Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
30 Март 2017 г., Четвъртък

Журналистика

Принтирай E-mail

Разследваща журналистика в интернет

Брой 22 / Януари 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Стела Ангова

Резюме:

Summary:

     

1. Глобални перспективи
Фундаментални журналистически истини, като проверка на фактите и предлагане на достоверна информация изпадат от професионалния арсенал за сметка на бързината при предлагане на медийно съдържание. Този проблем, се оказва, не е само българска практика. Глобално, журналистиката се намира в криза на легитимността. В Америка още през деветдесетте години на 20 в. започва тенденцията за съкращаване на разследващите екипи. Анализатори отбелязват, че спадът в разследващата журналистика е настъпил доста преди икономическата криза с липсата на задълбочени разследвания.
В много издания се случва това, което през 1993 г. прави изданието „Хартфорд Кюрант“ („Hartford Courant“) – закрива целия отдел от девет души. Практиката показва, че, при опасност от съкращения, в мнозинството случаи първи жертви падат разследващите журналисти. Старият модел на журналистиката, която е силно субсидирана от рекламата, е приключил. Показателни са следните данни за Щатите: през първата половина на 2009 г. 123 телевизионни новинарски предавания са спрени, 106 вестници са престанали да излизат, 110 кореспондентски бюра са затворени, 556 списания са закрити и 12 000 журналисти са загубили работните си места [1].
Бихме могли да обвиним новата медийна среда и новите технологии, които се оказват препъникамък за медиите. За тях затрудненията са повлияни от прехода към различните комуникационни условия, неограничените новини, бързината на публикуване, критичната и технологична аудитория. Да добавим и неблагоприятната икономическа ситуация, спирането на медии и преминаването им в онлайн среда. В такава ситуация производството на качествени новини излиза много скъпо [2]. Бюрото в Багдад на „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times) струва годишно 3 милиона долара; „Вашингтон Поуст“ (The Washington Post) заделя за тези новини 1 милион долара; одитът на „Маями Хералд“ (The Miami Herald) през 2000 г. на резултатите от президентските избори във Флорида струва на медията 850 000 долара; проектът „PolitiFact“ на „Санкт-Перебруг Таймс“ (The St. Petersburg Times) е шестцифрена сума.
На пръв поглед, причината за дефицита на журналистически разследвания е рационална - тяхната работа отнема много времеви и финансови ресурси и често е свързана със съдебни битки. През 2006 г. студенти от университета в Аризона (Arizona State University) се допитват до редакторите на 100 вестника и извеждат заключението, че вестниците се интересуват от разследващи истории, но не осигуряват необходимите ресурси на репортерите за по-задълбочени проучвания. Зад обективната причина се крие незаинтересованост и нежелание да се финансират изключително скъпи журналистически начинания. Поради това общественото доверие в информационните възможности на медиите е ниско, съответно аудиторията търси алтернативни източни на информация, в които редакционната политика не е в тясна връзка с партийни и корпоративни интереси, за да може журналистическото разследване да остане социално мотивирано действие и плод на обществена поръчка, според трактовката на Константин Ангов [3].
Доналд Л. Барлет и Джеймс Б. Стийл (Donald L. Barlett и James B. Steele) виждат как интернет и нововъзникващите технологии демократизират процеса на новинарството като цяло и по-специално на разследващи репортажи [4]. Те посочват, че за първи път репортерите от малки вестници имат достъп до същите инструменти като колегите им от по-големите издания. Разликата в съдействието към този вид журналистика преди интернет и след мрежата авторите описват с чувство за хумор: „подкрепата, оказвана на разследващата журналистика от издателите в двадесети век често е приличала на ентусиазма на пияните моряци на молитвено събрание.“
В журналистическите среди има малък спор за това дали трябва да има бъдеще за разследващите репортажи. Въпросите са как ще бъде позициониран жанрът, как ще поддържа високи стандарти и качество, в какви форми и с какви методи ще процъфтява и как ще бъдат финансиран. Едни от критиките са, че се изразходват сериозни суми за събирането и публикуването на сурови данни, вместо с тези средства и с тези данни да се създаде документален филм. На коментар подлежи и доколко устойчив ще остане моделът на съществуване на разследващите институции и как той да бъде по-продуктивен и по-творчески. Един от подходите за спасяването на жанра е колаборацията между центрове за разследваща журналистика и университети. Висшите училища в Америка обръщат внимание на нуждите от специфично обучение в разследващите практики и създават програми, в които успешно сътрудничат с имена от практиката. Том Фидлър, декан на Колежа по съобщения в Бостънския университет споделя, че университетът има ползи, като осигурява на своите студенти по журналистика възможност да работят заедно с опитни разследващи репортери по смислени проекти [5].
Към момента се наблюдава тенденция разследващата журналистика да се трансформира в различни форми в интернет, например, като неправителствени организации, подобно на „ПроПублика“ (ProPublica) и Центъра за обществен интегритет (The Center for Public Integrity).
„ПроПублика“ определя мисията си като „журналистика в публичен интерес“. В нейния състав са 40 души, от които 23 репортери [6]. Изданието прави собствени разследвания, но също и публикува други от външни източници. За популяризиране на съдържанието, медията успешно си сътрудничи с утвърдени медийни марки, сред които „Ню Йорк Таймс мегъзин“ (New York Times Magazine), радиопредаването „Този американски живот“ (This American Lifе), което се излъчва от над 500 радиостанции. Този подход се използва и от създателите на „Уикилийкс“ (Wikileaks), за да може положителната репутация на утвърдена медия да допринесе за сериозното възприемане на публикациите и да се обхванат повече аудиторни сегменти. Средствата за осъществяване на журналистически разследвания набират от фондации и частни дарители.
През 2010 г. журналист на медията е отличен с наградата „Пулицър“ в раздел разследваща журналистика за публикацията „Смъртоносни избори“ („Deadly Choices. Memorial Medical Center After Katrina“). Журналистката Шери Финк (Sheri Fink) печели престижната награда със серия репортажи за лекари от Ню Орлиънс, които по време на урагана Катрина взимали решения за живота на пациентите си [7]. Медицинският екип на болница в Ню Орлийнс изпада в ситуация да прилага смъртоносни присъди – на пациенти в безнадеждно състояние са евтаназирани със свръхдози морфин [8].
Друго интересно разкритие е за вредите от активната съставка на лекарството „Тиленол“ - ацетаминофен (парацетамол). Журналистите са привлечени от темата, тъй като продуктът се рекламира като напълно безвреден – факт, който се оказва подвеждащ, а производителят и Американската агенция по храните и лекарствата са били наясно със заблудата. Препаратът се предписва масово при настинка, алергии, грип. Финансовата инвестиция в това разследване възлиза на 750 000 долара. В тези средства влизат и репортерите, разработчиците на приложенията и сайта, видео продукцията, социалните медии и пиар, командировки, правен анализ, половината от цената на социологическото проучване и пр.
Сайтът „Уикилийкс“ поставя важни въпроси за обсъждане: преосмисляне на отношенията държава-граждани, корпорации-държава, държава-медии, аудитория-медии; права на аудиторията за достъп до информация; нужда от критичен анализ на случващото се в заобикалящия ни свят; социално-политическите и културни мотиви зад действията на политиците; оповестяване на корупционните механизми. За Кристиан Кристенсен в дейността на създателите на сайта ставаме свидетели на журналистика на статуквото [9]. Признанието за новата властна медия идва с наградата за нови медии на сп. „Економист“ (Economist) през 2008 г. и наградата на „Амнести интернешънъл“ в Обединеното кралство в категорията „Нови медии“ за публикуване на статията „Кения: Плачът на кръвта - извънсъдебни убийства и изчезвания” през 2009 г. През 2010 г. „Ню Йорк Дейли Нюз“ (New York daily news) дава на „Уикилийкс“ първо място в класация за „Уеб сайтове, които могат напълно да променят новините“. Мнението на журналистическата общност към методите на работа на основната фигура в медията – Джулиан Асандж, не е еднозначно, но в същото време няма как да бъде отречено, че има важни поуки за трансформиращата се роля на журналистиката. Най-мощното изтичане на документи със сериозни последствия е по темата за Ирак [10]. В сайта е качено видео, в което се вижда „косвено убийство“ на цивилни иракчани и двама журналисти от Ройтерс. Чуват се смях и реплики: „Чисто е. Добре. Стрелям. Кажи ми като ги хванеш. Да стреляме. Запалете ги. Хайде, стреляй! Продължавай да стреляш. Продължавай да стреляш. Продължавай да стреляш. Добре, ангажирахме и осемте обекта. Да, виждаме две птички и още стреляме. Разбрано. Виждам ги. Какво става? Добре (смях). Нацелих ги.“ След малко: „Сами са си виновни, като вкарват деца в боя“  [11].
Предоставеното видео оказва силно въздействие върху екипа на „Уикилийкс“. Те решават да бъдат изпратени хора в Багдад, които да проверят информацията. Създателите на сайта спазват този водещ журналистически принцип за проверка и за всички останали сигнали, които получават. Пускането на записа води до бурни обществени реакции. Реакцията на американското правителство в същото време е да открие инициатора на изтичането на клиповете, както и на още 280 000 секретни американски записи. Той е идентифициран и осъден на 35 години затвор за предоставянето на стотици хиляди поверителни документи - най-голямото изтичане на секретна информация в историята на страната.
Други важни теми, получили гласност чрез изтичане и поставили въпроса за реформа на информацията, са: „стандартните” процедури на американските военни в базата Гуантанамо; „дневник“ на афганистанската война за „приятелски огън“ и отново цивилни жертви; незаконни дейности на швейцарската банка Юлиус Баер; корупция на държавно ниво в Кения; убийства на държавни служители в Сомалия; заповед за спиране на репортаж за исландска банка.
Присъствието на „Уикилийкс“ носи следните видими трансформации в медийната среда: създадена е нов вид разследваща журналистика – хай тек, по думите на Асандж; променен е форматът на медийното покритие; пред онлайн медиите няма информационни бариери, за разлика от „традиционните“, които са зависими от различни закони; самотният репортер, който си урежда срещи на тъмни и скрити места, е в миналото – той е заместен от мрежа от хора със задача да анализират документи; уникално сътрудничество между онлайн медии и печатни медии, сред които „Гардиън“, „Монд“, „Ню Йорк таймс“, „Шпигел“; съдействие с други онлайн медии и създаване на регионални сайтове с марката „Уикилийкс“.
 
2.      Сайтът „Биволъ” и правото да се казва истината
Една от важните трансформации в българската онлайн медийна среда се дължи на появата на частния независим сайт „Биволъ“, чиито създатели Атанас Чобанов и Асен Йорданов са и официален медиен партньор на „Уикиликс“ чрез платформата „Болканлийкс“. Мисията им е „без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно предлагаме разискване по най-актуалните теми“. Прави впечатление, че актуалните теми на „Биволъ“ се различават от актуалните теми на т.нар. мейнстрийм медии. В сайта е включено съдържание по обществено значими въпроси, които отсъстват или са слабо и едностранчиво представени в масовия случай.
Атанас Чобанов обяснява предизвикателството да се заеме с журналистическо разследване така: „но когато започнах да се интересувам от българската преса вече имаше проблем с намирането на качествени публикации и задълбочени разследвания, които се отнасят към политическата власт и към властта изобщо – съдебна, изпълнителна и законодателна“ [12].
Финансирането не се осигурява от публични средства или фондации (подобно на чуждестранните им събратя), а за постъпването на парични потоци, подпомагащи дейността им, се разчита на дарения през системите PayPal, Epay.bg или Bitcoin. В сайта са вградени бутони с конкретни суми за улеснение на аудиторията. Това е единствената българска медия, чиито средства са публично оповестени: към 12.03.2015 даренията са на стойност 4,847.50лв.
Журналистите от „Биволъ“ съдействат в разследванията на свои колеги и на граждански активисти чрез разработването на специфични инструменти и бази данни. В рубриката „Биволъ айти“ са посочени различни търсачки: Balkanleaks – анонимно изпращане на документи; BSPLeaks – търсачка в мейлове на ръководството на БСП; BSPTrolls – търсачка в коментарите от тролове на БСП; Mihalya – инструмент за индексиране и търсене в криптирани документи; BadApplesSearch – Търсачка в ипотечните кредити на банките „Гнили ябълки“ (защитена с парола); Изборен ДеСеводител – търсачка за агентите на ДС в листите за Парламентарни избори 2014; Заменкигейт – търсачка за заменките направени при Тройната коалиция (временно в ремонт); Калинчи код – инструмент за пресмятане на мандатите по методиката на ЦИК от 2013 г.; Sunlight – Searchable database of solicitation and award notices from FBO.gov.
 „Биволъ“ е официален представител на Cryptophone за България за неправителствени организации, медии и частни лица. Това е супер-защитен телефон, който се отличава с най-висока степен на криптиране. Разговорите на обикновените хора представляват интерес за правителствата и могат да бъдат прихванати от „мистериозни, фалшиви клетъчни кули - всеки смартфон има вторична операционна система, която може да бъде прихваната от високотехнологични хакери“ [13].
Според разследване на „Биволъ“, у нас има проблем със следенето (както и другаде по света [14]). Журналистите доказват, че има български сървър със шпионски вирус Fin Fisher е с IP адрес на ДАНС. Те пишат следното: „Мащабът на разработката, в която според някои медии са „протекли“ над 2000 души е такъв, че не може да се извърши без помощта на комплексна система за следене на Интернет данни, с каквато ДАНС очевидно разполага“ [15]. Друго разследване по темата допълва обезпокояващи данни: „…именно в този период (април 2013, при служебното правителство на Марин Райков), службите инсталират оборудване за мониторинг при няколко големи български доставчика на мобилна телефония и интернет, което може да бъде активирано „на повикване“. С такава техника, инсталирана при големите провайдъри като „Мобилтел“, „Виваком“, „Евроком“, „Нетера“ и „Булсатком“ е възможно да се „покрият“ до 75% от потребителите в България.“ Малките оператори също са интересни, тъй като могат да предложат технически механизъм за предоставяне на ДАТО (Държавна агенция „Технически операции“) достъп до трафика в мрежите си, с цел на проследяване и директно подслушване съгласно закона за СРС и ЗЕС.
Главните досиета на „Биволъ“ са по критични теми, като „гнилите банки“, „Кой“, „Дюнигейт“, „Корал“, „Моникагейт“, незаконната сеч, опорните точки на БСП, електронна сигурност, „Южен поток“, досието „Буда“, свободата на словото, троловете в онлайн медиите и т.н. Други важни публикации са за нередности в горските стопанства, сметки в швейцарски банки на синдикални лидери, разпределенията на дела в СГС и т.н.
Двамата автори координират работните теми. В зависимост от сложността работят самостоятелно, заедно или в сътрудничество с колеги от други медии, но проверяват автентичността на цялата документация. Съгласуването на дейността става в интернет и с това отпада нуждата от физическа редакция. Организирана е система за получаване на сигнали, но често са от частен характер, а медията няма ресурса да покрие всички оплаквания и се налага филтриране. Разследващите журналисти се сблъскват с трудности поради укриване на информация и пренебрегване на предоставени резултати от проверки и данни от страна на институциите. Като най-трудни Атанас Чобанов определя разследванията във финансовата сфера - за офшорни фирми и схемите за пране на пари. Сред опасностите на професията определя следенето, подслушването, опитите за финансово-икономическо разрушаване на проекта „Биволъ“. Той споделя, че „има хора, които уважават работата ни и искат да помогнат, но казват, че не могат да помогнат, защото ще бъдат обект на икономическа репресия, от страна на данъчните [16]“.
Екипът работи успешно с колеги от международни проекти за разследваща журналистика, и изводът от това сътрудничество е, че разследванията могат да водят до успешен край чрез ползване на регистри от различни държави. Чобанов е оптимист за бъдещето на жанра, тъй като условията и техническите средства работят в полза на качествената разследваща журналистика и с времето тя може да прави все по-добри неща.
Сайтът е направен семпло и в него се навигира лесно. Рубриките са „Досиетата Бъ“, „Рога и копита“, „На прицел“, „Окото на бивола“, „Въ агъла“, „Белият биволъ“, „Изъ странство“. Добре поддържани са профилите в „Туитър“, „Фейсбук“, „Линкедин“, „Гугъл+“ и канал в „Ютюб“. Аудиторията е разширена чрез възможността да се чете и на английски.
Оповестяването на критични за българското общество въпроси още не е довело до политически или корпоративни сътресения. Нуждата от показването на сериозните страни от действителността е налице и в отговор в интернет се появят сайтове за разследваща журналистика - „Съдебни репортажи“ (judicialreports.bg), „Правен свят“ (www.legalworld.bg), „Държавна сигурност“ (desebg.com), „Афера“ (afera.bg). „Биволъ“ показва, че е реално постижимо в българската медийна среда да се алармира за неудобни и важни теми, дори и със скромни финансови ресурси.
Важни гаранции за развитието на разследващата журналистика виждаме в няколко посоки.
-         университетите, в които се изучават медийни и комуникационни науки, да включат в учебните планове дисциплината „Разследваща журналистика“ и „Журналистика на данните“;
-         сътрудничество между университет и журналисти от практиката, които да представят своето ноу-хау пред студенти по журналистика;
-         влагане на средства от страна на медийните организации в специализирани курсове за своите журналисти;
-         добро познаване на възможностите на интернет за търсене и проверка на информация;
-         добро познаване на платените и безплатни инструменти в интернет за намиране на информация;
-         повишаване на технологичната квалификация на журналистите чрез обучение и самообучение;
-         възвръщане към високоморални професионални и личностни качества;
-         създаване на работеща и независима журналистическа общност.
Три неща [17] определят дали в една държава има добра разследваща журналистика: (1) решителност – наличие на журналисти, които искат и могат да извършат прецизно и задълбочено разследване; (2) приоритетност – наличие на медии, които искат да инвестират, финансово и организационно, във важни теми на разследващата журналистика; (3) сътрудничество – наличие на журналисти, които са готови да си сътрудничат независимо от географските и медийни граници – което съвсем не е в тяхната природа [18]. В българската медийна среда вече се наблюдават решителни журналисти и готови за сътрудничество. По пътя към качествените журналистически материали трябва да се появи разбирането на собствениците на медийни предприятия за финансова и организационна приоритетност и инвестиране в разработването на злободневни теми без страх от политически и корпоративни влияния.
 
Литература:
[1]Monika Bauerlein and Клара Jeffery. “The Price of Truth”. September/October 2009 Issue. http://www.motherjones.com/toc/2009/09/editors-note
[2] Zachary M. Seward. „An extremely expensive cover story — with a new way of footing the bill“. 28.08.2009 / http://www.niemanlab.org/2009/08/an-extremely-expensive-cover-story-with-a-new-way-of-footing-the-bill/
[3] Константин Ангов (2001). Журналистическото разследване. С., с. 29
[4] Donald L. Barlett and James B. Steele. Reporting Is Only Part of the Investigative Story. In: Nieman Reports, Spring 2008. http://www.nieman.harvard.edu/reports/article/100077/Reporting-Is-Only-Part-of-the-Investigative-Story.aspx
[5] „The Future of Investigative Journalism“. Документът е достъпен на адрес: http://media.illinois.edu/knight/future-of-investigative-reporting
[6][1]Тези журналисти похарчиха 2 години и 750 000 долара за едно разследване“. Сега.бг/Брой 4823 (246) 22 Октомври 2013. http://www.segabg.com/article.php?id=670796
[7] „Онлайн журналистка спечели „Пулицър”. Webcafe.bg/13.04.2010. http://www.webcafe.bg/id_518815067
[8] „За първи път онлайн медия спечели „Пулицър“. „Гласове“/13.04. 2010
[9] Кристиан Кристенсен. „Уикилийкс и Анонимните отговарят на журналистиката на статуквото“. „Биволъ“/ 07 януари 2014. Текстът е достъпен на адрес: https://bivol.bg/wikileaks-anonymous-christensen.html
[10] Робърт Макмилън, Питър Грифитс. „Уикилийкс“ - революцията в новините“. „Е-вестник“/28 юли 2010. Текстът е достъпен на адрес: http://e-vestnik.bg/9617
[11] „Джулиан Асанж: Защо на света му е нужен WikiLeaks“. Видео: http://www.ted.com/talks/julian_assange_why_the_world_needs_wikileaks?language=bg
[12] Силвия Стоядинова. „Умението да бъдеш Биволъ: Атанас Чобанов за трудностите пред независимата журналистика“. Мрежа за гражданско действие BlueLink/16.05.2014. Интервюто е достъпно на адрес: http://www.bluelink.net/novini/umenieto-da-badesh-bivola-atanas-chobanov-za-trudnostite-pred-nezavisimata-zhurnalistika.html
[13] Андрю Розенблум. В: „Биволъ“/20 септември 2014.
[14] Разследващите журналисти в цял свят представляват интерес за електронно наблюдение. Проучване сред гилдията в САЩ показва, че 64 % от анкетираните считат, че държавата вероятно събира данни за техните телефонни разговори, имейли или онлайн комуникации. Усещането за уязвимост от хакерство е причината те да променят начина, по който общуват с източниците . Изследването е достъпно на адрес: http://www.journalism.org/2015/02/05/investigative-journalists-and-digital-security/
[15] „Държавните ни „хакери“ от ДАНС спипани по бели гащи от канадска лаборатория“. „Биволъ“/9.02.2015.
[16] Силвия Стоядинова. „Умението да бъдеш Биволъ: Атанас Чобанов за трудностите пред независимата журналистика“. Мрежа за гражданско действие BlueLink/16.05.2014. Интервюто е достъпно на адрес: http://www.bluelink.net/novini/umenieto-da-badesh-bivola-atanas-chobanov-za-trudnostite-pred-nezavisimata-zhurnalistika.html
[17] През есента на 2011 г. Парламентарната комисия по бюджетен контрол в ЕП поръчва изследване на отклонението на фондове на ЕС чрез средствата на разследващата журналистика. Благодарение на него се рисува картина на състоянието на разследващата журналистика в 27-те страни членки на ЕС и за начините то да се усъвършенства.
[18] Разследващата журналистика - жива или мъртва. Фондация „Радостина Константинова“.
 
 

 

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Константинова, Стела. Разследваща журналистика в интернет // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №22. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 

 

дата на публикуване: 17.03.2015, Вторник, 13:30
прочетена: 3848 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: