха дядо в дома му за 40 лв. и телевизор“, „Има и щастливи цигани“, „Норвегия гласува закон срещу милостинята заради нашите роми“, „Роми скочиха да бият фелдшери“, „Роми масово спират децата от училище“.
Блиц. Бг: „Ловец взе ром за глиган, напълни го със сачми“, „Наши роми с патрулка подлудиха полицията в Рим (ВИДЕО)“, „Циганче пусна брутален клип за организиран кучешки бой в Стамболийски (ВИДЕО 18+)“, „Екшън в София: 200 цигани в пореден щурм към жп завода!“, „Роми крадат кучета за откуп“, „Цигански терор в Буковлък стресира хората“, „Само 10 000 в затвора, 7000 от тях са роми“, „Гимназистка отвлечена и изнасилена от четирима цигани“.
Пик.бг: „Хванаха група от цигани, извършила кражби за над 50 000 лева“, „Местан поиска 200 млн. лева за детски градини в циганските махали! Стартира дебат за ромската интеграция“, „Карлово настръхна, след като циганин преби младо момче“, „Роми организират боеве с кучета срещу залози“, „Влади Въргала и Васил Иванов стават почетни роми на Каварна“.
bTV.bg: „Цветелин Кънчев: Истинският циганин никога не се продава, както и истинският българин“, „Цигани горят гуми до Искъра“, „Джаго за обичаите на Банго Васил“, „Докога роми ще пребиват лекари?“, „Интеграция или далавера е преселението на български роми в Белгия?“, „Най-красивите ромки в света“.
бнт.бг: „Социално слабите роми от Харманли се вдигнаха на бунт“, „Как ромите приемат предложените промени в Закона за семейните помощи за деца“, „Как стопанисват социалните жилища ромите в Кюстендил“, „Успяха ли да се интегрират ромите?“, „Роми получавали неправомерно помощи в Кюстендил“, „Спас от света на ромите в “Малки истории” – 06.01.2015“, „Наско и Живка в Малки истории от света на ромите – 23.12.2014“, „Роми нападнаха лекарка от Раковски“, „Нов шанс роми да получат основно образование“.
бнр.бг: „Бахтало Василий...или за циганските таланти, циганките, циганските трапези и културата“, „8 декември и ромите“, „От ВМРО искат справяне с циганската престъпност“, „Румян Русинов: В западноевропейското мнение се появява „ромофобия“, „В Гърция отново разследват незаконни осиновявания от български роми“, „ЕК публикува доклад за това как държавите напредват в усилията си да интегрират ромските малцинства“, „Германия очаква между 200 и 300 хиляди роми от България и Румъния“.
 
Заключение
От направения бърз мониторинг в няколко български онлайн медии следва изводът, че плурализмът присъства в частта за свободата на изразяване и създаване на становище и във функцията на медиите да реализират правото на информация.
През годините продължава тенденцията ромите да са медийно представени чрез негативни стереотипи. Образът им е демонизиран, те са тежест и проблем за обществото - престъпници, фалшиви „бизнесмени“, необразовани, вилнеещи (изключение правят обществените медии БНТ и БНР, които успяват да постигнат информационен баланс). Дори когато са жертва, се внушава идеята за нещо забавно, както в заглавието „Ловец взе ром за глиган, напълни го със сачми“. В периферията на медийното и общественото внимание остават маргинализацията на етноса и социалните им проблеми. Европейската комисия отбелязва[19], че в цяла Европа ромите са изправени в своето ежедневие пред предубеждения, нетолерантност, дискриминация и социално изключване. Те са изолирани от обществото и живеят в изключително трудни социално-икономически условия. Липсата на образование и стабилни доходи обяснява защо техният глас не може да бъде чут в медиите. В същото време по отношение на тях се забелязва и пасивна държавна политика, която се трансформира в политика на ухажване преди избори. За другата голяма етническа група – на турците в България, изводите от цитираното изследване „Етническите малцинства в огледалото на националните и регионалните ежедневници“ важат и за онлайн медиите, а именно забелязаната доминация на политическата тема и крайно недостатъчни публикации за социалното положение в районите с преобладаващо турско и смесено население.
Характеристиките на интернет медиите като диалогичност и широк достъп на аудиторията подтикват читателите към висока степен на активност. Изказването на становище не винаги носи покана за културна дискусия и често е лишено от рационална доказателствена част. Не случайно в интернет пространството се роди изразът „Хомо коментарикус”, като синоним на графоманията. Внимателният прочит на коментарите под публикациите оформя мнението, че, въпреки декларирания от политиците успешен етнически модел в България, етническата толерантност и диалог не присъстват на социално ниво или, ако се срещнат, са по-скоро изключения. Нерешаването и отлагането на малцинствените проблеми като правителствена политика и подценяването на тематиката от медиите показват отсъствие на културен и етнически плурализъм, на образите и темите, на съдържанието и на индивидите и групите, а това би могло да доведе до бъдещи усложнения.
 
Литература:
Думите на медийния преход. Медиен плурализъм. Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2010
Константинова, Стела. “Пукни, проклета Америка!”: в търсене на професионални стандарти за създаване на редакционно съдържание в интернет. В: “Медиите между мисията и бизнеса” (сборник), 2014, изд. комплекс на УНСС
Райчева, Лилия (2013). Феноменът телевизия. Трансформации и предизвикателства. ИК „Тип-топ прес“
Кастельс, Мануэль (2004) Галактика Интернет, Екатеринбург: „У-Фактория при участии издательства Гуманитарного университета”.
Domingo, David et al. (2007). Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain. 8th International Symposium on Online Journalism. Austin, Texas (EEUU)
Pavlik, John (2001). Journalism and new media. New York: Columbia University Press
 
Бележки под линия:
[1] Council of Europe, Recommendation Rec (2007)2 on media pluralism and diversity of media content, 31 January 2007; Council of Europe, Recommendation No. R (99) on measures to promote media Pluralism, 19 January 1999.
[2] Мария Нейкова. В: Лилия Райчева (2013). Феноменът телевизия. ИК „Тип-топ прес“, с. 103
[3] Пак там
[4] The concept of pluralism: media diversity. Документът е достъпен на адрес: http://www.mediamonitor.nl/english/the-concept-of-pluralism-media-diversity/
[5] Думите на медийния преход. Медиен плурализъм (2010). Издателство „Фабер“, Велико Търново, с.71-72
[6] Документът е достъпен на адрес:
europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/07/52&format=PDF&aged=1&language=BG&guiLanguage=en
[7] Пак там
[8] Работен документ. За концентрацията и плурализма на медиите в Европейския съюз. Комисия за култура и образование. Докладчик: Мариане Мико.
http://www.dnevnik.bg/getatt.php?filename=o_471712.doc
 [9] Measuring the web`s global impact. Изследването е достъпно на адрес: http://thewebindex.org/
[10] Инициативата „Алианс на цивилизациите“.
[11] Independent Study on Indicators for Media Pluralism in the Member States – Towards a Risk-Based Approach. Документът е достъпен на адрес: http://ec.europa.eu/information_society/media_taskforce/doc/pluralism/pfr_report.pdf
[12] Independent Study on Indicators for Media Pluralism in the Member States – Towards a Risk-Based Approach. Country reports Bulgaria. Документът е достъпен на адрес: http://ec.europa.eu/information_society/media_taskforce/doc/pluralism/study/bulgaria.pdf
[13] Медиите в България: карта на проблемите (2012). Доклад на фондация „Медийна демокрация”. Докладът е достъпен на адрес:
http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2012/07/fmd-media-critics-report-july-2012.pdf
[14] Тодор Марков. Етническите малцинства в огледалото на националните и регионалните ежедневници. Документът е достъпен на адрес:
[15] Umair Haque. The Nichepaper Manifesto. Harvard business review, july 27/2009, https://hbr.org/2009/07/the-nichepaper-manifesto
 [16] Повече по темата вж. Стела Константинова. “Пукни, проклета Америка!”: в търсене на професионални стандарти за създаване на редакционно съдържание в интернет. В: “Медиите между мисията и бизнеса” (сборник), 2014, изд. комплекс на УНСС, с. 117-124
[17] При цитирането тук и по-надолу в текста е запазен начинът на писане във форумите на изданията.
 [18] Текстът може да се прочете на адрес:
http://novinar.bg/news/tciganite-idat_MjQ4MzszNDY=.html
[19] Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. Документът е достъпен на адрес:
http://www.nccedi.government.bg/upload/docs/ Strategia_romi_BG.pdf

 

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Константинова, Стела. Плурализъм, онлайн медии и етноси // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №22. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 
 

дата на публикуване: 23.02.2015, Понеделник, 12:45
прочетена: 2530 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: