Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 38/ Ноември 2018 г.
19 Декември 2018 г., Сряда

Журналистика

Принтирай E-mail

Чурнализъм. Как медиите създават ленива журналистика?

Брой 38 / Ноември 2018 г.
Медии и обществени комуникации

Евелина Андреева

Резюме:

Статията третира наболели проблеми на журналистическото съдържание в наши дни и риска за неговото уеднаквяване, при което аудиторията трудно различава една медия от друга. Акцентира на причините за това, сред които са финансови затруднения на медиите от една страна и необходимост от поддържане на актуално съдържание 24/7, но с по-малки екипи. Това води до т.нар. чурнализъм (от англ. churnalism) – масово преписване и публикуване на десетки прессъобщения, създавани в пресофиси и PR агенции. Публикуването на прессъобщения почти дословно уеднаквява медиите, създава рискове от тиражиране на непроверена информация, с търговски и политически внушения, принизява журналистиката до функцията на обикновен мегафон.

Ключови думи: прессъобщение, чурнализъм, журналистическо съдържание, ленива журналистика
 

 

Summary:

 Churnalism. How Medias Create Lazy Journalism?

Evelina Andreeva
Doctoral student, Sofia University, FJMC
 
The article deals with the pressing issue of current journalistic content and the risk of it becoming too similar which would make it difficult for the audience to differentiate one media from another. The article highlights the reasons leading to this, among which are the financial difficulties of the media and the need to maintain an up to date content, but with smaller teams.All this leads to churnalism” which is the mass churning out of dozens of press releases created at press offices and PR agencies. The “word for word” type of publishing of press release leads to unification of media and creates the risk of circulating anunverified information leading to both commercial and political influences. This type of journalism degrades it to a regular megaphone.
Keywords: press release, churnalism, journalistic content, lazy journalism
 

              Увод

        В днешната икономика на медиите става все по-трудно печеленето на доверие и създаването на вярна аудитория, която да е убедена задълго в предимствата на любимото си издание (медия). В професионалния информационен бизнес, който неуспешно се бори с комерсиализацията е трудно да убедиш хората, че си специален, когато те виждат, че всички са еднакви. Светът на медиите е превърнат в една гигантска сфера на еднаквост, в коятомарката би имала значение, само ако предложи оригинално съдържание. Надеждата да наложим бранд с послания от типа ние сме уникалнине сработва. Аудиторията оценява въз основа на ефективността, а не на рекламата.

 
Трансформации на редакционното съдържание

             Болестите на журналистиката, чийто симптоми личат главно в съдържанието, стават все по-явни. Не малък процент от редакционния контент са все повече прессъобщения, псевдоновини, пропагандни материали, откровени реклами, които се публикуват с копи-пейст почти дословно. Оригиналната журналистика, която подбира и използва получаваните в редакцията пресрелийзи само като информационен повод, върху който изгражда авторски текст, става обратно пропорционален на нарастващата дейност на пресофиси и PR агенции. Всичко това ни дава основание да гледаме на тази част от журналистическото съдържание като на предвестник на криза в журналистическата дописка, такава каквато я познавахме десетилетия.

Гражданската журналистика, робо-журналистиката и голям процент преписани прессъобщения не остават много пространство за развитие на оригинална информация.
При направено през 2008 г. проучване от професор Джъстин Люис и екип от изследователи от университета в Кардиф, били проследени повече от 2 000 материала на водещи издания от Обединеното кралство – „The Times“, „Daily Telegraph“, „The Guardian“, „The Independent“ и „Daily Mail“ [1]. Проучването установило, че само 12% от тях са с безусловно проверени факти и са генерирани от репортери на изданията. В 8% е неразпознат първоизточник на дописката, а 80% са цялостно или частично копирани от индустрията за връзки с обществеността и информационните агенции. Ник Дейвис [2], журналист от BBC и автор на книгата „Flat Earth News“ (Плоска земя) , нарича тези материали „втора употреба“. Резултатът, според него, е намаляване на качеството и достоверността, тъй като статиите не винаги са защитени от манипулация и дезинформация. И докато световните и утвърдените национални агенции разпространяват авторска и проверена информация, то дали е така с десетките прессъобщения дистрибутирани от частни PR агенции, бизнес, институции? Дейвис твърди, че 54% от новините в пресата на Великобритания са предоставени от PR отдели [3]. И това наблюдение засяга основно публикациите в националната преса, казва авторът, а картината на регионалните издания е още по-фрапираща.
  
Малки екипи и големи информационни обеми

             След масовото разпространение на интернет, медиите неминуемо бяха притиснати от криза на пазара, която доведе до спад на приходи и същевременно увеличи изискванията към професията на журналиста. Съкращенията в журналистическите екипи не допускаха редуциране на броя на излъчваните материали. Тъкмо обратното, те засилиха очакванията към работата на „оцелелите репортери“ както за бързина, така и за количество. В много от медиите се създава съдържание за минимум две версии – ефирна и онлайн или печатна и дигитална. В годините на печатната и аналогова журналистика, пространството, в което се „наливаха“ новини, се ограничаваше до броя на страниците в изданието. Днес, в дигиталния свят, това пространство е практически неограничено и същевременно неговата актуалност трябва да се поддържа 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. От друга страна, репортерите вече са подложени на твърде високи професионални изисквания, като умело и оригинално писане, работа със снимачна техника, владеене на програми за монтаж, VR, ARи други. Всичко това трябва да държи медиите на повърхността, да задоволи нуждите на пазара от информация, да увеличи постъпленията в джоба на собствениците, да обслужи търговския им интерес и да съхрани авторитета на медията, въпреки конкуренцията на социалните мрежи, агрегаторите и търсачките. Натискът за издателите, които трябва да се справят с малки екипи и големи информационни обеми, е твърде голям и лесните „решения“ идваха от само себе си. Медиите започнаха да се „преписват“ взаимно и да запълват съдържанието си с готови материали, изпратени до редакциите, като полагат минимални усилия по проверка на тяхната достоверност. Стана рядкост и старанието за тяхното „пренаписване“ в посока авторски материал. Опасността съдържанието да бъде „смачкано“ от броя и тежестта на прессъобщенията стана твърде видима.

Медиите се превърнаха в масови производители на изопачена информация, казва Ник Дейвис. Журналистиката е призвана не само да докладва факти, а да проследява тенденции, да търси коментари, да прави анализи и да прогнозира. В противен случай, заплахата репортерите да станат обикновени мегафони, преписвайки механично прессъобщенията, става съвсем реална.
 

Зараждане на чурнализъм

      Всичко това доведе и до все по-налагащия се термин churnalism”, въведен от журналиста от BBCВасийм Закир, който го използва от 2008 г., за да означи процеса на механично възпроизвеждане на получаваната в редакциите поща. Понятието е неологизъм, произлизащ от английския израз ”churn out” (бълвам, фабрикувам) и journalism (журналистика). Видимо целта на чурналистиката е да спести разходи за репортери, като същевременно поддържа и дори увеличава съдържанието в количествено отношение, без да прецизира неговото качество и достоверност. Закир проследява множество прессъобщения, получавани в редакциите, и тяхното механично отразяване. В подкрепа на твърдението си дава пример с 18 прессъобщения, излъчени от UCL (University College London) за една година. Медиите намират 14 от тях за безинтересни и не ги отразят. Останалите 3 или 4 обаче се публикуват в следния вид: „Daily Telegraph“ (97% копирани), „The Independent“ (85% копирани), BBC (45% копирани).[4]

Неправителствената организация от Обединеното кралство The Media Standards Trust [5] констатира, че в САЩ и Великобритания броят на PR специалистите вече многократно надвишава броя на журналистите. Реално PR експертите са повече и по-добре платени от журналистите, работещи в медии. Всекидневно PR индустрията генерира десетки съобщения, които изпраща до редакциите. Кризата в медиите, която е не само финансова, а засяга и самата същност на журналистическото съдържание, все по-често превръща пресинформацията в статия и по този начин погубва качеството на професията и увеличава риска от „фалшиви” новини и непроверени съобщения. Така в медиите лесно намират място материали, които прокарват политически или търговски интереси. В много случаи чурнализмът насърчава услуга или продукт. Например, компанията Travelodge стимулира публикуването на материали, свързани с голямото значение на съня в живота на хората. Колкото повече хората обвързват здравия сън с Travelodge, толкова повече ще мислят за това при избора на хотел. За да постигне целта си, Travelodge дистрибутира съобщения, свързани със съня. Сред популярните заглавия са: „Повече от една трета от възрастните британци все още спят с плюшено мече“, „29 милиарда се губят във Великобритания от недоспиване“, „23 милиона британци приветстват идеята за следобеден сън“ [6].
  
Риск от фалшива или манипулирана информация

            Много от прессъобщенията, които имат безобиден характер, дори не са проверявани от медиите. Крис Аткинс, филмов режисьор, прави експеримент за публикуване на фалшиви „новинарски“ истории. Разпространява „новини“, които са изцяло измислени, но сравнително лесни за опровергаване, ако някой се задълбочи в съдържанието им. Аткинс е готов и с уточнение, че историите са съчинени, в случай, че някоя медия му го поиска. С прессъобщение той информира за нов продукт, който се носи от дами, докато техните партньори са в командировка. Историята убедително разказва, че ако пулсът на жената се покачи над 120 удара и влагата на кожата й премине определено ниво, устройство, монтирано на жартиера автоматично изпраща текстово съобщение до партньора ѝ. Информацията е придружена от аматьорска снимка на жартиера с прикачен евтин цифров часовник. Макар и фарсов, сюжетът се оказва „неустоима новина“ за някои издания. Уебсайтът „Daily Mail“ (с над 40 млн. уникални потребители месечно) я публикува на първата си страница. За известно време „новината“ става най-четения материал на сайта. „The Daily Star“ я препечатва в своята хартиена и онлайн версия. Следват публикации и в глобалното информационно пространство: публикувана е в „Times of India“, CNET news (САЩ), Express.de (Германия), Mako.il (Израел), Florida Today, Chicago Tribune и т.н. [7]

Разбира се, има много прессъобщения, които са в обществен интерес и медиите се борят първи да получат информация чрез тях. Такива биха могли да са новини от правителството, решения на Народното събрание, водещи потребителски теми и други. Важното в случая е всяка отделна медия да „обработи“ в своята стилистика получения фактологичен материал и към него да добави бекграунд, коментар, прогноза. Да се тълкува от специалисти, да се коментира и анализира, да се проследяват тенденции и процеси, важни за обществото. Това са критерии, които биха отличили оригиналната журналистика от чурналистиката. Днес начините за популяризиране на послания и новини са толкова многобройни, че реално ако медията не прибави своя добавена стойност към един текст, то той може да бъде видян навсякъде в интернет пространството – от уеб страницата на разпространяващата го институция до профила ѝ в социалните мрежи.
Повечето от информационните агенции в света имат правила за работа, които са спазвани прецизно и днес. При никакви обстоятелства съобщенията не могат да попаднат в емисията в оригиналната си форма (правило на Асошиейтед прес). Полученият факс или email има само информационен характер. Агенциите правят от важните прессъобщения собствена информация, като включват в нея няколко цитата от получената поща, прибавят бекграунд и допълнителни коментари на специалисти по темата. Така прессъобщението се явява само информационен повод, по който журналистът създава своя дописка.
Прессъобщенията се използват избирателно, като се отделят тези, носещи в себе си реклама, пропаганда, псевдо информация. Новината е нещо, което някой някъде не иска да бъде написано, всичко друго е реклама, казва Алфред Хармсуърт (лорд Нортклиф) в края на ХІХ и началото на ХХ век. Тезата му се прилага настойчиво в качествената журналистика и днес.
В правилата на световни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс и други се подчертава, че репортерите проверяват електронния адрес, от който е изпратен пресрелийза, бланка, подпис, телефони за обратна връзка. Това са задължителни атрибути за легитимно прессъобщение. В случай, че изпращачът е напълно непознат на редакторите или пък обединява интересите на твърде малка група, то съобщението може да не бъде използвано и публикувано.При работа с политически централи агенционните правила са особено стриктни. Всеки документ, получен от партийна централа, трябва да бъде прецизно прегледан, за да бъде установена неговата достоверност. Ако е декларация на партия, преди да съставят материал опитните редактори си задават въпроса: на цялата партия ли е или на част от нея.
Институционалните източници на информация в лицето на пресцентрове и PR отдели обикновено захранват регулярно медиите с прессъобщения за дейността си, програмите, форумите, които са организирани от тях и в които участват техни представители. Тук редакторският усет може да бъде проявен най-ефективно, тъй като голяма част от тези съобщения биват протоколни и без съмнение попадат в графата „реклама на министъра, кмета, областния управител и т.н.“ (по лорд Нортклиф). Те често съобщават за „новини“ от всекидневната програма, които не будят интерес у аудиторията. Агенциите използват тези с по-сериозен информационен повод и ги отразяват в своите емисии, с което улесняват работата на абонатите си.
Социалните ботове са софтуерни програми, които имитират човешко поведение в социални медии, например чрез публикуване на съобщения или харесване на публикации. Те могат да се ползват за разпространяване на фалшива или манипулираща в дадена посока информация. Те подвеждат и объркват дискусиите. Анализаторите твърдят, че разпространението на „фалшиви” новини в медиите действа на същия принцип и всяко непроверено и копирано съобщение може да доведе до тиражирането на дезинформация. Това става възможно и опасно явление през последните години, когато все повече медии допускат до съдържанието си подмяна на оригиналната журналистика с копирано прессъобщение.
Понякога за медията е важно да публикува съобщението максимално близко до това, което е получено в редакцията, за да избяга от своята отговорност на източник и медиатор. Когато темата в него е прекалено деликатна или съмнителна, редакторите избират между това да го пуснат в 100% оригинален вид и отговорността да се носи от друг (но това е заблуда, тъй като читателите гласуват доверие на бранда, а не на неговите източници) или да не го излъчат въобще.
 

Ленива журналистика

              Всички тези тенденции, провокиращи ленива журналистика, се налагат все по-трайно в професията. Чрез тях съдържанието придобива вид, близък до този на социалните мрежи, където всеки може да излъчва всичко, без практически да носи отговорност за неговото съдържание. Създават се условия, при които изданията публикуват статии, за които журналистът дори не е вдигнал телефона. Улеснява се попадането на непроверени и недостоверни информации и всичко това подбива авторитета на професията. Не след дълго традиционните медии ще идентифицират съдържанието си с това на социалните мрежи, но това няма да увеличи тяхното влияние, а още по-малко рекламните им приходи. Високият процент на гражданска журналистика (30-40%), която попада в медийното съдържание, бързото навлизане на изкуствения интелект при написване на икономически, финансови, спортни и други новини (прогнозите се, че до 2030 г. робо-журналистиката ще достига 90% от медийното съдържание [8], създаването на платформи за бранд журналистика са все форми, които биха могли за обезценят или изолират ценния труд на журналиста. А неговата оригиналност е именно в създаването на материали от сферата на бавната журналистика – анализи, коментари, разследвания, обзори.

 
Заключение

             Медийната индустрия е силно конкурентен пазар и вече не се основава на недостиг, а на изобилие, казва Джеф Джарвис, директор на Центъра за предприемаческа журналистика Tow-Knight, CUNY Graduate School of Journalism, САЩ [9]. Днес информационният пазар страда от пренасищане. Изкуството е в сортирането, подбора и анализа на морето от новини. Отмина времето, когато читателите с радост отваряха портфейлите си, за да си купят вестник или списание. Сега новините се четат безплатно от телефоните и компютрите и хората не са склонни да плащат за тях, освен ако не са убедени в тяхната уникалност и достоверност. Медиите трябва да убедят читателите, че от тях ще получат оригинален продукт, който не могат да намерят никъде другаде. А за неговото създаване са необходими журналисти-анализатори, които да проследяват тенденциите и да правят обзори и прогнози на събитията днес и утре.

 
Бележки:

 [1] School of Journalism, Media and Culture. Cardiff University. 2018. http://www.cardiff.ac.uk/journalism-media-and-culture?utm_source=linkfixer&utm_medium=redirect&utm_campaign=%2Fjomec [04.12.2018]

[2] Marsh, Kevin. Journalism, not `churnalism`. In: BBC, 5.02.2008. http://www.bbc.co.uk/blogs/theeditors/2008/02/journalism_not_churnalism.html [04.12.2018]
[3] Moor, Martin.Churnalism Exposed. In: Columbia Journalism Review. 3.03.2011.https://archives.cjr.org/the_news_frontier/churnalism_exposed.php?fbclid=IwAR3H4jJ6TGUg6PvsmIh0eKerE2O7jSBdsx9S_1brN_lbqu4TotHCkQiLM0c [04.12.2018]
[4] Robbins, M. Science Churnalism. In: The Guardian, 25.04.2011. https://www.theguardian.com/science/the-lay-scientist/2011/apr/25/1 [04.12.2018]
[5] Media Standards Trust.In: Archive.org,16.02.2008.https://web.archive.org/web/20080216114126/http://www.mediastandardstrust.
 [6] Moor, Martin.Churnalism Exposed. In: Columbia Journalism Review, 3.03.2011. https://archives.cjr.org/the_news_frontier/churnalism_exposed.php?fbclid=IwAR3k5BQCA5lrY7mC2UeW-ukLNmT-NzplCqL8N6qcB3zuEvoQ7qEaTTyvSjc [04.12.2018]
[7] Пак там.
[8] Adams, Tim. And the Pulitzer goes to… a computer. In: The Guardian, 28.06.2015. https://www.theguardian.com/technology/2015/jun/28/computer-writing-journalism-artificial-intelligence [04.12.2018]
[9] Davidson, Colette. News as a commodity – How newspapers can survive the digital age. In: World Association of Newspapers and News Publishers. 01.03.2018. https://blog.wan-ifra.org/2018/03/01/news-as-a-commodity-how-newspapers-can-survive-the-digital-age [04.12.2018]
Библиография:

 Adams, Tim. And the Pulitzer goes to… a computer. In: The Guardian, 28.06.2015. https://www.theguardian.com/technology/2015/jun/28/computer-writing-journalism-artificial-intelligence [04.12.2018]

Davidson, Colette. News as a commodity – How newspapers can survive the digital age. In: World Association of Newspapers and News Publishers. 01.03.2018. https://blog.wan-ifra.org/2018/03/01/news-as-a-commodity-how-newspapers-can-survive-the-digital-age [04.12.2018]
Marsh, Kevin. Journalism, not `churnalism`. In: BBC, 5.02.2008. http://www.bbc.co.uk/blogs/theeditors/2008/02/journalism_not_churnalism.html [04.12.2018]
Media Standards Trust. In: Archive.org,16.02.2008.https://web.archive.org/web/20080216114126/http://www.mediastandardstrust.
Robbins, M. Science Churnalism. In: The Guardian, 25.04.2011. https://www.theguardian.com/science/the-lay-scientist/2011/apr/25/1 [04.12.2018]
School of Journalism, Media and Culture. Cardiff University. 2018. http://www.cardiff.ac.uk/journalism-media-and-culture?utm_source=linkfixer&utm_medium=redirect&utm_campaign=%2Fjomec [04.12.2018]
 
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Андреева, Евелина. Чурнализъм: Как медиите създават ленива журналистика? В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, №38. Available from: [http://www.media-journal.info]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

дата на публикуване: 07.12.2018, Петък, 08:55
прочетена: 79 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: