Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
26 Март 2017 г., Неделя

Култура

Принтирай E-mail

Женската проституция в контекста на джендър ролите

Брой 26 / Януари 2016 г.
Медии и обществени комуникации

Ели Александрова

Резюме:

Половата идентичност е в основата на поведението, което индивидът демонстрира в обществото. В контекста на джендър ролите, проституцията е явление, при което социалната роля се счита за присъща предимно на жените. Още от най-древни времена има сведения за жени, които битуват извън патриархалните рамки на съответните общества. Заклеймявани и презирани, в някои епохи те се оказват символ на женската свобода. Днес в България продължава да липсва категорична регулация по отношение на проституцията. Поглед към популярните български интернет сайтове за платена любов очертава кризисните тенденции, формирани на база влечението към проституция, квалифицирано от Ото Вайнингер като органическа черта на жената, естествена както майчинството.
Ключови думи: джендър, социални роли, проституция, женска психология, интернет
 

Summary:

Feminine Prostitution in the Context of Gender Roles
Eli Alexandrova


Each individual’s social behaviour is related to their own categorization of gender identity. In the context of gender roles prostitution is a phenomenon wherein the social role is considered typically feminine. Since ancient times there have been women who have existed outside the patriarchal framework of the respective societies. Stigmatized and despised, in some periods they symbolized women’s freedom. Today in Bulgaria there is still no explicit regulation regarding prostitution. Analysis of popular Bulgarian online prostitution sites outlines critical trends related to propensity to prostitution defined by Otto Weininger as organic in a woman as is the capacity for motherhood.
Keywords: gender, social roles, prostitution, feminine psychology, internet
 

 
1. Джендър роля. Социална роля. Ролята на проститутка

Джендър-обусловениете нагласи и поведение са предмет на изследване в рамките на различни научни направления: биология, психология, антропология, социология и др. Изследванията на пола представляват интердисциплинарна област, поради което всяка наука дефинира джендър ролите посредством собствения си понятиен апарат. В най-общ смисъл джендър ролята е откритото поведение, което човек демонстрира в обществото, на база половата си идентичност. Терминът „джендър роля“ е въведен от американския учен Джон Мъни, който го дефинира като публичен израз на „джендър идентичността“ – собствената категоризация на индивида като същество от мъжки, женски или двойствен пол, а джендър идентичността е личният израз на джендър ролята [1]. Джендър ролите зависят от културно-историческия контекст на обществата, но в мнозинството култури са обусловени от принадлежността на индивида към определен пол.
Джендър ролята е в пряка връзка с друг научен термин от социалната психология – социалната роля. Според теорията на Джордж Хърбърт Мийд, още от малко детето започва да играе роли, които наблюдава в света на възрастните, като по този начин осъзнава различните социални роли – чрез игри на полицай, доктор и т.н. [2]. Ървинг Гофман сравнява социалната интеракция с театрален спектакъл, при който, влизайки в контакт с друг човек, индивидът се опитва да контролира впечатленията, които ще провокира у другия с поведението си. По този начин всички сме социални актьори на сцената на всекидневието си [3].
Настоящият текст разглежда развитието на една от ролите, която е част от историческото развитие на човечеството от древността до днес. Познатата като „най-древна професия” социална роля се счита за присъща предимно на индивидите, които изпълняват женска джендър роля в обществото; „проститутка“ се характеризира като типично женска роля, наред с тази на майка, съпруга, домакиня и т.н.

2. Проституцията в различните култури и епохи

В човешкото културно наследство съществуват сведения за проституция още от най-древни времена. Шумерската дума за проститутка – kar.kid се среща в най-ранните списъци на професии, датиращи 2400 г. пр. Хр. [4]. Според някои тълкувания не бихме могли да преведем значението на kar.kid буквално като „проститутка”. Kar.kid/harimtu е повече от това, представлява самостоятелна правна категория. Съгласно правилата на патриархалното общество, когато жената в Месопотамия достигa до определена възраст, тя има две възможности: да се омъжи и да стане „съпруга на мъж”, или да остане неомъжена. Ако не се омъжи, тя или остава у дома като „дъщерята на мъж”, или напуска дома, за да стане kar.kid/harimtu – неомъжена, сама жена [5].
Вавилонският владетел Хамурапи (1792-1750 г. пр.Хр.) създава сборник с 282 закона, които трябва да осигурят ред в управляваната от него държава, като нарушаването им се наказва строго. Шест от законите са посветени на правата на проститутките и техните деца [6].
През V в. пр.Хр. гръцкият управник и поет Солон основава държавни публични домове, с цел проститутките да започнат да плащат данъци върху големите си печалби [7]. В Древна Гърция жените-компаньонки са наричани „хетери“ и те представляват по-култивираната част от женското съсловие в полиса; те били обучавани (обикновено от по-опитни хетери) да бъдат забавни и интересни компаньонки, вместо пестеливи домакини. Някои хетери функционирали като официални любовници или дори съпруги по общоприетите правила, а тези с по-малко късмет оставали със статут на проститутки [8]. Сред най-известните хетери е спътницата на владетеля Перикъл Аспазия, чието име се появява в текстовете на различни автори, сред които и Платон.
Въпреки голямото влияние на Църквата, проституцията става масово градско явление през Средновековието. В този период настъпва промяна в мисленето, тя започва да се възприема като приемлива социална практика, макар и в противоречие с безкомпромисната нетърпимост на църковните власти [9]. Средновековният философ Тома Аквински сравнява проституцията с помийната яма в двореца: без нея той би бил нечисто и зловонно място [10]. Според Симон дьо Бовоар през ранното Средновековие цари толкова голяма волност в нравите, че няма никаква нужда от момичета за удоволствие, но когато възниква буржоазното семейство и когато моногамията става строга, на мъжа се налага да търси удоволствието извън семейното огнище [11].
Ренесансът е епохата на куртизанките. Една от най-известните куртизанки в световната история е Вероника Франко. Маргарет Розентал й посвещава биографичната книга „Честната куртизанка”, по която през 1998 г. излиза филмът на Маршал Херсковиц “Dangerous Beauty”, известен у нас със заглавието „Съдба на куртизанка”. Венецианската куртизанка се е превърнала в женски символ на сексуалната свобода, елегантност, красота и независимост. За този неин образ допринасят сведенията на много посетители на Венеция от чуждестранен произход, които разказват за впечатленията си от града и неговите куртизанки, превърнали се в туристическа атракция за чужденците по онова време. В началото на XVI в. венецианският патриций Мартин Сануто отбелязва, че в града с население от 100 хиляди жители, броят на куртизанките е 11 654. Но дори в ролята на куртизанки, на жените се налагало да си съперничат със завистливи мъже за обществено внимание, а в някои случаи и за литературно признание [12].
В някои култури съществува разграничаване между обществените роли на жените, ангажирани професионално с удовлетворяването на мъжките сексуални потребности и ролите на тези, които са специално обучавани да развличат, забавляват и занимават мъжете интелектуално. В японската култура гейшата заема съвсем различна позиция от тази на проститутката. Въпреки това западният свят налага схващане за гейшата като висок клас японска проститутка. Изследвайки как мъжете създават и диктуват по-голямата част от общественото знание за жените, Кимико Акита анализира ефекта от нашумялата в западния свят книга на Артър Голдън „Мемоарите на една гейша”. Мъжката доминация върху езика води до недостоверно представяне на гейшата, японските жени и японската култура. Така по света се разпространява ново, но погрешно знание за тях, което ограничава автентичността на японската култура, с цел да произведе забавна фикция за западния читател. В японската традиция гейшата е уважавана жена с изтънчени обноски и професия на артистка, която забавлява клиентите си с традиционни песни и танци, свири на японски музикални инструменти, като по време на изпълненията си се чувства силна, горда и достойна, противно на западната представа за потиснатото й положение [13].        

3. Психологически аспекти на женската проституция

В своя най-известен труд „Пол и характер”, публикуван през 1927 г., австриецът Ото Вайнингер изследва задълбочено женската психология и характер, за да достигне до извода, че смисълът на жената е липсата на всякакъв смисъл в нейното битие. Тя въплътява в себе си „нищото”, противоположния полюс на божеството, каквото е мъжа, другата възможност в човека [14]. За да избегне обвиненията, че пише общо за жените и че изводите му не са валидни за всяка жена, Вайнингер охарактеризира от множеството жени „два най-противоположни типа”: майката и проститутката. Според него склонността и влечението към проституцията са органична черта на жената, също така естествена, както и материнството. За него майката и проститутката се различават преди всичко по характера на тяхното отношение към детето: за проститутката център на тежестта се явява мъжът; за майката – детето. Вайнингер определя положението на проститутката в обществото като изключително: тя стои вън от правото, вън от законите, вън от всички сфери на социалното уважение. Въпреки това прави аналогия между проститутката и великите завоеватели в областта на политиката. За него склонността към проституция е присъща на всяка жена поради факта, че всички интереси на жената изключително и непрекъснато се въртят в сферата на половия живот и че както от физическа, така и от психическа гледна точка цялата й същност е само една сексуалност.
Симон дьо Бовоар определя дейността на куртизанките като елементарен и универсален икономически процес, предлагане, предизвикано от мъжките желания, на което би било лицемерно да се учудваме [15]. Разграничава куртизанката от проститутката: долнопробната проституция е тежка професия, при която сексуално и икономически потисканата жена, зависеща от произвола на полицията, от унизителния медицински надзор, от прищевките на клиентите, изложена на микробите и болестта, на мизерията, действително е сведена до равнището на предмет. От долнопробната проститутка до великата куртизанка има множество равнища, пише тя. Куртизанката се отнася не само към собственото си тяло, но и към цялостната си личност като към капитал, който може да бъде използван. Тя не отрича онази пасивна женственост, на която я обрича мъжа: вдъхва ѝ магическа власт, която ѝ дава възможност да улавя мъжете в клопката на своето присъствие и да се храни от тях.
Куртизанката е жена, която успява да придобие известна независимост. Предоставяйки се на много мъже, тя не принадлежи окончателно на никого. Най-свободните жени от гръцката древност не са били нито матроните, нито долнопробните проститутки, а хетерите. Куртизанките от Ренесанса, японските гейши са се ползвали с безкрайно по-голяма свобода от своите съвременнички. Като важен психологически аспект на личността на куртизанката Симон дьо Бовоар определя култа, който тя отдава на самата себе си. Стойността, която тя придава на славата, не е само от икономическа изгода – тя търси в нея апотеоза на своя нарцисизъм [16].
Темата за проститутката, куртизанката, хетерата, жената, която използва мъжа, вълнува много автори, изследвали измеренията на женската личност, психология и характер. В епохата на Възраждането се поставят основите на идеите за независимостта на жената, които ще стават все по-популярни сред различните общества през предстоящите години. Независимо от разликите във възгледите на авторите, писали по темата, именно възможността на жената да постигне независимост в ролята на куртизанка е тезата, която обединява разнопосочните им мнения.

4. Женската проституция в България. Предлагането в интернет

Женската проституция е съществувала под различни форми през годините и на територията на България. По отношение на регулацията, до началото на 90-те години на ХХ в. у нас не е имало особени проблеми с проституцията, тя е преди всичко градско явление, а до късно страната е с преобладаващо селско население със здрав морал. След Освобождението през 1878 г. настъпва период на регламентаризъм, основаващ се на схващането, че проституцията е неизкоренима и затова е по-добре да бъде легализирана и ограничена от медицински и административен контрол. След войните, от 1918 г. настъпва период на аболиционизъм, като не съществува специален закон за проституцията и се прилагат разпоредби от други закони. След 1944 г. проституцията се разглежда като пряко наследство от буржоазно-капиталистическия начин на живот и е забранена. През 90-те години на ХХ век проституцията постепенно се овладява от организираната престъпност [17]. Днес законодателството е фокусирано по-скоро върху сводничеството и сексуалната експлоатация, отколкото върху дейността на проституиращите. Макар и да не се счита за официално легална, проституцията в България се практикува почти свободно, което показва толерантността на властите и обществото към това явление.
През последните десетилетия с навлизането на интернет значително се промени моделът, по който функционира проституцията у нас. Можем да разделим начините на база територията, където се осъществява предлагането: на улицата, в публични домове и чрез медиите, по-конкретно в интернет, където то е в най-сериозни мащаби и при тотална липса на контрол. Интернет извади проститутките от тъмните стаички в нелегалните клубове и ги позиционира „на един клик“ разстояние, като елиминира функцията на посредниците, включително в т.нар. „елитен сегмент”.  Мрежата извади наяве и истината за покъртително ниското интелектуално ниво на проституиращите, в които не можем да разпознаем образите на техните образовани и изтънчени предшественички. Неграмотно написаните обяви и откровено порнографските визуализации са запазена марка на днешните компаньонки, които предлагат услугите си във виртуалното пространство.
Популярните български сайтове за предлагане на платена любов, мнозинството от които представляват страници за обяви, разполагащи с отделни секции, съдържат средно по 800 обяви в категории от типа „компаньонки”, като цените варират в порядъка 40-100 лв. и нагоре за различни услуги. Достъпът до тези страници обикновено е лимитиран единствено с декларация за навършени 18 години, което на практика означава липса на ограничение, освен в случай на инсталиран софтуер за защита на деца в интернет. Прави впечатление, че в българския интернет предлагащите платена любов се определят като „компаньонки” и „ескорт”, докато в медиите по техен адрес стандартно се употребява терминът „проститутки”, натоварен с повече негативни асоциации.
Масовостта на предлагането в интернет провокира размисъл над твърдението на Ото Вайнингер за склонността към проституция като естествена черта на жената. Възниква въпросът дали мнозинството жени, подвизаващи се в сайтове за компаньонки, са подтиквани от финансовата нужда, или от желание да се предлагат, което е свързано по-скоро с психологическата потребност, за която пише Вайнингер. И ако в историческа перспектива се прави разлика между долнопробните проститутки и великите куртизанки, както ги нарича Симон дьо Бовоар, логично е да се замислим по въпроса кои всъщност са днешните куртизанки и хетери.
Дали еманципацията елиминира необходимостта жената да използва тялото си, за да придобие власт и независимост, или всъщност всичко продължава да бъде така, както е било и преди хиляди години; дали днешните хетери не са жените по високите постове във властта и бизнеса, които постигат целите си благодарение на своите умения да въздействат върху сетивата на мъжете. Продължаваме ли да живеем в мъжки свят, или всеки привидно патриархален строй всъщност винаги е бил ръководен от представителки на другия пол, способни да изпълняват социалната роля, която им гарантира власт и независимост. В контекста на джендър ролите, проституцията неслучайно е останала в историята като явление, практикувано предимно от жени.

Бележки
[1] Money, J. & A. A. Erhardt. Man and Woman, Boy and Girl. The Differentiation and Dimorphism of Gender Identity from Conception to Maturity. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1972, p. 4.
[2] Mead, J. Mind, Self and Society: from the Standpoint of a Social Behaviourist. // Works of George Herbert Mead: Vol. 1. Ed. Charles W. Morris. The University Of Chicago Press, 1967, p. 150.
[3] Goffman, E. The Presentation of Self in Everyday Life. NY: Anchor Books, 1959, p. 264.
[4] Lerner, G. The Origins of Prostitution in Ancient Mesopotamia. // Signs: Journal of Women in Culture and Society. The University of Chicago Press. Vol. 11, 1986, №2, p. 242.
[5] Assante, J. The Kar.Kid/Harimtu, Prostitute or Single Woman? A Reconsideration of the Evidence. // Ugarit-Forschungen, vol. 30, Munster: Ugarit-Verlag, 1998, p. 10.
[6] King, L. W. Code of Hammurabi, c. 1780 BCE. // Ancient History Sourcebook. 1998 [cited 21.04.2014]. Available from: http://www.fordham.edu/halsall/ancient/hamcode.asp
[7] Valley, P. A brief History of Brothels. London Independent, Jan. 21, 2006 [cited 24.04.2014]. Available from: http://www.independent.co.uk/news/uk/this-britain/a-brief-history-of-brothels-523962.html
[8] Pomeroy, S. & Burstein, S. Ancient Greece: A Political, Social and Cultural History. USA: Oxford University Press, 1998, p. 214.
[9] Dever, V. Aquinas on the Practice of Prostitution. // Essays in Medieval Studies 13, 1996. [cited 09.05.2014]. Available from: http://www.illinoismedieval.org/ems/emsv13.html
[10] Ditmore, M. Encyclopaedia of Prostitution and Sex Work. Westport, Greenwood Press, 2006, p. 40.
[11] Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: Т. 2: Преживеният опит. София: ИК Колинс-5, 1996, с. 45.
[12] Rosenthal, M. The Honest Courtesan: Veronica Franco, Citizen and Writer in Sixteenth-Century Venice. The University Of Chicago Press, 1992, p. 11.
[13] Akita, K. Bloopers of a Geisha. Male Orientalism and Colonization of Women’s Language. // Women and Language, Vol. 32, 2009, №1, pp. 12-21 [cited 19.04.2014]. Available from: http://www.womenandlanguage.org/OJS/index.php?journal=wandl&page=article&op=view&path%5B%5D=89 
[14] Вайнингер, О. Пол и характер. [2. изд.]. София: ИК Ренесанс, 1991, с. 25.
[15] Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: Т. 2: Преживеният опит. София: ИК Колинс-5, 1996, с. 309.
[16] Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: Т. 2: Преживеният опит. София: ИК Колинс-5, 1996, с. 327.
[17] Миков, В. Законодателството относно проституцията в България: проблеми и перспективи. // Проституция и сексуална експлоатация. Състав. Г. Петрунов. София: Фондация Риск Монитор, 2010 [cited 03.05.2014]. Available from: http://riskmonitor.bg/admin/js/tiny_mce/plugins/ajaxfilemanager/upload/Reports/RM-13-3-ProstitutionLegislation.pdf


Библиография

Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: Т. 2: Преживеният опит. – София: ИК Колинс-5, 1996. – 464 с.
Вайнингер, О. Пол и характер. [2. изд.]. – София: ИК Ренесанс, 1991. – 167 с.
Миков, В. Законодателството относно проституцията в България: проблеми и перспективи. // Проституция и сексуална експлоатация. Състав. Г. Петрунов. София: Фондация Риск Монитор, 2010 [cited 03.05.2014]. Available from: http://riskmonitor.bg/admin/js/tiny_mce/plugins/ajaxfilemanager/upload/Reports/RM-13-3-ProstitutionLegislation.pdf
Akita, K. Bloopers of a Geisha. Male Orientalism and Colonization of Women’s Language. // Women and Language, Vol. 32, 2009, №1, pp. 12-21 [cited 19.04.2014]. Available from: http://www.womenandlanguage.org/OJS/index.php?journal=wandl&page=article&op=view&path%5B%5D=89
Assante, J. The Kar.Kid/Harimtu, Prostitute or Single Woman? A Reconsideration of the Evidence. // Ugarit-Forschungen, vol. 30, Munster: Ugarit-Verlag, 1998.
Dever, V. Aquinas on the Practice of Prostitution. // Essays in Medieval Studies 13, 1996. [cited 09.05.2014]. Available from: http://www.illinoismedieval.org/ems/emsv13.html
Ditmore, M. Encyclopaedia of Prostitution and Sex Work. Westport, Greenwood Press, 2006.
Goffman, E. The Presentation of Self in Everyday Life. NY: Anchor Books, 1959
King, L. W. Code of Hammurabi, c. 1780 BCE. // Ancient History Sourcebook. 1998 [cited 21.04.2014]. Available from: http://www.fordham.edu/halsall/ancient/hamcode.asp
Lerner, G. The Origins of Prostitution in Ancient Mesopotamia. // Signs: Journal of Women in Culture and Society. The University of Chicago Press. Vol. 11, 1986, №2.
Mead, J. Mind, Self and Society: from the Standpoint of a Social Behaviourist. // Works of George Herbert Mead: Vol. 1. Ed. Charles W. Morris. The University Of Chicago Press, 1967.
Money, J. & A. A. Erhardt. Man and Woman, Boy and Girl. The Differentiation and Dimorphism of Gender Identity from Conception to Maturity. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1972.
Pomeroy, S. & Burstein, S. Ancient Greece: A Political, Social and Cultural History. USA: Oxford University Press, 1998.
Rosenthal, M. The Honest Courtesan: Veronica Franco, Citizen and Writer in Sixteenth-Century Venice. The University Of Chicago Press, 1992.
Valley, P. A brief History of Brothels. London Independent, Jan. 21, 2006 [cited 24.04.2014]. Available from: http://www.independent.co.uk/news/uk/this-britain/a-brief-history-of-brothels-523962.html

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation): 

Александрова, Ели. Женската проституция в контекста на джендър ролите // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2016, №26. Available from: [ www.media-journal.info ]

 

 


 

дата на публикуване: 23.01.2016, Събота, 07:07
прочетена: 2267 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: