Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 32/ Септември 2017 г.
18 Октомври 2017 г., Сряда

Култура

Принтирай E-mail

Културните различия във възприемането на езика на тялото

Брой 25 / Октомври 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Дарина Пачова

Резюме:

Езикът на тялото е най-старият начин за общуване на човешките същества. Чрез жестове и поза предаваме отношение, изпращаме сигнали и споделяме много повече за онова, което мислим, отколкото когато говорим. Изучаването на процесите на невербална комуникация е от голямо значение за всички, независимо от културната им среда. Съобразяването с културните различия при възприемането на езика на тялото е сериозно предизвикателство пред всеки изследовател на тази тематика. Още по-голяма трудност е да се преведе подобна книга, защото в процеса на работа трябва да се представи максимално убедително авторската позиция без да се губят достойнствата на оригиналния текст. Разгледани са предизвикателствата пред всеки един от участниците в процеса на издаване на книгата „Съвременна комуникация без думи” на български език.

Ключови думи:
Език на тялото, невербална комуникация, интеркултурна комуникация, културни различия, превод, книги на английски език, книги на български език
 

Summary:

Body language is the oldest way for human beings to communicate. Through gestures and posture we reveal attitude, send signals and share much more about what we think in comparison with speaking. Studying the processes of non-verbal communication is very significant for everybody, regardless of their cultural background. Taking in consideration the cultural differences in understanding the body language is a serious challenge for every researcher in this field. It’s much more difficult to translate a book on this topic because in the process the author’s position should be presented convincingly without losing the worthiness of the original text. The challenges which each person participating in the process of publishing the book “Body Language and Homeopathy” in Bulgarian has faced are taken into consideration.

Keywords:
Body language, non-verbal communication, intercultural communication, cultural differences, translation, books in English, books in Bulgarian


                                                                                                            

Културните различия във възприемането на езика на тялото
( Предизвикателства при превода на книгата „Съвременна комуникация без думи” )

                                                                                                                            Дарина Пачова, Мария Джонгова

 Общуваме всеки ден, непрекъснато отправяме и получаваме послания, но много рядко си даваме сметка за различните модалности на комуникацията си. Фокусираме се твърде много върху това, което казваме, и често забравяме, че е важно не само „какво”, но и „как” изразяваме себе си.
Учените с консенсус разделят комуникацията на два основни вида – вербална и невербална. Вербалната комуникация по дефиниция е споделянето на информация посредством речта. Невербалната комуникация обхваща онези аспекти от споделянето на информация, които са извън думите, но придават допълнително значение на казаното, тъй като добавя информация от тона и тембъра на гласа, акцента, скоростта на говора и други речеви параметри.
Според различни проучвания близо 2/3 от същността на съобщението, което предаваме на околните, е излъчено посредством невербални изразни средства и езика на тялото, и едва 1/3 от съобщението са всъщност думите, с които то е предадено [1]. Още от 1971 г. е известно проучването на Албърт Мерабиън, чиито резултати показват, че комуникацията лице в лице се състои от три отделни елемента: думи (изреченото слово), тон на гласа (как изричаме думите) и език на тялото. Всеки един от тези три елемента предава съобщението по уникален начин. Много често тонът и езикът на тялото се обединяват, за да се предаде посланието по-качествено. В своето проучване Мерабиън отбелязва, че когато се предава съобщение, тези три елемента са неравномерно разпределени. На него принадлежи правилото „7% – 38% – 55%“, което означава, че съобщението при непосредствена или жива комуникация се предава основно чрез невербални съобщения:
    Думите (изреченото слово) съставят 7% от цялото съобщение;
    Тонът на гласа е отговорен за 38% от цялото съобщение;
    Езикът на тялото е отговорен за 55% от цялото съобщение. [2]

Албърт Мерабиън е един от малкото изследователи на езика на тялото, който обръща внимание на трудностите, с които се сблъскват хора от различни култури, когато общуват помежду си. В своята книга „Невербалната комуникация” (2009) той пише: „Подобни затруднения могат да бъдат обяснени с несъмнените и подразбиращи се допускания, които хората правят, когато се опитат да интерпретират поведението на другите, независимо дали последните са представители на тяхната или на друга култура или субкултура.“ [3]
Различията при възприемането на езика на тялото са толкова големи, че самото изследване и формулиране на концепция по темата е изключително предизвикателство. Обикновено авторите описват своята собствена среда, дават примери от обкръжението си и най-вече посочват културните норми на общността, в която живеят. Независимо колко космополитен е авторът, няма по-трудна задача от това да бъде създадено общовалидно ръководство за езика на тялото.

Книгата „Съвременна комуникация без думи” от д-р Аджит Кулкарни

Едно от най-новите и задълбочени изследвания на езика на тялото е публикувано в книгата „Съвременна комуникация без думи” на индийския лекар Аджит Кулкарни. Интересът му към тази сфера е провокиран от невъзможността да разчита само на думите при работата си с пациенти и студенти.
Авторът е лекар-хомеопат с над 30 годишен опит в ежедневната работа с пациенти. Той е лектор на редица международни семинари, ръководител на изследователни проекти и експерт в областта на хомеопатията към Министерството на аюрведа, йога, унани, сита и хомеопатия в Индия, носител на наградата „Изключителни постижения в областта на хомеопатията”, присъдена от Асоциацията на магистрите хомеопати в Индия.
След като се убеждава в несъвършенствата на речта като изразно средство, започва да изследва жестовете и позите, за да разбере максимално подробно начините, по които човешките същества комуникират едни с други. Но невербалността в ежедневното, битовото поведение най-често не е послание, изпращано съзнателно. Тя е предимно параинформация или метаинформация на тялото, излъчвана несъзнателно, неволево. Затова посланието, което д-р Кулкарни отправя към всички свои колеги, приканва към компетентност в „четенето“ на езика на тялото: „Разбирането на уникалната комбинация от вербални и невербални изразни средства на пациента е от изключителна важност в практиката”. Невербалните сигнали, чрез които комуникираме, могат да представят на запознатия наблюдател много повече информация за нашите личностни характеристики, отколкото сме склонни да съобщим чрез речта. „Четенето“ на езика на тялото помага не само на лекаря да направи по-точно наблюдение върху пациента, неговия характер и неговите специфични личностни особености, но и на мениджърите, педагозите, журналистите и на всички професии в сферата на обществените комуникации.
Резултатът от многогодишните наблюдения и проучвания, които д-р Кулкарни прави, е подробен труд, който излиза за първи път на английски език през 2010 г. със заглавие „Body Language and Homeopathy” от издателство в Индия. Преводът на книгата на български език е публикуван през 2015 г. под заглавието „Съвременна комуникация без думи”. Издаването на тази книга на български език беше забавено поради редица препятствия, които трябваше да бъдат преодолени, за да може изданието да получи максимално добра реализация като пазарен продукт. Задачата на настоящото изложение е да открои предизвикателствата, през които се наложи да премине екипът, за да имаме възможността да държим в ръцете си тази книга.


1. Предизвикателство пред автора
Д-р Аджит Кулкарни си е поставил амбициозната задача да представи текст за „четенето“ на тялото, който да е максимално универсален, независимо от наличието на културни различия в отделните райони на света. В тази негова книга е събрано познание от няколко научни области – невербална комуникация, медицина, психология, хомеопатия, социология и др. Обединяването и структурирането на тази необятна материя отнема на автора години задълбочени изследвания и практически наблюдения.
Авторът е направил подробен анализ на съществуващите издания в областта на езика на тялото и невербалната комуникация, систематизирал е научното познание и го е обогатил с личните си наблюдения на практикуващ лекар. Крайният резултат е наистина впечатляваща по своя обем и детайлност разработка, която освен в теоретичен план има и голяма практическа приложимост.
Предизвикателство е да сравниш и обобщиш жестове, общовалидни за хора от различни култури, да подчертаеш различията и да обосновеш тяхното значение. Д-р Кулкарни набира голяма част от информацията си за книгата от контактите си с пациенти в Индия, където той практикува хомеопатия на 3 езика: английски, хинди и марати. Това на практика означава, че той преглежда хора от различни етнически общности, с различен социален статус и с принадлежност към различна социална прослойка. Към това многообразие от жестове, обусловени от културата и религиозни вярвания, се добавят и наблюденията му върху пациенти и студенти от цял свят – Русия, Израел, България, Латвия, Швейцария, Италия, Германия и др.
Едно от най-големите предизвикателства, които среща авторът, не са свързани с обема от източници или структурирането им, а в това да създаде книга, която да е подходяща за специалисти от различни научни сфери и за всеки, който се интересува от тематиката за езика на тялото. Поради спецификата на работата си, д-р Кулкарни представя предимно примери от лекарската си практика, но те биха могли да бъдат успешно екстраполирани във всяка друга сфера на дейност.
Последната част на книгата е посветена изцяло на хомеопатията и на възможностите, които предоставя познаването на езика на тялото за практикуващите медицина. Тук авторът е съставил специализиран справочник за лекарите-хомеопати – клиничен Реперториум на езика на тялото. Целта на този справочник е да представи различни жестове и пози на тялото, които хомеопатът вижда по време на интервюто или биват споделени от близки на пациента. Разчитането на езика на тялото помага за определяне на индивидуалното лекарство, подходящо за конкретния пациент в дадената ситуация. Това изисква изключително задълбочени познания за структурата на подобен тип справочници и за характеристиките на лекарствата. Възможността да използват подобен специализиран справочник е от изключителна практическа полза за хомеопатите.

2. Предизвикателство пред преводача
Авторът на книгата е от Индия, представител на културна общност със специфични разбирания; той смята, че определени неща се подразбират, но всъщност за представителите на други култури са неясни. За автора е от изключително важно значение да успее да обясни максимално ясно идеите си на преводача, за да се получи ясно посланието, което да се сподели с читателите. Подобна тематика като невербалната комуникация би трябвало да се разглежда изключително внимателно и да се имат предвид не просто културните особености на общността на автора, но и характеристиките на средата, в която книгата ще бъде преведена.
В стила си на писане авторът използва дълги и сложни фрази, някои думи са с архаично звучене, а други имат значение, което на индийски английски е различно от онова, което биха имали на британски или американски английски. Целта при превода е да се постигне максимална близост до оригиналния текст като се предадат възможно най-точно всички авторови идеи и особено нюансите, които зависят от начина на построяване на фразата.
Темата за езика на тялото е достатъчно специфична сама по себе си, но обединена с психология, медицина и хомеопатия, води до създаването на сложен и изпълнен с терминология текст. За да бъде преведен този текст максимално качествено, е необходимо преводачът да има поглед върху всички тези научни области. Преводът на книгата „Съвременна комуникация без думи” е направен от Мария Стоянова, която превежда на д-р Кулкарни при неговите семинари в България повече от 7 години. Тя е запозната с изказа му и със специфичната употреба на различни думи и фрази в индийския английски, освен това превежда на редица специализирани семинари по хомеопатия, така че има практически опит с тази специфична материя. При превода на текстове, свързани с хомеопатията, от голямо значение е правилното нюансиране на фразата и подбора на точните думи, за да се предаде вярното послание.
За да е сигурен, че посланието е предадено напълно точно и коректно, издателският екип провежда неколкократни разговори с автора за доизясняване на смисъла по определени текстове и коментира с него различията при възприемането на определени жестове и пози между индийската и българската култура. Показателен е примерът с разделът от книгата за позите, свързани с докосване на стъпалото [4]. Тази източна традиция е твърде далечна от културните практики на българина. При работата върху текста преводачът е разгледал подробно различните вариации на тези пози, за да може да преведе описанията по най-правилен начин. Към основния текст са включени и пояснителни бележки, които отсъстват от оригинала, но са свързани със специфичната терминология, използвана от автора, за която няма директен превод на български език.

3. Предизвикателство при превода на заглавието

Оригиналното заглавие на текста е “Body Language and Homeopathy”, което на български език би се превело буквално като „Езикът на тялото и хомеопатията”.
За нуждите на българския пазар решихме да променим заглавието. Преминахме през различни варианти, докато се спрем на “Съвременна комуникация без думи”. Умишлено пропуснахме думата „хомеопатия” в заглавието на книгата, защото според издателския екип това би стеснило кръга от хора, които биха проявили интерес към това издание. Изданието може да бъде използвано от широк кръг специалисти – психолози, социолози, учители, адвокати, журналисти, търговски представители, актьори, бизнесмени и др.

4. Предизвикателство пред редакторите
При издаването на подобни специализирани книги задачата на редактора е изключително отговорна. От основна важност е да се провери преводът на множеството специфични психологически термини, да се намери най-правилния превод в професионалните издания за определени изрази, за да бъде текстът издържан научно-приложно.
Едно от предизвикателствата пред редакторите беше проверката на твърдения, описани в книгата, в различни източници и намирането на най-подходящия еквивалентен израз на български език. В процеса на работа беше необходимо да се уеднакви терминологията в различни научни области – неврология, биология, социология, психология и др. Пример за това е терминологията, въведена от Карл Густав Юнг в клиничната психология, която е превеждана по много различни начини на български език от различни преводачи. Редакторите трябваше да намерят най-точния и близък до оригиналния смисъл израз, а за целта беше необходимо да се запознаят с всички възможни преводи на книги на Юнг.
В процеса на редактиране отпаднаха редица текстове, които бяха осъзнати като неподходящи за българското издание. Всички промени бяха направени след продължително обсъждане и с изричното съгласие на автора.
Пример за текст, който беше напълно променен при българския превод на книгата, е този за мъжките и дамските обувки. В английското издание авторът прави пространно описание на типовете обувки:

„Доминиращите обувки се характеризират с дебели каучукови подметки „танкове”. Доминиращите стилове са груби – широки, масивни и тежки – за да акцентират размера на крака и способността му да мачка. Подчинените обувки са тесни, леки, с тънки подметки и заострени муцуни. Третият тип мъжки обувки са неутралните, които не са нито доминиращи, нито подчинени, а модно неутрални и интровертни. Те не са нито тесни, нито широки, нито остри, нито тъпи, подметката не е нито дебела, нито тънка и обувката не видимо мъжка или женска. Неутралните обувки са „семеен” тип обувки, не са направени за тропане, ситнене или показване на отношение, а за удобство.
Женските обувки също демонстрират персоналност и уникалност. Жените използват обувките според статуса си. Жените от по-висша класа носят силно украсени и скъпи обувки, а тези от по-ниската класа носят средни обувки от изкуствена или естествена кожа.“ [5]

Издателският екип прецени, че макар и верни за индийския стил на обличане и манталитет, тези описания са абсолютно несъстоятелни за нашата действителност. Характеристиката на доминиращ и подчинен стил е много точна и издържана от гледна точка на психологията, но в нашите културни разбирания модните тенденции имат голямо отражение при избора на обувки. В западната култура стилът и начинът за показване на надмощие или на висок социален статус са много по-префинени в сравнение с индийския манталитет. Редакцията на тази част от книгата е продиктувана от опасението, че при наличието на подобен текст авторът ще бъде по-скоро критикуван и цялостният му принос би бил омаловажен заради културните различия между индийския и западния начин на възприемане на стила на обличане.
Резултатът от редакторската намеса е, че в българския превод цитираните по-горе параграфи бяха заменени със следния текст:

„Харесването на обувки от определен тип има своето значение. Дамските обувки изразяват личностните характеристики на жената, която ги носи. При мъжете обувките са част от униформата, показват принадлежност към определена група, напр. към мениджърите или към каубоите.“ [6]

По подобен начин бяха променени и част от текстовете, свързани с външния вид – облеклото, грима при жените, прическата, поддържането на брадите и мустаците при мъжете.
Рискът при всяка подобна промяна в процеса на редактиране е, че авторовият текст се променя до такава степен, че е много трудно да се запази непроменено посланието. Целта ни е да предадем в детайли онова, което д-р Кулкарни е наблюдавал и събрал като познание за езика на тялото и невербалното общуване, и да го представим по съвременен начин, който да отговаря и на българските разбирания. От значение за разбирането на текста е той да бъде поднесен адекватно на аудиторията, да се избегне възможното отхвърляне на базата на несъобразени с културната общност обобщения.

5. Предизвикателство пред научният редактор
Книгата съдържа професионален справочник, наричан от хомеопатите „Реперториум”. Този справочник е със специфична структура на изреченията, която не се подчинява на граматическите правила. Значението е предадено в кратки фрази с обърнат словоред, напр.: „Гръден кош, изпъчен, гордост, от“ [7].
Преводът и редакцията на подобен текст изискват познаване на хомеопатията като наука и на концептуалната структура на справочника. Рубриките са подредени по азбучен ред, съответстващ на английската азбука. В българския превод редът не е променян, рубриките са оставени на английски език, следвани от превод на български. Това е направено, защото тези рубрики са еднакви за всички подобни справочници и по този начин специалистите ще могат да се ориентират без проблем в други подобни издания.
При превод на такъв тип справочници е от значение да се предаде много точно не просто значението на дадената фраза, но и максимално точно да се предадат нюансите и възможните тълкувания.
Пример за фраза от Реперториума, която изискваше намесата на научния редактор, е „Hand (s) on hips – All-set parallel gesture“ [8]. Буквалният превод на фразата би бил „Ръце на кръста – цялостен паралелен жест”, но това всъщност не описва позата, нито дава реална представа как изглежда. От друга страна, за да може да бъде използван този професионален справочник, е необходимо да бъде описана позата много конкретно, за да може хомеопатът да я разпознае у своя пациент и да я използва при анализа на случая. След разговор с автора на текста и уточняване на неговата идея, преводът беше променен и в българското издание на книгата тази фраза е преведена по следния начин: „Hand (s) on hips – All-set parallel gesture / Ръце на кръста – „Ф” поза наведен напред = готов за действие“ [9].
В описания случай имаме не само сблъсък на специфична терминология от английски, която трябва да бъде преведена на български език, а и предаване на нюанси и значения, от които зависи подборът на правилното хомеопатично лекарство. Грешка при превода може да доведе до объркване при процеса на предписание. А това е риск, който издател на медицински книги не може да си позволи. Реперториуми като цяло се превеждат изключително рядко, на български език няма изцяло преведен нито един. Общата практика е да се превеждат части от различни реперториуми и да се включват при съставянето на сборници със статии.

6. Предизвикателство при „превода” на снимките
Сериозно издание, посветено на невебралната комуникация, изисква голямо количество снимков материал, който да показва и разяснява различните пози и жестове. За българското издание предпочетохме да закупим нови снимки, различни от тези в английския оригинал. Това решение е продиктувано от факта, че много от снимките, подбрани от индийските съставители, не бяха подходящи за новото издание на книгата. Много от изображенията бяха сменени по настояване на автора, за да бъде предадена идеята максимално отчетливо. В случая подборът на новите снимки за българското издание отне една година, преглеждането на две професионални бази данни и наемането на художник, за да съберем необходимите снимки, заложени от автора в текста. В процеса на работа сме използвали над 800 цветни изображения. В търсене на съвременна и актуална визия много от първоначалните снимки бяха напълно заменени, а други – повторени в детайли, но с модерна визия.
Като пример за изцяло сменени снимки ще посочим фиг. 8.6 от текста на книгата „Съвременна комуникация без думи”. Текстът под снимката гласи „Противоречи на самия себе си”. В английски оригинал снимката (ил. 1) представя човек в гръб към камерата, с ръце, закопчани с белезници. В българския превод е поставена различна снимка (ил. 2), на която е представено момиче, което се смее, но държи пред лицето си лист хартия, който представя изображение на плач. Подобно несъответствие между снимка, описание и основен текст създава проблем при предаване на цялостното послание и намалява стойността на разработката.
 

Ил. 1. „Противоречи на самия себе си” (фиг. 8.6 от английското издание) [10] 

 

Ил. 2. „Противоречи на самия себе си” (фиг. 8.6 от българското издание) [11]

 

Като пример за осъвременени изображения ще посочим фиг. 11.53 до 11.55 от текста. В оригиналното английско издание тези пози за сън са представени с черно-бели рисунки. За българското издание използваме цветни снимки от онлайн базите на CanStock Photo и Shutterstock. Предпочетохме да подберем други илюстрации, защото смятаме, че това би подобрило качеството на новото издание.

Ил. 3. Пози за сън „Свита поза”, „Свит на кълбо”, „Безгрижна поза” (фиг. 11.53, 11.54 и 11.55 от английското издание) [12]

 

 

Ил. 4. Пози за сън „Свита поза”, „Свит на кълбо”, „Безгрижна поза” (фиг. 11.53, 11.54 и 11.55 от българското издание) [13]

 

В глава 22 от книгата „Съвременна комуникация без думи” д-р Аджит Кулкарни представя случаи от практиката си на лекар-хомеопат, които илюстрират важността на познаването на езика на тялото при снемане на анамнеза на пациента и определяне на индивидуалното хомеопатично лекарство. Използвани са снимки на пациенти, които са заемали определени пози по време на хомеопатичното интервю, израз на техния собствен език на тялото. Разрешение за използване на техните снимки е получено само за първото английско издание на книгата. Тъй като тези снимки са от съществена важност за правилното възприемане на текста и не можеха да бъдат изпуснати в българското издание, издателството наема художник, който да прерисува снимките на позите на пациентите по време на прегледа (ил. 5).