Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
17 Август 2017 г., Четвъртък

Журналистика

Принтирай E-mail

Нови форма на натиск: слухове и клевети срещу журналистите

Брой 25 / Октомври 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Резюме:

Summary:

„Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво. Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.
 

За изследването
Проучването за свободата на словото на АЕЖ-България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни - 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията. Изследването се провежда с подкрепата на фондация „Америка за България”, като статистическите данни бяха обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Св. „Климент Охридски”.
В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги. (Вижте изводите по-долу.)
 

Оценка на медийната среда
Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.
Нарастващ натиск върху журналистите
Отговорите с „да” и „не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента.) Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление. Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги.
Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.
Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.
 

Автоцензурата – начин за избягване на натиска
Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от  собствениците,  страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.
Основни проблеми на медийната среда
Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.
 

Възможни решения
Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%).
Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво
Повече от половината регионални журналисти, с които АЕЖ-България се свърза, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите). Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период. В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.
Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.
Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и проявяването на повече солидарност в гилдията с проблемите на местно равнище.
 

Източник: Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България)
 

дата на публикуване: 20.10.2015, Вторник, 10:28
прочетена: 2553 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: