Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
23 Май 2017 г., Вторник

Журналистика

Принтирай E-mail

Черти на съвременния журналистически труд: от политико-икономическата база до качество на заетостта

Брой 23 / Април 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Милена Кунова

Резюме:

 

Качеството на заетост е основна категория на икономиката на труда и мощен стимулатор на професионалната енергия на работещите.
Целта на настоящата статия е, като се анализират чертите (характера) на съвременния журналистически труд в медията, в т. ч. и в контекста на политико-икономическата система, да се направи опит за доказване на качеството на заетост като жизненост на характера на труда.
Обект на статията е журналистическия труд, предмет - неговият характер (природа), а изследван признак е проявата на този характер в качеството на журналистическата заетост.
Фокусите на анализ са три: политико-икономическата обусловеност на журналистическия труд, черти от характера на този труд и качеството на журналистическата заетост като  – жизненост  на характера на журналистическия труд.
Ключови думи: трудов процес, журналистически труд, характер на журналистическия труд, качество на журналистическата заетост, удовлетвореност от труда.
 
 

 

Summary:

 

Traits of the modern journalistic work: from the politico-economic base to the quality of employment
 
The quality of employment is main category of the labour economics and a powerful stimulator of professional power in workers.
The Goal of this article is to analyse the traits (nature) of the modern journalistic work in the media, including in the context of the politico-economic system, an attempt to prove the quality of employment as a vitality of the nature of work.
The Object of the article is the journalistic work, subject - his character (nature), and researched is the expression of this character in the quality of the journalistic employment.
The focuses in the analysis are three: the politico-economic modality of journalistic work, the traits of character of this work and the quality of the journalistic employment – the vitality of nature of journalistic work.
Keywords : working process, journalistic work, the character of the journalistic work, the quality of journalistic employment, labour satisfaction.
* * *

 

Журналистическата дейност е част от трудовата дейност на обществото[1]. Тя е насочена към събиране, проверяване, подбор, обработка и разпространение на информационни продукти за задоволяване на познавателни, комуникационни, културни, развлекателни и други обществени и индивидуални потребности[2]. Главната насоченост на тази дейност е формиране на жизнена позиция в потребителската аудитория на тези продукти, т.е индивидуално отношение към жизнените дейности, като функция на тяхното отражение в човешкото съзнание и рефлексия в поведението, която е израз на формираната социална позиция. Водещата логика в социалната роля на медията произтича от априорното разпознаване от тях на действителността (особено на нейната проблемна страна) и осмисляне чрез наличните технологии, като в същото време наред с описанието (презентиране на реалната ситуация) се генерира и обяснение (разбиране) като предпоставка за овладяване и промяна на противоречивата същност на заобикалящия ни свят. Този подход не предопределя непременно тотално манипулационно внушение, макар то да е възможно. Само и единствено безкритичното възприемане от аудиторията на това внушение може да остави трайни следи в жизнения цикъл на отделния индивид, обстоятелство, което бидейки рядкост, все пак съществува и разяжда социалния организъм. Критичният подход към медийния информационен продукт винаги или отхвърля присъщото му внушение (ако такова съществува), или го приема само в определена степен. „Въздържаността” на обществото да признае безапелационно медийното твърдение (пълна достоверност и доверие на използваната, продуцираната и тиражираната информация) като базов критерии на поведение, намира израз в невъзможността да се защитят или отхвърлят като доказателство в съдебни спорове факти от даден медиен продукт. В практиката формираното мнение на основа на публикации в медиите понякога се тълкува като „лек жанр”, „поддържащо социализиране”, „емоционално позициониране”, но винаги се търсят и допълнителни аргументи за неговата валидност.
В друг аспект медиите са мощен катализатор на социална енергия на обществото, „глас” на активната част от гражданското общество, инструмент за методично преодоляване на породили се противоречия, било то текущи или дълготрайни. В презентирания медиен продукт управляващите виждат невидяното до момента, хората изразяват властно енергетичния си потенциал и нагласи за промени, политиците агитират за реално присъствие в обществото, учените предлагат реформиране на жизнените дейности, младите споделят мечтите си. В него се отразява мнението едновременно на учителя и научния работник (акцент върху образование и обучение, изследване), прокурор и съдия (съдебната власт), политик и артист (хора на изкуството пресъздаващи действителността), държавник и гражданин (администратор и обикновения човек), консултант и продължително учещ се (консултиране на нуждаещите се и образоване за населението), природно и социално (заобикалящия ни свят), конструктивно и деконструктивно (изграждане и рушене), истина и тайнство (степен на познаване на света), способности и промени (творческо благополучие), зрялост и противоречия в историческия процес (движение и развитие на обществото), бъдеще и настояще (приемственост в историческия процес) и много други. Това е многостранното лице на журналистическия изказ, на журналистческия образ, израз на функциите на медиите да обслужват жизнения цикъл на човека и обществото.
Тази палитра може да бъде продължена. Тя е само едно от основанията за определяне на журналистическия труд като многопланов и с дълбока коренна система по своята същност и характер.
Целта на настоящата статия е, като се анализират чертите (характера) на съвременния журналистически труд в медията, в т. ч. и в контекста на политико-икономическата й система, да се направи опит за доказване на качеството на заетост като жизненост на характера на труда.
Обект на статията е журналистическия труд, предмет - неговият характер (природа), а изследван признак е проявата на този характер в качеството на журналистическата заетост.
Фокусите на анализ са три: политико-икономическата обусловеност на журналистическия труд, черти на характера на този труд и качеството на журналистическата заетост.
 
Политико-икономическите отношения в медиите - база на журналистическия труд
Политико-икономическите отношения в медиите са израз на единството между медийна политика и медийна икономика, на взаимното проникване и допълване между политически и икономически процес в тази сфера[3]. В друг аспект това са отношения, които са свързани с хармонизирането между пазарни и непазарни системи за медиен процес и медийно общуване. Тези отношения са израз на съвкупността от възгледи, анализи и теоретични обобщения за природата, сферите и възпроизводството на медийните отношения.
Политико-икономическите отношения предпоставят главното във функционирането на медиите като единство между познавателен, аналитичен и преобразуващ процес. Пъвите две страни се отнасят до разпознаването на обществено-икономическите отношения чрез медийните инструменти: природа, граници, механизми, проблеми и развитие, анализ и диагностициране и др. Преобразуващият процес е свързан с обобщаване на тенденциите на обществено-икономическото развитие и генериране на препоръки за неговата промяна, в т. ч. и реформиране.
Няма съмнение, че проектиращата функция на медийния продукт в огромната си част зависи от качеството на познаването и надеждността на изследването чрез медийните средства на действителността. Ето защо диагностицирането на предмета на медийно внимание в голяма степен предопределя и обобщаването на препоръки за реформиране на отделни системи (ситуативно, краткосрочно) или обществото като цяло (фундаментално, дългосрочно). В този смисъл медийната интервенция е специфичен резултат от трудовия процес в медиите (и най-вече журналистическата дейност), в частност и от позиционираните там отношения.
Три са особено важните аспекти при интерпретацията на тези отношения като основа на трудовия процес: икономически, политически и социален.
В икономически аспект се формират различни взаимозависимости и отношения, които са главното в икономическата система на всяка медия.
На първо място това са отношения между журналистите по повод и във връзка с изискванията към тях при изпълнение на техните трудови функции.
На второ място са отношенията по повод на ресурсното осигуряване на медийния процес и тяхното ефективно използване.
На трето място са отношенията по повод на резултатие от дейността на медията в двата им глобални аспекта: вътрешно-медиен-икономически аспекти на затвореното медийно стопанство (с ядро – ефективност и ефикасност на медийния продукт) и външно медиен - въздействие на този продукт върху системите за които е предназначен.
На четвърто място са взаимовръзките по повод на създаване на медиен продукт (творческо-познавателен и творческо-опредметителен процес), на неговото разпределение, пазар и потребление.
На пето място, в общосистемен план, това са комплекс от икономически, технологически, организационни и социални отношения. Те поотделно характеризират качествената определеност и относително устойчивия ред на функциониращите в медията елементи и връзки. На тази основа се формират релационни икономически отношения (разходи, приходи, работна заплата, бюджет, данък и др.) и институционални икономически ингредиенти, които са ситуирани на границата между икономическите и политическите отношения (собственост и собственик на медията, редакционен мениджмънт, медийна политика, национални и териториални медийни органзации и органи и др.).
В политически аспект (политическата система на медиите) доминиращото в отношенията в медийното стопанство се отнася до създаването и функционирането на специфични институции (СБЖ, Министерство на културата, медийни органзациии, СЕМ, нестопански организации в медиите, медийни корпорации и др.), процедури (собствена организация на професионалната дейност, стимулиране на творческия процес, договаряне, стандарти за работа, нормативна база и др.) и политически дейности (зачитане на общественото мнение - дневен ред на обществото, изработване на мисия и визия на медията, демократично управление на медийните организации, политическа култура в медиите, редакционна стратегия и политика и др.), които са свързани с целеполагане на дейността, хармонизиране на интересите, намаляване силата на отрицателното въздействие на конфликтите, целеосъществяване и др.
В общосистемен план в политическите отношения се инплантират икономическата обусловеност на функционирането на медиите, социалното въздействие върху политическото решение, съвкупността на господстващи ценности и идеи, отношението към изградената политическа система на обществото, към партиите и движенията и др.
В социален аспект медийните отношения са свързани със социализиране на медийните процеси, осигуряване на високо качество на труда в медиите чрез образование и обучение, намаляване на безработицата на журналистите, създаване на здравословни и безопасни условия на труд, безпрепятствено кариерно развитие, благоприятен микроклимат, участие на журналистите в управлението на медията и др. Тези социални реквизити имат дълбоки икономически и политически основи. Не може да се създаде добра творческа атмосфера и комуникативност в редакционния колектив, ако медията не е икономически мощна, няма добре действаща функционалност, добро управление, надеждна бихевиористичност, изградена медийна корпоративна култура и етика в отношенията, активна реагируемост на недостатъците в обществото, свобода в медийната критика и др.
На този фон някои от по-важните отношения в политико-икономическата система на медиите, които са основа и налагат трудовия процес са по повод на: веригата „власт-политика-икономика-медии”, медии и бизнес, собствеността на медията; конкуренция между медиите; ресурсното осигуряване на медията (особено информационното); медийната размяна; разпределение на доходите на основа на творческия принос; единството между ефективност и справедливост в редакционните колективи и др.
 
Главното в характера на съвременния журналистически труд
 
Характерът[4] на упражнявания труд в медиите е част от тяхната системна същност. Журналистическият труд е системоформиращ резултатите от медийната дейност, като неговото потребление може да бъде пряко – съвпадане между създаване и потребление на продукта (при радиото, телевизията и интернет) и косвено - чрез пресата (вестникарска и интернет). Проявата на труда като действие (прякото потребление на журналистическия труд от рецепиентите, което в икономическата теория приема формата на услуга) и като покой (потреблението на резултатите от този труд чрез предметен носител), има своите изисквания към качествата на отделните журналисти или към организаторите на предметния носител на техния продукт, което намира място в длъжностните им характеристики. На този фон се осъществява и вътрешна редакционна специализация на труда за извършване на редакторска, репортерска, фотографска, графична и друга дейност, в по-общ план - на целева и допълваща работа.
Важен момент в дейността на всяка редакция е намирането на съотношението между двете определящи мегасили: социокултурни и веществени. Първата група е свързана с професионално значимите качества на журналистическия труд, в т. ч. и този, сързан с неговата организация и управление. В последното с особена важност е решаването на въпросите за качеството на извършваната дейност разглеждано не само като създаден продукт, но и като формирани отношения в трудовия колектив, качество на екипната работа, степен на съпричастност между заетите в контекста на реализация на техния творчески потенциал, спазването на етичния кодекс на журналистическата дейност и др. Що се касае до веществените страни на мегасилите то няма никакво съмнение, че в съвременното активно и тотално технологично обновление всяко подценяване на този момент е с необратими, понякога отрицателни последствия. Нещо повече, свидетели сме на изключителна електронизация и компютъризация на информационните медийни процеси (техническа наситеност на труда), което намали драстично формата на досегашната преса – вестникът вече се консумира не толкова книжно тяло, а като електронен продукт[5]. А колко често се налага журналистите да работят не на бюрото, а от временно формиран виртуален офис? Всички тези моменти обуславят ново отношение към формирането на качествата на журналиста, промени в учебното съдържание на специалностите свързани с медиите, нови нагласи към създаване и възприемане на медийния продукт, ново отношение към информацията и др. В този смисъл двете страни на мегасилите трябва да се разглеждат в единство и взаймодействие, като допълващи и отричащи се елементи на единен организъм, като замяна на човешки усилия (интелектуалните способности на журналистите) с технически средства. Тези моменти изменят както характера, така и съдържанието (то става многофункционално), а от там и организацията на журналистическия труд.
Главна особеност на журналистическия труд е неговата неизбежна творческа природа. Журналстиката е откривателска професия. Наред с рутинните операции чрез този труд се генерират креативни идеи за промяна на действителността, основани на нейния експертен анализ, извършва се разпознаване на нещата, аргументират се позиции.
Интуицията (прякото виждане на състоянието и решенията на проблема) в журналистическата дейност характеризира способността на журналиста да открива истината по най-краткия път и за най-кратко време. Това означава понякога и внезапно достигане до проблема, иновативно мислене, тайнствена способност да се постигне резултат чрез знания, опит, навици, умения, конструктивни догадки и решения, единство между съзнателно и подсъзнателно[6]. Следователно, журналистът трябва да притежава не само знания по предмета, който анализира, не само натрупан опит, но и интелект за бързо намиране на решения чрез неформални правила. Той има стремеж да види проблема там, където други не го виждат, да позиционира мисленето си едновременно в рамките на обекта, предмета и изследвания признак, да има визия (изпреварващо мислене) за решаване на проблема. Казано по друг начин - да проявява нестандартно мислене, различно от господстващото, да се ориентира контекстуално във всички условия, да „измерва” постоянно „температурата“ на възникналите и възникващите противоречия, да търси необикновеното, парадоксалното, нестандартното и др.
Мъдростта в журналистическата професия[7] е често подценяван въпрос, макар да е много важен за бранша и част от характера на тази сложна разновидност творчески труд. Само открояването на отделните черти на мъдростта в поведението на журналиста доказва смисъла на горното твърдение: уравновесеност и спокойствие, вътрешна освободеност и концентрация върху ситуацията, хармония на разсъдъка, воля и нагласа за успех, способност да се види и „атакува” проблема от различни гледни точки, строго логизирана и систематизирана мисъл, готовност за опознаване и възпроизвеждане на новото, откриване на нови връзки отношения и взаимозависимости, комбинативност, експониране на бъдещето в настоящето (стремеж към новото), мотивираност за творчество и др. Очевидно е, че при този букет от възможни творчески проекции отделните журналисти ще се различават по степен на неговото притежаване (компетенции), по начин на възприемане, опознаване и решаване на възникващите въпроси и следователно – по индивидуален имидж в гилдията.
В степента на творческо (нешаблонно) осмисляне и презентиране на действителността в журналистическата кохорта се формират различия между отделните нейни членове, екипи и възникват противоречия. Само по себе си те не са разрушителни, ако са базирани на притежаваните реални компетенции, ако са основа за благородно съревнование и догонване на колегата, дори той да е съперник за дадена творческа позиция. Ако обаче се „изродят” в завист, предубедено хленчене, апатия, разочарование, унижение и др., то в редакцията ще се инплантират редица сериозни дисфункции между отделните нейни членове и колективни формирования.
Важна страна на характера на журналистическия труд е неговата политическа целенасоченост и активна мотивираност. Политическата ориентация е свързана както с институционализирането на медията като социален субект (уредбата на вътрешните взаиомотношения в тази органзация), така и с въздействието на външната среда.
Във вътрешен план политическият момент е свързан с редица решения, по-важни от които са: кадруване, разпределение на работата, изборност в ръководните кадри, нетолериране на неетични постъпки, справедливо възнаграждаване за творчески постижения, наложен стил на управление, формиране на емпатия към ближния и още други функционалности, които са винаги прерогативи на редакционната политика и като цялост определят пътя за постигане на мисията и визията на медията, етичните и социални постулати на нейното движение и развитие. 
В екстериорен план политическата целенасоченост е свързана от една страна с националната медийна политика, а от друга – с деформирането на медийното пространство чрез политическо брокерство (спекулативна страна на медиите), подчиняването на медията на интересите на определени политически и икономически сили, манипулирането на общественото мнение, радикализиране на порочни практики, които са свързани с деформиране на информацията, дейности на медията извън благородните каузи, дезорганизация на обществото[8]. Това, че журналистът е наемен работник не прави творческата му позиция свободен пазарен „агент” (персоналната свобода на журналистта и редакционната независимост трябва да бъдат стриктно съблюдавани), неговият труд, бидейки индивидуален, трябва да бъде подвластен на обществената съвест, а не съпричестен на олигархични интереси и подбуди, които в повечето случаи са далеч от истинността за нещата. Казаното и написаното в медията трябва да отговаря на професионалния журналистически стандарт за максимална достоверност, една химера и все още мечта на съвременната българска журналистика. В противен случай се губи „пъпната връв” на медията: взаимното доверие със собствените източници на информация и с аудиторията. Професионалната отговорност на медията пред обществото рухва.
Малко е да се твърди, че гореинтерпретираната политическа маркето-екстериоризация е с елементи на разрушаване на наложения ред в съвместното съществуване, тя е вредна и нейното присъствие трябва да бъде последователно намалявано. То е плод на ниската политическа култура, на „загърбването” на общия интерес, на инициране и последователно поддържане на противоречия. Но то неминуемо поддържа напрежение в трудовия процес, деформира независимостта на медията, руши репутацията й в обществото.
Маркето-екстериоризацията в голяма степен се влияе от формата на собственост на медията, в т. ч. и от поведението на собственика, особено ако той е частно лице. Известно е, че редица медийни групировки имат за свои собственици лица, които споделят активно и комерсиално интересите на една или друга партия. Това превръща медията в партийна и тиражираната в нея информация при всички положения е контекстуална на партийни, частни, а не на обществени интереси. Очевидно растящата зависимост на характера на медията, в т.ч. и на труда в нея, от собственика и формата на собственост, и честата промяна в дневния ред на обществото в името на партийните интереси са безспорни недостатъци на сегашната медийна система в България. Свободата на словото доведе до сериозни деформации в тиражираната от медиите информация, с което се формира невярна картина за обстановката у нас и за статута на отделната личност. В този смисъл изследването на Freedom House от 2013 г. е показателно за сериозните недостатъци във функционирането на нашите медии, които имат за свой фундамент симбиозата между все още ниска политическа и медийна култура. В българските медии се намират отношения, отговарящи на парадокса ”богати медии - бедни демокрации”, което в никакъв случай не е позитив за страна от ЕС.
Всички тези моменти предопределят характера на труда, внасят позитивни или негативни импулси, променят съдби и нагласи. Ето защо медийната политика в посочените две равнища трябва да бъде предмет на определено високо ниво на внимание.
Мотивирането е характерна страна на журналистическия труд и огромен потенциал на неговата резултатност. Журналистът трябва и може да е мотивиран от комплекс фактори. Безспорно на първо място се поставя (като правило) мотивирането на основа на творческия характер на труда: изпълняваната желана работа (призванието) в която се влага много ”душа” е „тръпката” на болшинството членове на журналистическата гилдия. Ако към тази страна се постави и публичността на професията това прави изискванията към творчеството особено големи. Високият творчески потенциал създава имиджа на личността, а публичната изява само потвърждава степента на пазарно възприемане на журналиста. Други мотивационни фактори на разглежданата професия са контактите с изявени личности, динамичния характер на професията, заплащането на труда, понякога свободния режим на работно време, работата в творчески екипи, творческата независимост, възможността за кариерно развитие, спечеленото доверие (признание, личностен потенциал за властване) от медийната аудитория, възможността с журналистически средства да се промени заобикалящата ни действителност и др.
Етичните постулати на нашата журналистика[9] са едновременно системоформиращ и системорегулиращ елемент на характера на журналистическия труд. Един опит за взаимното осмисляне на главното в този кодекс и характера на труда позволява да се генерират няколко изводи:
Първо, изискванията на този кодекс са поведенческа платформа на журналистите в тяхната многостранна дейност по създаване на информационни продукти. Социалната отговорност (към себе си, законите, гилдията, обществото) е вътрешно присъща черта на журналиста, което прави неговото поведение и отношение в редакционния колектив подчинено на висшата професионална цел на всяка медия – тиражиране на достоверна информация пред обществото.
Второ, професионализмът[10] (достигане на качество и бързина в интерпретирането и отразяването на случващото се на основа базови черти на журналистическото поведение: информиран, знаещ, компетентен и убедителен, носител на творческа смелост, настъпателна критичност, аналитичност, задълбоченост, богата ерудираност, увлекателен изказ и др.), изграден върху качеството (на подготовка, материалната база, влагания труд, изисквания на обществото към журналистическата дейност) не може да не се съобрази и с професионалните етични стандарти (право на свободно изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство, неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност, липса на медийна цензура и др.) за балансиране между свобода, отговорност и задължения. Тези моменти пряко кореспондират с професионалната почтеност, въплатена в редица проекции на характера на труда: стил и методи на управление в медията, кариерно развитие на персонала, създаден микроклимат със съответна атмосфера, професионална отговорност пред обществото и др.
Трето, фокусирането на етичните изисквания към достоверност на тиражираната информация за обществото, поведение при събиране на тази информация, редакционна независимост, взаимоотношение в медиите и между медиите, зачитане на обществения интерес прави редакционната дейност съотносима към демократичните основи на организация на пазарните и непазарните процеси и формира в журналистите нагласи за поемане на голямата отговорност към обществото в неговото информиране и формиране на убеждения за справедливост, зачитане на законите от всички и всеотдайно служене на истината. Това е истинския път за утвърждаване на съвременната медия като ключов фактор на обществения живот. Дори само моралното удовлетворение на журналиста, че служи на обществото е достатъчно за неговото мотивиране към всеотдаен труд и постигане на творческо благополучие.
На този фон не е трудно да се направи извод за сложните връзки и зависимости между постановките в етичния кодекс и характера на журналистическия труд. Въпросният кодекс е специфична регулаторна рамка на журналистическото поведение, в т. ч. и на трудовия процес в медията.
 
Качеството на журналистическата заетост жизненост на характера на журналистическия труд
 
Качеството на журналистическата заетост е съставка на качеството на трудовия живот на журналиста, в общност на качеството на живота. Без да задълбочаваме анализа в изясняване на категориалността[11], качеството на трудовия живот обхваща широк кръг от ингредиенти: качество на осигуряването на трудовия процес (материална, информационна, финансова, нормативна, организационна, кадрова и пр. база), качество на заетостта (равнище на заетост, работна среда, формирани отношения по повод и във връзка с обмяната на услуги между журналист и медия-работодател и др.), качество на организацията на труда (програмиране, планиране, оценяване, специализация, комбиниране и пр.).
В компонентите на качеството на трудовия живот качеството на заетостта е резултативна величина, в т. ч. и на функциониращия характер на труда.
Качеството на заетостта се изгражда от три концепции[12] за: достойни условия на труд, гъвкавост и сигурност в управлението на човешките ресурси и високо качество на заетостта.
Концепцията за достойни условия за труд е формулирана още в 1999 г. от експерти на Международната организация на труда. Тя има 4 страни: пропагандиране на човешките права, заетост, социална защита и социални дейности. Тези условия намират проекция в:
- достигане до пълна заетост;
- равнопоставено третиране на заетостта - без дискриминация;
- достойно заплащане, отговорности за стандарта на живот;
- организация на работното време: дневно, седмично, регулярно, извънредно, почивка през време на работа и отпуски;
- здравословно и безопасно работно място;
- защита в случай на безработица;
- социална защита и схеми за социално осигуряване;
- възможности за образование (достъп до образование) и професионално ориентиране;
- участие във вземане на решения;
- колективно договаряне.
            Концепцията за гъвкавост и сигурност се отнася до гъвкавост в управлението на човешките ресурси и по конкретно, до необходимостта за регламентиране на:
- продължителност на работното време;
- нови съвременни форми за организация на труда чрез трудови посредници;
- колективен трудов договор, който да гарантира трудовите отношения;
- активна държавна политика на пазара на труда;
- нарастване на производителността на труда не на основа на експлоатация;
- преодоляване на замърсяването на природата и др.
Концепцията за високо качество на заетостта (Лисабонската стратегия от 2000 г.) се отнася до:
-         постигане на по-висок растеж и на тази база на повече работни места, т.е. на пълна заетост;
-         подобряване на работните места, като основа за по-високо качество на заетостта;
-         допълване на трудовото законодателство, като условие за растеж;
-         превес на дългосрочните трудови договори.
Всички тези моменти са вписани надеждно в решенията на Европейската комисия от декември 2001 г. - Лаекен.
Опит за най-общо разглеждане на качеството на заетостта в медиите може да се представи като своеобразна решетка е показан на таблица 1

 

 
Таблица 1. Решетка на качеството на заетостта в медиите
 
 
 
 
Среда: изисквания на работното място работата, която трябва да се изпълнява
Интегриране
  
 
 Резултат: индикатори и показатели за качеството на заетост
Изпълнение: изисквания на журналистта (удовлетвореност от работата, творческо признание)
Изпълнение: изисквания на работодателя (ефективна и ефикасна журналистическа дейност)
Материално-техническо осигуряване и регионална дислокация на медийната организация
Надеждна материално-творческа и комуникативна база, покриваща плътно регионите на страната
Високо технологична творческа и комуникативна база
Конкурентоспособност на материално-техническото и информацонно осигуряване на редакционния колектив
Професионална обособеност на медийната организация
Социален престиж на извършваната работа
Поддържане на висока репутация на медията
Публичност на медията и осигуряване на сигурност в нейното функциониране
Права, задължения и отговорности на журналистите и редакционните екипи
Баланс между права, задължения и отговорности с фокуси: а) дълбочина (автономност-редакционна независимост); б) ширина (обхват-творческа независимост)
Висока отговорност за изпълняваните трудови функции при съобразяване с професионалните и етични стандарти на медията
Коефициент на автономност. Брой дисциплинарни наказания. Брой опити за редакционно въздействия (бизнес и политически)
Перманентно акумулиране на знания, умения и специфична журналистическа квалификация
Повишаване на квалификацията като средство за изпълнеие на функциите
Формиране и поддържане на високо професионално равнище на заетите в медията и на тази основа постигане на висока производителност на журналистическия труд
Завършен вид образование и придобита квалификация
Трудов стаж на един зает. Брой учебни години Инвестиции в квалификация (равнище, относителен дял и тенденции).
Социално общуване в медийната среда
Екипност, признание, постижения (разбирателство чрез комуникациии, авторитет, награди, добро заплащане, творческо иновиране, чувство за обща цел и ценности, съпричастност и фирмена привързаност)
Постигане на висока корпоративна култура на медията
Коефициент на екипност, признание на индивида. Обем на наградите в общото годишно трудово възнаграждение. Иновативна активност
Благоприятни условия на труд в редакцията: равни възможности за всички, мотивираща активността среда, отсъствие на трудови злополуки и заболявания
Социална сигурност (стабилна заетост, мотивиране на труда, безопасен труд)
Създаване на благоприятни условия на труд
Брой наложени наказания от Инспекция по труда и ХЕИ. Коефициент на текучество. Коефициент на злополуки. Коефициент на професионални заболявания
Интересна, привлекателна, предизвикателна и удовлетворяваща изискванията на журналиста работа
Себереализация (самоизява, желание за усърдна работа, нужда от постигане на резултати, притежание и реализация на идеи, самоуважение, съчетаване на полагания труд с грижа за семейството)
Ефективна, икономична и ефикасна дейност удовлетворяваща работодатели и журналисти
Равнище и динамика на работната заплата.
Коефициент на стимулиране
Коефициент на текучество. Коефициент на себереализация. Коефициент на неудовлетвореност на труда
 
Кариерно развитие
Израстване в кариерата
Удачен кадрови подбор и заслужено кариерно развитие
Коефициент на кариерно развитие
Професионален редакционен мениджмънт
Мениджмънт ориентиран към пазара, човека и медийния успех
Конкурентоспособност и качество на медийния продукт. Реализация на мотивиран труд в редакцията.
Съотвествие на създадения продукт на пазарните изисквания (конкурентен успех на продукта). Повишаване на качеството на труда и на неговия продукт. Относителен дял на премиите в годишното трудово възнаграждание
           
В показаната решетка качеството на заетостта се разпознава веднъж, като условия на труд: изисквания на работното място, втори път - като рационален критерий за поведение отделно на работника (удовлетвореност от работата - достойна творческа работа) и за работодателя (ефективна работа, растеж, производителност на труда) и трети път – като форма на проявление на качеството на заетостта – съответни показатели и по общата им изява – насоки (индикатори). Тази решетка е само друг ъгъл на виждане, насочен към основното в качеството на заетостта.
От приведените концептуални решения и тяхното проектиране в решетка за качеството на заетостта в медиите в контекста на характера на журналистическия труд следват няколко обобщения:
1. Посочените елементи на изискванията на работното място и работата, която трябва да се изпълнява (материално-техническо осигуряване, професионална обособеност, права, задължения и отговорности и др.) са в същото време предметните ингредиенти на отношенията, в които влизат журналистите в трудовия процес, опорни точки на разгръщане на потенциала на творческа активност, като израз на съчетаване на личните, редакционните и обществените интереси. Техните присъщи черти в конкретната медия, природата им, свойствата определят характера на извършвания труд.
2. Интегрирането показва поведенческата нагласа на журналисти и работодатели, онзи активен фокус на усилията от двете страни както по линията на целите, така и на средствата за тяхното постигане, но контекстуален винаги на формираните черти на трудовия процес, т.е. свързан с характера на конкретния труд в медията. Внимателното вглеждане в отделните позиции показва главното в чертите на творческия труд в медиите, неговата социална и икономическа природа инплантирана във формите на организацията му и проявяваща се в отношенията между журналистите в трудовия процес и между тях и работодателите. Последното е аргумент, че характерът на труда е тясно свързан с качеството на заетост. В технологичен ред е налице релацията: работна сила - характер на труда - качество на заетост. Работната сила в трудовия процес се съединява с останалите фактори, влиза в определени отношения с което предпоставя неминуемо определен характер на труда. Тези отношения са в същото време и по повод на качеството на труда (конкретно в медията - качество на информацията, качество на работната среда, качество на оценяването на труда, качество на мениджмънта и др.)
3. Индикаторите и показателите на качеството на заетост презентират главното в индикторната система на този феномен. Чрез нея качеството на заетостта, като конкретизация на характера на труда, може да се анализира и прогнозира.
Следователно, могат да се обобщят два първични извода. Първият, формираните трудови отношения, пречупени през естеството на присъщите им качества, разпознават характера на труда в журналистическата професия. Вторият, същите отношения в контекста на стандарта за необходимата или наличната достатъчност (на: материално и финансово осигуряване, институционалност, поведение в труда, образование и квалификация, мениджмънт и др.) в медията разпознават качеството на заетостта. В първият извод става въпрос за черти на труда (нещо описателно), докато във втория за оценка на достатъчността на тези черти на фона на определени стандарти. Тези положения дават основание качеството на заетостта да бъде определено като индикиращо жизнеността на характера на труда.
Това поставя решенията за качеството на журналистическата заетост като системоформиращи за възпроизводството на медийния продукт.
 
Заключение
Направеният анализ в настоящата статия е показателен за няколко изводи.
Първо, социално-икономическата природа на журналистическия труд е отправна точка за разбиране на неговата сложност и значимост за съвременното общество, които по линията на взаимодействието са функция на качеството на факторите за тяхното движение и развитие.
Второ, ако искаме да операционализираме характера на труда в медията, е необходимо разработките за качеството на заетостта да бъдат адаптирани към медийното възпроизводство. Резултативната част на този процес трябва да доведе до разработването на инструменти за разпознаване, анализ, диагностициране, регулиране, прогнозиране и реформиране на качеството на заетост: друг път няма.
Трето, анализирането на качеството на заетостта трябва да бъде израз не само на традиционния подход към решаването на този въпрос, но и на проучване и оценка на политико-икономическата страна на медията, на нейната готовност и възможност да промени характера на журналистическия труд, да генерира удовлетвореност от труда както в журналистите, така и в собствениците на медията.
Четвърто, чрез интепретиране на качеството на журналистическата заетост и неговото институционализиране като наблюдаван и регулиран елемент ще се издигне жизнеността на характера на труда в медията чрез: а) нейното целеполагане на всеотдайно служене на истината (предоставяне на достоверна информация на обществото), в т. ч, персонална журналистическа свобода и редакционна независимост, недопускане на корупционни практики, творчески компромиси, цензура; б) безкомпромисност в създаването на творческа атмосфера, в т.ч. и чрез стриктно спазване на етичните професионални стандарти; в) зачитане на обществения интерес, общочовешките ценности и популяризиране на най-добрите практики в управлението на качеството на журналистическата заетост.
Много са насоките за продължаване на изследванията по качеството на журналистическия труд: разработване на теоретични въпроси; осмисляне на методи и методики за разпознаване, анализ и управление на качеството на заетостта на журналистическия труд; оценяване на състоянието и породилите се проблеми пред качеството на заетостта в медиите; популяризиране на добри практики в управлеието на заетостта в медиите и др.
Това са само част от въпросите за решаването, за които вече сме закъсняли….

 

Бележки:

 

[1] Интересно емпирично изследване за журналистическата професия е организирано от факултета по журналистика и масови комуникации на СУ ”Св. Климент Охридски” през 2010 г. Вж. Филева, П. и колектив. Журналистическата професия. Статут и динамика в България. Проект по фонд „Научни изследвания” - София, СУ ”Св. Климент Охридски”, 2010.
[2] Вж. по въпроса за журналистическата дейност Филипов, Д. Медийната революция; Икономическа теория на медиите - София:УИ ”Стопанство” 2002; Кунчик, М. и А.. Ципфел, Въведение в науката за публицистика и комуникации - София: Фондация ”Фр. Еберт” 2007; Лозанов, Г. Медии и преход.-София: Център за развитие на медиите, 2000; Лидстоун, Дж., Лице в лице с медиите - София: Екслибрис, 2000; Ангов, К. Телевизионна среда - София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 2002; Михаилов, Вл., Медиязнание - София: Изток-Запад, 2009; Алфандари, Ел. Социална теория на масовата комуникация и медиите: Журналистиката като социален феномен и социална практика - София: СУ ”Св.Кл. Охридски”, 2012 и др.
[3] Вж. за политико-икономическата система на медиите: Алфандари, Ел. Медиите и властта: Журналистиката като свобода на словото и социална отговорност - София: Тилия, 2000; Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия - София: Сиби, 2004; Огнянова, Н. Аудиовизуална политика - София: СУ ”Св.Кл.Охридски” 2005; Лозанов, Г. и Орл. Славов. Медиите и политиката -София: Фондация „Конрад Аденауер” 2011; Пешева М. Регулаторни практики 2001-2010 - В.Търново: Фабер, 2014 и др.
[4] Характерът на труда се отнася до: социално-икономическата природа на трудовия процес в съответната сфера на възпроизводство на обществени ценности, формата на организацията на този труд, взаимодействие между хората в процеса на извършваната дейност.
[5] Този момент има и друга страна. Изследване през 2013 г. (вж. Пампоров, Ал. Краят на печатните издания. Политика, 2014, № 3) показва, че делът на лицата, които изобщо не четат вестник от 20% през юли 2009 г.- нараства на 30% през юли 2013 г. В същото време (юли 2013 г.) се доказва нарастването на доверието към TV - 83% от отговорите на анкетираните, интернет – 11%, радио - 2%, вестници - 2%. От тази гледна точка намаляването на търсенето на продуктите на отделната медия намаляват и приходите към нея, а това не може да не се отрази на характера на изпълнявания там журналистически труд.
[6] Вж. за способността и интуицията в Станков, В. Евристичният ресурс - София, 2001, с.23, 34-36.
[7] Там, с. 36-40.
[8] В тази връзка е показателно изследването на Freedom House (2013 г.) в което българските медии се определят като частично свободни. Те са класирани на 87 място, до държави като Гвинея, Мадагаскар и Габон. Основните недемократични прояви на медиите у нас са фиксирани в различни направления, по-важните от които са: повишаване на цензурата и автоцензурата; превръщането на редица теми в табу за журналистите; изпълнение от медиите на политически поръчки (електронните и печатни средства за информация функционират като партийни офиси); дори медии с преобладаващ чужд капитал не са се наложили у нас като работещ модел на независимост; пристрастно отношение на медиите, което поляризира обществото; очернянето, манипулирането на факти и откровената лъжа са ежедневие на българските медии; изкривяване на медийния пазар в полза на определени играчи (доминиране в медиите на корпоративното слово); честа и безпринципна смяна на позициите и др. Всичко това дава основание на изследователите да предпоставят България като опасност за превръщането и в проблем за имиджа на ЕС. Вж. Медиите и демокрацията: опасно разминаване. Коментар на The Economist: Защо журналистиката в България спешно се нуждае от промяна и как може да се случи тя. Bolgari-net/Sad mediite i demoiraciata&fpasno rasminavane-el-205html.
[9] Вж. Етичен кодеск на българските журналисти: www.mediaethics-bg-org
[10] Вж. Филева, П. и колектив, цит. проект, с. 10.
[11] Вж. по тези въпроси: а) заетост - Шопов, Д. и кол., Терминологичен речник по управление на човешките ресурси. – София: УИ ”Стопанство” 2004, с. 161; Труд, заетост и безработица: жените на пазара на труда. Съставител и обща редакция проф. д-р Катя Владимирова – София: УИ ”Стопанство” 2000, с. 15; Владимирова, К. Икономика на труда - София: Сиела, 2009, с. 103; Икономикс. Учебен речник Л-Я - София: Люрен, 1995, с. 490; Шопов, Д. Л. Стефанов и М. Паунов. Икономика на труда –София: УИ”Стопанство” 1997, с. 71; б) качество - Кюкенджиев, Г. и Р. Йорданов,Контрол и управление на качеството. Трето допълнено и преработено издание – София: Софтренд, 2009, с. 8; Костов, Д. Управление на качеството – София: Пенсофт, 1999, с. 3; Стефанов, Н. Управление на качеството. Стратегически и оперативни аспекти, подходи и технологии – София: Сиела, 2001, с. 10; Рибов, М. и кол. Системи за качество и конкурентоспособност – София: Тракия-М, 2013, с. 25.; в) качество на заетостта - Шопов Д. и кол. Терминологичен речник на управлението на човешките ресурси, с.205;  Стефанов, Н. Управление на качеството. Стратегически и оперативни аспекти, подходи и технологии. – София: Сиела, 2001, с. 12-13; . Шопов, Д. и кол. Икономика на труда – София: УИ”Стопанство”, 1997, с.75-76; Белева И., В. Цанов и Д. Велкова, Условия на труд и качество на заетостта в България: тенденции и взаимодействие - София: Икономически институт на БАН, 2009, с. 13-23; г) качество на трудовия живот - Рибов и кол. Системи за качество и конкурентоспособност – София: Тракия-М, 2013, с.85-87; Харизонава М. и Н. Миронова. HR мениджмънт (Управление на човешките ресурси) – София: УИ ”Стопанство”, 2009, с. 287-288 и др.
[12] Вж. Белева И., В. Цанов и Д. Велкова. Условия на труд и качество на заетостта в България: тенденции и взаимодействие - София: Икономически институт на БАН, 2009, с. 13-23.
 
Литература:
1.       Филева, П и колектив. Журналистическата професия. Статут и динамика в България. Проект по фонд „Научни изследвания” - София, СУ ”Св. Климент Охридски”, 2010.
2.       Филипов, Д. Медийната революция; Икономическа теория на медиите - София:УИ ”Стопанство” 2002;
3.       Кунчик, М. и А.. Ципфел, Въведение в науката за публицистика и комуникации - София: ФондацияФр. Еберт” 2007;
4.       Лозанов, Г. Медии и преход.-София: Център за развитие на медиите, 2000;
5.       Лидстоун, Дж., Лице в лице с медиите - София: Екслибрис, 2000;
6.       Ангов, К. Телевизионна среда - София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 2002;
7.       Михаилов, Вл., Медиязнание - София: Изток-Запад, 2009;
8.       Алфандари, Ел. Социална теория на масовата комуникация и медиите: Журналистиката като социален феномен и социална практика - София: СУ ”Св.Кл. Охридски”, 2012;
9.       Алфандари, Ел. Медиите и властта: Журналистиката като свобода на словото и социална отговорност - София: Тилия, 2000;
10.    Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия - София: Сиби, 2004;
11.    Огнянова, Н. Аудиовизуална политика - София: СУ ”Св.Кл.Охридски” 2005;
12.    Лозанов, Г. и Орл. Славов. Медиите и политиката -София: Фондация „Конрад Аденауер” 2011;
13.    Пешева М. Регулаторни практики 2001-2010 - В.Търново: Фабер, 2014;
14.    Станков, В. Евристичният ресурс - София, 2001;
15. Медиите и демокрацията: опасно разминаване. Коментар на The Economist: Защо журналистиката в България спешно се нуждае от промяна и как може да се случи тя. Bolgari-net/Sad mediite i demoiraciata&fpasno rasminavane-el-205html;
16.Белева И., В. Цанов и Д. Велкова. Условия на труд и качество на заетостта в България: тенденции и взаимодействие - София: Икономически институт на БАН, 2009;

 

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кунова, Милена. Черти на съвременния журналистически труд: от политико-икономическата база до качество на заетостта // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №23. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 
 

дата на публикуване: 27.05.2015, Сряда, 09:46
прочетена: 2086 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: