Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
26 Юни 2017 г., Понеделник

Медии

Принтирай E-mail

„Пукни, проклета Америка!”: в търсене на професионални стандарти за създаване на редакционно съдържание в интернет

Брой 22 / Януари 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Стела Ангова

Резюме:

Summary:

 

 

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА
Информационно-комуникационните технологии трансформираха съществено природата на журналистиката. Конструирана бе нова медийна система, формата и скалата на професионалните приоритети и стандарти за създаване на редакционно съдържание също търпят модифициране. Тези метаморфози носят очевидни ползи за медиите като повече информация, повече източници, по-голяма аудитория. В същото време предполагат и повече и различни по вид проверки преди публикуване на съдържание и това е причината на дневен ред изключително сериозно да излиза въпросът за достоверността на текстовете в онлайн медиите.
Още през 90-те години на миналия век Нийл Постман (Neil Postman) отбелязва проблема с информационната лавина, като заявява: „ние сме задръстени с информация, давим се в информация, нямаме контрол над нея, не знаем какво да правим с нея”. Казва и още: „но онова, което започна като освобождаваща струя, се превърна в потоп от хаос[1]”. Информацията е в изобилие и журналистите са изправени пред предизвикателството „big data” – все по-голямо количество информация, което те трябва да уловят, филтрират, съхранят, споделят, анализират. „Съвременната медийна среда все по-малко е среда на наративи и все повече среда на информация”, отчита Орлин Спасов[2], а авторът на „Уикилийкс – машината, която убива” Анди Грийнбърг твърди, че „сега е ерата на мегаизтичането на данни”[3]. Тази информационна лавина е причината големите западни издания да търсят журналисти, които са компетентни в частта „цифрова”, „интернет” или „мобилна” журналистика.
Формалната организация на работа и имплицитни водещи принципи на труд са в развитие. Журналистът и редактор от Ройтерс Рег Чуа (Reg Chua) вижда разликите (1) в начина на създаване на медийносъдържание в посока постигане на максимален срок на годност; (2) по отношение на структурирането на информацията в истории още в момента на създаване, за да се използва в бази данни, които могат да формират основата на нови истории или информационни продукти[4]. Той говори за появата на структурна журналистика следствие преосмислянето на журналистиката и медийния бизнес. Подобни са размислите и на Тим Бърнърс-Лий за перспективите пред журналистиката. Неговото виждане е, че „журналистите трябва да могат да боравят с данни. Някога можеше да се добереш до материали, като разговаряш с хората по баровете - и все още може и да е възможно да го правиш по този начин, поне понякога. Но сега също така това ще бъде ровене из данни и снабдяване с инструменти за анализа им и подбирането на това, което е интересно. И представянето на това в перспектива, помагането на хората чрез осъзнаването как всичко това се обединява в едно цяло, какво става в страната[5]”. Големи медии като „Гардиън” (theguardian.com), „Дейли Телеграф” (dailytelegraph.com) и „Тайм” (time.com) сформират аналитични екипи, които да изследват масиви с данни в търсене на интересно съдържание. Някои изследователи[6] считат, че успешните медийни компании на бъдещето трябва да изградят инфраструктура, която ги превръща в надеждни центрове за данни, които могат да анализират дори много големи и сложни набори от данни, така и да изграждат истории на тази основа.
Джон Павлик (John Pavlik) вижда съществени промени в естеството на новинарското съдържание. Технологичните достижения, пояснява той, преоборудват начина, по който журналистите извършват своята дейност. Фундаменталната трансформация, според него, е в структурата на нюзрума и новинарската индустрия. Осъществени са и нови взаимоотношения между новинарските организации, журналистите и техните публики[7]. Всеки журналист може да консултира различни източници, по-бързо и по-лесно, в резултат на което публикациите стават по-разнообразни и получат по-голяма контекстуална дълбочина, а чрез хиперлинкове може да се навигира из цялата история. Върху качеството на журналистиката влияе и елиминирането на съществуващите бариери между журналистите и обществеността.
Професионалните изисквания към създателите на онлайн съдържание нарастват и от журналистите вече се очаква да притежават медийни мултиумения (media multiskilling); умения за публикуване (issue multiskilling), които включват създаване на професионални публикации в различни тематични направления; технически умения (technical multiskilling) за изпълнение на повечето от производствените задачи[8]. Джим Хол (JimHall) вижда надграждане в професионалните умения след появата на интернет. За него онлайн журналистиката представлява нещо повече от събиране на информация, анализ и репортаж. Тя обезпечава и структурира информация, твърди той, от която аудиторията се нуждае, за да разбере по-добре себе си, света или своето място в него. „Тази информация се простира извън новините – тя включва идеите, историите и диалозите, в които читателите могат да се учат един от друг. Интернет журналистиката не може да се побере в ограничения контекст на традиционното представяне на новини[9]”, посочва още Хол. Онлайн технологиите и интернет потребителите предлагат на репортерите нов начин на работа. Журналистите получават възможност да се съсредоточат върху информация, до която преди не са имали достъп. Пресъздаването на истории става по-прецизно.
Журналистът Маркам Нолан от Storyful.com дава пример от своя опит за разследване в онлайн среда и използване на безплатни инструменти. Проверката на фактите е инспирирана от видео в Ютюб (YouTube) за събитията в Сирия.
„В този видео филм са показани кървави тела, които са извадени от камион и хвърлени от мост. Обвиненията бяха, че тези мъже са от Мюсюлманското братство и те хвърлят тела на сирийски офицери от моста и проклинат и използват нецензурен език и имаше много противоречия, кои са те и дали те са тези, за които се казва, че са в този видео филм.
Говорихме с някои източници от Хама, които бяха в Туитър и ги попитахме за това, а мостът беше интересен за нас, защото беше нещо, което можехме да идентифицираме. Три източника казаха три различни неща за моста. Първо, те казаха, че мостът не съществува. Друг източник каза, че мостът съществува, но не се намира в Хама. Намира се някъде на друго място. Третият източник каза: „Мисля, че мостът съществува, но язовирът нагоре по моста беше затворен и реката трябва да е пресъхнала, така че това няма смисъл”. Това беше единственият източник, който ни даде улика. Разгледахме видео филма за други улики. Видяхме ясни перила на моста, които можехме да използваме. Разгледахме бордюрите. Те хвърляха сянка на юг и можахме да кажем, че мостът минаваше през реката от изток на запад . Той имаше черни и бели бордюри. Разгледахме реката, можете да видите, че има петно от западната страна. Има петно кръв. Това е кръв в реката. Реката тече от юг на север. Ето какво ми каза това.
Отидохме в Гугъл мапс (Google maps)и започнахме да разглеждаме всички мостове. Отидохме до язовира, за който говорихме, започнахме да разглеждаме всеки мост на реката, като задрасквахме тези, които не съответстваха. Търсехме мост, който пресича реката от изток на запад. Отидохме в Хама. Прегледахме целия път от язовира до Хама и нямаше мост. Продължихме. Разгледахме карта, снимана от сателит и намерихме друг мост и всичко започна да се подрежда. Мостът пресичаше реката от изток на запад. Може би това беше нашият мост. Увеличихме го. Видяхме, че той има средна артерия и е мост с две платна. Имаше черни и бели бордюри, които видяхме във видео филма, и, когато кликнахме върху него, видяхме, че някой беше сложил снимки на картата, което е много удобно. Снимките започнаха да ни показват повече детайли, които да сравним с видео филма. Първото нещо, което видяхме, беше черно-бели бордюри, което е чудесно, защото сме ги виждали и преди. Видяхме ясно перилата, през които мъжете хвърляха телата. Разглеждахме, докато се уверихме, че това е мостът ни.
[…]Третият източник изглеждаше правдив и можахме да открием това, като използвахме някои безплатни интернет инструменти, стоейки в офис в Дъблин за 20 минути. Това е радостта от случилото се. Въпреки, че интернет върви като поток, там има толкова много информация, че е невъзможно тя да бъде пресята и това става все по-трудно, но ако го използвате интелигентно, можете да откриете невероятна информация. С няколко улики, бих могъл да открия много неща за повечето от вас, които не бихте искали да открия.[10]
Конвергирането между интернет и дигиталните технологии създаде важна нова журналистическа роля – мултипрофесионален журналист [11]. Към неостаряващите фундаментални знания се прибавят и следните компетенции: (1) за създаване на съдържание едновременно за всички видове медии; (2) за създаване и поддържане на онлайн общност; (3) за модериране на дискусии; (4) за проучване и разследване; (5) в областта на статистиката; (6)        за използване на онлайн технологиите; (7) за изработване на аудио-визуални продукти;(7)        за работа с различни компютърни програми; (8 ) в сферата на интернет регулацията, авторските права и др.[12]. 
 
ПРОФЕСИОНАЛНО ОЦЕЛЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРОФЕСИОНАЛНО ДЕФОРМИРАНЕ
Бяха маркирани новите компетенции, които съвременният журналист трябва да притежава, за да може по-ясно да изпъкне новата отговорност и професионални ценности, които съвременните медии трябва да демонстрират. Още през 1921 г. Чарлз Престуич Скот синтезира ценностите на свободната преса: „коментарът е свободен, но фактите са свещени”[13]. В последните години българската медийна среда е встрани от този базисен принцип, но е странно, че интернет медии не успяват да се впишат в новите изисквания за професионализъм. От една страна, професионалният усет може да бъде подлъган в търсене на качествената информация, тъй като проверката на фактите става изключително трудна поради причини като анонимни източници, изискване за мигновена реакция за публикуване, работа с нови дигитални инструменти за разследване. От друга страна, се наблюдава пренос на таблоидни практики и занижени професионални критериив преследване на повече потребителски посещения. Ще посочим негативни примери, които сме категоризирали в четири посоки.
Деформиране на фактите. През 2011 г. в Борисовата градина е изнасилена и удушена Яна Кръстева. МВР мълчи по случая, а онлайн медии излизат с различни предположения за случилото се. „Както обикновено, Яна се напила до безпаметност с твърд алкохол и бира”, „може и да е бил секс с душене”, „водела скитнически начин на живот и имала сериозни проблеми с алкохола” (Monitor.bg)[14]; „Удушената от Борисовата мечтаела да стане студентка” (Monitor.bg)[15]; „Клошарка удушена в Борисовата градина” (24chasa.bg)[16]. Жертвата е вкарана в негативен стереотип, но по-страшното в случая е, че между редовете се прокрадва идеята, че такива хора са ненужни в обществото и е излишно да се хабят ресурси за издирване и наказание. Потребителски коментар под публикацията в 24chasa.bg насочва вниманието към пренебрегнатите елементарни професионални стандарти: „Сериозно, как може повече от 3 дни след като сте пуснали този текст, и след като вече се знае - и би трябвало и вие да знаете - че имате груба фактологическа грешка, която носи обида на всички близки на Яна и поругава паметта й - вие да не редактирате новината и да не махнете думата „клошарка”. Това е абсурдно и безотговорно от страна на редакторите както на вестника, така и на сайта.” Този случай предизвиква Capital.bg да нарeче този тип журналистика „клошарска”[17].
Обществеността е развълнувана от случилото се, в социалната мрежа Фейсбук (facebook) потребителите организират мълчаливо шествие със свещи в Борисовата градина. В сайта на bTV е качено видео, в което журналистката Миролюба Бенатова обявява, че събитието не се е състояло. Това предизвиква порой от коментари, в които потребителите препращат с линкове към други медии, в които има информация и снимков материал.
Неглижиране на фактите. През 2012 г. е организиран протест на „Орлов мост” срещу Закона за горите, но големите медии не отразяват събитието в същия ден. bTV не реагира и на следващия ден. Когато все пак от медията отразяват събитието, участниците в него са вкарани в определен стереотип: всеки, който не е съгласен с гласувания закон, е назован еколог, а самата дума е натоварена с негативен конотат. Впоследствие, се появяват още категории протестиращи - лумпени и псевдоеколози. Подценяване на фактите имаше и в случаите с протестите срещу проучванията за шистов газ у нас, когато определени гледни точки бяха представени тенденциозно или фрагментарно.
Изместване на фокуса.bTV и „Окупирай Орлов мост” са пример и в този случай. Когато от медията изпращат екип да отразява, новината е „След нападение на „природозащитник” операторът Иван Филчев в болница”[18].Фокусът не е поставен върху причината за протеста исъщността на исканията, а е изместен в посока „протестиращи бият журналисти”. Този подход предизвика много потребителски коментари в интернет, чиято основна теза беше, че операторът съзнателно е търсел конфликт и е провокирал агресия. Към отделни журналисти[19] бяха отправени обвинения за липса на професионализъм и изпълнение на поръчкова журналистика, а Nenovinite.com възкликна иронично: „bTV: Еее, изпуснàхме флашмоба на Орлов мост![20] ”.
Публикуване на сензационни/фалшиви новини. Определени онлайн медии са специализирани в публикуване на „жълто” съдържание. Следните няколко заглавия са показателни: „Сецат женски космаци в тв ефир”, „Кит избухна и заля биолог с черва!”, „В Атина е арестуван поляк, изнасилил куче”, „Историческо дъно! Орален секс за 2 лева”; „Любовникът травестит на касапина Аладин имал 3 тестиса!” (Blitz.bg); „Швеция: Полицията спаси мъж, заплашван от пияни лосове”(Vesti.bg); „Мая Савова с опасен силикон, ще го сменя на лято”, „Виж колата ковчег, в която починаха тримата младежи (снимки)” (24chasa.bg); „Главите на двама от младежите хвръкнали при удара с тира край Пловдив”, „Бременни със СПИН варненки ходят да раждат в Пловдив” (Petel.bg).
Следната „новина” на Blitz.bg демонстрира липса на професионализъм: „Братя Галеви посетили Меджидиева и се установили на остров Мавриций. Движели се из райското кътче в Индийския океан с "Мерцедес" М-220”. Показателен е следният коментар под публикацията: „ни острова е на 1000 км от еди кво си,ни мерцана е емка, ни па трендафилка е трендафилка ни па е от с. смочево. говорих с човек от катманду и той ми каза че всъшност тредафилка е трандафорка и е село смукачево. емката е бмв, не е остров мавриции а е мавритания. всичко останало е така”[21].
Ще се спрем и на случая „Пукни, проклета Америка”. На 20.09.13 български онлайн медии излизат със сензационно заглавие: „Севернокорейски дечица запяха: Пукни, проклета Америка”[22],Невръстни севернокорейчета шокираха с песента "Пукни, проклета Америка[23], „Мили севернокорейчета изпълняват песента...”Пукни, проклета Америка” /ВИДЕО/[24]”. Информацията привлече вниманието на аудиторията, онлайн медиите копираха едни от други текста. Видеото се мултиплицира и в социалните медии. Във форуми и във Фейсбук се обсъжда разминаването между миловидността на децата и агресивността на текста. Шест дни видеото се разпространява вирусно в интернет. На 26.09. „Господари на ефира” демонстрират как се върви по следите на информацията и припомниха на журналистите някои фундаментални принципи като проверка на източниците и разследване. Благодарение на предаването е факт точният превод на детската песничка.

Фалшив текст:

 

Нашият свободен народ
се смее над вашите президенти.
Може и да са различни по цвят на кожата,
но всички са еднакво глупави.
Заплашвате Велика Корея,
Но не знаете, че ние
сме ви приготвили подарък.
Той ще долети при вас през океана
И ще ви изравни със земята.
Хахахахахахахаха,
Хахахахахахахаха!
Пукни, проклета Америка!
Вашите тлъсти телеса,
Натъпкани с хамбургери
ще се превърнат в локви мас,
в която ние ще забием нашите флагове!
 

Оригинален текст

 

Колко е интересна книжката с картинки,
Изпратена ни от татко – генерала.
Прасенцето, което ми изяде порцията
И аз му се скарах, сега плаче.
Ненаситното мече се е наяло и ще се пръсне.
Колко е интересна книжката с картинки,
Изпратена ни от татко – генерала.
Хахахахахахахаха
Хахахахахахахаха!
Зайчето-актьор, слонът си е вдигнал предния крак.
Грозното патенце търси майка си, папапа.
Прегърнали сме се всички заедно и разглеждаме книжката.
У данг данг данг, хохохо.
Всички заедно хахаха.
Колко е интересна книжката с картинки,
Изпратена ни от татко – генерала.
Какви тенденции в интернет медиите очертават анализираните случаи? Забелязва се пренос на таблоидни вестникарски практики в онлайн среда: сензационни заглавия, жаргонни думи, съчинени истории[25] („Кошмар! Джоли се сбогува с децата си, остави им предсмъртно писмо!”[26]).
В условия на силна конкурентна среда медиите разчитат на „информационни субсидии”, като публикуват текстове от чужди медии, без да посочат връзка към оригинала. В много случаи подобна практика може да доведе до дезинформация (подобно на новината в azcheta.com „Умберто Еко потвърди смъртта на Маркес”[27]).
Практикува се „седяща журналистика”. Информацията се набира от интернет и се публикува без проверка. Свидетели сме на принципа „незабавно вместо анализ”.
Недостиг на достоверност. Това явление можем да разгледаме от два ъгъла: липса на лоялност към потребителите и вкарване в негативни стереотипи. Някои медии преминават всякакви граници, не само професионалните[28][1]. Журналистиката се намира в криза на легитимността, тъй като медиите не уважават своята аудитория като граждани, казва Джим Хол, и за съжаление в българската медийна действителност има достатъчно примери, които потвърждават неговата теза. Все пак, изход трябва да има. Интернет аудиторията е корективът, който ще изиска високи професионални стандарти в онлайн медиите. Ако не ги открие в дадена медия, виртуално ще мигрира там, където фактите са ценени, а потребителите – уважавани.
 
Литература:
1.      Константинова, С. (2012) (съставител). Трансформации на журналистическата професия, 2012
2.      Константинова, С. (2012). Трансформирана компетентност: квалификационен профил на онлайн журналиста. В: Научни трудове на УНСС, том 3/2013, издателски комплекс – УНСС, с. 211-236
3.      Постман, Н. (1999). „Информирайки се до смърт”. Сп. „Либерален преглед”/05.09.2008
4.      Chua, R. (2010). „Structured Journalism”. structureofnews.wordpress.com
5.      Hall, J. (2001). Online journalism: A critical primer. Pluto Press

6.      Lorenz, M., N. Kayser-Bril, and G. McGhee (2011). „Voices: News organizations must become hubs of trusted data in a market seeking (and valuing) trust.”

 

7.      Micó, J.L. (2006). Periodisme a la Xarxa. Vic: Eumo
8.      Pavlik, J. (2001). Journalism and new media. New York: Columbia University Press
 
Бележки под линия:

[1]Нийл Постман (1999). „Информирайки се до смърт”. Сп. „Либерален преглед”/05.09.2008. Публикацията е достъпна на адрес: [librev.com/component/content/article/346]
[2] „Медиите преди и след Уикилийкс. Разговор с Орлин Спасов”. Kultura.bg/бр. 8, 4.03.2011
[3] „Анди Грийнбърг: Сега сме в ерата на мегаизтичане на информация”. news.expert.bg/30.09.2013
[4] Reg Chua (2010). „Structured Journalism”. Публикацията е достъпна на адрес: [structureofnews.wordpress.com/structured-journalism/]
[5] „Бъдещето на журналистиката? В анализа на данни!”. Webcafe.bg/1.12.2010. Публикацията е достъпна на адрес: [webcafe.bg/id_1498248676]
[6] Mirko Lorenz, Nicolas Kayser-Bril, and Geoff McGhee (2011). „Voices: News organizations must become hubs of trusted data in a market seeking (and valuing) trust.” Available from: [niemanlab.org/2011/03/voices-news-organizations-must-become-hubs-of-trusted-data-in-an-market-seeking-and-valuing-trust/]
[7] John Pavlik (2001). Journalism and new media. New York: Columbia University Press, р. xiii
[8] Micó, J.L. (2006). Periodisme a la Xarxa. Vic: Eumo
[9] Hall, J. (2001). Online journalism: A critical primer. Pluto Press, р. 4
[10] „Маркам Нолан: Как да разделяме истина от измама онлайн.” Разговорът е достъпен на адрес: [ted.com/talks/markham_nolan_how_to_separate_fact_and_fiction_online.html]
[11] Още по темата вж.: „cross-media trained journalist” и „universal journalist”
[12] По-подробно вж: Стела Константинова (2012). Трансформирана компетентност: квалификационен профил на онлайн журналиста. В: Научни трудове на УНСС (под печат)
[13] „Comment is free, but facts are sacred”. theguardian.com/29.11.2002. Available from:[theguardian.com/commentisfree/2002/nov/29/1]
[14] „Изнасилиха и убиха продавачка в парка”. Monitor.bg/12.07.2011
[15] Monitor.bg/13.07.2011
[16] 24chasa.bg/12.07.2011
[17] Capital.bg/15.07.2011
[18] Btvnews / 16.06.2012
[19] Имаме предвид водещата на "Нищо общо” Диана Найденова заради интервюто й с еколога Петко Цветков
[20] 14.06.2012
[21] Представяме коментара в оригинал
[22] Blitz.bg
[23] Mediapool.bg
[24] Flagman.bg
[25] Отдаваме първенството на lichno.ezine.bg. Дори непрофесионалното око може да забележи, че зад авторството на различните истории стои един човек.
[26] Публикацията е достъпна на адрес [pik.bg/кошмар-джоли-се-сбогува-с-децата-си-остави-им-предсмъртно-писмо-news120790.html], като от медията се позовават на dailymail.co.uk. В същия ден, обаче, в английското издание е публикувана информация с противоположно съдържание [dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2512610/Angelina-Jolie-showers-twins-Vivienne-Knox-kisses-cuddles-takes-break-directing-new-film-Sydney.html]
[27] „За Маркес и журналистическите стандарти”. В: „Неуютен блог”/15.05.2012. Публикацията е достъпна на адрес: [svetlaen.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html]
[28] Blitz.bg е от медиите, които в последно време преследват аудиторията с всякакви средства, като разчитат на правилото, че „няма лоша реклама”. Доказателството: „Шокираща експертиза: Разбивал ли е чичо лайна с миксер, за да усмърдява племенника си?” [blitz.bg/news/article/235632]. Подобни публикации предизвикат иронични коментари като: „Много интересна история. Не ни спестявайте още такива.”
 

 

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Константинова, Стела. „Пукни, проклета Америка!”: в търсене на професионални стандарти за създаване на редакционно съдържание в интернет // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №22. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 

 

 

дата на публикуване: 17.03.2015, Вторник, 13:42
прочетена: 3333 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: