Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
25 Април 2017 г., Вторник

Култура

Принтирай E-mail

Персонализация на медийното съдържание чрез музикалните стрийминг услуги

Брой 29 / Октомври 2016 г.
Медии и обществени комуникации

Елена Кирилова

Резюме:

Музикалната индустрия преживя големи промени. През годините нейният бизнес модел се трансформира. Това се дължи на различни процеси - от дигитализацията до медийната конвергенция. Родиха се стрийминг услугите. Вече говорим за нов бизнес модел, за софтуер, който промени начина, по който дистрибутираме, промотираме и потребяваме музика. Навизането на стрийминг услугите напълно променя музикалната индустрия. А Spotify е може би най-добрият пример за тази трансформация.

 
Ключови думи: музикална индустрия, музикален стрийминг, дигитализация, конвергенция, дигитална трансформация, бизнес модел, Spotify

 

Summary:

Тhe music industry has experienced major changes. Over the years, its business model has changed. This is due to different processes - from digitization to  media convergence. We saw the rise of streaming services. Now we are talking about a new business model, we are talking for software that changes the way we distribute, promote and consume music. The pervasive presence of music streaming is completely changing the music industry right now. And maybe Spotify is the best example for this transformation.

Key words: music industry, music streaming, digitalization, media convergence, digital transformation, business model, Spotify

 

През последните десетилетия не една индустрия стана жертва на промените, свързани с новите технологии и навлизането им в ежедневния живот на хората. Музикалната индустрия е може би най-ясният пример за това, при това от гледна точка на индустрия, която дълго време отказваше да погледне реално на проблема и да осъзнае, че трябва да се модернизира бързо, а иновациите са неизбежни.

След годините на спад на продажбите на сингли и албуми, музикалната индустрия най­сетне откри хода, който да ѝ помогне да се върне към растежа. Ако в миналото тя разчиташе на музика на физически носители ­ плочи, касети, дискове, днес тя залага на друг тип устройства ­ компютри, смартфони и таблети, защото потреблението на музика днес преминава все повече през интернет. Докато по­възрастните потребители все още до някаква степен изпитват известни предпочитания към физическите носители, то за по­младите притежанието на музикални произведения не е толкова важно. На преден план излиза лесният достъп до нея. В този смисъл разпространението на мобилни устройства и достъпът до интернет са от ключово значение за успеха на музикалната индустрия.

По време на трудните години за музикалната индустрия беше ясно, че те се влияе от технологични, обществени и икономически процеси. Големият въпрос беше какво ще бъде влиянието на технологиите върху този бизнес и как ще се променят потребителските навици и нагласи, доколко това ще повлияе на звукозаписните компании и на всички, участващи в индустрията по един или друг начин.

До известна степен вече можем да дадем отговор на този въпрос, като разгледаме как музикалният бизнес трансформира начина на дистрибуция на своите продукти. Продажбите на сингли и албуми се пренесеоха в интернет. Същевременно се появиха и други възможности за достъп до музика във виртуалното пространство. Именно тук се намеси стриймингът.

Раждането на дигиталните продажби в новите платформи доведе до неочаквани изненади за голяма част от пазарните участници. Изключително важни трансформации се случиха и през последните 15 години. В тази връзка статистиките, които Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) издава ежегодно, предлагат възможност за проследяване на процесите, протичащи в музикалния бизнес и начините, по които те влияят, както върху пазарните участници, така и върху крайния потребител ­ обикновеният слушател. Защото музикалната медия се превърна в огромна музикална платформа, която знае какво обича и какво не потребителят.

Говорейки за промените в музикалната индустрия, няма как да не обърнем специално внимание на раждането на нови бизнес модели. В случая ги виждаме отчасти в лицето на стрийминг услугите. Тези нови модели са последствие от медийната конвергенция. И макар процесите, свързани с конвергенцията да започват още през 70-те години, виждаме ясното им отражение десетилетия по-късно. Тук трябва да обърнем внимание по-скоро на икономическия аспект, от гледна точка промените във веригата на стойността. Стрийминг платформите включват различни части от стойностната верига в смисъла на обединяването на промоцията и дистрибуцията например. По този начин се използват едни и същи ресурси за два ключови етапа от цялата верига, при това тези ресурси са изцяло дигитални. Наблюдава се интеграция на определено технологично ниво, от гледна точка навлизането на новите технологиите и иновациите в тази сфера. [1]

Конвергенцията доведе до създаването на цяла медийна екосистема, благодарение на което вече говорим не за верига на стойността, а цяла мрежа на стойността, защото „стойността се създава от верига от (обвъзрани) мрежи“ [2].

Благодарение на всичко това говорим нови бизнес модели и възможност за изместване на конвенционалните услуги, като се стига до промени, както в начина да дистрибуция и промоция, но и в начина на потребление на културния продукт. Става дума за раждането на нови мултиплатформени предприятия в медиите и в частност в аудиовизията, така че музиката също е част от тази конвергентна среда.

Хенри Дженкинс разглежда конвергенцията от гледна точка на нарастващите потоци от съдържание в медийните платформи [3]. Днес стрийминг услугите показват именно това – нов вид платформи и от мрежови тип, които предлагат лесен и удобен достъп до огромни обеми от информация. Този нов вид медийни платформи са характерни все повече за аудиовизуалната индустрия, в лицето на услуги като Spotify и Netflix например.

Майкъл Латцър посочва, че последствията от медийната конвергенция съвсем естествено се отразяват в културните индустрии. Той акцентира на технологиите, свързани с дигиталните медии, които тласкат въпросните индустрии нагоре и диктуват развитието им през последните десетилетия. "Ето защо проучванията на медийната конвергенция, както на подходите, така и на резултатите, са свързани с по-голямото разбиране на дигиталната творческа икономика" [4], допълва в анализа си той.

Австралийската агенция по медии и комуникации определя медийната конвергенция като "феномен, при който дигитализацията на съдържанието, както и стандартите и технологиите за пренос, и показа на дигиталното съдържание, размиват традиционните разграничения" [5] в медиите от гледна точка на създаването, дистрибуцията и показа.

Именно това видяхме и при музикалната индустрия. Дигиталните услуги успяха да обединят в едно няколко компонента от цялата верига. Но нека обърнем по-специално внимание на стрийминга, като актуален пример за всичко това.

 

1.  Дефиниране на музикалния стрийминг

Днес все повече онлайн платформи предлагат не възможност за купуване на даден музикален продукт, а плащането за абонамент за легално слушане на музикални произведения с изключително високо качество на звука онлайн в така наречените стрийминг услуги. Това се случва без необходимостта от сваляне на копие на дадените песни и албуми.

Тук стигаме до необходимостта да дефинираме музикалния стрийминг като понятие. BBC определя стрийминга като “слушане на музика или гледане на видео в реално време, вместо да е необходимо свалянето на файл и гледането му на компютър по­късно”. BBC допълва, че стриймингът се е превърнал в нещо много разпространено, най-­вече благодарение на популярността на интернет радиостанциите и на различните услуги за видео и аудио “по поискване”, които са базирани отново в мрежата [6].

Всъщност голяма част от стрийминг платформите позволяват абсолютно безплатното слушане на музика и радио, базирано на вкусовете на потребителя, но с наличието на реклами. Все повече музикални почитатели по света предпочитат да плащат за абонаменти в услуги като Spotify, Deezer, Tidal, Apple Music, за да слушат музика без реклами.

До голяма степен популярността на стрийминг платформите се дължи на факта, че те работят с добре разработени алгоритми, които бързо и лесно откриват какви са потребителските вкусове и предпочитания. Те създават персонализирани плейлисти на базата на това, благодарение на което музикалните фенове няма нужда да търсят сами музика ­ тя пристига сама при тях, при това с голям шанс да им хареса. Рекламите пък са начинът тази услуга да се превърне в нещо, от което може да се печели.

Музикалният стрийминг е интересен пример за съвременната електронна търговия и начина, по който се развива тя. В момента актуалният​ лидер на пазара Spotify от Швеция има по последни данни около 20 млн. платени абонати и общо 78 млн.потребители. Apple Music обаче вече има над 11 млн. абонати и започва да настига френския си конкурент Deezer, който има 16 млн. активни потребители месечно и 6млн. платени абонати по цял свят [7]. Napster и Rhapsody [8] имат 3 млн. потребители,докато стрийминг услугата на рапъра Джей­Зи Tidal има 770 хил. абонати [9]. Тези данни само подсказват колко големи възможности се откриват пред музикалния бизнес посредством новите канали за продажба.

Не бива да пропускаме факта, че тези платформи дават възможносто за лесна комуникация между потребителите си, независимо къде по света се намират те. Освен това стрийминг услугите са чудесен пример за все по­голямото търсене на близост на компаниите с потребителите. Персонализираните услуги, показването на по­специално отношение и близост до клиентите, е това, което движи напред не само музикалната индустрия.

Стрийминг услугите са се превърнали в особено важен елемент от музикалната индустрия и по­специално в каналите за дистрибуция на съдържание. Последния доклад на Next Big Sound, която събира данни от YouTube, Spotify, SoundCloud, Pandora, Rdio, Vimeo и Vevo, показва, че само през първите шест месеца на 2015 г. броят на песните, които са изслушани чрез стрийминг, е преминал границата от 1 трлн. За сравнение според Next Big Sound за цялата 2014 г. техният брой е достигнал 450 млрд. Този огромен ръст показва, че въпросните платформи се движат в правилната посока от гледна точка на това, че потребителите ги предпочитат все повече и виждат в тях лесен, удобен и приятен начин за слушане и откриване на нова музика посредством онлайн канали.

 

2. Персонализация на съдържанието

Трябва да отбележим, че персонализацията на съдържанието не е нещо типично за доставчиците на музикални услуги или на такива, предоставящи достъп до видео. Тук говорим за тенденция, свързана с пренасяне на голяма част от съдържанието, което хората достъпват, в интернет пространството. Всичко това предполага събиране на информация за самия потребител и извършването на анализ на тези данни, които позволяват подробно опознаване на навиците и предпочитанията на отделния човек. Това в еднаква степен важи и за стрийминг услугите, които умело се възползват от своите огромни бази от потребителски данни не само за да печелят повече рекламодатели с възможностите си за по­точно таргетиране, но и от факта, че могат да измислят нови и нови начини да поднасят все повече съдържание на хората и то по начин, по който да им харесва и да ги забавлява.

В своето изследване “The Evolution of Music Consumption: How We Got Here” журналистът Дан Олбрайт следва всички стъпки в развитието на начина, по който хората слушат музика през годините и засяга различните носители на това съдържание, започвайки от фонографа и завършвайки със стрийминг услугите. Разглеждайки Pandora, като една от популярните подобни платформи, той отбелязва, че технологията, която тези услуги използват, предлага възможност за представянето на хиляди групи и изпълнители на хората по света [10]. По този начин се предлага различно преживяване на онлайн потребителя. Именно фактът, че отделният слушател се поставя в центъра на стрийминг платформите, говори ясно, че те залагат директно на персонализацията на услугата, пречупването ѝ през личното преживяване и индивидуалните музикални препоръки. Т.е. говорим за големи потребителски бази, в които отделният човек се разглежда като “специален”, със собствени вкусове и предпочитания.

В изследването си “Dynamic Personalisation of Media Content” авторите Малхейро, Фос, Пелетейро, Бургило и Майкик посочват още през 2011 г., че персонализирането на съдържанието, което се подава до потребителите, е най­новото предизвикателство пред създателите и доставчици на медийно съдържание [11]Тазгодишното проучване SMG Media Futures 2016, което е насочено към прогнозирането на тенденциите в медиите през следващите 12 месеца, дава ясно предупреждение към собствениците на медии, че е необходимо да увеличат размера на инвестициите си в нови технологии, които подобряват потребителското преживяване, както и върху възможностите за персонализация на съдържанието. Тексът сочи още, че ако те не направят това, могат да се сблъскат със спад на рекламните си приходи [12]. В този смисъл персонализираните услуги са разглеждани като двигател на растежа. Тези на музикалните стрийминг услуги са едновременно насочени към много потребители, но им предлагат преживяване, което е уникално за тях. До голяма степен това се дължи на факта, че музиката като изкуство е свързана силно с личните емоции и преживяването на човека като отделна личност, пречупването на изкуството през собствената призма на опита, потребностите, вкуса, моментното настроение, нагласите  други.

В аналитичната си статия “Context: The future of music streaming and personalisation?” предприемачът Александър Пасан посочва, че стратегията за персонализация е печеливша за всички страни, включени в нея:

 ●          Потребителите, които остават доволни, че откриват нови изпълнители, които им харесат, като изборът е базиран на предишното им поведение в платформата и това на техните приятели. Те харесват факта, че платформата наистина разбира какво биха желали да слушат на по­късен етап.

 

●          Изпълнителят се радва на бърз достъп до самите слушатели, което му генерира повече стриймове (слушания чрез стрийминг) и известни приходи. Най­ключовото в случая остава възможността да превърнат обикновените слушатели и потребители на стрийминг услуги в свои запалени фенове.

 

●          За стрийминг платформата, защото успява да задържи активните потребители и дори да добавя още и още към своята база. По този начин тя си набавя все повече потребителска информация, на която прави задълбочен анализ. Разглеждат се песните/албумите, които са харесвани, продължителността на слушане, споделяния и други. От всичко това се правят изводи, които подсказват какво се харесва на хората и се реинвестира в нови функции на услугата [13].

Нека разгледаме начините, по които едни от най­популярните музикални стрийминг услуги успяват да персонализират своите предложения до потребителите.

 

3. Форми и функции на персонализацията в социалните мрежи

Настоящото изследване се фокусира върху две особено популярни стрийминг платформи, които са смятани за пионери в областта и търсят различни начини за персонализиране на съдържанието, така че да задоволят потребителските желания. На първо място това е Spotify, която в момента е най­голямото име в света на стрийминга и диктува голяма част от тенденциите в сферата. На второ място ще разгледаме една по­стара услуга, която днес се сблъсква със сериозни финансови проблеми, но е добър пример за търсенето на канали за персонализация на музикалните услуги, базирани в мрежата.

 

3.1. Spotify

Spotify, която е най-­голямата стрийминг услуга в света по брой потребители, стартира още през 2006 г. и е дело на шведска компания. Тя е създадена с идеята да предлага голям музикален каталог, получен чрез лицензи от множество звукозаписни компании. Платформата дава възможност на своите потребители, независимо дали плащат или не, да слушат и създават плейлисти, които могат да споделят със свои приятели, както вътре в самата платформа, така и чрез други сайтове и мрежи (Facebook например).

Spotify в момента е една от най­внимателно следените компании в бранша, тъй като е пионер в областта и е една от платформите, които диктуват новите тенденции в музикалния стрийминг. Тя е смятана за най­големия конкурент на Pandora (виж следващата точка) и се сблъсква с най­голяма заплаха от страна на Apple Music ­ нова стрийминг услуга, която бързо набира сили. Една от основните причини за успеха на Spotify се дължи на факта, че предлага изключително персонализирани услуги на потребителите си. Нека разгледаме всяка от тях подробно.

 

3.1.1. Създаване на профил

Още при създаването на акаунт в Spotify потребителят се сдобива със собствен профил, който може да персонализира по няколко начина. На първо място платформата го подканя да сложи снимка на профила си, която да го отличава от останалите. След това той има възможност да избере на какъв език да ползва услугата, дали да споделя активностите си в социалните мрежи, както и с други хора в самата стрийминг платформа, да показва топ изпълнителите, слушани от потребителя, на най­челни позиции на началната страница и дали да споделя статистики за слушаната музика в друга онлайн платформа ­ Last.fm.

При избор на опцията “Разгледай акаунта” (View Account), Spotify изпраща потребителя в отделна страница, в която той също може да избира между различни опции. Сред тях се нарежда възможността дали да използва безплатната или платената услуга (съответно да заплати, ако желае второто), дали да ползва специалния план за семейна отстъпка, да тества безплатно (ако не го е направил) услугата за определен период от време, да смени паролата си, да възстанови плейлисти, които е изтрил отдавна и да прецени какви известия иска да получава от стрийминг услугата. Всичко това има за цел да направи потребителското преживяване максимално приятно и лесно.

Същевременно Spotify изисква основна информация за потребителя, която той споделя още при регистрирането ­ от коя страна е, на коя дата е роден, имейл и потребителско име, с които се регистрира. Тях той може да смени, ако желае.

 

3.1.2. Следване

Всеки потребител има възможност да открива свои приятели, близки и познати, които също използват платформата. Това се случва чрез алгоритъм, който свързва профила в Spotify с този във Facebook или други социални мрежи, като тази функция се ползва единствено с разрешението на потребителя на услугата, защото е свързана с достъп до данни, които са лични и са публикувани в друга част от онлайн пространството.

Потребителите на стрийминг услугата могат да намират и други потребители, които по никакъв начин не са свързани с тях, но са лидери на мнение например или са известни личности. Идеята на откриването на други хора в платформата е да се използва функцията за “следване”, при която профилът на потребителя се свързва с този на другия и има достъп (ако такъв е позволен от втория човек) до плейлистите, които човекът е споделил и следва. Същото може да бъде направено и с профилите на радиостанции например, защото голяма част от музикалните медии и изпълнители също разполагат с профили в Spotify и ги ползват като канал за достигане до повече хора.

 

3.1.3. Радио

Радиото е една от първите функции, които Spotify включва в своята платформа. То работи чрез сложен алгоритъм, който следи какво слуша и харесва потребителят в платформата. На тази база се “ориентира” и какво да му предложи за слушане.

Предимството на персонализираното радио се крие в това, че докато слуша, човек може да избира песните, като има две възможности ­ да ги “хареса” виртуално или да ги добави в собствена плейлиста. Самият изпълнител пък може да бъде “последван” също чрез радиото.

 

3.1.4. Споделяне

Всеки потребител има възможност да общува свободно с останалите хора, които ползват Spotify. Това се случва чрез възможността за изпращане на лични съобщения, които до голяма степен наподобява тази в социални мрежи като Facebook. Самите съобщения са видими само за двамата участници в разговора и са под формата на чат, какъвто познаваме добре от миналото. Предимството на Spotify се крие в това, че при отварянето на всяка отделна песен, албум, плейлиста или канал на даден изпълнител може да бъде открит бутон “Сподели”, който предлага възможност да изпращане на музикалното произведение до отделен човек на лично съобщение, до всички хора, които “следват” потребителя или да публикува линк в три социални мрежи ­ Facebook, Twitter и Tumblr, като има възможност за избор на само една или две от тях. В този смисъл профилът в Spotify може да се свързва лесно с този в най­популярните социални мрежи и да се превърне в източник на съдържание за тях.

 

3.1.5. “Твоята музика”

Може би най­важният елемент от платформата на Spotify се крие в разделя “Твоята музика”. Той събира всичко, което потребителят е “харесал” и “последвал” ­ песни, изпълнители или плейлисти (препоръчани от услугата или такива на приятели). Същевременно в там се намират и всички лични плейлисти на потребителя, списък и реални плейлисти на всички песни, които е харесал или отбелязал със звезда. Във вътрешните секции “Албуми” и “Изпълнители” пък Spotify препоръчва такива, които биха се харесали на потребителя, като са съобразени с неговия вкус. Препоръките се генерират автоматично от алгоритъм, който следи слушаното и харесваното от дадения акаунт.

 

3.1.6. “Discover Weekly”

Анализаторите, които следят музикалната индустрия, смятат, че функцията, която

Spotify представи през 2015 г., е отговорна до най­голяма степен за успеха на Spotify. Става дума за “Discover Weekly” ­ персонализиранa плейлистa, който всеки потребител получава всеки понеделник. Плейлистата е съставена от 30 песни, които според алгоритъма на Spotify е вероятно да се харесат на потребителя, тъй като са съобразени с неговия вкус. Предимството на тази функция се крие именно в името ­ “discover” (от англ. ез. “откривай”), което подсказва, че голяма част от преживяването в стрийминг услугите е свързано с откриването на нова музика. Но заради забързаното ежедневие и все по­малкото търпение на потребителите, Spotify се опитва да скъси значително времето на “откриване”, доставяйки съдържанието директно при потребителя, а самата селекция на най­добрите музикални произведения оставя в неговите ръце.

 

4. Заключение

Общото между модерните стрийминг платформи е, че в центъра им в еднаква степен стоят, както музиката, така и отделният потребител. Тези услуги са едновременно насочени към масовия потребител и рядко се специализират само в определен стил, но въпреки това гледат на всеки човек като на отделна личност, която има пределени вкусове и предпочитания. В този смисъл можем да кажем, че съвременният потребител на стрийминг услуги обича да бъде “ухажван”, да се чувства специален от факта, че услугата познава неговите желания и доброволно му предоставя съдържание само и единствено за него. Персонализирането на медийното съдържание е двигател за растеж на самите платформи, защото кара потребителя да се чувства привилегирован, разбиран и улеснен. Новите услуги прескачат бариерите, свързани с търсенето на музика, защото съдържанието вече пристига само.

Не бива да забравяме, че тази персонализация се дължи най­-вече на технологичните постижения, които позволиха използването на изкуствения интелект за разпознаване на потребителските вкусове. Същевременно тя е свързана и с особеностите на една епоха, в която интернет свързаността по различни начини улеснява хора дори в начина, по който достъпват и слушат музика. От друга страна дава възможност на компаниите не само да предлагат по­персонализирани услуги, но и да познават в изключителни детайли своите потребители и клиенти. Последното означава и нови възможности за още по­тясно таргетирана реклама, което е ключов показател за растежа на приходите на въпросните организации.

От бизнес гледна точка персонализацията на медийното съдържание е свързана с доста инвестиции в създаването на платформи и разработването на специални алгоритми, които да работят в тях, но същевременно предлага друг поглед към рекламния пазар и бизнес модела като цяло.

От потребителска гледна точка изграждането на профил се е превърнало в особено важна част от цялостното преживяване. То е не просто забавление, а начин за показване на елементи от характера, изграждане на един виртуален образ ­ такъв, какъвто ни харесва.За самите потребители стриймингът е свързан най­вече с удобството, защото означава лесен и бърз достъп до огромни музикални каталози. Единственото, което е необходимо, са интернет връзка и регистрация в определена платформа. Именно това е много характерно за дигиталната ера ­ онлайн връзката предполага изключителни улеснения, предимства и възможности за потребителя. Той не просто има бърз достъп до музика, на него му се предлага музика, която подхожда на вкуса му”. В този смисъл можем да кажем, че позлващите стрийминг услуги са обгрижвани от различни софтуерни продукти и алгоритми по начин, който не е досаден и прекалено натрапчив, а е по­скоро приятен и желан.

 

4.1. Бъдещето

Според Александър Пасан бъдещето на стрийминг услугите е свързано с персонализацията, базирана на контекста. Авторът говори за нещо много просто. По думите му е напълно възможно софтуерни приложения като Runkeerper, което измерва физическите показатели на тялото на потребителя и неговата активност, ще може да разбира кога човек е на тренировка и да му пуска по­ободряваща музика например. Сред другите примери е автоматичното пускане на парти плейлистa в мига, в който  потребителят се озове на събиране с приятели, които е отбелязано в неговия Google календар [14].

Според най­новия доклад на IFPI ­ “Digital Music Report 2015” абонаментните услуги са сърцето на музикалния портфолио бизнес. Същевременно индустрията продължава да “прегръща” все по­силно новите модели на стрийминга и абонаментите, като ръстът на приходите от тях на годишна база е 39%, докато дигиталните продажби на музика са спаднали с 8 на сто през същия период. Броят на хората, които си плащат за абонаментни услуги, се е увеличил с 46,4% до 41 млн. души [15]. Тези данни не могат да бъдат пренебрегнати от музикалната индустрия, защото чертаят пред нея пътеката, по която тя трябва да върви ­ на онлайн дистрибуция и силна персонализация.

Не можем да кажем, че музикалната индустрия е спряла да се променя. Трансформацията ѝ продължава, отново под влияние на медийната конвергенция. Вероятно през следващото десетилетие ще видим още големи промени, било то свързани със стрийминга или не. Комбинирането на услуги в музикалната сфера в общи мрежи и цели платформи продължава. Те не спират да се развиват с всеки изминал ден, а новите технологии, като изкуствения интелект например, ще играят все по-голяма роля за тях.

 

Бележки:

[1] Томова Б., Андреева Д., „Българските медии: икономически принос в трансформираща се среда” в сборник “Икономически и професионални трансформации в конвергентна медийна среда”, 2016г.,  http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/SBORNIK-za-Nyu-media-21.pdf (достъп. http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/SBORNIK-za-Nyu-media-21.pdf (интернет, достъп: 23.12.2016 г.)
[2] Томова Б., Андреева Д., „Българските медии: икономически принос в трансформираща се среда” в сборник “Икономически и професионални трансформации в конвергентна медийна среда”, 2016г., http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/SBORNIK-za-Nyu-media-21.pdf (достъп. http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/SBORNIK-za-Nyu-media-21.pdf (интернет, достъп: 23.12.2016 г.)
[3] Henry Jenkins, Convergence culture. When Old and New Media Collide (New York: New York University Press, 2006), 2, 282
[4] [1][1] Latzer, Michael, “Media Convergence”,  http://www.mediachange.ch/media/pdf/publications/Latzer2013_Convergence.pdf (интернет, Достъп: 20.12.2016 г.)
[5] Australian Communications and Media Authority, Digital Australians—Expectations About Media
Content in a Converging Media Environment: Qualitative and Quantitative Research Report (2011), 7.
[6] BBC, “What Is Streaming”, http://www.bbc.co.uk/webwise/guides/about­streaming. (Интернет. Достъп: 14.02.2016 г.).
[7] O’Kane, Sean. “Apple Music now has over 11 million subscribers”,
[8] MusicBuisnessWorldWide, “NAPSTER (AND RHAPSODY) NOW HAS 3 MILLION LEGAL, PAYING
 
SUBSCRIBERS”,
(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)
[9] Butterly, Amelia. “Jay Z says Tidal is `doing just fine` with 770k subscribers”, http://www.bbc.co.uk/newsbeat/article/32475661/jay­z­says­tidal­is­doing­just­fine­with­770k­subscribers​,(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)
[10] Albright, Dann. “The Evolution of Music Consumption. How We Got Here”, http://www.makeuseof.com/tag/the­evolution­of­music­consumption­how­we­got­here (интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)
[11] Malheiro, Benedita; Foss, Jeremy; Burguillo, Juan,Dynamic Personalisation of Media Content“ http://ieeexplore.ieee.org/xpl/articleDetails.jsp?tp=&arnumber=6103497&url=http%3A%2F%2Fieeexplore.ieee.org%2Fxpls%2Fabs_all.jsp%3Farnumber%3D6103497(Интернет. Достъп: 18.12.2016 г.)
[12] Mumbrella, “Media owners urged to up investment in personalisation or face limited ad growth”, http://mumbrella.com.au/smg­media­futures­media­personalisation­growth­346384.(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)
[13] Passant, Alexandre. “Context: The future of music streaming and personalisation?”. http://apassant.net/2015/01/05/context­future­music­streaming­personalisation/​(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)
[14] Passant, Alexandre. “Context: The future of music streaming and personalisation?”. http://apassant.net/2015/01/05/context­future­music­streaming­personalisation/(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)

[15] IFPI, “Digital Music Report 2015”,​http://ifpi.org/digital­music­report.php​(Интернет. Достъп: 16.02.2016 г.)

 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кирилова,  Елена. Персонализация на медийното съдържание чрез музикалните стрийминг услуги. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2016, №29. Available from: [www.media-journal.info]

 

 

 

 

 

 

 

дата на публикуване: 27.12.2016, Вторник, 09:12
прочетена: 618 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: