Общество

Напрегнатият информационен ред на новините в интернет все повече доближава идеалните условия за информационен хаос – от едната страна са властови и лидерски мании, алчност, хитрост и злоупотреби с медии, а от другата страна са широката информационна неграмотност, дезориентацията от свирепата скорост на мултитаскинга и загубата на ценностна гравитация. От 2016 г. до настоящата 2018 г. целият креативен ресурс на планетата е под влиянието на увеличаващия се потенциал на интернет да разпространява безадресна дезинформация и на манипулативната употреба на инфраструктурата на социалните медии. Едни търсят начини да се облагодетелстват, други – да противодействат.

 

Докато държавни и наддържавни субекти се опитват да реагират с административно-правно противодействие на необуздаемата информационна безотговорност, Институтът за изследване на журналистиката на Reuters към университета в Оксфорд публикува ежегодния си доклад за дигиталните новини, в който фокусът е строго върху потребителя и върху неговата информационна неграмотност. Документът „Digital News Report 2018” [1] е изграден върху данните от изследване, проведено в периода февруари–март с онлайн въпросник сред 74 000 респонденти от 37 държави (в Европа, Северна и Южна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион). Целта на изследването е да анализира особеностите на потреблението на новини в епохата на дигиталните мрежи и технологии. Предмет на непосредствено внимание са невярната информация, дезинформацията и доверието в източниците, формиращо разнообразието от „диети за новини” на потребителите.

Наред с водещото заключение от този доклад – пониженото използване на социалните мрежи като източник на новини, вниманието ни е привлечено от други три аспекта – от постигнатата терминологична чистота относно клишето „фалшиви новини” (англ. fake news), от дефинираното и проверено на терен понятие „новинарска грамотност” (англ. news literacy) и от първото включване на България в емпиричната група на този авторитетен доклад на Reuters Institute.

Насърчаващо е, че изследователите са предприелипренастройване в употребяваните термини.Ако извън Европа (САЩ, Русия) ключовият термин продължава да е „фалшиви новини”, в европейските документи и изследвания той вече се избягва, за да бъдат върнати в оборот класическите термини „невярна информация” (англ. misinformation) и „дезинформация” (англ. disinformation). Ако през ноември 2017 г. Европейската комисия обяви началото на всеобщите действия като „борба с фалшивите новини”, пет месеца по-късно, на 26 април 2018 г. официалното съобщение за приетите мерки на Европейската комисията излезе с ключова фраза в заглавието „борба с дезинформацията, разпространявана онлайн” [2]. Корекцията в европейската лексика настъпи след одобряване на аргументите в експертен доклад от 12 март 2018 г., поръчан от ЕК, в който се настоява „фалшивите новини” да се наричат „дезинформация“, поради метафоричността, жаргонността и ефимерността на американо-производното нарицателно „fake news” [3]. Тази корекция трябва да се адмирира по две причини. Първо, защото освобождаването от тясната тема за напълно измислените публикувани истории ще концентрира вниманието към по-неуловимата природа на онлайн дезинформацията и ще разоръжи политиците и другите властимащи в намеренията им да оперират с клишето „фейк нюз” за частни цели. И второ, защото според теорията на информацията, дезинформацията е по-опасна дори от липсата на информация, тъй като е по-малка от нула (носи отрицателен знак).

Следващият теоретичен принос на доклада на Reuters Institute е акцентът върху понятието „новинарска грамотност” или грамотност за четене на дигитални новини(с. 34-37). На нея е посветен още първият раздел от аналитичната част на доклада, тъй като, според авторите, именно тя е територията за обсъждане на потреблението на дезинформация, невярна информация и „фалшиви новини”. Под „новинарска грамотност” в доклада се разбира знанието за същността на публикацията в жанра „новина” – кой я прави, как се подбира и как се финансира. Грамотността за дигитални новини е проучена чрез три въпроса с един правилен отговор, които обхващат базови знания за технологията на новината. Чрез тези отговори, в допълнение с други части от цялото проучване, разкриващо нагласите и поведението спрямо онлайн новините, действително се открояват различията между хората с високо и ниско ниво на новинарската грамотност. Общият маркер за лице с висока новинарска грамотност е разпознаване на журналистическата новина сред останалите съобщения, минимално потребление на новини от интернет търсачките и социалните мрежи и максимално доверие във вестниците с утвърден бранд и техните онлайн версии.

Още един теоретико-приложен принос се съдържа в раздела за грамотността за „фалшивите новини”(обозначени тук като „невярна информация” и „дезинформация”). Любопитното е, че само тук България участва в глобалното сравнение на безпокойството на гражданите от този тип онлайн съобщения (с. 38-41). За целта на допитването са дефинирани шест типа онлайн съобщения: истории, в които фактите са изопачени с цел да се подредят високо в дневния ред; истории, създадени изцяло по комерсиални или политически поводи; лоша журналистика; употреба на термина „фейк нюз” за дискредитиране на медиите; заглавия, които изглеждат като новина, а се оказват реклама; сатира). Разделът е интересен с различните пропорции между хората, обезпокоени от конкретните типове дезинформация в проучените шест страни. В този раздел обаче можем да откроим и няколко тревожни симптоми за ниска „новинарска грамотност”  .

 

Табл. 1. Национални вариации в грамотността за невярна информация

 

Възгледите на хората за правителствената намеса по страни варират значително. Можем да определим като тревожна тенденцията в споделяне на тезата, че правителството трябва да направи повече, за да улесни разкриването на дезинформация онлайн – поддържана от 41% в САЩ, от 61% във Великобритания и Франция и от над 70% в Испания и Южна Корея.

 

 

 

В обобщение бихме могли да очертаем параметрите на ниската грамотност за четене на дигитални новини (фиг. 1). Общият маркер за лице с ниска новинарска грамотност е неразпознаване на журналистическата новина сред останалите съобщения, преобладаващо възприемане на новини от интернет търсачките и социалните онлайн мрежи, максимално доверие в приятелските коментари върху непроверена новина и недоверие в рекламите.

Възможно е старите демокрации да разполагат с надеждни политически лостове за хигиенизиране на дигиталния новинарски поток. Но резюмираният доклад за дигиталните новини показва, че предизвикателството към експертите по дигитални екосистеми е да потърсят по-индивидуален подход за решаване на проблемите на обикновения реципиент – читателя, зрителя, слушателя, и за неговата информационно-психологическа сигурност.

Вниманието на стратезите по дигитални екосистеми може да бъде пренасочено върху ролята на библиотекаря като „филтър“, описана преди 83 години от Хосе Ортега-и-Гасет. Когато в речта си пред Международния конгрес на библиографите и библиотекарите през 1934 г. испанският философ акцентира върху бума в книгоиздаването, веднага предупреждава: „Днес се чете твърде много; благодарение на удобството, с което може да достигне до безбройните мисли, складирани в книгите, средният човек се е отучил да мисли самостоятелно или поне да размисля по прочетеното, което е единственият начин да го усвои истински. Голяма част от проблемите, които ни настигат днес, идват от това, че средните мозъци са натъпкани с идеи, които са приели от леност и които едва са полуразбрали и които поради това са лишени от всякакво въздействие.”[4]

Хосе Ортега-и-Гасет не би могъл да си представи експлозията на съдържание, създавано чрез дигиталното публикуване. Не би могъл да си представи инструментите на дигиталната революция, които преобразуваха библиотеките и им създадоха нови проблеми като съхраняване на цифрови данни, строежи на дигитални хранилища и репозиториуми, генерираха онлайн журналистика и наложиха научна комуникация с отворен достъп. Но той би могъл да си представи бъдещето на библиотекарите като информационни санитари: „Библиотекарят на бъдещето би трябвало да управлява четивата на читателите; и в това нашето положение е противоположно на онова от 1800 г. [когато библиотекарят е трябвало да търси читатели]. При това разширение на професията му, аз си представям бъдещия библиотекар като филтър, поставен между човека и потока на книгите.” […] „Вече има твърде много книги” и ако публикуването се ускори, „проблемът става наистина ужасяващ”[5]. Ако при повторния прочит на цитираните откъси заместим думата „книги” с думата „новини”, бихме установили колко съвременност има в отправеното послание.

Тук е възможно възражение, че в епохата на интернет филтрите станаха твърде много. Но философията на филтърната функция на библиотекаря днес няма да е съсредоточена върху ефекта на PR-а (разгласа на всяка новопоявяваща се публикация), нито върху ефекта на айсберга (обслужване само с метаданни), а върху филтъра-референт, обслужващ с дестилирана и компресирана информация (вторично обработени и преценени ресурси), върху библиотекаря като „личен асистент”, върху библиотекаря като „интелектуален интерфейс“ между скоростта на информационните потоци и ограниченото време на потребителя.

Възможно е още едно възражение – че все още не разполагаме с подготвено поколение служители за „библиотеки 3.0“, извършващи благородната услуга „виртуално асистиране“ за потребители или създатели на съдържание [6], или дори че при „четвъртата индустриална революция” (Индустрия 4.0) библиотекарите ще станат излишни. Но по-рано тази година именно световната библиотечна общност прояви най-бърз рефлекс и състави на 40 езика един удобен инструмент за милиардите консуматори на новини на планетата. На 2 февруари 2018 г. IFLA (Международната федерация на библиотечните асоциации) публикува образователна инфографика „Как да разпознаем фалшивата новина” („How To Spot Fake News”). Представен във вид на алгоритъм, този инструмент обучава интернет читателя на осем прости стъпки: 1) Вижте източника. Освен статията, проучете сайта, целите му и информацията за контакт; 2) Четете целия текст. Заглавията често са подвеждащи. А как звучи цялата история? 3) Проучете автора. Установете съществува ли такава личност и какви са отзивите? 4) Източници? Проверете приложените връзки. Установете дали наистина подкрепят написаното; 5) Проверете датата. Повторното публикуване на стари новини не означава, че те съответстват на текущите събития; 6) Дали не е шега? Ако историята е необичайна, може да е сатира. Проучете автора и сайта, за да сте сигурни; 7) Предразсъдъци. Помислете дали преценката ви не е повлияна от пристрастия; 8) Експертна помощ. При съмнения попитайте библиотекар или проверете в друг сайт.[7] Представителите на IFLA обясняват лаконично, че публикуваната инфографика е устойчивият отговор на глобалната библиотечна общност на започналите през ноември 2017 г. консултации на Европейският съюз относно борбата с фалшивите онлайн новини.

 

 

IFLA изрично подчерта, че в сблъсъка с дезинформационния хаос човечеството има един-единствен печеливш ход и това е грамотно и критично население. „Библиотеките имат дълъг и богат опит в разпространението на информационната грамотност и тясно си сътрудничат с всички други, за да популяризират медийната грамотност. Това са уменията, необходими за разбирането и оценката на информацията – новинарски статии, научни списания, официални публикации, блогове, постинги, тиутове и всичко, което гражданите четат ежедневно. Без тези умения хората лесно могат да бъдат заблудени или просто да останат неинформирани.”[8] Факт е, че отскоро общественото въображение е завладяно от участието на социалните онлайн мрежи в разпространението на лъжи и в операции по масово дезориентиране и недоверие, обясняват от IFLA. Но това не означава, че проблемът е в Интернет и че отговорът трябва да бъде непременно с правителствени мерки, със самовъзпитаване на медиите (саморегулация) или с държавна намеса. Световната библиотечна общност продължава да стои зад тезата си, че решението е в индивидуалните информационни навици.

Ролята на библиотеките в глобалния поход срещу информационно-медийните девиации е отличена още през 2016 г. в научният доклад за Европейският парламент „Разпространение на медийна и информационна грамотност в библиотеките”[9]. В него се казва, че от векове библиотеките градят информационната грамотност на хората и днес успешно са адаптирали тази мисия към онлайн контекста. Доказано във времето е успешното справяне на тандема „UNESCO – IFLA” с всяко световно или регионално предизвикателство от информационно-медиен характер. Налице са и доказателства, че библиотечните програми по информационна и медийна грамотност правят гражданите уверени и опитни потребители в интернет. Изследването препоръчва по-силен акцент върху уникалния принос на библиотеките, предвид работата им извън официалните образователни институции, и включването им във всяка инициатива за поддържане на потребителска адекватност в информационната ера. Странно защо обаче в новата и амбициозна 21-странична рекапитулация на мерките на Европейската комисията за „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн” от 26 април 2018 г.[10], думата „библиотека” дори не фигурира.

 

Грешката в днешните политики за стабилна дигитална екосистема е една – не се мисли ретроспективно, не се използват натрупаните през хилядолетията знания, а се действа по метода „проба – грешка”. Култивирането на грамотност за дигиталните новини може да вземе за ориентир ценностите, утвърдени от библиографите.

Градивен в това отношение е подходът, който предприе Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с обновяването на методиката на PISA за 2018 г. [11] Като част от своята „глобална компетентност” 15-годишните ученици от целия свят ще трябва да покажат повишена информационно-библиографска грамотност, което ще означава, на първо място, „да използват и свързват множество източници на доказателства, да разпознават пристрастия и пропуски в информацията и да управляват противоречащи си аргументи“ и, на второ място, „да разпознават гледните точки на другите хора и факторите, които биха могли да повлияят върху достъпа им до информация”.[12] Стъпка в подсилването на информационната грамотност за стабилно пребиваване на учениците в онлайн медийна среда ще бъде въвеждането на когнитивен тест за имунитет срещу фалшивите новини.

Вместо да се неглижира съпричастността към борбата с „фалшивите новини” на световната библиотечно-библиографска общност, олицетворявана от IFLA, в центъра на търсенията може да се постави едно масово повишаване на „дигиталната библиографска интелигентност”[13]. Понятието „интелигентност“ се налага за пръв път през ХІV век чрез латинската дума „intelligentia“ и е обозначавало „завършен ум“ – схватлив и способен на разбиране, на осмисляне и на познание. Сега това понятие очаква да получи технологична реабилитация. Библиографската интелигентност – способността за търсене, оценяване и организиране на съдържание е фундаментална за човешката интелигентност. Дори да установим след време, че потребителите пред компютъра или смартфона са развили драстично различни рецептивни стратегии, културата на търсенето, способността да оценяваме и селектираме информация и образци, знания и модели за нашето познавателно, емоционално и социално поведение е неотменна предпоставка за организиран ум.

 

 

Пасивният читател–консуматор е носител на деформирана интелигентност – той помни огромно количество разнообразни сведения, но от актуално естество, мисли плоско, повърхностно, шаблонно, доволства в своята „тъповата разсъдителност” (Платон) и не изпитва потребност от „излишни въпроси“. Библиографски грамотните личности са виртуози в задаването на въпроси относно източниците на новите данни. Дефакто, генератор на питането, на целенасоченото търсене е библиографската интелигентност. Задаването на многопосочни въпроси, типично за скрупольозното библиографско четене, е първият ключ на мъдростта, по определението на Пиер Абелар в неговите „препоръки при четене“ („La sic et non“, 1122 г.). Това метаумение изисква особено волево усилие за отскубване от блаженото състояние на всезнание и за търсенето на истината. Библиографски интелигентният владее и антиманипулативния метод на ре-информацията – за разшифроване и възстановяване на изкривеното и премълчаното, чрез същите нови технологии, които правят възможна дезинформацията. Отделен въпрос е колко време ще отнеме това и кой междувременно ще разиграе картите в своя полза. Библиографски интелигентният, обаче, е способен на търпение – умее да изчаква, да не настоява за незабавен отговор. Библиографският интелект винаги е участвал в читателския механизъм за самозащита срещу фалшивата „нулева ентропия” от неструктурираната информация и срещу дезинформацията.[16]

 

Безспорно неотложни са усилията да се даде релевантен отговор на глобалните заплахи в полето на дигиталните новини, защото действително станаха катализатор на описаната в науката „екстремна информационна ситуация” – крайна степен на противоречие на индивида със себе си или с нещо извън него. Но проблемът не е в Интернет и противодействието на невярната информация и дезинформацията в онлайн средата не може да успее чрез „разписване” на поредните наднационални документи, чрез политически мерки, саморегулация на медиите или чрез държавна намеса (примерно на Госкомнадзор, както го регламентира новоприетият закон срещу фалшивите новини в Русия). Като се имат предвид трансграничните и нематериалните параметри на дезинформацията, както и факта, че дезинформацията атакува гражданите и офлайн, идеите за противодействието й чрез локалния инструментариум на европейската дигитална политика са утопични. Глобално противодействие на информационното замърсяване би успяло само с индивидуален антиманипулативен подход за отделния реципиент – читателя, зрителя, слушателя.

Вниманието може да бъде съсредоточено върху целенасочено и масово повишаване на информационно-библиографската грамотност на подрастващите, върху култивиране на дигитална библиографска интелигентост сред активните граждани или върху реабилитиране на функцията на библиотекаря като партньор и „филтър“ в информационната екосистема.

Лесен и евтин инструмент за ежедневна информационна хигиена е и бавното четене, съсредоточено върху онези източници, които личните асистенти – „виртуалните библиотекари”, биха могли да филтрират и стерилизират по персонална заявка. Този подход би помогнал на подрастващите да станат господари на технологията, вместо да бъдат овладени от нея. Има достатъчно здрав разум в позицията на професора по средновековна история Лин Уайт-младши, че „технологията отваря врати, но никого не заставя да минава през тях“.

 

 

 

 

e-mail: milenaic@uni-sofia.bg