Podcast into Professional Journalism
Stella Angova
The text considers the entry of the podcast into professional journalism and its establishment as a media practice. The review and analysis of the scientific literature allowed to specify the main trends in the study and definition of the podcast. Good media practices and specific podcasts are marked, which enrich the media landscape with innovative and quality audio content.
Key words: podcast, audio podcast, cross-media practices, digital journalism, online media, narrative
Увод
В последните няколко години онлайнмедиите преоткриват аудиосъдържанието. Редица глобални медийни марки (The Guardian, The Wall Street Journal, Financial Times, Bloomberg, National Geographic) добавиха към своето портфолио подкасти. Тази журналистическа практика вече започва да става част и от българската медийна среда – „Капитал“, „Дневник“, „Свободна Европа“, „Булевард България“, „Уеб кафе“, БНТ, БНР, Дарик радио предлагат свое подкаст съдържание*.
Появата на преносимото устройство за възпроизвеждане на цифрово аудио iPod превръща аудиоблога в подкаст. За генезиза на името съществуват две предположения: първото е, че неологизмът се ражда от комбинацията на cast, съкратено отbroadcasting (излъчване) и iPod, а според второто названието идва от P.O.D. (Portable On Demand) и отново cast [1].
През 2004 г. журналистът Бен Хамърсли в публикация за The Guardian задава въпрос как да бъде наречено това аудиосъдържание, което за него е „звукова революция“ и част от онлайн радиото – аудиоблогинг, подкастинг, герила медия? [2]. Този текст се счита за пример за първото споменаване на новото понятие, което впоследствие става част от медийната терминология. За една година думата подкаст се превръща в етикет за нова медийна платформа [3]. През август 2005 г. думата е включена вАнглийско-американски речник на Оксфорд [4], а Новият Оксфордски американски речник (The New Oxford American Dictionary) избира подкаст за дума на годината [5], като само за дванадесет месеца регистрира преминаване към масово използване и разбиране на концепцията от по-голяма аудитория [6].
Отново през 2004 г. се появява и програмен код за автоматично качване на аудиофайлове с технологията RSS. Като автори се посочват разработчиците Адам Къри и Дейв Уинър [7]. За пионер в подкастването се счита журналистът Кристофър Лайдън, който е въодушевен от възможността да създавааудиосъдържание с евтини и достъпни инструменти и да бъде едновременно с това издател и разпространител [8].
Така започва един нов силен епизод в медийната история с основен играч аудиторията. За първи подкаст се счита Daily Source Code(август, 2004), дело на Къри, който иска да тества създаденият от него софтуер [9]. От 2010 г. популярността на подкастите намалява, тъй като мобилният интернет става достъпен и потребителите пренасочватсвоето внимание към видеоплатформите [10]. През 2014г. отново се забелязва преоткриване на подкастите, които някои автори определят като културен феномен [11] и втора ера за подкаста, който започва да генерира пазар [12]. Това е времето на „великия ренесанс на подкастите“ и техния „златен век“ [13].Причината за новия възход е в предложеното от Apple приложение за подкасти, което прави много по-лесно изтеглянето на подкаст директно към iOS мобилно устройство [14]. Другата причина е в проекта Serial („Сериал“) на американската седмична радиопрограма This American Life, който води до „експлозия на подкастите“ [15].
Създатели на подкасти в началото са основно любители като продължение на вълната на активната аудитория, журналисти на свободна практика, радиокомпании, а впоследствие и редица онлайн медии. Пазарът на подкасти претърпя бърза трансформация, породена до голяма степен от интереса на големи технологични гиганти като Apple, Spotify и Google [16].
1. Контекстуална рамка
Бонини отбелязва, че подкастът не е получил достатъчно внимание като обект на комуникационни изследвания. Той прави проучване на научни публикации по темата и констатира, че е налице недостиг [17]. На същото мнение е и Ботъмли, според когото, въпреки че подкастът през новото хилядолетие става неразделна част от медийния пейзаж, научното внимание към него не е достатъчно, затова трябва да се пристъпи към актуализиране и разширяване на темата [18].
Към момента на публикуване на този текст има издадени няколко книги, които привличат вниманието като принос към съвременното медиазнание. Хронологично това са: Podcasting: New Aural Cultures and Digital Media (Llinares 2018), Podcasting: The Audio Media Revolution (Spinelli и Dann 2019) и Sound Streams: A Cultural History of Radio-Internet Convergence (Bottomley 2020).
Извън тези книги, бяха открити редица кратки научни публикации. Една част от анализираните статии и доклади акцентира върху важни аспекти от историята на подкаста (Bottomley 2015; Madsen and Potts 2010; Menduni 2007). В други текстове е разглеждан като нова форма на радиото (Madsen 2009; Murray 2009; Sellas 2012) и като възможност за онлайн медиите (Berry 2006; Dubber 2013). Някои автори обръщат внимание на променящата се роля на обществените радио- и телевизионни оператори, на растежа на независими подкаст мрежи, разликите между радио и подкаст, въвеждането на иновативни форма на разказвачество [19].Присъства и гледна точка към подкаста като нов бизнес модел (Fox 2005; Berry 2018) и социалният контекст, който предлага (Crofts et al. 2005). Редица анализатори се фокусират върху разглеждане на хитови продукции, проправили пътя на подкаста към медийните организации (Berry 2006, 2015; Bonini 2015).Много автори разглеждат подкаста като образователна практика (Campbell 2005; Harris and Park 2008; McGarr 2009).
Към изследване на подкаста са се насочили и медийни изследователски групи като Pew Research Center, Nieman Lab, The Tow Center for Digital Journalism, компании за проучване на пазара (Edison Research), технологични компании (Clammr, Acast и Spreaker) – всички те също събират и публикуват разнообразни данни за подкастите.
Голяма част от дефинициите за подкаст препращат към идеята за радиосъдържание, тъй като притежава радиоподобен характер (radio-like nature) [20]. Редица определения наблягат на технологичната природа на подкаста. Много речници го определят като радио програма, която се съхранява в цифров формат, който може да бъде изтеглен от интернет и да бъде пуснат на компютър или на MP3 плейър [21, 22, 23].Другаде го виждаме като цифров запис на радиопредаване или подобна програма, предоставен в интернет за изтегляне на личен аудиоплейър [24]. Обикновено тези файлове/програми се състоят от поредица от епизоди, чиито нови издания абонатите могат да получават автоматично. Това, коетонасочва разговора към нова медийна форма, а не просто към аудиофайлове, които се изтеглят, е методът на разпространение: прикачен файл, вмъкнат в RSS канал, който абонатите ще преценят кога да слушат – според критериите и удобството им [25]. В свое изследване на съвременното дигитално медийно съдържание екип от катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС е идентифицирал и подкаста, като той е класифициран като хибридна медийна форма, доколкото притежава чертите на нещо познато (радиото), но придобило трансформационна характеристика поради технологичните иновации [26]. Ботъмли обръща внимание обаче, че в научните среди няма консенсус относно възприемането на подкаста като медия: дали е просто разширение на радиото или отделна нова медия? [27]. Макар в заглавия на негови текстове да употребява медия относно подкаста, заявява, че се придържа към дефиницията на Sterne, Morris, Baker, & Freire от 2008 г. – „група от свързани технологии, практики и институции“ [28].
При Бери на преден план излиза идеята за подкаста като конвергентна медия – обединява аудио, интернет и преносими медийни устройства [29]. От стрийминга на аудио до подкастинга – всичко това е част от новите радиопрактики [30].Основните качества на радиото се забелязват и при подкаста – двете медии осигуряват интимна среда, влияят върху въображението, слушателят е активна страна в процеса на потребление на съдържанието[31]. Но има и съществена разлика между мейнстрийм радиото и подкаста по отношение на възприятието – слушателят чувства създателя на съдържанието като един от общността (географска, етническа, културна или социална) [32]. През 2004 г. Ofcom (регулаторът на комуникационните услуги във Великобритания) публикува доклада The iPod Generation с акцент върху потребителските предпочитания на „следващото поколение радиослушатели“ [33]. Докладът потвърждава факта, че младите хора слушат радио забележимо по-малко от своите родители и имат различни навици за организиране на аудиосъдържанието.
През 2016 г. Бери задава въпроса дали подкастингът е радио след като десет години преди това го е профилирал именно по този начин. Възприемането на подкаста като радио в първите академични изследвания е предлагало полезна рамка, но Бери вече изпитва съмнение дали този подход продължава да бъде полезен [34]. Той казва, че много радио предавания биват редактирани отново, за да станат подходящи за подкаст чрез добавяне на съдържание, което не е практика в традиционното радио, или чрез премахване на съдържание, защитено с авторски права. Това означава, че радиото променя формата си, когато се превръща в подкаст, повдигайки семантични въпроси за това какво са радио програмитев тяхната ремедиирана форма [35]. Бери посочва някои „уникални“ черти на подкаста, които, според него, правят разликата с радиото: подкастът предлага хиперинтимност(радиото е интимна среда), слуша се в интимна обстановка (със слушалки), използвайки интимна форма на комуникация (човешка реч). Аудио подкастингът е изключително личен и интимен носител - такъв, който е подобен на радиото, но не същият като радиото.
Промяната в разсъжденията на Бери в рамките на десет години показва, че съвременните изследователи изпитват затруднения при дефинирането на трансформиращите се медии. Вероятно сложността идва от прекалено динамичното развитие на комуникационните технологии, които влияят силно върху медийното съдържание, медийната форма и дистрибуцията. Реално, те влияят върху целия производствен процес и върху потреблението, като променят всяка една брънка по веригата. Подобно ускорено въздействие на технологиите върху комуникациите явно предизвиква изследователите да влагат по-широк поглед в техническата част от развитието на подкастите. От всичко анализирано до момента по темата за подкаста, както и от наблюдавани такива към момента сме на мнение, че това е надградена радиопрактика. Радиото, подобно на пресата и телевизията, се възползва от възможностите на интернет и технологиите – писаният публикуван текст, както и видеосъдържанието са част от новите радиопрактики.
Други дефиниции за подкаста засягат по-общо медийното съдържание, което бива доставяно автоматично до абонатите чрез интернет. Според Стефан Шулц (Re:Publica 2018) подкаст са всички цифрови документи, които може да бъдат потребявани без (задължителното) участие на монитора и активното включване към интернет [36]. Правенето на подкаст променя лицето на журналистиката и аудиомедиите, смята Шийла Кайгил [37]. Филип Банзе (Re:Publica TV) сравнява подкастите с нишови списания [38].
„В слушането обаче в повечето случаи радиото е обичайно и автоматично нещо – в колата, включване на радио будилник. […] Подкастите са различни: те са умишлено избрани и поискани. Като се има предвид, че те са реч, а не музика, обикновено получават цялото внимание на слушателя. Те се слушат най-вече чрез слушалки, а не чрез говорители. Това е много различно поведение на слушане“ [39].
Подкастите имат много традиционни медийни аспекти, но заедно с това се освобождават от ограниченията на предишни медийни формати, създавайки нова форма на комуникация и нова връзка [40].
Bonini предлага дефиниция, в която реферира едновременно към професионалните медийни групировки като създатели на подкасти и към личности извън медийните марки. За него създаването на подкаст е технология за разпространение, получаване и слушане на произведено по поръчка аудиосъдържание от традиционни компании като радиостанции, издатели, журналисти и образователни институции (училища, професионално обучение) или, обратно, съдържание, създадено от независими продуценти на радио, артисти и любители на радиото [41]. Подкастингът представлява преминаване от масово излъчване към персонализирани медии по заявка [42]. Berry предлага подкастът да не се разглежда като възобновяване или подмладяване, а като процес на конвергенция и медийна трансформация [43].
2. Новото радио
Подкастът извършва жанров преход от информационна и художествено-публицистична тематика към повече аналитичност [44]. Това доказват най-известните подкасти, добили популярност заради интересните теми и професионално подготвените епизоди.
Чрез въвеждането на BBC Podcast се получава изместване във времето на съдържанието и „разширяване на мисията им за обществена услуга за намиране на начини за предоставяне на тяхното съдържание на платеца на лицензионната такса на множество платформи“ [45].Първоначално въвеждането на подкасти от ВВС е било алтернативно средство за разпространение на цели предавания или акценти.
NPR (National Public Radio) в САЩ пуска подкаста Morning Stories. През 2006 г. AdAge в публикация нарича радиото „новият владетел на подкастинга“ [46]. Националното радио взима пет награди Webbys (наричани още онлайн Оскари): „NPR вече е мощен подкастър – и е може би най-голямата медийна организация в зараждащия се бизнес с изтегляне на аудиофайлове, с 52 предавания на iTunes и 313 заглавия в своята онлайн подкаст директория. Популярните подкасти включват „All Songs Considered“, „NPR Movies“ и „NPR Technology“ [47]. Само шест дни след пускането на Story of the Day NPR заема първо място в iTunes за най-изтеглян подкаст [48]. Към момента имат разнообразни тематични подкасти – бизнес, новини, комедия, музика, наука, технологии, изкуство, телевизия и филми, общество, свободно време [49].
Безспорно, най-изследваният подкаст е аудиопроектът Serial на This American Life (2014), който става причина да се говори за истински бум на тази медийна форма. Подкастът е създадендевет години след добавянето на подкасти в iTunes, и може да се разглежда като повратна точка за подкастите, когато се наблюдава преместването му от нишова активност в мейнстрийм медийна платформа [50]. Първият сезон "The Alibi" е в жанра журналистическо разследване и в 12 епизода разказва за убийство, случило се през 1999 г. Авторите на подкаста включват наративен подход и свидетелство на очевидци, като успяват да въвлекат аудиторията интелектуално и емоционално [51]. „Сериал“ се превръща в горещо дискутирана тема във всички видове медии и предизвиква появата на подкасти, които обсъждат отделните епизоди, предлагат още гледни точки и задават въпроси.
За две години подкастът е изтеглен 80 млн. пъти [52]. Успехът идва като признание за качествената разследваща журналистическа работа и елегантното поднасяне на обществено значимо съдържание и по аудиториен интерес конкурира най-гледаните телевизионни шоупрограми в Америка. Пет години след първоначалното издание „Сериал“все още е класиран в Apple Podcasts и към момента на публикуване на текста се намира на 14 място [53].
Реномираното икономическо издание The Wall Street Journalсъщо предлага аудиоподкасти, които могат да бъдат слушани освен в сайта, и на платформите Apple Podcasts, Spotify, Google Podcasts, iHeartRadio, TuneIn, Stitcher, RSS, Alexa. В портфолиото на медията влиза богат набор от подкасти: The Journal, What’s News, Minute Briefing, Tech News Briefing, Your Money Briefing, Potomac Watch, Secrets of Wealthy Women, WSJ’s The Future of Everything [54].Подкастите на медията предлагат бизнес новини, кратки новини, технологични новини, информация за инвестирането, пазарите, данъците и пенсионното планиране, истории за жените предприемачи.
The New York Timesзапочва да излъчва подкаст, наречен The Daily. Създаването му е предизвикано от встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Авторите предлагат съдържание всекиделничен ден, следвайки ключовата новина[55]. Водещият Барбаро ангажира публиката чрез въздействащи интервюта в студиото, репортери на мястото на събитието и анализ на контекста на широк кръг от вътрешни и международни новини. „Ето как трябва да звучат новините“, е слоганът на подкаста. Авторът на подкаста предлага ярки разкази, фокусирани пряко върху хората зад заглавията, онези индивиди и общности, които са най-силно засегнати от определен проблем, но често се пренебрегват в по-широкия разговор [56].
В момента The New York Timesимат още подкасти: Modern Love (известни актьори четат есета за любовта) и Rabbit Hole(какво се случва, когато животът ни се случва онлайн).
The Washington Postпрез 2016 г. във връзка с изборите записва 44 подкаста за всички президенти на САЩ под общото име Presidential. Епизодите предлагат интервюта с най-големите експерти на президентството на страната [57].
Заключение
Ако се върнем към първоначалната идея за подкаста, предложена от Хамърсли, то терминът се отнася към всяко радио за изтегляне („downloadable radio“) [58].В такъв случай можем да говорим за промяна на традиционните радиомодели. Една такава трансформация е „изместване на времето“, при което слушателите имат възможността да слушат „по всяко време и навсякъде“, за разлика от поточния модел на излъчване [59].Ботъмли казва, че подкастът е повече метод за разпространение на аудио. Той дори говори за конвергенция между радиото и подкаста. Вече сме свидетели и на развитието на видеоподкасти, но тях бихме причислили при сегашното им развитие към визуалното радио. Подкастът може да се разглежда като актуална итерация на радиото, казва Бери, но при такъв поглед би могло да се подминат уникални стойности [60].Мендуни също го разглежда като етап от технологичната еволюция на радиото и като възможност за радиото да се справи с дигиталното бъдеще [61]. Би могло да се каже, че подкастът е част от кросмедийните практики на радиото, тъй като то също се възползва от технологичните възможности и навлезе в дигиталния свят с уебсайтове, профили в социалните медии, видеосъдържание, инфографики и т.н. Подкастът не е предназначен за радиоразпръскване, но няма причини да не се споделя това съдържание и в радиоефира, не само в интернет. Радиото се адаптира към технологичните новости и дава възможност за промяна на гледната точка към традиционните радио практики. Това е надграждаща радиото практика, която позволява архивиране на съдържанието върху собствен носител и нелинейно потребление на съдържанието. Подкастът няма да убие радиото(както и видеото не унищожи радиото), а ще му позволи пълноценно да се възползва от интернет и технологиите и да се разширява.
Подкастът отвори радиопрактиките към журналисти с друга медийна специализация и към непрофесионалисти, изкушени от технологиите и възможността да създават съдържание. В свое проучване от 2017 г. относно причините за създаване на независими подкасти Маркман посочва, че най-често това е желанието да се прави радио, но по собствени правила без индустриални и законови ограничения [62]. Тук също се наблюдава отварянето на аудиторията не само за потребление, но и за активно участие в медийни практики. Промяна на активните роли се наблюдава и по отношение на това кой избира – при подкаст потреблението избира слушателят, а не радиостанцията. Свидетели сме на възникване на информационни потоци по желание на потребителя [63].
Навлизането на подкаста открои нови потребителски навици. Това е поколението на дигиталния живот, „аудитория, която е израснала с дигиталния избор, компютрите, интернет и мобилните телефони“ [64]. Налице е потребление на съдържанието без да взима предвид времето и мястото. Позволява паралелно потребление като фоновото прослушване предполага вариативност на читателското взаимодействие с медийното съдържание [65].
Съдържанието е различно. Радиостанциите апелират към по-широка публика. За да постигнат това, те генерират съдържание, към което могат да се свързват повече хора. По този начин много хора ще останат заинтересовани с часове. От друга страна, подкастите се харесват на нишова аудитория. Рядко намирате подкасти, които обсъждат обща тема. Например, можете лесно да намерите подкаст, посветен на котки, кучета или други домашни любимци. Би било много трудно да се намери радио шоу, което да се похвали със същата конкретна тема.
Подкастът хуманизира новините [66]. „Сериал“ показа, че може да предлага на аудиторията силно въздействащ наратив и оригинално съдържание. Аудиожурналистиката не е само интимна, тя също така благоприятства за интензивен фокус – отчасти защото сме склонни да слушаме, когато не гледаме екран [67].
През 2018 г. The New York Times тества нов формат за ангажиране на аудиторията чрез конферентни разговори. Техните читатели взимат участие в редакционния живот и в решенията за интересното съдържание – така се ражда понятието participatory podcast. По този начин абонатите им участват наравно с журналистите в редакционното обсъждане на темите за броя. Крайният резултата е квази радиошоу формат, който задълбочава връзките между медията и нейната аудитория с най-високо значение (тези, които плащат за пълен достъп) [68]. Редакцията постига дълбоко двупосочно взаимодействие, чийто ефект е задържане на настоящата аудитория и привличане на нови абонати.
Подкастът може да бъде разглеждан и като бизнес модел – евтин метод за прехвърляне на аудио информация - технологията с отворен код. не изисква специално студио, предаватели или лиценз [69]. Разходите за създаване и разпространение на подкастите са значително по-ниски от разходите, свързани с традиционното радио. Без лицензи, без честоти и без предавателни кули, обикновените хора са заети да създават аудио за хиляди други. Те заобикалят цяла индустрия [70].
Подкастът позволява да бъде осъществявана съвместна рефлексия по отношение на дневния ред и проблемния контекст, да бъде организиран публичен диалог чрез представянето на позициите на журналисти, експерти и представители на аудиторията. Също така дава възможност да бъде формирана виртуална и физическа общност около медията – това са едни от наблюдаваните последствия от работата на медийните компании с подкасти [71].
Примерът с подкастите на BBC доказва, че това е възможност за обществените медии да достигат до по-голяма аудитория, включително и до тази без радионавици.
Медийният бизнес се обогатява с още един сектор – този на подкаста, например появиха се компании като Gimlet Media (дигитална медийна компания и подкаст мрежа, фокусирана върху създаването на наративни подкасти) и Panoply(сега Megaphone, предлагаща технология за подкасти, насочена към издатели и рекламодатели).
През последните десет години създаването на подкасти осигури мост между епохата на ефирно излъчване с ограничен достъп до епохата на достъпност след излъчване [72]. Предстои да видим как още ще се развива подкастът и какви позитиви ще донесе на медийния бизнес. Също така следва да се проследи в каква посока науката и експертите ще разглеждат подкаста и дали ще се появи единодушие по отношение на разбирането на същността на явлението.
____________
* Публикацията съдържа резултати от изследване, финансирано със средства от целева субсидия за НИД на УНСС по договор № НИД НИ - 13/2020
Бележки:
[1] Мария Николова, Иван Вълчанов. Подкаст. В: Картографиране на дигиталното медийно съдържание. практики за създаване на нов медиен наратив. София: Издателски комплекс – УНСС, 2019, с. 110-115.
[2] Hammersley, Ben. Audible revolution. The Guardian, 12 Feb 2004. https://www.theguardian.com/media/2004/feb/12/broadcasting.digitalmedia
[3] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol 12(2), pp. 143–162.
[4] Цит по: Richard Berry. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol 12(2), pp. 143–162.
[5] Oxford Dictionary Names "Podcast" 2005 Word of the Year. Wired Blogs, 12.06.2005. https://www.wired.com/2005/12/oxford-dictiona
[6] New Oxford American Dictionary announces Word of the Year: ‘Podcast’. Mac Daily News, December 6, 2005. https://macdailynews.com/2005/12/06/new_oxford_american_dictionary_announces_word_of_the_
[7] Podcasting Historical Timeline and Milestones. https://internationalpodcastday.com/podcasting-history
[8] Hammersley, Ben. Audible revolution. The Guardian, 12 Feb 2004. https://www.theguardian.com/media/2004/feb/12/broadcasting.digitalmedia
[9] Мария Николова, Иван Вълчанов. Подкаст. В: Картографиране на дигиталното медийно съдържание. практики за създаване на нов медиен наратив. Издателски комплекс – УНСС, 2019, с. 110-115.
[10] Рябова, Ярослава. Возвращение подкастов: аудио в интернете переживает вторую молодость. http://mediatoolbox.ru/blog/vozvrashhenie-podkastov-audio-v-internete-perezhivaet-vtoruyu-molodost
[11] Sullivan, John L. The Platforms of Podcasting: Past and Present. Social Media + Society October-December 2019, pp. 1–12.
[12] Bonini, Tiziano. The Second Age of Podcasting: reframing podcasting as a new digital mass medium. Quaderns del CAC 41, Vol. XVIII, julio 2015, pp. 23-33.
[13] Roose, Kevin. What’s Behind the Great Podcast Renaissance? Intelligencer, Oct. 30, 2014. https://nymag.com/intelligencer/2014/10/whats-behind-the-great-podcast-renaissance.html
[14] McHugh, S. How podcasting is changing the audio storytelling genre. The Radio Journal – International Studies in Broadcast & Audio Media, 2016, 14:1, pp. 65–82. doi: 10.1386/rjao.14.1.65_1
[15] През 2015 г. The New School организира събитието Journalism + Design, на което единият от панелите е озаглавен „Serial and the Podcast Explosion“.
[16] Sullivan, John L. The Platforms of Podcasting: Past and Present. Social Media + Society October-December 2019, pp. 1–12.
[17] Bonini, Tiziano. The Second Age of Podcasting: reframing podcasting as a new digital mass medium. Quaderns del CAC 41, Vol. XVIII, julio 2015, pp. 23-33.
[18] Bottomley, Andrew J. Podcasting: A decade in the life of a “New” audio medium: Introduction. Journal of Radio & Audio Media, 2015, 22:2, pp. 164–169.
[19] McHugh, Siobhan. How podcasting is changing the audio storytelling genre. Radio Journal:International Studies in Broadcast & Audio Media, Vol. 14, No 1, April 2016, pp. 65-82 (18)
[20] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol. 12(2), pp. 143–162.
[21] Podcast Production. HGSE Multimedia Lab Knowledge Center. https://archive.is/20120710232048/http://isites.harvard.edu/icb/icb.do#selection-39.0-39.36
[22] Podcast. Cambridge Dictionary. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/podcast
[23] Podcast. Collins Dictionary. https://www.collinsdictionary.com/dictionary/english/podcast
[24] New Oxford American Dictionary announces Word of the Year: ‘Podcast’. Mac Daily News/ December 6, 2005. https://macdailynews.com/2005/12/06/new_oxford_american_dictionary_announces_word_of_the_
[25] Bonini, Tiziano. The Second Age of Podcasting: reframing podcasting as a new digital mass medium. Quaderns del CAC 41, vol. XVIII, julio 2015, pp. 23-33.
[26] Ангова, Стела, Светла Цанкова, Мартин Осиковски, Мария Николова, Иван Вълчанов, Мая Коларова, Иван Русланов, Георги Минев, Антония Димитрова. Картографиране на дигиталното медийно съдържание. Практики за създаване на нов медиен наратив. София: Издателски комплекс – УНСС, 2019.
[27] Bottomley, Andrew J. Podcasting: A decade in the life of a “New” audio medium: Introduction. Journal of Radio & Audio Media, 2015, 22:2, pp. 164–169.
[28] Sterne, J., Morris, J., Baker, M., & Freire, A. The politics of podcasting. The Fibreculture Journal, 2008, No 13. http://thirteen.fibreculturejournal.org/fcj-087-the-politics-of-podcasting
[29] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol. 12(2), pp. 143–162.
[30] Bottomley, Andrew J. Sound Streams: A Cultural History of Radio-internet Convergence. University of Michigan Press, 2020.
[31] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol 12(2), pp. 143–162.
[32] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol 12(2), pp. 143–162.
[33] The Knowledge Agency. The iPod Generation. Devices and Desires of the Next Generation of Radio Listeners. 2004. https://www.ofcom.org.uk/__data/assets/pdf_file/0022/19354/ipod.pdf
[34] Berry, Richard. Part of the establishment: Reflecting on 10 years of Podcasting as an Audio Medium, 2016. https://sure.sunderland.ac.uk/id/eprint/6224
[35] Berry, Richard. Part of the establishment: Reflecting on 10 years of Podcasting as an Audio Medium, 2016. https://sure.sunderland.ac.uk/id/eprint/6224
[36] Цит. по: Жанна Крёмер. Подкастинг воскрес. 2018. https://baj.by/ru/content/zhanna-kryomer-podkasting-voskres
[37] Caygill, Sheelagh. Podcasting changes face of journalism and audio media. https://communicateinfluence.com/podcasting-future-of-journalism
[38] Цит. по: Жанна Крёмер. Подкастинг воскрес. 2018. https://baj.by/ru/content/zhanna-kryomer-podkasting-voskres
[39] Cridland, James. Will podcasting eat radio? Medium.com, Apr 24, 2018. https://medium.com/@JamesCridland/will-podcasting-eat-radio-cf36e76a929b
[40] Molloy, Anna. The Rise of the Podcast. December 13, 2019. https://storymaps.arcgis.com/stories/51f423daf4054e1188a3e9e098843736
[41] Bonini, Tiziano. The Second Age of Podcasting: reframing podcasting as a new digital mass medium. Quaderns del CAC 41, Vol. XVIII, julio 2015, pp. 23-33.
[42] Fox, Mark Alexander. Podcasting: A New Technology in Search of Viable Business Models. First Monday, Volume 10, Number 9 - 5 September 2005.
[43] Berry, Richard. Just Because You Play a Guitar and Are from Nashville Doesn’t Mean You Are a Country Singer: The Emergence of Medium Identities in Podcasting. In: Llinares D., Fox N., Berry R. (eds) Podcasting. Palgrave Macmillan, Cham, 2018. https://doi.org/10.1007/978-3-319-90056-8_2
[44] Шавров, Даниил. Подкастинг как новый формат аналитической журналистики. В: Мультимедийная журналистика: медиакоммуникации и медиаиндустрия. Издательство: Белорусский государственный университет (Минск). 2019, с. 249-254.
[45] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. 2006 Sage Publications. Vol 12(2), pp. 143–162.
[46] Atkinson, Claire. NPR, The New Podcasting Ruler. Expansion Continues Into Broadband Video and a Mobile Network. June 19, 2006. https://adage.com/article/digital/npr-podcasting-ruler/109970
[47] Atkinson, Claire. NPR, The New Podcasting Ruler. Expansion Continues Into Broadband Video and a Mobile Network. June 19, 2006. https://adage.com/article/digital/npr-podcasting-ruler/109970
[48] Niles, Robert. Will NPR`s podcasts birth a new business model for public radio? November 27, 2005. Online journalism review, USC Annenberg. http://www.ojr.org/will-nprs-podcasts-birth-a-new-business-model-for-public-radio
[49] Списък на актуалните подкасти (към август 2020) на NPR може да се види на следния линк: https://www.npr.org/podcasts/organizations/1
[50] Berry, Richard. A Golden Age of Podcasting? Evaluating Serial in the Context of Podcast Histories. Journal of Radio & Audio Media, vol. 22, no. 2, Nov. 2015, pp. 170–178. EBSCOhost, doi:10.1080/19376529.2015.1083363
[51] Berry, Richard. A Golden Age of Podcasting? Evaluating Serial in the Context of Podcast Histories. Journal of Radio & Audio Media, vol. 22, no. 2, Nov. 2015, pp. 170–178. EBSCOhost, doi:10.1080/19376529.2015.1083363
[52] Hesse, Monica. ‘Serial’ takes the stand: How a podcast became a character in its own narrative. Washington Post, February 8, 2016.
[53] Molloy, Anna. The Rise of the Podcast. December 13, 2019. https://storymaps.arcgis.com/stories/51f423daf4054e1188a3e9e098843736
[54] Списъкът с всички подкасти на Wall Street Journal (към август 2020) може да се намери на адрес: https://www.wsj.com/podcasts
[55] Molloy, Anna. The Rise of the Podcast. December 13, 2019. https://storymaps.arcgis.com/stories/51f423daf4054e1188a3e9e098843736
[56] Green, Matthew Matthew. Experimenting With Sound and Story: Teaching and Learning With ‘The Daily’ Podcast. The New York Times, March 15, 2018. https://www.nytimes.com/2018/03/15/learning/lesson-plans/experimenting-with-sound-and-story-teaching-and-learning-with-the-daily-podcast.html
[57] Всички епизоди на подкаста Presidential: https://www.washingtonpost.com/graphics/business/podcasts/presidential
[58] Hammersley, Ben. Audible revolution. The Guardian, 12 Feb 2004. https://www.theguardian.com/media/2004/feb/12/broadcasting.digitalmedia
[59] Hammersley, Ben. Audible revolution. The Guardian, 12 Feb 2004. https://www.theguardian.com/media/2004/feb/12/broadcasting.digitalmedia
[60] Berry, Richard. Podcasting: Considering the evolution of the medium and its association with the word ‘radio’. Radio Journal: International Studies in Broadcast & Audio Media, Vol. 14, No 1, April 2016, pp. 7-22 (16)
[61] Menduni, E. Four steps in innovative radio broadcasting: From QuickTime to podcasting. The Radio Journal – International Studies in Broadcast and Audio Media, 2007, 5:1, pp. 9–18.
[62] Markman, Kris M. Doing radio, making friends, and having fun: Exploring the motivations of independent audio podcasters. New Media & Society, 2012, 14(4), pp. 547–565.
[63] Гатов, Василий. Будущее журналистики. В: Как новые медиа изменили журналистику. 2012-2016. Гуманитарный университет, Екатеринбург, 2016. https://www.academia.edu/24844948/%D0%91%D1%83%D0%B4%D1%83%D1%89%D0%B5%D0%
[64] Pearce, Sarah. BBC Urges Focus On Young Radio Audiences. 2005. https://mediatel.co.uk/news/2005/07/06/bbc-urges-focus-on-young-radio-audiences
[65] Воинова, Екатерина, Екатерина Сивякова. Подкаст как новый формат публичной коммуникации в условиях цифровой медиасреды. Социально-гуманитарные знания. 2018. №12. https://cyberleninka.ru/article/n/podkast-kak-novyy-format-publichnoy-kommunikatsii-v-usloviyah-tsifrovoy-mediasredy
[66] Larson, Sarah. “Serial,” Podcasts, and Humanizing the News. The New Yorker, February 20, 2015. https://www.newyorker.com/culture/sarah-larson/serial-podcasts-humanizing-news
[67] Larson, Sarah. “Serial,” Podcasts, and Humanizing the News. The New Yorker, February 20, 2015. https://www.newyorker.com/culture/sarah-larson/serial-podcasts-humanizing-news
[68] Conference calls for subscribers? The New York Times tests the waters. WNIP, 2018. https://whatsnewinpublishing.com/conference-calls-subscribers-new-york-times-tests-waters
[69] Berry, Richard. Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. In: Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol 12(2), pp. 143–162.
[70] Crofts, Sheri, Jon Dilley, Mark Alexander Fox, Andrew Retsema, Bob Williams. Podcasting: A New Technology in Search of Viable Business Models. First Monday, Vol. 10, No 9, 5 September 2005.
[71] Воинова, Екатерина, Екатерина Сивякова. Подкаст как новый формат публичной коммуникации в условиях цифровой медиасреды. Социально-гуманитарные знания. 2018. №12. https://cyberleninka.ru/article/n/podkast-kak-novyy-format-publichnoy-kommunikatsii-v-usloviyah-tsifrovoy-mediasredy
[72] Berry, Richard. Part of the establishment: Reflecting on 10 years of Podcasting as an Audio Medium. 2016. https://sure.sunderland.ac.uk/id/eprint/6224
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Ангова, Стела. Подкастът в професионалната журналистика. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2020, №44. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411
|
e-mail: sangova@unwe.bg
дата на публикуване: 16.08.2020, Неделя, 09:30
прочетена: 7597 пъти
нагоре