Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 33/ Ноември 2017 г.
20 Ноември 2017 г., Понеделник

Общество

Принтирай E-mail

Новите медии и „петото съсловие“

Брой 32 / Септември 2017 г.
Медии и обществени комуникации

д-р Мартин Осиковски

Резюме:

Текстът застъпва схващането, че очакванията за радикална еманципация на разнообразни социални движения и партии, заченати в стерилна интернет среда, е силно преувеличено. Политическата практика към момента показва слабо присъствие и ниска електорална подкрепа за такива антисистемни играчи, по отношение на които традиционните участници в политическия живот запазват устойчиво превъзходство.
 

Ключови думи: антисистемни движения, интернет партии, конвергентна медийна среда 

Summary:

 New Media and the ‘Fifth Estate’

Martin Ossikovski
 
The paper argues that the growth potential of new, radical bottom-up political movements conceived in sterile internet environment is overestimated. Current political practice shows little presence and low electoral support of such antisystemic projects, which fall well behind traditional participants in today’s political contests.

Keywords: antisystemic movements, internet parties, convergent media environment
 
 
 
Увод [1]
Съгласно едно класическо и авторитетно определение, процесите на медийна конвергенция следва да бъдат описани като „размиване на границите между медиите, дори на границите между комуникациите „от точка А до точка Б“ – както например при пощите, телефона и телеграфа – и масовите комуникации: например пресата, радиото и телевизията. Едно-единствено физическо средство – кабели или радиовълни – вече е в състояние да пренася услуги, които в миналото са били достъпни по различни начини. И обратно: услуга, която в миналото е била предоставяна по само един възможен начин, днес е достъпна чрез множество различни такива. Така че някогашното ограничение от типа „една медия – един вид употреба“ днес изглежда ерозира“[2]. Погледнати от медийния хоризонт на 1983 г., когато проф. Итиел де Сола Пуул за първи път в историята на теорията на комуникациите формулира това понятие за медийна конвергенция, тези думи вероятно звучат все още твърде смело; погледнати от хоризонта на днешния ден, напротив, процесите на постъпателно технологично сливане на разновидови медийни платформи, най-вече – на официално-публични и лично-частни места за комуникация изглежда са се превърнали в саморазбираща се част от ежедневната практика както на професионалиста, така и на редовия потребител.
В този преобладаващо технологичен поглед върху нещата обаче има нещо непълно. Той сякаш описва добре собствения корен на промените, които се извършват в медиасферата, но не и проводящите тъкани и свежата жизнена органика, които израстват, захранени веднъж от този корен. Казано съвсем образно: всеки редови потребител вероятно е в състояние механично да констатира сближаването и частичното размиване на границите между радио, телевизия, печат, „нови медии“; но как се променя самият потребител в следствие на тези преходи? Как изобщо това влияе на цялостната социална среда, в която се извършват съответните технологични процеси? Какво сме в състояние да констатираме и какво – да предвидим по отношение на тези промени в социален аспект? В какви посоки и отношения е възможно прокарване на връзки между строго технологичното и социалното, така че технологичната история да се очертае като функционална част от социалната история? Именно това са ръководните въпроси на настоящия текст в контекста на обширната тема за динамиката на политическите трансформации в конвергентна медийна среда.
 
 
Нови насоки и хипотези
Полезни насоки за надскачане на строго технологичното разбиране за процесите на медийно конвергиране се задават от следното наблюдение на Хенри Дженкинс, според когото тук става въпрос за процеси, които „възпламеняват набор от социални, политически, икономически и законови противопоставяния като резултат от противостоянията между целите на пазачите на информационните входове, продуцентите и потребителите [на медийно съдържание]. Времето на цифровия ренесанс ще бъде най-доброто и най-лошото от всички времена, но от него ще произлезе нов културен ред“ [3]. При това от ключово значение при израстването на този нов културен ред е ролята именно на потребителите: „Обменът на медийно съдържание през различни медийни системи, конкуриращи се медия икономики и през национални граници зависи решително от дейното участие на потребителите“ [4]. Следва да се добави: дейно участие не просто в потреблението, а като форма на съучастие в самото създаване на медийно съдържание, което вече говори на потребителя полифонично – с гласа на своя автор, но и с множеството гласове на неговите потребители. Архетипна илюстрация на този нов вид медийно съдържание би бил електронният материал в периодично издание, при който могат да се обособят поне две информационни фокални точки: гледната точка на автора, която пречупва информационното съдържание, съобщено в основната част материала; и множеството гледни точки на различните читатели на материала, разгърнати в една коментарна последваща част, които пречупват така съобщеното информационно съдържание и в някаква степен дори охарактеризират самия автор и медията, с която той е обвързан. Ето как отвъд чисто технологичното размиване на граници в условия на конвергираща медийна среда, което позволява създаването на такъв нов тип медийно съдържание, започват да се забелязват по-съществените контури на едни размити социални ролеви граници: тези между преса и читатели, радио и слушатели, телевизия и зрители, а в най-широк смисъл – между активни производители и пасивни потребители на медийно съдържание; налице, с други думи, е не просто конвергенция на технологиите и техните традиционни места, а конвергенция на „медия“ и „аудитория“ изобщо. По отношение на първите същински масови издания от началото на XVII в. и техните екзотични предшественици от предходните две столетия, както и изцяло по отношение на традиционната преса до началото на 90-те години на миналия век, тази промяна, разбира се, е безкрайно съществена.
По широка аналогия с всичко това, което се случва в медиасферата, възможно е да се формулира следната хипотеза във връзка със социално-политическите измерения на това по-широко разбиране за медийна конвергенция: процесът на размиване на граници, в конвергиращата среда на който се раждат именно „новите“ медии, следва да се разглежда като еманципация на ново „пето съсловие“ или „власт“ – към и редом с традиционните съсловия на медиатизираната политическа сфера; За да се провери валидността на тази хипотеза, необходимо е да се обърне внимание на потенциала за консолидирано и радикално политическо движение „от долу нагоре“, който създават новите медийни реалности.
 
 
„Пето съсловие“
Очакването за радикална политическа динамика „от долу нагоре“, за политическа еманципация на групи, общности, движения в условията на размиване на границите между медии и аудитории е много естествено. Разбира се, става въпрос най-вече за това, че развитието на интернет – собствения технологичен дом на медийната конвергенция от този тип – се свързва с оживяването на аспектите на „прякото включване“ в моделите на съвременното демократично представителство – с оживяване на различни форми на пряката демокрация като исторически архетип на съвременната представителна демокрация изобщо [5]. Но какви са реалностите, които се крият зад това естествено очакване? Насоки за изнамиране на отговор на този въпрос могат да се очертаят преди всичко в сферата на „киберполитиката“ – в онази нейна част, която е свързана с възникване на политически движения извън полето на традиционната политика и като нейна алтернатива. Следите на „петото съсловие“ тук могат да се открият в новия тип на „интернет париите“, които изглежда предлагат механизми за пряко политическо участие, които остават немислими в условията на традиционните системи на политическо представителство.
Първопроходци в това отношение са „интернет базираните партии“ Partido X (2012 г., Испания), Partido de la Red (2012 г., Аржентина), Online Party of Canada (2012 г., Канада) и Wikipartido (2012 г., Мексико), както и новите леви обществени движения от типа на „Окупирай“ [6]. В общ порядък те се възприемат като „начало на нова ера в политиката“ и залагат на „отворените, хоризонтални, безлидерски процеси, свързани със свободния софтуер“ [7]. Същевременно схващат себе си по-скоро като „платформи“, които развиват нови методи за политическо действие, а не идеологии. Разбира се, главна насока на техните политически програми, доколкото могат да бъдат артикулирани такива, е радикално засилване на преките демократични форми на политически живот.
Много показателен в това отношение е манифестът на испанската Partido X – един „неидеологически трансграничен договор между граждани“, създаден въз основа на общи политически „пътна карта и метод на работа“ [8]. „Х“ в името на организацията обозначава „неизвестната величина“ – тази на хората или групите, които допринасят за „цялостна промяна на концепцията за политическа партия, така че да стане възможно установяването на истинска демокрация“. В този смисъл Х е „гражданска мрежа“, която откъсва хората от традиционните им пасивни места – средство за изпълняване на програма за въвеждане на „действителна демокрация“, която позволява на гражданите да защитават пряко собствените си интереси. Основна цел в това отношение е „отварянето на вратите на парламента“ и „връщането на силата на суверенитета обратно при хората“. Partido X предвижда всеки гражданин пряко да може да гласува и да подобри даден закон, който се отнася до него, както и да предлага нови закони – чрез граждански законодателни инициативи или дори чрез задължителни референдуми. Законите, разбира се, следва да бъдат „изработвани онлайн или на постоянни общодостъпни места в публичните институции – пощи, кметства“ и т.н. Всеки би трябвало да може да участва в тези процеси – независимо дали е „мултинационална корпорация“ и „по примера на начина, по който се работи в Порто Алегре от 2003 г. и на Исландия и тяхната Уикиконституция от 2011 г.“. Така политическият елит на „стария режим“ ще изчезне и ще бъде заменен от обществени служители, които „съставят и прилагат решения, постигнати чрез експертното познание на цялото общество и по най-ефективния възможен начин“.
Все в същия дух звучат и посланията на гореспоменатите Partido de la RedOnline Party of Canada и Wikipartido. По същество, разбира се, тази представа за пряка демокрация е романтична и може да бъде сравнена даже с идеалите на цяло поколение предмодерни европейски политически мислители. От друга страна, тя изхожда от в някаква степен от утопичното убеждение, че щом като в интернет среда всички могат да общуват лесно, то пряката демокрация с участието на големи групи от хора в тази среда е възможна. От трета страна, погледнато през филтъра на традиционните
политически разделения, подобен подход и характерната за него съпротива срещу „дългата ръка на корпорациите“ би следвало да се разположи близо до или в полето на антисистемното лявото политическо мислене.
Но какво е действителното присъствие на формации от този тип в политическия живот на практика? Оскъдните данни – доколкото тук става въпрос за относително нови формации – за тяхното представяне на политически избори позволяват да се направи оценка на реалния им потенциал за радикално политическо действие „от долу нагоре“. Изглежда, че засега той е доста нисък: така например на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Partido X получава общо 100 115 гласа в Испания, т.е. 0,64% от общия брой подадени гласове [9]; на изборите за законодателен орган през 2013 г.; в Аржентина Partido de la Red печели 21 943 гласа – далеч под 1% от подадените гласове, което не позволява на формацията да получи представителство, а на предстоящите избори за президент и законодателен орган на 25 октомври 2015 г. партията не е регистрирана за участие  [10]; Online Party of Canada регистрира едва 90 подадени гласа на федералните избори през 2015 г. [11]; Wikipartido в Мексико пък все още се подготвя да се превърне в национална политическа партия за изборите за президент и законодателни органи, които предстоят през 2018 г. [12]
 
 
Заключение
От гледна точка на направените наблюдения може да се формулира изводът, че очакването за радикална еманципация на „ново пето съсловие“ на политическия живот, за радикално движение „от долу нагоре“ под формата на разнообразни социални движения и партии, родени и развити в стерилна интернет среда, изглежда е силно преувеличено. Политическата практика към момента показва слабо присъствие и ниска електорална подкрепа за такива антисистемни играчи, по отношение на които традиционните участници в политическия живот запазват устойчиво превъзходство. Много по-ясно видими и с много по-съществено значение вероятно биха се оказали разнообразните трансформации на традиционни форми на политическото, които постъпателно и успешно навлизат в територията на високотехнологичната медиасфера в посока „от горе надолу“ – навлизане на традиционни институции и традиционни механизми за излъчване на политическо представителство на технологичен терен [13].
 
 
Бележки:
 
[1]Настоящият текст е замислен преди протичането на кампаниите за британския референдум от 23 юни 2016 г. и за президентските избори в САЩ от края на 2016 г., както и преди президентските избори във Франция и парламентарните в Германия от 2017 г., които като цяло дават нов ресурс за размисъл в многообразни посоки, различни от представените тук.
[2]Dwyer, Tim. Media Convergence. Maidenhead, New York: McGraw Hill/Open University Press, 2010, p. 25.
[3]Jenkins, Henry. Convergence Culture: Where Old and New Media Collide. New York: New York University Press, 2008, p. 93.
[4]Jenkins, Henry. Welcome to Convergence Culture. In: Henry Jenkins web site, 2006. Available from: http://henryjenkins.org/2006/06/wel-come_to_convergence_culture.html (28.10.2015)
[5]Dutton, William H. (ed.). The Oxford Handbook of Internet Studies. Oxford: Oxford University Press, 2013, p. 423.
[6]Виж. напр.: Charnock, Greig, Thomas Purcell, and Ramon Rivera-Fumaz. The Limits to Capital in Spain: Crisis and Revolt in the European South. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2014, p. 149.
[7]Gutierrez, Bernardo. Internet-Based Political Parties. In: P2P Foundation, 01.04.2013. Available from: http://p2pfoundation.net/Internet-Based_Political_Parties (28.10.2015)
[8]X Party: What Is It?. Available from: http://partidox.org/what-is (28.10.2015)
[9]Пълни данни за резултатите: Resultados provisionales 2014. In: Elecciones al Parlamento Europeo 2014: Total estatal. Available from: http://elecciones.mir.es/resultados2014/99PE/DPE99999TO.htm (28.10.2015)
[10]      Виж партийната декларация: Partido de la Red: Partido de la Red. 2015. Available from: http://wiki.partidodelared.org/index.php/Comunicado (28.10.2015)
[11]      Виж данни за резултатите: Elections. In: The Globe and Mail, 2015. Available from: http://www.theglobeandmail.com/news/politics/federal-election-2015 (28.10.2015)
[12]      Tamés, Alfonso. Wikipartido de México. In: Animal politico, 22.02.2012. Available from: http://www.animalpolitico.com/blogueros-la-ultraizquierda-de-la-ultraderecha/2012/02/22/wikipartido-de-mexico (28.10.2015)
[13]      Цанкова, Светла и др. Икономически и професионални трансформации в конвергентна медийна среда. – В: Икономически и социални алтернативи, 2016, №1, с. 114, 129-130. http://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/9-Kolectiv.pdf
 
 
Библиография:
 
Цанкова, Светла и др. Икономически и професионални трансформации в конвергентна медийна среда. – В: Икономически и социални алтернативи, 2016, №1, с. 114, 129-130. http://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/9-Kolectiv.pdf
Charnock, Greig, Thomas Purcell, and Ramon Rivera-Fumaz. The Limits to Capital in Spain: Crisis and Revolt in the European South. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2014, p. 149.
Dutton, William H. (ed.). The Oxford Handbook of Internet Studies. Oxford: Oxford University Press, 2013, p. 423.
Dwyer, Tim. Media Convergence. Maidenhead, New York: McGraw Hill/Open University Press, 2010, p. 25.
Elections. In: The Globe and Mail, 2015. Available from: http://www.theglobeandmail.com/news/politics/federal-election-2015 (28.10.2015)
Gutierrez, Bernardo. Internet-Based Political Parties. In: P2P Foundation, 01.04.2013. Available from: http://p2pfoundation.net/Internet-Based_Political_Parties (28.10.2015)
Jenkins, Henry. Convergence Culture: Where Old and New Media Collide. New York: New York University Press, 2008, p. 93.
Jenkins, Henry. Welcome to Convergence Culture. In: Henry Jenkins web site, 2006. Available from: http://henryjenkins.org/2006/06/wel-come_to_convergence_culture.html (28.10.2015)
Partido de la Red: Partido de la Red. 2015. Available from: http://wiki.partidodelared.org/index.php/Comunicado (28.10.2015)
Resultados provisionales 2014. In: Elecciones al Parlamento Europeo 2014: Total estatal. Available from: http://elecciones.mir.es/resultados2014/99PE/DPE99999TO.htm (28.10.2015)
Tamés, Alfonso. Wikipartido de México. In: Animal politico, 22.02.2012. Available from: http://www.animalpolitico.com/blogueros-la-ultraizquierda-de-la-ultraderecha/2012/02/22/wikipartido-de-mexico (28.10.2015)
X Party: What Is It?. Available from: http://partidox.org/what-is (28.10.2015)
 
 
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Осиковски, Мартин. Новите медии и „петото съсловие“. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №32. Available from: [www.media-journal.info]
 

 

дата на публикуване: 27.10.2017, Петък, 08:40
прочетена: 144 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: