Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 46/ Януари 2021 г.
27 Януари 2021 г., Сряда

Медии

Принтирай E-mail

Нормативни ограничения на контент-анализа в наблюденията на СЕМ

Брой 46 / Януари 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Анета Милкова

Резюме:

На 11 декември 2019 г. на свое заседание Съветът за електронни медии (СЕМ) прие и изпрати в Народното събрание „Доклад относно наблюдение на програма „Хоризонт” на Българското национално радио за спазването на плурализма в информационната политика на Българското национално радио (БНР), съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)”. Този мониторингов доклад беше изготвен в изпълнение на искане на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт” на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радиов 44-тото Народно събрание. В настоящата статия разглеждаме практиката на СЕМ при изготвянето на мониторинговите доклади в кръга на неговата законова компетентност, както и резултатите в конкретния доклад на Съвета за електронни медии от 11 декември 2019 г.

Ключови думи: контент-анализ, медиен плурализъм, Съвет за електронни медии, България

Summary:

 Legal constraints on content analysis in the monitoring of the Council for Electronic Media

Aneta Milkova
 
At a session on December 11, 2019 the Council for Electronic Media (CEM) adopted and sent to the National Assembly a „Мonitoring report on the observance of pluralism in the information policy of Bulgarian National Radio`s program „Horizont“, in accordance with Art. 6, para. 3.6. of the Radio and Television Act“. This monitoring report was prepared in response to a request by the Temporary committee for investigation of the facts and circumstances surrounding the broadcast interruption of „Horizont“, as well as the allegations of political pressure on the management and journalists at the Bulgarian National Radio in the 44th National Assembly. In this article, we examine CEM`s practice in preparing monitoring reports within the scope of its legal competence, as well as the particular results of the report from December 11, 2019.
 
Keywords: content analysis, media pluralism, Council for Electronic Media, Bulgaria
 
 
 
Увод
Подобни мониторингови доклади СЕМ е изготвял и преди, но в конкретния случай, поради повишения политически интензитет на конкретната ситуация интересът към Доклада за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио [1] от страна на политическите субекти и медиите беше заострен, което застави СЕМ да приложи определен научен подход при неговото разработване. Това обосновава необходимостта от аналитично представяне на този доклад, съпътствано с някои бележки и предложения за подобряване на практиката на СЕМ при съставянето на бъдещи подобни разработки.
С решение, взето на заседание от 10 октомври 2019 г., Временната комисия в Народното събрание изиска от Съвета за електронни медии:
1) мониторинг на всички публицистични предавания на програма „Хоризонт” за периода 1 септември – 10 октомври 2019 г. с оглед установяването на плурализъм в програмата, на основание чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ и
2) да информира Временната комисия за критериите, въз основа на които е извършен мониторинга.
Съветът за електронни медии одобри методиката за реализиране на наблюдението за спазване на изискванията на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ в програма „Хоризонт” на БНР, както и критериите, въз основа на които е извършен мониторингът, както следва:
1.      Присъствие на теми от всички области на социалния живот, включително информация за малцинствени групи и хора в неравностойно социално положение. Баланс на институционална – събитийна информация.
2.      Присъствие в програмите на парламентарни и извънпарламентарни политически субекти.
3.      Присъствие на синдикати и професионални сдружения, неправителствени организации и структури на гражданското общество.
СЕМ определи периода на наблюдение, а именно: от 01 юли 2019 г. до 26 септември 2019 г., както и наблюдаваните предавания: централните информационни емисии на Програма „Хоризонт” – 07:00 ч., 12:00 ч. и 19:00 ч. и актуалните публицистични предавания „Преди всички”, „12+3”, „Нещо повече”, „Събота 150”, „Неделя 150”.
 
1. Съдържателни граници на изследването на СЕМ
Задачата, поставена на СЕМ от Временната парламентарна комисия, по начина на своето формулиране, включва два основни компонента: 1) да се установи наличие или дефицит на политически плурализъм в информационните и публицистични предавания на програма „Хоризонт” на БНР на базата на 2) анализ на съдържанието (контент-анализ) на информационните и актуално-публицистичните предавания. За нуждите на настоящата работа ще бъде пропуснат анализа на понятията „информационни и публицистични предавания”, като понятието „плурализъм в медийните съдържания” [2] ще бъде само маркирано с оглед разбирането на контекста на проведеното изследване.
 
Плурализъм в медийните съдържания
Многократно е посочвано значението на медийния плурализъм и прозрачността върху собствеността на медиите за запазване на обществения дебат в демократичните общества. Медиите играят съществена роля в демократичното общество, като разпространяват информация, идеи, анализи и мнения в качеството си на обществени наблюдатели. Медийният плурализъм най-добре би бил реализиран чрез доминиране на вътрешен плурализъм, постигнат в отделната медийна организация или нейна структурна единица. Вътрешен плурализъм би могъл да бъде постигнат и чрез саморегулация – чрез изграждане на вътрешни структури за отговорност при планиране и контрол на медийното съдържание. Прието е да се говори за два вида плурализъм: вътрешен (съдържателен) и външен (структурен). Съвременната медийна политика съдържа като приоритет развитието и укрепването както на съдържателния, така и на структурния медиен плурализъм.
В Препоръка СМ/Rec (2007) 2 на Комитета на министрите към държавите-членки относно медийния плурализъм и многообразието на медийното съдържание, приета от Комитета на министрите на 31 януари 2007 г. [3], на 985-то заседание на заместник-министрите, се указва на държавите-членки как да насърчават структурния медиен плурализъм. Държавата трябва да позволи на достатъчно медии, представяни от различни собственици, както частни, така и публични, да бъдат достъпни за обществеността, като се отчетат характеристиките на медийния пазар. Ангажимент на държавата е да гарантира, че обществените медийни организации заемат видимо място в медийния пейзаж. Обществените медии, от своя страна, трябва да осигурят достъп до своето съдържание върху разнообразни платформи, за да предложат висококачествено и иновационно съдържание в цифрова среда и да развиват цяла гама от нови услуги.
 
Анализ на съдържанията. Принципни положения. Метод на СЕМ
Анализът на съдържания, в частност – анализът на съдържанията на медийните източници, е обект на системни научни изследвания от десетилетия насам, като по темата са създадени голям по обем и степен на задълбоченост научни трудове. В настоящата работа ще бъдат само скицирани някои основни методологични принципи, без да се навлиза в дълбочина, доколкото темата на работата е да се установи кои методи на контент-анализ са възприети в мониторинговата практика на Съвета за електронни медии, защо са избрани именно прилаганите методи (метод), а не други и дали и по какъв начин практиката на СЕМ би могла да бъде обогатена с използването на някои от останалите методи в други подобни случаи.
Тук стъпваме на две от известните дефиниции на съдържателен анализ:
1)       Контент-анализът е емпиричен метод за систематично и интерсубективно обосноваемо описание на съдържателни и формални белези [4];
2)       Контент-анализът е метод за установяване на социалната действителност, при който от белезите на един манифестиран текст се правят изводи за един не-манифестиран контекст [5].
Взаимовръзката между контент-анализът и референтните изводи се отразява в базовите методи за неговото провеждане:
• дескриптивен метод: чисто описание на формални и съдържателни белези на медията (без експлицитна хипотеза за намеренията на комуникатора или за очакваните въздействия при реципиента)
• диагностичен метод: целта е да бъдат установени евентуални намерения на комуникатора чрез описване на определени характеристики на комуникацията (комуникационни белези);
• прогностичен метод: целта е да бъдат установени потенциалните въздействия върху реципиента/въздействия на медията, чрез описване на медийни техники;
• рефлекторен метод: чрез описването на медийни техники се установява обществения контекст, в който оперира медията, като напр. интелектуални течения в обществото, Zeitgeist и т.н.[6]
Както изрично се посочва в коментирания Доклад [7], Съветът за електронни медии прилага само и единствено дескриптивния метод на контент-анализ, в конкретния случай – на определени информационни и публицистични предавания на Българското национално радио, но и по принцип. За този избор на метод СЕМ извлича аргументи от нормативната база, регламентираща неговата дейност и в частност правомощията му по отношение на съдържателната дейност на двата обществени оператора – Българска национална телевизия и Българско национално радио. По-долу ще бъде даден преглед именно на тези нормативни основания, доколкото е важно да се констатира, че е налице дихотомия, ако не и колизия, между общественият интерес от един по-дълбок и по-структуриран анализ на медийните съдържания на двата обществени оператора, от една страна, и принципа на автономия, т.е. на невмешателство в програмната политика на тези оператори от външни по отношение на техните структури органи и организации.
 
2. Нормативни основания за избора на методика на наблюдението
Разглеждайки политическия контекст по време на съставяне на мониторинговия доклад, поставената от Временната парламентарна комисия задача може да бъде разчетена по два начина, респективно да се приеме, че Временната комисия поставя имплицитно два въпроса:
  • Дали в предаванията на програма „Хоризонт” на БНР е гарантиран плурализмът на темите и участниците, т.е. дали БНР като обществена медия е неутрална към политическия и обществен дебат?
  • Дали журналистите в БНР имат неутрално поведение към темите и участниците или сами са участници в дебата?
Чрез прилагане на диагностичния метод на контент-анализ, вероятно би могъл да се получи отговор на втория – теоретично зададен – въпрос. Прилагайки дескриптивния метод, СЕМ на практика се самоограничава до даване на отговор само на първия въпрос и, както ще видим, с добри аргументи, извлечени от нормативната база за функциониране на двете обществени медии и лимитираните правомощия на регулатора СЕМ по отношение на тях.
 
Законови предпоставки и ограничения на контент-анализа
Методът, по който Съветът за електронни медии, респективно неговите помощни структури, извършва мониторинг на съдържанията на електронните медии, в т.ч. на обществените доставчици на медийни услуги БНР и БНТ, според разбирането на СЕМ, е нормативно обусловен от разпоредбите на Закона за радиото и телевизията. В Доклада СЕМ цитира няколко нормативни разпоредби, които приема за релевантни по отношение на избора на методика за наблюдение на програмите на обществените оператори.
На първо място, съгласно чл. 33 от ЗРТ:
„Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:
...
2. спазването на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 ...”
 
Относима към предмета на конкретния мониторинг е разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ, която гласи: „[БНР и БНТ] отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика.“
Цитираните законови текстове, но по същество и цялата философия на Закона за радиото и телевизията, предполага при мониторинга на медийните съдържания да бъде прилаган дескриптивния метод. Прочитът на цитираните норми, направен от СЕМ, го ограничава до наблюдение и констатиране само на това, дали предаванията отразяват различните идеи и убеждения в обществото, чрез плурализъм на гледните точки във всяко от тях, което предполага наличието на събеседници (интервюирани, участници в разговори, събеседници на водещи и др.), които сами по себе си са източници на определена политическа или обществена позиция/гледна точка, като плурализмът се установява на базата на количествени параметри за присъствието в програмите и предаванията на изразители на въпросните гледни точки. Този метод се използва и във всички останали негови мониторингови изследвания.
 
Конституционни ограничения на контент-анализа
Макар и това да не е изрично споменато в Доклада, разбирането на СЕМ за дълбочината на допустимия контент-анализ на медийните съдържания, провеждан от него, може да бъде споделена и подкрепена, включително и с конституционни аргументи.
а) Свобода на изразяване на мнение
В Решение №7 по конституционно дело №1 от 1996 г. [8] Конституционният съд на Република България е развил пространно и изчерпателно принципите и позитивните предписания, които могат да се извлекат чрез тълкуване на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България. „Разглеждано само за себе си, правото по чл. 39, ал. 1 (свобода на изразяване и разпространяване на мнение) е преди всичко индивидуално право на личността. Конституцията го предоставя на „всеки”. И въпреки че, както показва крайният анализ, „всеки” включва и физически, и юридически лица, то пряко се свързва със свободата на мисълта (чл. 37, ал. 1) и убежденията (чл. 38) и е свързано с достойнството на човешката личност, което е издигнато във върховен принцип от преамбюла на Конституцията, а гарантирането му от държавата е основно конституционно начало (чл. 4, ал. 2).”
В разбирането на Конституционния съд, илюстрирано с приведения цитат, това индивидуално право, бидейки гарантирано на „всеки”, по същество е гарантирано и на всеки журналист, независимо в коя медия работи, защото бидейки гражданин, той – журналистът има право свободно да изразява собственото си мнение.
Тази идея е изцяло въплътена в чл. 11 на Закона за радиото и телевизията, като ще си позволим за улеснение да го цитираме в цялост, защото това ни се струва важно за изводите, до които стигаме:
„Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги.
(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги.
(3) Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.
(4) Журналистите, сключили договори с доставчици на медийни услуги, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.
(5) Между собствениците и/или управителните тела на доставчиците на медийни услуги и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.
(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:
1. защита на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;
2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;
3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните доставчици на медийни услуги;
4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;
5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа.“ [9]
Вижда се, че законодателят в ЗРТ е дал сериозни институционални гаранции за това журналистите свободно да изразяват мненията си като граждани, а така също ги защитава в максимална степен от външни влияния върху тяхната работа. На едно място в този текст (ал. 6, т. 1) свободата е обвързана с персонална отговорност на журналиста, като параметрите на свободата и отговорността са делегирани изрично на дискрецията на редакционни статути, които се приемат от управителните съвети на съответната медия.
Тоест, въпросът за това как се упражнява журналистическата професия, така че да се гарантира изпълнението на принципите на Закона за радиото и телевизията, и по-специално, как да се постигне балансът между свободата и отговорността при упражняването конкретно на журналистическия труд е вътрешен въпрос, който може да се решава само и единствено вътре в структурата на медията. Дори ЗРТ не се опитва да решава императивно този въпрос, което е правилно от гледна точка на конституционната логика.
Ако цитираме още една част от Решение №7 от 1996 г., ще стане ясно, че и самият Конституционен съд предвижда възможността за такива колизии: „Конституцията не е предоставила и няма основание да предостави засилена защита с цел натрапчивост, манипулативност и диктат на определени мнения.” Решаването на проблема, обаче, ако се приеме, че в отделни случаи такъв може да е налице, Конституционният съд оставя отново на дискрецията на самите медии, на тяхната вътрешна организация.[10]
б) Принцип на независимост на обществените медии
Разбиранията на Конституционния съд за характера на обществените медии са, както казахме, изцяло въплътени в действащия Закон за радиото и телевизията и предполагат институционални гаранции и механизми за пълна ненамеса на които и да било външни по отношения на медията структури в нейните вътрешни дела. „Начинът, по който се образуват съответните управителни или надзорни тела, също регламентиран чрез закон, по дефиниция трябва да обезпечи прегради срещу въздействието на държавни органи, политически фактори или проводници на обособен интерес (корпоративен, на заинтересувани групи и др.). ... Съществено е да се подчертае, че на съответните управителни или надзорни органи трябва да се гарантира независимост при осъществяване на текущото управление, редакторска независимост (и отговорност) по отношение на програмните схеми и съдържанието на програмите, свобода при подбора на работещите в медиата.”[11]
Виждаме, че тук Конституционният съд правилно въвежда корелация между редакторската независимост и редакторската отговорност, но изрично предписва, че механизмите чрез които тази корелация трябва да се реализира на практика могат да се изработват само от съответните управителни органи, които следва да са независими.[12]
От така очертаната нормативна рамка на правомощия на СЕМ ясно се вижда, че освен дескриптивният метод за провеждане на наблюдение, и то само по отношение на това дали в програмите и предаванията се спазва формалният баланс на теми и участници, Съветът за електронни медии няма право да прилага друг метод, защото Законът за радиото и телевизията, стъпил върху конституционната доктрина, не му позволява това. Напротив, например прилагането на диагностичен метод, от страна на регулатора би било възприето, включително и от външните наблюдатели, като недопустима намеса в редакционната независимост на обществените медии. Това, че СЕМ не може да прилага последния и други методи не означава, че те по начало не могат да бъдат използвани. За тази цел ЗРТ, както беше подчертано, предписва какви са съответните механизми.
Важно е да се отбележи, че Съветът за електронни медии носи отговорност не само за регулирането, а и за охраняването на свободата и независимостта на електронните медии, на първо място на обществените БНР и БНТ [13]. Поради това, а и поради вменените му ангажименти пред съюза на регулаторните органи от страните-членки на Европейския съюз, СЕМ не може да си позволи да дава оценки, да изразява становища и да заема позиции, излизащи извън рамките на делегираните му законови правомощия. Другото би имало тежки последици не само за регулатора, но би имало отражение и върху репутацията на България в най-широк смисъл. Самоограничавайки се при мониторинговите си наблюдения върху програмите на обществените оператори БНР и БНТ само до дескриптивния метод, и то прилагайки го само в един от неговите възможни аспекти, Съветът за електронни медии, от определен научен (и колкото и да е парадоксално, политически зрителен ъгъл), не постига необходимата изчерпателност на изследването, но от друга страна устоява на изкушението, бидейки методологично и научно прецизен, да стъпи на плоскост, на която би могъл да бъде обвинен в намеса в работата на независимите обществени медии.
 
3. Емпирични изводи от изследването
Проведеният с прилагане на дескриптивния метод за контент-анализ мониторинг, според оценката на регулатора СЕМ, показва следното: „в обзорните емисии новини и актуално-публицистични предавания с политическа (и имплицитно засягана икономическа) тематика за наблюдавания период е налице плурализъм на гледните точки, както чрез обсъждане на основните теми от съответния период, представляващи обществен интерес, така и чрез включване на събеседници, които изразяват релевантните мнения – на политически сили, на граждански организации и на експерти.“ [14]


 
Фиг. 1. Присъствие на институции, НПО, експерти и други в предаванията „Преди всички“, „12+3“ и „Нещо повече“ [15]   
 
 
На Фиг. 1 се вижда балансираното присъствие на институциите, неправителствените организации и експертите в актуално-публицистичните предавания „Преди всички“, „12+3“ и „Нещо повече“ в програма „Хоризонт” на БНР.
Участието на различните институции в посочените предавания е представено във Фиг. 2. Почти равностойно е представянето на гледните точки на представители на парламента, министерския съвет и местната власт, следвани от европейските институции, съдебната власт и президента. Тези резултати са обективно защитими предвид времевия период на наблюдението – предстоящия избор на главен прокурор, както и изборите за местни органи на управление в страната през октомври 2019 г.
 
 
Фиг. 2.Участие на представители на институции в предаванията „Преди всички“, „12+3“ и „Нещо повече“ [16]   
 
Балансирано е и информационното отразяване на дейността на институциите в централните информационни бюлетини в програма „Хоризонт” на БНР, както се вижда на Фиг. 3.
Резултатите от наблюдението на СЕМ показват наличието на плуралистично медийно съдържание в информационните и публицистични предавания на обществения доставчик на медийни услуги БНР.
 
 
Фиг. 3. Присъствие на институции в информационните емисии на програма „Хоризонт” на БНР [17
 
 
Фиг. 4. Присъствие на теми в информационните емисии на програма „Хоризонт” на БНР [18]
               
4. Възможности за прилагане на системен контент-анализ. Вътрешна медийна саморегулация
В структурата на Българското национално радио съществува звено „Вътрешен мониторинг”, като неговата дейност по съдържателна оценка на предаванията и програмите е подплатена и с паралелни анализи на външни специалисти. По разбирането на СЕМ, което следва да бъде споделено, именно това звено следва да провежда и изглежда провежда т.нар. диагностичен мониторинг, а защо не и другите методи на контент-анализ на медийните съдържания, като информира за констатациите си ръководството на медията и съответните редакционни колективи и екипи.
Системата на такъв вътрешен диагностичен мониторинг, при условие, че той не се извършва формално, би бил полезен, целесъобразен, законосъобразен и конституционосъобразен инструмент за установяване на дефицити в балансите. Едни професионално и коректно направени анализи, отнесени до едно професионално и компетентно ръководство, което в професионален и коректен диалог с журналистическата колегия на съответната медия изработва или прецизира изискуемите от ЗРТ редакционни статути и отстоява, както свободата, така и отговорността в журналистическия труд, със сигурност би допринесло за подобряване на качеството на крайния журналистически продукт и за повишаване на авторитета на медията.
 
Заключение
Всъщност, задачата на Съвета за електронни медии, така, както му е вменена от Конституцията и лимитирана в Закона за радиото и телевизията и рамкирана от практиката на Конституционния съд, на Европейския съд за правата на човека и на другите европейски и международни органи и организации, и която е неговият единствен инструмент за това законът да се прилага в интерес на журналистите, на медиите и на обществото, е, СЕМ да полага необходимите усилия да избира за двата обществени доставчика на медийни услуги БНР и БНТ такива професионални и компетентни управителни тела, които имат разбирането, усета и подходите едновременно за гарантиране на свободата на изразяване на „всички” (както казва Конституционният съд), и за постигането на баланса в корелацията свобода-отговорност. От ръководството на съответната обществена медия зависи да инициира системни, научно-обосновани съдържателни анализи на програмите и предаванията на съответния оператор, като в интерес на прозрачността да привлича за тази цел наличния външен научен и експертен потенциал в страната.
Като основен извод от настоящата работа може да се приеме необходимостта научната общност, и по-специално специалистите в областта на социолингвистиката и филологиите, да бъде ангажирана по въпросите на контент-анализа на програмите на обществените медии. Това би допринесло както за подобряване на изпълнението на обществената мисия на БНР и БНТ от самите тях, така и би дало на регулатора СЕМ научно-обосновани аргументи за едни по-фини настройки на системата, в рамките, разбира се, на законовите му правомощия и спазване на заложените в ЗРТ и Конституцията параметри и ограничения.
 
Бележки:
[2] Повече за политическия плурализъм в медийните съдържания виж статията: Цветкова-Казандзи, Силвия. Медиен плурализъм. В: Думите на медийния преход. Състав. Маргарита Пешева, Мария Попова, Милко Петров. Велико Търново: Фабер, 2010, с. 70.
[4] Früh, Werner. Inhaltsanalyse. Theorie und Praxis. Reihe Uni-Papers. München: Ölschläger, 1981. S. 24.
[5] Merten, Klaus. Inhaltsanalyse. Einführung in Theorie, Methode und Praxis, 2., verbesserte Auflage (zuerst 1983). Opladen: Westdeutscher Verlag, 1995. S. 59.
[6] Виж при: Grimm, Jürgen. Inhaltsanalyse. In: J. Bellers, W. Woyke (Hg.). Methoden zur Erforschung der internationalen Beziehungen. Opladen: Westdeutscher Verlag, 1989, S.170-180.
[7] Виж Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В:СЕМ, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 2. В бележката под линия на същата страница СЕМ посочва, че се придържа към класификацията на методите, предлагана от Werner Früh (в: Inhaltsanalyse. Konstanz/München, 2011), макар да приема, че е възможно прилагането и на по-диверсифицираните класификационни подходи на Merten (в: Merten, Klaus. Inhaltsanalyse. Einführung in Theorie, Methode und Praxis. Opladen, 1995, както и при: Neuendorf, Kimberly A. The content analysis guidebook. Cleveland State University: SAGE Publications, 2017 и Altheide, David L. Qualitative Media Analysis. Arizona State University: SAGE Publications, 1996).
[8] Решение №7 от 4.06.1996 г. по конституционно дело №1 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 55 от 1996 г. Виж подробно за това решение статиите на Александър Арабаджиев в: Медийно право: Речник на основните понятия. Състав. Радомир Чолаков. София: КК Труд, 2003, с. 178 и сл.
[9] Закон за радиото и телевизията, обн. ДВ, бр. 138 от 1998 г., с множество изменения и допълнения.
[10] Виж цитираното Решение №7 от 1996 г. на Конституционния съд на Р България, обн. ДВ, бр. 55 от 1996 г.
[11] Виж цитираното Решение №7 от 1996 г. на Конституционния съд на Р България, обн. ДВ, бр. 55 от 1996 г.
[12] Под използваното от Конституционния съд понятие „надзорни органи” не следва да се разбира Съвета за електронни медии, защото той, като външен по отношение на структурите на обществените медии, по дефиниция няма право да взима отношение към текущото управление, програмните схеми, съдържанието на програмите и кадровия подбор.
[13]  В медийната наука се среща схващането, че регулаторните органи на обществените медии (вътрешни или външни) по начало имат задачата да охраняват и гарантират тяхната свобода, особено от политически натиск. Виж в този смисъл: Stark,Christian. Institutionen und Freiheit. Tübingen:Mohr Siebeck, 2002.
[14] Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В:СЕМ, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 2-3.
[15Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В: cem.bg, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 23.
[16Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В:СЕМ, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 23.
[17Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В:СЕМ, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 4.
[18Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. В:СЕМ, 12.12.2019 [cited 11.01.2021]. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290, с. 5.
 
Библиография:
Арабаджиев, Ал. Свобода на медиите и Свобода на информацията. – В: Медийно право. Речник на основните понятия. Състав. Радомир Чолаков. София: КК Труд, 2003.
Доклад за осъществено наблюдение за спазването на плурализма в програма Хоризонт на Българското национално радио. Съвет за електронни медии. – В:СЕМ, 12.12.2019. Available from: https://www.cem.bg/controlbg/1290[11.01.2021]
Закон за радиото и телевизията. В: ДВ, №138, 1998.
Решение №7 от 4.06.1996 г. по конституционно дело №1 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България. – В: ДВ, №55, 1996.
Цветкова-Казандзи, Силвия. Медиен плурализъм. – В: Думите на медийния преход. Състав. Маргарита, Пешева, Мария Попова, Милко Петров. Велико Търново: Фабер, 2010.
Altheide, David L. Qualitative Media Analysis. – Arizona State University: SAGE Publications, 1996.
Council of Europe, Recommendation Rec (2007)2 on media pluralism and diversity of media content, 31 January 2007.
Council of Europe, Recommendation No. R (99) on measures to promote media Pluralism, 19 January 1999.
Früh, Werner. Inhaltsanalyse. Theorie und Praxis. Reihe Uni-Papers. – München: Ölschläger,1981.
Grimm, Jürgen. Inhaltsanalyse. – In: J. Bellers, W. Woyke (Hg.). Methoden zur Erforschung der internationalen Beziehungen. Opladen: Westdeutscher Verlag, 1989, S.170-180.
Merten, Klaus. Inhaltsanalyse. Einführung in Theorie, Methode und Praxis. 2., verbesserte Auflage (zuerst 1983). – Opladen: Westdeutscher Verlag, 1995.
Neuendorf, Kimberly A.The content analysis guidebook. – Cleveland State University: SAGE Publications, 2017.
Stark, Christian. Institutionen und Freiheit. – Tübingen: Mohr Siebeck Verlag,2002.
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Милкова, Анета. Нормативни ограничения на контент-анализа в наблюденията на СЕМ. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №46. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=418
 
 


 
 
дата на публикуване: 14.01.2021, Четвъртък, 09:15
прочетена: 313 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: