Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
25 Април 2017 г., Вторник

Култура

Принтирай E-mail

Пирати в мрежата – интелектуален обир или право на достъп до култура?

Брой 30 / Януари 2017 г.
Медии и обществени комуникации

Екатерина Титова

Резюме:

Глобализацията оказва съществено влияние и върху културата чрез нововъведения в дигиталния свят. Увеличаването на количеството хора, които са на достатъчно добро ниво на работата с компютри и софтуер, както и неконтролираният достъп до голямо количество съдържания, са двете основни предпоставки за киберпрестъпността. Тя се свързва с незаконни или неправомерни дейности, извършвани чрез компютри и/или смарт устройства, като се използват световните електронни мрежи. Важен неин елемент е пиратството, което се отнася до незаконното копиране на софтуер и игри, филми, музика и други дигитални записи.

Ключови думи: интернет, култура, пиратство, нови технологии, торенти, peering

 

Summary:

In the recent years, the world globalization is increasingly starting to impact on the cultural values ​​that form the people’s worldview. The impact of new technologies are changing the cultural produce and how they spread. Now days – Cyberspace is a prerequisite for the promotion and shortcuts to audience for cultural products. Consumers have enormous freedom and access to a rich resource and creativity of many artists. Uncontrolled access to relevant content is one of the basic premise of illegal and irregular activities such as piracy – copying software and games, movies, music and other digital records. The following article examined various cases of sites distributing illegal content in the online environments and their copyright violations. In additional it is also tracing for two positions: defenders and opponents of piracy and the way in which culture itself is changing as a result of our environment.

Keywords: Internet, culture, piracy, new technologies, torrents, peering

Увод
Светът около нас е силно динамичен, постоянно се развива и променя, в следствие на което се появяват нови технологии. Те все повече започват да проникват и заемат място в живота ни, един от най-емблематичните и ярки примери е пристрастеността и зависимостта към най-скъпоценния ни аксесоар – смартфона. Именно чрез него се променя светогледът ни за информацията и комуникацията, както и за пространството и времето. Тази модерна електронна форма за комуникация със своя глобален обхват и интерактивност променя необратимо съвременната култура. Киберпространството предлага огромна свобода на потребителя в много аспекти на културния, политическия и социален живот, като всеки има възможност да направи важния избор и да се представя за такъв какъвто иска да бъде.
Глобализацията оказва съществено влияние и върху културата чрез нововъведения в дигиталния свят. Има свидетелства за възникването на световна култура, изразена чрез сливането и популяризирането на все повече стилове в музиката, изкуството, литературата, както и съобразно лесния достъп до тях. Според медийния изследовател Любомир Стойков „културата е най-сложното въздействие на околната среда върху индивида, чрез знания, вярвания, закони, морални норми, обичаи, социални навици, способности и поведения.“[1] Именно въздействието на новите технологии създава едно ново поколение, което е основният носител на културните промени. Онлайн средата предоставя възможността за изява пред аудитория от целия свят чрез споделяне на авторски произведения. Също така всеки потребител може да бъде изследовател и иноватор. Свободата, която предоставя интернет за създаване и споделяне, отправя голямо предизвикателство към света на ожесточената конкуренция.
Онлайн пиратството – кражба на идеи и продукти
Увеличаването на количеството хора, които са на достатъчно добро ниво на работата с компютри и софтуер, както и неконтролираният достъп до голямо количество съдържания, са двете основни предпоставки за киберпрестъпността. Тя се свързва с незаконни или неправомерни дейности, извършвани чрез компютри и/или смарт устройства, като се използват световните електронни мрежи. Важен неин елемент е пиратството, което се отнася до незаконното копиране на софтуер и игри, филми, музика и други дигитални записи. Това е относително лесен процес, който чрез копиране на определена информация и качването ѝ в онлайн пространството се осигурява свободен достъп за изтегляне от останалите потребители. В процеса на дигитализация и модернизация на медиите, копирането и произвеждането на екземпляри с качеството на оригинала е много по-лесно осъществимо.[2]
Според изследователите Бардеу и Данет първите потребители на интернет създават нововъведения и са „пирати в гръцкия смисъл на думата perayo, означаващ „да се опитам да“, „да пробвам шанса си в приключението“.[3] Липсата на легално официално определение на компютърното пиратство в международен план, води до множество дискусии и въпроси. В неговата основа от една страна е насилственото посегателство спрямо чужда собственост – творба, закриляна от авторското право. Правата на автора се считат за нарушени, когато друго лице е използвало произведението без изричното съгласие на автора. От друга страна подобно деяние може да се възприема и като форма на популяризиране и подпомагане на творците.
Особено гореща тема, засягаща културата като цяло и свързаните с нея различни видове бизнес, е именно заимстването или кражбата на идеи и авторски произведения като книги, музикални произведения, компютърни програми и др. Общуването от типа „много към много“ е съществена особеност на интернет пространството, която създава предпоставки за евтино създаване и разпространяване на културни продукти. Тези предпоставки изискват по-голям контрол от страна на авторското право, но за съжаление на лице е невъзможността юридически да бъде реализирано.
Сайтовете, предлагащи нелегални копия или изтегляне на нелегален софтуер, игри, филми и музика, са хиляди. Още в началото на ХХI век започват съдебни дела против онлайн пиратството, насочени точно към такъв тип сайтове, които обаче завършват с различен успех. Незаконното копиране и дистрибуция на защитени авторски произведения събужда множество дискусии. Част от хората смятат, че борбата с пиратството трябва да се води срещу този, който предоставя за свободно разпространение произведения без платени авторски права, а не срещу този, който ги ползва. Лесният и безплатен достъп до културата са сред основните фактори, така че аудиторията масово да се възползва от предоставената ѝ възможност. Крайният потребител има нужда да консумира интелектуални продукти, без да се притеснява, че може да бъде преследван за това. Често единственият начин да се достигне до съответното културно произведение е чрез торент сайтовете, които предлагат богат архив във всички направления и посоки. В много части на света филмите достигат със значително забавяне от световната им премиера, което също стимулира аудиторията да ги търси онлайн.
От друга страна неконтролираният достъп до авторско съдържание води до унищожаването на икономическата стойност на съответното произведение и неговото обезценяване. Последствията са финансова криза в бранша и загуба на множество работни места. В своя защита използващите нелегални интернет практики смятат, че по този начин спомагат за популяризирането на съответните произведения. Според тях загубите и кризата в бранша са силно преувеличени. Медийният изследовател Милад Дуеи коментира този дискусионен въпрос по следния начин: „Текущите културни войни във връзка с авторското право и интелектуалната собственост фактически имат за залог бъдещето на дигиталната компетентност, нейните икономически последици и възможните нови бизнес модели... Вероятно днес имаме нужда от дигитална реформация, способна да окуражи дигиталната компетентност в овладяването на нови културни хоризонти.“[4] И добавя: „Този първоначален разрив отразява – или по-скоро синтезира – множеството разриви, пред които нашето общество е изправено, докато непрекъснато интегрираме все повече технологии във всички аспекти на ежедневния си живот.“[5]
Средства за незаконно разпространение на културни продукти
Основният начин за нарушаване на авторското право в интернет е използването на „пиър ту пиър“ (от англ. „peer-to-peer“) технология. Тя дава възможност за компютърно и мрежово разпространение на файлове, различни като характер, размер и съдържание. Потребителите, участващи в процеса – т.нар. „пиър“, обменят отделни малки порции от информация помежду си, като едновременно всеки един от тях се явява както потребител, така и като доставчик на съдържание. Незаконно копиране и дистрибуция на защитени авторски произведения, без разрешение на автора е нарушение и всеки носител на авторскоправни правомощия има правото да ги защити чрез сезиране на правоприлагащите органи – съответно съда или прокуратурата.[6] Дигиталните права са от съществена важност за бъдещето ни развитие, защото дават отражение върху новите модели на обмен и пренос на информация и културни продукти, които рефлектират върху дигиталната идентичност и развитието на нови бизнес модели.
Разпространението и споделянето на културни произведения най-често се осъществява чрез т.нар. торент сайтове. При тях съхраняването на големи масиви от данни се осъществява върху група от сървъри или персонални компютри, но разпространяването на самата информация се извършва успоредно и никога изцяло и само от едно място или от един потребител. Обменът на цифрово съдържание се извършва свободно, без значение дали е придобито законно или незаконно може да бъде споделено с останалите потребители.
Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е приет през 1993 г. и урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведения на литературата, изкуството и науката. В него са посочени закриляните обекти, разяснени са носителите на авторското право, съавторството, както и възможностите за свободно използване на произведения. Необходимостта от такъв закон е продиктувана от все по-зачестилите нарушения и кражба на авторско право. То възниква със създаване на произведението, което означава, че не е необходима регистрация или друго действие, както например патенти, търговски марки, регистрации и др. Съгласно чл. 3 на ЗАПСП обектите на авторско право са литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми, музикални произведения, сценични произведения, филми и други аудио-визуални произведения, произведения на изобразителното изкуство, приложното изкуство, дизайна, произведения на архитектурата, фотографски произведения, проекти, карти, схеми, планове, периодични издания, енциклопедии, сборници и много други.[7] Поради сложната структура и множеството варианти на защитаваните обекти, законът може да бъде тълкуван в различна полза и оставя отворен прозорец.
Авторско право и интернет
Интересна инициатива и тълкуване на авторските права предлага и американският учен Лорънс Лесиг. Той създава основни договори и правила, отнасящи се до авторското право, които впоследствие разгръща в творческа общност. Неговата глобална мрежа включва около 500 изследователи, юристи и доброволци, които представляват общността в над 85 страни по света. В пряко сътрудничество с неправителствени организации, университети и обществени институции самите те подпомагат всеки един регион с подходящ метод за тълкуване и прилагане на авторските права върху интелектуалната собственост, като същевременно предлагат и решения как да се справят с различните видове казуси. Тази творческа общност предоставя на потребителите различни възможности за определяне и защита на авторските права, като по този начин спомага и улеснява разпространението на различните видове произведения.[8] Иновативната идея на Лорънс Лесиг днес се превръща в институция, която защитава авторските права на над 1 милиард лицензирани произведения всяка година.
„Авторскоправните закони в цял свят отдавна споделят становище, че този, който подпомага или подбужда към авторско правни нарушения в интернет пространството, осъществява състава на помагач и подбудител (така е и в българския НК) към извършване на престъпления против интелектуалната собственост и е не по-малко виновен от самия нарушител.“ – пише юристът Атанас Костов [9]. В своята книга „Търговските марки и авторските права в интернет пространството“ той разглежда известния случай със сайта „Напстър“ – най-големия разпространител по това време на нелегално съдържание в интернет мрежата. През 2000 г. звукозаписните компании в САЩ и Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка започват процес срещу него, което довежда до спиране на сървърите на компанията. Друг популярен казус представлява един от най-известните сайтове за торенти – „The Pirate Bay“, който основно се издържа с банер рекламите. Създаден през 2004 г. като отделна организация е управляван от Фредрик Неидж, Готфрид Свартхолм и Питър Сунде. На 31 май 2006 г. полицията организира акция срещу него в 12 различни помещения, при която са конфискувани 186 сървъра. Като краен резултат полицията предоставя доклад от четири хиляди страници, които са използвани от прокуратурата за формулиране на обвинителен акт. В последствие администраторите на „The Pirate Bay“ са оневинени, тъй като реално те не са извършвали трансфер на информация, а трансферът е извършван от самите потребители, които трудно могат да бъдат физически идентифицирани поради техния голям брой.[10]
Онлайн пирати в България
Освен в световен мащаб, пиратството е предизвикателство и за България. Бързото развитие на интернет и високата му скорост спомагат за търсенето и желанието на потребителите у нас да имат по-бърз достъп до интернет съдържанието независимо дали то е легално или не. Именно тези предпоставки класират държавата ни на второ място в света по нарушаване на авторските права и пиратството в интерет. Това сочи изследване на IT компанията MUSO за защита на авторските права и съдържание в световната мрежа за 2015 г. Незавидно първото място се заема от Литва. В това изследване са включени 14 000 торент и стрийминг сайтове, откъдето се сваля разнообразно съдържание.[11]
Самият акт на незаконно сваляне, копиране и съхранение на материали с авторски права е заложен и в българското законодателство. Постоянната надпревара на двата най-големи български сайта за нелегално разпространение на културни продукти се наблюдава от „zamunda.net“ и „arenabg.com“. Преди няколко години се състоя акция на ГДБОП срещу собствениците на двата торента, но липсата на законодателни механизми, които да бъдат приложени на практика оставиха казуса нерешен. Предвидливото съхранение на информацията на сървъри разположени в чужбина, както и използването на „пиър ту пиър“ технология, затруднява проследяването на трафика на данни и улеснява извършването на престъпления.
Атаките срещу „zamunda.net“ са нееднократни, а причините за тях са много спорни. Първоначалните действия срещу торента се наблюдават през 2013 г., когато се появява дубликат в онлайн пространството, озаглавен „zamunda.se“, в който е копирано цялото му съдържание. Инстинктивно медиите веднага посочват като евентуална причина за тези действия заплаха от нова акция на законодателните органи, но в последствие се появява съвсем нова версия на случая. Сайтът на вестника „Капитал“ излиза със статия относно случилото се, озаглавена „Преврат в Zamunda. Администратор на сайта „отстранил“ ръководството, защото били „нечестиви хора“. Паралелно се появи „zamunda.se“, който твърди, че е автентичната версия на торент тракера. В нея е посочено, че торентът е станал жертва на хакерска атака, при която е направен сайт-копие. Същевременно с това вторият сайт твърди, че е новата версия на тракера и потребителите трябва да се насочат към него. За съжаление в скандала, който се развихря около „Zamunda“, е трудно да се разбере коя е „официалната“ информация, защото ръководството на сайта винаги е стояло в сянка, както и при останалите подобни торенти. Това е и причината да се стигне до ситуация, в която има две страни, претендиращи за собственост.[12]  Новинарският сайт „Offnews“ отразява случая със статия, озаглавена „Сисадмин открадна zamunda.net, сайтът се мести на zamunda.se“. В нея се посочва, че на 11 април 2013 г. домейна „zamunda.net“ е прехвърлен на офшорна компания, а бившият собственик на торента – Мартин Павлов коментира, че подобна постъпка струва 15-20 хил. лева, необходими за наемане на сървъри и прехвърляне на информацията.[13] Като краен резултат двата сайта продължават да функционират паралелно, да поддържат собствена потребителска мрежа и да генерират трафик и разпространение на културни продукти. Друга статия на сайта Webcafe.bg проследява поредния срив в два от най-големите торент сайтове – „zamunda.net“ и „zamunda.se“, като причина за него е посочена поредната хакерска атака.[14] В последствие се появява сайтът „zelka.org“, който също предоставя копие на съдържанието на „zamunda.net“. Официална информация за случая не се предоставя.
Напоследък често срещана практика при наличието на технически проблеми или заплаха от законодателно преследване е дублирането на цялостната информация на друго място. „EU Observer“ публикува статия, в която посочва, че десет от 23-те най-популярни торента са разположени в страни членки на Европейския съюз, а други пет са в Русия или Украйна. Данните се позовават на публикуван доклад на службата към американското Министерство на търговията. В изброените сайтове е и българският торент „Zamunda“, като документът отбелязва, че сайтът неотдавна е разделен на две. Според него „zamunda.net“ и „zamunda.se“ са хоствани в Швейцария, а оригиналният торент е „zelka.org“ и се хоства в Холандия.[15] За съжаление липсата на прозрачност, както и разкриване на реалните собственици на съответните сайтове, затруднява прилагане на законодателството, както и намирането на съответните отговорни лица.
Проблеми пред защитата на киберправата в България
 Проблемът с незачитането на авторските права с времето става все по-сериозен. В България ежедневно масово се нарушават авторките права в онлайн пространството чрез незаконно придобиване на музика, филми, игри, софтуер и др. Мултимедийната, музикалната и филмовата индустрия претърпяват сериозни загуби в световен мащаб, а творчеството на множество автори бива обезценено. Като краен резултат кино салоните остават празни, песните се разпространяват абсолютно безплатно, а нелегалният софтуер е на всеки персонален компютър. Повечето опити за защита на авторските права и вземане на реални мерки срещу нелегалното потребление досега не са много успешни. Анонимността в онлайн пространството и безплатният достъп до разнообразни културни произведения изкушават потребителите да нарушават правата.
Медиите проявяват силна активност в отразяването на новини, свързани с двата най-големи български торент сайта за нелегално разпространение на културни продукти – „zamunda.net“ и „arena.com“. При всякакви промени на техните сайтове веднага алармират аудиторията за спирането на дейността им, евентуалните причини за това, техническите им проблеми и възобновяване на функционирането им. За съжаление масово статиите се изчерпват единствено с тази информация. Изключение прави bTV Media Group, които през 2012 г. започват кампания в защита на авторските права в онлайн пространството „Fair Play“. Сред лицата на инициативата са популярни български знаменитости като актьора Асен Блатечки, певицата Хилда Казасян, актрисата Елена Петрова, Виктория Терзийска, Любен Дилов–син и  много други. Освен с телевизионна кампания, медията развива казуса в специално предназначен за целта сайт – „fairplay.bg“. Чрез него bTV информира потребителите относно правната страна на авторските произведения и негативния ефект на нелегалното онлайн потребление, като представя мнението на лица, които са пряко засегнати от неспазването на авторските права в интернет. Медията припомня, че качественото съдържание, независимо дали е музика или текст, изисква човешки, креативен и материален ресурс, който има своята финансова стойност. Безплатното потребение на съдържание чрез торенти и други нелегални сайтове спира развитието на българското кино, демотивира и ограничава работата на творческите екипи в много други сфери на изкуството.[16]
Наличието на повече подобни кампании от страна и на останалите медии би спомогнало за опазването на интелектуалната собственост и развитието на културата в България. Отразяването на международни новини, както и анализирането на чуждите практики за защита на авторското право в онлайн средата спрямо положението и състоянието на казуса, също може да повлияе много положително върху потребителите. Събуждането и активизирането на медиите в тази посока като цяло може значително да помогне и да стимулира развитието на творците ни.
Заключение
Новите технологии променят цялостно културата и разбиранията ни за нея. Възможността на аудиторията да има свободен достъп до огромен ресурс от произведения и продукти на многообразие от артисти е сама по себе си безценна. Но незачитането на авторските права на създателите на съответните произведения обезценява техния труд. Създаването и разработването на онлайн портали, които да предлагат този неограничен ресурс от интелектуални продукти на символична цена, достъпна за масовата аудитория, би било едно балансирано приемливо решение за двете страни на този наболял проблем. Използването на ефективни законодателни инструменти за проследяване на процесите и борбата с незаконното съдържание е от съществено значение. Промените, въведени от новите технологии и онлайн средата, налагат културата да се приспособи към новите условия.
 
 
 
Бележки:
 
[1]Стойков, Л. Култура и медии. София: Алма комуникация, 2010, с. 38.
[2]Бел, Д., Б. Лоудър, Н. Плийс, Д. Шулър. Киберкултурата. Основни концепции. София: Атика, 2004.
[3]Bardeau, F., N. Danet. Anonumous. Pirates informatiques ou altermondialistes numeriques? Paris:  FYP, 2011.
[4]Дуеи, М. Големият дигитален обрат. София: НБУ, 2011, с. 62.
[5]Пак там.
[6]Костов, А. Търговските марки и авторските права в интернет пространството. София: ИК Труд и право, 2015.
[7]Закон за авторското право и сродните му права. Български правен портал. [cited 07.11.2016]. Available from: http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401
[8]Creative Commons. [cited 19.12.2016]. Available from: https://creativecommons.org/about
[9]Костов, А. Търговските марки и авторските права в интернет пространството. София: ИК Труд и право, 2015, с. 87.
[10]Пак там.
[11]Втори сме в света по пиратство в интернет. // Стандарт [cited 25.10.2016]. Available from: http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/vtori_sme_v_sveta_po_piratstvo_v_internet-340993.html
[12]Преврат в Zamunda. // Капитал [cited 19.12.2016]. Available from: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/04/18/2043380_prevrat_v_zamunda_obnovena_1804
[13]Сисадмин открадна zamunda.net, сайтът се мести на zamunda.se. // Offnews [cited 19.12.2016]. Available from: http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Sisadmin-otkradna-zamunda-net-sajtat-se-mesti-na-zamunda-se_183404.html
[14]Повече виж в: Какво се случва с торент тракерите Zamunda.net и .се? // Webcafe [cited 19.12.2016]. Available from: http://www.webcafe.bg/id_972079414
[15]EU hosts majority of `notorious` pirate websites. // Eu observer [cited 19.12.2016]. Available from:  https://euobserver.com/justice/123119
[16]Fairplay. [cited 11.12.2016]. Available from: http://fairplay.bg
 
 
 
Библиография:
 
1.Бел, Д., Б. Лоудър, Н. Плийс, Д. Шулър. Киберкултурата. Основни концепции. София: Атика, 2004.
2.Втори сме в света по пиратство в интернет. // Стандарт. Available from: http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/vtori_sme_v_sveta_po_piratstvo_v_internet-340993.html [25.10.2016]
3.Дуеи, М. Големият дигитален обрат. София: НБУ, 2011.
4.Закон за авторското право и сродните му права. Български правен портал. Available from: http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401 [07.11.2016]
5.Какво се случва с торент тракерите Zamunda.net и .се? // Webcafe. Available from: http://www.webcafe.bg/id_972079414 [19.12.2016]
6.Кардон, Д. Интернет демокрация. София: НБУ, 2012.
7.Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. София: ЛИК, 2004.
8.Костов, А. Търговските марки и авторските права в интернет пространството. София: ИК Труд и право, 2015.
9.Кръстева, А. Дигиталният гражданин. София: НБУ, 2013.
10.Преврат в Zamunda. // Капитал. Available from: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/04/18/2043380_prevrat_v_zamunda_obnovena_1804 [19.12.2016]
11.Сисадмин открадна zamunda.net, сайтът се мести на zamunda.se. // Offnews. Available from: http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Sisadmin-otkradna-zamunda-net-sajtat-se-mesti-na-zamunda-se_183404.html [19.12.2016]
12.Спасов, О. Интернет – общество – култура. // Социологически проблеми, 2004, №3-4.
13.Стойков, Л. Култура и медии. София: Алма комуникация, 2010.
14.Bardeau, F., N. Danet. Anonumous. Pirates informatiques ou altermondialistes numeriques? Paris:  FYP, 2011.
15.Creative Commons. Available from: https://creativecommons.org/about [19.12.2016]
16.EU hosts majority of `notorious` pirate websites. // EU Observer. Available from:  https://euobserver.com/justice/123119 [19.12.2016]
17.Fairplay. Available from: http://fairplay.bg [11.12.2016]
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Титова, Екатерина. Пирати в мрежата – интелектуален обир или право на достъп до култура? // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №30. Available from: [www.media-journal.info]
 
дата на публикуване: 06.01.2017, Петък, 14:55
прочетена: 679 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: