Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
10 Декември 2019 г., Вторник

Отзиви

Принтирай E-mail

Свободата на словото и правото на личен живот

Брой 42 / Септември 2019 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д.н. Любомир Стойков

Резюме:

Summary:

 

 

    Могат ли неограничено и безнаказано журналисти и медии да сипят обидни и клеветнически думи по адрес на различни хора? Имат ли и какви права засегнатите от медийните наплевателства? Трябва ли, обаче, журналисти и редактори да бъдат ограничавани в своите изрази и словесни класификации, след като по презумция, по закон и по морал им е гарантирано правото на свободно изразяване? За какво свидетелстват зачестилите дела срещу вестници и списания, редактори и журналисти?...                                                         
    Казусът с клеветите и обидите в различните законодателства е решен различно. В Германия клеветата е смятана за закононарушение и престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години. Във Франция клеветата се окачествява и като гражданско правонарушение, и като престъпление. В Испания обидите, злословията и лъжливите обвинения се третират като престъпление. В Австрия клеветата и обидата се възприемат и диагностицират като престъпления от общ характер. Там, обаче, е налице по-голяма защита на представителите на медиите в случаите, когато срещу тях са повдигнати обвинения за клевети и обиди. Тези и още много други интересни факти, практики и аргументи са налице в монографията на доц. д-р Ефрем Ефремов „Правни аспекти на журналистическото редактиране“ *. Основната цел на автора е да разкрие и напомни колко голяма ценност – цивилизационна и конституционна, е правото на изразяване и да осмисли по нов начин съществуващата правна действителност и юридическа практика в нашата страна по отношение на „обидата“ и „клеветата“. Като всепризнат експерт и анализатор на журналистическото редактиране, още в началото доц. Ефремов се вглежда в неговата специфика, успоредно с правата, задълженията и отговорностите на редакторите в медиите. По-нататък той вещо, компетентно и прецизно се фокусира върху правото на свобода на изразяване в контекста на международноправната и национална регламентация, разглеждайки в т.ч. допустимите ограничения на правото на свобода и емблематичните международни актове, пряко свързани със свободата на словото – с неговото отстояване и провъзгласяване, както и с националните правни източници. Точно и логично са интерпретирани фундаментални актове и правни източници, които прогласяват свободата на словото, като Международният пакт на ООН за граждански и политически права, Всеобщата декларация за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и Конституцията на Република България.
   Клеветите и обидите в медиите са сред най-трудно идентифицираните деяния, тъй като емоционално-рационалната същност на човека се проявява (за радост или съжаление) както чрез публичните ругателства, оклеветявания и наскърбявания, така и чрез търсенето (и намирането) на съдебна защита и отстояване на личното достойнство и репутация. Във Великобритания, например, съществува Комисия за жалби срещу печата (Press Complaints Commission), създадена през 1990 година. Целта и́ е да регулира вестниците и списанията, без да упражнява каквато и да било юридическа власт. Медиите спазват правилата на комисията на доброволен принцип. В случая става дума за начин на саморегулиране на печатните медии, тъй като този орган се издържа от средствата, които му дават самите вестници и списания. Комисията за жалби срещу печатните медии е основана с цел да защитава правото на личен живот и да предпазва гражданите от некоректни, обидни и натрапчиви намеси на пресата в тяхното лично пространство. Особено важно е да се обърне внимание на това, че тази комисия не разполага с юридическа власт, действа като саморегулаторен орган на печатните издания и се издържа от тях. Нейната дейност е особено успешна в случаите, когато надеждно се удовлетворяват оплакванията на гражданите от нахлуване в личното им пространство, отказването на право на отговор, разпространяване на информация чрез скрити технически средства и др.
    Какво представляват обидата и клеветата според българското право? Какъв е характерът на квалифицираните случаи на обида и клевета и в кои случаи не е налице клевета? Според автора защитата срещу клеветата може да се реализира чрез доказване на истинността на разгласеното обстоятелство или на приписаното престъпление; чрез установяването на липса на умисъл и на ясно съзнание за оклеветяване от страна на субекта на клеветническото деяние; когато разпространените обстоятелства за конкретната личност са верни; когато критиката се упражнява и осъществява със средствата на сатирата – иронията, сарказма, пародията и други хумористични жанрове. Откровено и принципно са посочени проблемите в наказателноправната уредба на обидата и клеветата и особено онези от тях, които са свързани с журналисти, които по силата на професионалната си мисия и на преките си ангажименти са под угрозата от наказателно преследване  (особено в случаите, когато критичните им публикации могат да се тълкуват като обидни и клеветнически). В центъра на авторовото внимание е не само българската съдебна практика в наказателните дела за обида и клевета, а и дебатът за намирането на адекватното средство за преследването на такива случаи, и растящата необходимост от декриминализиране на обидата и клеветата.
    Силата на тази книга съвсем не произтича единствено от патоса и ярката лична позиция на доц. Ефремов. Текстът е убедителен и поради добрата си аргументация и ефективна верига от доказателства, в т.ч. и разгледаните решения  на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела на журналисти срещу България. Подходът и ракурсът към тази практика не е еднолинеен, а е пречупен през призмата на задълженията и отговорностите на журналистите. Ефрем Ефремов компетентно и решително навлиза в неразработени или почти неразработени сектори на взаимовръзката медии – журналистика - съдебна практика - журналистическа етика - медийна регулация. Чрез разглеждането на значими казуси от дейността на българския съд по наказателни дела за обида и клевата, утвърдените принципи и ограничения на свободата на изразяване, свързани с клеветата в практиката на ЕСПЧ, емблематични случаи на преследване на обидата и клеветата по гражданско-правния ред в България и др. се хвърля ярка светлина върху неизбежните от юридическа и морална гледна точка ограничения и отговорности на правото на изразяване, което не бива да вреди на честта и достойнството или пък да уронва репутацията на гражданите.
    Особено ценна и актуална е девета глава, посветена на етичните правила за медийното отразяване в българската преса. В нея е направен великолепен сравнителен анализ между етичните норми в родната журналистика в печатните медии и чуждестранната пресжурналистика (по-конкретно във Великобритания, Германия, Франция, Испания и Австрия). Тук авторът основателно извежда своята поанта за отговорността на медиите и журналистите както към отделните граждани, така и към обществото като цяло, без разбира се, да подценява ролята на доброволната медийна саморегулация и етичните кодекси на пресжурналистите. На финала на труда си доц. Ефремов визира същността и спецификата на случаите, когато българската преса не зачита етичните кодекси и в заключение поставя специален акцент върху онлайн етиката. Резонно е неговото припомняне на едни от първите етични правила за блогърите – да са почтени, да са точни, да не плагиатстват, да посочват източниците си, да публикуват снимки с платени авторски права и др. Благодарение на тази конкретност на Ефрем Ефремов добиват яснота и смисъл принципните положения и цялостният алгоритъм на съвместяването на свободата на словото и правото на личен живот и достойнство.
    Текстовите послания респектират със своята актуалност, съдържателност и аргументираност. Автор на предговора на книгата е проф. д-р Борис Велчев – главен прокурор на Република България (2006 - 2012) и председател на Конституционния съд. Той отбелязва, че доц. Ефремов академично и педантично интерпретира решения на ЕСПЧ, свързани с две основни права – правото на свобода на изразяване и правото на личен живот, и високо оценява неговите анализи и разсъждения, които представляват интерес за всеки юрист, изправен пред казуси на обиди и клевети. Проф. Велчев е категоричен по отношение на значимостта и полезността на тази книга, подчертавайки: „Оказва се, че един доцент по журналистика може не само да анализира основната научна правна литература по тези въпроси и да подбере емблематични примери от съдебната практика, но и да направи препоръки с приносен характер.“ Сред най-големите достойнства на текста на доц. д-р Ефрем Ефремов е паралелния му принос – и към редактори, и към юристи, реализиращи се в сферата на медийното право.
    Наистина е безспорна значимостта на този труд както за практикуващите специалисти - медийни изследователи и университетски преподаватели по журналистика и масова комуникация, редактори, журналисти, издатели, юристи, в т.ч. съдии, прокурори, адвокати и др., така също и за студенти по журналистика, право, връзки с обществеността, философия, психология и редица още сродни сфери. Всъщност в ерата на социалните мрежи и социалните медии, когато блогъри, влогъри, инфлуенсъри и пр. все повече заемат позициите на силно въздействащи лидери на мнение и образци на подражание, всеки трябва да е наясно с правата си за свободно изразяване, но и за това, което го очаква, когато ги превиши или деформира. Цивилизованите отношения предполагат и цивилизовано, и справедливо уреждане на отношенията между „клеветника“ и „оклеветения“, между „обиждащия“ и „обидения“. Разбираемо е, убеждението на доц. д-р Ефрем Ефремов, всъщност това е неговата ключова теза, че „престъпленията „обида“ и „клевета“ следва да бъдат декриминализирани, а правата на засегнатите могат успешно да бъдат реализирани по гражданско-правен ред“. Вярвам в подобна журналистическа и правна перспектива и горещо се надявам тя да не се окаже (за нашите условия) само един красив и мъдър, но утопичен дискурс.
__________

* Ефремов, Ефрем. Правни аспекти на журналистическото редактиране.София: „Фабер“, 2019.248 с. ISBN 978-619-00-1007-4 

 

Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Стойков, Любомир. Свободата на словото и правото на личен живот. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №42. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=394 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

дата на публикуване: 17.10.2019, Четвъртък, 01:55
прочетена: 366 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: