Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
28 Юли 2017 г., Петък

Образование

Принтирай E-mail

Академичният нарцисизъм

Брой 26 / Януари 2016 г.
Медии и обществени комуникации

Резюме:


проф. д-р Даниела Сотирова            гл.ас. д-р Билиан Маринов

В статията е предложен концептуален анализ на нарцисизма в академичната общност. Целта е да се разкрие спецификата на нарцисизма като личностен фактор в организационната реалност на университета, което дава възможност отношения между индивиди и групи във висшето образование да се обяснят в една перспектива, важна за академичната професия. Описани са деструктивните и конструктивни форми на нарцисизъм. Преподаването в университета като трудово поприще и професионално поведение е подходяща арена за специфични нарцистични прояви. Чертите на нарцистичната личност могат да се разглеждат като предиктори на етичното поведение и вземане на решения в академична среда. Чрез две понятия от социокултурните изследвания – идеален тип и базисна културна личност, се осмисля професионалната роля на преподавателя и моделите за поведнието му. Обосновава се изводът, че чрез  проявите на академичния нарцисизъм може по-детайлно да се вникне в живота на научната общност и в промененото  възприятие на традиционната университетска институция в света на дигиталните технологии.
Ключови думи: академичен нарцисизъм, нарцистични личностни черти, харизма, нарцистични потребности и професии, професионални роли, професионална етика.
 

Summary:

АCADEMIC NARCISSISM

Conceptual analysis of narcissism in academic community is proposed in this paper. Тhe purpose is to describe narcissism and its forms as personality factor in organizational context of the university. It is possible to extend the concept of narcissism to educational relationships. Destructive and constructive forms of narcissism in academic profession are described. Teaching at the university as a kind of job and professional setting is suitable to specific narcissistic manifestations. Two concepts – of ideal type and culture’s basic personality are considered as means to understand the vision of professional role and role models in academia. It is concluded that knowing academic narcissism helps to understand deeply academic teaching and changing perception of traditional university institution in the world of digital technologies. 
Keywords: academic narcissism, narcissistic personality traits, charisma, narcissistic needs and teaching, professional roles, professional ethics.

                                                                 

Въведение

                        Нарцис „Професор Айнщайн” – растение, което расте навсякъде, в средно-        овлажнена и добре наторена почва, на места от слънчеви до частично сенчести, най-добре на песъчлива, но обогатена с торове земя.
                                                                                                                         (www.missouribotanicalgarden.org)

С името на Айнщайн е наречен сорт нарцис – това показва търсене в Гугъл за нарцисизма на университетския преподавател. В социалните мрежи „гъмжи” от есета, статии, типологии и други споделяния на впечатления за лектори и професори, наричани Нарциси. Горчивият личен опит от среща с нарцисизъм в преподаването е широко споделян. Дори и без специално проучване се открива изобилие от компетентни и лаически съвети за това как да се справяме с нарцистичен колега, шеф, клиент и т.н. [1]. Проучванията ни показват, че липсват специални изследвания, статии или монографии за академичния нарицисизъм. Подобно разминаване между количеството мнения в блогове и липсата на съответни академични изследвания само по себе си буди интерес. Поставихме си за цел да осмислим явлението в перспективата на организационната култура и професионалната етика.
Нарцисизмът като черта на характера и поведението е масов продукт на индивидуалистичната култура. Хуманитарната подготовка ни учи, че за да познаеш нещо, най-важното е да питаш правилно и конкретно. Потърсихме отговори на въпроса: какви са особеностите на нарцисизма в преподавателската професия? Анализирахме и систематизираме налични тези и изследователски подходи в свързаните области на психологическото, педагогическо и културологично знание от гледна точка на:
•    организационния нарцисизъм;
•    преподавателския опит – личен и споделян в колегията на различни български и чуждестранни университети;
•    академичната етика като аспект на университетската дисциплина професионална етика и като действително състояние.
Така се очертава изследователски периметър на академичния нарцисизъм – предмет на този текст, но и на бъдещи разработки.*

1. Нарцисизмът в организационен контекст

Познанието за това какво е нарцисизъм е част от общата интелигентност на съвременния човек. Заглавието на известната книга „Културата на нарцисизма“ на Кристофър Лаш е станало метафора-клише. К. Лаш проучва изобилието от патологии на нарцисизъм в обществото, чиито първични черти са зависимост от заместители на топлината от изгубеното общуване с другите, страха от такава зависимост, усещане за вътрешна празнота и безграничната и потискана ярост на съвременния човек [2].
Нарцисизмът в организационен, професионален и етичен контекст обаче дава нови насоки за анализ на скритите механизми в общностите, в които работим и прекарваме голяма част от времето си. Дали някои черти на организационния живот в една катедра или факултет, като специфично реагиране в конфликтни ситуации, състояния на драматизъм, преживявания на преувеличаване, грандиозност, липса на емпатия и/или манипулативни реакции, имат връзка с нарцистични прояви на личността? Как те конкретно изглеждат в университета като арена на научно общуване и преподаване? Какво в професионалния комуникативен репертоар на един университетски преподавател е детерминирано от нарцистични качества? Какво в поведението на ръководителя на катедра или научния ръководител може да се „разчете“ чрез теории за нарцисизма?
Изследванията сочат, че фактически всяка ръководна позиция е заемана от индивиди, в които преобладават стремежи към себенадценяване и превъзходство [3]. Ако това е в сила за бизнеса, за големите корпорации и за политиката като поприще, то как да не се отнася за преподавателската професия като дейност пред публика? Възприета e гледната точка за две форми на нарцисизъм. Ако конструктивният нарцисизъм на лидера е „комплект“ от алтруистични потребности, стремеж към социални приноси, умения за убедителност и персонална отговорност, то деструктивният е резултат от компенсация на егоистични потребности, желание за контрол, експлоатация, садизъм, злоупотреби с власт и негативни ефекти в управлението на организацията. От особено значение е динамиката на нарцистичните потребности от „отразяване“ и от „идеализация“, които определят организационното поведение в положителна или отрицателна посока – конструктивен или деструктивен нарцисизъм.
   
2. Харизма, нарцисизъм и лидерство в организационните роли

Нарцистичната личност притежава харизматичност. В изследвания на харизмата са изтъквани такива нейни прояви: тя е личност свята, непогрешима, свръхестествена, притежаваща вдъхновяващо емоционално въздействие [4]. Невидимите връзки между нарцисизъм, харизма и лидерство са многостранно проучвани в психологията, антропологията и културологията. М. Вебер, З. Фройд и Е. Ериксон са предложили ненадминати анализи на изброените три феномена. Класически са тезите на М. Вебер за харизмата. Немският социолог разграничава три типа господство и подчинение: традиционен, рационален и харизматичен [5]. Под харизма се има предвид необикновена способност, изключително качество на индивида, отделящо го от останалите.  Към харизматичните качества Вебер отнася и водещата сила на словото. Харизма притежават герои, пълководци, ясновидци, пророци, големи политици, основателите на религии. Вебер не е посочвал в изброяването университетски преподаватели.
След 70-те год. на ХХ в. по-детайлно се изследват отношенията „лидер–последовател“. Във всяка организация (предприятие, болница или университет) индикатор за успешност или благополучие на отношенията е съвместяването на харизматична (неформална) и инструментална роля от мениджъра (лидера). Инструменталната роля изисква ръководителят да е организационен дизайнер, да контролира, поощрява и наказва (понякога). Харизматичната роля предполага обединение на визионерство (чувство за посока, което да комуникираш убеждаващо), упълномощаване (да предизвикаш изпълнението на определени задачи отвъд минимума на очакваното) и даване на енергия на другите да действат. Способността за съвместяване на организационни роли в университета – изследователска, създател на школа в науката, професор, ръководител катедра, ръководител на проект, експерт, консултант и др., следва да се осмисля (персонално и общностно) чрез инструменталната и харизматична роля на лидера.
За усилване на харизматичната мощ на въздействие понякога организациите си служат с метода на атака или внушенията за външен враг. Това подпомага укрепването на организационната цялостност. Красноречив пример е слоганът на Хонда „Ние ще разбием, смачкаме и унищожим Ямаха“. За езика на битката и врага има множество успешни и проблематични илюстрации в корпоративното управление. Въпросът, който се извежда от тези комуникативни практики, е доколко е подходящо, възможно и резултатно този тип въздействия да се екстраполират към управлението на отношения в сферата на висшето образование (между катедри, факултети, университети и ръководствата им, в асоциации като Съвет на ректори и др. под.)? Изследванията сочат, че афективните стимули, които харизмата възпроизвежда в управленската среда, по принцип спомагат за редуциране на разногласията и за повишаване ефективността при вземане на организационни решения. Но границите на ефективното им използване се очертават от спецификата на университетската организация. Перманентното състезаване с другите (вуз, катедри, специалности) може да разяжда културата на доверие, без каквато е трудно развитието на академичните общности.  

3. Нарцистична личност и език на противопоставяне

Тезите за нарцистичната личност на З. Фройд имат многобройни интерпретации. Тук ще се позовем на идеите на Х. Кохут, извеждащ модел на индивидуалния Аз с два полюса: амбиции и идеали [6]. Личността осъществява два типа отношения към външни обекти, които преминават във вътрешни състояния. Първото се отнася до формиране на т.нар. „грандиозно-ексхибиционистко Аз“. Индивидът се чувства специален: „Аз съм съвършен и ти трябва да ми се възхищаваш“. Вторият тип отношение включва механизми по отстраняване на фрустрацията и непълнотата чрез привързаност към идеален обект или идеализиран родителски образ: „Ако не мога сам да бъда съвършен, то поне ще се свържа с нещо съвършено“, „Ти си велик, а аз съм част от теб“. Описаните два типа отношения са подходяща основа за мисловно екстраполиране и вникване в типажите на поведение и оригиналните образи на „нарциси“, характерни за университетската общност.
Обосновано е също така наличието на две нарцистични потребности: от отразяване и от идеализация. Нарцистичната потребност от отразяване е типична за хора, чиято его-структура е грандиозният себе-образ. Типична е реториката на разделяне на Аз и не-Аз, на добър и лош, сила и слабост, ние и те. Тя е използвана от харизматични лидери (ярък пример за ораторство от типа „или–или“ са емблематични речи, които усилват хипнотичното въздействие на оратора, презентатиращия, лектора). Езикът на противопоставяне на другия (конкурента) става по-често използван в ситуации на публично сравняване на показатели, индекси и рейтинги на специалности, университети, дисциплини и преподаватели. Тактиките за вербално манипулиране са „класика“ в стратегиите за убедително въздействие пред публика. Призиви за божествено напътствие или абсолютизация и сугестия чрез прозрения са популярни сред бизнес лидерите, както и сред много политически дейци по света. В подобен тип вербално поведение един лектор в студентска аудитория има опасност да „омеси“ своите роли, което понякога е рисково професионално публично поведение. Обект на специално внимание би следвало да стане изследването на презентационната и манипулативна сила на говоренето на лидерите и предприемачите на start-up компаниите, например – чрез проучване мотивиращото въздействие на TED –презентациите [7]. Ясно е, че студентите днес се учат далече не само от преподавателите си и в този смисъл преподавателите имат видима нужда да се ориентират достатъчно точно в комуникативните „звезди“ и „образци“ на това ново поколение (Y, Z или @, съгласно най-новите абревиатури-метафори).
Силата на втората нарцистична потребност – от идеализация, разграничава последователи, повлияни от ситуативните фактори, които се присъединяват временно към харизматичен водач заради моментна тревожност, и онези, които трайно са предразположени към идеализация в отношенията с него. Те като правило са чувствителни и се повлияват от критика, порицание, обида в организционното общуване.
Описаните механизми могат да обяснят някои от „сложните чувства“ на омраза и любов, на завист и възхищение, които циркулират в една катедра, център или другo академичнo звено. В психологическите изследвания се изтъква романтизирането на лидера в харизматичната двойка, което може да възпроизведе деструктивни тенденции в организацията. Притежаващите харизматична власт могат да се възползват от социалното признание, ако поддържат маска на убеденост в положителни резултати от дейността и драматизират работната действителност с цел изгода. В условия на натиск за публичност, за положително представяне това може да е твърде илюзорно и непродуктивно в дългосрочен план. Харизматичните лидери често си остават фаворити в представите на другите. Всичко това, наред с проявите на авторитарност, конформизъм,  пасивност и преклонение пред „идола” на висшестоящия има белезите на контрапродуктивност. Поради тези причини често дългосрочни проблеми и конфликти сред персонала остават нерешени и дори неназовани. За подобно „развитие“ е отговорна силата на харизматично внушение, от една страна, както и податливостта на  идеализация, от друга. Субективните преценки, слуховете и специфичните механизми на формиране на професионално обществено мнение имат особено значение и „звучене“ в  университетските общности.
   
4. Има ли професии за нарциси?

Проучванията на нарцисизма в професиите имат  различна насоченост и обхват. Тук ще се ограничим с онези, които осветляват нарцисизма в професионалната роля на университетския преподавател. Един от колегите, отдавна представящ своите тези и резултати в социалните мрежи по проблема, е Сам Вакнин (Sam Vaknin) – автор на монография, статии и видеофилми за нарцисизма в професиите [8]. В интернет има групи и блогове за т.нар. „нарцистична педагогика”. Специално се обсъжда нарцистичното проповядване в теологическото образование и религиозното обучение. Изведена е основна черта в поведението на учителя–нарцис: той е онзи, който се оглежда в харесването и любовта на своята ученическата публика. В този смисъл, смяната на публиките от слушатели е ефективен инструмент за реалистична самопреценка на преподавателя.
Освен подобни по-общи въпроси, на второ място са малкото на брой проучвания за разликите между нарцисизма на хора от различни професии. В едно от тях е направен сравнителен анализ за четири професии: университетски преподаватели, административен персонал (чиновници), политици и библиотекари. Подбрани са, от една страна, професии, които изискват лидерство, авторитет, осигуряват социална услуга, предизвикват обществено внимание и/или имат граждански престиж, а от друга – такива, които изискват системно и незабележимо внимание към обслужване, всекидневно негероично социално представяне. Очакването, че нарцистичните характеристики преобладават в първия тип професионални дейности е оправдано: резултатът за нарцисизъм е най-висок при политиците. Университетските преподаватели и библиотекарите не показват по-високи нива на нарцисизъм при който и да е негов подтип. (В  проучването е било използвано разграничаването на адаптивен и неадаптивен нарцисизъм, близки до посочените по-горе конструктивен и деструктивен вид). Административният персонал има най-ниски нива на неадаптивен нарцисизъм [9].
В трета група изследвания се обосновава връзка между агресията, самоконтролът и нарцисизмът със склонността към интернет зависимост и конкретно – зависимост от интернет игри [10]. Подобни изводи са индикативни за софтуерните професии.
На четвърто място ще отделим проучванията за професии, в които грижата е основен елемент на професионалната услуга. Нарцистичната личност е проблем именно в т.нар. помагащи (обгрижващи) професии, в които има обгрижване на други хора. Тук нарцисизмът в професионалната насоченост се дискутира във връзка с известния тест на Дж. Холанд за пригодност на личността към различни професии. Едно от последните изследвания показва доколко вече се е развил интересът към професионално самоидентифициране дори в професии, далеч от саморефлексията: проучен е нарцисизмът при счетоводителите [11].

5. Нарцисизмът на преподавателя: персонална изява и чувство за овластеност в професията

Преподавателската професия предполага често (всекидневно) излизане пред публика. Социалното въздействие, авторитетът, гласът на компетентния, потребността от привличане на вниманието към себе си от страна на аудиторията са важни тук. Според цитираното по-горе изследване професорите, както и политиците, имат високи нива на адаптивен нарцисизъм. Това проучване, както и обобщаването на споделян трудов академичен опит, оправдават хипотезата: университетското преподаване, както и политическото поприще, е подходящ професионален терен за индивиди с високи стойности на нарцисизъм, особено – на адаптивен нарцисизъм. Ще разгледаме подходи, идващи от психологията, социологията и културната антропология, антропологията, които са продуктивни в разбирането на академичния нарцисизъм.
Полезни ориентири за вникване в същността му се съдържат в текстовете на К. Хорни. Moгат да се отделят три нейни идеи, които добавят различен нюанс в интерпретациите: нарцисите са по-скоро индивиди с житейска стратегия към ниско самоуважение и причината за това e, че то не е основано на автентични, собствени постижения; при нарцисизма защитните стратегии на личността, основани на идеализациите, са следствие на угаждане на желанията, а не на лишение, както и това, че за нарцисите е характерна преди всичко невротична потребност да са харесвани [12]. К. Хорни и други психолози напомнят да не бъркаме нарцисизма със себеуважението и егоистичната обич към самия себе си: между тях се прокарва ясната граница между нездравословна и здравословна проява на обичта към себе си.
Персоналната изява е важна в академичната професия. Разбира се, във всеки високопрофесионален труд днес конкурентоспособността на основата на признати лични постижения е общо „правило на играта” за отсяване на добрите от лошите играчи. Но при голяма тежест на индивидуалния творчески резултат, субективно оценяван и самооценяван, проявите на накърненото себеуважение са силно изразени и по-различни. (Тук не коментираме безумно-уравниловъчната система за отчитане на индивидуалния принос на университетския преподавател чрез брой часове в норма, без коефициент за иновативност, уникалност на съдържание и обвързаност с научни изследвания). Специално следва да се открои процесът на академично овластяване, на самосъзнанието да бъдеш нещо специално като основна нишка за всеки нарцисизъм. В университетската професия тя е ярка. В едно от изследванията [13] е предложен представителен резултат за това, че чувството за специална овластеност в университетските среди подпомага нарцистичните изяви. То е свързано със склонност към прояви на нечестност, форми на плагиатство и други кражби както сред преподаватели, така и сред студенти. Те са съчетани с усещане на безнаказаност и типичното за нарцисизма мислене – „аз имам право на това“.
Има отделни проучвания за преобладаващите типове личност в университетската професия. Резултатите сочат, че в академичната общност преобладават личности интроверти, интуитивни, мислещи и отсъждащи при използване на една от класическите скали за типологията на поведението на основата на идеите на К.Г. Юнг (така е в англосаксонския университет – нека направим тази уговорка за ролята на традициите на университетско образование по системата на liberal arts, на социално-културни, икономически и др. фактори). Друго изследване проследява промяната на личностните типове по специалности за период от десет години [14]. Авторите са показали, че има две общи основания за промяна на доминиращите типове в академичната професия: по-голямо присъствие на жени в тази професия и засилената роля на информационните технологии в университетското образование. Резултати за личностните типове са по-добре представени за онези преподаватели и специалности, които подготвят за т.нар. класическите професии (на адвокат, свещеник, офицер и лекар). Най-многобройни са проучванията  за академичната медицина.
Интерес за преподаващи и учещи в стопански и икономически науки представлява анализът на видовете нарцисизъм сред студенти по бизнес администрация в държавни и частни университети [15]. Според него няма разлика в преобладаването на нарцистични черти на личността сред бакалаврите в частните и в държавните университети. Не е установена зависимост между индивидуално равнище на моралното им развитие и нарцистични черти в характера. Резултатите от подобни изследвания са контрааргумент срещу разпространено, но недоказано обществено мнение за предполагаема особена неетичност, арогантност и алчност на хората, готвени за бизнес (студенти в икономически специалности) и правещите бизнес [16].
В социологията на професиите и професионалната етика е възприет класическият подход от разбиращата социология на М. Вебер за дефиниране на идеалния тип на професионалиста [17]. Ставането на всяка професия е свързано с наличието на  конструиран набор от типологични черти. Те не са израз на желано или съвършено поведение, а по-скоро на типичното и нормиращо личностно присъствие в дадена професия. Липсата на идеален тип на професионалиста рефлектира на състоянието на професионалната общност, нейното самочувствие и професионална етика. Отправна точка за дефиниране на идеалния тип професионалист е съвместяването на четирите разновидности рационалност – на целево-рационалното,  ценностно-рационалното, афективно-емоционалното състояние и следването на традиции, обичаи и навици в професионалната дейност.
В психолого-антропологическото осмисляне на професията би могъл да се използва и подходът, свързан с конструкта „базисна културна личност”. Той е прилаган в културната антропология, както и в интеркултурните комуникации, въпреки че е предложен от психолози. A. Kaрдинър, американският последовател на Фройд, работещ именно в направлението на психологическата антропология, предлага да се изведе структура на базисната личност на определена култура на основата на сравнение между индивидуалните черти на личностите в различните общности [18]. С ясно съзнание за разлики в мащабите, когато анализираме личностните прояви в академичната общност, предлагаме по аналогия конструктът базисна културна личност да бъде ползван и за културата на тази професионална група – академичната общност със свои, споделени или не съвсем, ценности. Личността, приемлива в даден етос, както и визиите за нея, могат да се определят и „разкажат“, съществува обща интуитивна представа за чертите и поведението на подобна базисна културна личност. Разбира се, тя не е идеална, а по-скоро е генерализирана представа, съграждана от множество ясно разграничени „стейкхолдъри“ – колеги в университета, сред които разбира се, преподавателите и студентите са водещи.
Конструктът базисна културна личност е възприет в направлението в поведенските науки, свързано с името на Р. Бенедикт и тезата й „личността е от културата“ [19]. Именно Р. Бенедикт  е използвала метафоричните образи на Ницше за два типа (начала) в човешкия характер: Дионисий и Аполон. Дионисий е типът, за който са изчезнали всички граници и норми в постигане на смисъл на съществуване. Аполоновците предпочитат да достигат до ценността на съществуването си по самоовладян, дисциплиниран, планомерен път. По-късно тази традиция е допълнена с митичните персонажи Епиметей и Прометей. Така в хуманитарното знание са намерени образите съответно за типа занаятчия (майстор-творец), пазача (охранителя, война), рационалист и идеалист. Тази типология е основа за бъдещи изследвания на академичния човек в подобен психолого-антропологически ракурс. Могат да се открият аналози на типологизиране в различен контекст, например – в рекламната комуникация [20] и в ситуации, когато професионалистът следва да определи целевата си публика.

6. Академичен нарцисизъм, място на професията и професионална етика

Нарцисизмът в унивеситетската общност, свръзана с проблемите на академичната етика, е самостоятелен обект на осмисляне. В основата на много от тях са заложени социално-икономически причини – в други обществени сфери (политика, спорт, изкуства, бизнес) изявата и победителят са оценени както финансово и материално, така и медийно и публично. Но не и в сферата на науката и висшето образование. Така университетът се възприема като склеротизирала институция, както и хората, които се трудят в нея. А какъв ли е склеротикът-нарцис, е болезнен въпрос. У нас, в една бедна страна,  реформата и възнаграждението във висшето образзование са още по-тежки проблеми. Тук ще формулираме само няколко въпроса, свързани с академичния нарцисизъм и ще посочим примери, които маркират различни перспективи за бъдещ анализ.
•    Всеки индивид, и най-скромният, има склонност да надценява своите способности. Каква е връзката между нарцисизма и организационния герой, важен индикатор за всяка организационна култура? Има ли място за такъв в университетска организация? Кой е академичният герой?
•    Как да се изследват феномените професионална завист и професионална гордост в научно-преподавателските среди, също подлежащи на интерпретиране през призмата на нарцисизма?
•    Какъв тип цвете Нарцис расте на българска почва? Дали това е „професор Айнщайн“ (виж мотото на статията)? Как един сравнителен типологичен анализ на типовете университетски преподавател да отчете спецификата на манталитет и народопсихология в ситуация на европеизиране и глобализиране на висшето образование и реализацията в един по принцип „невидим колеж” на космополитната научна общност?
•    Как да се концептуализира и изследва предполагаем нарцисизъм сред студентите? В литературата съществуват единични проучвания, в които студентският нарцисизъм се свързва със силно изразената нагласа на студентите да бъдат потребители на образователна услуга [21].
•    Как конкретно информационните технологии стават комуникативна среда, подклаждаща нарисизма? Това е факторът, който фундаментално влияе върху самосъзнанието на студента. Децата от малки гледат себе си в мониторчета и когато пораснат и станат посетители (потребители, участници) в една традиционна институция – университета, те трудно могат да бъдат част от нея. Индивидът е себепогълнат и е зает ... да снима себе си. Самата академична институция не е център и инкубатор на граждански добродетели, въпреки че академичната свобода не е отменена и отнета.
•    Как да се анализира персоналния и дисциплинарен субективен опит, за да се съотнесе той с идеалния тип преподавател? На български език търсенето на статии в мрежата за „тип преподавател” дава стотици информационни единици за проекти, международни програми, административни актове за процедури, правила и конкурси. Почти липсват анализи на лични мнения. Обобщението на субективните преживявания на професионален опит не се възприема като научна задача.
•    Как да се определят моралните щети от академичния нарцисизъм, които са в деструктивната мотивация както на студенти, така и на преподавателите? С какво още, освен с краткосрочната ориентация да впечатляваш, би могла тя да се обясни и подържа?
•    Има ли значими разлики по пол във възприемането на фигурата на университетския преподавател? Някои изследвания, например на основата на милиони мнения в интернет форум като Rate My Professor [22], показват, че мъжете са значително по-високо оценявани от студентите, отколкото са жените-преподаватели.

Заключение

Понятието академичен нарцисизъм дава възможност да се изследват академичните професии като подходяща социална почва за цветето на Нарциса. Тук беше предложен концептуален интердисциплинен анализ, направен с оглед разбиране на професионалната идентичност на практикуващия. Устойчивите здравословни отношения в един университет са цел, постигането на която минимизира възможността за деструктивни нарцистични прояви. Въведеното понятие е концептуална рамка, в която се проясняват професионално-етични особености на отношенията в университетска среда и така се стабилизира и оздравява основата за по-добро управление на колегиалната общност.

Литература
1.    LАSCH, Cr. The Culture of Narcissism: American Life in an Age of Diminishing Expectations. New York: Norton; Revised edition. 1991, p. 33-34.
2.    Вж.: http://samvak.tripod.com/journal52.html. Разгледано на 1.03.2016 г.
3.    CAMPBELL, W. & S. CAMPBELL. On the Self-regulatory Dynamics Created by the Peculiar Benefits and Costs of Narcissism: A Contextual Reinforcement Model and Examination of Leadership. Self and Identity, 8, 2009, p. 214–232.
4.    ГРАДЕВ, Д. Социална психология на масовото поведение. Университетско изд. „Св. Кл. Охридски“, С., 1995.
5.    ВЕБЕР, М. Социология на господството и cоциология на религията. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.
6.    KOHUT, H., The analysis of the self. New York: International Universities Press, 1971.
7.    За тайната структура на страхотните беседи. Вж.: https://www.ted.com/talks/nancy_duarte_the_secret_structure_of_great_talks. Разгледано на 14.04.2015.
8.    Вж.: https://www.youtube.com/watch?v=JCQBIx-R7fg. Разгледано на 3.04.2015.
9.    HILL, R.W., G. YOUSEY. Adaptive and maladaptive narcissism among university faculty, clergy, politicians and librarians. Current Psychology. 1995,17 (2/3), p.163-169.
10.    EUN J., N. KIM, N. KEE, K. TAEYUN. The relationship between online game addiction and aggression, self-control and narcissistic personality traits. European Psychiatry 23, 2008, p. 212-218.
11.    SHURDEN, S. Idetifieng the  Effects of  Narcissistic Leadership on Employee Job Satisfaction: a Study within the Accounting Profession. 2014. Вж.: http://tigerprints.clemson.edu/cgi/all_dissertations. Разгледано на 20.02.2015.
12.    ХОРНИ, К. Невротическая личность нашего времени. — М.: Академический проект, 2006.
13.    MENON, М.К., A. SHARLAND. Narcissism, Exploitative Attitudes, and Academic Dishonesty: An Exploratory Investigation of Reality versus Myth. Journal of Education for Business, 2011, 86: p. 50–55.
14.    WALLICK, M., K. CAMBRE. Personality Types in Academic Medicine. J La State Med Soc. 1999, July: 15 (17), p. 378-383.
15.    TRAISER, S., M. EIDHMY. Moral development and Narcissism of Private and Public University Business Students. Journal of Business Ethics, 2011, March, Vol. 99, Issue 3, p. 325-334.
16.    HANSON, W.R., and J. MOORE. Business Student Moral Influencers: Unseen Opportunities for Development? Academy of Management Learning & Education. 2014, 13 (4), р. 525–546.
17.    LARSON, M. The rise of professionalism: A sociological analysis, Berkeley, London, University of California Press, 1977.
18.    LINDHOLM, Ch. Culture and Identity: The History, Theory, and Practice of Psychological Anthropology. New York: McGraw-Hill, 2001.
19.    MEAD, M.  Ruth Benedict. N. Y.,Columbia University Press, 1974.
20.    КАФТАНДЖИЕВ, Хр. Хармония в рекламната комуникация, С., Сиела, 2008.
21.    SCHINGS, S. Are students customers of their universities? 2009. Вж.: http://www.siop.org/Media/News/customers.aspx. Разгледано на 1.03.2016.
22.    Вж.: www.ratemyprofessors.com. Разгледано на 1.03.2016.



* Участието на двамата съавтори е равностойно. Кратък вариант на този текст беше докладван на Международната конференция „Мениджмънт и инженеринг“ на Стопански факултет, Технически университет – София през юни 2015 г.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Сотирова, Даниела, Маринов, Билиан. Akaдемичният нарцисизъм  // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2016, №26. Available from: [ www.media-journal.info ]

 



 

 

 

дата на публикуване: 13.03.2016, Неделя, 06:51
прочетена: 2803 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: