Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 44/ Юни 2020 г.
24 Септември 2020 г., Четвъртък

Журналистика

Принтирай E-mail

Културната журналистика в българския телевизионен ефир

Брой 44 / Юни 2020 г.
Медии и обществени комуникации

Д-р Екатерина Титова

Резюме:

Културната сфера претърпява трансформация във фокуса на появилата се масова култура в съвременното общество, за чието популяризиране спомага именно телевизията. Специализираните културни телевизионни предавания се променят вследствие на изменената среда, подходи и възприятия към културата. Настоящата студия представя актуалното състояние на културната журналистика в българските телевизионни предавания и проследява важната и отговорна задача, които те, като „водачи“,имат в света на културата. Този процес реализира и подпомага активизирането на потребление на смислено съдържание за изграждането на колективно общество. Представянето на качествени и смислени културни теми, чрез които зрителите да обогатят творческите си виждания и възприятия е от съществено значение за реализацията на стойностен краен продукт. По-конкретно, изследването анализира развитието и тенденциите в различни предавания, сред които са сутрешния блок, посветен на културата по БНТ1 – „Култура.БГ“, една от новите оригинални продукции в телевизионния канал Bulgaria ON AIR – „Мултимедия“ и лайфстайл шоуто с утвърдена успешна история по bТV – COOL… T. Три различни предавания, които представят различни гледни точки към комплексното възприятие за културата. 

 

Ключови думи: култура, културна журналистика, телевизия, телевизионни предавания, изкуства

 

Summary:

 Cultural Journalism in Bulgarian TV air

Ekaterina Titova, PhD
 
The current state of the cultural sphere is ongoing transformation in the focus of the emerging mass culture in modern society, the promotion of which is precisely television. To attract a large audience, the medias put additional effort to develop and start to act as mass production and forget about important functions – to enrich the value system and to educate through culture. The study examines how television cultural broadcasts changed as a result of the different environment, approaches and perceptions of culture.This article present the current state of cultural journalism in Bulgarian cultural TV broadcasts and traced the important and responsible task that they have as “leaders” in the world of culture, through which a process can be implemented to help activation of consumption meaningful content for the collective society. Presenting quality and meaningful cultural topics through which viewers enrich their creative vision and perceptions is essential to the realization of a valuable product. More specifically, the study analyzes the developments and trends in different broadcasts - the morning block dedicated to culture on Bulgarian national television – “Culture.bg”, one of the new original productions on television channel “Bulgaria ON AIR” – “Multimedia” and lifestyle show with a well-established successful story on bTV channel – “COOL…T”. Three different shows that present three different perspectives on the complex perception of culture.
Keywords: culture, cultural journalism, television, television cultural broadcasts, arts
Увод
Динамичното развитие на медийната среда оказва своето въздействие върху културната журналистика* и върху цялостните възприятия на аудиторията за култура. Новите технологични възможности, които са предоставени на медиите, променят настоящата им посока и от първостепенно значение се превръща количеството, което в повечето случаи е в ущърб на качеството. По този начин започват да се произвеждат основно по-масови продукции и се забравят важните им функции – да възпитават и образоват. Актуалното състояние на културната сфера претърпява трансформация във фокуса на появилата се масова култура в съвременното общество, за чието популяризиране спомагат именно масмедиите. През последните няколко години се наблюдават промени провокирани от тенденциите на медийния пазар и информацията вече достига много по-бързо до аудиторията, на която е предоставен избор за осведомяване не само от традиционните източници. Тази посока съответно оказва въздействие и върху телевизията, която продължава да е един от основните проводници за новини, тъй като има силен емоционален ефект върху зрителите. Предаванията, посветени на културната тематика,разкриват текущото състояние на културната журналистика, върху която също оказват влияние и други критерии като глобализацията, дигитализацията и комерсиализацията.
Дейността на телевизията за разпространението на новини и информация от културната сфера е от съществено значение за развитието на интелектуална среда. Настоящата студия разглежда начините, по които се променят специализираните в културата телевизионни предавания, вследствие на изменената среда, подходи и възприятия. Изграждането на устойчив модел, подпомагащ по-цялостната ангажираност на обществото към стойностното изкуство, в допълнение с журналистическа отговорност за непрекъснато надграждане на ценностната система на всеки един индивид, е от съществено значение.
 
Съвременна аудиовизуална среда
Възможностите, предоставяни от бързо развиващата се социална, технологична, но и професионална среда, създават условия за интересно и изчерпателно предоставяне на информацията, чрез което лесно да бъде привлечено вниманието на аудиторията. Медиите имат важната и отговорна задача в ролята си на „водачи“ в света на културата, посредством която да се реализира процес подпомагащ активизирането на потребление на смислено съдържание за изграждането на колективно обществото. В по-голяма конкретика ролята на телевизионната среда е от съществено значение, тъй като приобщава разнообразна аудитория, независимо от нейната принадлежност. Визуалната комуникация продължава да спомага процесите на взаимодействия между културите включително и в световен мащаб.
Разнообразието, което се предлага от телевизионните програми, поставя различни възможности за предпочитание от страна на зрителите. Развлечението е един от основните мотиви за гледане на телевизия в допълнение с необходимостта от промяна, разтоварване, бягство от проблемите и монотонното всекидневие. Изборът, който се предоставя на аудиторията посредством телевизионните предавания, се изразява в посока да открие себе си и според собствените си възприятия да се приобщи към някоя от различните по своя характер ценностни системи. По този начин е изправена пред сложния асортимент от многообразието на предавания предлагащи често спорни разбирания и идеали.
Реализирането на стойностно предаване изисква добра стратегия, която да отговори на очакванията и високите изисквания на аудиторията, породени от динамичното развитие на технологиите. Именно постигането на оптимално съвместяване между качеството и предпочитанията на зрителите е сред основните предпоставки за реализиране на успешна търговска марка. Отличаването на продукцията спрямо конкурентните в допълнение с изграждане на лоялни зрители спомагат за успешното позициониране на пазара.
Богатата палитра и разновидности на културата се отразяват и популяризират посредством разнообразните продукции излъчвани по малкия екран. Според медийния теоретик Мария Попова „макар телевизионните предавания да са потребявани от различна аудитория с различни национални, културни и социални особености, медийната форма влияе на аудиторията как да възприема и как да реагира на медийното съдържание. Телевизионните продуценти залагат в медийните формати определени социокултурни модели, които са достатъчно общи като културен смисъл и социално поведение.“ [1]. В резултат се появяват форми, които се стремят да отговорят на новите изисквания и очаквания, като същевременно да обхванат максимално количество зрители и за целта често лице на продукцията става вече добре позната и възприета известна личност.
В своя стремеж за привличане на разнообразна аудитория телевизионните предавания излъчват широк спектър от теми като основен критерий за техния избор се превръщат рейтингите, отразяващи „количеството интерес“. По този начин на заден план се оставя изконната потребност на зрителите от култура и ценностно обогатяване на знанията посредством информиране за различни културни тенденции и творчество от висок ранг. А именно този процес представя медиите в една по-различна гледна точка – като „извор“ на култура за аудиторията.
Изграждането на един качествен медиен продукт включва освен представяне на висококачествено съдържание, също така идентифицирането му от страна на зрителите. Телевизионните предавания, посветени на културната тематика, имат за цел да популяризират творчеството на редица артисти, посредством които да надградят възприятията на аудиторията.
Медийният изследовател Петранка Филева категоризира културните продукти в две основни групи – единични творчески продукти, пример, за които са театралните постановки, книгите, филмите и др., както и ритмично повтарящи се творчески продукти, към които се причисляват и телевизионните предавания, обект на настоящата студия. За тях е важно „марковото име, нужно е да се поддържат доверието и сигурността, които дава изграденият вече имидж и репутация… Производителите трябва да се грижат да подобряват навреме съдържанието на пакетираните продукти. Може да го правят като проучват редовно очакванията на аудиторията и ги посрещат чрез малки промени в структурата…“ [2]. Процесите на непрекъснато надграждане на медийното съдържание на телевизионните предавания са необходимост, за да отговорят на очакванията на аудиторията и успешно да задържат нейното внимание. Продуктовите изменения, които се наблюдават, се отразяват върху формата и съдържанието в допълнение с моделите и начините на взаимодействие с потребителите. Представянето на качествени и смислени културни теми, посредством които зрителите да обогатят творческите си виждания и възприятия, е от голямо значение за реализацията на стойностен краен продукт.
Медиите имат съществената функция освен да филтрират и избират новините, които да представят, също така имат отговорната задача да са и производители на култура. В това отношение много често тя се възприема като услуга или под формата на търговска марка, която има възможност да реализира приходи. Медийният изследовател Дора Сантос Силва разглежда настоящата гледна точка и логиката, която показва, че културата не може да се консумира. Според нея културната индустрия подпомага формирането на памет, създаването на символи и изграждането на идентичност, които не представляват обект на потребление, а на обмен и циркулация. Културата и творчеството допринасят за богатството на нациите както и на материални и нематериални изрази и ценности. Поради комплексността на понятието е очевидно, че творчеството не може да се разглежда изключително като търговско благо поради социалната си природа [3]. Много често са наблюдавани неоправданите очаквания от страна на медиите посредством прилагане на пазарната логика върху различни културни телевизионни продукции, като по този начин фокусът на основното им предназначение бива променен и изместен.
 
Културата – възприятия и въздействие върху телевизионната аудитория
Културата представлява съвкупност от творби, образци, норми и възприятието за нея продължава да е всеобхватно, тъй като индивидите имат различна ценностна система, философия и виждания за заобикалящия свят. Респективно концепцията за естетика и вкус е строго индивидуална, което води до спорни възприятия. Цялостното разбиране за понятието е разширено от две основни предпоставки – неговата сложност и непрекъснатото му развитие като израз на социалния живот. Разнообразните дискурсивности са част от концепцията и показват своето отражение върху обхвата на културната журналистика в различните медии, която еволюира, за да отговори на променящата се култура. Този процес надгражда възприятията посредством представяните теми, включващи творчеството, креативността и начина на живот.
            Динамичното развитие на популярната култура започва да заема първостепенна позиция в разбиранията на аудиторията, чрез средствата за масова информация и новите технологии, които утвърждават разнообразни практики. Според световноизвестния британски социолог Майк Федърстоун в рамките на съвременната консумативна култура светът на благата е от основно значение за модерното общество. „Това предполага двоен фокус, пише той, – първо, върху културното измерение на икономиката, символизацията и използването на материалните стоки като „комуникатори“, а не просто като полезности, и второ, върху икономиката на културните блага, пазарните принципи на предлагане, търсене, натрупване на капитал, конкуренция у монополизация, които действат в рамките на сферата на стиловете на живот и културните блага.“ [4]. Текущите промените, които претърпява настоящата култура я превръщат в неразделна част от консумативната среда. За този процес спомагат именно медиите и по-конкретно телевизията, която с богатия набор от визуални образи има силно въздейства върху обществото. В подкрепа на настоящото твърдение културологът Иван Стефанов пише: „състоянието на телевизионния зрител, който в много голяма степен е подчинен и зависим, в своите вътрешни усещания и преживявания, от лавината от телевизионни образи, които са в състояние да предизвикват безкрайната стихийност и неопределеност на субективните му психологически реакции. Така всеки от нас днес е подложен на реален информационен натиск, под влияние на който ние започваме непрекъснато да експериментираме със самите себе си посредством непрекъснатата и бърза смяна на различни психологически преживявания и състояния.“ [5]. По този начин е очертана важната роля на медиите, чрез които се оказва влияние върху живота по различни начини, отразяващи се на работата, отношенията и възприятията за заобикалящата действителност. Поради тази причина е от съществено значение отразяването на изкуството и художествените произведения, чрез които се получава възможност за вдъхновение, надгражда се ценностната система и се разгръщат нови перспективи пред обществото.
Посланията, които се изпращат от телевизията в обществото, могат да послужат като „огледало“ на съвременното състояние на културата. Светът на медиите и процесите, които се развиват в тях, се наблюдават от медийните изследователи Джон Фиск и Джон Хартли, според които „телевизионният дискурс ни представя ежедневно постоянно актуализирана версия на социалните отношения и културните възприятия. Изпратените послания съответстват на промените в тези отношения и възприятия, така че на аудиторията са предоставени множество и противоречиви избори, от които може да подбира. Разбира се, картината не изглежда толкова гладка, колкото наблюдаваме: има „предпочитани“ значения, присъщи на всяко послание. Но дори предпочитаните значения, които обикновено съвпадат с възприятията на доминиращите слоеве на обществото, трябва да се съревновават и да се разглеждат в контекста на други възможни начини за възприятие.“ [6]. Многообразието от съдържание в допълнение със сложността на културата и нейните неясни граници, които обхващат широк набор от разбирания, често водят до разнопосочни предпочитания от страна на аудиторията, наблюдавани и чрез сближаването на изкуствата и развлеченията.
 Възприемането на предаваната телевизионна информация зависи от личния светоглед и индивидуалния набор от културни кодове, които всеки зрител има според своето социално и културно положение. Медийният изследовател Дейвид Морли описва процеса като „диференцирани интерпретации обратно към социално-икономическата структура на обществото, показвайки как членовете на различни групи и класове, споделящи различни „културни кодове“, ще тълкуват дадено послание по различен начин, а не само на лично, идиосинкратично ниво, но по начин, систематично свързан с тяхното социално-икономическо положение.“ [7]. Телевизионните предавания, посветени на културната тематика, споделят различни културни кодове и от съществено значение е тяхното правилно декодиране от страна на аудиторията.
Постепенно през последните години класическото понятие за култура се измества от така наречената „развлекателна култура“, която е възприемана като забавление. Създават се атрактивни творби, които имат за цел да привлекат вниманието на аудиторията мигновено, като посланията и идеите разпространявани чрез тях са спорни. В това ново нейно виждане, главно значение има търговският успех, който поставя художествената ценност на произведенията на заден план. Телевизията е един от основните двигатели, които спомагат настоящата културна трансформация, посредством разпространението на така създадената масова култура. Според социолога Едгар Морен, тя пренася аудиторията в един имагинерен живот, чрез двойно движение – имитираща реалността, и реалност, приемаща цветовете на имагинерното. Тази двойна контаминация се вписва в търсенето на максимална консумация и откроява основните ѝ характеристики [8]. Културологът Иван Стефанов също анализира масовата култура - „наред с другите художествени ценности нейните произведения имат това предимство, че нямат нормативен характер: масовата култура само предлага модели, образи, но не налага нищо. Тъкмо с това си качество тя се оказва всекидневно нужна на масите, които се стремят към нови жизнени стандарти, към консумация, към запълване на свободното време, към постигане на благополучие и щастие; така във всекидневието постепенно излизат на преден план проблемите на личната реализация, на индивидуалния успех в живота и силата на масовата култура е в това, че тя стимулира по един непосредствен начин новата степен в индивидуализацията на човешкото съществуване…“ [9]. Изброените процеси оказват своето влияние върху културния живот, чийто ценности и идеи обедняват, стойностните произведения на изкуството остават на заден план, като се поставя акцент върху развлекателните продукти. Респективно, по този начин е повлияно и върху културната журналистика, която отразява настоящите промени. Трансформацията, която претърпява, се изразява в нейната ориентация към лайфстайл журналистиката, която се наблюдава и през призмата на телевизията.
Богата палитра от разнообразни културни форми могат да бъдат представени и популяризирани чрез различни телевизионни предавания, чието проследяване представя най-новите тенденции за развитието на културната журналистика, която дава отражение и на развитието на целия телевизионен пазар. Типичната телевизионна аудитория намира своето развлечение основно от малкия екран, което е причината и да прекарва своето свободно време, гледайки телевизия. Това предполага, според специалистите по медиен маркетинг Патрик Баруайз и Ендрю Еренберг, разширяване на хоризонтите на зрителите, посредством възможност за качествено отразяване на културни събития и теми в разнообразните предавания [10]. Посоката, която се наблюдава, въпреки изброените предпоставки, е изразена в обедняване на функциите на изкуствата с акцент върху забавлението, с цел привличане на по-голяма аудитория. Този път на развитие се проследява чрез промяна на съдържанието на новините и възприятията на културните журналисти. По този начин се пренебрегва и забравя основното предназначение на отразяващата журналистика, а именно да допринася за оформянето на очакванията и мнението на аудиторията за различни културни форми.
Развлечението се превръща в една от основните ценности в разбиранията на аудиторията, което е и съществена предпоставка за ориентацията на културната журналистика към лайфстайл журналистиката. Нейните теми се нареждат сред водещите интереси на публиката, като представените новини са основно част от масовата култура. Пренебрегването на качеството и стойността води до появата на журналистика, при която личният живот на известните личности е основен акцент при представяне на дадено културно събитие. В резултат заема водещо място в информационния поток и доказателство за това са многобройното количество лайфстайл списания, онлайн медии и телевизионни предавания, посветени на областта. Наблюдаваните промени предизвикват множество дискусии и спорове относно професионалната и творческата етика и стандарти, свързани с представянето на културните произведения, посредством които се формират разбиранията и мирогледа на обществото. Според медийния изследовател Любомир Стойков всяко едно послание на отразяващия журналист трябва да „е заредено с вещина, но и с артистизъм, че този тип журналист следва да бъде посредник между това, което се случва в модната сфера и в живота на обикновените хора… Най-важното: като цяло да се изграждат адекватни модели за култура на живеене, за смислено и пълноценно съществуване, а в частност – да се формира чувство за красота, стил и хармония.“ [11].
Силната пазарна ориентация на лайфстайл журналистиката със сигурност е сред определящите аспекти за нейния бърз подем, който е изразен и в развитието на телевизионните лайфстайл предавания, което започва още в началото на 90-те години на ХХ в. Сред причините за този прогрес, според медийния теоретик Фолкер Хануш, може да бъде разглеждан фактът, че тя предоставя „новини, които може да използвате – приложите в собствения си живот“ [12]. В реализираните по това време продукции, споредЛюбомир Стойков, акцентът се поставя в значителна степен върху информационно-образователните страни, докато днес преобладава развлекателния характер (пример за това е огромното количество риалити формати в българския телевизионен ефир). В този период се наблюдава липса на изграден модел за създаване на развлекателно предаване. Някои телевизионни продукции създават малка революция с реализираните интервюта с най-популярните творци зад граница, докато днес в това отношение журналистите са много по-улеснени, тъй като имат възможност да интервюират известните личности, които идват в България по различни поводи, т.е. използва се „улеснена процедура за звездни интервюта“, пише Стойков [13]. Сред предаванията с дългогодишна история в телевизионния ефир се нареждат такива от типа „One man show“ – типичен пример е „Шоуто на Слави“, „На кафе“ с Гала, „Преди обед“, „Холивуд“ с Ивелина Кунчева и редица други.
 
Телевизионни предавания за културав България в периода на последното тримесечие на 2019 г.
Разширеният фокус във възприятията за културна журналистика води до сериозен замисъл за измененията, които настъпват и именно поради изброените процеси текущото проучване е релевантно и очертава една актуална медийна картина в областта на телевизионните предавания, посветени на културната тематика. За целта на проучването и възможността за реализация на сравнение се наблюдава моментната динамика в няколко телевизионни продукции, посветени на култура и лайфстайл – „Култура.БГ“, което се излъчва по БНТ1, „Мултимедия“, част от програмата на Bulgaria On Air и „COOL… T“, представено в bTV.
Изборът именно на тези три предавания е обоснован от ясно подчертаните им различия като структура, представяне на културната тематика, гледна точка и отразяване на културните събития. Индивидуалната концепцията на всяко едно от тях разкрива широкия обхват на възприятията за културната сфера и специфичния подход към поднасяне на информацията. „Култура.БГ“ е пример за екипно предаване за култура, докато „Мултимедия“ представлява авторска концепция за реализиране на продукция, посветена на тази област, а „COOL… T“ е представител на екипен формат, но със смесена тематика включваща както специализирана култура, така и по-широк фокус обхващащ лайфстайл и модерна младежка визия.
С цел да се изследват и анализират актуалните процеси и тенденции в съвременната аудиовизуална среда и конкретното място на културната журналистика в нея, е реализирано наблюдение на три културни телевизионни предавания позиционирани в едни от най-гледаните телевизионни канала. Изграждането на съвременна медийна среда включва продукции с модерен подход към представянето на културната сфера. Основен акцент се поставя върху оригиналното съдържание, неговата стойност и изразен ценностен модел. Проследяването на изброените предпоставки в избраните предавания се извършва по ясно обосновани критерии – екип, място в програмата, продължителност, рубрики, структура, теми, съдържание и модел на представяне, присъствие онлайн и присъствие в социалните мрежи (Табл. 1). Реализирането на настоящия сравнителен анализ на текущото развитие цели да представи актуалната медийна картина.
 
Табл. 1. Критерии за наблюдение и сравнителен анализ на телевизионните предавания „Култура.БГ“, „Мултимедия“ и „COOL… T“
 
Степента на приложимост на конкретните предпоставки е проследена в едно от малкото предавания в телевизионния ефир „Култура.БГ“, излъчвано от Българската национална телевизия, което е пример за културен продукт, посветен на актуалните проблеми и значимите събития от сферата. В него се представят дискусии по най-значимите теми и най-интересните събития от културния афиш, а също така се проследяват разнообразни събития от деня в репортажи и преки включвания. Предаването е наследник на „Денят започва с култура“, което е с дългогодишна история в телевизионния ефир, започнала още от края на 2010 г. С обновена концепция, ново модерно име и слоган – „вашето място за култура“, продукцията продължава да представя актуалните проблеми в тази област [14].Важната роля на културните предавания включва, освен предоставяне на информацията, също така и изграждане на необходимото доверие в зрителите чрез етичната работа на квалифицирани и професионално компетентни журналисти.
„Култура.БГ“ се излъчва всяка сутрин от понеделник до петък с различни водещи, редуващи се на ротационен принцип, сред които са Анна Ангелова, Димитър Стоянович и Александра Гюзелева. Много често се наблюдава тяхната поява и в ролята на репортери от мястото на събитията. Предаването отделя необходимото време за проучване, подготовка и реализация на качествени репортажи, чрез които служи като мост между различни видове изкуство и тяхното представяне пред аудиторията. Наличието на качествено съдържание е възможно освен поради концепцията, но и благодарение на по-големия екип, който реалиализира продукцията. В сравнение другите две разглеждани предавания са с по един водещ – съответно Даниел Ненчев за „Мултимедия“ и Поли Гергушева за „COOL… T“ и с цялостно по-малък екип. С цел изграждане на успешен имидж често наблюдавано е създаването на разпознаваемост на съответната марка чрез наличието на наложени и известни лица, които да я представят пред зрителите.
Разположено в телевизионната програма веднага след стандартния сутрешен блок, който се излъчва всеки делничен ден, „Култура.БГ“ със своето времетраене от 1 час представя разнообразни теми от различни жанрове, които са част от обществения дневен ред и могат да доведат до дебат и реакции. Общото времетраене в рамките на седмица е 5 часа, което обосновава наличието на по-голям екип за качествената реализация на епизодите. Телевизионната рамка съдържа отделни рубрики, част от тях плаващи (налични веднъж седмично или месечно), в които изборът на теми и участници се определя от текущи поводи. В съпоставка останалите разглеждани продукции са разположени в програмата през почивните дни – съответно „Мултимедия“ се излъчва всяка събота и неделя от 11:00 до 12:30 ч., което е съвкупно 3 часа ефирно време седмично, а „COOL… T”– единствено в събота от 11:00 до 12:00 ч. По този начин те имат възможност да обхванат една по-различна аудитория – младежката, както и работещите, които нямат възможност да гледат телевизия през седмицата в съответния часови пояс.
Важната и отговорна задача, която имат медиите да спомагат за духовното обогатяване и развитие на ценностната система на всеки един индивид и на обществото като цяло, както и потребността за информиране за събитията и новостите от културния сектор, се изразява в големия интерес на зрителите към предаванията за изкуства и култура. В данните от Националния статистически институт ясно се визуализира увеличението на количеството часове телевизионни предавания за изкуствои хуманитарни науки от 2017 г. спрямо 2018 г. в българския ефир, които съответно от 12 045 са станали 13 177 часа. При забавните предавания също се наблюдава ръст – от 19 413 часа за 2017 г. на 13 177 часа за 2018 г. (Фиг. 1) [15]. По-голямото количество ефирно време, посветено на тази тематика, показва широкия обхват на културата и нарастващото следене на развлекателните продукции.
 
 
Фиг. 1. Данни на НСИ за културни телевизионни предавания в българския ефир (2017–2018)
 
  Тази посока се наблюдава и в статистиката от „Statista“, която като сравнение визуализира резултатите от проучване за степента на интерес на аудиторията към телевизионните предавания за изкуства и култура в Германия. В разгледания период от 2015 до 2019 г. се наблюдава малък прираст на „заинтересованите“ от културните новини. През 2019 г. 5,42 милиона германци силно се интересуват да гледат разнообразни телевизионни културни програми (Фиг. 2) [16].
 
В проследените предавания телевизионните интервюта, реализирани от екипа на „Култура.БГ“, представят на зрителите различни творчески личности, които коментират актуалните теми. Наличието на по-съвременни, интересни и млади артисти създава предпоставки за по-модерно съдържание, което, освен да привлече вниманието на аудиторията, може да изгради успешен модел за оригинална продукция. Все по-приобщаващата концепция за културна журналистика, която се наблюдава в медиите, включва определянето за културата като „начин на живот“, който обединява освен различни видове етика, ценности, творчество и много тематични области като архитектура, изкуство, хуманитарни науки, литература, танци, театър, музика, кино, мода и др. Съществуването на голямо количество медийни източници помага да се осигури актуална информация, не само за случващото на локално ниво, но и в света чрез новините, които служат за контакт с различни видове изкуство и култура.
Подборът на теми, които се представят, тяхното качество, значимост, начин на анонсиране пред аудиторията са от съществено значение за съществуването на културно поле, в което идеите от висок ранг и разпространението на качествено творчество са от първостепенно значение. Същевременно с това важно за всеки един медиен продукт е реализиране на стойностно съдържание, което да е адекватно на очакванията на зрителите, да привлече тяхното внимание и да успее да ги задържи, като изгради навик за гледане. Tрудоемкият процес включва намиране на представителни и ерудирани личности, които да анализират и коментират адекватно различните ситуации и казуси. Tяхното отсъствие, което се наблюдава в много предавания, може да се дължи на интереса на публиката към по-забавни и ненатоварващи мнения.
Другият актуален пример в българския телевизионен ефир за нова културна продукция изградена с ясна концепция и стойностно съдържание е „Мултимедия“ по „Bulgaria ON AIR“, която се излъчва от 19 януари 2019 г. Водещият на предаването – журналистът Даниел Ненчев през последните 15 години нарежда в портфолиото си предавания като „Денят започва с култура“ по БНТ, „Нова култура“ по Дарик радио и настоящото „Мултимедия“. Неговата авторска концепция за специализирано предаване, посветено на съвременната култура, предоставя един по-различен и модерен стойностен поглед към нея [17]. Структурата на епизодите включва три части, в които се реализират различни интервюта с артистични личности от областта на изкуството и културно-творческите индустрии, разглеждат се актуалните теми за обсъждане, представяйки най-значимото, новаторското и атрактивното от театъра, киното, съвременното изкуство, литературата, новите технологии и новите медии. За целта в отделните панели присъстват коментатори и представители на културната среда, които дискутират съвременни течения в областта. Разнообразието от рубрики е голямо, сред които са „Кино“, „Театър“, „Архитектура“, „Изкуство“, „Музика“, „Литература“, „Дизайн“, представящи съответното съдържание отговарящо на наименованието. Интерес представляват рубриките „Бъдеще“, „Откритие“ и „Нови идеи“, в които се разкриват абстрактни направления и тенденции в изкуството, представители на артистичните среди, чиято кариера е в процес на подем, коментират се важни за обществото теми, като например развитието на образованието, анализират се различни видове творчество, което може да послужи като вдъхновение за аудиторията. Продукцията е реализирана на запис, но имитира живото представяне, което я показва като хибрид между различните жанрове. Самото име на предаването е препратка към разнообразието от медийни носители в изкуството, комуникацията и съвременната култура, като предоставя интересно представяне на актуалните културни новини.
Едно от утвърдените като успешни телевизионни предавания, което в своята същност залага на съвременна концепция е „COOL… T”, излъчвано по bTV, чийто основен фокус е лайфстайл и личният живот на известните личности. Със своето 6-годишно съществуване лайфстайл шоуто е сред предпочитаните от аудиторията в своя часови пояс на излъчване всяка събота. Посветено е на лайфстайл тематиката и в него се разкрива най-новото от света на музиката, киното, театъра и литературата. С водеща Петя Дикова до 2019 г. и впоследствие Поли Гергушева, която е „връзката с най-големите звезди и горещи събития от родния и световния шоубизнес“, в рамките на 60 минути се показват „без маска и грим всички най-любопитни новини от развлекателната индустрия“ [18]. В анонсирането на самата продукция се наблюдава по-различния подход и възприемане на модерно съдържание във фокуса на културната тематика. Наблюдава се преобладаващо количество новини, посветени на световни музиканти, артисти и интересни факти около тяхното творчество.
Известни представители на културната среда се анонсират и в рубриките на „Култура.БГ“, част от които са плаващи – излъчвани с определена периодичност (например веднъж седмично или веднъж месечно) и тяхното разнообразие е голямо – „Великите режисьори“, „Киноафиш“, „Обективът разказва“, „Класика“, „Rock N Roll“, „Джазпринц“, „Театрална критика“, в резултат на по-голямото количество ефирно време, с което разполага предаването, поради всекидненото му излъчване в делнични дни. Всеки един брой по традиция започва с рубриката „Културен афиш“, която представлява кратка емисия новини и анонсира интересни предстоящи културни събития. Обикновено в нея се включват новини главно от България, а веднъж седмично е посветена на събития, които са от различни културни локации – музеи, галерии и арт пространства по света. Характерно за този формат е представянето на разнообразни теми основно посредством реализирането на интервюта с различни представители на културната сфера и чрез дискусии с редица събеседници (на живо в студиото или на запис), с които се коментират актуалните и важни за аудиторията проблеми.
За разлика от „Култура.БГ“, което се опитва да се осъвремени и надгради, като същевременно запази класическите разбирания за култура, в „COOL…T“ се проследява един съвсем различен прочит към тази сфера, като основен акцент се поставя върху личния живот на известните личности, тяхното поведение и външен вид, а значимостта на събитието става второстепенна. Представят се основно ненатоварващи теми, които да задоволят необходимостта на аудиторията от забавление, породена от динамичното всекидневие, а от друга страна като причина може да се разглежда поставянето на развлечението като една от основните ценности. По този начин се създава един медиен продукт, чийто интерес е да привлече основно масовата публика и разпространението на висок ранг идеи се загърбва.
В пълна противоположност моделът на представяне на темите в авторското предаване „Мултимедия“ е под формата на дискусии между представители на младото поколение и анализатори, които коментират настоящите проблеми и съпоставят различни примери за изграждане на обединена европейска общност. Основният фокус е върху стойностните произведения чрез задълбочен прочит на различните нови течения в областта, които надграждат възприятията на зрителите. В допълнение докосващите лични истории на млади български дизайнери, архитекти и артисти от съвременната култура показват осезаемите промени настъпващи в заобикалящата ни среда. По този начин е предоставен терен за среща на новото и класическото, на изкуството и технологиите, които могат да „съжителстват“ заедно при това много успешно.
Проследеното съдържание в „Култура.БГ“ визуализира изкуството основно в светлината на неговото класическо възприятие чрез представяне на различни музеи, галерии и изложби. По този начин е изпълнена една от важните функции, а именно да възпитава зрителите в духа на високата култура и да я популяризира, но същевременно с това по-трудно успява да привлече по-младата аудитория. Сценичното изкуство и по-конкретно театралните постановки също намират своето място в предаването, включително и в рубриката „Театрална критика“, което е показател за динамичен и богат театрален живот. Друг интересен аспект на културата, който е обект на представяне е фотографията, на която е посветена рубриката „Обективът разказва“ и дори много често като присъствие изпреварва литературата. Това е индикация за реализирането на многобройни фотографски изложби, както и за факта, че тази тема е актуална и модерна, докато литературата все още се възприема от публиката като по-класическа, въпреки че се акцентира на съвременните български автори. Богатият спектър от теми, присъстващи в предаването обхваща и такива, посветени на образованието, историята, религията, модата, архитектурата, екологията и др., които също така се наблюдават и в „Мултимедия“. Тяхното представяне показва важната и отговорна задача, която има телевизията да изгради връзка с аудиторията и да успее да поддържа нейното внимание към творчеството и изкуствата.
Анализът на „COOL… T” като контраст разкрива културната сфера през призмата на известните личности, с които се реализират интервюта, като показаните истории са основно от развлекателен характер. Новините, които се отразяват, са също така от лайфстайл сектора, като акцент се поставя върху т.нар. „звезди“ присъствали на съответното събитие и техния личен живот, а същността е оставена на заден план. Част от съответните популярни имена гостуват в рубриката „Специално за COOL..T“, като интервютата с тях са реализирани на запис. Главен фокус в предаването е развлечението, което може да присъства под всякакви провокативни форми, с цел да привлече вниманието на аудиторията. По този начин ценностите, които биват популяризирани, са разнородни и разпространяваните идеи са спорни. Специфична музикална класация реализирана от продукцията е „Топ 5“, посредством която се предоставя всяка седмица трибуна за подкрепа на българските изпълнители, с която подчертават и своята ориентация основно към младежите и техните вкусове.
Динамичното развитие на технологиите и широкият спектър от средства, които те предоставят за взаимодействие със зрителите, създава предпоставки за наличие на телевизионните продукции и в онлайн пространството. Трите разгледани предавания са анонсирани кратко на съответната уеб страница на телевизията, от която са излъчвани. „Култура.БГ“ [19]и „Мултимедия“ [20] качват целите си епизоди в съответния сайт, за да има възможност аудиторията да изгледа пропуснатото предаване или да си го пусне в удобно за нея време, като единствено втората продукция има възможност за оставяне на коментар под каченото видео. Ситуацията при „COOL…T“ [21] е по-различна – налични са само отделни части от епизодите, има секция новини, която съдържа информация за водещата, но отдавна не е обновявана. Възможностите предоставяни от онлайн медиите в услуга на културните продукции разкриват посока, в която могат да се развиват и различни опции за надграждане на комуникация с аудиторията.
Присъствието в социалните медии е по-различно, тъй като и трите представителя поддържат Facebook страници, които се следят динамично от страна на потребителите. Най-многобройни са последователите на „Култура.БГ“, които наброяват над 14 000 [22], на второ място се нарежда „COOL…T“ с повече от 11 000 [23] и на трето – „Мултимедия“ с около 2000 [24], което е съвсем очаквана разлика с оглед на факта, че е авторска продукцията и нейното излъчване започва едва в началото на 2019 г. Постовете представят анонси за предстоящи броеве, други съдържат част от изминалия епизод под формата на видео, в допълнение се споделят интересни новини от културната сфера. Наблюдава се интензивна комуникация с аудиторията в страниците на „Култура.БГ“ и „Мултимедия“, което подчертава нейната необходимост от коментиране и дискутиране на темите излъчвани от тях, докато в страницата на „COOL…T“ взаимодействието се осъществява основно посредством лайкове. Постоянната комуникация спомага за изграждане на лояност от страна на зрителите, както и вероятност за привличане на нови такива. Съпоставянето между модела на представяне, съдържанието на предаванията и тяхното присъствие във виртуалното пространство, показва един интересен аспект, който се изразява във взаимодействието между класическото разбиране за изкуство от страна на „Култура.БГ“ и същевременно най-голяма активност от тях посредством дигиталните технологии. Това е един интересен пример за симбиоза между двете среди, както и за посоката на развитие и модернизация, която е необходимо да поддържат с цел да отговорят на съвременните очаквания и изисквания на аудиторията.
 
Заключение
Телевизията продължава да е основен фактор за развитието на социалния и културен живот и нейната важна функция в областта на културата не бива да бъде пренебрегвана. В стремежа си да привлече повече зрители тя започва да произвежда предавания за масовата аудитория и забравя отговорността, която има пред обществото да надгражда естетическите му възприятия.
Мониторингът на „Култура.БГ“ показва едно от малкото телевизионни предавания в българския ефир, които успешно запазват концепцията си и продължават да я следват, обхващайки широк набор от теми от културния живот чрез различни анонси, репортажи, интервюта и събеседници. Така телевизионният формат изпълнява своята обществена мисия да насърчава развитието и популяризирането на културата сред българската публика. Предизвикателствата, пред които е изправена продукцията, са свързани с модернизиране на съдържанието, по-съвременно представяне на новите предпоставки, за да отговори на изискванията на аудиторията като същевременно запази оригиналната си концепция. Навлизането на дигиталните технологии, използвани от продукцията, спомага общуването със зрителите и засилва контакта между творците, медията и аудиторията.
Другото анализирано телевизионно предаване „Мултимедия“ разкрива един по-различен подход към културните новини чрез авторска концепция за начин на представяне и подбор на темите. През призмата на професионалните коментари и докосващите лични творчески истории е изграден един бранд, който обхваща както по-модерни и съвременни виждания чрез взаимодействието с младото поколение, така и класически произведения, които надграждат възприятията.
Лайфстайл предаването „COOL… T” показва културата в една по-различна светлина, в която популяризирането на висок стандарт за вкус и ценности отсъстват. Основен фокус тук е поставен върху начина на представяне на информацията, който трябва да е възможно най-атрактивен, за да привлече повече зрители. Акцентът в подбора на темите и личностите, които да се интервюират, се поставя върху по-интимния живот и любопитните факти около известните, а творчеството на съответния артист е леко засегнато.
Реализираното сравнение между трите културни телевизионни продукции очертава съвсем различно виждане към възприятията за културата. Проследяването на изброените предпоставки по конкретни критерии разкрива една съвременна аудиовизуална среда, която е изправена пред предизвикателството да включва стойностно и оригинално съдържание с ясно очертан ценностен модел. Изборът на произведенията и творците, които се анонсират, е от съществено значение за духовното обогатяване. Тяхното визуализиране е необходимо да се случва по интересен начин, за да може да привлича и изгражда лоялна аудитория. В допълнение новите технологии разширяват спектъра от възможност за активна и ритмична комуникация със зрителите.
Разгледаните и анализирани телевизионни предавания, като своевременно пространство за размисъл, дискусия, етика, ценности и др., визуализират важната роля, която има културната журналистика. Тяхната структура подлежи на непрекъснато обновление и модернизация, тъй като е необходимо да отговорят на новите изисквания на аудиторията, създадени от динамичното техническо развитие, като паралелно с това да реализират симбиоза между съвременното и класическото изкуство и представяне. Комплексността на културата поставя високи изисквания към отразяващите я медии, които служат като връзка между нея и аудиторията. Обществената функция на телевизионните културни продукции е от съществено значение като образец за креативност, артистичност, възпитание в духа на изкуството от висок ранг, творческа свобода и вдъхновение за бъдещо развитие.
 
Бележки:
* Използваното понятие „културна журналистика” е базирано на употребата му в редица международни медийни системи, сред които са норвежките, шведските, финландските, американските и др. Концепцията за журналистика, която отразява културния сектор, е широко разпространена и обхваща множество тематични области.
[1] Попова, Мария. Медийният човек. София: Авангард Прима, 2019, с. 181.
[2] Филева, Петранка. Финансиране на културните индустрии. София: Авангард Прима, 2019, с. 25-27.
[3] Santos Silva, Dora. Cultural Journalism in a Digital Environment. New Models, Practices and Possibilities. [online]. 2015 [cited 12.06.2020]. Available from: https://www.researchgate.net/publication/309735388_Cultural_journalism_in_a_digital_environment
[4] Федърстоун, Майк. Консумативна култура и постмодернизъм. София: НБУ, 2017, с. 104.
[5] Стефанов, Иван. Природата на културата. София: Аскони-Издат, 2001, с. 292.
[6] Fishke, John, John Hartley. Reading Television. New York: Routledge, 2004, p.5.
[7] Morley, David. Television, Audiences and Cultural Studies. London: Routledge, 2005, p.49.
[8] Морен, Едгар. Духът на времето. София: ИК Христо Ботев, 1995, с. 58.
[9] Стефанов, Иван. Природата на културата. София: Асконти-Издат, 2001, с. 310.
[10] Barwise, Patrick, Andrew Ehrenber. Television and its audience. London: SAGE, 1988.
[11] Стойков, Любомир. Телевизионните и лайфстайл предавания. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2013, №16 [cited 11.05.2020]. Available from: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=231
[12] Hanush, Folker. Lifestyle Journalism. Broadening the focus. The case for lifestyle journalism as a field of scholarly inquiry. New York: Routiedge, 2013, p. 3.
[13] Стойков, Любомир. Телевизионните и лайфстайл предавания. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2013, №16 [cited 11.05.2020]. Available from: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=231
[14] Култура.БГ [онлайн]. 2020 [cited 11.05.2020]. Available from: https://www.bnt.bg/bg/a/denyat-zapochva-s-kultura
[15] НСИ.Телевизионни предавания по вид [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.nsi.bg/bg/content/3647/телевизионни-предавания-по-вид
[16] Statista. Number of people interested in arts and culture programs on television in Germany from 2015 to 2019, by level of interest. [online]. [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.statista.com/statistics/381670/interest-in-arts-and-culture-tv-programs-germany
[17] Мултимедия [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.bgonair.bg/c/181-multimediya
[18] COOL…T [онлайн]. 2020 [cited 20.04.2020]. Available from: https://www.btv.bg/shows/cool-t/about
[19] Култура.БГ [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.bnt.bg/bg/a/denyat-zapochva-s-kultura
[20] Мултимедия [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.bgonair.bg/c/181-multimediya
[21] COOL…T [онлайн]. 2020 [cited 20.04.2020]. Available from: https://www.btv.bg/shows/cool-t/about
[22] Култура.БГ: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://bg-bg.facebook.com/day.starts.culture
[23] COOL…T: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 20.04.2020]. Available from: https://www.facebook.com/CoolT.btv
[24] Мултимедия: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 12.04.2020]. Available from: https://www.facebook.com/MultimediaONAIR
 
Библиография:
Морен, Едгар. Духът на времето. София: ИК Христо Ботев, 1995.
НСИ.Телевизионни предавания по вид [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.nsi.bg/bg/content/3647/телевизионни-предавания-по-вид
Попова, Мария. Медийният човек. София: Авангард Прима, 2019.
Стефанов, Иван. Природата на културата. София: Асконти-Издат, 2001.
Стойков, Любомир. Телевизионните и лайфстайл предавания. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2013, №16 [cited 11.05.2020]. Available from: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=231
Федърстоун, Майк. Консумативна култура и постмодернизъм. София: НБУ, 2017.
Филева, Петранка. Финансиране на културните индустрии. София: Авангард Прима, 2019.
Barwise, Patrick, Andrew Ehrenber. Television and its audience. London: SAGE, 1988.
Culture statistics, 2019 edition, Eurostat. [online]. [cited 12.05.2020]. Available from: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/3217494/10177894/KS-01-19-712-EN-N.pdf
Fishke, John, John Hartley. Reading Television. New York: Routledge, 2004.
Hanush, Folker. Lifestyle Journalism. Broadening the focus. The case for lifestyle journalism as a field of scholarly inquiry. New York: Routiedge, 2013.
Morley, David. Television, Audiences and Cultural Studies. London: Routledge, 2005.
Santos Silva, Dora. Cultural Journalism in a Digital Environment. New Models, Practices and Possibilities. [online]. 2015 [cited 12.06.2020]. Available from: https://www.researchgate.net/publication/309735388_Cultural_journalism_in_a_digital_environment
Statista. Number of people interested in arts and culture programs on television in Germany from 2015 to 2019, by level of interest. [online]. [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.statista.com/statistics/381670/interest-in-arts-and-culture-tv-programs-germany
 
 
Уеб ресурси:
Култура.БГ [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.bnt.bg/bg/a/denyat-zapochva-s-kultura
Култура.БГ: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://bg-bg.facebook.com/day.starts.culture
Мултимедия [онлайн]. 2020 [cited 12.05.2020]. Available from: https://www.bgonair.bg/c/181-multimediya
Мултимедия: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 12.04.2020]. Available from: https://www.facebook.com/MultimediaONAIR
COOL…T [онлайн]. 2020 [cited 20.04.2020]. Available from: https://www.btv.bg/shows/cool-t/about
COOL…T: Facebook страница [онлайн]. 2020 [cited 20.04.2020]. Available from: https://www.facebook.com/CoolT.btv
 
      Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
   Титова, Екатерина. Културната журналистика в българския телевизионен ефир. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2020, №44. ISSN 1313-9908. Available from:http://www.media-journal.info/?p=item&aid=407
 
      e-mail: e_d_titova@abv.bg
 

 

дата на публикуване: 11.07.2020, Събота, 21:57
прочетена: 555 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: